Трудова активност и заетост на населението

5.2. Трудова активност и заетост на населението

Не се очертават съществени различия в икономическата активност на населението в отделните общини. Сравнително най-ниска е икономическата активност на населението в общ. Якоруда (44,0%), а най-висока - в община Хаджидимово (51,6%). Коефициентът на икономическа активност за общ. Благоевград е 47,6% (близък до средния за областта и страната). Разпределението на общините според броя на активното население показва, че най-висок е този контингент в общ. Благоевград - 37 387 души (респ. гр. Благоевград), където е съсредоточено 22,7% от общото за областта активно население. В групата на общините с над 10 хил.души активно население попадат 4 бр. – Петрич, Сандански, Гоце Делчев и Разлог с 46,5% от общото за областта активно население. Най-многобройна (9 общини) е групата с контингенти на активното население от 2,8 хил. души до 8,8 хил. души. Тя включва 2/3 от общините като съсредоточава в себе си 30,8% от активното население на областта. Следва да се отбележи, че общините Кресна и Струмяни са с най-малък контингент активно население (съответно 2,8 и 3,3 хил. души) разпръснато в отделните населени места.

В обществения сектор са заети 29,2 % от общо заетите, а в частния – 70,8%. Динамиката в структурата на заетите по този показател се изменя съществено за 2000 – 2003 г. Така напр. през 2000 г. в обществения сектор на икономиката са били заети 58,1 % от общо заетите, а в частния сектор – 41,9 %. От 2003 г. делът на заетите в частния сектор превишава значително този на заетите в обществения сектор. С по-висок дял на заетите в обществения сектор в сравнение с частния са отрасловите сектори: добивна промишленост; транспорт, съобщения, агенции за пътувания и туризъм; финанси, кредит, застраховки; образование; здравеопазване и др. В частния сектор преобладават заетите в отраслите: търговия, ремонт на автомобили и битова техника; преработваща промишленост; строителство; операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност – движими имоти, бизнес услуги; хотели и обществено хранене. В по-голямата част от общините делът на заетите в частния сектор е по-висок от делът на заетите в обществения сектор. В общините с висока безработица (Белица, Якоруда, Гърмен, Струмяни) делът на заетите в обществения сектор през 2001г. е бил по-висок поради големият дял на заетите в социалната сфера (образование, здравеопазване), но през 2003г. се наблюдава повишаване на делът на заетите в частния сектор. В общ. Благоевград разпределението на заетите в обществения и частния сектор (36,1: 63,9 – обществен: частен сектор).

Разпределението на заетите лица в обл. Благоевград по сектори и икономически дейности показва, че в преработващата промишлеността през 2003 г. са заети 46 675 души или 49,7 % от общо заетите.

Заетите в селското, ловното, горското и рибното стопанство през 2003 г. представляват 0,4 % от общо заетите или 3 370 души. Заетостта в сравнение с 2001 г. намалява значително (като абсолютен брой и относителен дял).

Нарастват заетите в строителството, производството и разпределението на ел. енергия, газ и вода за 2001-2003 г. (като абсолютен брой и относителен дял).

Абсолютната численост и относителният дял на заетите в икономическите дейности: търговия, ремонт на автомобили и битова техника; хотели и ресторанти; транспорт, складиране и съобщения; финансово посредничество; операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги, за 2001-2003 г. се увеличават.

Заетите в образованието за 2001-2003 г. намаляват абсолютно, но относително нарастват, като през 2001 г. техният брой е 206 хил. души или 9,3% от общо заетите в областта.

Нарастват заетите в хуманното здравеопазване и социалните дейности като абсолютен брой и относителен дял. През 2001 г. те представляват 6,3% от общо заетите или 168,9 хил. души.

Основният извод от анализа на заетостта на населението за последните две години е, че намалява броят на заетите лица в областта. Изменя се структурата на заетите: намаляват заетите в селското, ловното, горското и рибното стопанство, в добивната промишленост; нарастват заетите в преработващата промишленост; намаляват заетите в образованието и в някои дейности на обслужващата сфера.

Ф
иг. 2 Област Благоевград – заети лица – 2003 г.
Равнището на регистрираната безработица за областта през 31.12.2004 г. е 9,17 % (по-ниско от средното за страната - 17,52%.). Към 31.12.2003 г. равнището на безработица е 8,69%⁶. Измененията в равнището на безработица се характеризират с колебливост, дължаща се главно на структурните промени в икономиката на областта. Абсолютният брой на безработните лица през 2001 г. е 23 824 души (средногодишен брой), а към 31.01.2005 г. техният брой е 15 653 души. Териториалната диференциация на равнище общини е значителна. Тя се изменя в границите от 7,04% за Сандански до 34,51% за Белица и 31,24% за Якоруда. Висока е безработицата и в общините Гърмен (12,52%), Струмяни (13,81%) и Разлог (17,11%). В останалите общини равнището на безработица е по-ниско от средното за страната и областта през 2004 г., като за общ. Благоевград то е 7,14%. За отбелязване е изключително високото равнище на безработица в общини Белица и Якоруда - повече от 2,5 пъти над средното за страната.

Табл. 15 Средно годишно равнище на безработица – 2001-2005 г.⁷

Характерно е, че повече от половината (52,0%) от безработните са с ниско образователно равнище, което се наблюдава и на национално равнище (53,1% относителен дял на безработните с основно и по-ниско образование - средно за страната). Делът на лицата с висше образование е 16,1% (2 577души) от общо безработните в областта (6,4% - средна стойност за страната ). Най-голям е абсолютният брой и относителният дял на безработните лица с висше образование в община Благоевград – 842 души от безработните в общината (респ. в областния център), т.е всеки пети от безработните е с висше образование. Тази структура на безработицата е свързана с общото образователно равнище на населението на общината/града. Висок е делът на безработните с висше образование и в общините Банско (125 души), Сандански (300 души) и Петрич (316 души).

Основният извод по отношение на безработицата е, че нейното равнище е високо със значителна териториална диференциация по общини. От регистрираните безработни е голям относителният дял на лицата с висше образование в областния център – Благоевград.