Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

5. Социална сфера

5.1. Демографско състояние и тенденции

Делът на градското население спрямо общото на областта е 57,2 % (192 065 души), а на селското - 42,8% (143 573 души). За сравнение общо за страната структурата на населението по местоживеене (градове/села) е съответно 69,0%: 31,0%. В областния център - гр. Благоевград живеят 77 346 души или 36,7% от градското население на областта. Към малките градове с население от 10 000 до 30 000 души се включват 4 бр. - Петрич, Сандански, Гоце Делчев и Разлог. Останалите 7 градове са много малки (с население под 10 000 души) – Банско, Симитли, Якоруда, Кресна, Белица, Хаджидимово и Мелник. Най-малкият по демографска маса град в страната се намира на територията на обл. Благоевград - гр.Мелник, в който живеят 269 души (31.12.2003 г.).

Табл. 10 Динамика на населението на област Благоевград 1992-2003 г.

Диференцирано по общини, населението нараства в Петрич и Гърмен, докато в останалите 12 намалява (за периода 1992-2001 г.). Темповете на намаление са в диапазона от -0,05% (средногодишно) за общ. Благоевград до –1,61% - за общ. Струмяни.

Градското население на област Благоевград е с тенденция на непрекъснато нарастване. Характерно е, че положителният прираст на градското население на областта постепенно намалява. За 1985-92 г. средногодишният темп на нарастване е 0,71%, а за 1992-2003 г. той е 0,03%. От градовете на областта след 1992 г. нарастват Петрич, Сандански и Гоце Делчев, областният център – Благоевград задържа населението си, а в останалите 8 градове населението слабо намалява.

Ф
иг. 1 Динамика на населението на област Благоевград 1985-2001 г.
Селското население на областта намалява от средата на 50-те години. За периода 1992-2003 г. селата са загубили около 5% от населението си. Такава е ситуацията в голяма част от селата в областта. С положителен прираст след 1992 г. са селата в общините Белица, Гърмен и Якоруда. С положителен прираст за 1985-92 г. и отрицателен за 1992-2001 г. са селата в общини Гоце Делчев и Сатовча. Със сравнително по-високи темпове на намаление се очертава селското население на общините Струмяни, Сандански и Кресна.

Табл. 11 Динамика на населението на общините в обл. Благоевград 1985-2003 г.

Типът възрастова структура е стационарен. Висок е делът на населението в трудоспособна възраст (61,0 % от общото население). Делът на генерациите в под трудоспособна възраст е 18,6 %, а този на старите хора - 20,4 %. Единствената община със сравнително неблагоприятна възрастова структура е Струмяни (с висок дял на старите хора – 1/3 от населението на общината е над трудоспособна възраст). Тук обаче е съсредоточено само 2% от населението на областта. Във всички останали общини делът на младото население е с високи стойности, особено в Сатовча, Гърмен, Гоце Делчев (над 25%). Благоприятна е и възрастовата структура в Благоевград, Белица и Якоруда, където делът на младите хора също е висок (над 22%). Делът на населението над трудоспособна възраст е от 14% до 26% (с изключение на общ.Симитли, където делът на старите хора е 36%). Благоприятната възрастова структура на населението на областта до голяма степен се дължи на общините Белица, Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Хаджидимово и Якоруда, както и на благоприятната възрастова структура на населението в общ. Благоевград, респ. гр. Благоевград.

Формиралата се възрастова структура на градското население е от прогресивен тип. Характерен е високият дял на контингентите в трудоспособна възраст и главно в областния център – Благоевград, където е съсредоточено 40% от населението в трудоспособна възраст на градовете в областта.

Възрастовата структура на селското население е от стационарен тип. Това е една от областите в страната със сравнително благоприятна структура на селското население. Делът на старите хора е под 25% от общото население на областта, като в някои общини този дял е под 20% (Сатовча, Белица, Гоце Делчев, Гърмен и Якоруда). Със сравнително по-неблагоприятна възрастова структура на селското население (34-38% относителен дял на старите хора) се очертават общините Струмяни, Кресна и Благоевград.

Измененията във възрастова структура на населението на обл. Благоевград имат съществено значение за характера на неговото възпроизводство. В по-голяма част от общините старите хора са с нисък относителен дял, а родилните контингенти са с високи стойности. С неблагоприятна възрастова структура структура се очертава само община Струмяни.

Естественият прираст на населението на обл. Благоевград през последните години е отрицателен (-1,9‰ – 1997 г., -0,7‰ – 1999 г., -0,9‰ – 2000 г., -2,1‰ – 2002г., -1.9 – 2003г.). Отрицателните стойностите на показателя обаче са по-ниски от средното равнище за страната (-5,1‰ естествен прираст – 2000 г.) и югозападния район за планиране (-4,3‰). За отбелязване е, че коефициентът на естествения прираст през 2000 г. е отрицателен за всички области в страната с изключение на обл. Кърджали.

Градското население на обл. Благоевград е с положителен естествен прираст (0,4‰ – 2000 г.). Положителен е естественият прираст на градското население на още две области - Сливен и Кърджали, докато в останалите 25 области градското население се възпроизвежда с отрицателен естествен прираст. Като цяло естественото възпроизводство на градското население на страната и на югозападния район за планиране е отрицателно (съответно –2,0‰ естествен прираст на градовете в страната през 2000 г. и –2,6‰ на градовете в югозападния район за планиране).

Естественият прираст на селското население на обл. Благоевград е отрицателен (–2,5‰ – 2000 г.), но е по-нисък от средното равнище за страната (-11,5‰). Аналогична и близка до средните стойности за страната е демографската ситуация по отношение на естественото възпроизводство в селата на югозападния район за планиране (-11,1‰ естествен прираст през 2000 г.). Следва да се отбележи, че селското население на всички области се възпроизвежда с отрицателен естествен прираст с различен интензитет.

На ниво общини се наблюдава диференциация в естественото възпроизводство на населението на обл. Благоевград. В една част от общините естественият прираст е положителен (Гърмен, Сатовча, Белица, Благоевград и Якоруда). С отрицателен прираст, но близък до “нулев” е населението на общините Гоце Делчев и Петрич. В останалите общини отрицателният прираст е близък до средния за областта. Най- висок отрицателен прираст е регистриран в община Симитли (-13,1‰ – 2000 г.).

Раждаемостта като показател, определящ количественото нарастване на населението през 2000 г. за обл. Благоевград е 9,5‰. Стойностите на показателя са по-високи от тези за страната (9,0‰) и за югозападния район за планиране (8,8‰). Не се наблюдават съществени различия в раждаемостта на градското и селското население на областта. През 2000 г. коефициентът на раждаемост на населението в градовете и в селата е 9,5‰. Тенденциите през последните години са към запазване на интензитета на раждаемост. В 7 от общините (Гърмен, Белица, Сатовча, Якоруда, Гоце Делчев, Благоевград и Петрич) равнището на раждаемост през 2000 г. е по-високо от средното за областта и страната като се движи в границите от 9,6‰ за общ. Благоевград до 13,9‰ за общ. Гърмен. В останалите 7 общини стойностите на показателя са под средното равнище за страната (в диапазона от 7,2‰ за общ. Струмяни до 8,8‰ за общини Хаджидимово и Разлог).

Репрезентативното изследване на раждаемостта и репродуктивното поведение показва, че не съществуват съществени различия в репродуктивните нагласи на населението в отделните населени места. Привърженици на еднодетния модел са 22% от живеещите в областните градове, 20,2% от живеещите в другите градове, 19,2% от живеещите в столицата и 17,8% от живеещите в селата. Многодетният модел на семейството се подкрепя от 12,7% от живеещите в областните градове, 13,9% от живеещите в другите градове, 16,8% от живеещите в столицата и от 16,1% от живеещите в селата. Приоритет продължава да има двудетния модел на семейството. Основни причини за по-голямата част от населението, определящи фертилното му поведение са социално-икономическите условия и безработицата. Тенденция на намаляване на раждаемостта се наблюдава във всички развити страни.

При отделните етнически групи от населението различията в репродуктивните нагласи са по-значителни. Българите изразяват предпочитания към двудетния модел. Населението от турската етническа група е с предпочитания близки до тези на българите, но по-малко изразяват предпочитания към еднодетния модел и малко повече – към многодетния модел. Ромското население по-рядко изразява предпочитания към двудетния и особено към еднодетния модел и значително по-често към многодетния (три или повече деца) модел.

Смъртността като един от параметрите на естественото възпроизводство на населението на областта през последните години е около 10‰ (10,5‰ – 1997 г., 10,3‰ – 1999 г., 10,4‰ – 2000 г.). Следва да се отбележи, че общата смъртност на населението на страната е значително по- висока (14,7‰ – 1997 г., 13,6‰ – 1999 г., 14,1‰ – 2000 г.). В градовете на областта смъртността е около 9 на хиляда души от градското население (9,4‰ – 1997 г., 9,1‰ – 1999 г., 9,2‰ – 2000 г.). Коефициентът на смъртност в градовете на обл. Благоевград е по-нисък от този на градското население на страната (11,5‰ - 2000 г.). В селата на областта смъртността е по-висока от тази на градското население, но значително по-ниска от общата смъртност на населението в селата на страната. За 1995-2000 г. коефициентът на обща смъртност на селското население на обл. Благоевград е 12‰, докато за страната неговата стойност е 19-20‰ (19,6‰ – 2000 г.). Териториалната диференциация по общини в равнището на смъртност е в границите от 7,1‰ за общ. Сатовча до 14,2‰ за общ. Кресна. Изключение прави общ. Струмяни, където смъртността на населението е значително по-висока (20,3‰ – 2000 г.), дължаща се главно на влошената възрастова структура.

Детската смъртност се характеризира с колебливост. Измененията в нейното равнище през последните няколко години са в диапазона 10-12‰. През 2000 г. коефициентът на детска смъртност за обл. Благоевград е 10,3‰ - под средното равнище за страната (13,3‰).

Анализът на данните за естественото движение на населението на обл. Благоевград показва, че демографското възпроизводство се осъществява при сравнително по-благоприятен режим в сравнение със характера на възпроизводство в югозападния район за планиране и страната като цяло. Демографските процеси и структури в областта са предпоставка за просто възпроизводство, докато населението на страната се възпроизвежда при стеснено естествено възпроизводство.

В резултат на по-големият брой на изселените от селата, отколкото на заселените се е формирал отрицателен миграционен прираст на селското население на областта, който през 2000 г. е в размер на 1 552 души (-10,3‰). Градското население за разлика от селското се възпроизвежда с положителен миграционен прираст (627 души или 3,2‰ – 2000 г.). В някои от по-малките по демографска маса градове на областта се формират отрицателни миграционни салда, в т. ч. Банско, Белица, Якоруда, Кресна. В миграцията участва предимно младо население. То преобладава във всички направления на миграцията с изключение на направлението град-село, където е най-голям делът на мигрантите от по-високите възрастови групи, главно ремигранти.

Основните причини за миграцията на населението според проведеното репрезентативно социологическо изследване са: семейни (сключване на брак, придружаване на родители, деца) – за около 50% от мигриращите; осигуряване на трудова заетост – за ¼ от мигриращите; осигуряване на по-добри условия на живот – за 22% от мигрантите. По-добрите условия на живот са една от причините за 23% от преселванията в градовете, 17% - в селата и за 23% - в столичния град. В общата структура на причините за териториалното движение на населението по-съществени са: осигуряване на по-добро бъдеще на децата, получаване на желаното образование, осигуряване на по-високи доходи и др.

Външната миграция се свързва главно с емиграция на населението. Съгласно изследването основната цел на емигрантите е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт. ¾ от тях считат, че там, където мигрират ще осъществят своите намерения и цели. Преобладаващата част от емигрантите, които искат да се преселят се насочват към Германия, около 1/5 – към САЩ. Други предпочитани страни са Гърция, Испания, Великобритания, Италия, Канада, Франция и др. Когато миграцията е свързана с осъществяване предимно на трудова дейност най-предпочитани страни са Германия, САЩ, Гърция, Испания и др. Мъжете са по-голямата част от емиграционния поток, особено сред трудовите мигранти. Предпочитани сфери на трудова дейност са: различни занаяти, селскостопанска дейност, търговия и хотелиерство. Част от емигрантите възнамеряват да продължат образованието си и да повишат квалификацията си.

В структурата на населението на областта по пол делът на мъжете е 49 % (165197души), а на жените – 51 % (170 441 души). Измененията на половата структура на населението са взаимосвързани с измененията на възрастовата структура. В по-голяма част от общините на областта делът на жените е по-висок от този на мъжете. Относителният дял на мъжете е по-голям от този на жените в общините Банско, Симитли и Хаджидимово.

Характерно е, че на 1000 мъже в обл. Благоевград се падат 1 032 жени, докато за страната това съотношение е 1 058. Различията в броя и дела на лицата от двата пола е свързано с различните възрастови структури. Мъжете са повече от жените в младите възрастови групи, с нарастване на възрастта се увеличава броят и делът на жените в общото население, което е свързано с общата и възрастовата смъртност при двата пола. Процесът на стареене на населението на страната е по-ясно изразен, което се подчертава и с неговата структура по пол, т.е с по-високият относителен дял на жените. Настъпилите изменения във възрастовата структура на обл. Благоевград не водят до задълбочаване на процеса на демографско остаряване, както това се наблюдава при населението на страната.

Данните за изминалия период от предходното преброяване (1992 г.) показват, че броят на населението на обл. Благоевград нараства сред ромската етническа група, а намалява сред българската и турската етническа група. Тази динамика на населението по етнически групи се наблюдава и за страната като цяло. Аналогични са измененията и в относителния дял на населението. През 1992 г. делът на българския етнос в обл. Благоевград е 84,4%, на турския – 10,2%, а към ромската етническа група се е самоопределило 2,3% от населението на областта. Броят и относителният дял на групата “други” за периода между последните две преброявания нараства (от 3,1% през 1992 г. на 5,7% през 2001 г. от населението на областта). Факторите, които определят нарастването на населението от ромската етническа група са от една страна по-високата фертилност при този етнос и от друга - самоопределянето на населението. От своя страна факторът “самоопределяне” е с относителна характеристика поради факта, че изразява индивидуалната воля и избор на личността.

Разпределението на населението по признака “майчин език” показва, че за 306 736 души или за 89,3% от общото население на обл. Благоевград майчин език е българският. 5,7% от населението или 19 761 души са декларирали майчин език – турския, а 3,4% (11 507 души) – ромски (цигански).

Структурата на населението по етноси в демографски аспект се отразява главно на неговото възпроизводство – динамика на демографските процеси и възрастов състав.

• 
  демографското развитие на областта се характеризира със запазване на общото население, нарастване на градското население и намаление на населението на селата;
  
• 
  с благоприятен възпроизводствен потенциал са всички общини на областта с изключение на Струмяни, която е с влошени параметри на възпроизводство и застаряване на населението;
  
• 
  развитието на населението на гр. Благоевград, високият трудов потенциал, нормалната възрастова структура, високото образователно равнище на населението и квалифицираната работна сила са благоприятна предпоставка за цялостното му социално и икономическо развитие;
  
• 
  миграционните процеси се характеризират с нисък интензитет;
  
• 
  в етническата структура на населението на областта преобладава българският етнос. В някои от общините е високо относителното участие на население, декларирало турска етническа принадлежност – Якоруда, Белица, Гърмен, Гоце Делчев, Хаджидимово и Сатовча. Българският език е майчин език за 89,3% от населението на областта;
  
• 
  параметрите на демографското възпроизводство на обл. Благоевград са над средното равнище за страната;
  
• 
  в развитието на населението по административно-териториални и териториални единици се наблюдава диференциация.