Горско стопанство-състояние,тенденции и развитие

4.4.1. Туристически продукти: възможности, проблеми и приоритети за действие

Развитието на туризма на територията на областта се разглежда в контекста на няколко основни цели:

Търсене на възможности за увеличаване на посещаемостта на Пиринския край от страна на българските граждани

Осигуряване на разнообразни възможности за отдих, туризъм и спорт на населението на областта.

Работа с чуждия пазар и увеличаване на туристопотока.

На територията на областта се развиват и има възможности за следните видове туризъм:

Този вид туризъм е свързан с максималното оползотворяване на даденостите на региона. При обиколни турове на България най-често се посещават Рилски манастир и град Благоевград; Сандански с град Мелник и Роженски манастир; град Банско с излет в Пирин планина. При подобни турове важни са фолклорните и други прояви, като особено популярни са фестивалите “Пирин пее” (от най-голяма важност), фестивалите на македонската песен (Благоевград), “Пирин фолк” (Сандански), Джаз-фестивала в град Банско, кукерските празници и др. Основен потребител на този туризъм е чуждият пазар и преди всичко туристите от страни като Англия, Франция, Германия, страни Бенелюкс.

Необходима е целенасочена работа с туристическите оператори за осигуряване на максимално възможен престой в Пиринския край при общите културно-познавателни турове в страната. Осъществява се активна реклама на нови и доскоро неизвестни места като селата в Гоцеделчевско, село Добърско - Разложко и др.

От съществена важност тук е подобряването на пътната инфраструктура и особено отсечката Попови ливади-Катунци.

Този вид туризъм много често се използва като клише и с малко разбиране. По същество става въпрос за летен туризъм, който се опира на множеството дадености на съответното населено място. Този вид туризъм е от основна полза за местното население, тъй като осигурява дългосрочен локализиран престой на територията на съответното населено място с възможности за маршрути. Областта е богата на места, подходящи за селски туризъм подобно на повечето области в страната. На този етап продуктът може да се предлага само за организирани групи.

От особена важност за предлагането на този вид туристически продукт отново е общата инфраструктура, както и доброто поддържане на основните културно-исторически и природни ресурси.

Трекинг

Този вид туризъм е свързан с преходи в планината и краткосрочен престой в населените места. Основни потребители тук са българите и туристите от Англия, Франция, Германия (на този етап, организирани в групи).

От особена важност за този продукт е поддържането на добра маркировка (тук е необходимо активно съдействие от лесничействата и парковите управи; не само на БТС). Спешно е необходимо да се подобри управлението на туристическите хижи, тъй като сегашното им състояние затруднява активното предлагане на продукта на западния пазар.

Екотуризъм

• 
  Този вид туризъм е свързан с предлагането на специализирани природни продукти, свързани с наблюдение на птици (орнитология), специфична флора и фауна и т.н. От особена важност е доброто поддържане на резерватите. Основни потребители тук са отново чуждите туристи.Изготвен е план за дейсвие за екотуризъм в Югозападна България, разработен през 2001г. с участието на повече от 100 представители на различни заинтересовани страни от областта, като част от Националната стратегия по екотуризъм.
  

Става въпрос за един добре познат продукт, свързан с почивка и отдих през лятото в установените планински курорти като Предел, Попови Ливади, Попина Лъка, Семково, Трещеник, Бодрост, Сини Връх и т.н. Основни потребители тук са българските туристи.

Основен проблем е почти тоталната липса на хотелска база. Ведомствените бази, разполагащи с хиляди легла не отговарят на изискванията на Закона за туризъм: за приемане на туристи е необходимо обектът да има фирма, лиценз и категория. Решението е свързано с раздържавяването и приватизацията.

Дългосрочно тези курортни местности могат да приемат и западни туристи, но за това е необходима отлична маркировка на множество близки маршрути – или казано по–точно: оползотворяване на рекреативния потенциал на горите. В тази връзка особена подкрепа биха могли да окажат държавните лесничейства.

На територията на Пиринския край се намират 42% от минералните извори на страната. Оформянето и предлагането на балнеопродукта може да се разглежда в няколко основни аспекта: а) създаване на условия за отдих и лечение на населението от Пиринския край; б) привличане на туристи от страната; в) предлагане на продукта на чуждия пазар.

На този етап единственото място, което може да предложи качествен продукт (преди всичко благодарение на отличната хотелска инфраструктура) е град Сандански. Основните потребители тук са туристите от Западна Европа и Скандинавските страни. Другото място, което има непосредствен потенциал в близко бъдеще са Огняновските минерални бани.

Не по-малко важно е и създаването на добри условия за ползване на услугите от местните хора и посетителите от други части на страната. За да се оползотвори обаче потенциала на продукта, е необходима пълна яснота както от страна на общините, така и на държавата за отдаване на концесии. Места с потенциал за развитие са:

- в района на Кресна - изворите при “Тисата” (на първо място) и село Ощава;

- в района на Сандански/Петрич - Марикостенските минерални извори;

- Добринище – по-добро развитие на продукта и хотелската база;

• 
  - Разлог – разработване на цялостна туристическа оферта с дрги услуги / вкл. настаняване в селото / и да се рекламира отделно от Банско; сега се явява само сателит в село Баня и изграждането на хотелска база. Особено перспективно е развитието в местността Картала при положение, че се осигурят средства за довършване на започнатия луксозен хотелски комплекс. Възможностите ще нарастнат много с откриването на новия модерен СПА-комплекс в местността Катарино (той е пред завършване).
  

На този етап ски-туризмът е основен източник на приходи за туристическия бизнес в областта, като той е особено важен за община Банско. Основните локализации за зимни спортове са свързани с:

- от национално и международно значение – град Банско

- от регионално и потенциално национално значение – Семково (на първо място), Добринище, Трещеник, района на Предел и района на Картала.

• 
  С оглед на съществуващата отлична хотелска инфраструктура и популярността на продукта, приоритетно значение трябва да се отдаде на развитието на ски туризма в Банско. Основните необходимости тук са свързани с: 1) разработване на добра програма за управление и по-нататъшно развитие на Банско като туристически център; 2) решаване на проблемите от инфраструктурен характер (водоснабдяване, канализация, пречистване на отпадни води, депониране и обработка на твърди битови отпадъци и пр.)
  

• 
  За района на Картала (Благоевград) на първо време е необходимо подобряване (изграждане) на техническата инфраструктура, свързана с водоснабдяване и канализация. Много важно е и поддържането на пътя Благоевград-Бодрост. Както за Картала, така и за всички останали места от съществена важност е предложенията за разширения на ски съоръженията да се разглеждат в светлината на пряката икономическа полза за общините и ефектът, който този вид туризъм и неговото развитие оказват върху околната среда.
  

Изграждането на нови съоръжения е свързано с мащабни инвестиции, които ще зависят от изискванията за отдване на концесии. Именно заради отдаването на подобни евентуални концесии е необходимо общините да разполагат с точни финансови разчети за евентуалните ползи. Това може да се направи само от сериозни консултантски екипи и именно тук може да се търси помощ от чужди донори.

4.5. Иновации и модернизация

Измененията в отрасловата структура на икономиката са повлияни най – вече от различната степен на проявление на кризата в отделните отрасли. Намалените дялове на промишлеността се компенсира за сметка на услугите и някои селскостопански дейности. Оценката на структурния ефект, измерена чрез получените доходи от заплати, показва, че е отрицателно. Измененията в структурата на обществения продукт на областта са функция на динамиката на развитие на отделните сектори и отрасли.

Отрасли, които намаляват своя дял в структурата на произвежданата продукция, са:

• 
  Електроника и електротехника
  
• 
  Целулозно – хартиена промишленост
  

Отраслите, които увеличават своя дял в отрасловата структура, са:

• 
  Шивашка промишленост
  
• 
  Дърводобив и дървообработване
  
• 
  Преработваща промишленост
  

Промените в структурата на промишлеността са пасивни и конюнктурни. Пасивни, защото се дължат на различна интензивност на свиване на стопанската дейност по отрасли, а не целенасочена, структурна инвестиция. Конюнктурни, защото голяма част от срива се дължи на разпадането на основните външни пазари и чувствително временно свиване на вътрешното търсене; при нормализиране на вътрешно – търговските ни връзки част от търсенето ще се възстанови, но на ново качествено равнище.

Тези неизбежни промени са преди всичко продукт на минали грешки – като свръхразвитие на електроника, електротехника, машиностроене и други, за които няма, а и трудно може да се прогнозира, кога ще има пазари.

Обезпокояващо е чувствителното увеличение на дела на добиващите отрасли и тези на само първичната обработка /каменовъглена промишленост; дърводобив; промишленост за строителни материали/.

Основно направление – естествено продължение на досегашното развитие на областта, се определя от състоянието и възможностите на нейната промишленост. Сърцевината на такова развитие са водещите производства с изгражданите средни и малки предприятия /в някои случаи допълващи дейността на по – големи индустриални фирми/. С подобна стратегия се преследват няколко цели:

• 
  Укрепване на промишления сектор, с оглед получаване на по-широка продуктивна база за икономиката на зоната;
  
• 
  Повишаване конкурентоспособността на продукцията, чрез нейното преструктуриране и обновяване;
  
• 
  Подпомагане изграждането на нови малки и средни предприятия;
  
• 
  Прилагане на новости и повишаване възможностите за използване на човешкия потенциал
  
• 
  Изграждане на все още слабо развитата предприемаческа инфраструктура.
  

Базирането на областната промишленост до голяма степен върху малки и средни предприятия, липсата на клъстери или на по-големи конкурентноспособни и стратегически производства, я обрича на неусточивост. В селското стопанство ситуацията е аналогична. Не може да се търси ефективно производствов условията на микро-фирми или семейно стопанство.

Необходимо е да бъде използван в максимална степен потенциалът на местните ресурси. Внимание заслужават усилията за планиране на крайградски зони за промишлено изграждане и търсенето на нови форми за повишаване на квалификацията на кадрите и управленските умения на мениджмънта. Подсилването на експортната база на областта може да се осъществи чрез привличане на предприемачи, партньори и съдружници, осигуряващи излаз на чужди пазари, както и чрез създаването на свободни икономически зони на територията на областта /Благоевград, Петрич, Гоце Делчев/. Особена значимост придобива формирането на интегрирана икономическа среда, способна да привлича нововъведения и да развива по – широка инвестиционна активност.

Много от съществуващите МСП на територията на Благоевградска област не разполагат с висококвалифициран персонал за разработване и въвеждане на нови технологии с цел повишаване обема и качеството на продукцията, за разработване на нов продукт, нов дизайн или други иновационни дейности. Поради това те не използват потенциала си за иновации. За  целта те трябва да наемат млади специалисти. Наемането на инженер или учен, обаче, често е скъпо или рисковано.

Добре известни са схемите за подпомагане на МСП в индустриално развитите страни. Те включват, най-вече, субсидиране на съществуващи фирми при наемане на млади висококвалифицирани специалисти. Предвид мобилността на човешките ресурси, тези схеми са най-прекия път към повишаване иновативния потенциал на промишлеността. Това е една от предпочитаните политики за повишаване иновативността на малките фирми, които не разполагат с финансови и човешки ресурси за извършване на изследователска и развойна дейност.

Каталог: images -> stories -> documenti
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г
documenti -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

Изтегляне 2.53 Mb.

Сподели с приятели: