Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

5.3. Жизнен стандарт, доходи, бедност

Област Благоевград не е изключение в средностатистическата картина на доходите и бедността, типични за цялата страна. Докато периодът 1992-1997 г. беше с траен спад на реалните доходи, от 1998 се наблюдава колебливо увеличение, което не се отразява осезаемо върху покупателната способност поради изключително ниската база и трайно деформираното потребление.

Националният анализ на доходите и социалната политика извежда следните характеристики за 2001 г.:

• 
  Реалните доходи остават непроменени, не се постига подобрение в покупателната им способност,
  

• 
  Позитивната тенденция в увеличението на средните брутни доходи остава нестабилна,
  
• 
  Голямата разлика на доходите в бюджетния и реалния сектор се запазва,
  
• 
  Политиката на доходите остава подчинена по-скоро на рестриктивния бюджет, а не на социалните си цели и функции,
  
• 
  Получаващите минимални доходи продължават да разчитат на около $1 на ден,
  
• 
  Проведена е реформа в социалното осигуряване – въведена е нова пенсионна система и се усъвършенства Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
  

Ф
иг. 3 Субективна оценка на финансовото състояние

На фона на високите очаквания за положителна промяна, липсата на промяна в доходите е отрицателна промяна.

Според друго анкетно проучване, основният проблем за страната е безработицата (38%); на второ и трето място са поставени съответно ниските доходи и бедността (20.5%) и корупцията (11.6%). Като най-голям личен проблем са посочени ниските доходи (59.8%) и безработицата (14.2%). В пълен унисон с тези данни са и предложенията на анкетираните относно това, което управляващите трябва да направят, за да запазят позициите си. Близо 70% изискват намаляване на безработицата, 65% - увеличаване на доходите, а 50.5% изискват правителството да провежда по-социална политика. Интересно е разминаването на последното изискване с претенцията на 51.0% от анкетираните да се намалят данъците, които са основния лост за провеждане на “по-социална” политика.
Националният профил на бедността

Оценката на бедността се базира върху два различни прага на бедността – един нисък, съответстващ на базовия минимален доход (29500 лв. към 10.1997) и друг – по-висок, позволяващ адаптивност към промените в потреблението, настъпили вследствие на общото обедняване на населението (95500 лв. към 10.1997). Тогава над 65% от домакинствата са се третирали като “бедни” по високия праг. Отчитайки реален ръст на доходите от само 15% за периода до края на 2001, може да се приеме, че настоящият дял бедни домакинства не се е намалил.

Фактът, че бедността е най-голяма сред безработните, ниско-квалифицираните и малцинствените групи, не съдържа новина. Тревога буди появата на бедни сред групата на предприемачите (съответно 4,6% при ниския и 50,5% при по-високия праг). Това означава замразен частен бизнес и фалити.
Картината на областта

Бедността се анализира с термина относителна бедност. Относителната бедност служи само за сравнение и се описва с два косвени показателя – брутен продукт на глава и безработица. Фигура 2 показва отношенията на тези показатели спрямо средните за областта към края на 2000 г. Очевидна е обратната зависимост между брутния продукт и безработицата. Приемайки за относително бедни общностите, чиито показатели за безработица са над средните за областта, а тези за брутен продукт – под тях, можем да дадем следната диагноза за областта и нейните общини:

• 
  Област Благоевград не е сред относително бедните,
  
• 
  Общините Гърмен, Якоруда, Сатовча и Белица са относително бедни; съществено разминаване с видимата действителност се получава в Петрич, която има отчетен нисък БВП и ниска безработица.
  

Ф
иг. 4 Корелация между БВП и безработица

Вглеждайки се в мозайката на общините, относителното влошаване на безработицата през същия период поражда тревожни въпроси за тези от тях, в които величината е по-голяма от средната за страната – Белица, Якоруда, Гърмен. Абсолютните стойности на безработицата в тези общини надвишават значително средните за страната, а Белица (48%) и Якоруда (47%) трябва да се считат за бедстващи.

Контингентът безработни непрекъснато се “попълва” от закрити предприятия и реформите в армията, образованието, здравеопазването. Пред освободения квалифициран ресурс се изправя бариерата на ниското предлагане в пазара на труда. Безработните са несравнимо повече от обявените свободни работни места. Втори мащабен проблем е разминаването между притежавана и търсена квалификация.

Допълнителни проблемни аспекти в пазара на труда са:

• 
  Дискриминацията при наемането на жени (над 30 г.) и представители на малцинства,
  
• 
  Повечето предлагани места са за нискоквалифициран труд (с подчертано предпочитание за мъже),
  
• 
  Хората в горните граници на трудоспособна възраст и инвалидите имат минимални шансове за нова заетост,
  
• 
  Квалификацията и високото образование не гарантират работа.
  

От услугите на социалните служби се ползват единствено социално слабите, които са предимно представители на малцинствата и инвалиди. Те получават ежемесечни малки суми за покриване на транспортни разходи, телефон, лекарства и веднъж годишно енергийни помощи. Помощите са символични, осигуряват физическо оцеляване, но не и социална реализация.

Наличните данни от анкети отразяват нежеланието на много безработни да получават социални помощи. Те предпочитат да осигуряват доходите си с работа. Склонните да получават помощи предявяват изисквания за либерализация на критериите за правоимащи. Например притежаването на къща не бива да е пречка за нуждаещия се от социална помощ. Подобно искане е основателно в райони без шанс за пазарни транзакции на недвижимости.

Националните програми по заетостта обхващат около 6-7% от безработните. Делът на получаващите обезщетения и помощи е около 30%. ПКБ трудно балансира фондовете си. Системата е заплашена от потенциално социално напрежение. Ограничаването на възможностите за по-широко участие в курсове за квалификация и преквалификация намалява шансовете на безработните за трудов преход. Леко увеличеният дял на включените безработни в програми по заетостта и квалификацията е далеч под обществените очаквания за политиката на правителството в областта на заетостта и безработицата. Големи групи от населението (главно дългосрочно безработни и хора в предпенсионна възраст) остават непокрити от програмите по заетостта и това намалява шансовете им за трудов преход или пък за пенсиониране.

Борбата срещу бедността се води чрез пасивните и активни мерки на националната мрежа за социална защита, респективно чрез общинските и областната служби за социално подпомагане. Пасивните мерки са парични обезщетения за безработица и парични помощи при безработица. Трайно се увеличава броят на лицата, получили обезщетения при безработица, както и сумите за обезщетения и помощи. Активните мерки са насочени към професионално насочване, преквалификация и насърчаване на заетостта.

Изразходваните средства от фонд “ПКБ” непрекъснато се увеличават в резултат на:

• 
  нарастването на броя безработни лица, участници в пасивните и активните мерки на пазара на труда;
  
• 
  изменението на минималната работна заплата и свързаните с това размери на изплатените средства за активни и пасивни мерки;
  
• 
  развитието и усъвършенстването на мерките и програмите, свързани с насърчаване на заетостта и повишаване качествената характеристика на работната сила.
  

Проблемът в точките с висока концентрация на безработни се утежнява при съвпадение със значими малцинствени общности и ниска квалификация. Подобни локализации трябва да се определят като “кризисни” или “застрашени”. Хипотезата за кризисни локализации на бедност в областта включва: Сатовча, Якоруда и Белица. Прецизирането им трябва да се направи със специално проучване.

• 
  Високият образователен/квалификационен индекс в областта се оказва недостатъчен фактор за подобряване на благосъстоянието,
  
• 
  Увеличаващият се натиск върху социалната защитна мрежа я превръща във формален “буфер на оцеляване” и заплашва постигането на политическите й цели,
  
• 
  Увеличаващата се бедност е пряк резултат на негативните процеси в пазарите на труда и респективно – в местната икономика,
  
• 
  Селата са с по-високо ниво на безработица, натуралното стопанство е основен поминък,
  
• 
  Свръхконцентрацията на бедност в 3 от общините е основание за провеждане на спешно целево проучване на “кризисните” точки в областта,
  
• 
  Водеща цел в стратегията на борбата срещу бедността трябва да бъде осигуряването на трудова заетост (премахване на причините, а не само борба с последствията),
  
• 
  При изготвяне на програми и стратегии за ограничаване на бедността, трябва да се има предвид съществуването на различни категории “бедни” - малцинствата, безработните, инвалидите, пенсионерите,
  
• 
  В областта има относително голям брой високообразовани и квалифицирани хора, но са необходими гъвкаво мислене и преквалификация, за да може да бъде пълноценно използван при настоящата икономическа обстановка,
  
• 
  Отчетена е липса на връзката при решаване на проблемите на местно, регионално и национално ниво; необходима е по-голяма координация между политиката на национално и местно ниво,
  
• 
  Социалните помощи и временната заетост не решават проблема с бедността; необходима е нова национална политика и координирани програми на местно ниво,
  
• 
  Препоръчителен е акцент върху косвените активни мерки – например реални стимули за МСП и разтваряне на трудовите пазари,
  

• 
  Липсва широко достъпна информация за текущите социални програми и проекти, което намалява шансовете на хората в неравностойно положение. Необходимо е да се повиши информираността на населението в областта на политиката по заетостта, за да се редуцират страхът от безработица и недоверието към управляващата коалиция.
  

Конкретните мерки за намаляване на бедността са на местно ниво:

• 
  Насочване на програмите на бюрата по труда към инвестиране в хора с по-висок интелектуален потенциал, а не ограничаването им само в контингента на нискоквалифицираните безработни,
  
• 
  Преориентиране на образователните програми към актуалния/ перспективния икономически профил и търсенето в пазара на труда,
  
• 
  Разработване на програми за временна заетост, които да са алтернатива на предоставяните социални помощи,
  
• 
  Разкриване на общински фондове за стипендианти (финансиране на образование срещу задържане на квалифициран човешки ресурс).
  

Към 31.12.2003 г. населението на област Благоевград е разчитало на 131 087 жилища. В градовете на областта се намират 64 % от всички жилища, а в селата- 36 %. Веднага трябва да отбележим, че нарастването на жилищния фонд през последните години е с много високи темпове. За периода 2000 – 2003 г. имаме прираст от 13 520 жилища.

Възрастовия профил на областта е сравним с този на страната. Най-старият сегмент, построен преди 1919 г. над (80 години), покрива около 4.0 % процента от броя на сградите в областта. Този сегмент е най–голям в общините Гърмен – 8.4 %, Хаджидимово – 7.6 % и Сатовча 7.2 %. Преобладаващата част от фонда 66.7 % по брой на сгради е на възраст 31-80 години. Най-новите сгради с възраст под 30 години са 29.2 %. Най–интензивно ново строителство през последните 30 години е имало в Благоевград, Гоце Делчев, Симитли, Хаджидимово, Якоруда и Сатовча където делът на новите сгради е над 30 % (вж. Табл. 16).

Табл. 16 Жилищни сгради към 31.12.1991 г. по периоди на построяване /брой/

Масовото въвеждане на едропанелните и други индустриализирани технологии в средата на 70-те и четвърт вековното им производство (дори и в малките градове), наред с относителното подобряване на жилищните условия, сега се оказва, че допринася за понижаване на общите физически качества на фонда и на селищната среда

Към 31.12.2003 г. в областта има 5484 жилища в стоманобетонни конструкции, 61344 тухлени конструкции, 12447 други сгради. В градовете състоянието е по различно и тук преобладават жилища в масивни сгради 57.7 %, но панелните жилища са 21.4 % като преобладават в Благоевград 40.4 % от фонда (което и характерно за повечето областтни центрове в страната) и в по малка степен в Сандански 17.7 %, Петрич 16.4 %, Гоце Делчев 12.7 %. Най срещаните дефекти нарушаващи експлоатационните качества на едропанелните жилищни сгради са: дефекти на строителната конструкция, които нарушават носещата и деформативна способност, дефекти на фасади и калкани – дефекти на фасадните панели, дефекти по дограмата, дефекти по балкони и лоджии, дефекти по обшивката на делатационните фуги, дефекти по покрива – нарушена хидроизолация – течове, дефекти в отоплителната инсталация, дефекти във ВиК инсталациите, дефекти във вентилационната система. От казаното по горе е видно, че панелното строителство в областта е по-ново (началото е от 1976г.) в сравнение с други области където започна през 1960 – 1963 г. Данните показват, че около 10 % от фонда ще се нуждае от ремонт след 2006 година. Най–голяма пречка за момента се явява собствеността на панелните жилища, която е частна - 93.4 % (в градовете на областта) и ниската платежоспособност на обитателите им.