Вунова, К. и кол. МАЛКИЯТ БИЗНЕС: СПРАВОЧНИК ПОЧТИ ЗА ВСЕКИ. Издателство Стено, Варна, 2006, ISBN -10: 954-449-258-5; ISBN -13: 978-954-449-258-8

Съдържанието на това учебно пособие отразява схващането на авторите, че познанието на процеса на функциониране и развитие на малкия и среден бизнес е най-важният и критичен фактор за успеха на организация ресурс, както в теорията по управление, така и в практиката на съвременните организации. Задачата е, неговите ползватели да усвоят определен обем знания и умения за използване на набор от инструменти за осъществяване на това управление. 

За систематизиране и открояване на различията между ценностите по отношение степента на тяхната трансформация, в настоящото изследване те са обособени в четири отделни групи: ценности с намаляваща значимост (отрицателно изменение); ценности с ниска степен на повишаване на значимостта; ценности със средна степен на повишаване на значимостта и ценности с висока степен на повишаване на значимостта.

Ценностите с висока степен на промяна на значимостта открояват най-ярко разликата в мисленето на предприемача на по-късен етап от развитието на бизнеса, спрямо началото. Най-висок ръст на промяна от всички изследвани ценности демонстрира свободата на избор. Това се дължи на две взаимноусилващи се предпоставки. Първо, свободата на избор е потребност от най-високо ниво в йерархията и второ, липсата на ограничения от всякакво естество са ключов фактор за успех на предприетите начинания. Съвкупният им ефект от своя страна рефлектира в по-голям стремеж на предприемача да изявява собственото „Аз” както в ръководената от него фирма, така и в семейството.

Направените изследвания и изведените заключения позволяват обобщаването на следните основни изводи. Първо, в процеса на развитие на стопанската дейност, ценностната система на предприемача се трансформира постепенно от общочовешки ориентирана, към бизнес доминирана. Второ, определящо влияние при прехода на организационната култура от предприемаческа към фирмена имат ценностите, двигатели на бизнеса. В същото време, следва да се отбележи факта, че това влияние с течение на времето има по-скоро косвен характер, тъй като с разрастване на организацията възможностите на предприемача да моделира организационната култура, намаляват.

В заключение се установява, че в процеса на присъединяване на България към ЕС изследваната трансформация ще придобие нови измерения, свързани с развитието на нови или промяната на статуса на съществуващи ценности.
2.2.2. Вунова, К. ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОТИВАЦИОННИТЕ НАГЛАСИ НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ ПРИ СТАРТИРАНЕ НА БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ. // Управление и устойчиво развитие, кн. 3-4, Vol. 15, стр. 220 - 226, 2006.
(Резюме)
От 1989 година насам, редица изследвания в България открояват значението на социалните и културни фактори в предприемачеството. Тяхното проявление при стартирането на бизнес се установява посредством проучване на мотивите, обуславящи предприемаческите инициативи .Целта на настоящата статия е да изследва мотивите за предприемачество имеинно от социален и културен характер, като се позове на водещи изследвания по този въпрос от българската и чуждестранна теория и практика. Основните изводи то изследването са:

• 
  От времето на ранните теории, мотивите за предприемачество включват гама от цели и намерения, които не се отнасят единствено и само до постигането на икономическа печалба. Така например, мотивите за предприемачество, основани на личностните ценности, провокират интереса, първоначално на учени, представители на класическите предприемачески теории.
  
• 
  От позициите на по-съвременното знание се установява, че авторите по различен начин структурират мотивите за предприемачество. Сред водещите мотивационни фактори са персоналните ориентации на предприемачите по отношение възможностите в средата, както и вярата им в личностните ценности за използване на тези възможности.
  
• 
  Анализът от проучвания на Цв. Давидков, Й. Коев, Ил. Минков, С. Карабелова, М. Минков, както и по-ранни изследвания на автора показват, че мотивите, обуславящи в голяма степен решението за предприемачество, са свързани с персоналните ценности, които включват: социалната отговорност, отговорността към семейството, отговорността към служителите, грижата за природата и пр.⁸
  

От структурна гледна точка, акцент в настоящото изследване, културата се определя като съвкупност от елементи. Подобно разбиране датира от културологични теории, създадени през втората половина на XIX век, или времето на възникване на науката ,,културология”.

Изхождайки от особеностите и характеристиките на културните елементи, проявени в една организация, целта на настоящата статия е да установи тяхната връзка с явлението „организационен стрес” и да се „потърсят” организационни механизми и решения за елиминиране на неговите вредни въздействия върху служителите и върху организацията, като цяло.

Резултатите, изведени последством методи на дескриптивната статистика, установяват статистически значими зависимости на показателите в изследваната релация и представляват своеобразна основа за формиране на механизмите за елеминиране на стресовите въздействия. Това може да бъде постигнато, според изводите в изследването, посредством развитие и усъвършенстване на системата по управление и усъвършенстване на човешките ресурси, стимулиране на творчеството, креативността и вътрешното предприемачество.

Освен обществените неравенства, важна роля в съвременния свят имат и регионалните различия и несъответствия. Акцентът върху регионалните структури насочва вниманието към заплахите и възможностите на макия и среден бизнес от гледна точка на спецификата на средата. Втората важна предпоставка, която води до нарастване ролята на малкия и среден бизнес са новите предизвикателства пред транснационалните компании и техните политики в разпределението на световното богатство и ресурси. Редом с нарастване на значението на глобалните компании, не по-малка е и ролята на гражданския сектор и изграждащите го структури. Редица промени в съвременния свят водят през последните десетилетия до развитие на този т. нар. трети сектор и неговия принос при решаването на социални проблеми, в области като образование и здравеопазване, например. Следващата предпоставка за развитието на малкия и среден бизнес се съдържа в преимуществата на съвременните комуникационни технологии, ролята на информацията и на знанието за развитието на способностите на хората и обществата.

Посочените фактори на средата са проучени и анализирани в статията, с цел установяване на основните компоненти: силни страни, слаби страни, възможности и заплахи пред развитието на малкия и среден бизнес в България в процеса на присъединяване към ЕС.
2.2.5. Вунова, К. ИНОВАТИВНИ СТРАТЕГИИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ – НОВ ФОКУС ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ. // Управление и устойчиво развитие, кн. 1, Vol. 16, стр. 437 - 439, 2007.
(Резюме)
В съвремието ни успешното функциониране на фирмения и корпоративен сектор е свързано с приложението на предприемачески принципи, методи и механизми на организация на дейността. Креативността на наетите служители и системата за стимулиране на техните иновативни идеи са ключ към ефективното развитие на организацията като цяло.

Ето защо, от особена важност за един стопански ръководител са знанията и уменията в областта на сравнително нова управленска технология, наречена предприемачески мениджмънт на човешките ресурси – пресечна точка на три области на социално познание: предприемачество, мениджмънт и управление на човешките ресурси.

В това отношение, целта на статията е да се изследва ролята и същността на една съвременна управленска технология: „предприемаческото управление на човешките ресурси”. Изведени са нейните основните принципи, форми на проявление и аспекти на изследване. В обобщение, са представени практически съвети при изграждане на системата на предприемаческото управление на човешките ресурси в съвременната бизнес организация.

Основните практически изводи при изграждане на системата на предприемаческо управление в рамките на организацията са:

• 
  Системният процес на предприемаческо управление на човешките ресурси трябва да улеснява менторството, развитието и внедряването на онези идеи, които носят ползи за организацията и за обществото;
  
• 
  Организационната структура на организацията трябва да бъде достатъчно гъвкава, така че да създава среда за развитие и промяна на статуквото;
  
• 
  Провалите следва да се проучват и да се учи от тях. В процеса на предприемаческо управление на човешките ресурси - те са неизбежни.
  

Причините за интерът към предприемаческото управление и вътрешното предприемачество имат основания да се проучат в широк и в тесен аспект. В по-общ план, сред открояващите се предпоставки са новата „роля” на човека, неговият творчески и образователен потенциал - ключ за развитие на икономиките и обществата. В този именно контекст, появата и развитието на съвременните управленски технологии са резултат и следствие на дълбоки социални, демографски, културни и глобални, обществени промени.

В по-тесен аспект, нарастващата потребност от приложение на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество кореспондира с факторите на съвременната бизнес среда. Не на последно място, причините за появата и развитието на предприемаческия мениджмънт и вътрешното предприемачество следва да се търсят в критичните точки на традиционната мениджърска практика и нейните ефекти върху организационното развитие.

В обобщение на статията се установява, че съвремените промени на ниво личност, организация и, или общество изискват съвременни методи за управление. Ефектите от подобни действия в по-дългосрочен аспект са свързани с отключване на предприемаческата инициативност на служителите, а от там и развитие на процесите на предприемаческо управление в българските организации.

By combining the values of the above criteria there has been built a matrix, in which there have been identified three value zones in accordance with the degree of influence those have over the behaviour of the entrepreneur and managerial decisions in the process of development of the business activity. There are drawn some conclusions concerning the effect of the transformation under study over the economic and social behaviour of the entrepreneur.

В проучването се извежда обобщението, че приложението на предприемаческите принципи в администрацията изесква промяна на традиционните управленски механизми и разгръщане на иновативи предприемачески практики с цел стимурилане на инавоционната активност на ръководители и служители.

Това дава основание в доклада да се проучи по-задълбочено връзката: ,,предприемаческа култура – предприемачески избор”. Посочената релация и нейните основополагащи зависимости имат, според резултатитео от проучването, важна роля за стимулиране на предприемаческата активност в в процеса на присъединяване на България към ЕС.

В най-широк смисъл, първият проблем се заключава в неправилната употреба на израза предприемаческа култура. Причина за това е, че интересуващото ни понятие е придобило ,,гражданственост” и извън пределите на науката. В тази област съществуват недоразумения, произтичащи от непрофесионалното формулиране на неговото съдържание. На следващо място, неопределеността на понятието е следствие от прибързаното му отъждествяване с понятия като икономическа култура или пък стопанска култура. Така посочените термини имат както допирни точки, така и различия. Третият проблем се корени в многозначната интерпретация на понятието.

Така посочените проблеми са датайлно анализирани, с цел по-ясното определяне на явлението „предприемаческа култура”, както и с цел формиране на контекста, в който то се реализира.
2.3.4. Вунова, К., Нарлев, Ю. ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И ОБРАЗОВАНИЕ – ОГРАНИЧЕНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ. // Годишник на международен колеж - Албена, кн. 1, Vol. II, стр. 155 - 159, 2006.
(Резюме)
В доклада се изследва ролята на образованието като културен източник за формиране на нагласи за предприемачество и за развитие на предприемачески идеи от страна на обучаващите се. Извеждат се примери и полезни практики за стимулиране на предприемаческите инициативи и за развитие на предприемаческото знание.

В практически план са анализирани резултати относно предприемаческите образователни ценностии традициии, изведени са и препоръки с цел нарастване на ролята на образованието посредством формиране и реализиране на предприемаческата култура.

В емпиричен план се проучват резултати от проведено анкетно проучване по повод на показателите – «практическа ориентираност на обучението» и «компютърна подготовка». В резултат на направените анализи се предлага проект за установяване на нагласите на студентите и за подобряване на качеството на обучението.

Направените анализи изводи и обобщенияпозволяват да се изведат насоки за създаване на унифицирана система от критерии в сектора на малкия и среден бизнес в рамките на ЕС. Посочени са и препоръки по отношение на нейното актуално и значимо приложение.

В емпиричен план се анализират отделни аспекти на приложението на стратегическото управление на човешките ресурси в българските фирми, като иновативна управленска технология. Проучени са статистически зависимости относно стратегическата ориентация на фирмите в сетора на месната промишленост и прилаганите там стратегически инициативи по повод на кариерно развитие на служителите.

Съобразно изведените параметри от изследването, реализирането на вътрешното предприемачество води до конкретни организацонни резултати. Извършеният теоретичен анализ показва нееднозначно ролята на вътрешните предприемачи за растежа, развитието, обновяването, процесното иновиране, създаването на нови бизнес единици, развитието на предприемаческия климат, иновационен потенциал и пр. В по-общ план, изследването извежда твердението, че вътрешното предприемачество в организацията формира нейно ново качествено състояние в резултат на промени на организационната среда.

В емпиричен план са проучени различията в ценностните приоритети на жените и мъжете предприемачи по повод на ценностните дескриптори – независимост, себереализация, свобода на избор и спестовност. Въз основа на получените изследователски резултати е представена методика за обучение на жени по предприемачество.

Проучени са и основанията за възникване на самата управленска и организационна инициатива – прожмяната на личностните и обществени нагласи, формирането на групи и екипи, създаването на организационни проекти и програми за формиране на публична репутация на организацията.

В доклада се извежда обобщението, че за постигане на общественозначими, социални цели, системата на управление в нестопанските организации следва да отчита и проектира следните изисквания: от една страна, стимулиране на нови форми на подкрепа на входа на системата – управленска, техническа и информационна, а от друга, постигане на синергия в отношенията: ,,нестопанска организация – бизнес” и разширяването на обхвата на тези отношения за постигане на стратегическото партньорство и по-добри резултати при разрешаването на обществени проблеми.