Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

Сблъсъкът се превръща в ожесточен бой. Авангардните части при Пиргово отстъпват на главната позиция при Мечка. Пиргово е запалено. След отблъскването на турците при Пиргово са намерени 21 страшно нарязани и обезобразени трупа на руски войници.

Общо за деня са убити 51 офицери и войници и ранени – 150.

Не описваме хода на боя, защото не е предмет на това изследване, но любознателният читател може да се запознае с подробностите от книжката на Трифон Трифонов “Русчушкият/ Източен/ руски отряд”

14 ноември / 26 ноември/ – Ден, през който се е състояло едно от двете решителни настъпления на турците. Ден, който оправдава смисъла на противостоенето: недопускане на турците до тиловите комуникации на всички руски войски и до переправите при Батин и Свищов. Ден, в който две местности – по една в землищата на Мечка и Тръстеник – получават правото да бъдат наречени Шипка. Идентичната оценка на подвига и значението е категорична! И днес Тръстенишката Шипка напомня за този ден, предизвиквайки позаспалото съзнание. Затова паметта трябва да го тревожи и да го зове за признателност и мъдрост!

8 часа сутринта! Авангардът преди позициите на Пиргово забелязва големи турски сили, настъпвайки откъм Русчук към Пиргово.

След 8,30 часа турски сили преминават река Черни Лом и в 3 колони откъм Басарбово, Красен и Иваново масирано се насочват към позицията на Авангарда при Гюр чешме..

Турците са с лично продоволствие за 3 дни! Това е знак и говори за мащабно и решително настъпление. Подробното описание на боевете може да се намери в цитираната вече книжка.

Авангардните боеве при Пиргово и Гюр чешме се водят ожесточено и разкриват достатъчно силите на противника. Отстъплението, както диктуват и логиката, и законите на тактиката – е наложително.

Отстъплението към Главната и укрепена позиция този ден е по-особено. То се съпровожда от ожесточени схватки, сражения, атаки и контраатани, ръкопашен бой и масов героизъм под и при непрекъснатите артилерийски канонади, под и при рационалното използване на подвижните и стационарни артилерийски установки. Боят се води от страна на русите с всеотдайност и героизъм – от редовия до командващите позициите!

Героизъм! Героизъм! Героизъм!

Героизъм и от оръдейци, и от кавалерия, и от пехота!

Трудно е да се предадат накратко авангардният героизъм, критичното и отговорно отстъпление, самопожертвователната защита на укрепената позиция, вдъхващата сили на изтощените контраатака, неизтощимата енергия и личен пример на младшия и среден команден състав, критичните ситуации на главната позиция, устремния ръкопашен бой, когато е необходимо или са свършили патроните!!!

Заплануваният най-малко за три дни поход към тила на руската армия е спрян тук – на укрепената позиция Тръстеник – Мечка! Смрачаването – Краят на деня! – заварва руските части на възвърнати позиции на авангардните постове от началото на деня! За това не е попречила и разразилата се буря, и проливният дъжд след 3 часа след обяд! Победа! Победата има своята цена, но и цената има своите жертви:

– убити – 3 офицера, 183 низши чина,

– ранени – 51 офицера, 1236 низши чина,

– пропаднали без вест – 1 офицер, 36 низши чина.

17 ноември / 29 ноемвмри/ – Престолонаследникът посещава войските при Тръстеник. След проведения молебен благодари на частите на ХІІ армейски корпус. Присъстват представителни части от Мечка, Две могили и Обретеник.

Заслуженото внимание и благодарност в случая са най-добрата оценка на значението на позицията Тръстеник – Мечка за хода на войната и на самоотвержения героизъм, напомнящ за този на Шипка!

Привечер в Отряда се получава телеграма за падането на Плевен.

Цената на противостоенето през този ден – загубите:

– убити – 4 офицера и 114 низши чина,

– ранени – 30 офицера и 563 низши чина.

Кавалерията загубва 56 коня.

В цената за деня е редно да припомним за проляната пот, за нечовешките усилия – физически, психически и морални, за чувството за изпълнен дълг. Това са все неща, за които доста преднамерено и достатъчно малко се акцентуваше ! И то предимно в обобщаващия план за Освобождението като факт! Затова и цената, и благодарността през изминалите десетилетия след Освобождението изглеждаха еуфорни!.. Но все пак са нещо значително в сравнение с това, което се прави вече в началото на ХХІ век! Затова сме задължени да поразсъждаваме още на съответните места по-нататък в изложението.

Противостоенето между Русчук и укрепената позиция Тръстеник – Мечка до края на войната след 30 ноември се измерва с изпитанията на дъждовното и мъгливо време, с изпитанията на студената и сурова зима с обилен снеговалеж. Противостоенето се измерва с провеждането на рекогносировки и на аванпостови срещи и сблъсъци – неразделна част от подготовката и пълната обсада за превземане на Русчук.

Противостоенето е военновременно и животът протича тук според неговите закони. Изпитанията продължават и неумолимо водят до падането на Русчук, свързано пряко с края на войната.

След 30 ноември Тръстеничани вече не са свидетели и не са в реалното пространство на военни действия. Но това, което става във фронтовите села пред Русчук, това, което се прави за превземането на Русчук е достояние на ежедневието им.:

– на 14 януари /26 януари/ село Щръклево е запалено;

– на 20 януари село Красен е разорено – останали са 4 дома, мелницата;

– във връзка с възможната атака на Русчук – при Гюр чешме се подготвя място за превързочен пункт;

– на 21 януари в щаба на ХІІ корпус става известно, че на 19 са подписани предварителните условия за мира, а час след това и условията за примирието; това като съобщение и радостна вест става емоционално достояние и в Тръстеник около обяд. Но в 7 часа сутринта Парламентьорът за предаването на Русчук майор Гесслер, съпровождан от 3 казаци /тръбач, ефрейтор с флаг и преводач/ тръгва от Г.Абланово. В 8,30 часа те са в Тръстеник. В 9 часа заедно с присъединилия се към тях корнет Остроградски групата се приближила по шосето откъм Гюр чешме до турските предни позиции. Те не знаят още за подписаното примирие. През това време след групата вече са препускали изпратените да ги върнат, но било късно;

– също на 21 януари на българите, които са желаели да се върнат в Щръклево и в други селища е разрешено да се върнат;

– на 22 януари Парламентьорите са връщат от Русчук – към 3,30 часа след обяд – в Тръстеник и след едночасов отдих се отправят към Г.Абланово; строи се телеграфна линия Тръстеник – Русчук: за тази цел са придадени 20 сапьори и унтерофицер към тръстенишката станция;

– на 4 февруари /16 февруари/ телеграфната линия Тръстеник – Русе е открита;

– на 5 февруари Щабът на ХІІ корпус се приготвя за нощуване в Тръстеник; Телеграма № 106, изпратена в 9 часа от Брестовица в Тръстеник гласи:“ Есть ли возможность переночевать в Трестенике Отрядному штабу и конвойному эскадрону или взводу Атаманцев? Где можно расположить ночлегом вне Трестеника Атаманский полк и сотню №12? Если в Трестенике Штабу нельзя, то где советуете избрать ночлег между Трестеником и Русчуком?” ; започва се прокарването на телеграфна връзка Тръстеник – Щръклево с указание на другия ден да е открита.

– Телеграма № 480 от 06 февруари от 3,30 след обяд, от Брестовица за Тръстеник: “ Ген.адютант Тотлебен със щаба на Отряда ще пристигне утре да нощува в Тръстеник. Молим съдействието на генералите Фиркс и Винберг за разполагането. ...”

– Телеграма № 484 – от Г.Абланово до Тръстеник: “… Изглежда , едновременно ще нощува в Тръстеник и Щабът на Отряда”

След 19 февруари / 3 март! / за България, за Тръстеник, за Тръстеничани започва действителното възстановяване и развитие на българската държавност – етап нов и отговорен, съдържателен и променящ съзнание и поведение през и за следващите векове. На него ще посветим втората част на това изследване.

Преди всичко ще насочим вниманието Ви към споменатата книжка-хроника за Русчушкия / Източен / руски отряд, където в приложенията е дадена достатъчно изчерпателна, според нас, информация. Тук ще направим опит за нова интерпретация и поднасяне на някои от данните, с което ще заострим вниманието към Тръстеник и региона.

Ето един поглед за сравнения и изводи:

поражения	за цялата РТОВ	за Русчушкия отряд
убити	11905	1090
пропаднали без вест	5121	135
умрели от рани	4673	има, но ?
умрели от болести	44431	има, но ?
умрели по др. причини	1360	има, но ?
общо загинали	67490	?
Ранени	43416	5402
Заболели от:
- травми /контузени/	8294	80
- изгаряния	951	?
- измръзване	13638	?
- треска	320062	?
- дезинтерия	34198	?
- тиф	135239	?
- венерически болести	32624	?
- слабост и изтощение	26255	?
- други	318281	?

Вярваме, че всички тези данни правилно са ориентирали Вашето съзнание! Те са взети от публикуваните данни на Генералния щаб на руската армия за РТОВ. Съмнения в тяхната достоверност не може да има! Съжаляваме, че на мястото на въпросителния знак не можахме да представим данни. Но и така представата за изпитанията и загубата в жива сила и жизнена енергия вече е конкретизирана и съзнанието ни се е обогатило с необходимата признателност и дълг към паметта след Освобождението, сега и напред във времето!

Нека сега да насочим вниманието си към Русчушкия отряд. Данните за сравненията са за реалните боеве и сблъсъци. Вниманието ни ще е насочено повече към региона: укрепената позиция Тръстеник – Мечка, авангардните места Пиргово и Гюр чешме и фронтовите селища пред тях – Долапите, Басарбово, Иваново, Кошов, Красен и Щръклево. Конкретно за убитите, ранените, контузените и пропадналите на тези места по дати ще можете да узнаете от приложение ХХХVІ. Сравнението по-долу ще ни даде възможност да работим по-оперативно в нашето съзнание и мисъл.

чинове	Поражения	Русчушки отряд	Укрепени позиции авангард и фронтови села - общо	Само укрепени позиции и авангард Тръстеник, Пиргово, Мечка, Гюр чешме
Генерали	Убити	1	1	0
	Ранени	1	0	0
	Контузени	0	0	0
Щабни офицери	Убити	3	1	1
	Ранени	15	9	7
	Контузени	8	4	3
Обер офицери	Убити	27	7	7
	Ранени	174	86	72
	Контузени	31	12	7
	Пропаднали	1	1	1
Низши чинове	Убити	1059	492	371
	Ранени	5212	2804	1926
	Контузени	41	28	22
	Пропаднали	135	75	36

Сравнението: Русчушки отряд – Укрепена позиция – четирите селища от Укрепената позиция отговаря не само на целта на изследването. То подчертава и ролята на Укрепената позиция и на нейните авангардни позиции: тук главно е неутрализарана нападателната инициатива на ИДТА. Разбира се, това в никакъв случай не омаловажава противостоенето във всяка една точка на действие на Русчушкия отряд: сблъсъци, боеве, диспозиции – те са част от цялото за да се реализира успешното противостоене, а показаното по-горе е част от неговата цена – и то реално осъществилата го.

Убити, ранени, контузени, пропаднали без вест!

Реално платена цена! Цена, която трябва да присъства в съзнанието на поредицата от минали, настоящи и бъдещи поколения не като политически израз и отношение, а като осъществил се урок!!! И за да е напълно разбираемо: паметта като част от еволюцията ни трябва да присъства и зове в съзнанието ни търсенето на отговора на Вечния въпрос: Защо сме тук на тази Земя?

Убитите! За тях приведохме данни. Ще приведем още, когато стане дума по-нататък за паметниците и паметните места. Уверяваме Ви, че има още значещо и значително да се узнае!

Ранените! За тях споменахме, но е време да се узнае какво влияние са оказали те като присъствие в реалното Тръстенишко пространство и време при някои от големите и решителни сражения в региона: те се транспортират, оказва им се помощ, мирисът на кръв и ужас е реално визуално въздействие върху съзнанието на Тръстеничани – войната е реалност!

Ето, някои данни, взети от том ІХ, глава VІІІ, Приложение 2 от многотомното издание на Генералния щаб на Руската армия за РТОВ 1877 – 1878 г. Отчетът за санитарната част в това приложение ще допълни мащабите за цената на Свободата в родния край и ще разшири параметрите им в нашето съзнание, надяваме се, с позитивни знания и размисли.

Ето касаещите Тръстеник и Тръстеничани, реално осъществени действия по обслужването на ранените след проведените решителни боеве на укрепената позиция и авангардните и места, след някои ожесточени и решителни боеве в районите на фронтовите селища:

– след боя при Щръклево и Красен на 23 август / 04 септемвмри/: всички ранени били незабавно прибрани, превързани и транспортирани в подвижния лазарет на 12 пехотна дивизия в село Тръстеник; ранените според причинителя на раняването са : от куршуми – 197, от снаряди – 23, от хладно оръжие – 1; ранените според степента на раняване са: леко - 127, тежко - 59, смъртоносно – 17; контузените са 18; направени са 24 операции и 6 гипсови превръзки;

– след сраженията при Кацелово и Горско Абланово на 24 август /05 септ./: ранени от куршуми – 951, от снаряди – 27, от хладно оръжие –12; ранените според степента на раняване са: леко- 466, тежко - 448, смъртоносно – 30; контузените са 46; направени са 49 операции;

Както ще видим по-долу убитите тук са погребани край Тръстеник. Фактът че руската линия е пробита и пътят за Бяла е бил открит, а единствено надеждната етапна връзка за транспортиране е била през Тръстеник и Обретеник, а след това – към Бяла. Този път е следван, както ще покажем, и при следващите примери. Този път е предопределен и от единственото шосе в това направление – шосето на Митхад паша.

– след усилената рекогносировка на Отряда и боевете при фронтовите селища Иваново, Басарбово, Кошов, Нисово, Сваленик, Церовец, Гюр чешме на 12 окт. /24 окт/: ранени от куршуми – 290, от снаряди - 32; според степента на раняване ранените са: леко – 156, тежко – 131, смъртоносно – 16; контузените са 19; направени са 46 операции и 23 гипсови превръзки;

– след боя при Пиргово, Иваново и Гюр чешме на 07 ноември / 19 ноември/ ранените са доставяни от предните превързочни пунктове в подвижния лазарет на 12 пехотна дивизия в с.Обретеник, а след това отправяни във военно-временната болница № 48 в Бяла: от куршуми – 138, от снаряди – 1, от хладно оръжие – 1; според степента на раняване ранените били: леко – 77, тежко – 40, смъртоносно – 11; контузените са 5; направени са 18 операции и 13 гипсови превръзки;

– след Първото решително настъпление на ИДТА срещу укрепената позиция на Русчушкия отряд – с цел прекъсване на комуникациите на руската армия – при Тръстеник и Мечка: ранените се прибирали от полесражението в условията на дъждовното и хладно време през нощта / сражението продължило до тъмно/ с помощта на фенери; част от ранените е била отправена веднага в Обретеник в подвижните лазарети на 12 и на 33 пехотни дивизии, а останалите били докарани на другия ден; на третия ден ранените са отпратени във военно-временните болници № 48 и 56 – в Бяла и №68 – във Вардим. Ранените: от куршум – 627, от снаряди – 26; според степента на раняване били: леко – 467, тежко – 83, смъртоносно – 51; контузените били 52; били направени 120 операции и 52 гипсови превръзки;

– след Второто, и последно, решително настъпление на ИДТА на запад – срещу укрепената позиция Тръстеник – Мечка на 30 ноември / 12 декември/ ранените били доставени в подвижните лазарети на 12 и 33 пехотни дивизии в Обретеник, а след това в дивизионния лазарет на ХІІІ армейски корпус – на 35 пехотна дивизия – в Горна Манастирица; ранените били: от куршум – 642, от снаряди – 24, от хладно оръжие – 2; по степен на раняване били: леко ранени – 358, тежко – 202, смъртоносно – 56; контузените били 52; направени са 92 операции и 28 гипсови превръзки.

Надяваме се, че всички тези данни – Само за някои сражения на Русчушкия отряд! - са Ви навели и на мисълта за комплексните загуби и общите разходи за войната!!! Ако ли все още не – заслужава си да се помисли!!! А след това нека да си отговорим на често произнасяния от политиците риторически и политически въпрос за Руските интереси на Балканите... А кой ли в миналото – Че и сега! – върши толкова разходи без интереси, без прогнозирани печалби и влияние!!! Заслужава си да си припомним и казаното по-горе за това кой подари на Опълченците Самарското знаме и кой тръгна под него и под руските бойни знамена да освобождава България…

Убити, ранени, контузени, пропаднали без вест и останалите – Успелите да изминат безпроблемно трудния път на войната! –: знайни и незнайни са част от донесената Свобода. Те присъстват в паметта. Те: генералите, щабните офицери, оберофицерите и морето от низши чинове са оставили частица тогава от своето присъствие. За Тръстеник и за Тръстеничани , за жителите на селищата от полето на действие на Русчушкия отряд днес те са вече неизвестни! Но тогава – по време на боевете и сблъсъците, на придвижванията и несгодите – в землищата ни са ечали бойни викове и команди, носел се е екотът от ботушите и се е ляла пот и мъка, и ярост… За тогавашните Тръстеничани са били познати имената и ликовете на генерал-майорите Цитлядзев, Фофанов,, Дохтуров, Бороздин, Сталь фон Гольштейн!.. За тогавашните Тръстеничани са били скъпи имената на героите от Тръстенишката Ш И П К А генерал Фиркс, полковник Санников, полковник Брант, капитан Космодемянский, капитан Колесников, редник Максим Швец, поручик Суворов, поручик Грудзински, подполковник Резвий, майор Игнатиев, щабс капитан Ваганов, … Вече споменахме за масовия героизъм! Посочените имена за нас са и символично присъствие на всички знайни и незнайни участници във войната!

Завинаги при нас останаха убитите. Но техните лобни места са предимно някъде из пространството на фронтовите действия и на землищата на фронтовите села. Паметниците и братските им могили са на определени места главно около Укрепената позиция Тръстеник – Мечка. Това изглежда невероятно, но след малко съзнанието на всеки един четящ ще го възприема като неоспорима истина – поне що се касае за посочените по-горе данни за убити, ранени и санитарно осигурени.

Ранените, заболелите и контузените! За всички от тях – пострадалите от посочените по-горе боеве – етапният път на лекуване и завръщане в родината е през споменатите лазарети и болници при Тръстеник, Обретеник, Бяла и Вардим и през понтонните переправи през река Дунав при Свищов и Батин – към родните места! Но целия този етапен ред не са изминали всички! По този етапен път има много умрели и за тях има паметници при Обретеник и Бяла, а може би някои са умрели още в първия пункт – Тръстеник?! Според отчетите и според описаните боеве убити при Бяла и Обретеник – няма. Тук има само първоначални придвижвания и завземане на територия и отстъпление, малки сблъсъци и придвижване към набелязаното място за укрепената позиция! Първият убит, и то обер офицер, е при с.Камен на 29 юни, когато Бяла и Обретеник са вече в тила на предните руски части!

Паметниците! Руските паметници!

Най-големите и най-представителните са два: за прослава на воинските части и поделения на ХІІ и ХІІІ армейски корпуси, спечелили битката в противостоенето на Русчушкия отряд и на ИДТА. Като най-решителни боеве на това противостоене са боевете при Бойка – за ХІІІ корпус и при Мечка и Тръстеник – за ХІІ корпус! Тук са и построени те –ПАМЕТНИЦИТЕ НА БОЙНАТА СЛАВА - съответно през 1878 и 1879 година: при Бойка и при Мечка!!! И двата паметника са с еднакви размери: 3,40 м/ 3,40 м и височина 6 м. Другите данни не са предмет на нашето иследване и затова не ги привеждаме. Ще се задоволим все пак да споменем еднаквото оформление и идентичните надписи като не ще пропуснем воинския орден на славата – орденът на Свети Георги!.. Ето – това липсва предимно в назованите по-долу източници! А то е най-главното!!! Разбира се, пропуснати са и някои подробности, които интересуващи се изследователи могат да намерят и открият – те са достатъчно запазени!

Паметниците! Руските паметници!!! Повечето от тях имат символични места – особено за фронтовите селища! Убитите са погребвани не на полето на сраженията и сблъсъците, които за моментите на гибелта и дълго време след това са били в повечето време и случаи ничия земя. Там е пролята само кръвта им. Заинтересованият читател в крайна сметка за това може да съди и да прави изводи след като се направи справка за датата на сблъсъка. Читателят трябва да сравни и да се справи с приложение ХХХV – а, б за линиите на противостоене, които са позволявали възможността за единични погребения след малките сблъсъци и сражения. При големите сражения, при ожесточените боеве сигурността е изисквала търсенето на укрепените позиции и места. На тези места има масови гробници. За тях удостоверяват някои реално съществуващи сега паметници при Тръстеник и Мечка, при Обретеник и Бяла, при Баниска и Брестовица.

Паметните места на масовия героизъм при Тръстеник и Мечка са отбелязани със съответните паметници. И понеже боевете и сблъсъците тук и на фронтовите места пред тях – Пиргово и Гюр чешме – са свързани и с други фронтови селища източно от тях, всички селища са съществували реално като присъствие и единодействие. Ще се постараем точно да очертаем параметрите на признателността и паметта, изразени чрез съществуващите паметници и паметни места. Убедени сме, че тук е наложително още веднъж да се прегледа съдържанието на приложенията от ХХХІV до ХХХVІ, защото съдържанието им дава прекрасната възможност за по-точен поглед, за разнопосочни размишления и достоверни изводи. Още повече: коментарът от тук нататък ще ни връща много пъти към съдържанието на посочените приложения.

Преди всичко ще подчертаем, че приложенията ХХХІV, ХХХV, ХХХVІ и ХХХVІІІ са според многотомното, цитирано вече, издание на Генералния щаб на руската армия и едва ли подлежи на съмнение за неточности. Друг е въпросът за приложения ХХХVІІ, ХХХІХ, ХL, ХLІ и ХLІІ. Затова и коментарът е предимно за тях!

Приложение ХХХVІІІ: Русчушкият отряд в паметници и паметни места!

Позволяваме си коментирането на това приложение, защото подходът и неточността в източниците: циклостилната справка на Окръжния комитет за Българо-съветска дружба, послучай 100 годишнината от вачалото на РТОВ, разпространена през 1977 година и изданието на Комитета за култура и Националния институт на паметниците на културата – Дирекция “Културно-историческо наследство – Исторически музей Русе” София, 1988 г., Незабравка Маринова –“Исторически паметници в Русенския край”, извършеното картотекиране по установен образец / отговори на въпроси/ на паметниците в община Иваново – не дават точната картина на паметта и на признателността, не са достатъчно изчерпателен източник и съхранено знание.

Преди всичко трябва все пак да подчертаем, че посочените източници са достатъчно солидна изходна база за допълнителни изследвания. На второ място трябва да подчертаем налагащия се извод от съдържанието им: преобладаващата част от паметниците са дело на руски родолюбиви и военни сдружения и организации, съдейки по годината на построяването им и съобразявайки се и с възможностите на току що освободеното ни Отечество и възродена държава. При това повечето паметници са мраморни, направени са с компетентно знание и умение, познание и старание, с любов и признателност. От друга страна прави впечатление украинския акцент в надписите, който правилно отразява преобладаващия брой на загиналите от този – Украински регион – на тогавашна Русия.Та нали оттам и близките региони са действащите войскови поделения на Русчушкия отряд.

Първият източник посочва общия брой на паметниците, включвайки в него и историческите места, докато във втория – историческите места са отбелязани като исторически места отделно, а третият поради въпросно-отговорният начин на излагане разлива и повтаря данни и не дава нито един текст от надписите на паметниците. Достоинството на втория източник е че посочва, наред с местонахождението, размерите и текстовете на паметниците. Разминаването в броя на паметниците, дори и непосочването им – личи на пръв поглед в приложението, което според нас, е недопустимо!

Недопустимо, според нас, е и това, че, след като пишещият обстойно се е запознал с хода на военните действия – не откри нищо като паметник или паметно място за: посечените руски войници при Пиргово, хвърлилите се в пропастта войници при Иваново, за Меченската местност Шипка, за Тръстенишките гробници и изчезнали паметници, за Тръстенишката местност Шипка, за Тръстенишките медицински пунктове… Вероятно има и други места, които си заслужават паметта на поколенията! И ако община Иваново от редица години провежда летни празници на общината в местността Стълпище на Дунава, но под друг надслов – колко по-благородно и възпитателно би било те да са посветени – Най-малко! – и на РТОВ!!! Разбира се, не всичко е могло да бъде известно като знание за реално съществуване. От друга страна: открития все още стават и ще стават! Всичко идва с времето си! Дори и това, че едни и същи съществуващи реалности от времето на РТОВ за различни селища са признати за исторически места или не. Въпрос е било и на заинтересованост, интерес и лична култура на съответните управляващи личности!

Споделяме горните наблюдения и изводи най-вече и за това, че по-лесно ще бъде за Читателя да възприеме и размишленията по повод на приложението за Тръстенишките паметници.

Преди всичко нека да разгледаме приложения ХХІХ и ХL. Има какво да предизвика любопитството и интереса ни, дори изненадата ни! А те са достатъчни да грабнат вниманието ни. Нека за начало да насочим вниманието Ви към Тръстенишките медицински пунктове!

За тяхното реално сегашно съществуване сега съобщаваме. Доста десетилетия те са останали без вниманието на историците, привличайки само учудения поглед на овчарите, придружен с още по-чудния въпрос: “Какво ли е това?”.

Медицинските пунктове са се намирали в началото на Тръстенишкия дол – над Баш чешме и в Мешеджика, в началото на дола над чешмата в местността Кара чешме. Естествено е да са били там. Тук имало изворна вода и чешми, за което разсъждавахме вече в изложението дотук и което показваме в приложения ХV, ХХV и ХХVІ. Тук е била оказвана първата и неотложната медицинска помощ на ранените от всички сблъсъци, боеве и сражения пред ХІІ армейски корпус. Единствено отчасти на 14 и напълно на 30 ноември – стар стил – потокът от ранени е следвал пътя за Обретеник… За обикновения етапен ред на придвижване на ранените по лазаретите вече споменахме!

Приложение ХL: Тръстенишките паметници!

Колко са те?! Няма задочно да спорим с посочените по-горе източници. Ще ги използваме, ще добавим нещо и от нови източници – и ще съберем на едно място всичко за всеки паметник за да го има, за да се запази като точна памет! Още повече: ще посочим паметниците с нови – Лично на пишещия! – измервания, записи на текстовете и заснимания на всеки паметник или историческо място.

№1 – Големият паметник.

Намира се непосредствено до селото – в неговия северо-източен край сред малка възпоменателна борова горичка.

Строен е по типов проект през 1880 година от руски войски.

Представлява братска могила на офицери и войници от 33-та пехотна дивизия и 12-та кавалерийска дивизия на ХІІ армейски корпус – паднали при Тръстеник и Мечка в боевете на 14 и 30 ноември 1877 година по стар стил.

Издигнат е в средата на каменен постамент от две плоскости, наложени една върху друга, едната от които по-малка. Така са образувани 2 стъпала, чрез които към паметника се подхожда от 4-те географски посоки. На около метър от по-голямата плоскост има ограда от 8 цилиндрични гранитни колони – симетрично забити в земята и свързани с отпусната дебела желязна верига, която в най-ниската си част позволява свободно прекрачване и доближаване до паметника.

Паметникът се състои от няколко части, разположени една над друга в средата на ограденото място – квадрат. Тези съставни части на паметника са направени от мрамор.

Първата – най-долна част на паметника – представлява пресечена права четириъгълна пирамида с размери на основата 170 см / 170 см, а на горната основа, отстояща на 165 см височина – 140 см / 140 см. Следва възходящ отстъп, достигащ в последната си точка 15 см височина и отстъп по хоризонталата 20 см. Така се получава място – квадратна основа със страна 1 метър.

Върху горната квадратна основа стои втората съставна част на паметника – куб със страна 1 метър.

Третата съставна част е нова права пресечена четириъгълна пирамида, издигната върху куба. Размерите и са: долна основа – 67 см / 67 см, горна основа – 35 см. / 35 см. и височина 210 см. Върху горната основа без отстъп има продължение от нова права пресечена четириъгълна пирамида с 35 см. долна основа и 20 см. горна основа. Височината и е 40 см.

Общата височина на паметника, без каменния постамент е 545 см.

Така оформен паметникът има на западната си лицева страна два надписа, а на източната – един.