Преди това: колиба, махала

Преди това: колиба, махала . . .

Природно-климатичните условия и физико-географските особености на днешните български земи, на Северо-източна България, на землището на село Тръстеник, Русенска област,както и на самото населено място през далечното праисторическо и историческо минало са давали възможност за човешка дейност и културен живот.

-стр. 41: “Климатичните условия в днешните български земи били по-благоприятни отколкото в Централна и Северна Европа”,

“Кратката физико-географска характеристика на ландшафта през четвъртичния период /*1/ показва, че в България са съществували благоприятни условия за заселването на човека.”

-стр. 44 : Карта за началото на човешкото общество:

--обитавано поселение през среднокаменната епоха / 10000 до 7000 г.пр.н.е./ при град Русе,

--обитавана пещера през късната старокаменна епоха “Орлова чука” при село Пепелина, Русенско.

-стр.122: Карта на тракийските племена VII - VI век пр.н.е.

--Русенски район попада между племената Уздикензи, Селети, Обулензи.

.
Селищното наименование Тръстеник носи в себе си етимологическата характеристика на географското място: блатиста мочурлива местност, обрасла с тръстика. Такива местности на Балканския полуостров, населявани от траки, прабългари и славяни са много типични и достатнъчно разпространени. А тръстиката като среда, като елемент на бита е била ежедневие.

Част от тях дават и конкретното наименование на селищата за дълги векове или завинаги.

Наименованието ТРЪСТЕНИК::“… образувано от прилагателното тръстен плюс суфикс –ик-, като папуреник, хляб от папур, царевица”./* 2/

1. Трость, с.ж. – тръстика

2. Тръст – тръстта, само ед.ч.,разг. – тръстика, пр.- тръстен /* 4/

3. Тръсть – ж.,тръстика; перо от тръстика

тръстьца –ж.,смекч. – а – осн.,свирка от тръстика /* 5/

*1 -Виж приложения ІІІ, ІV и V.

*2 -БАН, Известия на Института за български език, кн.ХVIII,стр.236, 1969 г.

*3 -Църковнославянска граматика и речник на църковнославянския език, Синодално издателство, София, 1952 г.,стр.215.

*4 -Съвременен тълковен речник на българския език с приложения, 1999 –2000, Абагар, ООД, В.Търново, стр.924.

*5 -Старобългарски език, Текстове и речник, Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев, НИ, С, 1976 г., стр.224.

*
І.Извлечено от “ По следите на насилието”- / П.Петров, ч.II, С, 1988 г.

Стр. 36: с.Тръстеник,Качанишко, Скопски вилает, сега с.Брашенци. / из обширен дефтер, № 12, за вилаетите Тетово и Скопие от 1452 –1453 г./

Стр.62: с.Тръстеник, с друго име Дойран обасъ, сега с.Дойренци, Ловешко,из регистър за феодално владение в Никополския санджак от 1479.

Стр.64: с.Тръстеник,/ из регистър за феодално владение в Никополския санджак от 1479/

Стр.92:с.Тръстеник, Зъхнешко, вилает Кешишлик, югоизточна Македония, / из обширен дефтер, съставен между 1451 – 1481 г.г./

Стр.297:с.Тръстеник, сега град Славяново,Плевенско,

/ из регистър за поголовен данък ДЖИЗИЕ, съставен на 20.02.1620 г.

Стр.351:с.Тръстеник, Русенско,

/ из регистър за поголовен данък ДЖИЗИЕ за русенска каза за времето от 20.10.1656 г. до 08.10.1657 г./

Стр.522:с.Тръстика,Разградски окръг,

/ из доклада на М.Калиш от 09.01.1859 г./

Стр.667:с.Тръстеник, Гевгелийска каза,

/ из писмо № 284 от 11.03.1898 г. на български търговски агент в Солун до министъра на външните работи/
ІІ. Извлечено от “Извори за българската история”-т.ХVІ или т.ІІІ от турски извори:

Стр. 377: с.Тръстеник – Търъстеник, дн.Тирйопетра,с., ном.Пели, Гърция

Стр. 271: с.Тръстеник, Разградска област / сега Русенска област/

с.Тръстеник - Марашки Тръстеник, Ловешка област

с.Тръстика - Сазлъ, Разградска област

с. Тръстиково – Караач Софулар, Брестино, Варненска област

с. Тръстиково – Сазлъ кьой, Бургаска област.

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА ОБРАЗУВАНЕТО И ПЪРВОНАЧАЛНОТО

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА СЕЛО ТРЪСТЕНИК

Миналото, затаило дъх,

Ни гледа мълчаливо. . .

Преданията и легендите за село Тръстеник, Русенска област подсказват наличието в миналото на не едно селище и поселение тук. Конкретното историческо развитие и природноклиматични дадености на родния край в далечното минало подсказват, че тук е кипял живот: ЧОВЕКЪТ е харесвал и използвал нашето землище – то му е предлагало добри условия и възможности за съществуване. ЧОВЕКЪТ го е живял тук от незапомнени времена както е обитавал и използвал съседните на землището ни места: поречията на реките Баниски Лом и Русенски Лом , землищата на Две могили, Обретеник, Стълпище, Мечка, Пиргово, Червен, територията на град Русе./*/1/

Не са малко местата в землището и в рамките на сегашен Тръстеник, които са предлагали услужливо на ЧОВЕКА своите предимства за дом, за препитание - за съществуване. Постоянно наличие на богат поселищен живот е имало в местността Черна вода. Предполагаем и вероятен поселищен живот според останки, предания и природни дадености е имало и в местностите Баш чешме, Старо село, Кара чешме, Мазътърла, Ишалма-Долуене /*2/. В рамките на сегашното село поселения е имало в Топчи маале, Мешеджика, Центъра, Църковната махала, Шоповата махала,…/*3/. Всяко едно от тези места е съхранило в себе си по-малка или по-голяма частица историческа истина от живота тук през отминалите векове.

Преданията и легендите за село Тръстеник и днес говорят, и днес подкрепят историческата истина и принадлежат на паметта на Тръстеничани.

*1 - Виж прилож. ІІІ, ІV и V.

*2 - Виж прилож. VI.

*3 - Виж прилож. VII.

В рамките на историческото време и през вековете става въпрос за селища с параметри: от малка махала до по-значително и по-известно поселение,

Параметрите на сегашното селище са: дължина / север – юг/ - над 3,5 км и ширина /изток – запад/ - на места повече от 1,5 км .
*
ЛЕГЕНДА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА СЕЛО ТРЪСТЕНИК / * 1/

Било преди много, много години. Из Дунавската равнина скитали с големите си стада слезли от планината овчари. Те търсели сочна паша. Веднъж дошли и в нашия край. Там, където застанували, нямало капка вода. Стадата зажаднели и силно заблеяли. В големите бъкли свършила водата за пиене. Устните започнали да се пукат от жажда. А докъдето погледът стигал не се виждала ни рекичка, ни изворче . . /*2/

Някому хрумнало да вържат кучетата, да ги нахранят със солено сирене и хляб, а след това да ги пуснат… Така и сторили. Цял ден не се завърнали кучетата. Едва вечерта си дошли. Краката и коремите им били кални и влажни : намерили вода. Тогава овчарите ги хванали, вързали ги и пак ги нахранили със солена храна. Пуснали ги. Кучетата хукнали през полето, а след тях и овчарите. Така стигнали до онази долчинка, гдето доскоро течаха 3 чешми. Сега те са каптирани в една чешма, наречена от тръстеничани БАШ ЧЕШМЕ. В онова време там бликал животворен извор, а наоколо растяла буйна растителност и спокойно шумоляла буйна тръстика.

Харесали мястото овчарите, заселили се в дола при извора и нарекли селото си Тръстеник. /*3/

*1 - Легендата е преразказана от Г.Ц.Ангелов, дългогодишен библиотекар в село Тръстеник и изтъкнат краевед в района.

- Легендата има няколко сходни варианта. Последният е близък до този текст и е отпечатан в етнографско изследване на същия краевед.

-Легендата е разработена и в художествен вариант от Станимира Цанева.

*2 - Легенда с почти същото съдържание разказва и Кънчо Бакалов в етнографско изследване, обяснявайки възникването на село Обретеник, Русенско.

*3 - Легендата имаше широко битуване сред най-възрастното население на селото през шейсетте години на ХХ век.

*

Л Е Г Е Н Д А З А Т Р Ъ С Т Е Н И К О Г Л У

Исмаил не забравил родното си село. Често се връщал в него. Веднъж извикал при себе си чорбаджията, който навремето го натупал. Свило се сърцето на чорбаджията: очакваял най-лошото… Исмаил го посрещнал добре и приветливо. Въпреки това разговорът не вървял… Тогава Исмаил станал, потупал дядото по рамото и му благодарил за стореното от него: благодарение на това той станал човек.

Подарил му Тръстениклията чифт волове и го изпратил поживо - поздраво.

*1 - Истината е че Исмаил Тръстеникоглу е историческа личност, която произхожда от богат местен род. Като такъв получава прозвището си Тръстеникоглу от името на селото.

- Как е станал аянин на Русе, какво е значението му, ролята му в развитието на процесите в Северо-източна България, какво е влиянието му в процесите, протекли в края на ХVIII и в началото на ХIХ в.в. ще проследим в раздела за Турското робство и Тръстеник.

* *

Живеели тръстеничани в така наричаната сега местност СТАРО СЕЛО ИЛИ КЮУ КОНДУ. /*1/ Всяка сутрин старейшината нареждал кой каква работа ще върши през деня. Имало един ТЕРСЕНЕ ЧОВЕК. Всяка сутрин той недоволствал срещу нарежданията на старейшината: “Все аз ли?!” често и за всичко казвал той.`

Омръзнало това на всички. Събрали се те и единодушно решили да го изгонят.

Заселил се Терсене човекът в началото на дола /*2/, в който е разположено сега селото. Тук именно възникнало селище с новото име на терсене човека ТЕРСЕНИК. По-късно селото започнало да се нарича Т р ъ с т е н и к !

Местността е на 1 км южно от южния край на сегашното село.

*2 - Става въпрос за днещната местност БАШ ЧЕШМЕ, която сега не е заселена – селото е изтеглено по законите на житейската дейност на север – северозапад. В тази местност наистина са намерени останки от стопански и селищен живот. Намерени са и останки от тръбопровод, който е отвеждал водата от извора някъде в началото на дола към мястото на днешната Баш чешме.

*3 - За това предание Младен Петков Данев уточнява следното: Селото в местността Старо село било заселено от балканджии временно. КЮУ КОНДУ - КУНДИСАНО /временно/ СЕЛО.

Село Тръстеник е възникнало в далечни, незапомнени времена. Долът, в който сега се намира селото, бил мочурлив и обрасъл с буйнорастяща тръстика, която дава названието на селото./*1/

Първоначално село Тръстеник било разположено в местността Черна вода/*1/ , Северозападно от сегашното село, на около 2 км. През една много далечна година, по времето на славяните, върлувала страшна болест – чума. За да се спасят останалите живи се разбягали на различни посоки: една част отива към Балкана, друга – тръгнала на изток и стигнала до село Гецово, Разградско /*2/. Местните жители не ги допуснали в селото и те се заселили недалече от Гецово при един извор /*3/. След неизвестно колко време част от заселилите се тук тръстеничани продължили придвижването си на изток и достигат до село Сребърна, Силистренско /*4/.

======================

*1 – Местността е своеобразно надиплена и склоновете и предлагат благоприятни условия за поселение на всеки от тях.Наличието на буен извор е привлякло вниманието и на траки, и на римляни, и на славяни, и на прабългари…По-късно тук е имало и черкезко селище. Има и разкрит некропол от времето на покръстването на българите / само с 2 езически погребения/, както и некрополни останки на римляни.Намерени са предмети на бита, останки от грънчарница. Близо е до стар тракийски и римски път, водещ към река Дунав. Близо е до езотеричен знак …

*2 - Село Гецово днес е квартал на град Разград.

*3 - На мястото на някогашния извор сега има чешма, носеща името Тръстеник.

- Из историята на село Тетово,Рс,1995 г.,стр.6 и стр.15: “На около 28 км южно от град Русе, на 3 км западно от Тетово, край днешната чешма “ Тръстеник” съществувало село.То се казвало Тръстеник и чешмата носи неговото име. Жителите му, преселници от Балкана, намерили тук подслон и препитание.”

- Редовете от историята на село Тетово , сега квартал на Разград, пораждат предположение за наличие на съвършенно друго, различно от нашия Тръстеник селище, каквито е имало много на Балканканския полуостров.

*4 – Краеведите на село Сребърна споделиха устно и писмено, че при тях липсват подобни предания.

Предание №4:

Селото било в началото на дола под мелницата, но не при чешмата БАШ ЧЕШМЕ, а нагоре по долчето към двемогилския разклон – на запад, към местността Нови кървави ниви. /*1/

- От извора до тук са водели водопроводните тръби, за които стана дума в предания № 1 и №2.

В двора на Стефан Фирката /*1/, източно в брега имало останки от римска стена./*2/

*1 - Споделено от Атанас Кънев Колев, дългогодишен изпълнител по бюджета;

- Стефан Фирката -.дългогодишен магазинер, свързал живота си с тръстеничани. Кафенето в центъра на селото сега е в неговата сграда – на неговия магазин.

*2 - Това говори за използването и на източния склон на дола на селото през тракийско и римско време.

Предание № 6:

Зад нас близо е имало течаща вода.*

*- Разказано от баба Сия Тонева Тодорова Хвърчилкова, по мъж с прякор Джурата, р.1897 г., недалече от тях – при Величка Петрова. Това подкрепя косвено предание №7.

- Става въпрос за началото на долче западно от дворовете им или за още по-западно долче.

Българите са живеели в Мешеджика! *

*- Споделено от дядо Митьо Кожухаров. Виж приложение VІІ.

- Местност, намираща се в рамките на селото и западно от центъра му, в края на Кривата махала. Тук е имало гора от МЕШЕ /дъб/, сред която бликал буен извор.

- През неизвестно за сега време от този извор по типични водопроводни тръби е била отведена вода до сегашния център при кметството. Захранвана чешма по време на турското робство е имало някъде до стената на гаража на Младен Петков Данев сега. Мястото тогава също е било център: тук са били конакът, бръснарницата, ковачницата,… съвсем близо до джамията.

- Тук, в Мешеджика, е имало построена чешма, запомнена от населението, родено през първата половина на ХХ век в Тръстеник. Водата на чешмата се загубва, когато е прокопан първият кладенец в близост до нея. - Тук са намерени и единични гробове – може би част от търсения и все още неоткрит старинен некропол.

- Интересно е и това, че същото място бе предложено - по време на така наречения възродителен процес - за ново и единно гробище за православни и мюсюлмани.

Предание № 8:

Източно от сегашното село Тръстеник, недалеч от разклона за град Русе,по-близкият до него, зад крайпътното заведение КЕЧ / в близкото минало МИЗИЯ/. Имало кираджейка: ВОДЕНИЦА. /*1/ Случила се веднаж беда: удавило се детето на турски бей. Той наредил да съберат много вълна от района и с нея “попили” извора: водата изчезнала. /*2/

*1 – Пак вода! И пак течаща!.. За наличието и изобилието от вода ще се спрем по-подробно във физико-географската характеристика.

*2 – Преданието е разказано от няколко възрастни жители на Тръстеник, родени някъде в началото на ХХ век.

– В последно време все повече се налага съображението и изводът, че въпросният извор е бил в другия, по-близък до селото дол – в Долуене.Тук има запустял кладенец, който се помни като действащ през 50-те години на ХХ век.На 200 – 300 метра по-надолу от него се намира съвременната помпена станция за питейна вода, с която се задоволяват нуждите на селото. Недалеч от кладенеца – на около 500 метра, в двора на Фильо Атанасов Филев при реголване за лозе са разкрити 3 – 4 единични гроба. Това дава основание за мисли в две направления: некрополно място и близко до него поселение. Не е алтернативна мисълта за свързването им с Освободителната война от 1877 – 1878 г.
Предание № 9:

Дядо Йордан Анев преди вече доста години разказваше че в местността КАРА ЧЕШМЕ, северно от чешмите сега, на източния склон на суходолието, някъде до мястото на някогашния птичарник на ТКЗС има старо гробище.*

* – Преразказано от Фильо Атанасов Филев. Виж Приложения I и VI.

– Това със сигурност говори за наличието на селище или селища през вековете като се има предвид и непосредствената близост на тракийско-римкия път.

– Едноименната с местността чешма КАРА ЧЕШМЕ, както стана известно в началото на ноември 2004 г., е захранена със специфични старинни тръби от извора, южно от чешмата – подобни на тия , за които стана дума в предания 1, 4 и 7. Тук, както убедено утвърждаваме по-нататък, ние локализираме мястото на изчезналата мезра ЛЯВА ВОДА.
Предание № 10:

Било непосредствено след Освобождението /*1/. По някаква причина евреи /*2/ пуснали живак в извора, бликал някъде недалече от сегашната къща на Йордан Анев /*3/ и водата изчезнала. Селяните се оплакали на руския консул в Русе.

*1 – Преразказано от Иванка Иванова Йовчева. Виж Приложения І и VІІ.

*2 – Не можахме да се доберем до причините, но имаме съмнения, че това са били черкезите, живели през това време в Черна вода и свирепствали в района след заселването си тук и непосредствено преди Освобождението.

*3 - Виж Приложение ХV,

- От извора чрез специфични старинни тръби се отвеждала питейна вода по тръбопровод за захранване на чешми: сега някъде около домовете на Георги Семов и Атанас Пенчев Консулов. Чешмите сега ги няма, но е запомнено и предадено като знание наличието на пресъхнала чешма до мястото на някогашния извор. И тая чешма вече я няма, но наблизо - при Иван Илиев - има действащ кладенец.

След разказан вариант на легендата за създаване на Тръстеник Фильо Атанасов Филев добавя: “… Терсене човекът се заселил в местността с по-късното си название ТОПЧИ МАЙЛЕ и създаденото след това селище започнало да се казва ТЕРСЕНИК…”*

*- Виж Прилож. ХV.
Предание № 12:

В КЮУ КОНДУ се заселили балканджии – овчари. Стояли там около седмица и . . ./ следва историята с кучетата – легендата !/. Кюу конду : кундисано, временно село!*

===================

* - Споделено от Младен Петков Данев.

Векове и истини! Те са за нас, остават в нас, остават за поколенията – по пътя ни, по пътя им към себе си, към предначертанията, към принадлежността и същността ни в процеса на еволюционното ни развитие. Легендите, преданията, безспорно прекрасните природно-климатични дадености в миналото /*1/, праисторическите и исторически останки в района на землището ни /*2/, останките от поселищен живот в съседните землища /*3/, протобългарските знаци /*4/ край село Тръстеник му определят едно трайно историческо присъствие в общата картина на поселищното развитие и човешката дейност през вековете.

Днешното село Тръстеник обединява в себе си, в своето географско разположение на местността местата на историческо присъствие на няколко малки или по-големи селища /*5/. Заедно със селището в местността Черна вода то – днешното село Тръстеник – обединява едно и значително, и богато, и пъстро движение на хора и съдби – на история. По-точно казано: тези селища в миналото – в землището на сегашния Тръстеник – ги обединява и прави реални и необходими наличието на протобългарските знаци. В това несъмнено влияние и значение имат траките и римляните и използвания от тях тракийско-римски път по посока на река Дунав. Пряката видимост на реката от двете могили при сегашния град Две могили и от тракийската могила западно от Тръстеник трасира и пътя към римската крепост Тримамиум при Стълпище. Това е стратегически път, посочен още от древността – път и места, използвани и звачими и в по-новата ни история. По този път са вървели и траки /*6/, и римляни, и славяни, и прабългари. По този път са преминавали и революционери по време на турското робство./*7/Този водорозделен рид и път както и стратегическа височина е мястото, където укрепената стратегическа позиция на руските войски от Източния – Русчушки отряд на два пъти: през ноември и през декември 1877 година спира добре планираните опити на турците за отрязване на частите на Предния и на Западния отряди от тила и за обръщане на хода на войната /*8/ . По този пряк път към Дунава се изтеглят от Тръстеник част от ръководителите на Тръстенишкия бунт от 1900 година за да емигрират в Румъния. Не напразно и днешният пряк път за село Мечка и за Стълпище е по част от него.

Къде е било мястото на първото селище в района, получило названието Тръстеник?

На този въпрос търсят отговор преданията и легендите.Той вълнува поколенията тръстеничани. Отговорът все още броди най-вече между двете селища: сегашният Тръстеник и селището, което е било в местността Черна вода. Дори има и определени отговори на допълнителния въпрос –“Как и при какви условия евентуалното название Тръстеник на селището в Черна вода се е прибавило и е изместило другото название на сегашното село Тръстеник?”.

Ще се постараем да поразсъждаваме за това заедно с Вас, драги Читателю. Ако Вашият отговор е различен от нашия, ще бъде Ваше право и задължение да стане той общо достояние. Имаме предвид при това и възможността да разполагате с по-нови и неоспорими доказателства.

Това, което липсва още, са така необходимите като доказателства некрополни разкрития и други веществени останки в рамките на селото. А вече има локализирани няколко такива места. Просто случаите за такива разкрития неимоверно лекомислено или от незнание и незаинтересованост са пропуснати.Такива случаи са достатъчно много. На новите – не им е дошъл моментът, защото са останали, според състоянието на нещата, твърде оскъдни количества./*10/

Тръстеник!

Название на селище в местността Черна вода? Название на селище някъде в рамките на сегашното селище? Или то има връзка – и то обратна на казаното в предание №3? Или пък тая връзка е направена интуитивно от поколенията като предание, а в действителност е било наличие на друго селище – със същото име – край Тетово?

Характерното за селищата и в Черна вода, и в рамките на сегашен Тръстеник е че са изчезнали в началото на турското робство: в рамките на днешен Тръстеник – временно, а на другите две места: в Черна вода и край Тетово – завинаги. С други думи – станали са мезри: обезлюдени селища, които не са възстановени никога!... Но по този въпрос ще се спрем с малко повече разсъждения в раздела за турското робство.

Нека да разгледаме главно двете селища от миналото в нашето землище.

Кое от тях е първият Тръстеник тук?

И на селищата от двете места може да се даде с основание това име поради обилната вода и буйната тръстика в миналото . Има обаче едно предимство за селището, намирало се в рамките на днешен Тръстеник: в Баш чешме, в Мешеджика, в центъра му, - мезрата от началото на турското робство - отново е заселена и просъществува през вековете му до наши дни именно с това име!

Въпреки всичко задочният спор за името и мястото на първото селище с име Тръстеник в нашето землище продължава! Все пак: кои са ония бивши – и потурчени, и разпиляни Тръстеничани? Те са се върнали доброволно или насила в родното място. Те остават в новообразуваното селище – селище под друго име. С течение на годините и десетилетията на първото столетие на робството тези Тръстеничани не са могли да забравят името Тръстеник и са го наложили въпреки всичко!

Нека да продължим разсъжденията си!

И двете селища са белязани с езотерични знаци! И двете селищни места са в непосредствена близост до тракийско – римския път! Новото, в смисъл узнатото през последните години, е че селището в Черна вода има засвидетелствано засега по-голямо тракийско и римско присъствие. Почти със сигурност е наличието, да речем, на малка крепост или на нещо с по-голяма стойност недалече от сегашната чешма. Тази крепост като реалност е съществувала. Тя не е изследвана. Пазим мястото на крепостта от известност поради опастност от иманярски набези и защото преходността на времето ни е характерна с липса на средства и наличието на несигурност. В продължението на дола в Черна вода, в местността Ореша, има засвидетелствувани следните открития: плочка с изображение на тракийски конник/ Виж приложение Х/, тракийски погребения, римски погребения, скални килии и църкви като тия в поречията на реките, вливащи се в р.Русенски Лом. На различни места в местността Черна вода има открити – от работилите механизатори тук – останки от римски надгробни плочи. Близка местност с останки от римско време е наречена от турците Мазатърла / нива над маза/ – вероятно складове към намиращия се наблизо римски пост. Постът е локализиран на мястото на изоставения вече полски лозарски стан. До самата сегашна чешма /*11/ в Черна вода беше се открило очертание на грънчарска пещ, видяно лично от пишещия. Самата Природа се погрижи да бъде скрито за бъдещите изследователи. Това наблюдение, както и разказите на наши съвременници за подобни други две места, даде основание за определени изводи. Тук са се произвеждали грънчарски изделия. Селото е било на стратегическо място спрямо граничната линия по Дунава и до споменатата новоразкрита крепост. Поради това производството на грънчарски изделия, може би, е било наложително и оправдано още от тракийско, римско, средновековно – даже и от турско време. Това ще проличи и от разсъжденията ни за тръстенишките тръбопроводи малко по-нататък. . .

Разсъждения! Разсъждения! . . .

И съображения! . . .

Ето едно, което диктува изводи!.. Оказва се, че още една от неизвестните мезри от началото на робството – в Русенско! – подсказва своето място и своето име! Между другото, мезра в района е било и намиращото се недалече от тук сегашно село Мечка, Русенско.

Черна вода е стратегическо място в близкото и далечно минало: място с достатъчно вода, с грънчарско производство, а защо не и с име – име с много стара етимология ! . .

Разсъжденията може да изглеждат много оптимистични. Доказателствата може да се разглеждат като въображаеми, въпреки че керамичните останки са документирано разпръснато множество из цялата местност Черна вода. Желанието на автора може да изглежда патетично и да предизвиква усмивката на мастити историци, на дългогодишни и признати дори местни археолози – усмивка, която е много позната на пишещия и която утвърждава откритото от тях като узаконена и последна даденост, недопускаща нови търсения и открития. Нали всичко е открито вече!. . Такива мисли в последно време раждат много самовлюбени умници, повярвали че всичко им е известно и всичко знаят… Време е относителността на знанието да стане ръководен принцип!!!

Да! Но има крепост, има останки, има предания, има природни дадености . . . Има и османо-турски документи – засвидетелствали, отбелязали имена на селища, които нашите османисти не са открили като наличност: тях ги няма в гъстото поселищно присъствие в поречията на Ломовете и източно от Русе. Там и характерът на ландшафта подсказва това. . . А на запад от Русе, разрязаната от системи суходолия равнина е с признаци на последствия от природно-климатични процеси и условия за по-разнообразен растителен и животински свят. Човекът през хилядолетната си история е имал време да разбере, че и за него при тези богати природни дадености тук е реално добре – храна, подслон и други условия за съществуване! . .Разсъжденията в тази насока ще продължим с допълнителен доказателствен материал в раздела за турското робство, където е по-практично той да се използва!

Имайки предвид казаното дотук, анализирайки известното и неизвестното в историята на родния край, съобразявайки се с природно-климатичните му дадености – такива, каквито сега ги познаваме! – и твърдо убедени в по-пищното им присъствие, естественост, богатство, разнообразие и девственост /Главно поради по-слабото, по-бавното и по-човечното антропогенно въздействие!/ преди векове и хилядолетия правим следното заключение: село Тръстеник е възникнало и битувало с това име в рамките на сегашното – на 2004 година! – село! Първото място са могли да бъдат Баш чешме, Мешеджика, сегашният център при Кметството, Църковната махала и . . . А село Грънчар е възникнало и битувало с това име в рамките на местността Черна вода.

В различни исторически времена дъщерните долове и долчета на суходолията на тогавашните Тръстеник и Грънчар са предлагали на своите жители възможности на различни варианти на съществуване. Правото на живот след природни катаклизми, след стихийни бедствия или болести, след нападения и войни, след опустошения и ново заселване нашите предци са упражнявали с достойнство и упоритост.

Легендите и преданията за селищата Тръстеник и Грънчар, както и на съвсем близките до тях, обяснимо са смесили своето съдържание през вековете. Но те са запазили спомена за съществуването на селищата.Днес те играят ролята на отражение на процеси в развитието и живота на двете селища от далечното минало до днес.

*1 – Виж глава ПЕТА.

*2 – Виж Приложения VІІІ и ІХ.

*3 – Виж приложение ІІІ.

*4 - За тяхното наличие не можем да се съмняваме. От значение е да заслужим по-скоро правото да ги видим и знаем.

*5 – Виж приложение VІІ.

*6 – В научната литература и протичащите нови научни изследвания вече е утвърдена като реалност езотеричната истина, че българи и траки са един народ: траки и прабългари са две части от един народ с различна задача и роля в еволюционното присъствие на Човека на Земята.

*7 - Достигнали са предания за Г.С.Раковски и за В.Левски.

*8 - Естествено е да ги има след като е имало благоприятни природни условия –Майката Природа не пропуска такива възможности! Дейността на поколенията през вековете ги е заличила – изворите и горите или ги няма, или само напомнят за себе си.Но са останали легендите и преданията, остатъците от битова керамика, местни наименования, все още неоткритото.

*9 – Тракийските могили в Тръстеник са: западно от селото и на територията на днешния стадион – ДВЕ!

*10 – Месец ноември 2004 година беше месец на откритията: станаха известни много неща от паметта на Тръстеничани – това, което знаеха и не му обръщаха внимание, не усещаха неговото значение като памет и като история стана известно нам. Месец ноември ни подпомогна в издирванията и даде възможност да локализираме възможни праисторически некрополни и селищни места.

*11 – Чешмата в по-далечното минало се е намирала западно от сегашната – под стръмния склон.

– Чешмата преди десетина години беше с много студена вода, дала име на нея и на местността. Сега водата е значително по-топла благодарение на мераците на иманярите.

ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗЕМЛИЩЕТО И

РАЙОНА НА СЕЛО ТРЪСТЕНИК,РУСЕНСКА ОБЛАСТ

1.Местоположение.

Село Тръстеник е с географски координати 43 градуса и 39 минути северна ширина и 25 градуса и 50 минути източна дължина. Намира на 150 метра над морското равнище. Отстои на 1 – 1,5 км от магистралния път Русе – Плевен/ Велико Търново – вдясно от него/*1/. Този път минава през средата на землището на селото като линията на прекосяване е 5 – 6 км . Републиканският и международният трафик на МПС както и крайпътните заведения/*2/ дават своето отражение върху развитието на селото и на неговите икономически и други връзки. Тук са “Мидата”- денонощно заведение с автопаркинг /намира се в сградата на бившето РПУ –Кантона/, Мелницата – на фирма “Десислава”, Автосервиз “Мейсън” на ЕТ М.С.Джаферов, “СЕЧ” – крайпътно денонощно заведение с автопаркинг / бившата “ Мизия” на тръстенишкия Селкооп/, “Чикаго”- денонощно заведение с автопаркинг и бензиностанция / бившата “Индийска колиба”/.

Землището на село Тръстеник заема западната част на Ивановската селищна система. В рамките на тази система то граничи: на север – със землището на село Мечка, на северо-изток – със землището на село Пиргово, на изток – със землищата на селата Божичен и Иваново, на юго-изток – със землището на село Кошов. На юг землището на Тръстеник граничи със селищна система Две могили: със землищата на село Пепелина и на град Две могили. На запад тръстенишкото землище граничи със селищна система Бо-рово: със землищата на селата Екзарх Йосиф и Горно Абланово./*3/

Основната пътна връзка със страната и съседните селища, за които стана дума, се осъществява главно чрез магистралния ГП 2 и първокласни асфалтирани отклонения от него. Единствена директна връзка чрез асфалтов път Тръстеник има със село Мечка. Освен това съществуват и директни черни пътища за селищата Екзарх Йосиф, ДЗС, Мечка, Пиргово, Иваново, Кошов и Пепелина /*4/

Село Тръстеник е разположен малко след началото на продълговат дол и предимно по склоновете му, имащи източно или западно положение спрямо него. От двата склона се спускат малки и големи долове и долчета, които предлагат благоприятните си разположения и условия за поселищен живот. Основният дол, обогатен от тях и от още няколко след края на селото се влива на север в една от двете системи суходолия и става част от по-голямата от тях, обхващаща всички стокове на суходолията от землището на селището – северно, източно и южно от селото. Двете системи суходолия прорязват цялото землище на Тръстеник и водят към река Дунав за да се слеят непосредствено при реката/*5/.

През най-ниската част на основния дол тече целогодишно водата от естествените водоизточници – главно от чешмите “Баш чешме”, “Русалка”, “Момина сълза”- за да се загуби някъде по протежението на суходолията към река Дунав./*6/

Селото обхваща площ с дължина 3 - 3,5 км и с ширина на места повече от 1,5 км ./*7/

Релефът на тръстенишкото землище, както и релефът на цялата Дунавска равнина, се е появил и формирал главно в резултат на колебателни движения – потъвания и издигания –, върху които ваятелно са въздействували и другите климатични фактори: температура, води и ветрове – с техните ерозионни влияния. Своето въздействие оказват и антропогенните въздействия. Затова землището има подчертано хълмисторавнинен характер, на много места силно прорязван от множество малки и големи суходолия, които са се формирали като две самостоятелни системи, обгръщащи от изток и от запад село Тръстеник и насочени към река Дунав. Двете системи суходолия – техните главни стокове – се вливат в едно – малко преди да навлязат в крайречната долина на река Дунав при Стълпище. Едната система суходолия води началото си някъде северно от железопътната линия и западно от град Две могили и, извивайки на изток, опасва село Тръстеник от юг, изток и север, приемайки при това почти всички суходолия на тръстенишкото землище, включително и селищния дол. След това тази система продължава в землището на село Мечка в пътя си към река Дунав.

Сравнително малка част от землището ни заемат заравнените части – своего рода равнини. Обикновено те са ивици и следват протеженията на доловете и естествено преминават в склоновете им. Относително по-големи заравнености има непосредствено край селото - така наречените през последните столетия Тръстенишки поляни. Други заравнености в землището има източно – югоизточно при границите със землищата на селата Иваново и Кошов, както и южно – при границата ни със землището на град Две могили.

Преобладаваща част от землището на Тръстеник заемат наклонените терени – около 80%. Обикновено наклонът варира от 0 градуса до 12 градуса. На отделни места наклонът достига и повече от 40 градуса.

Геоморфоложкият характер на землището се определя от принадлежността му към Дунавската платформена равнина, оформена в края на плиоцена върху плиоценски пластове и заравнености. Льосовата равнина е с въздействие за по-нататъшния исторически оформил се релеф. Льосът е светложълт до пепелив и се състои главно от глинести и варовити праховидни частици.

В тектонско отношение землището стои на част от така наречената Мизийска плоча, чиято основа е изградена от стари палеозойски скали с дълбочина на фундамента от 6000 до 8000 метра.

Геоложкият характер на землището го определя далеч от разломни линии и земетръсни огнища. Въпреки това в района значително се усещат по-силните земни трусове, особено тия с огнище в планината Вранча в Румъния. Особено значими спомени и силни вълнения са останали в съзнанието на живите поколения земетресенията от 1939 и от 1977 години.

Землището на село Тръстеник се отнася към Северния климатичен район на Дунавската равнина. Климатът тук е умереноконтинентален: със студена зима и горещо лято. Средната годишна температура е 12 градуса. През най-студения месец – януари – средномесечната температура е отрицателна. Абсолютният минимум е достигнат през периода 1921 - 1970 години: 27,7 градуса. Най-горещият месец е юли, а най-високите температури се достигат през август. Пролетта настъпва сравнително бързо – често дори преди астрономическата пролет. Есента е продължителна и също настъпва бързо.

През последното десетилетие на ХХ век границите между годишните времена не са така ярко очертани: есента и пролетта са по-продължителни от астрономическите, а студените зимни дни обикновено варират в рамките на по-малкото количество.

Валежният минимум е през февруари и септември, максимумът е в края на пролетта и началото на лятото. Но и тук през последното десетилетие се наблюдават значителни отклонения в посока на по-малкото валежи и значителни засушавания.

Свободните от студ дни са средно 207 - 223 в годината. Последното застудяване през пролетта се случва понякога и към края на април, а първият - през есента – в началото на октомври

Климатичните особености на землището и района се формират главно под влиянието на океанските въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват предимно откъм северозапад и запад, а по-рядко откъм север и североизток. Континенталните въздушни маси на умерените ширини имат също своето формиращо влияние и нахлуват главно откъм североизток и по-рядко откъм северозапад. Наблюдават се и нахлувания на тропичен въздух както и на арктични въздушни маси. Резките промени на времето през пролетните и летните засушавания и горещини водят до проливни дъждове и градушки, които нанасят големи щети на почвата и на релефа, растителността и народното стопанство.

Преобладаващите ветрове в района са с почти еднаква повторяемост: северо-източните и северо-западните. С по-малка повторяемост са северните и южните ветрове. Случаите на тихо време са приблизително една четвърт от годишното време, като абсолютното безветрие е много рядко и краткотрайно. Средната скорост на вятъра през отделните месеци се колебае от 1,8 до 2,8 метра в секунда, а максималната скорост достига в някои случаи до 35 - 40 метра в секунда.

Мъглите имат своето значение и формиращо влияние върху климата на района. Най-много дни с мъгла има през периода декември - януари, както и в дните на смяната на зимата с пролетта.

През последното десетилетие на ХХ век се наблюдават известни отклонения от обичайните циклични и периодични закономерности на климата в района и в землището на село Тръстеник и свързаните с това явления. По-чести и по-продължителни са засушаванията, летните горещини, слабите по количество валежи. Значително изменение получиха валежните количества от дъжд и сняг, ветровете от юг са със засилена повторяемост и влияние, а северо-източните и северо-западните ветрове са с по-голяма повторяемост и по-често редуване. Смяната им става все по-често над Северо-източна България, включително и землището на село Тръстеник. Всичко това формира по-специфичен климатичен рисунък. Все по-налагаща се е вероятността това да се дължи и да е резултат на все по-агресивното антропогенно въздействие и на глобалното въздействие над Балканския полуостров на локалните войни в Близкия изток и на територията на бивша Югославия.

4. Води.

В хидрографско отношение землището на село Тръстеник спада към басейна на река Дунав. Към река Дунав са насочени и двете системи суходолия, за които стана дума. По тях се оттичат водите от поройните дъждове и от топенето на обилните снеговалежи в миналото и все по-редки от края на ХХ век. По тях се оттичат и водите от естествените водоизточници – извори и чешми – за да се загубят поради естественото им поглъщане от земята някъде по пътя им към Дунава.

Землището на село Тръстеник е богато на водоносни пластове с различна дълбочина на хоризонта си./*10/ Значителен е броят на естествените водоизточници, на кладенците. От далечното минало до днес техният брой е станал внушителен. Много са заличените вече, но много са и новопостроените. При 5 сондажни кладенци в землището / един от тях в центъра на селото/ и петте са с положителен резултат. Два от тях захранват водната кула за снабдяване на селото с вода. С голяма острота стои през последните години въпросът за поддържане и опазване на наличните водоизточници – задача на всички и най-вече на кметската управа./*11/

Землището на селото – над 60% - е обхванато от изградена система за напояване с дунавска вода. Две махали от селото също имат изградени системи, включени към тия на землището- за напояване в стопанските си дворове. Икономическите и моралните проблеми, породени от така наречените демократични промени, изкараха от строя и едните и другите. Надеждата ни е все пак да им се обърне нужното внимание и загриженост за да не останат като находки за бъдещите археолози и историци. Казваме това с много малка надежда и вяра след като имаме предвид необратимите демографски сривове, които определено мислим, че са част от еволюционната ни съдба.

Почвата е един от съществените физикогеографски компоненти на всеки район. Почвената покривка на землищета на село Тръстеник е част от обширната континетално-степна и лесостепна ивица на Източноевропейската провинция – Тръстенишки подрайон на Северния крайдунавски район.

Почвените видове в преобладаваща си част са развити върху льосова основа: льос и льосови наслаги. По-малка част от почвите са развити върху аптска геоложка основа /варовит фациес/ и върху плиоцен. Землището е със сравнително еднородна почвено покривка – заето е предимно от черноземи: карбонатни, типични и излужени. Освен черноземните почви се срещат и малък процент делувиални и делувиално-ливадни почви. Хумусният хоризонт на черноземните почви е с мощност от 45 до 75 см , а на ливадните – от 60 до 80 см като на места той достига многократно повече. Мощността на хумусния хоризонт е в пряка зависимост от протичащите ерозионни процеси, а те в района на землището протичат понякога доста интензивно. Тази интензивност беше главно основание в района на тръстенишкото землище да се провежда дълги години научно-изследователска и опитно-приложна работа по ерозията./*12/

Протичащите ерозионни процеси в района постоянно въздействуват и предизвикват изменение на морфоложките особености и свойства на почвените видове. Засягайки предимно горните почвени хоризонти ерозионните процеси оказват комплексно влияние върху физикомеханическите, химическите и биологическите свойства и процеси в почвата.

Механичният състав на почвите в района е средно и леко песъчливо-глинест. Съдържанието на хумус е в границите на 2 - 3 процента. Механичният състав на почвените видове е без големи колебания в процентно отношение за отделните почвени хоризонти.Съдържанието на физична глина е в рамките на 30% - 40% за карбонатните черноземи, 41% за типичните черноземи и 30,5% за делувиално-ливадните почви. Очертава се само голямата количествена разлика между отделните степени на ерозираност на почвения слой при отделните почвени видове. Почвите в землището при този си механичен състав в преобладаващата си част са запазили интензивността на почвообразувателния процес и своите водно-въздушни, физико-механически и агротехнологически свойства.

Отмиването и отнасянето на почвените частици от склоновете в землището поради ускорената – предимно водна и в определени случаи ветрова – ерозия е лишило и лишава почвата от минерални и органични вещества, прави я бедна и оказва отрицателно влияние на структурообразуващия и почвообразуващия процеси - изменя нейната структурна характеристика и намалява буферните и свойства. От друга страна отлагането на почвени частици и фракции в двете системи сходолия в землището – особено в основните суходолия – изгребва намиращите се там минерални и органични вещества и образува безструктурен слой, който тепърва предстои да се структурира. Нагледен пример за степента и влиянието на ерозионните процеси във всяко отношение е залятото основно суходолие в местността Шипка: мостчето под магистралния път ГП 2 преди повече от 30 години беше мост, под който минаваха натоварени с куп селски каруци, а сега дори пълзейки човек не може да мине под него.

Почвената характеристика на землището показва един непрекъснат процес на развитие и въздействие, във формирането на който все по-голяма роля и отговорност се пада на сегашните и на бъдещите поколения Тръстеничани. Земята – майка ни е хранила, храни и ще храни Човека: той трябва да я боготвори, да я пази!

6. Растителност.

Растителната компонента на ландшафта на землището на село Тръстеник е силно зависима от релефа, климата, водите, почвената покривка и от непрекъснатата е все по-силна намеса на човека в протичането на природните процеси и от неговата пряка или косвена дейност. Генетически естествената растителност на района спада към Средноевропейската флористична област - югоизточна провинция. Макар в днешно време лесостепният характер на растителността да е повлиян силно от съвременната селско-стопанска дейност на човека в района все още в отделни изолирани места се срещат нейните представители, запазили своя периметър върху част от стръмните склонове на суходолията и все още запазилите се около селото части от така наречените Тръстенишки поляни.

Горските асоциации в землището на селото са неравномерно разположени по склоновете на многобройните малки и големи суходолия. Това, което ги определя като реалност сега е резултат от дълъг процес на проявление на природната воля като регулатор и стремеж за съхранение и развитие – от една страна – и на продължителен и многовековен процес на влияние на човека – от друга. Естествени горски асоциации в землището има все още останали: по стръмната част на склона под местността “Старо село” – нейната северна граница, както и нейните продължения по посока изток, следвайки основното суходолие – срещу местността “Кариерите”; Средна гора – в едноименната местност, известна и с друго название – “Джаткорусун”.

Много разпространена е акациевата горска растителност – резултат от активната дейност на Тръстеничанина особено около 1940 година. Акациевите горички са разпръснати из цялото землище и са върху труднообработваеми наклони на множеството малки и големи суходолия. През последните 15 години в местностите Шипка и Двемогилското дере, в ниските, затлачващи се части на основното суходолие по време на поройни дъждове, са засадени сравнително неголеми площи тополови насаждения.

Останалата част от землището е обработваема и е заета от трайни насаждения или културна растителност. Трайните насаждения са: лозя – в местностите Лагера и Старите лозя, както и в местностите Полето и Край село – новосъздадени масиви за лично ползване от тръстеничани; вишнева градина – в местността Полето и ябълков масив - от двете страни на магистралния път ГП 2 до първия разклон за селото в посока Русе - Плевен. Като допълнение за ябълковия масив ще добавим за поколенията: вече е подложен на масирано безразборно унищожение – такъв е резултатът от криворазбраната демокрация, от неосъзнатата демократична свобода –проявявана като “Слободия”.

7. Животински свят.

Нашето землище е било типичен представител на лесостепния район на Дунавската хълмиста равнина по отношение на животинските си представители. Стопанската дейност на човека е променила настъпателно и трайно ландшафтната характеристика на района и наред с това е променила и условията на живот на коренните представители на животинския свят, принуждавайки ги в много случаи да напускат района или да колонизират около малките и разпръснате из землището подходящи за тях площи – необработваемите стръмни части на суходолията, заети от естествена растителност или от засети горички. Малка част остана и от известните в мналото Тръстенишки поляни около селото и това намали до минимум естествените им обитатели. От друга страна – засилената химизация в селско-стопанското производство усложни до максимум условията за съществуване на някои типични животински представители. Затова зачестиха случаите на наличието на змии, таралежи и някои други животински представители в рамките на селото.

От едрия животински дивеч в землището инцидентно и периодически се срещат единични екземпляри вълци, за сметка на които чакалите завземат територията. Срещат се елени и сърни, а по-често лисици и диви свине. Забелязва се подивяване на бездомни кучета, което вероятно ще създаде проблеми в бъдеще… Елените и сърните през седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век благодарение на вниманието и на грижите на ловно-рибарското дружество и на провежданата тогава национална политика съществуваха като големи стада в землището. През последното десетилетие обаче вече са останали отделни екземпляри, които понякога прекосяват и нашето землище. Такъв е резултатът от почти пълното безгрижие, настървеното изтребление и бракониерство през последното десетилетие, въпреки наличието на организиран живот и прояви на ловно-рибарското дружество… Дивите свине все още се оказват устойчиви на споменатите процеси…Сравнително добро е наличието в землището на язовците, зайците, катериците и характерните представители на гризачите: степен пор, лалугер, хомяк, сива полевка, горска мишка, таралеж, къртица,…Твърде често срещани отпреди половин век – костенурките са вече почти рядкост… Често могат да се видят гущери и жаби, а змиите – почти преодоляват процеса на приспособяване..Отровните змии са вече голяма рядкост.

Птичият свят като постоянно или временно, както и сезонно присъствие показва голямо видово разнообразие: полска врана, сврака, врабчета, гълъби, гургулици, яребици, пъдпъдъци, кълвачи, папуняци, стърчиопашка, сова, фазан, кукувица, кукумявка, орел, ястреб, бухал, пчелояд… Птичият свят в райна се допълва и от отглежданите в обществените и лични стопанства много видове домашни птици: кокошки, патици, гъски, пуйки и животни: говеда, коне, магарета, овце, свине, кози, зайци,… От няколко години, след 2000 година е положено началото на лична ферма за щрауси.

*