Физико-географската характеристика в светлината на присъствието

Физико-географската характеристика в светлината на присъствието

За това че природните условия в нашия регион са напълно благоприятни за поселищен живот тук стана достатъчно ясно от приведената характеристика.

Да! Условията са благоприятни за осигуряване на прехраната и другите насъщни нужди, за културното развитие – за еволюция!

Векове и хилядолетия присъства тук Човекът! Тръстеничанинът! Условно Тръстеничанинът, защото тук е имало и други селища , и други имена. Нашият сегашен Тръстеник е заслужил правото - като последен дотук - да наречем и другите преди него с неговото име.

От всички условия за живот тук най-важното през тия векове и хилядолетия е било самото населено днешно място като територия и природна даденост в миналото. Днешен Тръстеник е разположен на много забележително място: продълговат дол, достатъчно просторен със своите склонове и дъщерни суходолия, от които на много места блика животворната вода. И водата, и територията на днешен Тръстеник са били предостатъчни за поне 3 - 4 тогавашни, по стандартите на миналото, селища. За това говорят и приложения VІ, VІІ, VІІІ, ІХ и ХVІІ. Бихме желали да им бъде обърнато особено внимание. Те са затова - не да си задоволим любопитството, а за да предизвикат разнопосочни, многообемни и неочаквани размисли. Много бихме се радвали ако след такива размисли всеки един читател стигне до невероятни – дори изумителни изводи.

Следващият момент, на който бихме си позволили да обърнем внимание, е разглеждането на приложения ХV, ХVІ, ХVІІ. Тяхното съдържание е събрано в една дума: вода!

Водата в рамките на днешен Тръстеник и около него е извирала и извира: тече както животът и времето, тече все нова и нова като поколенията Тръстеничани – все нови и нови. Тук е гъмжало от хора, тук са се смесили места на селца и колиби, тук са се смесили и смесват етноси – хора, народности!..

По-добре е да погледнем отново приложения ХV, ХVІ, ХVІІ: изворни места – и вода, кладенци и чешми – и вода! . . Защо ли е така?! .

Ето още една изненада за тебе, драги Читателю: “ Под Тръстеник тече река!” . Такъв извод и утвърждение прави специалист след земетресението през1977 година.

А сега още нещо!

Нека да се опитаме да си представим територията на сегашен Тръстеник в различни исторически времена. Как е изглеждал той тогава? Как е изглеждал той в далечното праисторическо време – преди Христа? А какъв е бил видът му през първите столетия след Христа?

Сериозен проблем за всяко едно съзнание – нали?!

Споменатите приложения дават известна представа със съдържателните си факти, но и това наистина е малко. Затова не е излишно и още нещо: да проследим с достатъчно ангажирано внимание и интерес следващите поетапни размишления.

Първо! При изворите непременно е имало горичка или гора: названието Мешеджика макар и от няколко века – говори за това!

Второ! При изворите непременно е имало мочурливи места! . . Тях ги помнят все още. А в Баш чешме – местността на заличените стари чешми – добива вече в днешно време познатия на изминалите столетия мочурлив вид. Така е, защото и сега по-нагоре - в Моллов колак - тече доста силна вода от една тръба, която изненадва с положението си, с вида си и с двупосочността на теча на водата!

Трето! От изворите непременно се е стичала излишната вода, а централният дол я е приемал. Как ли?! Но нали още се помни, че на мястото на стадиона имаше доста солиден гьол!

Четвърто! От изворите водата е била вкарана в чешми и във водопроводи за питейна вода. С това ще Ви запознае съдържанието на изложението по-нататък и приложения ХХV и ХХVІ. Тези тръбопроводи, както утвърждават археолозите от Русенския исторически музей, са от турско време.

Пето! Тръбопроводите са от турско време, но срещу тях имало, както говорят преданията и живите очевидци: на стадиона – тракийска могила, при Г.Семов –езически погребения; в двора зад кафенето срещу Кметството – остатъци от римска стена, . . . Защо ли са били там?! Особено като се има предвид казаното малко по-горе - в ТРЕТО! Тогава?!

Шесто! Тогава: и траките, и римляните също са строили – и не по-лошо от турците, а със завидно умение! И не са били толкова лекомислени – да присъстват в очерталия се вече и във Вашето съзнание мочурлив дол без да използват даровете на Природата!

Седмо! След очерталата се вече многообемна и многолика картина в съзнанието ни дотук нека да погледнем мислено и наяве днешната реалност! Има и води, има и тръби, има ни и нас – нали?! И най-важното: площта на днешен Тръстеник – централният дол със своите склонове – е зает! Заселен е! Зает – но на много места празни къщи вече стоят!!!

Вече достатъчно предизвиквахме съзнанието ти, Читателю! Иска ни се на възникналите въпроси да търсиш и да намериш скоро отговорите. Някои отговори ще намериш по-нататък в изложението. Има ги! Повярвай!

Доволни сме вече от разговора и размислите с тебе, Читателю, дотук! В съзнанието ни вече има една неповторима картина на нашия Тръстеник – картина в движение и в цвят, картина на минало, настояще и бъдеще! Картина – панорама, сред която сме ние!!! Като в УНИВЕРСА! Картина на Вечен покой, изпълнен с движение! Картина – живот !!!
РАЗДЕЛ І. Глава шеста.

ПРАИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА ТРЪСТЕНИШКИЯ РАЙОН И НА СТРАНАТА Праистория!!!

Праисторията ни: на Тръстеник, на Родината, на България и на Българите е примамлива и чудесна!../*1/

Времето, това наше човешко измерение, отнесено към Прасторията, отнесено към нейните параметри – надхвърля нашите представи и познания и затова поражда и съмнения, и духовен устрем: чувства, отношение и поведение, през които и чрез които е отредено да премине всеки от нас.

Преди всичко е необходимо и наложително да си припомним и да си опресним тълкуването на понятията история и праистория както и точно да осъзнаем утвърдената граница между параметрите на праисторическото и историческото развитие на човечеството.

Съвременен тълковен речник на българския език, 2000, Абагар, ООД, В.Търново:

стр. 325 : история, мн. истории, ж. – 1.Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие. 2.Само ед. Миналото, запазено в човешката памет. 3.Само ед. Наука за миналото на народите.

стр.670 : праистория, ж.,само ед. Древна история, предистория.

стр.175: древност, само ед., ж., далечно минало.

стр. 23: древен – 1.Който се отнася за времето на Стара Гърция и Рим. 2.Древен, класически.

Словарь русского языка, С.И.Ожегов, М, 1963:

стр.174:древний . . .1.Существовавший или возникший в отдаленном прошлом, очень давний, . . . древняя история / история до V в. нашей эры/.

История за 10 клас, С, 1990, Просвета :

стр.18 :” Изключително важен период в етническата и политическата история на Европа, в раждането на нейното Средновековие имало Великото преселение на народите. То започнало с нашествието на хуните и готите през IV в. във владенията на разпокъсаната Римска империя.”

Това са в общи линии параметрите на приетите тълкувания на понятията праистория и история. Като граница между тях е възприето началото на Великото преселение на народите, започнало през IV век. Изключителното му значение като начало на разместването и формирането на съвременната политическа карта на Европа и на света е наложено от вижданията на съвременните научно-исторически и културни носители навъзгледи и позиции – позицииите на ХIХ и на ХХ векове. От гледна точка обаче на хилядолетната история на човечеството би могло да се възрази, което вероятно през ХХI век ще стане реалност.

Ще си позволим с изпреварваща цел да маркираме само предизвикани мисли като основа за вероятен размисъл и отношение – особено за собствено мнение и развитие /*2/:

– големи етнически преселения и промени са станали много преди Великото преселение на народите от IV век от н.е.;

– голямо преселение на народи е имало в края на II-то и началото на I-то хилядолетие преди н.е. .

Преселението на народите не е спирало. Знаменателно е Великото пътуване на Протобългарите към Източна Азия и оттам – за да се завърнат като познатите ни Прабългари вече тук – на Балканите и в Европа.

Историческото време – след IV век от н.е. – обхваща главно формирането и развитието на съвременната цивилизация.

Безспорно, новото историческо време/*3/ е с по-масова интензивност в развитието на съзнанието, с по-големите достижения на науката и културата като по-масова проява./*4/

Летоброенето – днешното, възприетото летоброене за съвременния свят – е с начален момент раждането на Иисус Христос. Макар и недостатъчно осъзнато и оценено като ново начало – като начало на новото духовно еволюционно стъпало в развитието на човечеството – това летоброене днес, в началото на ХХI век, измерва нови качествени духовни параметри на съзнанието и на еволюционното ни развитие. В този смисълсъвременнжто летоброене отдавна оспорва статуквото: защита на исконното си право да бъде граница и между праистория и история – както отдавна дели времето на преди новата ера и на време след новата ера.

Праисторията ни: на Тръстеник, на Родината, на Българите е примамлива и чудесна! За нея знаем много малко, а и малко е писано, защото официално не е разрешавано или не ни е позволявано да знаем. Знаем малко повече за траките, но не и всичко.

През последното десетилетие все по-настоятелно и аргументирано въпросът за българите, за тяхната роля в еволюцията на човечеството намира място в общественото пространство: писатели, историци, изследователи, последователи и родолюбци пишат, четат, разпространяват историческата истина. В това отношение значителна и водеща роля имат ИД “Българска орда – 1938”, Издателство СД “Алфиола” – Варна, вестник “Народен будител”, чиито издания и страници предизвикват, мамят, зоват, активизират - градят едно ново самосъзнание и отговорност.

Праисторията на България, на българските земи има своите доказателства, има своите паметници на културата: известни или неизвестни още, писани или неписани, признати или непризнати, видими или скрити - те имат своето присъствие в нас, край нас, по земите ни – или под повърхността на Майката Земя, или под водата – разрушени, заринати, наводнени. Те са в нашите музеи и библиотеки, грижливо недостъпни по чужди хранилища и библиотеки, в засекретени сейфове, между редовете на грижливо редактирани и обнародвани научни съобщения, научни трудове или официална история . . . За някои от тях знаем /*5/, за други узнаваме /*6/, трети чакат своя час да ни се открият. Минавайки край тях ние интуитивно ги усещаме, но очите ни все още не ги виждат, вниманието ни още не е привлечено, съзнанието още не е готово да ги възприеме и оцени /*7/.

Праисторията ни е примамлива и чудесна! Примамливо и чудесно е да я узнаем, да я знаем и помним. Нейните паметници и присъствие край нас и в нас ще ни възвърнат самочувствието и гордостта – и още повече: призванието като отговорност пред род, пред родина, пред света.

Вероятно въпросите: “ Как се вписва във всичко това територията на Тръстеник с праисторическото население на България?”, “ Не правим ли, не разглеждаме ли Тръстеник и неговата история като център на всичко?” и други подобни са възникнали вече във Вашето съзнание и дразнещо предизвикват недоволство от написаното, предизвикват прибързани изводи за достоверността, за автора и, вероятно, за още много неща. Естествено, много от това вече е премислено от нас.

Главната ни мисъл и задача е да покажем нашата принадлежност към всичко казано, да покажем че сме частица от Голямото, Велико цяло. Разглеждайки така въпроса целим изграждане, поддържане и развитие на едно самочувствие, на едно задължение към себе си, към другите, към България и Българите, към света.

Тръстеник /*8/ има своето праисторическо присъствие чрез езотеричния знак около Баш чешме, чрез езотеричния знак около Черна вода – места на селища през различни праисторически и исторически времена. Тръстеник има своето праисторическо минало и чрез тракийските могили, и чрез тракийския - римски път, водещ към река Дунав, и чрез крепостните останки в местността на селото ни, и чрез римските останки и научно-историческо документиране. Тръстеник съществува, след всичко изброено, и чрез очакваното и неоткритото, което не ще е маловажно и малко, което закономерно ще има своето време.

ЗА ПОКОЛЕНИЯ ОТМИНАЛИ СТАВА ДУМА ТУК!

ЗА ПРАДЕДИТЕ НИ, ФОРМИРАЛИ ВЕКОВЕ ЖИВОТА ДРУГ!

За тях, за отминалата праисторическа вълна поколения, обхващаща повече от 10 хиляди години преди новата ера, за техния живот, култура и развитие все повече сведения се получават от космическата фотография и сондиране /*11/. Все повече данни се получават и от прогресивно увеличаващия се брой български ясновидци и екстрасенси /*12/, от представителите на съвременните езотерични школи в България и по света.

Праисторията на Българите, на Родината ни ще става все повече позната и близка - и свидна!

Историческата мисия на Световен обединител Българите изпълняват от праисторическо време и до днес, а през настоящия ХХI век ще бъде още по-отговорна и качествено нова! . .

*1 . Позволяваме си поради отсъствие на все още достатъчно преки – осезаеми за наличните ни сетива - исторически доказателства да предизвикаме Вашето внимание и мислене чрез малко нестандартен все още за времето ни размисъл за праисторията, който по наше твърдо убеждение ще заеме мястото си в мисленето и поведението на бъдещите наши поколения.

*2 . С това вече излизаме от рамките на конкретното историческо изследване, но тези и други нестандартни мисли все повече ще занимават умовете и научната мисъл на бъдещето.

*3 . Главно като резултат от новия етап в еволюционното развитие на човечеството – етап на ново духовно израстване какъвто е Християнството.

*4 . Припомняме, че, според многобройните съвременни изследвания на праисторическото минало на Евразия, траките и протобългарите са един народ – с единен произход.Те са дошли на Земята с една задача и са я изпълнили в праисторическото време в двете и главни и специфични насоки…

Непонятна е насоката на тези мисли, защото не знаем същината и параметрите на световните / Става въпрос за станалите тук, на планетата Земя!/ катаклизми. И за да не сме голословни ще спомена, например, потъналия континент Атлантида, Амазонките, Варненското златно съкровище, . .

*5 . Древният календар на Българите, Разкритите тракийски гробници, Тракийските златни, сребърни и други съкровища, Локализирани тракийски общности като Одриското царство,…

*6 . Виж приложение 19.

*7 . Езотерични знаци , срастнали се с ландшафта останки от старинни крепости,… - скрити зад храсти, под водоеми и т.н.

*8 . Вече стана дума, че името Тръстеник е българско и че преди това другите селища тук са били с други, неизвестни засега имена.

*9 . Езотеризъм - едно от ученията, съпътстващи развитието на човечеството, скрито, но достъпно за тия, които са предопределени за творци и носители на нова култура по пътя на еволюцията.

*10 . Това е първата – праисторическа - вълна от поколения на живота тук, известна като народност траки.

*11 . Космическата фотография и сондиране е позволила вече на САЩ да знаят всичко за всяко кътче на Земята: на повърхността и и дълбоко под нея. Залежи и строежи, погребани градове и цивилизации, останки от живот и неизвестни и неверояти проявления на живот са в арсенала на знанието и поведението им. И за да не изглежда като утвърждение на сегашната суперсила за вечни времена ще внеса уточнението, че има и други запознати с това! От друга страна: посоченото богатство от знание - за САЩ, наред с материалните придобивки и богатства, е безценната цена на водените от тази супер сила войни, конфликти и военно присъствие. Да! Никой не дава толкова жертви и средства само за идеите на примамливата демокрация! Още повече войнстващият капитализъм!

*12 . Такива има и в Тръстеник. Ще има и още! Техните умения и способности все повече ще ни убеждават в наличието на Първоначалото като роля и произход на живота на Земята и в Космоса – Първотворецът на живота Космическият Разум, формиращ и ръководещ живота ни.

Тяхната роля е не само да лекуват, да се намесват и променят отчасти съдбата, но и да ни учат как да живеем и какво ни очаква, подтикват ни да пробудим вярата и съзнанието си, духа си.

РАЗДЕЛ І. Глава седма.

КРАТКИ КУЛТУРНО – ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Човек живее и създава, и твори!

Човек живее и създава, и твори материална и духовна култура, обогатявайки своите знания, възпитавайки волята и характера си, изменяйки стопанския си и обществен живот, развивайки способностите си през вековете.

Културните процеси са целта и същността на живота на хората, на човечеството. Те са в основата на неговото еволюционно развитие през хилядолетията. Те стъпка по стъпка обогатяват неговното съзнание - променят последователно неговите познания и духовни стремежи към Истината, Свободата и Любовта.

Хората! За тях става дума! За Тръстеничани – родени и живели в праисторическо и историческо време в различни кътчета на региона, родината, света . . . За Тръстеничани – преминали своя дълъг и сложен път на развитие и отправени напред чрез и през училището на живота на нашата планета Земя. Те, Тръстеничани, изпълват със съдържание и значение природните дадености на региона ни. Всичко е за тях среда и живот, стремеж и начало, бъдеще и развитие. Всичко за тях е чистота и любов в оня истински божествен смисъл – още непонятен нам , още необозрим, но очакващ ни с нетърпение, както се очаква лелеяното и безценно завръщане! . .Човекът, както се опитахме да подскажем дотук, има в Тръстенишкия, по-точно – Русенския регион, своето праисторическо присъствие. Макар че то все още се поддава на съмнение, на колебливо съгласие! . .

Човекът, Тръстеничанинът, е тук! Той живее в региона и е подвластен на вековете, на историческите бури. Той има своята променлива и невероятна историческа съдба: съдба с житейските си изпитания и влияние, с години и векове лишения и несгоди – съчетани със съпровождащия ги непрекъснат и формиращ културен процес.

Човекът, Тръстеничанинът, като родово и етническо присъствие в нашия регион има съответните относителни измерения и граници. От една страна това са поколения, редували се закономерно или случайно, предопределено или мимоходом в процеса на преселения, миграции, нашествия, набези и завоевания. От друга страна това са поколения, получени като конгломерат от племена, личности, народи – нещо присъщо и постоянно протичащо като процес през вековете на миналото в нашия регион. Но въпреки всичко, въпреки тази предопределена съдба поколенията на България, поколенията и на нашия регион в това число, носят от невероятно далечно праисторическо време в себе си неповторимия протобългарски ген! . . Човекът, Тръстеничанинът, в родовото си и етническо съзнание, помни и знае своето родно място. Той често го е напускал и много пъти се е връщал. После отново го е напускал. Ммакар че по правило водата в извора назад се не връща изворът тук често е менял своята сила, своите реални граници и посока. Регионът винаги е привличал. Регионът отново и отново е привличал вниманието и тук винаги е имало хора. Винаги това прекрасно място е било харесвано и желано, предлагайки все така грижовно условия за живот и развитие . . .

Днешният човек, днешният Тръстеничанин, по наше мнение – по наше твърдо убеждение живее сравнително от скоро тук... Това утвърждаваме след щателна преценка на историческите факти и събития. До този извод стигнахме след внимателен прочит на съществуващата историческа литература, имаща пряко или косвено отношение към страната, към региона. Днешните жители на село Тръстеник, народностният облик на селото е формиран след първата половина на ХVIII век и най-вече през целия ХIХ век.

Днешният човек, днешният Тръстеничанин знае и пази спомена за историята на своите материални ценности, превърнал ги е чрез специфичната българска народопсихология в ценностна житейска мъдрост и поведение.

Днешният човек, днешният Тръстеничанин като продукт и обект на влияние, на въздействие на най-новите демократични промени –изменя себе си. По-точно, развива вложеното от Природата в него, изменя своята среда, мислене и съзнание с цената на лишения и несгоди, връщания назад в съзнанието си дори. Под влияние на надежди и стремежи, на очаквания и разочарования – продължава търсенето и движението, учи се да живее в условията на новото време и реалностите на житейските изпитания.

В настоящето изследване и история на населеното място Тръстеник, достигнали до най-съществената част на изложението:културно-историческото развитие на село Тръстеник и до проследяването на конкретните културни процеси и достижения в тяхното количествено и качествено натрупване и развитие – ще се спрем на следните опорно-исторически моменти от съществуването на селото и на хората, обитавали неговия регион. Това са: Праисторическите времена, Дунавска България, Турско робство, Следосвобожденски период.
Справка: Съвременен тълковен речник на българския език, 1999 – 2000, “Абагар”, - ООД, В.Търново, стр. 394:

КУЛТУРА, мн. култури , ж. 1.Само ед.ч. Съвокупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало . . . 2.Само ед.ч. Образованост, знания, възпитание . . . 3.Само ед.ч. Състояние на обществения, стопанския, духовен живот в една или друга епоха, в една или друга страна . . . 6.Само ед.ч.Висока степен на развитие на нещо, умение.


РАЗДЕЛ І. Глава осма.
ИСТОРИЧЕСКО МИНАЛО НА СЕЛО ТРЪСТЕНИК И НА СТРАНАТА

Историческо минало!

Известно или не:

резултатът ти при нас е,

Историческото ни минало е събрано в 13 века! /*1/ То съдържа набези на племена и присъствия на народности: траки, прабългари, славяни! То включва живот и в робство, и във възход! То включва и човешки съдби и преселения, миграции – принудителни и житейски необходими! В него има трупане на опит и знания – развитие! Историческото минало включва съществуването на Дунавска България – Нашата България! – с нейните царства, републики, съвремие!

Периодът е дълъг и динамичен, с много борби и сблъсъци, с войни, падения и възходи: поучителен, заслужен, неповторим!

Всичко това дава отражение и на село Тръстеник като частичка /*2/ от непрекъснатия жизнен процес с неговите културни придобивки и развитие…

В това наше Тръстенишко съществуване има два големи казуса: въпросът за Известното и въпросът за Неизвестното. Взаимно преплитащи се, те утвърждават някои отговори като исконно точни, а други като храна за търсене на нови въпроси и отговори, носейки ни неусетно към същността на истината за близкото или далечно бъдеще.

Неизвестното в Тръстенишкото историческо присъствие /*3/ е естествено продължение на праисторическото. Неизвестното в Тръстенишкото историческо присъствие е хипотетично и частно отражение на историческото развитие на Дунавска България. Неизвестното в Тръстенишкото историческо присъствие е преплетено здраво с Известното – общо и частно – и към наши дни дава приоритет на последното. И тъй като нашата цел е Тръстенишкото присъствие, а тази главна цел е зависима от общото, ще проследим общите им щрихи за да можем вече да се захванем с документираното съществуване – документирано известно като култура и развитие.

Ето щрихите на плетеницата от Известното и Неизвестното в Тръстенишкото историческо присъствие, съотнесени към утвърдените исторически реалии: траки и римляни, славяни и прабългари, българи от Първото и Второто български царства, Византийско и Турско робства, Княжество и Третото българско царство, Първата република, Съвремие – съчетало края на ХХ и началото на ХХІ векове в съществуване на Втората република.

Останалото от траки и римляни в Тръстенишко – като известно засега – не е много и носи вероятния белег на съществуване в предисторическо и историческо време: тракийско-римски път западно от село Тръстеник, останки от римски погребения в местността Черна вода, предание от сравнително по-ново време за останки от римска стена в двора на Стефан Фирката /*4/, останки, писмено документирани в историческия очерк за село Мечка в местността Ореша: погребения, тракийски конник /*5/.

Неизвестното за траки и римляни в Тръстенишко сякаш си е отишло заедно с тях: римляните – ясно къде, а траките?! И те, и славяните, сякаш чакали своето време, – живеят, присъстват и неусетно се вливат чрез амалгамата на времето в едно – вече само българско присъствие: чисто, ясно и предопределено!

Изследвания по писмени документи и исторически останки за Тръстеник все още няма. Названия на хора, местности, селища. – ако ги има евентуално, са забулени от вековете на времето. Не е изключено да се приемат като такива от по-късно време. Или пък това са големите движения, миграции, преселения на близки и далечни, сродни и еднородни племена и народи – частица от човечеството на Земята! Или така те затварят кръга на произхода и на еволюционното движение и развитие. И за да стане всичко това известно ще са нужни огромно желание, подхранвано от местнически патриотизъм, търпение и много, много години на търсене и постоянство. . .

Славяните и прабългарите имат по-голямо документирано присъствие за страната и региона. Тяхното участие в амалгамата на сложилата се духовност в Дунавска България е по-предсказуемо и ясно: създават държавата, участват в изграждането и развитието на действаща обществена система, оставят местни имена и прояви на културни традиции. В региона са битували селищните названия Тръстеник, Грънчар, Лява вода, Козяк, Мечка . . .

Локализирани са вече некрополни места в местностите Черна вода, Кара чешме, Баш чешме, Панаирището и има надежда за други в бъдещето. Изследваното некрополно място в Черна вода показа точното си време – почти приключилият, даже по-точно, вече приключилият процес на Покръстването при хан-княз Борис І. Само 2 от погребенията се оказаха езически, а погребаната млада жена с малко ножче на кръста както и другите ритуални моменти при нея и при множеството на останалите дават възможност за размисли за отминалото време и за обществената система /*6/. Макар и чрез по-късните миграционни процеси до нас в Тръстеник стига и названието харцои. Известно е, че така са наричани придадените заедно с населените си места хора на сина на Борис І Владимир Храсате. Разкрилата присъствието си след толкова века мълчание крепост в землището ни /*7/ освен указания за характера на обществената система може тепърва да разкрива и да ни дарява с по-нови знания за региона в неговото единно цяло.

Макар и косвено документирано Византийското робство също присъства в съществуването на Тръстеник. Районът заедно със Северо-източна България пада под византийска власт, след това е освободен и е в състава на Самуилова България, а след нейното падане – заедно с цяла България – Тръстеник отново е под византийско иго./*8/

По време на Второто българско царство Тръстеник и регионът битуват с вече споменатите селищни названия, битуват със скалните църквички в местността Ореша /*9/ – недалече от Черна вода.

Що се отнася до Известното и Неизвестното за региона и за Тръстеник по време на турското робство, по време на Третото българско царство, по времето на Първата и на Втората републики – има по-конкретни и точни писмени източници, предания и догадки, които дават основания за по-точни изводи и по-уверена основателност за историческото присъствие на Тръстеник и Тръстеничани в региона. Затова на тези исторически ценностни сведения и знания посвещаваме следващите страници.
Бележки към глава осма:

*1 . Дали са 13 века! Дали е така? Вероятно бъдещето ще нанесе своята корекция като заслуга за точността.

Длъжни сме да посочим историческия факт, че няколко века Дунавска и Волжска България съществуват заедно и се подпомагат взаимно – въпрос повече съзнателно скриван или отминаван от широкото обществено мнение у нас и в чужбина.

*2 . Вече стана дума за това, че Тръстеник не се разглежда като своего рода център на събитията. Това не е прекален местнически патриотизъм, а е определено от целта на изследването: представата за Тръстеник и за Тръстеничани да бъде по-точна и по-пълна.

*3 . Поне засега. Виж преданията и легендите. Виж и приложения VІ и VІІ.

*4 . Зад кафенето срещу сградата на Кметството.

*5 . Виж приложение Х.

*6 . Пишещият е наблюдавал лично разкриването и на този гроб.

*7. Местонахождението на останките е засекретено поради опастност от иманярски набези.

*8 . Виж История на България, т.2, стр. 396, С. 1981, БАН.

*9 . Скалните църквички са от ХІІ – ХІІІ век, съществували заедно с тия по поречието на р. Русенски Лом. Възниква въпрос за аналогични сравнения и размисли.

Р А З Д Е Л I I
Т У Р С К О Р О Б С Т В О

Робство!!!

Години! Векове!. .

Изпитания! . .

Жадувана свобода!!!

Турското робство !

Един от повратните моменти от нашата история, изменил съдбите на много поколения българи, канализирал мечтите, стремежите и очакванията за бъдещото освобождение! . .

Историческите причини за падането ни под турско робство не са предмет на това изследване. Макар че вече от позициите на ХХI век тези причини изглеждат значително по-иначе от познатите ни исторически виждания и обяснения на процеси и факти – съзнателно ще се ограничим и ще се спрем само на някои същностни черти и последствия. Защото принципно нови философски и духовни виждания и позиции относно глобалните процеси в миналото и сега трудно и бавно се осъзнават и утвърждават. А глобалните процеси в миналото рядко – още повече неточно! – са се възприемали като такива, докато в днешния глобализиращ се свят те просто смайват с неизвестността на мащабите и прозренията.

За нас робството като наложена действителност в пространството и времето – система на подчинение и зависимост, с тяхната бруталност на установяване през вековете – минава през завоюване и подчинение. Времето на робството включва васалност и въстания, борби, истинско робство и наказателни походи, потурчване и робски гнет, пробуждания и борби отново, войни на Австрия, Русия и някои северни народи с турската империя с предизвиканите от тях надежди и очаквания, хайдутство и четничество, погроми и много още изпитания. Те стават най-после достатъчно за да омилостивят Съдбата! Само след всички тези изпитания Свободата може да мине през Шипка и Шейново, през Плевен и София, през Кацелово, Тръстеник и Мечка, през Сан Стефано и Берлин!

За нас робството като наложена действителност със своите нрави, обичаи, материални и духовни отношения е културата на тогавашното съвремие – особено на завоевателя. Тази култура достатъчно ясно и ярко е разбрана и представена и от народната памет, и от историческите документи – наши и чужди – с тяхната обективност и субективност. Осмислянето на тази култура остава да съществува като позиции от преживени изпитания или формирани народностни и великодържавни интереси. Оценката на тази култура се допълва и от наблюдения и сведения на пътешественици и агенти на заинтересувани империи и държави. От особено значение, според нас, за правилните изводи и отношение е непредубеденото умение да се вниква в същността и да се открива и чувства и косвената достоверност и значимост на фактите, а оттук – и на изводите!.. А що се отнася до робството – то като социален процес, като социално положение и действителност съпътства развитието на света и на Човечеството. То е процес, който в наши дни удивлява и тревожи с разнообразните си форми на проява: държавно устройство, междудържавни отношения, интелектуалност и духовна нищета, алчност, богатство, мизерия, великодържавни интереси и амбиции, световно лидерство и светът като запазена територия, научни открития и тайни за споменатите вече интереси, . . . Робството не е изчезнало след изчезването на Робовладелческия строй! Днес то продължава да съществува чрез фини и брутални форми, зад научни и демократични определения, отношения и постъпки.

За нас робството като наложена действителност в рамките на цели 5 века е едно гигантско противопоставяне на интереси, на съществуване в конкретното историческо време като съдба и карма. Цената на това противопоставяне е – разбираемо и главно – двупосочна. Ценностното се отразява в народното съзнание и самосъзнание. Там то бележи своите качествени придобивки като морал и поведение, като силни чувства и незатихваща памет, като духовно израстване и стремежи.

За нас робството като наложена действителност на ужаси, издевателства и грабежи, на мъчения, на отношения и на разбиране остава и сега със тези свои параметри на историческо битие. А това от позициите на ХХІ век и на етническите общности днес трябва да е исторически урок и осъзнатост от живеещите в България като от един единен народ. Този народ се е сложил като такъв в историческото време на робството! Това е народът на Дунавска България – днешна Република България! –, за когото етническите отношения в миналото трябва да са подвластни на давностния период от време. Същността на този народ в съвремието повелява властно непростимост и неприемливост на остатъчни отношения от миналото. Вечното противопоставяне поражда и съответните незатихващи вражди! Цялото историческо развитие на Човечеството като осъзнато отношение и поведение днес говори за това: отношението към Гърция, Рим, Ватикана, Англия, Германия, Русия. . . Не малко ужаси помни историята човешка от тях и въпреки това Светът, Човечеството, Народите на тези страни са осъзнали или доосъзнават някои от тях същността на нашето съвремие – на ХХI век! И въпреки това цивилизоваността с различното си ниво, неправомерното богатство за негова сметка, духовната нищета, омраза и пренебрежение и днес влияят и формират нашия глобализиращ се свят.

За нас робството като наложена действителност в миналото – трябва да бъде показвано и осъзнавано от поколенията в неговите действителни параметри, колкото и ужасяваща да е картината. Така съзнанието ще може да възприема трайно историческите уроци: първопричината – единството и вярата, противопоставянето – като неосъзната вечна вина и единението и сплотеността – чрез Добротата и Любовта.

За днешните и за бъдещите поколения робството – Турското робство! – не бива да бъде повод за излишна гордост или незаслужен срам!!!

Нека помним: историческият ход на събитията! Историческата истина е била такава! Еволюционната необходимост го е изисквала!

Днес са други времена – с други житейски и еволюционни проблеми! За нас, българите, това са проблемите на България и проблемите на глобалния свят:

–осъзнаване на истинската история на България и на Българите; отърсване от оковите на материалния свят ; отърсване от оковите на духовното безверие; успешна борба с негативните чувства в мислите и отношенията между личностите, етносите, народите;

–стремеж да помним и знаем, че ние – Българите- сме давали много пъти ценности за света и на света; да помним и знаем, че сме народ с огромен творчески потенциал, заложен у много негови личности и индивиди; да развием и дадем на света заложения у нас нов културен потенциал като етап в еволюционното развитие на човечеството.

Нека помним: Българският народ – българите от Дунавска България и българите от Волжска България, изправени през силата като нашествие на турци от югоизток и на татаро-монголи от изток– изпълнява ролята си на буфер, изтощил силите на нашествениците и спасил тогавашната Западна Европа. По този начин българският род и е дал възможност да продължи, да обогати и да развие по-нататък културата на Древна Гърция и Древен Рим.

Затова Западна Европа днес има запазена и видима средновековна материална и духовна култура! Затова ние, българите, все още търсим и намираме под осеяния си с руини път същността на истината. По този начин вървим към себе си, към ценността и целта на съществуването си. Разбира се, всичко трябва да осъзнаем и узнаем. Време е! Време е да осъзнаем кой какво ни дължи.

Нека помним: всеки народ през изминалите хилядолетия е тъкал пъстроцветния килим на съдбините си, добавял е по нещо като култура и съзнание, изпълнявал е своята историческа роля в съдбините на ЧОВЕЧЕСТВОТО НА ЗЕМЯТА – от праисторическо време до днес. Всеки народ трябва да осъзнае и знае своята днешна и утрешна роля!