Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

Че са ги използвали – използвали са ги!

Щом са били тук – били са и … нещо са оставили!

Че има много унищожено – нарочно или случайно: има! И предания за това има! И доказателства не липсват!

Че има запазено под земята още достатъчно доказателства за хипотези и изводи, за историческа истина и знания – има!

Че ще има родолюбци и патриоти, че ще има тръстенишки патриотизъм и отговорност сега и в бъдеще – ще има!

Справедливостта изисква, а ние сме длъжни риторично да продължим. И то точно тук! Да продължим оня задочен спор за мястото на първия Тръстеник, за който говорихме още някъде в началото на това изследване: Тръстеник или Черна вода е с по-богати природни дадености?!! Време е да го проумеем, да дадем полагащото се на Истината! Тръстеник – тук ! И Грънчар в местността Черна вода! Те са исторически неразделно свързани и имат своите исторически тайни, запазени и за бъдещите поколения!

И най-накрая още един такъв въпрос: Вписва ли се след всичко гореизложено село Тръстеник с някакво особено значение за региона?!

Няма да бързаме с отговора! Но работим по въпроса!!!

*

ЕТНОСИ – ВЗАИМООТНОШЕНИЯ – СЪЩЕСТВУВАНЕ

Вече подчертахме оформилия се облик на състава на населението през последното столетие: турци, българи, цигани, татари, черкези. Споменахме и за растежа, за разширяването на селото – то е следвало главно ниските части на основния дол и дъщерните му разклонения. Достигналите до нас предания оформят следната картина на присъствие и на взаимоотношения, които представяме и чрез приложения ХХVІІІ и ХХІХ.

Така оформеното териториално разпределение на селото се е запазило в основни линии и до днес, носейки белега на смесеност в граничещите райони.

Характерен белег в териториалното разширение на Тръстеник е и наличието на възбрана за по-нататъшно заселване на новодошли. Последните е трябвало да чакат освобождаването на дворове в установените рамки на селото. Изчакването е ставало в палатки или землянки край сегашното място на Водната кула. Може би това изискване е било наложено от Исмаил Тръстеникоглу, който, според предание, е съветвал и да се овладяват освен това и земи далече от селото за да има край него само поляни. Затова и до днес Тръстеник е със солидно по площ землище.

Очертаното етническо присъствие в района на тогавашен Тръстеник гради взаимоотношения, утвърждава реалност, формира съзнание и поведение.

Народната памет е запазила може би едно от последните разположения на богати и известни турски родове в центъра на селото – реалност, която се опитахме да предадем чрез приложение ХХІХ. То дава неизвестна в публичното пространство представа и за родови остатъци от тях, дори и за тяхното преместване на други места в рамките на днешен Тръстеник. По пътя на логиката, по пътя на живите спомени и преки предания етническите процеси и взаимоотношения за много от тръстеничани са достояние и реалност за памет и предания. Развитието на тогавашните процеси наистина показва една по-голяма сложност на отношенията в развитие.

Отношенията между етносите на тогавашното село – Тръстеник на последното столетие от робството – са в различни нюанси. Те са продукт на различни динамични процеси, те са резултат главно на исторически промени и събития в Северо-източна България и на отзвука им в региона и в Тръстеник, разбира се! Динамичното и размирно кърджалийско време дава двама братя аяни на Русчук. И двамата Тръстеникоглу в определен момент са подгонени от властта на империята. Единият от тях е екзекутиран, а другият по принуда и властолюбие, а защо не и по предопределение – кърджалия, аянин, търговец. Той, Исмаил Тръстеникоглу е владетел на огромна част от Българско. Той определя в много моменти съдбините на империята и отношенията и на север – с Русия и с Влашко. Тръстеникоглу е допринесъл, несъмнено, и много за развитието на Русчук…Фамилията Тръстеникоглу: вероятно има везирското потекло, има здрави връзки в империята и Влашко. Иначе не би могла толкова бързо да издейства освобождаването на Исмаил след арестуването му на острова. Фамилията Тръстеникоглу има значението си за региона и за Тръстеник .Но защо спира известното за нея след убийството на Исмаил? Къде са останалите от нея, къде са наследниците на Исмаил? Тях неминуемо ги е имало и ги има! От друга страна Мустафа паша Байрактар веднага след смъртта му става наследник на богатствата му… Историята, а защо не и тръстеничани, са ги скрили, размили са спомени за тях като се има предвид, че нищо не се пише в представителните издания . . .

Българите са новият етнос през последното столетие от робството за Тръстеник. За ролята и мястото им в обществените процеси в Тръстеник, за участта им става дума по-нататък. В главата за Тръстеникоглу споменахме за неговата похотливост, за участта на девойки и жени,… Не са били далеч от такова поведение и други турци в Тръстеник, в региона. Родовата памет разказва за похитената сестра на дядо Цони Чолаков… Хубавица била! А хубавиците ги похищавали, отвличали… И за да няма междуродови и етнически ежби най-разпространеният начин за избягването им била смяната на местоживеене или отвличания от по-далечни селища… Така са дошли българки в Кокончевия род, в Емировия род, . . . Така са отишли в други селища Тръстеничанки. И, макар и държано в неизвестност, всичко това след няколко поколения става известна истина и остава като памет, неизменно предавана скрито или явно. Известен е фактът как тръстеничани и жители от съседно село – българи и турци – си викаха “Братовчеде!”.

Баба Велика Динова е оставила разказ, предаван като памет и днес. Основното в него е, че на седенките на българските моми често идвали турски момци. Те хвърляли нещо за ядене пред момите: задължително било да се изяде! Под силата на страха и принуждението се разигравали много подобни сцени… Баба Велика с тежка въздишка и мъка завършвала разказа си:” Много жени има зачернени и потурчени! . .”

Дядо Йовчо Колев Козумов си спомняше разказите на баба си за вечерните посещения на турци в домовете на българите. В изрази като: “ Да ми разходите цървулите!” , “…кокошка с масло кравешко…”, “… тригодишно вино…” се изразявали исканията им!

На подобни изрази, макар и в учебниците по история около 1950 година, гледахме с почуда и недоумение. Чудехме се, дори и възрастни, когато, започнали настоящето изследване, срещнахме в Държавен архив Русе в 43к, оп.2, ае 159, л.15 написаното: “… Да доведе турчин кадъна. Да я разиграва из българската къща помежду грешни дечица и да иска кокошка да му заколиш и вину да му намериш …”. Така пишеха жителите на село Паламарци, Русенско, до членовете на българската община в Русе в писмо от 10 януари 1875 година.

Пътищата на българи и турци са се кръстосвали по друмищата на региона и по-далече: отвличани са българки от другаде и са водени в Тръстеник, отвличани са от Тръстеник и са водени другаде!.. Семействата на похитената или на похитителите са променяли своето местожителство!!! Интересен е случаят с пирговската болна девойка, изцерена от турчин тръстеничанин, живял някъде в двор около Иван Алексиев, но изцерена след като приела да се омъжи, да остане . . . Така обяснява преданието, а как е било?!.

Още по-интересни са случаите на отпор! И също за да се избегне възмездие се сменя тайно местожителството . . . Така пристигат в Тръстеник от Опака Керевци. Мисълта услужливо подсказва, че е могло, че е имало и други – като Семови, например. И други – защо не и турски родове... Така някои от Тръстеник полагат началото на род Дълбокови във Воняща вода. Така в Горна Липница намират условия да живеят спокойно Тръстеничани и днес в това село потомците им са преобладаващо мнозинство от населението.

*

ПИСМАТА НА ТРЪСТЕНИЧАНИ

Първото писмо е сравнително кратко, с много скрито съдържание между редовете. Зад мъката по загубата на единствения си покровител – чорбаджи Симеон, който след заменянето му от бюлюкбашията с угодничещ друг, започнал да си търси къща в други села, личат измеренията на мрачната и безрадостна картина на отношения и живот и то няколко години преди Освобождението…

Второто писмо е от 15 март 1874 година. Вероятно няколко дни след първото е писано! То съдържа няколко точни щрихи от картината на отношения в селото:

– българите не могат да рахатуват от турците;

– българите са разединени и някои “гледат с турска сила да ни тъпчат”, вземат “под око” чорбаджи Симеон и успяват да нагласят смяната му;

– чорбаджи Симеон е чорбаджия на селото от 3 години и успява за това време с големи мъки да отдели конака от турците, да спре “ сичките спрямо нас постъпки”;

– щом е отделен конакът от турците българите все пак са били с известна организираност и сила.

Второто писмо на Тръстеничани навява мрачни чувства с хоризонтите на перспективността в съществуването на жителите на селото. От друга страна това вътрешно противопоставяне между българите е белег на търсене, на пробуждане и нетърпимост и, както ще видим след малко, резултатът е откриване на училище през същата 1874 година, построяването на параклис …

*

СПИСЪЦИ НА ТРЪСТЕНИЧАНИ ОТПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Трудно е да си представим, дори и да сме придобили вече тази способност, кои и колко Тръстеничани са живели тук по време на робството!.. Поколения от етноси в движение са пресичали пространството на Тръстеник! И не за да тревожим житейската им памет си спомняме за тях, а за да държим буден спомена и за да се докоснем до миналото на родния край, на родното място, на родовото си присъствие!.. Целта ни е осъзнаване на дългия ни еволюционен път: той е наш и трябва да го носим в нас!..

Трудно е да се направи точна родова характеристика, но затова пък малкото останало осмисля интереса ни. Всички етноси на Тръстеник са в движение – толкова динамично е цялото последно столетие на робството тук! Все пак, имайки предвид и сложността на процесите, и формирането на физическото присъствие на етносите, можем да се опитаме да очертаем колоритността на картината. За това се постарахме да Ви помогнем и с приложения ХХVІІІ, ХХІХ, ХХХ, ХХХІ и ХХХІІ.

Вече посочихме едно разположение на турски родове в центъра на сегашното село Тръстеник. Посочихме и защо мигрират и емигрират турски семейства, дори цели родове от Тръстеник и в Тръстеник. Допълнително заслужава внимание и един много характерен белег: емигрират предимно богати, дори най-богатите представители на турските родове, мигрират – най-вече проявилите се в противопоставянето на интереси и наклонности. Ония, които остават в Тръстеник, са от “втора ръка”. Те са в по-слабо обществено положение и затова са зависими, затова и се преместват дори и на няколко пъти в пространството на Тръстеник. Затова и процесът на заемането на центъра на селото е възможен. Така постепенно и споменът за богатия род избледнява и се превръща в родова тайна… Тайните се трупат и дори избледняват… Дори ако почнем да търсим представителите на турски родове по приложение ХХVІІІ днес и самите техни представители трудно биха казали нещо за своите предци като се има предвид и особеността на съществуването на названията на много от турските родове. И понеже е трудно да отделим точно и ясно родовото турско присъствие в Тръстеник преди Освобождението. А и твърде много и разнопосочни процеси и развитие имат те по време на Освобождението. Ще се спрем по-детайлно на формирането и развитието им във втората книга на това изследване, обхващаща следосвобожденския период. Тогава и физическото присъствие ще бъде с по-точни и знайни изяви, с по-точно и доловимо и ясно развитие.

Постарахме се да представим чрез списък първопреселенците татари в Тръстеник. Списъкът е непълен, защото се нуждае от специално изследане на процесите и движението им, но и така представен той има своята стойност като колоритност и значение за пълнотата на картината на присъствието на етносите в Тръстеник. Значението му е и като документирана памет и истина, които да останат за поколенията. Иначе процесите от края на ХХ век и началото на ХХІ век могат да свършат своето чрез смесените бракове и чрез единната мюсюлманскя вяра на турци и татари. Особено влияние за тези процеси оказа Възродителният процес като погрешна мярка и отношение. А в Тръстеник от времето на робството и до сега съжителстват трите етноса: българи, турци, татари.

Присъствието на българите като физическа и родова памет е документирано и от З реални списъка отпреди Освобождението и от една документирана обществена проява. Интересно ще бъде сравнението на списъците, които освен реалните сведения дават понятие, дават знания за реалния живот. Списъците са от 1856 – 1857 г., от 1872 г. и от 1874 г.

Списъкът от 1856 – 1957 година е за измерване на лозята и е представен според архивната единица на ДА Русе – 44К, оп.1, ае 8. Започнат е на 12 декември и е завършен през април следващата година. Записването, макар и на български език, е по типичен за турските администратори начин: на 2 – 3 реда и в своеобразните за това колони. Колоните са 3 и по трима души в ред. Редовете са 14 и обхващат 42 души – само мъже, както е прието. Убеждението ни е, че списъкът не обхваща всички тръстеничани-българи тъй като напълно разбираемо е да е имало и безимотни непритежатели на лозя българи. А фактът, че лозарството е един от занаятите на тръстенишкото население, определя и съответните възможности и реалности на взаимоотношения и традиции в условията на робската действителност.

Освен казаното, имената в цитирания списък са така колоритни и неангажирани родово, че само няколко от 42-те имена показват възможна родова принадлежност към известните в днешно време. Само имената: дядо Сему, дядо Пею, Стоян Кою, Ратни Пану – може би кореспондират с днешните родове Семови, Пееви-Кавалови,Салиивановци, Панови. Не можем да се ангажираме – да гадаем дори – за другите имена от списъка! И въпреки това стоят въпроси като: Кои са били тези хора?, Откъде и закъде са се запътили че ги няма?, Колко непривични имена и то само 20-тина години преди Освобождението!? Много трудно можем да свикнем с мисълта, че са изчезнали, може би, само като прякори, а по-късно остават като жители с познатата ни днес родова характеристика. А ако са били имена на временни жители-преселенци от и в съседни селища?!… Но те са били във времето преди 150 години тук, в нашия Тръстеник! Но те са заминали: минали и заминали!!! И, гледайки сега списъка, можем само да помълчим, да въздъхнем мъчително…

Списъкът от 22.12.1872 година, по архивна единица на ДА Русе – 43К, оп.1, ае 29, лист 87 е напълно точен и изчерпателен за българите що се касае до броя на венчилата и броя на българските къщи. Списъкът е съставен по искане на Доростоло-червенския митрополит и като всички други подобни списъци в митрополията, той е съставен от отговарящия за селото свещеник и от селския мухтарин – старейшина, кмет. Списъкът е подпечатан със селския печат. Подписан е от свещеник Иван П.Димитров, приходящ от село Обретеник, от Симеон Илиев – Чорбаджи Симеон, за когото се застъпват признателните тръстеничани малко по-горе. Списъкът е подписан и от Аню Николов. От този списък научаваме, че венчилата в Тръстеник тогава са 77: 1 къща с вдовец, 2 къщи с вдовец и венчило, 35 къщи с по едно венчило /семейна двойка/, 10 къщи с по две венчила, 5 къщи с по три венчила, 1 къща с пет венчила. Или – българските къщи са били 54 броя. Разбира се, много интересно щеше да е да узнаем колко са били всички българи в селото: мъже, жени, деца. Сравнявайки списъка с този от 1856 година виждаме едно съвсем ново физическо присъствие. Дали това е резултат от поредното формиране на физическия състав на българите в Тръстеник? Дали този списък включва част от посочените в по-стария цитиран списък, но вече написани по български образец и с точни имена?! Разбира се, главното достоинство на списъка е че вече можем да говорим за достатъчно ясна родова характеристика, от която много от нас, днешните тръстеничани, могат да подирят началото на своето родословие. Опитахме се да бъдем полезни в това отношение. Очертаха се ясно и съществуващи днес фамилии. Смятаме, че водещи тогава са били – според броя на представителите си, а с това и възможността за участие и влияние в селските работи: Пейчевци, Хвърчилкови, Керевци, Консулови. Освен тях в пространството на Тръстеник са присъствали и Кировските, Дошкови, Салииванови, Терзиеви, Барбукови, Ганчеви, Драганови, Аневи, Балканджиеви, Божановските, Чирпови, Кожухарови, Никуловските, Пискюлеви, Недю Добруджанеца, Радневските, Цанкоята, Панови- І и ІІ, Манолови. Това, че част от посочените в списъка не можахме да причислим към даден род, е и може да бъде повод за промяна на броя и състава на посочените от нас водещи родове, което няма фатален характер.

На водещите личности от този списък: Симеон Илиев, Аню Николов, Добри Керчов – Опахалъ Добри, Симеон Рачов, Григор Иванов и на всички останали дължим резултатите от борбата за утвърждаване на българското самоуправление, противопоставянето и промяната на статуквото в общественото пространство. На тях дължим построяването на Параклис, откриването на училище – започването на учебни занятия в дюкяни и домове. На тях дължим истинското Тръстенишко Възраждане!

Третият списък на тръстеничани отпреди Освобождението е включен във второто писмо на Тръстеничани до Владиката в Русе – от 15.03.1874 година. Списъкът по силата на съдържанието на писмото включва 32 души и удостоверява наличието на още 13. Важното тук е че става дума не за венчила, а за физически личности. Още по-точно става дума за едно разединение сред българите в Тръстеник: едно документирано противопоставяне на основата на продажност и низки лични интереси и поведение – едно противопоставяне със сигурност променило личностната настройка на много тръстеничани за да ги обедини в крайна сметка по насъщните проблеми на българската общност. Списъкът ни показва имената на патриотично настроените българи в защита на селския първенец – мухтарин-кмет и водач Чорбаджи Симеон Илиев. Водени от друг селски първенец – Опахалъ Добри: Добри Керев, дошъл от село Опака по известни на читателя вече причини – 32-мата защитават селските интереси. Но 13-те, за които само се споменава, остават неизвестни, скрити. Можем само да гадаем за тях и то най-вече поради възможно сравнение на родовите им наклонности в днешните им представители. Можем да сравняваме, от друга страна, родовата принадлежност на подписалите писмото с родовата принадлежност на тия от списъка от 22.12.1872 година. Това беше полезно за пишещия, но по разбираеми причини ще се ограничим само с даването на възможност на читателя да сравнява и да прави свои изводи. Длъжни сме да подчертаем, че този списък – от 1874 година – е непълен , не включва всички тръстеничани. Но в него има нови имена, а липсващите, голяма част от които са от посочените 13, включват и възможни други процеси и причини през изтеклите 2 години от 1872 до 1874 година. Ето разпознатите фамилии на поддръжниците на тръстенишкия патриотизъм: Керевци, Пейчевци, Хвърчилкови, Драганови, Чирпови, Коюмджиеви, Лупанови, Панови, Баеви, Салииванови, Влахтодорови, Никуловските, Терзиеви, Манолови, Радневските, Недю Добруджанеца, Цанкоята, Консулови. Освен тях има и няколко неразпознати по родова принадлежност.

Както съдържанието на писмото, така и списъкът от 15.03.1874 година са показателни с духовни ценностни изяви и значение. Моментът, годината бележат тревоги и израстване на съзнанието, бележат морално извисяване. А нали точно моралното и духовно равнище определят смисъла и същността на съществуването!

Друг ценностен обществен изблик на Тръстеничани е от януари 1870 година: ДА Русе в 44К, оп.1, ае 73, стр. 72. Страницата съдържа списък от 26 имена – не тръстеничани! -- , от които Тръстеничани трябва да изберат трима души. Тези трима души ще бъдат техни векили при избирането на един представител “ за да се проводи в Цариград за разглеждане и удобрение на Устава на Българската независима черкова според царски ферман…” По-нататък е казано: “Ний селяне от село Трастеник единогласно избрахме и удобрявами от горенаписаните лица г.г. Хаджи Танас, поп Никола и Ангел Глагулизъ и затуй удрями селските печати”.

И знаменателно, и ценностно, и обединяващо в съпричастност и на Тръстеничани – нямащи все още нито параклис, нито църква, нито училище! – към общонационалните проблеми и процеси. Пробуждането е настъпило! И както успяхме вече да отбележим в процеса на изследването, в тези прояви и процеси и в Тръстеник главни ръководители се явяват непокорните, преселилите се от другаде …

Разбрахте, че списък на Тръстеничани в горния случай няма, но несъмнено много от познатите ни имена от списъците в приложение ХХХІІ физически са присъствали на избора на векили и духовно, и отговорно са изразили себе си и Тръстеник.

*

ПАРАМЕТРИ НА ВЯРАТА НА ТРЪСТЕНИЧАНИ ПО ВРЕМЕ НА

Вярата е онова необходимо ценностно присъствие в съзнанието на човешката личност и на човешкото общество, което определя осъзнато или не поведението и смисъла на съществуването. Тя е опора, тя е стремеж, тя е очакване и изява, за които и днес , и утре – си заслужава да се разсъждава, да се мисли и да се говори с трепет и отговорност, с надежда и любов.

Духовното развитие на човечеството, независимо от съществуването на различните религии, е насочено към развитието на същността: еволюция на духа и съвършенство на душата.

Вярата на Тръстеничанина, преминала през езичеството и християнството в праисторически и историческо време – по време на турското робство има вече нови измерения. Промененият етнически състав на населението на Тръстеник: християни и мюсюлмани, а малко по-късно след началото на робството – през І-вия век след 1388 година – и съществуването на потурчено население определят духовната същност на Тръстеничанина до последните две десетилетия преди Освобождението. Тогава идват татарите и черкезите и допълват нюансите на изменящата се в движение картина на духовно присъствие.

Тръстенишкото присъствие в региона е подчертано с наличието на везирските наследници и на техните знатни фамилии. То определя духовното влияние и в съседните селища, особено западно и южно от Тръстеник. Трябва да подчертаем, че и самият град Русе получава чувствителен културен и обществен подтик в развитието си – особено по времето на Исмаил Тръстеникоглу… Трудно е да покажем цялостната картина на всичко това, но подчертано ясно става то след като вникнем в съдържанието на приложение ХХІХ, след като си спомним същността и развитието на кърджалийското движение в Северо-източна България, след като осъзнаем точно явлението Тръстеникоглу… Според предание ходжите Атипови ходели по селата. Несъмнено е влиянието на Хаджиизетови, Молласалимови, Моллите / в по-ново време/. Осезателно е било гостуването на Тръстеникоглу в родното му село Тръстеник със своите духовни сподвижници и служители… Значението и влиянието на тези духовни процеси има и друго измерение – роля и в подготовката и осъществяването на военните походи и войни на север от река Дунав. Набирането на войската, организирането на военнозадължените спахии, сборните места, военното мотивиране и други моменти от този род несъмнено са имали дълги години тръстенишки привкус и влияние.

Първенстваща роля във формирането и владеенето на духовното съзнание в Тръстенишкото пространство се е падала на джамията като място, като център за проява на верски убеждения и поведение. Колко джамии е имало в Тръстеник, къде и защо се е променяло евентуално мястото им, кога и от кого – не сме узнали още. До нас е стигнало знанието за съществуването на джамията в двора на сегашното кметство. Строена отначало неизвестно как и от кого, тя е заменена по времето на Тръстеникоглу с каменна. Дълги години тя и другите джамии преди нея са играли своята роля на духовен обединител: непокорните задържала или насочвала чрез страха от божие наказание, а мнозинството е захранвано с надежди и очаквания – със знание и вяра. Коранът със своето съдържание: притчи, заповеди, правила, примери и тълкувания е в основата на житейското поведение както и при осмислянето на явления и процеси… Училище не е имало. Образованието на мнозинството се е изчерпвало със запознаването и знанието на основните верски задължения, с проповедите по време на сбирките в джамията или джамиите. Религиозните празници рамазан и байрям, подготовката и участието чрез различни начини в походите на север, сватбите и другите семейни празници почти са изчерпвали получаването на духовно и светско образование. Така протича животът в Тръстеник до и след настъпателното заселване на българите. Формирането на нови духовни отношения, известни вече за съседни населени места, но нови за Тръстеник, е процес и мъчителен, и труден, и житейски ценен.

Мюсюлманското самосъзнание в Тръстеник с течение на годините и вековете на робството е продукт на чувстването на силата и значението на властта. Подчинението е единствено на нея. Такъв е господстващият принцип, господстващото разбиране и поведение на завоевателя и господаря, по принцип, във всички съществували империи. Такова е разбирането и поведението на завоевателя и господаря в България, в Тръстеник, в … – в подчинените земи!

Характерното за Тръстеник е, че робството започва в региона му със солиден и определящ по-нататъщната съдба сблъсък:

– съществувалите около него християнски селища са унищожени: Грънчар – в местността Черна вода, Лява вода – в Кара чешме, Козяк и Мечка – малко по-далече;

– самият Тръстеник също е сринат със земята;

– имаме бяла черквичка в района на сегашен Тръстеник, която поробителят, дори везирът няколко десетилетия след началото на робството е принуден да признае, основавайки около нея едно от обещаните три селища и превеждайки името му на турски – Акча клисе;

– самото название на български език, както и преводът на турски език утвърждават действителното съществуване на черквичката, а това, че е била бяла и спретната, позната и тачена, с огромно и продължително влияние и присъствие в съзнанието на потурчените тръстеничани, в съзнанието на новозаселените – не подлежи на съмнение при тези условия и е многозначително;

– названието Акча клисе остава и съществува до сливането на селцето заедно с другото селце, Дойран обасъ – с третото селце – Тръстеник; след това в борбата на вярата и паметта между названията Дойран обасъ и Тръстеник надделява дългът към паметта ! Побеждава и остава названието Тръстеник.

Пътят на трите везирски селца, слели се в едно под названието Тръстеник, до знаменателния израз “ То е мюсюлманско село, не е вече село на неверници” – е дълъг и труден… Утвърждава се нова вяра! Налагането и е брутално, но с остатъци в съзнанието, достигнали и като предания чрез поколенията отпреди Освобождението… Вече посочихме, че останалите тук българи и тия от Кюу конду, върнати тук, са потурчени. Тук идват и потурчени от съседни селища и мезри. Споменаваме това не заради някакви специални цели, а за да споделим току що споменатото знание за предания в тази насока. Те, потурчените, живеят в определени райони на сегашното село! Точно по такъв признак и начин става обособяването на Циганска махала. Така е обособена и Татарска махала. “Имало два вида турци. Улицата ги деляла. Нямали право да се мешат” – споделя дядо Колю Атанасов с внука си Атанас Кънев Колев. Смисълът на това е напълно ясен: втората ръка турци са потурчените, имащи и специална роля във везирското село. Именно тая категория турци запазва за нас името на селото ни – Тръстеник. От тая категория турци несъмнено са мигрирали в Тръстеник и от другаде за да попълнят нуждата от работна ръка. От такава категория са били и циганите-мюсюлмани, оформили първоначално своя махала, заменена окончателно в днешно време – след изселването на циганите – с татарската махала.

Мюсюлманската духовност добива своите нови нюанси и след 1856 година. Заселените татари и черкези я допълват със своите същностни черти: кротост и подчинение – от страна на татарите, и – войственост и свирепост – в поведението на черкезите. Тези два нови за Тръстеник етноса са принудително докарани. Те имат да играят своята роля – чрез тях завоевателят увеличава духовното мюсюлманско присъствие, което от позициите на тогавашното историческо време и реалности за Тръстеник, за региона, за страната – e от съществено значение. Освен това, времето показа, че заселването на нови етноси е и със стратегически характер. Дали случайно или не, но двата нови етноса са почти противоположни – поне за Тръстеник – в житейското си поведение. Това е било явно осезателно в Тръстенишкия регион: нападенията и грабежите над селото и над преминаващите край него пътници стават бързо известни.

Къде и как новите етноси за Тръстеник са упражнявали своите верски задъления преди Освобождението засега не ни е известно. Съществуващата днес татарска джамия е от след Освобождението. Въпреки това убедеността ни е че вярата и верското им поведение са запазили основните си параметри на проява в Крим и в Кавказ съответно. Това ги е крепяло като същностна идентичност. Не е изключено през първите години след идването си тук да са поддържали тесни контакти със сънародниците си в другите селища на региона. Така, както ще видим по-долу – са правели и българите в началото на новото си завръщане в Тръстеник.

Вярата в Бога, Християнството и Православието – са същностни характеристики на Вярата на Българина в Тръстеник. Те са формирани в съзнанието му преди падането ни под турско робство. В съзнанието те са се запазили, оттам те са поддържали духа му. С вярата в Бога и с Християнската принадлежност идват в Тръстеник последователните вълни от поколения българи, изминавайки сложния път на миграция. Българите идват главно от Балкана. Миграционният им път е минавал през Бяла, Обретеник, Кацелово, Кошов, Табачка, Пепелина, … По пътя си те неминуемо са увличали и други от тези селища. Така главното в съзнанието им получава и носи тук колоритността на извървения път. От приведените списъци и коментарът по-горе към тях се вижда, че този път за мнозина от тях не свършва с Тръстеник…

Стана ясно вече, че настъпателното идване на Християните, на Българите в Тръстеник е процес, осъществен през последното столетие от робството. Подчертахме и историческите и регионални процеси, способствали за това. Време е да се запознаем с процеса на утвърждаване и развитие на българската общност в Тръстеник – процес сложен, дори динамичен в някои моменти. И понеже този процес не е документиран, и понеже този процес е отдалечен във времето и по-голямата част от паметта на първите българи, започнали реално Тръстенишкото Възраждане, е отнесена в пространството извън Тръстеник анализът и сравнението, догадките и изводите, достоверността и истината ще бъдат работният материал, чрез който с тебе, Читателю, ще стигнем до реалната картина на процеса на утвърждаване!

Началото на новото физическо утвърждаване на българите в Тръстеник е единично, инцидентно – носещо белега на задължението и принуждението:

– Българинът е трябвало да изпълнява някакво задължение или служба към именитите фамилии на везирските наследници;

– Българинът е трябвало да бъде временен или постоянен селско-стопански работник – наемен или принудително докаран;

– Българинът е трябвало да бъде съпровождащ военнозадължения турчин – от ранга на обикновения или по-известен наемник или организатор при набирането на войници за походите на север;

– Българинът е участник – доброволно, наемно или принудително – в дружините на известни и неизвестни кърджалийски главатари отначало, а след това на все по-организиращата се и развиваща се войска на русенския аянин Тръстеникоглу, родом от Тръстеник;

– Българинът е трябвало да осигури съществуването си, динамично напускайки роден дом и родно място, …

Всичко това е тревожно и динамично, временно или по-продължително присъствие и преминаване през Тръстеник. И макар този суров процес отначало да е бавен и мъчителен той е набирал скорост. Българското присъствие след изминалите векове се възстановява. Тук това ново българско присъствие наричаме Тръстенишко Възраждане!

Всичко това като последователен и засилващ се процес за региона и страната – в село Тръстеник има своето, присъщо само нему развитие. В региона село Тръстеник е последното селище, започнало да се променя и то след като векове е просъществувало като “турско” селище. Везирският статут е вече почти разпаднал се, но много по-късно от другите везирски селища. Кошов по това време вече почти го е забравил, например. От друга страна – не ни е известно дали в действителност има изследвания за проблемите и развитието на везирските селища в Русенско или в страната.

Всичко това носи и един особен белег: докато в съседните – смесено етнически съществуващи селища – процесите на верското взаимопроникване, на верското съжителство са вече утвърдени, то в Тръстеник до последното десетилетие на робството те все още са в развитие. Показателно е, че дори и след 1870 година конакът не е отделен от турците, че до 1874 година в Тръстеник няма дори параклис, че свещениците са приходящи! Свещеници са идвали в селото само при нужда. Подобно на ходжите Атипови от Тръстеник, които посещавали и обслужвали съседни и по-далечни селища, където мюсюлманите са били по-малко. Така българските, православните свещеници са обслужвали верските нужди на българите-тръстеничани. Парадоксално и феноменално движение и кръстосване на пътищата на носителите и на служителите на вярата – ходжи и свещеници!

Вярващите в Бога и в Христа – българите в Тръстеник – са имали в тях своята първа и естествена опора. Затова и свещеникът като служител на Бога за тях е бил и необходимост в ритуалния духовен живот, и надежда и съзнание в самобитността на ежедневието. Къде, как и по какъв начин са получавали всичко това първите заселили се в Тръстеник българи не ни е известно! Вероятно това е въздействало – На тях, на първите! – и на продължителността на пребиваването им в Тръстеник. Вероятно си спомняте първия списък на Тръстеничани: колко колоритни и непривични имена за нашето село има той! Животът го е показал и го показва – първите са винаги поставени пред по-големи изпитания! Първите свещеници, посещавали и обслужвали Тръстеничани, започват да идват, според оставените писмени сведения, едва след 1860 година:

– 1862 година – свещ. Марин Георгиев, обслужвал Мечка, Пиргово и Тръстеник – общо 236 венчила;

– 1863 и 1864 години –също свещ. Марин Георгиев със същите села;

–1865 година – свещ. Марко Киров от Пиргос – обслужва Мечка, Пиргово и Тръстеник – общо 277 венчила;

– 1866 година – свещ. Марко Киров от Пиргос – обслужва Мечка, Пиргово и Тръстеник, но вече 280 венчила;

– -1867 година – свещ. Стефан Иванов – обслужва Каракоджалии, Д.Манастирца, Белцов, Тръстеник – общо 450 венчила;

– 1868 година – свещ. Стефан Иванов – обслужва Каракоджалии, Д.Манастирца, Белцов, Тръстеник, Обретеник, Батин;

– 1872 година – свещ. Иван П.Димитров – от Обретеник, посещава Тръстеник;

– 1874 година – свещ. Марин Георгиев – обслужва Тръстеник и Мечка. И свещ. Христо Петков - от Две могили също посещава село Тръстеник.

Да! Движения, молби, надежди, нужди и съществуване!.. Да бъдеш несигурен като подхвърлен, да бъдеш чакащ и често обезверен… А това са само достигналите до нас имена на свещеници, служили и в Тръстеник преди Освобождението! За пропуснатите по-горе години – преди началото на тази поредица от години и след нея - няма сведения как е била обслужвана и поддържана вярата на българите-тръстеничани…

Неотлъчно свързан с въпроса за наличието и присъствието на свещеника е въпросът със съществуването на култовото място – църквата! Чак през 1874 година е построен параклис!

Църква в Тръстеник е построена по време на Освобождението – от кирпич, временно – от руското командване на укрепената позиция. Така тя е обслужвала и тях, и Тръстеничани. Русите оставят пари на Григор Иванов Григоров – Дошков да бъде построена нова църква, назначавайки го и за първи кмет на селото. Църквата наистина е построена – през 1879 година!.. А дотогава къде и как са осъществявани църковните ритуали?!

Нещо много интересно за оставените пари за построяването на църквата!

В доклада за тържествената сесия на Общинския народен съвет, община Иваново от 25 септември 1998 година, изнесен от кмета Иванка Шахънова, четем: “Висш руски офицер е оставил на първия кмет Григор Иванов голяма сума пари за построяването на църква,. …. Част от тях кметът усвоил, а с останалата – построил църквата…” Показателен факт и повод за разнопосочни размисли, които ще продължим в книгата за родословието.

В кратката история на Тръстенишката църква, оставена ни от свещeник Петко Робев – служил на Тръстеник и на Тръстеничани от края на 1936 г. до 1988 година, четем “Още от първите години на заселването си българите построили малка църква със стени от измазан плет…” . По-нататък четем,: “…русите построили църква от кирпич”; “…оставили пари…”; “…казанче за кръщаване с надпис “ “1871 г.,Ив.Доб.”.”

Това за направеното от русите вече разбрахме и не можем да не изкажем признателност и благодарност, не можем да не оценим значението и ролята на стореното. Всичко това не подлежи на давностен срок за които и да е времена! То ще стои завинаги в паметта на Тръстенишките българи!

Кой е все пак Ив. Доб?!

Още едно ново име! Име на заслужил българин като имената на Чорбаджи Симеон, Опахалъ Добри, Аню Георгиев отпреди Освобождението!!!

Това е Иван Добрев Терзиев, дал началото на рода на Мърмъръците – дъщерен род на големия род Терзиеви! Той е подарил така необходимото казанче.Той, може би, е първият от дарителите за бъдещата църква, а след това и за училището! А дарителството става същностна черта в съзнанието и поведението на тръстенишките българи в следващите години и десетилетия.

На 16 януари 1876 година от събраните пари на сурваки – сурвакарите купуват Евангелие, поучително, за сичките недели за годината. . . Това е поправеното издание от 1875 година. От закупените всичко 820 броя Софроние – едно е вече в Тръстеник! “ Тази книга я земами от сурваки, събрами парити. При Стуява даскал Димитар Аврамовичъ тревнала. Купена за гроша 90” – така са я надписали дарителите! И мило, и трогателно!.. А традицията вече е поставена!

Надяваме се, че чрез тези сравнителни данни сме дали добра представа за параметрите на християнското вероизповедание и за развитието на училищната мрежа. При това дава и относително знание за физическия състав на основните етноси в Тръстеник и в селата около него. Броят на българските и турските къщи в Тръстеник, случайно може би документиран, дава относителната представа. Полъхът от тези данни диктува изводи, отношение и настроение. А това, че Тръстеник е сред тези с незавидно положение, въпреки всичко, не бива да дава повод за съвсем мрачни мисли. Припомняме, че все още тежи мрачно статутът на везирското село. И още: Тръстеничани през това време работят и след 2 години ще имат и параклис, и училище.

Параклисът е открит през 1874 година и започва да задоволява нуждите на тръстенишките българи. Същата година е открито и училище с 1 учител. Учи се в приспособен зимник. Така началото е положено! Зимници, кръчми, домове ще приютяват децата – първите, отправили взор и надежда към знанието. Първите учители преди Освобождението:

– през учебната 1874/1875 година учител е Панайот А. Кържилов,

– през учебната 1875/1876 година учител е Игнат Гърбатов,

– през учебната 1876/1877 година учител е Димитър Тревналиев,

– през учебната 1877/1878 година училището е затворено поради войната.

А сега ето още малко съпоставителни сведения – за венчилата! Те са от архивните единици 44 К, оп.1, ае 38 – за 1867 година и 43 К, оп.1, ае 29 – за другите години. Празните места са поради липса на записани данни.

Пак ще припомним, че броят на венчилата не дава достатъчно ясна картина за точния брой на населението: не се знае броят на жените, на децата, на вдовиците и вдовците. Все пак достатъчно ясна е представата за физическото присъствие на българите в Тръстеник и съседните селища. Видно е, че по броя на българите Тръстеник е от по-малките. Вече споменахме, че запазената територия на везирския статут, макар и с отслабваща сила, продължава да действа. Параметрите на християнството с приближаването на Освобожденнието продължават да се стабилизират и да растат. А в нашето село – Тръстеник – вече стабилна роля има физическото присъствие, самоуправлението на българската общност чрез чорбаджия-отговорник и селски печат. Това е извоювана реалност, а църковните и духовни дела и училището са мобилизиращата и обединяваща сила.

Несъмнена роля в живота на българите са играли и художествено-творческите занаяти и прояви, обредно-ритуалните изяви, ежедневните взаимоотношения вътре в етноса и извън него – с другите етноси на Тръстеник. Заселилите се в селото идват със занаятите и наклонностите си. Затова към някои имена в списъците е прибавено - -технеци, -терзи, … Затова и венчилата се увеличават: сватби, кръщавки, седенки, песни, изпълнения на музикални инструменти. Животът на българския етнос набира скорост, вярата, верските задължения и прояви постепенно оформят и дават новия облик и същност на общественото пространство в селото.

Етносите в Тръстеник се учат да живеят съвместно въпреки почти ежедневни прояви на грубата власт, въпреки честите сблъсъци и лошо решавани проблеми на ежедневието…Оформя се и чорбаджилъка сред българите – символ на власт в етноса и обединителна сила при защита на общите интереси. Спомняме си как чорбаджи Симеон успява да наложи всичко това и в Тръстеник.Спомняме си разказите на баба Велика Динова и дядо Йовчо,… Така съществува Тръстеник. Така се утвърждава и междуверската търпимост.

В рамките на така очертаното обществено пространство на Вярата в Тръстеник сме длъжни да дадем гласност и да отбележим в паметта на Тръстеничани достигналите две предания с особена значимост. Макар че преданието по своята същност няма доказателствена сила, то има необходимия обществен резонанс и задължение за изследване и доказване. Това в изложението дотук проявихме с необходимата отговорност.

Представители на два сегашни рода – на Хвърчилкови и Шекерови – убедено предават знанието на родовата си памет: Георги Сава Раковски и Васил Левски са минавали, са пребивавали в Тръстеник!!! Невероятно, що се отнася до липсата на такива сведения в българската историческа наука, недопустима историческа истина – що се отнася до мнението на изтъкнатите български изследователи на тези две велики наши исторически личности! В крайна сметка можем да кажем, че възможността за преминаване през селото е с напълно допустима вероятност като се има предвид съществуването на доказалия се за Тръстеничани и за страната канал за преминаване на река Дунав при село Мечка – канал, за който тепърва започваме да споменаваме в изследването, за който подобаващо място ще отделим в книгата за родовите характеристики на българите-тръстеничани и във втората част на това изследване. От друга страна – само ще напомним за мястото и ролята на Русчук в националните революционни борби на българите. А Русчук и Тръстеник са близо и през тях са минавали много пътища на пътешественици в миналото, много знайни и незнайни движения и преминавания на нашите революционери.

За да няма излишни съмнения и недоказани патриотични страсти в рамките на това изследване съобщаваме, че сме предприели необходимите мерки останалото като вероятен доказателствен материал да се съхрани, а неоткритото – така примамливо очертаващо се – да види бял свят. Сигурно всичко това ще бъде съдържание на отделно научно съобщение и изследване!