Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

СЕЛО ТРЪСТЕНИК И РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА

1 8 7 7 – 1 8 7 8 г.

Руско-турската Освободителна война!

Пролетта на 1877 година – пролетта на 1878 година! Период от време, предопределен от Съдбата за Освобождението на България. Период от време, сложил край на многовековното турско робство! Робство като зависимост, като съдба, като изпитание и израстване на един народ, който “…в няколко дена тайно и полека… порасте на няколко века!”

РТОВ 1877 – 1878 г. е 93 –тата война на Османската империя. Османската империя /* Виж приложение ХХХІІІ / – Турция – заедно с другите две империи по време на своето съществуване – Русия и Австро-Унгария – е определяла близо 500 години съдбините на големи територии от Европа, Азия, Африка и на техните народи. Съществуването на тази империя е сложен и динамичен процес на походи и на войни, на отношения и интереси, оставили на Балканския полуостров днес сложните проблеми на междуетническото съществуване, които не са чужди и на село Тръстеник.

РТОВ 1877 – 1878 г. е 11-тата война на Русия с Турция. Войните на тези две метрополии, както и резултатите от тях и от другите войни на север, следват обратния път на завладяването от Турция на Балканския полуостров и на части от Средна и Източна Европа. Много от тях са с прякото участие или договорено съгласие на Австро-Унгария. Всяко една война на Русия видимо приближава намаляващите граници на Османската империя до българските граници и увеличава влиянието и значението на Русия за съдбините на Балканите. Влиянието на войните е право пропорционално на увеличаващата се надежда, желание, участие и борби на българите, съпроводени от настъпателното духовно и морално възраждане.

РТОВ 1877 – 1878 г. е преди всичко Освободителна. Започнала е предимно поради международния отклик и възмущение на народите от Европа, Азия, Америка от зверското потушаване на Априлското въстание 1876 година в България. Разбира се, тя възбужда едновременно с това все повече нарастващите апетити и интереси на Англия, Франция, Австро-Унгария, Русия, Германия за влияние и присъствие на Балканите.

РТОВ 1877 – 1878 г., погледната и от позицията на един малко недооценяван критерий, е главно война на два основни етноса – руси и българи – срещу турците. Тези етноси са обединителят и двигателят на действието. Руси и Българи от Русия и от земите на бившата Волжска България донасят на плещите си Свободата на днешните земи на Република България. Те са, които даряват българите-опълченци с бойното Самарско знаме. Те, жителите и на град Самара – град от сърцето на бившата Волжска България, – потеглят заедно с дареното знаме и под бойните руски знамена. Всички те: руси, българи, представители на необятната Руска империя, финландци и румънци – леят кръвта си по нашите родни места, отвоювайки Свободата!

11-тата – РТОВ дарява новата Българска държава и с един национален празник: трети март! Това е празник-будител на паметта и на съзнанието, на пречистването и на обновяването, на мислите и мъдростта, на признателността и любовта: това е храм и светилище за всички минали и бъдещи поколения на България!

*

СЕЛО ТРЪСТЕНИК ПО ВРЕМЕ НА РТОВ 1877 – 1878 ГОДИНА

Тръстеничани вече участват и реално, и като свидетели – в и сред военните действия: черкезите от черкезкото селище в местността Черна вода участват в споменатия сблъсък. А жителите на Тръстеник – турци, татари, българи, цигани – реално виждат и усещат събитията като широка гама от преживявания и отношения според етническата си принадлежност и според реално установеното си до този момент име и поведение в общественото пространство. Трудно е да бъде обрисувана картината на тези преживявания: нюансите са твърде разнопосочни! Документирано описание не е оставено. Но преданията и описанието на военното противопоставяне на Русчушкия отряд и на ИДТА / Източно-дунавската турска армия/ достатъчно ярко дава представа за това. Твърде подробното описание на руския Генерален щаб и на отделни военноначалници във войната бележат с точност от началото – до края на войната процесите и събитията и тук – около Тръстеник!

На 11 юли кавалерията на Русчушкия отряд е изнесена на линията: Мечка – Тръстеник – Широково – Горско Абланово.

Тръстеник е вече освободен! А споменатата линия постепенно и бързо се превръща в укрепена и стратегическа, особено в частта си Мечка – Тръстеник, където през ноември – декември 1877 година стават решителни боеве.

За втори път в едно столетие около и в Тръстеник трайно се настаняват многобройно количество руски войски. Водят се мащабни военни действия: през 1810 – 11 година и през РТОВ. Картината е позната в паметта и в преданията, процесите са почти идентични, а преживяванията – познати и непознати, с нови усещания и привкус, имайки предвид напълно променения етнически и физически състав на населението на Тръстеник.

Какво става в Тръстеник все пак по време на тези първи дни на войната? Вече споменахме, че нюансите на действията и преживяванията са разнопосочни. Ще се опитаме правдоподобно и хронологически по силата на логиката, на мисълта и на преданията да очертаем вероятността и да я доближим възможно най-близо до реалността.

Първата реакция! Тя е от турците в Тръстеник.

Богатите още в първите часове на войната, дори някои и преди нея вземат мерки да напуснат селото.Те вземат със себе си възможното и необходимото, заравят злато и пари на много места в Тръстеник или в близост до него / Тях вече доста десетилетия иманяри и преки наследници намират или все още търсят!/, мигрират на изток – близо или далече по пътища и места незнайни из империята и в Турция.

Голяма част от останалите турци – в последните часове преди пристигането на русите – подкарват свой или заграбен добитък и движим имот, отстъпват на изток, подгонени от страха или инерцията. Други безчинстват и също отстъпват… Най-бедните и останалите безпроблемни в поведението си остават в Тръстеник, помагат на българите. Те нямало от какво и защо да се страхуват!

Това не е плод само на мисълта!

Дядо Петко Керев споделяше: “…унищожавали и отвличали добитък…”, “… затваряли българи…”, “ Баба ми се укривала…”,…

Неизвестна туркиня, доста нагледала се на безчинства, укрива десетина българки на тавана на къщата си! Когато настървени безчинствуващи влезли в дома и, искайки да питат и да търсят – тя изрича думи, пълни с истина и осъждане: “ Малко ли къщи зачернихте, та сега и моята искате да зачерните!” Заплашила ги и … – оттървала българките… Вероятно е имало и други такива истини! Вероятно бързото придвижване на руските части ги е предотвратило… Вероятност и истина, сплетени в едно, витаят още в Тръстенишкото пространство!

Черкезите! Тяхното поведение е най-върло, най-отявлено!.. Те се включват във военния сблъсък при Обретеник. Те затварят и грабят българите.Те пускат живак – Според преданието! – в главата на извора при Иван Илиев – Йордан Анев и водата изчезва…Те са единствените, които напускат изцяло селището си в местността Черна вода и като етнос в Тръстенишко…

Българите?!

Повече от казаното е останало като памет и косвено знание. Но пътят на мисълта ни подсказва още: криене – физическо и на имоти, подплашено и единично бягане на изток с бягащите турци, а след това – по време на войната или след това – завръщане,… Преобладаващата част от българите остава в селото. Те посрещат русите! Те настаняват щабове и офицери. Те поемат задачите си на домакини и помощници, макар че са нищожна част сред морето от войници, както ще покажем по-нататък! Имало е доста работа и изпитания, размисли и осъзнаване на произтичащото.

Невероятни, може би, мисли, но една шепа Тръстеничани – сред хилядите войници, кавалерия, обозни служби, муниции и оръжие!!! Ако не го възприемаш, драги Читателю, все пак ползата ти е че вече го прочете. Не може да не остане в съзнанието ти частица от тази истина: тя ще е огънчето, което ще държи будно твоето еволюционно съзнание!

------------------------------------------

* – Оттук нататък ще се стараем да привеждаме датите предимно по нов стил. Само наложителните и изключителните случаи ще ни принуждават да привеждаме датите и в двата стила на летоброене.

– Подробна хроника на придвижванията, действията, сблъсъците и боевете на Русчушкия отряд може да прочетете в “ Русчушкият /Източен/ руски отряд”, хроника, ДА Русе, 1992 г., Трифон Трифонов.
ІІ.Русчушкият / Източен / отряд и Тръстеник.

Отрядът започва своето съществуване – чрез военно присъствие веднага след форсирането на река Дунав при Свищов.

Отрядът е част от стратегията за водене на РТОВ! Не само за убедителност, но и като знание за любознателния Читател ще назовем мащабните стратегически приготовления на един от възможните варианти за водене на тази РТОВ – Кавказкият фронт. Ще споменем и ще подчертаем само значението на Долнодунавския руски отряд – маневрен и тактически отряд, форсирал река Дунав при Галац и Браила с цел отвличане на вниманието на турците, а след това играл ролята на ангажиращ второстепенен военен театър в гърба на силния крепостен четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Той е реален помощник на Русчушкия отряд в действията му срещу същия крепостен четириъгълник.

Отрядът има същата задача като тази на Западния отряд. Западният отряд, както е известно, осъществява военни действия, обсада и победа при Плевен, а след това преминаване на Балкана в пътя си към София, Пловдив,… Източният отряд – Русчушкият – е със своето динамично противостоене и стратегически изживяни сражения при Кацелово, при Тръстеник и Мечка.

Източният – Русчушки – отряд противостои отначало на формиращата се, а след това на действалата срещу него Източно-Дунавска турска армия /ИДТА/. Противостоенето е осъществено чрез ХІІ и ХІІІ армейски руски корпуси, имащи задачата да неутрализират войските на крепостния четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра и на ИДТА. Това всъщност е изпълнение на основната задача: ЗАЩИТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ И ТИЛА НА ЗАПАД ! С други думи казано – това е осигуряване на сигурност и оперативен простор на другите два отряда: Предният и Западният – извършили Освобождението и стигнали до Сан Стефано. В изпълнение на своята стратегическа задача Отрядът води постоянни сблъсъци и сражения. От решаващо значение са сраженията: при Светлен – на 10 – 11 август /22 – 23 август/, при Зараево – на 18 август /30 август/, при Кацелово – на 24 и 25 август / 5 – 6 септември/, при Бойка – на 09 септември /21 септември/ , при Тръстеник – Мечка – на 07, 14 и 30 ноември / 19 и 26 ноември, 12 декември/.

Почти ежедневните сблъсъци и споменатите важни сражения са осъществявани главно срещу превъзхождащите сили на ИДТА. Решителни са се оказали чувстването и следенето на противника, подвижността на руските части и стратегическите придвижвания в условията на дъждовна есен и сурова зима.

Стратегически всичко като придвижвания и сражения пред Русчук се е осъществявало срещу и пред Укрепената позиция Тръстеник – Мечка.

ХІІ армейски корпус е бил динамично пулсиращото сърце тук и в рамките на Отряда.

Около и в Тръстеник е война! Тръстеничани волю-неволю, с нетърпение и надежда, с постоянен интерес, присъствие и участие са свидетели на непрекъснато придвижване на военни части. Те са под влиянието на отзиви за сражения! Те са сред придвижването на убити и ранени! Те присъстват в реалното пространство на военните действия! Какво е изпитано, видяно и преживяно – никой не е записал! А то е било! А то ни трябва и днес като памет и развитие на съзнанието на днешните и утрешни поколения!!!

Театърът на военните действия преди и около укрепената позиция Тръстеник – Мечка е едно пространство между Русчук и позицията, защитавано в повечето време на противостоенето от ХІІ армейски корпус. Характеристиката на това пространство е повече от наложителна като се има предвид, че тя убягва от вниманието и съзнанието на обикновения гражданин и читател, както и от вниманието на обикновени и мастити хронисти на честването на националния празник ТРЕТИ МАРТ – Деня на Освобождението!..

Театърът на военните действия тук – край Тръстеник, край укрепената позиция Тръстеник – Мечка е време да се възприема вече не като някаква едва ли не иреална позиция или място на сблъсък! Това са:

Укрепена позиция – система от окопи и траншеи, огневи оръдейни части в постоянна бойна готовност; постоянно наличие на войскови части: пехота и кавалерия, санитарни и свързочни поделения, продоволствени и обозни части;

Тил - военни и щабни поделения; резервни войскови поделения от пехота и кавалерия; дълбок тил и комуникации;

Фронтови простор - наличие на авангардна позиция; място за оперативни действия: придвижвания, обикновени стълкновения, място за първоначално приемане на противниковите атаки, фронтови селища.

Театърът на военните действия тук трябва да се възприема като съществувала, като осъществена военно-временна реалност с нейните особености, мащаби и значение! И понеже село Тръстеник живее в тази реалност близо година, и понеже Тръстеничани са реални участници, и понеже на това не се е обръщало внимание и няма реални знания в съзнанието ни / в съзнанието на днешните поколения / и затова всичко се е превърнало в някаква мъглявина – считаме за необходимо хронологически и с реални факти да представим живота в региона и в Тръстеник през тази близо една година. Ще оставим главно фактите да говорят. Убедени сме, че ще те подтикнат към размисъл и изводи, Драги Читателю!

В същото време при хан Гюр чешме е забелязан малък турски лагер.

Турските войски само в Русчук и околностите са 33 батальона, 6 ескадрона, 11 батареи – около 23150 човека.

В крепостния четириъгълник Русчук – Шумен – Варна – Силистра Абдул Керим паша е имал около 75000 човека.

Останалата кавалерия под командването на граф Воронцов-Дашков заема линия от Иваново чифлик: по р.Черни Лом – до Опака – Паламарци.

Главните сили: 6 бат., 1 еск., 16 пеши оръдия заемат позиция вляво от авангарда – на височините източно от Пиргос; 6 бат. , 32 пеши оръдия се разполагат вдясно от шосето – по долината на р.Ч.Лом – Кошов – между реките Бели Лом и Черни Лом – Червен; резервът от 6 бат. и 32 оръдия се намира при селището Хан Гюр чешме.

Щабът на ХІІ к-с с 37 Донски полк е в Тръстеник.

ХІІІ к-с на ген.л-т Ган - 12 бат., 32 пеши оръдия е на позиция: долината на р.Ч. Лом: Широково – Каран Върбовка – Кацелово. Резервът на корпуса от 5 бат. е в Чилнов и в Сваленик. Щабът на корпуса е в Две могили.

Общият резерв на Отряда от 6 бат., 48 пеши и 8 скорострелни оръдия е в Две могили.

Кавалерийски постове са заели линията Иваново – Нисово – Костандинец – Гърчиново – Опака – Паламарци: 40 версти! Главните сили на кавалерията са в Сваленик : 8 еск., 2 сотни, 10 конни оръдия.

Щабът на Отряда с конвоя си, с дивизион на лейб-гвардейския Артамоновски полк и І-ва сотня на 37 Донски казашки полк е в Обретеник. Императорската квартира се премества в Бяла с прикритието си от 6 бат. и 16 пеши оръдия. Заедно с тях в Бяла пристига и кавалерията на Воронцов-Дашков от 12 еск., 10 сотни и 12 конни оръдия.

Нарочно описахме пълната картина на придвижване и разположение на Русчушкия отряд, заедно с Императорската квартира. Регионът гъмжи от войска – тил, укрепена позиция, фронтови простор, а съсредоточението е в посока на Русчук. Не бързай с изводите си, драги Читателю! Предстои да узнаеш какво е противопоставено срещу тези сили. Предстои след това да узнаем, кой какво ще прави след това, какво ще пропусне или спечели. И на фона на всичко това ни предстои да гадаем основателно за преживяванията на местното население. Но за това по-късно!

Източно-Дунавската турска армия на Мехмед Али паша – ИДТА – е в процес на формиране. В крепостния четириъгълник има около 97500 човека при 250 полеви оръдия, : 125 батальона, 60 еск., 42 батареи. От тях в Русчук са – 35 бат., 14 еск., 8 батареи – около 26500 ч.

Описаното разположение и наличност на руските и турски войски е към 9 – 10 юли /стар стил/. Само след 20 дни – дни на преструктурирания, придвижвания, сблъсъци – Русчушкият отряд наброява 58349 строеви наличен състав, докато ИДТА , завършвайки процеса на формирането си като полева армия – наброява 100300 ч., от които 34700 се намират около Русчук и Разград.

Обстановката към 26 юли / 07 август/ позволява на русите да придвижат Главната квартира на Престолонаследника и Отрядния щаб от Обретеник в Широково и да прокарат от там телеграфна линия до Бяла.

Динамичната промяна на разположението на Русчушкия отряд не е обект на това изследване и затова привеждаме Приложение ХХХІІІ- а, б, в, което да Ви даде представа за това.

От особено значение с влиянието си над общественото пространство в Тръстеник и региона са боевете при Светлен и Зараево на 9, 10 и 11 август, при Зараево на 18 август / стар стил/. Това са първите големи сражения и то с големи загуби. Това са първите опити за пробив към тила на Предния отряд. И докато тук, и в Тръстеник, те се усещат чрез движението на военни части, на ранени и убити, поддържайки напрежението на военновременния живот, то последвалите други сражения и боеве променят обстановката, настроенията и очакванията – внасят основателна тревога и донякъде неяснота, макар и за сравнително кратко време.

Тази демонстрация срещу Отряда и ожесточените сблъсъци, както и последвалите други през следващите дни предизвикват нова дислокация на руските части, нови уморителни преходи. Намеренията на турците за пробив откъм Кацелово са правилно разгадани. Взети са мерки за укрепване на главните позиции. Останала е знаменитата фраза при вземането на тези мерки: “ Пусть турки разшибаются о наши позиции!”.

Други раздвижвания на турски части. Става ясно значението на Кацеловската позиция!

Русчушкият отряд отстъпва на нови позиции и има време да си поеме дъх за да може след това сравнително бързо да си възвърне загубените пространства.

Русчушкият отряд наброява от 58437 до 68000 ч. ИДТА наброява 96133 ч.

Месеците септември и октомври – стар стил – са месеци на непрекъснато търсене и следене на противника: рекогносировки, фуражировки и кратковременни сблъсъци. Освен това в ход е подготовката за зимата. Все повече се отдава внимание на значението и ролята на съгласуваността на действията.

Най-главна от позициите за Русчушкия отряд – според условията на момента – е позицията Тръстеник – Мечка. Тази позиция е заета главно от силите на ХІІ к-с.

Десният боен участък – при Тръстеник – е зает от общо 6 бат., 24 пеши оръдия, 10 ескадрона или сотни, 10 конни оръдия.

Левият боен участък – при Мечка – е зает от общо 6 бат., 16 пеши оръдия, 8 ескадрона и 6 конни оръдия.

Пред цялата позиция се намира Авангардът.

В общия резерв на позицията Тръстеник – Мечка, до лозята, намиращи се северно от Тръстеник били съсредоточени общо 11 бат. и 40 оръдия. Зад левия фланг – на тилната позиция зад Мечка се намирали тилни части.

По такъв начин целият ХІІ армейски корпус – 23 бат., 12 еск., 5 сотни, 80 пеши и 16 конни оръдия в пълна бойна готовност бил съсредоточен на фронт от 5 –6 версти / 1 верста е равна на 1070 метра/. Щабът на корпуса бил в Горно Абланово.

Подвижните тилови учреждения на корпуса: летящи и подвижни паркове, корпусният лазарет, дивизионните лазарети и отделенията на Червен кръст са в готовност.

Освен установените телеграфни линии, по направленията Брестовица, Горно Абланово и Тръстеник действал и правителствен телеграф със свой статут в тези селища. Това давало възможност Русчушкият отряд да е постоянно свързан с целия театър на РТОВ.

Съществувала и гъста мрежа от полева и летяща поща.