Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СЕЛО ТРЪСТЕНИК СЛЕД 1812 г.

Съществуването на Тръстентик и на Тръстеничани след 1812 година е съпроводено от динамичните процеси на миграцията от и за Тръстеник. Търсейки сигурност и защита – и мюсюлмани, и християни – са мигрирали и емигрирали: в близки или далечни селища на Българско и на турската империя, а на север – главно в Румъния и Руската империя. Процесът е непрекъснат. Процесът е определящ особено за селища като Тръстеник с подчертано мюсюлманско население.

Тези процеси, макар и косвено, са повлияни под силата на спомена и от руско-турската война от 1828 - 1829 г., когато военни действия в региона няма, но когато Дибич Забалкански стига до Одрин.

От особено значение за променящите се вече съотношения във физическия състав на етносите в Тръстеник е руско-турската война от 1853 – 1856 г. След нея в Тръстеник са заселени татари. Макар и мюсюлмани те не са посрещнати радушно от тръстенишките турци /*1/: не им е било разрешено да се заселят в местността Черна вода и така била обособена татарската махала. За това говореше в разказите си Билял Мехмедов Пощаджиев, роден през 1906 г. Трудно им е било тогава: от далечния Кримски полуостров и с малки деца да бъдат доведени в непознат край... Още по-точен е разказът-предание на Ибрахим Юсеинов. Неговият баща му разказвал как възрастен татарин споделя, плачейки, за това как са прокудени от родните места: “.... Имахме къщи с три огради… Веднъж, надвечер, се появиха двама цивилни. Попитаха искаме ли гости. Поканихме ги. Поискаха да ги нагостим с точено, биволско мляко, шумик… Приготвиха жените всичко. Нагостихме ги. Поприказвахме… Всичко беше нормално… През нощта станали, облекли се - въоръжени бяха, когато ни събудиха!..” Хей, бате, много добре ни посрещнахте, нахранихте ни хубаво, поприказвахме – доволни сме! Доволни сме от всичко, но. . . заповедта си е заповед: за 2 часа събирайте си багажа на каруцата, взимайте си храните и каквото можете!”… Гледат часа и настояват по-скоро да тръгнем!.. Останаха ни биволите, кравите, конете, овцете, кокошките… Тръгнахме на път… Приближихме се до пристанището – корабът таман потегляше. Дадоха сигнал и корабът спря…Качиха ни с животните както са впрегнати… Целият кораб беше пълен с такива като нас!.. Всички се тюхкахме и плачехме! Не знаехме къде ни карат!.. След няколко дена стигнахме Варна. Слязохме и тръгнахме по пътя насам…”

В района на тръстенишкото землище пристигат и черкези. Със сигурност са пристигнали след татарите, защото на тях разрешават да се заселят в местността Черна вода: южно от сегашната чешма. /*2/

Така се оформил поредният етнически и физически състав на населението на Тръстеник: турци, българи, татари, цигани и на километър от селото – черкези. Все хора, все човеци: със съдби, вярвания, обществено положение, навици и култура. Той е имал своето значение в живота на селото: взаимно проникване на култури и отношения с морално-етическа стойност.

Въпреки зависимостите, затвърдени от обществената система на турската империя, етносите се учат и да живеят заедно. От значение при това е – и до голяма степен – прогресивно увеличаващият се физически брой и състав на българите. Не без значение е и да подчертаем и прогресивно намаляващия брой на богатите турци в селото, особено през последните десетилетия преди Освобождението. Причините за това явно са историческите процеси, за които говорихме .

Повече подробности за съществуването на Тръстеник и Тръстеничани през този период ще приведем в следващата глава, описвайки културните процеси по време на робството.

Бележки към глава седма.

*1 През 70-те години на ХХ век все още не се създаваха смесени бракове между турци и татари. Но татарската махала още я има.

*2 За това какво са правили черкезите ще стане дума малко по-късно.

РАЗДЕЛ ІІ. Глава осма.

КУЛТУРНИТЕ ПРОЦЕСИ В СЕЛО ТРЪСТЕНИК ПО ВРЕМЕ

НА РОБСТВОТО

Доколкото село Тръстеник просъществува през преобладаващата част от робството като мюсюлманско село културните процеси в него са протичали главно в рамките на установената и развивала се културна традиция: дом, семейство, обичаи и вярвания; поминък – като земеделие, скотовъдство и войни; обществени отношения – в рамките на имперската система и особеностите на региона. Разбира се, вълните от мигриращи и емигриращи поколения и етноси са наслагвали своя отпечатък и са развивали и оформяли общественото съзнание и облик на населението на Тръстеник. А то е смесица главно от отношения и противопоставяне на етноси. След това е противопоставянето на богати и бедни.

Културните процеси в Тръстеник като познание все още са в рамките на предполагаемото и относителното през вековете на робството. Едва за през последните стотина години от него има възможност да се съди и размишлява, да се правят изводи и преценки. Затова разбираемо е да обърнем главно и основно внимание на тези стотина години. Както вече се опитахме да докажем – тогава главно се формира и развива етническият и физическият състав на населението, поколенията на който живеят днес в Тръстеник или другаде.

Понятно е защо ще започнем от известното като реалност, като документирано присъствие или като предание. Това, което е останало ще ни даде възможност да усетим и разберем потока на времето преди Освобождението с неговите темпове на промени и развитие.

Да започнем с некрополните места, останали от времето на робството и локализирани в рамките на сегашното село. По-старите от тях – от преди робството – времето ги е скрило, паметта чрез вълните от поколения ги е отнесла. Все пак за техните места вече започнахме да научаваме и да размишляваме по откриващите се в последно време признаци.и открити единични гробове: в двора на Фильо Атанасов Филев – при реголване за лозе , в двора на Николай Петков – при строеж на къща, в бившия двор на Ангел Дончев, днес на Петко Анев – при реголване за лозе, в двора на Георги Семов – при строеж на къща, … А колко още други има, на които не е обърнато внимание като значимост, като на история. И не е споделяно за тях поради неразбиране или страх, поради нежелание за усложнения в житейското си ежедневие! Голяма надежда за настоящите и бъдещите изследователи на Тръстеник са и ще бъдат терените около предполагаемите места на селищни образувания. Изпреварващо, като дар за тях, можем да кажем, че упорито се натрапва мисълта / според подробностите около току-що посоченото/ за некрополни места в Мешеджика – Ири майле, ридът над музея, боровата горичка зад Петко Гецов, . . .

Споменаваме всичко това – и то тук: при разглеждането на културните процеси в Тръстеник по време на робството – само защото, както ще видим нататък, те са предисторията на завладяването и същността на съществуването на Тръстеник като везирско село.

Най-старото турско и мюсюлманско гробище в Тръстеник според реалност, разкрития и предания е заемало заравнеността, на която днес се намират Тото пунктът, Пазарът, Фурната . А това, по-точно, е мястото между двата каменни моста от 1938 година. Впрочем, строителството на тези два моста и свързаната с това корекция на речното корито, строежът на фурната, на другите обществени сгради, на лични стопански постройки наоколо – разкрива начина на извършваните погребения, локализира обема им и диктува изводите… Първият извод е, че тук е било голямо мюсюлманско гробище. Вторият извод подсказахме още в глава ІV: две от селищата, които създава Великият везир Мустафа паша през периода 1480 –1512 г. са от двете страни на това некрополно място. То ги свързва здраво с тогавашното минало и настояще и ни кара да вярваме в достоверността на досегашните си разсъждения по този въпрос. Освен това подсказаното от последните разкрития – ноември 2004 г.– наличие на българско некрополно място преди турското иго, дава повод за евентуалния етнически състав на тези две селища. То неминуемо е присъствало доста години в обществения живот и отношения.

Голямото турско некрополно място се е наложило като главен ритуален обект и участва в живота и отношенията и през целия ХІХ век. Дори и в началото на ХХ век!

Ето един интересен и показателен случай за това, разказан от Симеон Иванов Кулев, роден през1909 г.:

“ … Вдигнала се сватба. Булката била от съседно – източно от Тръстеник – село. По наложено правило музиката не трябвало да свири, когато наближи гробището и когато се минава край него… Забравили!.. Дошли заптиите, арестували семейството на момчето, спрели сватбата . . .”

През годините на робството село Тръстеник растяло по ниските части на основния дол и на дъщерните суходолия, обединявайки в едно новообразуваните в началото на робството 3 селища от Мустафа паша. Постепенно центърът става един – при сегашното кметство. Тук е построена чешма, захранвана чрез солидно дълъг тръбпровод. Тук просъществуват кафене, работилници, конакът. Тук съвсем наблизо е джамията. Интересно е да се знае дали точно на това място се е намирала първата джамия, построена в Тръстеник. Това не знаем, но знаем, че последната тук – на това място – в двора на сегашното кметство е била каменна и е построена от Тръстеникоглу. Джамията просъществува и след Освобождението.. .Всичко това, дошло до нас като знание, подлежи все пак на проверка от времето и на новите – дори писмени доказателства, които с увереност считаме, че се пазят ревниво все още. Знаем, че тези писмени доказателства в архивата на джамиите на Тръстеник по лична инициатива на двама интелектуалци-мюсюлмани съществуват сега като тяхна собственост... Дали техните наследници ще научат за това?! Дали ще имат необходимата отговорност пред историята?!.

Селото расте настъпателно на юг по основния дол и то като богато, като известно. Това, между впрочем, личи и от реално, и от нереално подхранваните апетити на иманярите днес – в началото на ХХІ век. Везирските наследници вероятно са се грижели добре за своя вакъф. Както изглежда в Тръстеник са живели постоянно по няколко поколения от тях. Те редовно са подхранвали с нови богати фамилии най-голямото селище в региона – град Русчук. Всичко това не е само плод на въображение, а реалността го подсказва. Най-голямата действителност е разкрилата ни се днес – през ноември - декември 2004 година – солидна тръбопроводна система за питейна вода. Но за нея – по-нататък!

Селото расте: създават се нови махали. Откриват се нови турски некрополни места. Разбира се, те сда много по-малки: южно от Червения мост, под Турското училище, източно и извън селото – край магистралния път днес.

Селото расте, изменя се, съществува. Но изменя и своя етнически състав през последните стотина години от робството. Заедно с това нараства и етническият му и културен потенциал.

Какви са били културните процеси в Тръстеник по време на робството е трудно, дори невъзможно да се говори категорично и точно. Но са останали названия с малко или повече старинно звучене, с малко или повече следи в съзнанието на Тръстеничани за отминалото време. А това е възможно и достъпно само за тия, които могат и желаят да вникнат във всичко това. Ири майле, Ерлъка, Топчи майле, Татар майле, Бивкене, Иселика, Долуене, . . . Това са все названия, сред многото останали, криещи исторически истини, културен отенък, непринудена и, най-вече, непреходна памет.

За нас, както и за всички останали, които ще се занимават с културните процеси по време на робството, ще бъде грешка, ако не се опитаме да вникнем, да разберем същността на останалите и битуващи днес – толкова години след робството – названия на махали, местности, процеси, … От особено значение при това е съобразяването с фонетичните промени, настъпили с течение на времето. От особено значение са и фонетичните промени, настъпили след проявеното влияние на етносите. Стои и въпросът за точния превод на оригиналното – първото название с истинското му звучене и значение. Търсенето ни беше упорито. Дори не натрапваме мнение в повечето случаи от показаните по-долу търсения. Предлагаме достатъчните засега, според нас, варианти на морфологичен състав и възможност за тълкувателно решение.

За да не стане отегчителна културно-историческата стойност на раздела ще се спрем само на названия със спорен и скрит смисъл в битуващия превод и особено на названия с културно-историческо значение.
Църковната махала!

Получава това име около Освобождението: след построяването на Параклиса през 1874 година или след построяването на църквата през 1878 – 1879 година. А защо и да няма нещо общо с Бялата църквичка – Akça kilise, за която стана вече дума?! Културно-историческата стойност на църковната махала е основополагаща за Тръстенишкото Възраждане:

– връщане и заселване след толкова векове отново на българи в Тръстеник;

– полагане на началото на днешни български родове: някои запазени и сега в Тръстеник, някои минали през Тръстеник и спрели се някъде другаде или разсеяни на много места, наблизо и надалеч. А това е процес, познат на всички времена.

Началото на вероятно новото формиране на Църковната махала е някъде през последната четвърт на ХVІІІ век. Процесът е дълъг и многообхватен. Времето фиксира нарастващо физическо присъствие на българите, налага формирането на нови отношения в тръстенишкото пространство, обогатява чрез развитието и взаимното влияние на културите… От особено значение е и достигнатото материално и духовно ниво до началото на този процес както на тогавашните жители на Тръстеник, така и на пристигащите българи в него. А началото, както вече показахме, е фиксирано с формирането и развихрянето на кърджалийската анархия, изразено е и с участието на фамилията Тръстеникоглу в тръстенишкото време и пространство.

Знаем че критериите за оценка на конкретното духовно и материално ниво зависят от конкретното субективно – Наричано често обективно! – отношение. Отношение дори и на безпристрастния историк и хуманист! Ще подчертаем, че за Тръстеник от голямо значение са:

– статутът на везирско село: статут като привилегия, като възможности за придобивки и развитие;

– наличието на компактно и еднородно население;

– наличието на богати природно-климатични дадености, както вече се постарахме да покажем.

Конкретно за Църковната махала от значение за началото на този процес е било наличието на тръбопровод за питейна вода: от днешния кладенец при Иван Илиев/ Йордан Анев, където наблизо е имало извор – до Диновци, при Атанас Пенчев Консулов, при стадиона. Знаем, че е имало две чешми по неговия път, а какво друго не знаем ще поразсъждаваме малко по-нататък. Фактът – наличие на тръбопровод – е многозначителен като се има предвид, че това не е единствен тръбопровод в Тръстеник тогава. Освен това съзнателно и с основание – към сегашните рамки на тази махала чрез тръбопровода / който тогава е със значение за по-голямата част от близкото пространство / – включихме реално и части от днешните Хвърчилкова и Шалайкова махали.Нека се има предвид при това, че уличната мрежа и комуникация е изглаждала значително по-иначе.

Разсъжденията и съображенията за Църковната махала са в пълна сила и за Шоповата махала с присъствието на тракийска могила в нея, и за махалата край Селкоопа с непосредствения допир до цитираното вече Голямо мюсюлманско гробище, и за около днешните Бригови и Кулчеви в центъра, и за Ири майле . . . Процесът на формирането им и на трансформирането им в български е дълъг и необратим. Тези два процеса са характерни както за първия век от робството така и за последния век от робството. Настъпателното завземане на центъра от българите от края на кърджалийското време, след руско-турската война от 1806 – 1812 г., след другите последвали войни и събития е необратимо. Историческите събития, за които вече споменахме или предстои да споменем диктуват своето: турците напускат селото и центъра според интереси и опасения след тези събития. Не можем да се съгласим, че това са последствия от отглеждането на определен вид животни от българите, както убедено твърди един интелектуалец от турски произход.


Топчи майле! Топчи Чешме! Защо са така наречени – не е ясно. Засега не сме попаднали на конкретен документ или предание. Названието е категорично, но не говори засега нищо за появата и присъствието си във времето и пространството, за конкретен повод или следствие. Може би ще се окаже вярно съображението на Станчо Трайчев Хвърчилков, че по време на подготовката и преди многобройните походи на север тук е било сборното място на топчиите. А сборното място неминуемо е било и спахийското, a след това – везирско село Тръстеник.

Ири майле! Знаем я като Кривата махала, въпреки че сега е почти права и само към края си завива наляво.

iri – едър, много голям, грамаден,

– крупен, обемист;

еğri – крив, извит, изкривен;

yerli - местен, туземец, кореняк;

mahal – араб.: място, местност

mahalle- араб.: квартал, махала.

Дали самото название говори за обема на съответния дол или махала? Дали става въпрос за неговото лъкатушене в рамките на местността? Или названието говори за местното християнско население още от началото на робството – както се каза вече в началото на изложението в предание 7: “ Българите са живеели в Мешеджика!” Спорове и опониране за всичко това ще има и има! Но има и истина, която търсим, която искаме да знаем, която е време да знаем!

yer - място, следа, земя;

yerlık - І. перс.-т. : дружба, приятелство, другарство,

ІІ. благодеяние;

er - войник, редник, боец,

боец, юнак, специалист;

erkeklik - erlik – мъжественост, полова способност, доблест.

Отчитайки фонетичните промени в течение на годините и под влияние на етносите размисълът може да продължи и в двете посоки: дружба и войник. И в двата случая мисълта води до мъже! Считаме за целесъобразно изводите да са съобразени и с историческите стойности: кърджалийско време, Тръстеникоглу, руско-турски войни. Тук са лагерували,живели кърджалии, войници, а по-късно или заедно с тях – семейства, близки, познати, някои от които остават и завинаги тук: в Тръстеник или региона. Тоава е само една от вероятностите!

cer – теглене, влачене, привличане, притегляне.

Вероятно чешмата не е била на днешното място. По силата на доказани за тогава реалности твърдим, че чешмата се е захранвала от извора в сегашния двор на Величка Петрова – зад Занкоопа.

Бивкене! Название на местност северо-западно от селото, получило през десетилетията на вековете своите фонетични промени за да битува така сега и днес.

bit – въшка;

bitki – растение;

bir – един, едно;

ken – край, крайна част;

еn – широчина; грижливо, подробно;

bitey – флора;

yeni – нов, скорошен;

yiv – вадене, изваждане, изземване.

Всяка от тези приведени думи може да бъде вариант за първоначалното звучене на думата. Че това е било и тогава край на селото е първата мисъл, потвърдена и от спомени и предания. Вероятно сегашната местност е включвала и още пространства на юг: сегашните български гробища, ясаците западно от тях, … А сегашното първоначално би- дава основание за размисли и за търсене на по-голяма точност. Не изключваме и превод като двоен край: край на очертаващо се в последно време старо некрополно място и начало-край на местността-поляна. Мисълта има право да продължи да търси истината в рамките на очертаните по-горе значения на думите! Тя, Мисълта, има право да поброди като продължение на преданието, споделено от Атанас Кънев, за двата вида турци... Но, за него малко по-нататък!!!

is – сажди;

isevi – араб.: християнин;

isevilik – християнство;

es – ум; сетиво; здраве;

eseklik – здраве;

el – племе, народ , люде; спокойствие;

страна, родина, област, край;

ev – къща, дом, жилище, семейство.

Всички тези думи, сплетени в едно или на групи, дават възможност за много размишления и то с изводи в едно направление: свързани са с християните, с българите. Не напразно и новите – български названия имат отенък в значението си от близко или по-далечно минало: Дележа, Старите ливади, Панаирището. Питаме се не без основание: “ Защо ли именно тук е ставал ежегодният панаир?” Не е ли свързан отговорът с предание 4 от началото на изложението! Да! За старото гробище! Мислим, че тук не става дума просто за съвпадение, за случайности. Такива случайности около Тръстеник и в неговото минало има достатъчно! Тук някъде се намира и единият от двата езотерични знака край селото. И в крайна сметка, ако е за точност и прецизност: тази местност непосредствено до южния край на селото се намира и сега между него – някогашния турски Тръстеник и така наричаната сега местност Кюу конду – Старо село!

Дошло е време да се сложи край на спора. Отдавайки заслуженото на ролята на преданията и на легендата за възникване на Тръстеник – считаме за неуместно да се робува сляпо на народното творчество – на легендата, която е от по-ново време! :

– същата легенда, както вече споменахме в изложението, използва и Кънчо Бакалов в книгата си за родното си село Обретеник;

– още в началото на изложението на това изследване привеждаме доказателства за това, че още преди Аспарух, преди Христа, дори и преди траките – тук в региона и в района на село Тръстеник вода е текла и живот е кипял!!!

– ако някой приема въпросните овчари за достоверност и за начало на истината за Тръстеник, вероятно робува на спомените и преданията от времето на Кърджалийството и на Тръстеникоглу, когато българите започват поредното си настъпателно заселване в Тръстеник. Те идват от Балкана, от съседните близки и далечни села! От тогава и водят началото си в Тръстеник някои водещи днес български родове!!! Редно е даже да си зададем и такъв въпрос “Защо напускат Балкана, защо, минавайки в повечето случаи през Пепелина, Широково, Кацелово, Табачка – се установяват в Тръстеник?” А въпросът и възможните отговори са със съществено значение за съзнанието ни и днес!!!

Ще се опитаме и чрез турската лексика, зафиксирана в официален турско-български речник, да докажем правотата на горните утвърждения. За начало ето думите с тълкуване за стар, за старост, за . . .:

ihtiyar – възрастен, стар;

yaşlı – възрастен; с напреднала възраст;

koça – ІІ. възрастен, стар;

koçamak – остарявам, състарявам се;

eski – овехтял, остарял.

Както се вижда: тези думи с техният превод нямат нищо общо като фонетично звучене с битуващото название и неговия превод като равнозначност. Затова се налага по-внимателно вглеждане в значението и звученето на израза КЮУ КОНДУ.

КЮУ! Дали е само фонетично изменение-вариант на турското Köy? Очевидно значещият нещо друго или нищо – битуващ вариант днес – се възприема в превода си като СЕЛО… Историческата истина задължава обаче да продължим разсъжденията си така: това кацнало и временно селище не е било никакво село и затова не се е запазило в тимарските и другите регистри както, например, са се запазили имената на изчезналите мезри Козяк, Лява вода, Грънчар,… Затова поколения тръстеничани се чудят защо не могат да открият тук поне една керемидка!!! Ето затова е по-правилно да продължим да вникваме в общия смисъл на словосъчетанието.

КЮУ КОНДУ ! Фонетични варианти, граматични форми или точно запазено название е това? Нека да продължим търсенето!

kuyu – кладенец, шахта, яма;

koyak – долина, падина;

koyu – гъст; тъмен; истински; груб;

koyun : І – пазва; гръд; прегръдка; среда;

ІІ – овца; кротък, безропотен, тих; глупавичък, лековерен;

ІІІ – преобърнат наопаки; обърнат надолу или с лице към земята;

кoyuntu – болка, тъга, скръб;

konmak: І – отсядам в къща, хотел, хан…;

– установявам се на лагер;

– кацам, кацвам;

– получавам без труд;

ІІ – поставя се, слага се;

Komak – koymak – поставям слагам, турям;

hun – перс.: кръв;

kuvve – сила, власт.

Тези думи са случайно подредени в процеса на търсенето на първоначалния возможен вариант на звучене. Те са и с една обща нишка в значението: търсене на закрила сред Майката Природа! Съотнесени с турската дума köy /село /, те – Правилно или неправилно – всеки вече може да прецени! – са дали повод за фонетично звучене и промени, както и за езотерично скриване на истината. Възможно е това да е било съзнателно или несъзнателно. Но е факт!!! Не е изключено даже и това: през вековете дошлото до нас название да е обединявало и обединило, в крайна сметка, основното в значенията на повечето от приведените думи.