Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

въ память

боя съ турками

14 и 30 ноября 1877 г. при

с.Трестеникъ и

Мечка

б р а т с к а я м о г и л а

пало нижнихъ чиновъ

33 пехотнтой дивизии

и 12 кавалерийской дивизии

129 пехотнаго Бесарабскаго полка 11

131 пехотнаго Тираспольскаго полка 44

132 пехотнаго Бендерскаго полка 7

33 Артилерийской бригады 4

12 Драгунскаго Стародубовскаго полка 3

12 Уланскаго Белгородскаго полка 1

12 Гусарскаго Ахтырскаго полка 5

Изток: на източната лицева страна на куба надписът е ограден от издълбана рамка с 8 страни, четирите от които са получени от пресичането на ъглите на първоначално измерената четириъгълно-квадратна плоскост. Размерите на страните са съответно 55 см. и 18 см. Така се е получил отстъп от 13 см. от първоначалните ъгли на четириъгълника. Рамката е била покрита с бронзова боя.

Тук надписът е в 5 реда и гласи:

пало офицеровъ

33 пехотной дивизии

и 12 кавалерийской дивизии:

131 пехотнаго Тираспольскаго полка 3.

Донскаго казачьяго 12 полка 1

Буквите от надписите на паметника са изсечени в мрамора и са били запълнени с олово. Сега оловото липсва … Буквите вече са оцветени.

Според надписите тук, под този паметник, са погребани 79 души.
№2. Старите гробища.

Намира се непосредствено до селото: между селото и южния край на Старите български гробища.

Построен по типов проект на руските войски през 1878 година.

Издигнат е върху постамент от камък с размери 203 см./ 203 см.

След отстъп по 30 см. от всяка страна на квадратния постамент следва чугунена ограда-квадрат с размери 143 см./ 143 см.

След отстъп следва нов малък постамент с размери 78см./ 72 см. и височина 25 см.

Паметникът е знак за поклонение и памет на погребаните в братската могила. Самият паметник е мраморен и се състои от няколко формиращи го части.

Първата част представлява прав четириъгълен паралелепипед обърнат с широките си страни към посоките изток и запад. Размерите на основите му са съответно 60 см/ 54 см и височина 67 см. На четирите му страни има надписи.

Следва своеобразен корниз с наддавания и отстъпи. Височината му е 17 см. Отстъпът от горната основа на първата част е 14 см.

Върху корниза се издига прав четириъгълен паралелепипед с размери на основите 46 см./ 40 см. и височина 155 см. На източната и западната стени на паралелепипеда има надписи.

Следват корнизови отстъпления, след които трапецообразно, с орнаментирана западна стена завършва този своеобразен орнамет с височина 35 см.

След всичко това се извисява кръст с височина 60 см.

Общата височина на паметника е 359 см.

Надписите!

Следва надпис на 9 реда, разположени между 41 см. и 28 см. от долната основа на паралелепипеда:

От 47 пехотнаго Украинскаго

Его Императорского высочест-

ва Великаго князя Владимира

Александровича полка въ

память товарищам па-

вшим въ боях съ турками

по обоимъ берегам реки

Лома 19 и 23 августа, 12 октября

и 7, 14 и 30 ноября 1877 г.

Долу, върху правия четириъгълен паралелепипед е написано:

Штабсъ капитаны

Дмитрий Алексеевичъ

Вагановъ

и

Митрофанъ Степановичъ

убиты въ деле 14 ноября

1877 г. при с. Трестеникъ

Изток: На правия четириъгълен паралелепипед в 5 реда е написано:

Здесь похоронены 19 унтеръ

Офицеровъ и 103 рядовыхъ

Украинскаго полка

убитые разновременно въ

бояхъ съ турками

Поручикъ

Обручевъ

при с. Трестеникъ

Иван Игнатьевичъ

Юркевичь

убитъ въ деле 7 ноября 1877

при ханъ Гюль чесме

В братската могила са погребани 23 офицери и 103 войници.

Намира се между къщите на Димитър Методиев и Спас Стойчев – малко западно от западните страни на дворовете.

Паметникът е посветен на падналите руски войни от 48 Одески пехотен полк. Не е посочено да е братска могила, но на другите паметници в Тръстеник не е указано за погребани Одесци – значи Одесци са погребани тук! Самото местоположение: между своеобразно разклонение на Укрепената позиция, на високо и видно място, не в селото, но е в една от двете символични успоредни редици на Тръстенишките паметници и ни кара да мислим за паметното място като за братска могила. Впрочем, описанието по-долу пряко и косвено ще подчертае това.

Паметникът е построен от руските войски през 1878 година. Намира се на заравнена плоскост на полегат склон – квадрат с размери 350 см./ 350 см. Сред този квадрат се намира циментирана квадратна каменна основа с размери 225 см./225 см.

След отстъп 85 см. от всички страни е издигната чугунена ограда с размери 140 см./40 см., височина 95 см. плюс 17 см. шипове На 10 см. отстъп от всички страни първата каменна основа-квадрат с размери 120 см./ 120 см. и с височина 10 см. След нов отстъп, но от 24 см. от всички страни и също с височина 10 см. следва втора постаментна основа, върху която е монтиран мраморният паметник. Паметникът се състои от 7 части като всички са ориентирани по географските посоки. Първото тяло е монтирано върху вече посочената втора основа с получени размери 72 см./ 72 см. като стените му изток и запад са на отстъп 16 см., а север и юг – на по 4 см. Това отговаря на размерите на първото монтирано тяло: 64 см./ 40 см. То има височина 14 см. и е прав четириъгълен паралелепипед. На първото тяло с общи отстъпи 10 см. и 8 см. и с леко повдигане на 1 см. височина е монтирано второто тяло с размери на също правия си паралелепипед 54 см./ 32 см. и с височина 28 см. На второто тяло – също с общи отстъпи 10 см. и 8 см. и с леко повдигане на 1 см. височина – е монтирано третото тяло с размери на правия си паралелепипед 44 см. / 24 см. и с височина от 18 см. Четвъртото тяло – основното тяло, представляващо права четириъгълна пресечена пирамида и монтирана на отстъпи от по 2 см. на всяка страна – е с размери 40 см./ 20 см и с височина 90 см.

На западната стена на пресечената пирамида има монтиран лавров венец и е изписан издълбан надпис.

Венецът е монтиран на 5 см. от горната основа на пресечената пирамида. Състои се от две лаврови клонки, симетрично сгънати в кръг, дръжките на които са привързани с панделка. Краищата на панделката се спуснати леко и симетрично. В образувалия се кръг от лавровите клонки с размери 20 см./ 20 см. сега – 2005 година! – няма нищо. В това основателно се съмняваме! Това място е било предназначено на вече изчезналия кръст: изкусният, интелигентен и образован майстор или, в крайна сметка, задалият заданието дизайнер не би пропуснал това!!! Впрочем, намерихме го – вече на две часта! – и го положихме в основата на пресечената пирамида на 15 септ.2005 година!

Веднага след лавровия венец започва надписът от 7 реда, който стига на 32 см. от долната основа на пресечената пирамида:

1877 годъ

О д е с с к и й

` 48-й пехотный полк

Героямъ товарищамъ

Павшимъ въ бояхъ

За свободу христианъ

Балканскаго полуострова

На другите три стени на паметника, както и на другите му части е чисто и без орнаментиране.

Над пресечената пирамида е монтиран корниз с височина от 10 см.

Над корниза, на западната стена, следва неповторима и симетрична композиция от извивки, кръгчета и цветя. В горната част на композицията е включен ангел-хранител с разперени крила, бдящ над вечния покой на загиналите. Височината на композицията е 30 см.

Следва орнаментиран своеобразен кръг с диаметър 11 см.

Така изглежда днес – 2005 година! – паметникът…

Направените през изминалите 2 - 3 десетилетия снимки показват, че паметникът е завършвал с кръст, висок около 30 см. На отвесната му част личи по снимката наличието на човешка фигура в цял ръст. Дали е така или не!? Дали тя изразява благослов?! Всичко, или почти всичко, е отишло с изчезналия кръст, както и с изобразеното на кръга под него!!!
Вероятно Любознателният читател отдавна си е задал следния въпрос: “Защо е това подробно описание?!” Възможни са два значещи и значителни отговора от гледището на настоящето изследване. Първия отговор преди малко започнахме: опазване, памет, равнище на съзнание и неговото развитие, изводи от . . . Втория отговор засега само ще подскажем със следното: художествена стойност и . . .
№ 4: Лагера.

Намира се в едноименната местност, за която ще стане дума по-долу, на по-малко от километър от северо-западния край на селото.

Построен е през 1878 година от руските войски.

Издигнат е, вероятно и както и другите паметници, върху добре подготвен постамент. Тук, обаче, постаментът вече не личи поради иманярски набези и ремонтно-възстановителни дейности, след които той е заринат с известен слой пръст и по такъв начин мястото е облагородено за отглеждане – засега – само на бурени.

До него се намира друг паметник, паметна плоча, приютена тук отнякъде. За нея – по-долу! Нейното поместване тук е променило първоначалното разположение на основния паметник. Сега паметникът и плочата са разположени симетрично в западната част на ограденото пространство.

Паметникът, както и другите в Тръстенишко, е ориентиран по географските посоки. Състои се от 4 мраморни части.

Първата част е прав четириъгълен паралелепипед с размери 65 см./ 50 см. и с височина 23 см. Няколко сантиметра от него са заринати от споменатия вече слой пръст.

Над първата част с хоризонтален отстъп 5 см. и едновременно с това вертикално повдигане от 3 см. е монтирана втората част: прав четириъгълен паралелепипед с размери 45 см./ 31 см. и с височина 53 см.

Третата част е своеобразен корниз с височина 18 см.

Следва пресечена права четириъгълна пирамида с размери на долната основа 40см./ 26 см., а на горната – 36 см./ 23 см.. Височината и е 99 см. Над тази височина пирамидата продължава с полусводести симетрични отстъпи, заграждащи в горната си част кръг с неясно, почти изчезнало съдържание на ограденото пространство. Останалото пространство на тази завършваща част на пирамидата е симетрично орнаментирано с дъбови листа. Цялото това художествено оформление се намира на източната стена на пирамидата и е с височина от 45 см. Тази източна стена има оформени оригинално чрез вдлъбнато пространство два спускащи се свода, започващи малко над горната основа на пирамидата. Външните им краища се спускат до 30 см., а вътрешните са своеобразно съединени от спускащ се на 15 см. дъбов лист. Под сводовете, с 15 сантиметрова височина и с извити краища са кръстосани 2 маслинови клончета, дръжките на които са завързани с лента. Краищата на лентата се спускат симетрично надолу.

Височината на паметника е 241 см.

Надписите!

1 3 1

Т и р а с п о л ь с к и й

П о л к ъ

На правия четириъгълен паралелепипед – на 4,5 см. от горната основа и в 3 реда и на 25 см.– е написано:

Т о в а р и щ а м ъ

У б и т ы м ъ в ъ б о я х ъ

1 8 7 7 г о д а

––– . –––

Миръ праху вашему

Храбрые товарищи

––– . –––

30 ноября при

Т р е с т е н и к ъ

Поручики Федоровъ

и

Броецкий

––– . –––

Нижнихъ чиновъ

48

24 августа при

А б л а в ъ

П о р у ч и к и

Квашнинъ - Самаринъ

и Шредеръ

––– . –––

Нижнихъ чиновъ

39

В братската могила почиват в мир 5 офицери и 87 войници на 131 пехотен Тирасполски полк.

Намира се южно от постройката на църквата – в юго-източния край на двора. Строен е през 1880 година по типов проект от руски войски от бял мрамор и каменна основа.

Паметникът е издигнат в средата на оградено квадратно място. Мястото е оградено първо от циментова основа-пояс за металната ограда с широчина 40 см. Металната ограда е издигната в средата на пояса и е с размери 222 см./ 222 см. Височината и е 84 см., от които 15 см. са декоративно оформени. На четирите ъгъла на оградата се издигат шипове, високи 17 см..

Каменният постамент за паметника има размери над земята 140 см./ 140 см. и е с височина 73 см.

Над постамента са монтирани 3 тела. Първото тяло започва след отстъп от всички страни от по 20 см. Високо е 19 см. и има размери 101 см./ 101 см. Второто тяло започва с различно отстъпи за географските посоки: И – 5 см., З – 8 см., С – 7 см. и Ю – 6 см. Размерите му са 90 см./ 90 см. и височина 68 см. Всяка една от стените му след 9 см. има очертани квадрати чрез отнемане-издълбаване като след това е получена основната гладкост на стените за всяка географска посока.

Третото тяло има своеобразно разположение и размери. Две по две стените са сравнително еднакви. Между четирите стени – в ъглите - се издигат четири кръгли вити колони с диаметър 16 см. и височина 43 см.

Северната и южната стени имат корниз, формиран като 3 отстъпа, достигащи общо до 6 см. по хоризонтала и 11 см. във височина. След това следва правоъгълник със 78 см. широчина и 10 см. височина. След това следва нов подобен корниз с отстъпи 6 см. по хоризонтала и 7 см. във височина. В рамките на всяка от четирите стени витите колони отнемат по 32 см. за всяка от тях. По този начин за всяка от тях остава гладка повърхност с размери 48 см. широчина и 43 см. височина. Над тази височина следва корниз с наддаване по хоризонтала – 4 см. и по вертикала – 5 см. Следва височината на своеобразния свод, еднакъв за източната и западната стени. Височината на северната и южната стени следва техните очертания като в долната си основа има широчина от 74 см.

Източната и западната стени! Тяхната гладка част започва от горните основи на второто тяло с отстъп от 17 см.. Тази гладка част следва описаните отстъпи и височини на другите две стени и формира: долна основа от 36 см. Чрез два отстъпа от по 6 см. и съответните височини достига последна широчина от 48 см. Тази широчина продължава във височина още 11 см. над горната част на витите колони и така достига височина в свода 82 см., откъдето започва надписът. Над надписа сводът овално се стеснява и двата му края се срещат на височина още 23 см. Така вътрешната сводова част достига височина от горната основа на второто тяло - 105 см.

Сводовата част започва с широчина на лицевите си дебелини на лентата си 14 см. и, следвайки вътрешното очертание, след неговата най-висока част се разширява и чрез още 5 орнамента / по два встрани и един в средата горе/ достига цялата височина на третата съставна част на паметника от 130 см. В полученото му разширение в най-горната си част сводът, орнаментиран по широчината на лентата дотук, има очертан кръг, в който е поместено лице на светия. Над третата съставна част се извисява кръст с размери 23 см./ 20 см.

Гладката сводеста равнина на източната стена е празна.

Западната стена от споменатото вече място има надпис в 9 реда, който заема 55 см. надолу:

131. 
     пехотнаго
     

п о р у ч и к ъ

Григорий Федоровъ и

п р а п о р щ и к ъ

Павелъ Криницкий

пали въ бою съ турками

30 Ноября 1877 года

Следват два паметника – паметни плочи, които имат еднакво съдържание на надписите си с Паметник № 3 в Кривата махала! И те са посветени на паметта на загиналите от 48 пехотен Одески полк. Тяхното наличие, местонахождение, съдържание и оформление говорят, че са били предназначени за определени места: или в Тръстенишко, или някъде по фронтовите полета на ХІІІ армейски корпус – писахме достатъчно за подвижността на частите на Русчушкия отряд! Това са паметници №6 и №7.

№ 6: Лагера.

Намира се в едноименната местност, получила названието си от лагеруването на руските войски на тази част от Укрепената позиция.

Изработен е в Русия. Представлява паметна мраморна плоча.

Плочата е поставена – вече! – на постоянно място и то за да бъде съхранена в рамките на площадката на вече споменатия паметник №4 в местността Лагера. Паметта на Тръстеничани говори, че е била поставена – намирала се е! – на друго паметно място. Това място ще фигурира по-долу под пореден № 9 на Тръстенишките паметници. Категорично не възприемаме това!!! Въпросното място не заслужава и не би било допуснато да има такава малка паметна плоча!!! Но…, по-долу ще назовем вероятното място!

Възпоменателната плоча е монтирана върху циментирана повърхност на постамент от дялан камък. Има формата на прав паралелепипед с размери 50 см./ 9 см. и с височина 41 см. Над плочата има своеобразен и неразбираем вече орнамент. Според по-стара снимка /също не съвсем запазено изображение на сниманата тогава плоча!/ орнаментът плавно и дъгообразно от двете страни, с вдлъбната към средата дъга, на 15 см. от двете страни достига височина 10 см. Останалата част от 20 см. на тази височина е неравна: на места си снижава под това ниво или издига на 1 –2 см. Това ни кара да мислим, че тук липсва част от орнамента. В самия орнамент и под неравната височина личат две своеобразни извивки и с неизвестно с какво запълнени тъмни петна. Считаме, че дъгообразните извивки представляват спускащи се отгоре големи дъбови листа.

Текстът на плочата е точно копие на текста и разположението му на паметник №3 в Кривата махала:

1 8 7 7 г о д ъ

О д е с с к и й

48-й П е х о т н ы й п о л к ъ

Г е р о я м ъ т о в а р и щ а м ъ

П а в ш и м ъ в ъ б о я х ъ

З а с в о б о д у х р и с т и а н ъ

Б а л к а н с к а г о п о л у о с т р о в а

Намира се дълги години около и в склада на църквата на село Тръстеник. Упорито запазил се до днес той още не е поставян никъде!!!

Представлява паметна плоча от бял мрамор. Плочата е правена в Русия.Има своеобразно оригинална форма.

Плочата започва отдолу с напълно запазена част за монтиране, висока 20 см.,широка 26,5 см. и дебела 8 см. Плочата има от двете страни почти напълно симетрично оформени извивки. Извивките са дъгообразно изпъкнали и са различни във височина и широчина. Първата извивка има отстъпи – в ширина- 7 см. и височина 8 см., а плочата достига широчина 40 см. Втората извивка е най-голяма и на височина 10 см. след отстъпа навън дава вече широчина на плочата 48 см., след което почти в права линия стеснява плочата на височина 53 см. от основата на плочата и и дава широчина 30 см. Следва третата извивка, която на 11 см. във височина дава широчина на плочата 38 см. Четвъртата извивка, с много малък отстъп в широчина на още 11 см. във височина завършва извивките в разширяване. Плочата достига до тук височина 75 см. Оттук с недостатъчно запазена линия на стесняване плочата достига вече пълната си – Сега, в 2005 година! – височина от 85 см. Смеем да предполагаме, че и тук е имало още нещо отгоре: най-малко кръст!

На плочата при изработката е допуснато изнасяне на основата за монтиране – вдясно, а след първата извивка – изцяло изнасяне на останалата част вляво.

От 70-тия см. надолу следва познатият текст от паметници № 3 и № 6 –на 7 реда и – тук, обхващащи 33 см от височината на плочата:

1877 Годъ

Одесский

Героямъ товарищамъ

Павшимъ въ бояхъ

За свободу христианъ

Балканскаго полуострова

Дебелината на мраморната плоча е 8 см. За къде ли е била предназначена?!

№8: Историческо място ОКОПИ.

И в двата посочени източника за паметниците окопите са посочени като официално признато историческо място. Няма да правим преценка какво е посочено и какво не е! Ще се постараем информацията да е точна и изчерпателна.

Преди всичко това историческо място е част от заравнеността западно от село Тръстеник. Досега се е имало предвид конкретното наличие на два реда сравнително добре запазили се индивидуални окопи. Те имат своето значение и място, но според нас, това не е достатъчно.

Цялата заравненост западно от селото ни: като се започне от сегашния Двемогилски разклон и се стигне до нейния край някъде зад село Мечка е в преобладаващата си част реално използвано за така наречената Укрепена позиция Тръстеник - Мечка. В рамките на тази Укрепена позиция се намират няколко паметни исторически места: вече посочените паметници №№ 4 и 6, историческото място окопи – тук под № 8, историческата местност Лагера – тук под № 9, братската могила – тук под №12, медицинският пункт в Баш чешме – тук под №13, медицинският пункт в Мешеджика – тук под № 14, търсеното място на паметник или братска могила – тук под № 17, посоченият вече паметник № 3. Все реални и значещи места!!!

Този, който познава местността, веднага ще зебележи, че западно от заравнеността – Укрепената позиция! – в непосредствените и близки долове непременно тече вода от чешма! И тази вода тече от пет чешми: Баш чешме, Топчи чешме, Мешеджика, Кара чешме, Черна вода!!!

А не е ли време да се говори вече преди всичко за Укрепената позиция и намиращите се в нея вече току що изброени места!?! А не произтича ли от това необходимостта от едно назряло решение на Община Иваново?! . Какво пък!? Нека те да направят равносметката на културно-историческия смисъл и значение на това наситено с ценности място, нека те да осмислят сегашното си и бъдещо отношение. Нека този път се вслушат след всичко изброено! Защото досега им е подсказвано не един път!

Но нека да се върнем на историческото място окопи!

Цялата заравненост – Укрепената позиция на нея! – е била окопи с различно предназначение! Голямата част от тях са били в обработваеми ниви и са заличени. Друга част Тръстенишки умници разораха за лозя, които днес пустеят... Останалата част през 2003 година Инициативен комитет, предизвикал общественото настроение, спаси след отмяна на решението на Общинския съвет Иваново за отдаване под наем – разораване за малини!?

Тук има не само индивидуални окопи! Те личат! Те още дълго ще съществуват!

Защо ли никой досега не е разсъждавал така?! В забързаното време на петилетките, в неосъзнатия поход и напъни на Криворазбраната Демокрация кой да ти мисли за такива неща щом ще трябва да се понапънеш да четеш и да преценяваш, щом ще трябва да опознаеш родното място не само от служебната кола!!! Единственото оправдание за всички ни е все още недостигнатото равнище, степен на развитие и житейска мъдрост!

№9: Историческа местност Лагера.

Местността е получила названието си от реалното лагеруване на руски войски по време на цялата РТОВ. Останки от лагеруването няма. Мястото отдавна е реално съществуващи обработваеми земеделски земи. Останало е само названието, което само говори: напомня и задължава съзнанието. Да, но не и съзнанието на русенските историци, признали за исторически места местности в Баниска и Борово също с названието Лагера, но не и тази при Тръстеник. Затова пък тя упорито стои в съзнанието на Тръстеничани, наричащи я с това име – Лагера!

Длъжни сме да напомним, че в праисторическо време римляните са имали тук разположен постоянен пост в рамките на римския път, водещ към крепостта Тримамиум на река Дунав при Стълпище. Отдавали са значение на стратегическото място!

Русите също отдали значимото внимание на местността. Пред местността спускащата се низходяща заравненост към края на Тръстенишкия основен дол това място има своето господстващо положение. Тук отчасти и на съседната историческа местност Мазътърла главно / по-долу е под №22/ се е разиграл известният кавалерийски бой, пресъздаден от художника-баталист Павел Ковалевски – участник във РТОВ.

Днес е нашият ред да осъзнаем всичко: дошло му е времето!

№10: Историческа местност Шипка.

И тая местност не е призната за историческа!

И тая местност Тръстеничани наричат със заслуженото и име –Шипка!

Сигурно си спомняш, драги Читателю, писаното за масовия героизъм по време на боя при Мечка и Тръстеник на 14 ноември / 26 ноември/. Ще добавим няколко имена:

– полковник Брант, застанал на кон между ротите на два батальона и с вик “Ура!” увлякъл всички напред и спрял настъплението на турците в критичен момент;

–щабс-капитан Колесников, ранен в двата крака и носен от 6 войника попада в плен след като четирима от носещите го войници били убити;

– редникът от Одеския полк Максим Швец след като вижда изостаналия от отстъпващата руска верига поручик Грудзински – с ранен и раздробен крак! – се връща назад, завива с платнището си командира си и на ръце го носи до главната позиция, където го предава на санитарите. . .

– капитан Космодемянский, поручик Суворов, майор Игнатиев, щабс-капитан Ваганов и много, много други офицери и войници!

В том ІХ, част ІІ от цитираното няколко пъти многотомно издание на Генералния щаб на руската армия – в приложение 5 “ Расписание войск Русчушкого отряда по 15 декабря” сред подробното описание на разположението на частите на ХІІ и на ХІІІ армейски корпуси четем:

– “Местечко “ Шипка”, подп.Резвый – 1-ая и 2-ая роты Второго саперного батальона – две роты, 329 человек.”

Тази местност е в края на спускащата се заравненост източно от Тръстеник и самото дере от двете страни на новото шосе – ГП 2 – и със своето географско положение държи под око целия рид при Гюр чешме и към село Иваново. Заслужавало си е да има разположени руски части тук, готови за действие в случай на осъществяване на готвещата се атака на Русчук.

При изготвянето на новия кадастрален план на землището след 1990 година местността Шипка е включена в една от окрупнените местности – Полето. Пак опит за забрава! Този път – несъзнателен, защото тръстенишките представители не се сетили да кажат на архитекта. Какво е виновен той! А и тръстенишките представители дали са знаели защо местността се нарича Шипка?!

Въпреки всичко названието е живо и се употребява напук на новостите!!! Та нали боевете тук са били така ожесточени, че приличали на тия при Шипка!!!

И щом русите още тогава са нарекли местността така – заслужава си и ние да сме ожесточени срещу незнанието и забравата – срещу некомпетентността!!!

№ 11: Паметникът в двора на Тодор Кулчев.

По време на РТОВ тук е било поляна. Паметното място и паметникът се помнят и от живелите след 1922 година. Квадратното място, както и при паметник №12, е било с размери 8 /8 метра и обградено от ров. На четирите ъгъла се издигало по едно дърво: 3 акации и един бряст. Акациите били отсечени неизвестно от кого. На бряста видял сметката представител на рода Ганчевци… Изчезва и паметникът!!!

При лична среща с очевидци записахме следното: “ Паметникът беше от мрамор, бял! Имаше изобразена женска глава!”

За барелефа говореше през 80-те години на ХХ век Тодор Кулчев. Говореше и за каменен кръст, който лично е виждал, но неизвестно защо не се е запазил. Говореше и искаше паметникът да бъде възстановен. Имаше и желание да направи това дори със собствени средства! Не доживя това! Сега жена му и децата му са готови също да сторят това! Те са длъжници на паметта му и на съвестта си. А ние на кого сме длъжници!?!

2005 година! Йеромонах Емилиян – тръстеничанин, обслужващ църквата в Тръстеник и църкви в Русе води руския консул в Русе да видят кръста. Оказва се, че се е намерил – и то съвсем наблизо до мястото, където е трябвало да стои. Намерил се и бил неподходящ за гледане, защото се намирал в кално торище!!!

Близките на Тодор Кулчев и Маргарита Веселинова се погрижиха да се почисти каквото е останало от паметника. А са останали 2 части.

Първата част представлява каменен кръст с размери:

– паметникът е монолитен; висок е 64 см. и има дебелина 17 см.;

– основа за закрепване в постамент – правоъгълен паралелепипед с размери на основата 30 см./ 15 см. и височина 11 см.;

– следва равномерен отстъп и получена широчина 40 см.;

– след височина 16 см.следва равномерно свиване за да се стигне широчина от 30 см. и то на нова височина от 16 см.;

– следва хоризонтален отстъп от двете страни от по 4 см., а получената нова широчина продължава на височина от нови 16 см.;

– следва хоризонтално свиване от по 4 см.;

– равномерен отстъп от двете страни на нови 16 см. височина достига пак широчината от 38 см.

Това е паметникът. Това е останало от него!

Втората намерена част е постамент – дялан камък с вдлъбнатина за монтиране на паметник Размерите: прав четириъгълен паралелепипед с размери 45 см./ 32 см. и височина 34 см. Интересна е вдлъбнатината!!! Тя има размери 22 см./ 10 см. Дълбочината не е ясна тъй като има останала счупена част.

Ако си спомняте, кръстът-паметник има основа за монтиране 30см./15см. Не може да се монтира върху втората намерена част!

Това доказва правотата на твърдението на разпитаните очевидци, че е имало барелеф с изображение на женска глава. Излиза, че тук е имало 2 паметника. Това е неоспоримо! Неясното е : Защо тези два паметника не са оградени с желязна ограда като другите, описани по-горе?, Защо е имало нужда да се огражда с ров място от 64 кв.м? Защо са нужни и четирите дървета?! Може би е било стандартно такова оформление за големите братски могили!

Ето и последният запис от Маргарита Веселинова. Това е споменът на майката на Тодор Кулчев: “... могила, оградена от 3 салкъма и 1 бряст. В средата имало мраморен камък с женски образ. До него, на земята, имало кръст – не от този паметник. Копано е, но кости не са открити. Копано е от иманярите преди 1922 година, когато е заселено и разработено мястото. На гроба е бил посаден жълт трендафил”

Копано е и не е намерено нищо! А дали не се е получило нещо подобно както при маметник №12?

Тогава: коя е тая жена, на която е посветен барелефът?

Тогава: защо и откъде е дошъл кръстът?

Проверката на Докторския паметик в София установи, че сред загиналите повече от 100 души медицински персонал /само при боевете и сблъсъците на Русчушкия отряд/ няма загинала жена при Мечка – Тръстеник. Тогава вероятно става въпрос за умряла от рани или болест жена. Но жените не са воювали пряко. Те са били към медицинския персонал. И доколкото се знае Мария Неелова и Юлия Вревская са умрели от заболяване. На тях е посветен общ и много скромен паметник – в сравнение с описаните вече при Тръстеник! Но той се намира в Бяла. И двете: Мария Неелова и Юлия Вревская – не са обикновени руски жени. Те са оставили значително лично богатство, пренебрегнали са завидно обществено положение и име, работят като медицински сестри тук по време на войната и оставят костите си тук, въпреки че на много от загиналите знатни офицери костите са пренесени и погребани в Русия. Тогава?! Признателността трябва да бъде приведена в нормално отношение и изяви, търсенията трябва да продължат!!!

Възникват такива въпроси: Само баба Маринка ли е била привлечена да помага?, Има ли това нещо общо с паметник №11 ?, Дали пък не става въпрос за българка от Тръстеник?, Дали не става въпрос за неизвестна засега загинала руска жена?, Дали не е свързано по някакъв начин съществуването на паметника с Мария Неелова или Юлия Вревская?!

Отговори засега нямаме. Пък и дистанцията във времето и безвъзвратно отминалите поколения, може би, са ги отнесли като знание…

№12: Паметно място и паметник – братска могила в Кара чешме.

Намира се на не повече от 50 метра от сегашната чешма, тая, която е в началото на източния склон на дола. Мястото е ориентирано по географските посоки. Има квадратна форма с размери 8 м / 8 м. Оградено е от ров, широк около 1 м. Високата му част е на 1 – 1,5 м от средата на рова и е издигнато на около 1 м над околната среда. Разбира се, ерозията си е казала думата.

Квадратното място, както и при паметник № 11, е било с по 1 акация на всеки ъгъл. И тук ръката човешка е посегнала! И тук ръката човешка е унищожила първоначалния паметник!

По предание се говори, че описаният паметник № 6 е бил монтиран тук. Дори се намериха и такива, които твърдят, че са го виждали тук, че го помнят тук! Непонятното във всичко това е, че при наличието на вече описаните пищни паметници върху тази голяма братска могила е била поставена такава малка паметна плоча!

Сериозно се замисляме за възможността тази паметна плоча да е част от солиден паметник като паметник № 3 – и двата посветени на загиналите от 48 Одески пехотен полк. А те – паметници №№ 3, 11, 12, 15 – са като една символична линия изток - запад, която е разположена сред пространството на Укрепената линия и го пресича. Тази част от Укрепената линия е била защитавана от 48 Одески полк и паметниците от тази символична линия са посветени на загиналите офицери и войници от този полк!

Другата символична линия от паметници №№ 1, 2, 4, 5, 6, 8 също изток – запад е успоредна и протича северно от гореназованата.

Сегашното състояние на братската могила е плачевно! И през 2004 година е подложена на иманярски нашествия… Разбира се, иманярите докато са живи ще живеят със стреса и уплахата. А ние? Ще оставим ли забравата да тегне над паметта?!.

№ 13: Медицински пункт в Баш чешме.

По намиращите се останки личи, че е бил основният при Тръстеник. За съжаление само очертанията на 3-те редици палатки показват това. И, както по-горе посочихме, именно тук е било много и най-подходящото място за медицински пункт и временен лазарет.

№ 14: Медицински пункт в Мешеджика.

И този пункт се е намирал на подходящото място при извор и чешма. И тук само очертанията на останалото от редиците палатки говори.

И тук ръката човешка, главно поради незнание и равнището на интелекта на водещите личности през десетилетията очевидно са си казали думата.

№ 15: Братска могила или място на паметник – северно от № 12.

Точното място все още се търси. Няколко пастири неволно са стъпвали върху почти незабележимата и покрита с пръст и трева плочка. Стъпвали, замисляли са се за миг и …, тръгвайки подир отминалото стадо са я забравяли и са загубвали точното място. Някои много пъти после са я търсили, но безуспешно. Плочата е възбудила и възбужда иманярските апетити. Дори допускаме, че и опитът да бъде получен теренът –около търсеното от нас и от иманярите място – за обработка под наем е с иманярски привкус. Убеждението се подсилва и от научените подробности около фирмата, поискала мястото за отглеждане на малини.

У нас се прокрадва увереност, че на това паметно място – братска могила или паметник – се е издигала една от паметните плочи № 6 или № 7. По-точно за № 7 по-подхожда, защото не личи да е поставяна. Нещо е попречило или . . . се е сторила малка, или се е сторила не добре направена?!

Изглежда фантастично и невероятно за мастити историци. Изглежда несериозно за едно изследване като това, но благодарение на такива спомени и усещания на пастирите дължим по-горните непризнати и непознати исторически места и паметници! Имай търпение, Читателю! Най-голямата сензация предстои след малко…

Обозначени са паметни места №№ 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26 и27!

За тях можем и да поспорим да се признаят като исторически места! За тях настойчиво искаме да се знае, да се помни. И , ако Укрепената позиция Тръстеник – Мечка получи признание, нека на посетителите се говори и за тях! Тези места не са запазени в същия вид: преустройвани, разваляни, получили ново предназначение през изминалите години. Те са били част от войната и Тръстенишкото ежедневие през нея. Те са били реално присъствие в спомена и ежедневието дълги години след Освобождението.

Тръстенишката църква “Света Парашкева”– под № 16. Свещеник Петко Робев – един от най-дългогодишните свещеници в Тръстеник – в своята кратка история на църквата пише: “ Руските освободителни войски, презимували в селото ни, съборили параклиса от плет и на същото място построили църква от кирпич..."

В този си вид тя е била нужна и на населението , и на православните руски части.

За по-нататъшните промени на църквата като място и като сграда ще бъде написано във втората книга на това изследване.

Къщата на Обрешковци, където е отсядал руският престолонаследник. Тя е под номер 17.

Кухнята на руските войски. Това е мястото за приготвяне на храната на руските войски в Тръстеник и на част от Укрепената позиция при Тръстеник. Мястото е под № 18.

Това място сега е известно под две имена: Мандрата и Дворът на Тодор Найденов. Длъжни сме да припомним, че по време на робството мястото е било принадлежност на везирските наследници. Има предания, че тук е живял и Тръстеникоглу.

Известното е, че в и около Тръстеник са били настанявани: щабът на ХІІ армейски корпус за по-продължително време и щабът на Отряда – веднъж. Интересното е, че в края на войната / вече описахме това чрез привеждане на разменени телеграми/ двата щаба са едновременно в Тръстеник.

А сега е време, драги Читателю, да разгледаме заедно приложение ХLІІ. Докато го разглеждате ще приведем малко предистория.

През 1977 година бяхме с ученици от Тръстеник на екскурзия. В маршрута влизаше и град София. Посетихме и Дома за Българо-съветска дружба. Понеже ни интересуваха вече посочените тук паметници №№ 6, 7, 8, 10, 11, 12 и искахме да узнаем истината за тях. Поискахме да направим справка! Донесоха албуми. За Тръстеник фигурираха 3 паметника!?!

Обещахме и наистина изпратихме снимки и текстове на реално съществуващите паметници. Не се примирихме и написахме писмо до Националния военно-исторически музей. Надеждата и очакванията ни бяха големи!.. Разочарованието беше също голямо!.. И надеждата, и разочарованието ни тогава са в унисон като преживявания с твърде дългото ни мълчание досега!.. Крушката винаги има опашка!!!

На приложение ХL­­­­ІІ – е отговорът! Внушителното като служба и предназначение заведение няма данни и не знае за съществуващи паметници! Не стига това, но и вторият посочен паметник е неточно назован като местонахождение и посвещение! .. Става дума за описаните по-горе паметници № 4 и № 5. Кой ли от тях съществува при тях?!

Разглеждайки Руските паметници, представяйки Тръстенишките паметници и паметни места задължително и напълно съзнателно ги представихме чрез атмосферата и отношението днес - 2005 година! Така е по-ефективно и задължаващо, така е по-емоционално и възпитаващо, така е по-рационално и утвърждаващо! Нали целта на изследването изисква не само сухите факти! Нали най-важното е развитието на съзнанието!

П О С Л Е С Л О В

Тръстеник и Тръстеничани в рамките на равносметката и очакваното

бъдещо развитие след РТОВ

Драги Читателю!

Заедно стигнахме до края на първата част от това изследване. Убедени сме, че размислите ни са се доближавали и различавали! Убедени сме, че вече имаме едно общо богатство: знание за далечното праисторическо и историческо минало на Тръстеник, на Тръстеничани и на родния край. Вярваме, че успяхме да повдигнем завесата на далечното минало, че няма вече съмнение, че тук живот е кипял от незапомнени времена! Изобилието от вода, изобилието от природни дадености са допринесли животът тук да тече непрекъснато и пълноценно.

Вярвамe че това, което споделихме, е вече добра основа за търсене и изследване на очертаните празноти в конкретното ни знание за Тръстеник и региона. А такива изследвания ще има рано или по-късно. Има още неоткрити източници! Не са докоснати и езотеричните сведения и дадености! Не са ползвани още неминуемо и действително запазени документи на везирските наследници!..

Вярваме че ще бъдат разкрити археологически ценности в и около подсказаните в текста места в рамките на сегашното селище. Вярваме че местностите Черна вода, Кара чешме, Старо село, Чанакая, … има още какво да споделят с нас и има с какво да допълнят историческата истина!

Вярваме че правилно и с нужната отговорност е осъзнато времето на турското робство в Тръстеник и региона! Историческата истина, историческите процеси и тук – в Тръстеник! – не бива да са повод за незаслужен срам или незаслужена гордост! Живеем вече в 21 век и вече почувствахме какво значи да си гражданин на планетата Земя!

Освобождението, Националният празник 3 март, Свободата, паметниците и паметните места, които напомнят за тях, са един тест и повод за постоянно осъзнаване на историческия урок на Съдбата ! Поколенията идват и си отиват, но този урок ги задължава и обединява и ги води към жизнеутвърждаващия полет на самосъзнанието!

И в заключение, драги Читателю, няколко думи за това, което ни предстои да проследим във втората част на изследването.