Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

КЪРДЖАЛИЙСТВО – ТРЪСТЕНИКОГЛУ – ТРЪСТЕНИК

Тези три понятия – исторически реалности и закономерни връзки – са многоопределящи за Тръстенишкия регион, за Русенско и за Северо-източна България. Знанието за тяхната същност е продиктувано от историческата памет и минало. Докато същността на това знание за Русе и за Русенския регион е задължение главно на русенските историци, то вписването на всичко това в историческата памет на Тръстеничани е равно на познаването на родовата и етническа памет на поколенията, формирали днешен Тръстеник. Съзнаваме, че това са силни думи и изводи. Разбираме че размирното време е променило коренно родовия и етнически облик на нашите региони. Оценяваме и това, че много малко от местното население тогава е останало: всичко така се е омешвало, променяло и “загубвало” в рамките на измеренията на тогавашното пространство и време! Съзнаваме, че точно последвалите от горното реалности са послужили за нов градеж, за последващ нов облик с нови утвърждаващи се параметри.

За същността и значението – по-скоро за ролята в историческите и регионални процеси – на кърджалийството вече обобщихме. За Тръстеникоглу и за Тръстеник в тази реалност предстои да узнаем малко повече.

Кой е Тръстеникоглу?

Първите размишления са по посока на произхода му: произхожда от знатно местно семейство. . . Знатно! И то в село Тръстеник! Брат му е бил аянин на Русе, а Исмаил Тръстеникоглу – малко по-късно също!

Когато го хваща като разбойник на един дунавски остров заедно с негови сподвижници Хаджи Хасан ага / силистренски валия, а след това аянин на Русе на мястото на брата на Исмаил – Омер/ си взема белята. Влашкият войвода се застъпва пред Портата и Исмаил Тръстеникоглу е помилван и освободен. Не минава много време и Исмаил узурпира властта на бившия еничар и аянин Хаджи Хасан ага..

Тук вече мисълта услужливо напомня, че Тръстеник е бил все още по това време собственост на везирски наследници . . . Наистина не бързаме с изводите: това ще направи друг изследовател след нас. Въпреки многозначителността си мисълта за вероятните изводи има право!

Главните сподвижници и помощници на Тръстеникоглу са Мустафа паша Байрактар и Манук Виджеян. Дали това е случайност или предопределеност, но за времето на аянството на Исмаил Тръстеникоглу от 1795 до 1806 години те са винаги с него – точно на мястото си – и остават и след него верни последователи на заместника му Мастафа паша Байрактар.

Мустафа Байрактар! Син на еничар и сам той – еничар! И намек няма за противопоставяне на Тръстеникоглу, имайки предвид и факта, че Тръстеникоглу заграбва от баща му аянството на Русе. Той е верен и точен предводител на войските та Тръстеникоглу в оспорваната борба за надмощие с Осман Пазвантоглу – фактически владетел тогава в Северо-западна България и Видин. След убийството на Тръстеникоглу Байрактар става Велик везир, намира убийците му и продължава политиката му.

Манук Виджеян: верен ковчежник, добър и изобретателен банкер. Остава верен и на наследника на Тръстеникоглу – Мустафа паша Байрактар.

Чрез тези двама свои помощници Исмаил Тръстеникоглу превръща Русчук в автономна област, утвърждавайки търговското му и географско значение. Чрез тях има възможност да накара Портата да се съобразява с него, има възможност да се противопоставя на Пазвантоглу, има възможност да се занимава с търговия и лихварство . . .

Всичко това не е величаене! Отдаваме само дан на истината за онова сравнително далечно кърджалийско време, рожба на което е Тръстеникоглу със своите помощници. А това е - както подчертахме вече – време на анархия. Тръстеникоглу е съчетал в себе си реални действия, нужди и последствия на времето си! Той сполучливо изиграва ролята си на необходимата водеща личност именно в онова реално време!

Как се вписва село Тръстеник във всичко това?

Тръстеник е родното място на Тръстеникоглу.Фамилията му носи името си от селото. А защо ли то да не е негово лично село?! Тук са неговите фамилни имоти… Село Тръстеник и Русе са двете места, където е у дома си. Тук са идвали и престоявали много от неговите приближени. Тук са идвали неговите военноначалници поне с част от войските си. Тук се заселват някои от тях: българи, турци, цигани – било им е позволено щом са верни и под ръка. . . Всичко това е било началото на новото българско възраждане на Тръстеник. А щом началото е сложено – миграционните процеси и движения набират скорост във времето. . . След това идва новият статут на селото. Новото положение, примесено с последвалите местни, регионални и национални исторически събития, ни довежда до измененията в живота на селото, фиксирани и при Освобождението му през 1877 г.

*

Някои биографични моменти от живота на Исмаил

Роден в село Тръстеник, Русенско.

Произхожда от богато местно знатно семейство. Известен като: ТЕРСЕНИКЛИОГЛУ, ТРЪСТЕНИКЛИОГЛУ, ТРЪСТЕНИКОГЛУ.

Брат ОМЕР : аянин на Русе до 1791 г., когато е осъден и екзекутиран.

1791 година – Исмаил Тръстеникоглу също е осъден; успял да избяга;

– Исмаил Тръстеникоглу е в армията на Чингиз Мехмед Гирай, който в края на руско-турската война от 1787 – 1791 г. се оттеглил от Влахия в Северо-източна България;

1792 година – Заедно с аянина на Севлиево Кючюк Хасан ага са дезертьори във Видин при Пазвантоглу.

1792 – 3 г. – В Плевенско. Оттам напада каазите Никопол, Търново, Разград, Ловеч, Свищов.

1793 година – Портата амнистира престъпници- кърджалии.

1794 година – Тръстеникоглу е изненадан от силистренския валия и аянин на Русе след смъртта на брат му Омер - Хаджи Хасан ага /*2/ на един дунавски остров. Спасява се само с едва 12 човека от своите;

– Войводата на Влахия /*3/ Ал.Ипсиланти ходатайства пред Портата за Исмаил Тръстеникоглу и той е помилван;

– Известният вече размирник получава разрешение да се прибере в къщата си в Русчук;

– Смирението е кратко.

1795 година – Исмаил Тръстеникоглу заграбва русенското аянство.

1796 година – Тръстеникоглу утвърждава властта си в Северо-източна България.

1797 година – Заражда се съперничество с Осман Пазвантоглу – утвърден и основен кърджалийски размирник и владетел в Северо-западна България.

– Исмаил Тръстеникоглу получава от Портата званието Придворен капуджибашия /*4/;

– Провъзгласен е от Портата за войвода на Търново.

1799- 1800 г.-Сътрудничество с Портата;

– Портата разчита за Северо-източна България на съперничеството между Тръстеникоглу и Пазвантоглу;

– Междувременно Тръстеникоглу се занимава с откупвачески операции, т.е. с лихварство /*5/.

1800 година – Равновесие между Тръстеникоглу и Пазвантоглу;

– Исмаил Тръстеникоглу е като фактически главнокомандващ на силите на Портата в Северна България;

– Султан Селим ІІІ дава сан на Тръстеникоглу Мирахор-и евел /*6/.

1802 година- Начало на отцепничество от Портата.

1803 година- Портата дава задачи на Тръстеникоглу и южно от Балкана.

1805 година- Исмаил Тръстеникоглу е вече враг №1 на Портата на север от Балкана;

-Тръстеникоглу вече има пълна власт и превръща Русчук и Северо-източна България в автономна област;

– Тръстеникоглу утвърждава търговското и географското значения на Русчук: транзитна търговия, посредник на Портата, търговски пътища, главна връзка с Влахия, отношенията Русчук – Букурещ, отношенията с Русия.

1806 година – На 16 август, вечерта, Исмаил Тръстеникоглу е убит в родното си село Тръстеник;

– На 23 август Портата получава съобщение за смъртта на Тръстеникоглу.
*

Предания за живота и смъртта на Исмаил Тръстеникоглу

Предание І: *

Дядото на Тръстеникоглу дошъл в Тръстеник някъде от Анадола. Построил си голяма къща в дворовете на днешните Риза Саидов и Цвятко Кубратов **.По-късно я съборил и с част от камъните построил няколко къщи.Останалите камъни заровили – толкова голяма била първата къща! Ако се разкопае и сега ще се намерят камъните. Дядото на Тръстеникоглу си направил къща в днешния двор на братя Манолови ***. Там се родил Исмаил, който по-късно останал сирак и започнал да чиракува.****. . .

*Преданието е записано от Марин Цанев Маринов около 1986 г.

**Мястото е юго- западно и непосредствено до Червения мост.

***Дворът на братя Манолови е мандрата и северно от нея.

****Преданието продължава с вече приведената легенда за Тръстеникоглу.

Тръстеникоглу водел много охолен живот. Често идвал в Тръстеник и устройвал в имението си пиршества. Харесвала ли му някоя мома или невеста нареждал да му я доведат вечерта. Нощувал с нея. Така се редували българки и туркини. Хвърлил той око и на дъщерята на ходжата, която била млада и хубава вдовица и живеела при баща си. Довели му я и прекарал нощта с нея. На сутринта тя се върнала разплакана при баща си. Тежко понесъл ходжата това унижение, но желанието на Тръстеникоглу било закон.. Останала само жаждата за отмъщение и възмездие. Бил той много добър ловец и отличен стрелец и търсел удобен случай да убие Тръстеникоглу… Научил той че Исмаил има навик късно вечер, когато славеите само пеят, да излиза и да се разхожда из двора след прекараните удоволствия. Избрал ходжата една тиха лунна нощ, качил се на една върба – някъде пред днешната къща на Милко Гърбатов – зачакал и . . . убил Тръстениклията…**

Минали много години. Всичко се забравило. На една турска сватба по традиция*** се уредили и състезания, между които и стрелба по яйце… Никой не улучил яйцето… Поискал да се опита и старецът… Улучил яйцето и непредпазливо се похвалил…

*Преданието е записано от Марин Цанев Маринов около 1986 г.

**Преданието има вариант, според който дъщерята, скрито от баща убива Тръстеникоглу.

***За сватбата се говори, че ту била в Анадола, ту била в Тръстеник . . .

Изгората на един български ерген била харесана от Тръстеникоглу и последвало преспиването и при него. . .** Не изтраяло младежкото сърце и …намерил сгоден момент младежът – убил Тръстеникоглу.

*Подобно и по-подробно предание има записано от Марин Цанев.

**Това не било единичен случай. Често след прекараното преспиване, според достигнали разкази, Тръстеникоглу отивал на хорото на селския мегдан, а обезчестената девойка посочвала за кого иска да се ожени и … Тръстеникоглу уреждал въпроса.

Това предание е за превърналия се в легенда батински поп – Мартин! Жена му била похитена от Тръстеникоглу.

Поп Мартин става народен отмъстител и с неговото име са свързани легендите за убийството на Тръстеникоглу*, легендите за тайните съкровища на Вълчан войвода в Русенско.**

С името на поп Мартин е свързано и съществуването на манастира “Света Богородица”, известен и със светското си име Седемте престола.***

* Виж “Една седмица в Русе”, бр.17, 2001 г.

** Виж “Една седмица в Русе”, брой от 2001 година.

***Виж “Вестник за жената” – за седмицата от 03 до 1 май 2003 г.

Предание V: *

Тръстеникоглу обичал веселбите. Често като пристигнел в Тръстеник заръчвал да съберат певците: мъже, жени, деца. Събирането ставало под бряста **.Окачвали фенера на бряста. Тръстеникоглу и гостите му гледали и се веселели, повиканите “артисти” пеели и танцували. Това не се харесвало на местните турци, които почитали корана и традициите, според които се забранявали такива неща.

По време на веселбата един път Тръстеникоглу получил заслуженото за неспазване на обичаите.

Един се качил с пушка на бряста, а други двама били някъде встрани в тъмното… Спасил се само качилият се на бряста. Той заедно със семейството си заминава за Анадола… След няколко години, прекарани там, при една свада неволно се издава. . .

*Преданието е преразказано от Ибрахим Юсеинов Асанов.

**Брястът се намирал някъде близо зад днешното читалище, където е имало и чешма, до която стигал един от тръбопроводите за питейна вода. Но за тях – по-нататък!

*

ГЛАВНИ СПОДВИЖНИЦИ И ПОМОЩНИЦИ НА ТРЪСТЕНИКОГЛУ

І. Мустафа паша Байрактар . /*7/

1.Главни моменти от живота му:

– син на еничар : хаджи Хасан ага – валия на Силистра и аянин на

Русчук след екзекуцията на Омер Тръстеникоглу;

– сам той еничар ;

– “Мустафа паша Байрактар бил истинска рожба на своето време.Син на еничар, отдаден на търговия с добитък ; чинът му “алемдар” или “байрактар” принадлежал към еничарската йерархия, макар че след войната от 1787 – 1791 г. Мустафа не запазил никакви връзки със саджака.Биографите му пропускат да упоменат обаче, че още през 1781 година – в зората на кърджалийството – Алемдар Мустафа, заедно с още 16 души “разбойници” успешно вилнеели из Никополско, от където били пропъдени пак в Русенско. Внасяйки гаранция там те били амнистирани” /*8/.

– дясна ръка на Исмаил Тръстеникоглу;

– Аянин на Разград;

– възпитаник, помощник, наследник на Исмаил Тръстеникоглу;

– Велик везир на турската империя от 1806 г.;

– Убит на 15 ноември 1808 г.

2. Из “Мустафа паша Байрактар” – отоманская империя в начале ХІХ века, А.Ф.Милер, АН СССР, 1947 г., Ленинград. /*9/:

“ …През тези дни се случи събитие, изглеждащо твърде изгодно за Портата и по всяка вероятност подготвяно от нея: на 11 август 1806 година бил убит Исмаил ага Терсениклиоглу. По сведения, получени чрез Букурещ в руското консулство, убийството станало при следните обстоятелства: на 10 август 1806 година Терсениклиоглу пристигнал за кратко време в своето село Терсеник. На следващия ден, 11 август – вечерта, той седял в беседката близо до ъгъла между двата отворени прозореца заедно с някой си Абу ефенди и с началника на митницата. Появил се един от неговите чиновници. Той донесъл писмо от Румелийския Бейлербей до Терсениклиоглу и казал, че донеслият това писмо със специално пратеничество и охрана куриер заболял. Терсениклиоглу предал писмото на Абу ефенди за да го прочете на глас. Служителят поднесъл по-близо свещта. Щом като Абу ефенди започнал да чете се раздали изстрели. От двата прозореца се посипали куршуми. Терсениклиоглу и Абу ефенди били убити, а служителят – ранен. Втурнали се да търсят убийците, хванали някого и го обесили, но убийците не намерили…За смъртта на Терсениклиоглу веднага съобщили в Русчук. В съгласие - местната върхушка от командирите на отряди – Мустафа паша Байрактар като най-близък помощник, възпитаник и наследник на убития бил провъзгласен за русчушки аянин. Негови станали всички богатства на Терсениклиоглу. Мустафа Байрактар станал управител на обширната и богата дунавска провинция.

Внимателните наблюдатели веднага оценили големите лични качества на новия русчушки аянин. Руският дипломат Агасе Аникин, посетил Байрактар през първите дни от встъпването му в длъжност аянин на Русчук пише: “ . . . При това остроумен и солиден, благочестив по природа, на около 40 години, изключително склонен да бъде независим, а не таен съюзник на Портата. Да чете и пише не умее, от всички обичан, защото всички мислят че чрез неговия ум е действал Терсениклиоглу, когото както турците, така и християните при неговото управление почитали и обичали до крайност. Портата изглежда се е надявала, че новият русчушки аянин ще се окаже “по-скромен и по-примирен от Терсениклиоглу”. Веднага след получаването в Стамбул на известието за случилите се събития Портата изпратила на Мустафа Байрактар с официална грамота сабя и знак за утвърждаването му на длъжност. Мустафа паша Байрактар във всичко продължил политиката на своя предшественик. По заповед на Байрактар били хванати още 3 човека, заподозряни в убийството на Терсениклиоглу. Това били някой си Чолак Сюлейман, Сали ага и Бата ага. Те признали участието си в престъплението и били убити…”

“. . . Мустафа паша Байрактар се стараел да повдигне своя авторитет. Той предал огромна сума пари – 15 милиона пиастри - от имуществото, получено в наследство от Терсениклиоглу, за разходи на правителството по провеждането на военната реформа… /*10/ Също така с цел повишаване на своята популярност Байрактар разпоредил да предадат на публичен съд хванатия най-после убиец на Терсениклиоглу. Байрактар сам съзнавал, че на истинските турци както преди била скъпа паметта за неговия предшественик. Освен това разпространените слухове за причастността на Байрактар към гибелта на Терсениклиоглу не са могли да останат скрити за Великия везир.Затова Байрактар считал за особено важно да прояви енергичност за издирването на убиеца и за строгото му наказание. Убиецът бил открит в Анадола във войските на старика Кара Османоглу и се оказал някой си хафъз /*11/от свитата на Терсениклиоглу. Хафъзът бил изпратен в столицата. Той бил прекаран по всички улици като най-голям престъпник в окови и под конвой. Същата процесия се повторила по всички градове на Румелия, през които минавали по пътя за Русчук. На 20 октомври 1808 година хафъзът бил доведен в Русчук. На публичен разпит той признал, че убил своя стопанин след придумването на ……./*12/Сюлейман, който се стремял към поста русчушки аянин. След разпита хафъзът бил посечен на парчета от сеймените пред конака на Мустафа паша Байрактар./*13/
ІІ. Манук Виджеян:

– Християнин, помощник, безусловно верен и доверен сподвижник на Тръстеникоглу и на Байрактар;

– При Тръстеникоглу започва своята търговско-финансова дейност в качествата си на сараф, на миневи банкер, базаргян-доставчик;/* 14/

– Бързо завоюва пълното доверие на Тръстеникоглу и става негов най-близък фаворит, любимец, довереник;

–Честолюбив;

– Тръстеникоглу издейства за него от Влашкия господар Константин Ипсиланти /*15/ малък господарски чин и Манук започва да се нарича Манук бей;

– Почти всички търговски отношения между Русчук и Букурещ се осъществяват с посредничеството на Манук;

– Манук е чест гост у Ипсиланти ; особено заинтересован от поддръжката на Тръстеникоглу княз Ипсиланти всячески се старае да предразположи в своя полза дейния и умен арменец;

– Ипсиланти ценял Манук и в политическите дела;

– Манук бей става горещ привърженик на руската ориентация и съумял да убеди в тази необходимост също и своя повелител;

– За Тръстеникоглу и без това била ясна необходимостта от здрав съюз и мир с Русия тъй като само в този случай той е могъл да бъде спокоен за своите земи и богатства; това съответствало на политиката на дружба с Влахия, Русия и даже със Сърбия; съветите на Манук се съчетавали с интересите на самия Тръстеникоглу и затова имали достатъчен успех;

– Манук бей се погрижва за своята безопастност като скрито уговаря чрез руското посолство в Букурещ и също така скрито получава руско поданство, оставайки верен на себе си, на Тръстеникоглу, на Байрактар;

– Манук бей разполага със средствата на Тръстеникоглу и Байрактар и провежда тяхната политика;

– Турските власти /*16/ виждали в лицето на Манук бей мощен защитник на цялата арменска общност;

– Банката на Манук бей била надеждната банка на всички в района.
Бележки към глава пета:

*1 Извадките са синтезирани по книгата на Вера Мутафчиева “Кърджалийско време”, НИ, С., 1977 г.

*2 Хаджи Хасан ага – еничар, баща на Мустафа паша Байрактар.

*3 Влахия тогава е автономна и васална област в турската империя, наследила това си положение още отпреди турското робство - от ІІ-то българско царство.

*4 Главен придворен пазач на портите на султанските дворци.Разбира се това било символично признание.

*5 Лихварството може би е било семейна традиция.

*6 Главен султанов конюх. Също символично.

*7 Привеждаме данни за тях поради това, че са били познати в Тръстеник, че са имали известно, макар и периодично влияние. Но че са били чести гости в Тръстеник в това не бива да се съмняваме.

*8 Из книгата на Вера Мутафчиева “Кърджалийско време”, НИ, С., 1977 г., стр. 309.

*9 Виж глава VІІ на посочената в текста книга.

*10 По това време Байрактар е вече Велик везир.

*11 Виж приложение ХХІІ.

*12 Първото име не успяхме да разчетем по фонозаписа.

*13 Глава 19 на посочената книга.

*14 Личното ни мнение е че фамилиите на Тръстеникоглу и на Манукян дълго преди това са поддържали такива отношения.

*15 Ипсиланти също е бил стар познат на семейството на Тръстеникоглу.

*16 Става въпрос за Портата, за Цариград.

РАЗДЕЛ ІІ. Глава шеста

РУСКО – ТУРСКА ВОЙНА 1806 – 1812 ГОДИНА

След 1806 година /*1/ - след Тръстеникоглу и Байрактар – регионът Русенски / И, разбира се, Тръстенишки!/ отново е неспокоен, кипящ и променящ съдби. Тръстеничани са вече в напреднал етап на значителни промени в етническия си състав. Процесът отново е активизиран: отново Тръстеничани са изправени пред изпитания – реални и морални. Задават се събития, които ще ускорят регионалните и общобългарски промени, както и в развитието и ролята на двете воюващи империи Русия и Турция. Започналата през 1806 година поредна руско-турска война през 1810 година става реалност за региона. А тази реалност пристига с бързи стъпки и осезаемо присъствие:

19 май 1810 година - сражение при Тутракан;

27 май 1810 година - корпусът на Зас се подготвя за обсада на Русе, а ген.л-т Цизарев е обсадил вече Варна; затяга се обръчът около Шумен.

Движението на големи маси турски и руски войски започва осезателно да влияе и да определя мисли, поведение, действие:

– русенският гарнизон има 18000 войска, въоръжени местни жители,2000 души на Босненския ага;

– в Гюргево има 1000 души на Аядин ага;

– многобройни тълпи турци от Мартен се придвижват в помощ на Русе;

– многобройни, въоръжени отряди се появяват в тила на Зас, който междувременно се е насочил към Търново;

– около Бяла също се появяват въоръжени отряди.

Затова руските войски се подготвят през това време – от 07.07.1810 г. – за атака на русенската крепост. Каменски 2 лично обявява настъплението на 22.07.1810 г.

Щурмът се оказва неуспешен. Загубите на русите са впечатляващи, а отзвукът сред населението в региона – като мълва и като реално усещане и изживяване - е имал вероятно, подобаващо се присъствие:

– убити: 78 офицери и над 3000 войници;

– тежко ранени: 261 офицери и 4000 войници;

– леко ранени: 24 офицери и 1077 войници.

Изпреварващо ще кажем, че това далеч надхвърля загубите за региона през Освободителната война от 1877 – 1878 година.

Считаме за необходимо да предадем накратко част от хронологията на развитието на събитията за да избегнем ненужните многословни обяснения и коментари, което от своя страна е един от начините за налагане на субективно мнение и отношение.

Ето тази подбрана хронология:

26.VІІ.1810 г. – Щабът на руската армия получава известие за появата на въоръжени тълпи турци и българи по р.Янтра, близо до Бяла. Отрядът на Кулньов трябва да ги разпръсне. След това получава заповед да отстъпи до село Тръстеник и да прикрива от тази страна Русе с 2 батальона, а останалите му войски да се върнат при Русе.

07.VІІІ.1810 г. – Разузнавателните разезди донесли, че след придвижването на запад на корпуса на Каменски 1 Везирът решил през Разград да удари в тил руската армия… Отрядът на Кулньов в Тръстеник е подсилен. Следват активни действия на турския гарнизон в Русе… Въпреки това отрядът на Каменски 1 от 07 до 15 август пред очите на турците – от Мартен, през Червена вода и Красен – заема позиции при Тръстеник.

15.VІІІ.1810 г. – Разузнаването донесло за струпването на значителни турски сили при Батин.

16.VІІІ.1810 г. – Разузнаване с бой на Каменски 1 - на укрепената позиция при Батин. Установява се наличието на: 40 – 50 хиляди пехота, конници, много артилерия, на р.Дунав – турска флотилия. По фронта срещу Тръстеник укрепленията били в пълен профил, а от тила го прикривали стръмните оврази./*2/

17.VІІІ.1810 г. – Събитията около Русе позволяват всички новодошли руски попълнения да се придадат на Каменски 1 при Тръстеник. Снемат се и части от обсадата на Русе. Решава се да се атакува Батин на 26 август като на 24 и на 25 август да се води слаба стрелба. В състава на подготвените сили се събират общо 13750 човека пехота и 7000 конници.

25.VІІІ.1810 г. – В 07 часа сутринта войските на русите от движение от Тръстеник влизат в бой при Батин.

27.VІІІ.1810 г. – Резултати от боя при Батин /*3/:

– от 40 хилядна турска войска се спасили само 5 - 6 хиляди с Мухтар паша;

– пленени са 14 оръдия, 178 знамена, няколко плавателни съда;

– убити турски войници – 15000;

Загубите на русите: убити 15 офицера, 380 нисши чина;

ранени 4 генерала, 63 офицера, 1080 нисши чина.

28.VІІІ.1810 г. – Каменски 2 се връща при Русе и възобновява обсадата на крепостта;

28 и 29 август – Движение към Свищов и неговата обсада. Корпусът на Каменски 1 - от Тръстеник се придвижва към Басарбово. Турците в крепостта очакват помощ, но тя не идва.

13.ІХ.1810 г. – Турците от крепостта видели, че идва корпусът на Марков и изпратили парламентьор при русите.

14.ІХ.1810 г. - Преговори.

15.ІХ.1810 г. – В деня на годишнината на коронацията на руския Император – Гюргево и Русе се предали. Русите влизат в Русе и получават 47 знамена, 247 оръдия, 26636 снаряда. /*4/

Нямаме за цел да описваме детайлно военните действия, да обясняваме целите и задачите на тази война както и резултатите от нея. Ще добавим само, че военната кампания продължава и през цялата 1811 година: Русе е в ръцете на русите, борбата за него въпреки това продължава, а военната кампания се ръководи от Кутузов – същият, известният Фелдмаршал Кутузов, който през 1812 година разбива Наполеон при Москва.

Вече изразихме мисли за влиянието на описаните накратко части от военни действия – за Тръстеник и за региона. Става ясно, че то е било определящо за живота в региона. Ще си позволим да обобщим: още веднъж е разклатено статуквото на обществената система; миграцията и емиграцията на мюсюлмани и християни е голяма и разнопосочна; продължава формирането на новата етническа същност и съотношението и в региона и в Тръстеник; обществените отношения преминават през неустойчивост и лабилност, през възможни репресии и нови миграции; Обоснован е приливът на християнско население – българи – като нова и определяща приливна вълна в региона и в Тръстеник особено: селото неминуемо е загубило още една част от преобладаващото дотогава мюсюлманско население; слага се началото на водещи – вече днес – български фамилни родове./*5/

*1 Петров, А.И., “Война России с Турцией – 1806 –1812 г.”, т.ІІІ / 1810, 1811, 1812 г./,граф Каменский 2, князь Голенищев – Кутузов, Чичяков, С.Петербург,1887 г..Военная типография в издании Главного штаба.

*2 Неволно и изпреварващо по асоциация се появяват мислите за значението на двете заравнености – източна и западна – край нашето село Тръстеник: били са удобни за тази война / 1806 – 1812 г./ и за Освободителната война / 1877 - 1878 г./.

*3 Също изпреварващи мисли за значението на Батинската переправа през 1877 – 1878 г.

*4 Условията за примирие ще послужат като изходна база на примирието и сдаването на крепостта Русчук и през пролетта на 1878 г.: сравнявайки ги пишещият беше изненадан от приликата в оформлението и съдържанието.

*5 За това говорят и съставените през последната четвърт на ХХ век родови схеми на всички малки и големи български родове в Тръстеник. Издаването им предстои.