Карач дере, Караждюзу, Кара чешме!

Две от тези названия са на местности. Днес дори и Кара чешме се приема и употребява като название на мини местност. Според твърдения за превода им те носят имената си от БРЯСТ: български превод на сходно звучаща турска дума. Ако погледнем този дол и равнина Карач дере и Караждюзу с очите на отминалите поколения ще усетим присъствието на доста солидна брястова гора в далечното минало!!! От друга страна в Карач дере е и локализираното място на мезрата Лява вода. Нещо не се вписва в ландшафтната и физико-географска характеристики на района, приведени в началото на изложението… Възниква и такъв въпрос: дали случайно названието на чешмата няма нищо общо с думата и дървото бряст? Питаме се дали посочените названия на местности нямат нещо друго общо както е общо и съседството им?! Но, верни на подхода си, ще Ви поднесем думи и преводи, значения и изводи, възможности за собствени изводи.

kara – суша,

черен, мургав, лош, лют, остър;

ağ – мрежа;

karaağaç – бряст;

aç – гладен, лаком, алчен, ненаситен;

düzü – форма, вид, образ;

düz – равнина, поляна; ракия ;

равен, гладък, прав, еднообразен, едноцветен.

Съзнаваме, че опонирането може да бъде основателно и точно що се отнася до оригинално турско звучене и от там – значение. Дори бихме приели и описателното българско звучене на съчетанието – Кара чешме: чешмата в Брястов дол. Но не възприемаме това голямо наличие на бряст – брястова гора! Горите на миналото в региона са били смесени и малки – с преобладаването на дъба. За това говорят местностите: Мешеджика – съвсем близко до Кара чешме и Карачдере, горите Средна гора и срещу Чанакая, знанието за изчезнали гористи места южно от Тръстеник и близо до Две могили,… Ако ли пък е имало един или няколко бряста, около които са се разиграли особени събития, то… И ето че мисълта и съзнанието ни водят точно: тук са били Лява вода, Грънчар, Козяк, крепостта !. . . В този микрорайон са се разиграли такива събития през 1388 година, които са оставили нови названия, битуващи и днес, названия белязали и забулили миналото: Кара чешме, Карачдере, Караждюзю, Кара коджалъ, Кюу конду . . . Да! Много кара- ! И паметта народна ги е запомнила! Поколенията са се намесили с наложени фонетични изменения в някои от тях. За днешните поколения е останало да разгадае загадката!!!

Основание за повече размисъл и съмнения ни даде обяснението на един интелектуалец от турски произход, отговаряйки на въпроса “Защо турците са напуснали Църковната махала, Шоповата махала, центъра на селото?” Не ни задоволи отговорът: “Защото заселилите се единични български семейства отглеждали свине и …” Между другото, тук му е мястото да кажем, че същият интелектуалец и един друг негов събрат, скрито един от друг и в различно време са прибрали и законспирирали части от старата турска архива – от старите джамии в Тръстеник. Ще бъде честно да кажем, че и един техен български събрат е направил същото с оставеното от отец Маджаров, писано през 1925 година, желаейки да скрие неприятна, според него, истина за произхода на рода си . . . Да! Колко ли неща още можехме да споделим тук на тези страници! Колко ли новости и подробности!!!

ya - ами, я, обаче, нали, или; да, така е ;

aya - свят;

ak - бял; чист, неопетнен, невинен;

ay -луна, месечина, месец;

ах, ох, олеле;

ayı - мечка.

Думите и тук са много и подбрани според днешното фонетично звучене.Въпреки че съзнаваме: не е изключено да се е запазило първоначалното звучене на названието! Комбинациите са много, но заслужават внимание!. . Прочетеното на страница 28 от книжлето на Георги Цанев “Чуто, видяно, преживяно. . .” предание за златната колесница е интригуващо, но отвличащо вниманието в друга плоскост – на лековерно робуване и прибързано възхищение с привкус на интерес към мистичност. Оправданието тук е, че в книжлето се привеждат част от тръстенишките предания и легенди. Въпреки това сме длъжни да внесем корекциите.Неправилно се говори за пощенска колесница. Дори и в преносен смисъл не бихме допуснали да се е използвала златна колесница за тази цел! .. По-правилно е да се помисли за такова съществувание на колесница за много по-далечни времена : за времена преди Христа, за времето на траките! Но наистина е наложително и да се свърже съществуването на местността с това име с по-нови времена: например, времето на завладяването ни от турците. И ако го свържем с историята за Кюу конду, което е почти срещу Чанакая, ще се получи нещо по-реално и за нашето изследване… Защо, например не се помисли за нещо, случило се срещу невинни хора по месечина?! Защо да не е свят на невинните?!. Защо… Интересът ни засега се е докоснал само до същината на названието на местността и до възможността за нови изследвания и насоки на мисълта. Но тя –Мисълта – има право да поброди и по друмищата и на двете подсказани версии: за времето преди Христа и за времето след Христа.

cadde – главна улица, главен път;

cadı – вампир; вещица,

koru – малка горичка, лъг, кория;

kuru – сух, мършав, гол, пресъхнал;

su – вода; зло, злина.

Вероятно и това название е породено от отчитане на определени дадености по време на робството. Сегашният магистрален път, положен върху основите на шосето, прокарано от Мидхат паша, минава съвсем наблизо. Някъде тук наблизо е минавал и стар път на пътешествениците от ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ векове от Русчук за Цариград и за другите части на Империята, западно от Русчук. Този път е свързан и със съществуването през тези векове и на хан до сегашната мелница – хан, просъществувал и след Освобождението… Въпреки това, Мисълта има право да поброди сред значенията на приведените турски думи и да прави нови изводи и заключения!

Долуене! Название, подпомогнало изследването ни с едно от възможните си значения: източен дол – респективно: източна вода!

davul – тъпан, барабан;

doğu – изток, изгрев, източна страна;

dolu – пълен, напълнен, изпълнен;

en – широчина;

yeni - нов, скорошен.

Местността с това название вероятно тогава е обхващала не само дола с кладенеца както сега. А самото название, според приведените думи, показва вече наличие на запълнен извор и достоверност на предание 8 от началото на това изложение. Това, от друга страна, показва и наличието на едно общоселско изживяване и съучастие като се има предвид казаното вече много пъти, че Тръстеник просъществува през по-голямата част от турското робство като мюсюлмански. Освен това директно всичко е в съзвучие и връзка със следващото название!

Ишалма!

iş – работа, дела; служба, професия; въпрос;

al – ален, румен, червен, розов;

хитрост, измама, уловка, примка;

семейство, династия;

ma – вода.

Самият превод и съдържанието на значението ни задължава да продължим размислите си и да ги свържем с тия на предходната дума: Долуене. Налага се извод – невероятен за днешните поколения от гледна точка на днешния вид на ландшафта. Двете местности – Ишалма и Долуене – като съседни са продукт и на действие, описано във вече цитираното предание 8.

Отивайки по-далече в размишленията и изводите си ще отбележим следното: течаща вода зад сегашната сграда на ТПК в центъра на селото, течаща вода при Ишалма – Долуене, Баш чешме, Мешеджика, Иван Илиев, Калин Шекера, Ахмед Мехмедов, . . . Каква ли е била природата тук – при Тръстеник! Колко различни са били условията за съществуване по време на робството! А в много по-далечно минало?!. А каква ли е била притегателната сила на Тръстеник и на тръстенишкото землище!.. Не напразно везирът е харесал местността! Не напразно Тръстеник просъществува през време на робството като турски и с везирски статут!

gavur – християнин, неверник;

безмилостен, безжалостен, упорит;

orman – гора, лес.

Преводът: Българската гора! Безверната гора!, . . .е точен, но не за него главно става дума. Става въпрос за поведение, за отношения, за развили се процеси и за съществуване!

Малко или много – посочените и вече коментирани названия дават представа за отношения и култура, за процеси и събития, за историческа истина, за . . . А това не е излишно. Това е необходимо за да се запази като памет и като основа за издигане на съзнанието на гражданите на днешния ХХІ век

*

ТРЪСТЕНИШКИТЕ ТРЪБОПРОВОДИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА

Какво се оказа?!

Години, десетилетия наред се знае за наличието на 3 тръбопровода:

І-ви тръбопровод – от началото на тръстенишкия основен дол, отвеждал питейна вода близо до сегашната чешма в местността Баш чешме, където преди нея имаше няколко чешми;

ІІ-ри тръбопровод – от местността Мешеджика до споменатия вече тогавашен и сегашен център на селото при Кметството;

ІІІ-ти тръбопровод – от Иван Илиев/ Йордан Анев – до Диновци, до стадиона.

Всички, включително и ние, до началото на месец ноември 2004 година се задоволявахме с тази информация , и, което е учудващо, не си задавахме въпроси като: защо?, кога?, къде?, как?, от кого?. Или, ако случайно възникнеха някои от тях, липсваше настойчивост за повече информация, липсваше засилен и отговорен интерес за отговорите. Всичко ставаше моментно и без задълбочаване. Още по-учудващо се оказа през ноември 2004 година, че тръбопроводите системно и десетилетия наред са задоволявали вече една обикновена нужда от тръба за импровизиран комин на открито лятно огнище. Оказа се още, че тръбите системно са пречели при обработката на терена в дворовете. Така малко по малко случайното разравяне е ликвидирало тръбопроводите при строежи, реголване, прокарване на нови улични платна,… И всеки мълчи, и всеки не се обажда на властта, и властта вероятно е научавала, но не е считала това за важно, и – така минава времето, през което село Тръстеник единствено в региона остава без археологически разкопки. Така се затвърждава мнението, че Тръстеник е без история и предистория, че не е представлявало с богатите природни дадености интерес за поселищен живот. Впрочем до такъв извод стигат и назначените историци за написване на история на населеното място Тръстеник през 70-те години на ХХ век!

Да! Така е! И сме длъжни вече да покажем част от научената действителна картина: чрез станалото вече достоверно и чрез размишления за косвени достоверности.

Защо именно тук – в раздела за турското робство?

Защото се оказа, в крайна сметка поне за част от тях, че са от времето на робството – факт, удостоверен от археолога на Историческия музей в Русе Димитър Станчев. Защото крайните пунктове на тръбопроводите – начало и край – са фиксирани реално в съзнанието на съвременните поколения след началото на ХХ век. А началото и краят са били белязани със съществували дълго време чешми, сега изчезнали. .. А това е много, нали! А това е учудващо многозначително: при изворите чешма и начало на тръбопровод, по неговото протежение – разклонения или чешми! В крайната точка – също чешми! Какво строителство е било! Трябвали са определен вид глинени тръби, които са били правени, печени! И то не далече, а тук в Тръстеник или наблизо! Трябвало е техническо разрешение на проблема за самотока, за дебита, за разклоните от основните тръбопроводи, за проблема за спиране или намаляване, за утайници, . . . Всичко това опира до занимания като занаяти по всяко едно от изредените технически разрешения. Всичко е опирало до интерес, до виждане и до по-повдигнато културно ниво в региона.

Какво ни позволиха да узнаем за тях досега тръбопроводите и какви са нашите мисли и заключения, предположения и очаквания след ноеври 2004 година?

Тръбопровод І. Считаме, че вероятно крие още някои свои тайни, дори разпръснати като откъслечно знание от предания у различни хора. Тръбопроводът разкри своето съществуване и беше документиран от споменатите вече назначени историци. Чешмата, която е захранвал е вече под тинята, която през последните години започна да се увеличава. Новопостроената чешма тече добре, но дали приема водите на споменатата чешма под тинята и на нейните други две посестрими, намирали се много близко до нея?! Уверяват ни в това по-съвременните предания и разкази на очевидци. Но водата – нагоре към бившия извор – с особено желание и радост блика и тече обилно както някога!!!

Тръбопровод ІІ. Най-разкрилият се! И най-учудващият ни! Интересът към него вероятно ще започне прогресивно да расте – и заслужено!

Започвал някъде в Мешеджика – и с чешма. Дълго време гледал ни в очите, присъствал почти във всяка къща в центъра около Кметството и на част от Ири майле чрез тръбичка или тръбички, чрез запомнено място на преминаване, чрез случайно подало се парче от тръбичка или турска керемидка, чрез скрито все още спотайване . Не е пресилено! Особено като стана ясно, че зад Иван Александров Баев – Досото, зад Пеньо Минков и зад рова за мандра на Тодорка Тодорова Игнатова тръбопроводът се разделя общо на 3 разклона. Поне засега! Тези три клона така добре се насочват и обхващат центъра при Кметството, че това истинско богатство от миналото ни кара да мислим, че е богатство и сега.

Първият разклон пресича улицата под Пеньо Минков, минава през дворовете на Александър Александров, Ангел Дончев, Велика Милкова, Иван Бойчев, Йордан Бойчев и, засега, спира на мястото на къщата на Велико Стоянов Чернев. Там е имало чешма, разкрита при строителството на пристройката към къщата. Малко преди тази чешма се е намирал утайник, покрит вероятно много по-късно и случайно с дялан камък, оказващ се съкровише с изобразената върху него релефна геометрична рисунка. За нея ще се спрем по-нататък. Сега още за чешмата – под къщата вече. След нея тръбопроводът се е разделял на два клона, както твърди Велико Стоянов. А пишещият напълно вярва и на това! Велико показа и разказа толкова неща за тръстенишкото минало, потвърдени и оказали се реалност при проверката! Мисълта, че тези разклонения след чешмата са за отпадни води е натрапчива, защото са вече близо до сегашното дере, но не издържа: два клона за отпадни води са много и са разточителство след като може да се захрани или част източно от дерето, или други съседни, райони, къщи… Това ще покажат бъдещите разкрития и проучвания. И източната част на тогавашния център на Тръстеник е била заселена с богати и заможни турци – може би и наследници на Везира. Това косвено потвърждават и намерените скрити богатства в региона на целия среден тръбопровод с неговите разклонения както и срещу неговия район източно от дерето.

Средният разклон - приемаме го условно за основен за тръбопровода - ще разгледаме в продължението му след другите разклонения.Ето неговият път: пресича шосето под Пеньо Минков, минава покрай или през навеса за закупуване на животни, пресича градината на Райна Манева, продължава през другите дворове и пресича улицата западно от двора на Кметството, минава под или южно от гаражите на Кметството и стига някъде пред гаража на Младен Петков, където е завършвал с чешма. Чешмата просъществува и в началото на ХХ век, но като суха. За намиралия се наоколо център на селото тогава –джамия, кафене, ковачница, конак – водата е била особена придобивка. . . Макар че мисълта ни има максималистични желания и виждания, смеем да очакваме, че тръбопроводът не е завършвал така, а е имал поне едно – две разклонения още. Едното от тях сигурно е било за джамията, намирала се в днешния двор на Кметството.

Третият – Северният – разклон на основния тръбопровод от Мешеджика се открива на западния бряг на споменатия ров за мандра, сочейки някъде към читалището или по-точно – зад него и към празното място между читалището и ресторант “Болгар”. Откриването на разклона доказа правотата на достигналото чрез Ибрахим Юсеинов предание за чешма някъде под сегашната вила на Иван Найденов и ни кара да се вслушаме по-внимателно в едно от преданията за навиците на Тръстеникоглу да организира някъде тук веселби… Какъв е бил обаче точният път на разклона, имало ли е допълнителни изводи от него – не ще можем да узнаем никога: напълно е унищожен! Районът днес е гъсто застроен. Строежите, подобренията – лични и обществени – бавно и мълчаливо са отнемали отделни моменти от него, съпроводени от една такава мисъл: “Тръбички и то ненужни, какво от това !”. . . Е, заслужили сме си го като изгубена памет и възможности за изследване и изводи. . .

Тръбопровод ІІІ. И той започва при извора си с чешма, запомнена след Освобождението като суха. И тук пресъхването има своята история, но за нея и за другите пресъхнали чешми и заличени извори ще говорим отделно…

И тръбопровод ІІІ завършва с чешма! . . И тук ще кажем максималистично: с такъв дебит на тръбата – нейният вътрешен диаметър – и само две чешми като известност! Нито краят като завършек, нито трасето – без разклонения удовлетворяват. Мисълта търси отговорите, съзнанието оглежда особеностите на релефа на местността, а изводите напират ли, напират . . . Знаем само, че имало 3 чешми: при извора, при Георги Семов, при Атанас Пенчев – до стадиона. Знаем и това, че са намирани тръби – видяхме засега само една! Знаем, че тръбопроводът стига до Г.Семов, но трасето надолу е неизвестно. В тази сега гъсто населена махала, / А защо не и в миналото! / особено в долната половина на трасето и при променената улична мрежа и дворни места – много нещо неминуемо е унищожено. Както далечното минало, както близкото до настоящето, че и самото настояще са имали поводи от различно естество за това! Много нещо и тук е унищожено, позабравено, отминало с изтеклото време и вода . . .

Тръбопроводите! Ноември 2004 година ни дари с истина за тях! Има още нещо, което трябва да споделим! Предлагаме да погледнем още веднъж приложения ХV, ХХV, ХХVІ, ХХVІІ. Като синтезирано знание те значат много и диктуват мислене и изводи, предположения и очаквания: изворните места, трасетата на известните тръбопроводи, фрагментите от тръбите – са застинала и едновременно зовяща истина… Точно така! По силата на това предположихме се оказа истина , че от извора в двора ва Величка Петрова вода е отвеждана до запомнената чешма при Илия Кулчев – пред северното крило на сградата на ресторанта. Излезе, че тръби са водили и точно през или до сегашната къща на Кольо Бригов. . . Неспокойни в мисленето си предполагаме и ще търсим накъде и как е текла излишната вода и от извора пред Калин Шекера, запомнен с чешма. Ще търсим и накъде е текла водата и от извора с чешма точно на сегашната улица между Димитър Стоянов Драганов и Ахмед Мехмедов Джуджев. Теренът с неговия наклон, заселеността му сега и в миналото – надолу и на север по течението, наличието на вече коментираната тръбопроводна мрежа – всичко говори за възможно осъществена реалност в миналото, а не за пропусната възможност! Нашите търсения продължиха и близо до селото. Оказа се, че чешмата в Кара чешме е захранена с тръбопровод с почти същите тръби, каквито са използвани при тръбопроводите в селото.

Тръбопроводите на село Тръстеник са били една продължителна практика и занимание, имащи своето начало още от началото на робството като занятие и поминък, като културно-естетическа насоченост и потребност. Ако се вгледаме в схемите на приложение ХХVІ ще забележим една малка разлика в размерите на тръбите по различните трасета. Това говори за една продължила във времето практика на предаван чрез поколенията майсторлък.

Тръбопроводите! Те говорят за една неизвестна в селищата от селски тип в региона водоснабдителна система за питейна вода. А наличието на толкова много чешми оформя района на сегашното и тогавашно село за обхванат от цялостно заселване. Кога и от кого е осъществено водоснабдяването в Тръстеник засега не ни е известно. Дали водоснабдителната система е от времето на Мустафа паша – Великият везир, обещал да създаде 3 селища на това временно опустяло място-мезра? Дали това е дело на неговите наследници? През кои векове? . .

Въпроси и възможни отговори, даващи основания за едно определено културно-историческо равнище на живота в Тръстеник. Чрез тази водоснабдителна система селото ни наистина се е отличавало от околните, действително е имало една солидна богата прослойка от хора, която по време на руско-турските войни започва да намалява, да бяга и заравя богатства, една прослойка, която е можела да излъчва чрез своите знатни фамилии управители в региона, както е и случаят с Тръстеникоглу. Знатната тръстенишка фамилия Тръстеникоглу дава двама аяни на Русчук. Исмаил Тръстеникоглу надхвърля значението си на регионален управител и превръща Северо-източна България почти в независима автономна област,определяща дори търговски и международни отношения…Поради тези именно обстоятелства Тръстеник е бил посещаван, бил е запазена територия за знатни турци – банкери и търговци и техните свити. Те и войските им по време на размирните години в региона и страната са поддържали особения му статут на селище и на живота в него.

Всички тези, споменати по-горе процеси, дадености и значимости, са оказвали влияние върху живота на евентуалните прадеди на някои днешни поколения тръстенишки турци, а по-късно на отношенията им с другите етноси при формирането на всеки пореден етнически облик на населението на Тръстеник. Това наистина е бил възможният контекст на развитие, на съществуване, което, подплатено от реалните тогава взаимоотношения, определя живота в Тръстеник…

Тръбопроводите! Какво още има свързано с тях?! Какво още ни показват те? Малко учудващо и не на място може би ще напомним трасетата на основните тръбопроводи!

Тръбопровод І: изворът в началото на тръстенишкия основен дол – Баш чешме – Ханът при днешната мелница. Ханът е съществувал и преди прокарването на Старото шосе от Мидхат паша. Вече споменахме, че тук някъде – точно край хана! – е минавал знаменитият път на пътешествениците из Османската империя на запад и на юг. Това са пътешествениците на заинтересовани империи и държави, оставили ни знаменитите си записи, впечатления и сведения!

Тръбопровод ІІ: Мешеджика – Досото – Центъра. Да! Центърът! Но той както и сега е обхващал и ниските части отвъд дерето – източно от него! А там в двора на Фирката, ако си спомняте, по предание фиксирахме останки от Римска стена.Толкова! И пак ще спрем до тук! Но мисълта продължава търсенето и изводите! Новите търсения – на новите изследователи – вероятно ще обогатят паметта на Тръстеничани!

Тръбопровод ІІІ: Йордан Анев – Георги Семов – Стадиона. Стадионът тогава не е съществувал! Но съществувал е гьолът от водите и съответна заселена махала, последна от които е старата Шопова махала…Но съществувала е и Тракийската могила -Герчелето! Още една тракийска могила! Този път в рамките на сегашното село. Станаха вече две! А дали не е имало и други? А какви биха могли да бъдат размислите и изводите за съществуването на селото и на региона по времето на траките?!! Думата Герчеле е повод за последното прояснение – вече в края на януари 2005 година! Така са наричали въпросната тракийска могила, но защо – не знаят. Някои може би знаят, защото са видели или научили за съществуването и, но не са казвали досега! На помощ пак неочаквано дойде турско-българският речник!

Gerçeklik – истинност, вярност, действителност;

достоверност, правдивост;

gerçelik – действителност, реалност, факт;

gerçinli – достоверен, верен, истински, несъмнен, автентичен.

Колко много възможности за насоки на мисълта! Мисли и изводи за могилата! Мисли и изводи за мястото около нея и за по-близкия регион наоколо! Мисли и изводи за много далечно минало, както и за по-близко до настоящето време. . .

Най-накрая картината се оформя и изяснява! Тръбопроводите освен прякото си предназначение и значение са показвали и нещо друго съществено. Узнаваме го от оставените преобладаващо много точни като характеристики и същност названия и имена от турците в битуването и в съществуващия литературен речник. Значи, пак изпреварващо, ще кажем: нека се вгледаме и в останалото множество от битуващи имена, защото и са много, защото и съдържанието им е многозначително, защото. . . и названието МУСАЛА, проверено в речника заедно с Герчелето, казва нещо многозначително и езотерично, и точно! . .

А основният извод от неочакваното продължение на размислите за тръбопроводите е, че и Тръстеник има някаква богата праистория. Тя беше отричана и пропусната и от нас дори. Както казахме и в Предговора: достатъчно е само едно значително по съдържание откритие, документ и породена мисъл за да се промени написаното вече с толкова усилия и труд! И ние променяхме в движение, в хода на печатането дори! Няма да променяме написаното вече! Ще запазим последните насоки на мисълта си за съчетание с нови открития и размисли. Така ще бъдем и по-мотивирани да продължим търсенията на истината за Тръстеник и за Тръстеничани. Иначе процесът ще стане необратимо повтарящ се както и до сега!

Тръбопроводите са изиграли и още една – жизнеутвърждаваща за селото функция. Отнемайки възможността на водите естествено да се спускат към образувалите се по протежението на основния дол мочурливи терени те – тръбопроводите – са дали възможност за овладяване на нови терени за заселване в Центъра, ликвидирали са мочурищата и при изворите в Мешеджика, в Баш чешме. Тези мисли бяха потвърдени и от народната тръстенишка памет и затова намериха място тук.

Още един въпрос, свързан с тръбопроводите търси своя отговор “ Защо са изчезнали тръбопроводите?”. А той повлича и поредица от други за изясняването си! Най-важна част сред тях е причината!

За тръбопровода до Баш чешме се говори, че не е унищожен, но стига до заличената вече чешма – чешмата на Махмудаа от времето на Митхад паша. Водата по-късно е включена в сегашната единствена чешма.

Тръбопроводът от Мешеджика е унищожен след разклоненията си. Водата е спряна, по-точно – изчезва изворът – след като е изкопан един от близките до него кладенци: водата пропада! Чешмите просъществуват като сухи и . . . Но дали това е единствената причина!? .

Тръбопроводът от Йордан Анев вероятно е напълно унищожен. Утвърждаваме това, имайки предвид лични разговори, изслушани предания и видяни реалности. А водата пропада, според едно предание, след излят в извора живак. Но за това по-нататък! Чешмите също пресъхват и изчезват във времето и пространството. . .

За да приключим с вписването на тръбопроводите в културно-историческото присъствие на Тръстеник ще си зададем още един въпрос – въпрос, колкото риторичен, толкова значителен и търсещ истината: Щом като по време на робството е била възможна направата на такава водоснабдителна мрежа ТРАКИ, СЛАВЯНИ, ПРАБЪЛГАРИ и БЪЛГАРИТЕ от І-то и от ІІ-то български царства по-глупаво и безотговорно ли са се отнасяли към такива природни дадености?! А защо ли е съществувало и останало, и достигнало чрез това изследване селищното наименование ГРЪНЧАР? Не пречи още веднъж да си припомним и местонахождението му, и етимологията му, и практическата насоченост на това значение: повече от внушително – нали?!!