Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е

СЕЛО ТРЪСТЕНИК СЪЩО ПОЗНАВА РОБСТВОТО

Село Тръстеник, Тръстеничани - също познават вековете на робството. Като неразделна част от българския народ и българската държава те имат също своята позната и непозната съдба. Те са изживели своя дял от общата участ. Познатата – доколкото ни позволява достигнатото ни съзнание – чрез добити знания и разбирания от образование, културен интерес, предания, съпричастност и участие в проявите на художествената и духовна култура. Непозната съдба – скритата, неизвестната, неизследваната – като изживявания на личности и просъществуване като индивиди . . . Непознатата съдба е и доколкото понятието “Тръстеничанин” далеч не е адекватно на просъществуване в конкретните физико-географски реалии. То далеч ги е надхвърлило! Те са примамлива екватория! Това ни кара да възприемаме Тръстеничанина – Както въобще и Българина! - като просъществувал и живеещ днес в цялата наша Дунавска България, да го възприемам и извън нейните предели – близо и далече!

Съдбата на село Тръстеник и на Тръстеничанина им е отредила пълна гама от изпитания, не им е спестила нищо! Дори им е осигурила невероятни и, засега, малко познати и малко известни дори изживявания и проявления в живота. Трудно е да си ги представим и невероятно е да ги обхванем в подробности, но сме длъжни като българи и български граждани да схванем същността за да може по-нататък да ни е ясна и целта.. Колкото и оскъдни да изглеждат събраните материали като знание и вникване в съдържанието и значението им, ще следваме пътя им! И, надяваме се, предизвикали ползотворния процес на мислене да се обогатите със собствено – Дано новоосъзнато! – Ваше схващане на и за същността. Необходимо е собствено Ваше обхващане на историческите процеси: така необходимо ни днес достижение в развитието ни и за развитието ни!

През 1388 година една 30-хилядна войска, предвождана от Али паша, преминала Източна Стара планина и нахлула дълбоко на север./*1/

През тази година Тръстеник и Тръстеничани са завладяни от турците. За това убедително говорят състоялите се и редували се обсади на Силистра и Никопол /*2/. Резултатът: Силистра е била доброволно предадена в края на краищата от българския цар Иван Шишман, но вече на самия султан Мурад I.

Наред с другите селища, градове, твърдини – падат и са завзети Тръстеник,/*3/ Лява вода, Грънчар, Козяк /*4/, крепостта /*5/, Мечка,. . .

Каква ли е съдбата им?!

Знаем само, че населените места са превърнати в мезри, а населението им?! /*6/.

Възстановени са само Тръстеник и Мечка. За другите узнахме едва около 2000 година, локализирайки селищни и некрополни места, битуващи названия, природни дадености.

1388 година е началото на ново, забулено от неизвестности начало на съществуване през вековете на робството . . .

Естествено е тук мисълта да забуксува, дъхът да поспре – и то в полезни параметри. Периодът от време е тъй обширен и отдалечен! Тъй непонятна и непредсказуема е досегашната информация, струвала ни се толкова време достатъчна . . . А се оказва, че е толкова бедна, толкова канализирана! Дори не сме се замисляли за това! . .

Нека като начало да се опитаме да си представим местата на изчезналите мезри Козяк, Лява вода, Грънчар /*7/. Видни български историци-османисти не са успели да ги локализират не защото не са могли. Не са ги локализирали, защото целите на изследванията им са били други – по-обемни и обхващащи. Това е една много по-голяма територия от Балканския полуостров: днешна република България, Беломорска Тракия, Македония. Важното и ценното за нас от тяхното изследване е споменатото, че тези селища са окачествени като изчезнали мезри в Русенско и означени с един и същ сигнатурен номер : II. 195. /*8/

Наистина: дошъл е моментът да се внесе яснота за нашия Русенски регион , за село Тръстеник и землището му в частност.

Вече споменахме в глава “Поглед към вероятната истина” за селището Грънчар. Знаете нашите доводи и виждания. Ще допълним само, че в това изследване почувствахме необходимостта да разглеждаме в единство физико-географските дадености на днешен Тръстеник и на местността Черна вода. Тях Майката Природа ги е обединила чрез пътища, води и суходолия – стремеж към река Дунав./*9/

Разположението на днешен Тръстеник при много внимателен оглед на местността, сред която се намира и, както вече отбелязяхме във физико-географската характеристика, – е специфично и неповторимо. Източната система от суходолия е обхванала в много грижлива прегръдка започващите дъщерни суходолия, сред които съществува днес село Тръстеник. Заравненостите между суходолията много естествено, хармонично и закономерно се вливат в една заравненост и от южния край на Тръстеник тя много точно е очертана от ГП 2 по посока Плевен – В.Търново.

Ненапразно подчертахме горната физико-географска даденост около село Тръстеник: дъщерни долове и съответни заравнености. Някак предопределено Майката Природа дарява заравненостите с подпочвени води. /*10/ Като че ли идещи под главната заравненост, водите се разпределят и захранват с изворна вода склоновете на суходолията. Вековете на времето чрез климатичните фактори и антропогенната дейност бавно, но сигурно са променили облика на ландшафта: изчезват малки или големи локални горички, потъват след това течащи води, изменя се растителността, изменят се климатичните особености… Водните запаси, обаче, получили закономерното влияние на времето, си остават неизменно богатство на микрорайона. Днес два от доловете: Тръстенишкият и на Кара чешме грижливо пазят все още своето богатство и, както в далечното минало, заравнеността между тях щедро дарява своето дъщерно суходолие в Черна вода с вода.

Това е пътят на водата: пътят на живота в този микрорайон. Тук са били селищата в древността и в историческо време. Тук съществува днес само село Тръстеник.
*1. История на България, БАН, С., 1982г., т. III, стр. 360.

*2. Нашият Русенски район е точно между тези две тогавашни крепости на река Дунав.

*3. Параметрите на днешен Тръстеник и землището му включват по няколко древни и исторически образувания и малки землища.

*4. Вероятно се е намирало западно от Тръстеник и извън землището му. Лява вода е локализирана в местността Кара чешме, а Грънчар – в местността Черна вода.

*5. Поради споменати вече съображения остава засета засекретена.

*6. Мезри в Русенско са били и : Мартен, Сливо поле, Червена вода,…

*7. Виж: Българската народност през ХV век, НИ, С., 1972 г., проф.Христо Гандев, стр.25.

*8. II.195: Това е по “ Турски извори за българската народност” – том II,стр.195.

*9. Виж: приложения ХІІ, ХІV, ХХ, ХХІ.

*10. Виж: приложения ХІV, ХVІІІ.

Н О В А Т А О Б Щ Е С Т В Е Н А С И С Т Е М А

През 1388 година животът тук променя своя облик, своите измерения: съществувалите селища, местното население – ги няма. Вече споменахме в предидущата глава за обсадите на Никопол и Силистра, същността на които е поредни движения на войски, съпроводени с поредици от нарастващ гняв, от жестокости и ужас. . . А Тръстеник и регионът са на пътя на тези войски! . . След станалите разрушения и опожарявания най-вероятно е оцелели групи хора да са се запазили из землището, в съседните селища, по-близо или по-далече! . .След време част от тях, вероятно, са се върнали или са били върнати в родното си място, но вече като друг етнос, помнещ себе си и произхода си. Предавайки паметното на поколенията те, върналите се, са наложили и запазили името на селото си – Тръстеник. Напук на новодаденото название! Въпреки векове просъществувал след 1388 година като турско село! Въпреки че е със специален статут! Въпреки често променялият му се физически състав на населението в резултат на регионалните или на националните процеси, осъществени и просъществували в района или преминали през или близо до региона. Определено такова въздействие са оказали: Походът на каймакан Мурза Татарски през 1515 година, Походът на кримския хан Селим Гирай през 1689 година, Руско-турските войни, Размирното кърджалийско време, Исмаил Тръстеникоглу, Заселването на татарите, Черкезкото селище в местността Черна вода и др.

Да! Робството се налага, преминава! Някои се опитват и да го забравят, а други имат негативни реакции и асоциации относно същността му и ролята му. Но остава паметта през вековете, на която сме длъжници и която задължава! Паметта има своите пътища, своите тайни и се открива частично или напълно. Понякога си мислим, че идва със закъснение… Но всичко е закономерно и навреме. И когато ни трябва, и когато има необходимост от нея, въпреки неузрелите съмнения на мнозина!

Животът тук – в Тръстеник, в нашето землище – тръгва по друг път след 1388 година!

За него, както казахме, говори непреходната памет. За него научаваме от османо-турските докменти. За живота тогава научаваме от съдбините на съседните селища през дългите векове на робството. За него узнаваме от националните общобългарски процеси или говорят параметрите на установяване и развитие на наложената османо-турска обществена система. За живота тук научаваме и от войните на Турската империя, от преданията и спомените, от . . . Следвайки всички тези значими моменти на мисълта – малко по малко ще повдигаме завесата пред миналото на Тръстеник и Тръстеничани по време на робството. И, макар подробностите често да липсват, да ги няма – основното всеки ще може да акумулира и да вземе със себе си за следващите дни, години, векове . . .

1388 година! . . Започва робството, а с него започва брутално бързо установяването на новата обществена система, която въвежда новите отношения между поробителя и роба, отношения на установяване на нови задължения и навици, на усвояване на термини и названия, на позволености и забрани. . . Земята има вече нов статут и нови притежатели…Данъчните задължения са нови и значително повече… Някои селища, отделни българи – етнически запазени или помохамеданчени – получават нов статут като задължение към империята или директния владетел...Титли, названия, език,…– всичко е ново и задължаващо!.. Всичко е въпрос на приспособяване и оцеляване, на запазване на етническата памет и на българския корен…Постарахме се чрез приложение 22 всичко това, казано по-горе, да добие плът в съзнанието ви като съществувала реалност.

Нашият регион като близък до река Дунав – изходно-отправна база за походите отвъд Дунава – също има свой статут: селищата в преобладаваща си част са спахийски. А те – спахиите – често се менят като поколения и като личности... Друга част от селищата стават везирски, кадийски. Нашият Тръстеник става везирски, Щръклево – кадийско, други – зиамети, хасове, мюлкове, вакъфи . . . Менят се господари, менят се поколения, мени се народностен състав, менят се селищни образувания и техните конфигурации...

Животът тук вече е нов: и тягостен, и мъчителен, и непоносим, и... Село Тръстеник става първо мезра. Част от Тръстеничани се разпръсква наблизо и надалече. Част от тях “кацва” като временно селище в тъй нарачената днес КЮУ КОНДУ, а след това е принудена след месец или след година, или след години да се върне отново в пределите на новообразувания вече Тръстеник и то предимно като мюсюлмани . . . Идва и времето на специалния статут: везирско село!. . И така – до началото на ХIХ век ! Годините следват една след друга: като застой, като леко движение напред, като промени и надежди, като . . . Животът тук тече не както преди!

РАЗДЕЛ II. Глава четвърта.

ДАТИРАНО ПРИСЪСТВИЕ НА СЕЛО ТРЪСТЕНИК ПО ВРЕМЕ

НА ТУРСКОТО РОБСТВО

Условно първото официално датирано присъствие на село Тръстеник в османо-турските документи е от 1564 – 1565 година. В том ХVI / ХХII на Турски извори за българската история, изд.1981г.,стр.717 Бистра Цветкова споделя: “… Регистърът, който намерих в Общинката библиотека в Цариград е издаден през 1564 - 1565 г. въз основа на по-стара регистрация. В него са зафиксирани данни за соколарите и ястребарите в множество санджаци на Румили и Анадол. Тези данни, от една страна, представят приходите от села, мезри и чифлици, които са били зачислени под формата на тимари за издръжка на соколари и ястребари, както следва: … “ На стр. 727 – 8 следват данни за нахия Чернови / дн.Червен/, спадащо към лива Никболу /дн.Никопол/. Следват данни за Тръстеник, Русе, Червена вода, Деспод Бергоз/ дн.Пиргово/, Белия /дн.град Бяла/,…

За село Тръстеник е записано:

Джеамат на каяджиите и шахинджиите::

Стойо – син на Радич, Стойко – син на Радич - души 2

Пано – син на Радич, Мирко – син на Стойно, Никола – син на Стойно,

Мали – син на Стойно, Мирко – син на Стойо, Иван – син на Стойно – души –6

От джеамата на чакърджиите:

Радослав – син на Иван, Стойно – син на Храно, Недялко – син на Стоян, души 3

Пено – син на Храно, Димитри – син на Радослав, Петри – син на

Радослав - души 3

Това първо докосване до Тръстеник и Тръстеничани от онова далечно историческо време ни дава възможност да узнаем че: те са били и преди 1564 година, че те са имали умения и занимания, за които с почуда узнаваме!

Позволявам си да продължа за кратко размисъла и в една друга, малко неочаквана посока: за да има соколи и ястреби и хора, занимаващи се със соколарство, трябва да има наличие на условия – равнини и гори, наличие на характерна жива храна. С други думи: по-иначе е изглеждал ландшафтът в Тръстенишко, в Русенско. Освен това: соколите са се отглеждали най-малко и за някого, който е живеел тук.

Друг документ, даващ относително ясно основание за размисли и изводи за просъществуването на село Тръстеник е публикуваното изследване на Руси Стойков “Наименование на българските селища в турските документи на ориенталския отдел на Народната библиотека “Васил Коларов” от ХV – ХVIII век, 1959 г., т.I /VII /, С, 1961 г. Този документ е особено ценен и с това, че описвайки всички споменати в турските документи селища и то по съществуващото през 1959 – 1961 г. териториално административно райониране на България се дава възможност за сравнение, размисли, въпроси, изводи, насоки за търсене на нови доказателства за отминалото време на робството. Село Тръстеник е вписано на стр. 469 със следното:

“ Тръстеник , Русенско:

– 1694 – с.Тирсеник – R4, л.53 а,

– 1591 – с.Тирстеник –Цг, вел. Вез., 999, хасове, л. 1 “б”.

Кратко, но съдържателно! През 1591 година село Тирстеник е вписано в Цариградския регистър заедно с други селища като хас – ленно владение на тогавашния турски велик везир…Или може би това е списък на везирските селища въобще?!. Това е 999 година от османското летоброене или 1591 година по настоящето: времето на султан Мурад III /1574 – 1595/. От тогава – поне до времето на Тръстеникоглу – то, село Тръстеник, Русенско по османското право е везирово : на Мустафа паша и на неговите наследници! Затова и сведенията за нашето село са по-оскъдни в сравнение с тия за другите, особено съседни селища, – тия със смесено християнско и мюсюлманско население. Ще добавя засега с подчертано желание за многозначителност само следното: Везирът – Първият везир, както е за случая със село Тръстеник, Русенско – не е случаен човек и си е избрал това място за свое, оценявайки много придирчиво природните дадености и изгоди, знаейки, че по право то става наследствено!

Интересно ще е за читателя да знае кои са били другите везирски селища – тия по списъка от 1591 година. Те многозначително обхващат днешните български земи: Било –Толбухински окръг, Буково – Благоевградски окръг, Българско сливово –Търновски окръг, Градина -Габровски окръг, Железник –Бургаски окръг, Замфирово -Михаиловградски окръг, Кошов – Русенски окръг, Сандрово – Русенски окръг, Ряхово –Русенски окръг, Тръстеник –Русенски окръг, Свищов –Търновски окръг, Тополчане –Сливенски окръг, Царевец –Търновски окръг, Чарда – Ямболски окръг, Ямбол.

В посочения списък на Руси Стойков могат да се видят селища с по едно, две, три или повече фиксирани години на присъствие в документите. Прави впечатление началната – най-отдалечената от нас година 1430 година – годината на първите османистки записвания за Българско!.. Като Тръстеничани е интересно да погледнем и да научим следното: през 1430 година са записани познати нам селища - Баниска, Басарбово, Батишница, Божичен, Долна Студена, Иваново, Кацелово, Кошов, Красен, Кривина, Новград, Обретеник, Пепелина, Пиргово, Русе, Червен, Червена вода, Бойка, Широково, . . .

Видно е, че много селища в Русенско сега не са описани! Някои от тях – като Тръстеник – се появяват по-късно в документите и то с различно присъствие в тях. Причините за това могат да бъдат различни. Колкото до нашето село Тръстеник отсъствието му буди особени размисли. Ако погледнем сравнителната карта на района /*1/ ще разберем, че тук има някаква специфична особеност и причина. За нейното характеризиране ще се постараем малко по-късно с допълнителен доказателствен материал и размишления.

1694 година! За тази година на споменаването на Тръстеник не сме открили нищо конкретно.

Ще споменем с някои данни два регистъра, които са малко преди 1694 година и в които село Тръстеник присъства сравнително, но ясно показателно! Тъй като регистрите обхващат по-близки и по-далечни от Тръстеник селища , които като обем са много, ще си позволим да приведем само съседните на Тръстеник, което смятаме за необходимо като съдържателен материал. Материалът е изведен от “По следите на насилието” , II част, на Петър Петров, стр. 350, 351, 352 :

ПО РЕГИСТЪР – I /*2/	ПО РЕГИСТЪР-II /*3/
Русе - 213 ханета/ христ.къщи/	213 ханета
Красен - 99 ханета	99 ханета - мартолози
Божичен- 26 ханета	26 ханета
Мечка - 46 ханета	46 ханета - мартолози
Пиргово- 62 ханета	62 ханета - мартолози
Две могили – 150 ханета
Басарбово - 110 ханета
Обретеник - 75 ханета	131 ханета
Пепелина - 6 ханета	5 ханета
Червен - 65 ханета	77 ханета
Кошов - 49 ханета	79 ханета
Тръстеник - 2 ханета
рая неверници

От това сравнение е видно, че за 7 години християнското население в някои съседни села се запазва, в Червен, Кошов и Обретеник – се увеличава, а за Две могили, Басарбово, Тръстеник - във втория регистър няма посочени ханета. Всички тези данни могат и трябва да предизвикат конкретни за селищата разсъждения и мисли. Нас ни интересува Тръстеник! Тъй като за него са добавени думите “ рая неверници”! Недвусмислено се подчертава изненадата от присъствието на християните: невероятност!. . Ако е така : кога Тръстеник е станал напълно мюсюлманско село? Иначе, както ще видим по-нататък, той наистина е мюсюлмански през ХVІІ и ХVІІІ век. Изглежда твърде убедително, че Тръстеник не веднага, а с известни колебания през годините постепенно се е превърнал в напълно мюсюлмански.

Би могло да си зададем и такъв въпрос:”Къде са Екзарх Йосиф, Иваново, Щръклево? Наистина ги няма в списъците!.. Що се касае до Тръстеник и в двата регистъра е подсказана една теза, за която преди няколко страници убедено обявихме и за която ще продължим да поднасяме преки и косвени доказателства: Тръстеник е подложен на асимилация..

В представените дотук османо-турски документи село Тръстеник вече очерта своите параметри на съществуване по време на робството. Обаче: как, къде, по какъв начин е просъществувал преди 1564 година? И, макар отговорът за нас дълго време, дори и сега, остава спорен – едно нещо е твърде ясно: той е просъществувал с името Тръстеник! . . Остава ни да търсим сравнения, да поразмислим над съдбините на съседните селища, да намираме косвени или спорни в съдържанието си документи.

В “ Извори за българската история” – т.ХІІ, серия за ХV – ХVІ век /това е том ІІ от “Турски извори”!/,издаден през 1966 година на стр.193 четем: “Тимар на Влашкия войвода:

Манастир Басараба - дом.14,

Мезри - Козяк, Грънчар, Лява вода.

Понеже не фигурират в регистъра Енгерусоглу Насаф хан се съгласи да участва във военните походи и да ги оживи. По причина на това, че друг кандидат няма мезрите се записаха на него. По-нататък се представи на височайше разпореждане.”

По нататък в този документ е посочено по страници кому са определени като спахилък някои от съседните селища: стр.189 – Пепелина, Кошов, Божичен; стр.191 – Кацелово, Широково; стр.193 –Пиргово, мезра Червена вода; стр.223 –мезра Мечка; стр.241 – Лява вода с 9 домакинства; стр.223 – Обретеник… Тава са селища придадени като тимари на военнозадължени спахии. На стр.289 е записано: “Тимар на Хамр, брат на Инехан. Владее го и участва във военните походи : с.Тръстеник, с друго име Дойран обасъ: дом.17, приход 1323, първоначално 700, увеличение 623 акчета, военнозадължен, лично въоръжен…”

Тази поредица от сведения се отнася към средата на ХV век.

Информацията показва, че районът съществува, че мезрите също съществуват със собствените си имена, че Лява вода все още я има, макар може би с приходящи. . .

Но Тръстеник – Дойран обасъ е спорен тъй като е показан като сведение за днешното село Дойренци, Ловешко от преводачите и историците. Тимарите в този списък за Никополския санджак , в който влизат и Ловешко, и Русенско, и Търновско, и Шуменско – са много. Списъкът заема в посочения том страниците от 161 до 335. А това дава възможност като по-обемно физико-географско пространство и съдържание на регистъра, от една страна, както и свободното боравене с него от записвалите тимарите тогавашни чиновници – от друга – да се чувства една несигурна категоричност при очевидни и натрапващи се изводи.

Следващият османо-турски документ още повече смути изследването и дълго време даваше повод за противоречиви размисли, търсения, очаквания: том ІІІ от Турски извори или с другата сигнатура – том ХVІ от Извори за българската история . От стр.427 нататък е публикуван “Откъс от подробен регистър на мюлкове и вакъфи в България от средата на ХVІ век”. На стр. 441 четем: “Вакъфи на Ибрахим паша. Новоосновани”. Документът наистина заслужава по-голямо внимание, защото в него се крие разковниче от голямо значение за нашето изследване… Първата група от 4 села в него само ще споменем, защото и това ще е достатъчно за по-нататъшните размишления и изводи: “В самото Йенидже, с друго име Хезарград-и джедид, наричат го още Каяджик, спадащо към Чернова”. Става въпрос за сегашния Разград, за днешния квартал в него Доброва, за Гецово, за Ситово, които са спадали тогава към Червен.

След това лист 17”б” от османо-турския документ е чист лист и, според преводачите, неизписан. Дали нарочно е било оставено място за допълнителни вписвания или нещо по-късно се е случило с вписаното?! А тук, според нас и според последвалия текст, е трябвало да има макар и косвени указания, внасящи яснота за следващите страници - информация за 3 села, особено за първото. Затова, следвайки превода на туския текст от страници 18”а” и 18”б” – съответно обнародвания превод на български език на страници 449 и 450, ще се натъкнем на противоречия, коментирани и малко по-горе.

Ще приведем обяснителния текст към стр.18”а” за да може читателят точно да следва своя път на размишления, запознавайки се с нашите.

Ето точния превод заедно с бележките на преводачите към него:

Това е част от текста: на стр.449. Ще приведем обясненията на преводачите към обозначените места с *6 и *7 и след това ще продължим с останалата част от текста на стр.450:

*6 – “ Мустафа паша е един от висшите военни сановници по времето на Баязид ІІ и негов велик везир. Заподозрян в предателство при Селим І той е убит.

*7 – Това е мезрата Дойран обасъ, зачислена под името Тръстеник към тимара на Хамр, брат на Инехан, през 70-те - 80-те години на ХV век… През 1528 – 1529 година същото населено място фигурира в един цариградски регистър към вакъфа на Хинди, една от дъщерите на Мустафа паша. … В още по-късен цариградски регистър – от 1582 година – е даден препис от документа на мюлка Дойран обасъ, впоследствие вакъф на Мустафа паша. Този документ текстуално съвпада с нашия…. За разлика от софийския регистър тук липсва пасажът, от който личи, че жителите на Дойран обасъ са били освободени със заповед от данъците авариз-и дивание и текялиф-и султание. Дали този факт трябва да се тълкува в смисъл, че тия фискални облекчения били отменени към края на ХVІ век е трудно да се реши.”

Продължението на текста-превод от стр.450: “ Ако някой / постъпи/ против моя берат, да бъде наказан. Сега посоченият вакъф е владение на екзекутирания Мустафа паша. Същият Мустафа паша е създал от казаната / мезра/ три села, съживил я, увеличил дохода и я заселил. В момента е село, което е мюлк от по-рано. То е мюсюлманско село, не е вече село на неверници. Селата Тръстеник /*1/ и Акча клисе /*2/, които споменатият /паша/ съживил изново, са превърнати в хасове на падишаха, господаря на света. И мюлковият статут на въпросното село Дойран обасъ е също признат. И понеже /тези села/ притежават султански заповеди в смисъл да бъдат освободени от авариз-и дивание и текялиф-и султание, за всичко това бе докладвано в султанския двор. Прие се, че то има законна сила и занапред, и се вписа в новия регистър.

Село Дойран обасъ/*3/, спадащо към Ловча, вакъф на споменатия Мустафа паша … “

А обясненията на преводачите към *1, *2, *3, са:

*1 – Славяново, Плевенско,

*2 – Неуточнено

*3 – Дойренци, Ловешко.

Целият текст с поясненията на преводачите дава разнопосочни възможности за размисли, търсения, съображения и изводи.

Прави впечатление споменаването на Чернови /Червен/, което няма никаква наглед връзка с току-що цитираните 3 селища: Дойран обасъ, Акча клисе и Тръстеник, от една страна, и трите селища – нов вакъф на Ибрахим паша: Дойран обасъ, Синадин Евран и Кочдарин бюзюрк… Последните две селища ще имат значение за изследването само ако се приеме че Дойран обасъ и Тръстеник, Русенско са едно и също село. Тогава ще се наложи да се търси къде в региона биха могли да бъдат и то близо до нашето село. Тогава от значение ще е и техният превод и познаването на района в исторически план.

Пишещият тези редове има проучване и в тази насока…

Въпросният Мустафа паша излиза, че е служил при султаните Баязид ІІ Вели /1481 –1512/ и Селим І Явуз /1512 – 1520/. Това значи, че той получава в притежание Чернови, Ловча и въпросните 7 села преди 1512 година, защото при втория султан той е убит през тази година. А щом въпросните села са на Мустафа паша, то Ибрахим паша ще е негов наследник, според цитираните текстове и бележките на преводачите.

От бележките на преводачите звучи убедително и утвърждаващо, че Дойран обасъ е днешното село Дойренци, Ловешко и че село Тръстеник е Славяново, Ловешко. Тогава мисълта води и удостоверява нов извод: в днешна Ловешка област е имало 3 Тръстеника: Марашки Тръстеник – днешният град Тръстеник; Турски Тръстеник – днешното Славяново; Дойран обасъ – с друго име Тръстеник, пак турски като противопоставяне – днешното село Дойренци… И това в един не много голям периметър от географското пространство! Тогава?.. Ще спестя засега потока от размисли, защото вероятните посоки на мисълта по друмищата на тогавашните и сегашни географски реалности и на историческите събития биха невероятно отежнили изследването.

Заслужава си по-внимателното разглеждане на обясненията към цитирания текст. Обяснението на *7 : ”Това е мезрата Дойран обасъ, зачислена под името Тръстеник към тимара на Хамр. . .” Този текст напълно кореспондира с цитирания малко по-рано текст от стр.289 на Извори за българската история,т.ХІІІ,серия за ХV – ХVІ в. и особено, и закономерно се явява като предистория в съществуването на с.Тръстеник, Русенско до 1591 година, когато официално е записано като везирско село. И, ако е верно твърдението на нашите османисти, че Дойран обасъ според цитирания по-горе текст е днешното село Дойренци, Ловешко, то защо именно Тръстеник, Русенско е записано като везирско през 1591 година, а не другото?!

Тогава?!

За историците-османисти е повлияло изглежда днешното име Дойренци или онова “Дойран обасъ, спадащо към Ловча” в цитирания по-горе текст.

За земите на днешна България и за земите на Балканския полуостров българското име Тръстеник и турското име Дойран обасъ имат широко разпространение… Етимологията на ТРЪСТЕНИК – от тръст – вече обяснихме. Етимологията на ДОЙРАН – в случая на селищното наименование ДОЙРАН ОБАСЪ – е следната, според обясненията в турско-български речник, БАН,1952 г.:

стр. 135 – doyuran – 1.Който храни, нахранва някого.

– oba – 1. Голяма палатка с подразделения.

2. Чергарска челяд под една палатка.

3. Временно местожителство на бежанци.

Точният превод на ДОЙРАН ОБАСЪ е вече ясен. Ясно е и защо е получила гражданственост тази топонимия: точно отражение на същността на чергарите, заселили много обезлюдени тогава селища –мезри.

Ще приведем като доказателство и имена на съществуващи сега селища с произлязло име от ДОЙРАН: Дойранско –Хасковско; Дойранци –Хасковско; Дойренци –Ловешко; Дойранци – Варненско; Дойран – град в Беломорска Тракия; Дойранско езеро – на границата между Гърция и Македония.

Името на селището носи последствията от причината!. . По време на изследването се убедихме в това не само от този пример! Няма да се учудим защо ще се изненадат много – главно интелектуалци от много селища, ако имаме възможност да поспорим , а след това да си изясним напълно научно и достоверно какъв е произходът и как се е казвало тяхното селище. А необходимостта от това е повече от актуална и назряла! За да не звучи преднамерено и самонадеяно като извод това утвърждение, ще споделим отговора на един интеллектуалец от село Щръклево на въпроса Знае ли имената на селоито си преди 17 век?:” Ти знаеш ли го? Никой не го знае!”

Неубедителен и незадоволителен отговор!!!

Вярното е че много названия и имена тънат в забрава и днес в публичното българско пространство битуват дадените им турски съответствия – често побългарени с българско окончание. Други пък остават като исконно утвърден първоизточник...

Да! Името на селището сочи или причина, или последствия, или точни наблюдения! Както е и с името на съседното ни село Екзарх Йосиф. В цитирания списък на Руси Стойков на стр.406 намираме: “Е.Йосиф /Кара коджалии/, Русенски окръг, 1734, 1689 – Кара коджалъ.

А в турско-българския речник: стр. 273 - kara – 1. Черен.

стр. 306 - kocalı– омъжена /жена/.

С други думи: черна - зачернена омъжена жена: вдовица!

А защо е име на село?!.. Самият превод и поднасянето на името коджалии волно или неволно показва посредством средствата на турската граматика: В.падеж – определително пряко допълнение. По този начин: жени без мъже, определено съществували след 1388 година, но останали в селото си или в околностите му – преместили са се на друго място – какъвто е случаят с Тръстеничани! /*4/

Вече приведохме легендата за нахраненото куче със солена храна, за селото на овчари, както сочи тя: Старо село – Кюу конду.

Никакво старо село не е това! ! ! Неправилно векове – Че и днес! – дадената местност се нарича така! Преиначеният превод и фонетично измененото название поддържат измамата! И което е много жалко: много българи и турци, запознати с езика, не се замислят за същността на превода и звученето!

Köy kondu. Това би трябвало да е точното звучене, но не е точният му превод и значение – Старо село! – както битува до днес и днес!

ПРЕМЕСТЕНО, КАЦНАЛО, КУНДИСАНО, ВРЕМЕННО СЕЛИЩЕ! – това е точният превод – точният смисъл на закодираната чрез фонетичните изменения през вековете историческа истина и памет!!!

И това, че едва през 2004 година прозвуча точният превод и от българин, и от турчин – тръстеничани: – Почти едновременно!!! – изненадва и тревожи! Това стана благодарение на усиленото и не съвсем рационално търсене на турското звучене на думата СТАР, съвсем не прилягаща към точното име и точния превод.

Ето село Тръстеник най-после без завеса!

През 1388 година село Тръстеник става мезра заедно със селата Мечка, Грънчар, Лява вода, Козяк Това са селища съседни и владяни от един български болярин, живеещ в крепостта някъде между тях. Вероятно е оказана колективна и упорита съпротива и . . .

Тръстеничани! Жители и от съседните споменати селища! Една част от тях са избити…Други побягват далече…Трети – разпръстнати отначало – се събират : КАЦВАТ като селище и намират подслон в споменатата и известна сега местност СТАРО СЕЛО на 1 км по пряка линия и южно от мелницата…Удивлява наистина липсата засега на данни за течаща вода тогава, макар че сравнително близко в недалечното минало е имало кладенци.

Тръстеничани от Köy kondu са върнати по-късно за да заселят тимара на спахията. Кой е бил първият спахия? Няма сведения. Както вече предположихме Хамр, брат на Инехан през 70-те – 80-те години на ХV век владее вероятно вече селото-тимар като военнозадължен спахия. Селото тогава е с все още смесено население. По-нататък то става село, населено само от мюсюлмани. Българите ги няма, но го няма и названието Дойран обасъ! Жителите-българи, станали мюсюлмани, запазват спомена и истината за нас – за поколенията: СЕЛО ТРЪСТЕНИК !

Ето, най-после, хронологията на тръстенишкото историческо присъствие през ХV, ХVІ и ХVІІ век според приведените вече моменти от Изворите за българската история:

– 1388 година – И село Тръстеник пада под властта на турците,

– Тръстеник става мезра, тимар, пак мезра.

– ХV век: 60-те – 70-те години – става тимар на Хамр, брат на Инехан.

–1480 – 1512 : през този период Тръстеник става владение: мюлк, а след това вакъф на Мустафа паша, велик везир на Баязид ІІ Вели;

– 1528 – 1529 : Тръстеник е споменат като вакъф на дъщерята на Мустафа паша – Хинди;

– Средата на ХVІ век : Тръстеник отново е признат за вакъф на наследника на Мустафа паша – Ибрахим паша;

–1564 – 1565 : Наследниците на Мустафа паша, на Ибрахим паша – притежават българи – каяджии, шахинджии, чакърджии и живеят в Тръстеник;

–1582 : Даден е нов препис на наследниците;

–1591 : Тръстеник е записан в специален регистър с потвърден статут на везирско село;

–1656 : В Тръстеник има само 2 християнски къщи;

–1663 : Селото вече е напълно турско;

–1694 : Документирано присъствие, но в процеса на изследването не попаднахме на съдържанието на документа.

По-нататък историческото присъствие на Тръстеник е по-осезателно и точно документирано. Представянето на селото през ХVІІІ и ХІХ векове следва в изложението на изследването.Трябва все пак да Ви върнем в началото на представената хронология. Периодът, през който селото ни става мюлк на Мустафа паша – е важен!

Долът ни – на селото ни през 2004 година – след онази страшна 1388 г. отново е заселен и то с З села: Акча клисе, Дойран обасъ и Тръстеник. Как са били разположени тези нови селища? Кое къде е било?… Много трябва да гадаем за това: нищо не ни е оставено като точно знание . . .

Все пак е необходимо да опитаме чрез размисъл и сравнение!

Две от споменатите три са: на мястото на сегашния център около сградата на Кметството и на мястото на сегашните Църковна и Шопова махали. Това са Дойран обасъ и Тръстеник. В тях е заживяла голямата част от “новото” население. Защо ли?

Защото, вече стана въпрос, че в някои цитирани документи, тези две села си оспорвали правото на име на възстановеното селище. А е историческият факт, че от новообразуваните 3 селища в края на краищата просъществува само едно – Тръстеник. Присъствието, противопоставянето и съществуването на двете споменати селища именно в локализираните две места е подчертано многозначително! Това се подчертава от некрополното място помежду им: голямото турско гробище на мястото на фурната, тото пункта, пазара, цялата равнинна площ около тях. Така косвено се подчертава и заявилото присъствието си гробище още от преди робството – някъде непосредствено до току що споменатото турско.. То е било зад и западно от Музея.

За некрополните места и тръбопроводите за питейна вода, които също са от значение и за валидността на цитираната хронологияще говорим по-нататък., За историческото присъствие на новообразуваните селища ще поразсъждаваме документирано в глава VІІІ: Културни процеси в с.Тръстеник по време на робството. Изпреварващо само ще споменем, че тръбопроводите за питейна вода са били една изключителна за времето си придобивка.

А сега на чакащия въпрос: Къде е било мястото на третото новообразувано селище Акча клисе?!!

Въпросът изисква два отговора: за мястото и за името!

Мястото може да бъде или в Баш чешме, или в Мешеджика. И на двете места е имало достатъчно вода. И на двете места и днес личат почти еднакви и специфични формообразувания на местността, които днес все още зоват и питат ще се заинтересоваме ли от тях!. . Макар че предание №7 говори определено – категоричността е под въпрос!

Що се отнася до названието Акча клисе – Бяла черквичка има какво да се помисли., Това, документирано и от турците име, говори, че преди тях и след завладяването тук е имало църквичка: най-малко от времето на Второто българско царство. Не изключваме и мисълта за съществувало такова селце, махала – с това име във времето и пространството преди робството. Освен това турското название, а защо не и название-превод, говори и за бързото му изчезване като название, противоставено и противоставило се на новата историческа действителност. А колкото до това, колко време е просъществувало новообразуваното селище – възможностите са две: кратко съществуване и изчезване или бързо сливане чрез преливане на хората му към другите две. Сливането или преливането, може би, са се оказали два едновременни процеса, даващи повод да се мисли, че и двете места – Баш чешме и Мешеджика – са еднакво реално възможните места за Акча клисе /Akça kilise/. Такава е една от възможните посоки на мисълта и изводите! Реално комбинациите на мисълта и на съществувалата тогава реалност могат да бъдат няколко!

Времето на робството за село Тръстеник минава главно под знака на следните определения:

– населението е мюсюлманско;

– селото е владение отначало на спахии, а по-късно става везирско;

– през останалото време селото е владение на везирските наследници;

– районът ни както всички крайдунавски земи – особено в Северо-източна България – е отправно място за походите и войните на север, войни винаги с прякото или косвено участие на Австро-Унгария и Русия.Тези войни, определено, играят своята роля в еволюционните процеси в Европа, която е място на съвременните и на тогава водещите културни ценности.

Именно тези определения и реалности са главната характеристика на съществуването дълги, дълги години. . .

Етническият състав на населението на Тръстеник започва да се променя от средата на ХVІІІ век, а принадлежността на селото на везирските наследници оттогава започва да загубва своята същност. Това е същността на размирното кърджалийско време . Кърджалийството и войните на север са с постоянно и нарастващо въздействие. Движението на войски, миграционните последствия от успешните или безуспешни походи засягат Тръстеник и землището му като крайдунавски регион, натоварен с особената задача на буферна зона и преден бастион . . .

Войните на север и – особено тия с Русия – имат постепенно и нарастващо въздействие и отзвук върху етническите процеси и ценностните промени в съзнанието. Доближаването на военните сблъсъци до река Дунав и преместването им на юг след началото на 80-те години на ХVІІІ век бележи началото на размирното кърджалийско време – началото на прякото въздействие върху живота на населението и в региона, и в Тръстеник…

Наблюденията върху историческите документи и събития сочат наличието на един сравнително дълъг период от близо 100 години на ТРЪСТЕНИШКО ВЪЗРАЖДАНЕ. От чисто мюсюлманско село Тръстеник постепенно и необратимо приема новата историческа вълна от поколения българско население, от една страна, и от друга – под влияние на войните губи мюсюлманско население. Не без значение е и фактът на безспирните процеси на кърджалийското безвремие и упадък на елементарни ценностни обществени правила и задръжки. . .

Миграционните процеси са били силни, разнопосочни и необратими!.. И всичко това е било съпроводено неминуемо с преживявания, изпитания – като лишения и несгоди –, и морални проблеми – като съдби! . .

Като първи моменти в тези процеси си позволяваме да посочим Руско-турската война от 1768 – 1774 години, когато русите обсаждат Русе /*6/, Варна, Силистра. Последвалата поява на малки или големи кърджалийски банди също е определящ момент. Кърджалийските банди, вилнееещи като самоуправство и беззаконие са сравнително още далече от моменти на организираност. Но те са под влияние на промяната на статуквото в Северо-източна България. И докато войната докосва региона със своето въздействие, то кърджалийските банди след десетина години ще родят вече оформено кърджалийско обществено движение: анархията! /*7/.

Тъй като анархията в Северо-източна България има за свой център Русе и Русенско и има тръстенишки привкус чрез тръстенишката знатна фамилия Тръстеникоглу – за тях ще се спрем в отделна глава.

Бележки към глава четвърта:

*1 - Виж приложение ХХІІІ.

*2 - Регистър за поголовен данък ДЖИЗИЕ за каза Русе за времето от 20.10.1656 г. до 08.10.1657 г.

*3 - Дефтер за поголовния данък ДЖИЗИЕ, съставен на 21.03.1663г.

*4 - Прокрадва се мисълта, че жени на Козяк - село, локализирано на север – северо-изток от днешното село - са дали началото и името му.

*5 - Виж приложение ХХІІ.

*6 - Виж приложение ХХІV.

*7 - Виж: Кърджалийско време, Вера Мутафчиева, НИ, С., 1977г.