ОПИТИ ЗА ЛЕГАЛИЗИРАНЕ НА ЛЕКАРСТВОТО

Пр.Хр. След като се завърнах от Германия, във Виена за първи път подадох документи, да се легализира лекарството въз основа на документацията, която имам. Тя е предостатъчна за официална регистрация. Всичко, което беше необходимо - формуляри мостри и т.н., го приложихме и съгласно закона чакахме 6 месеца да получим някакъв резултат - "да" или "не".

Тр.В. При кого подавахте документацията и искането си?

Пр.Хр. В Министерството на здравеопазването има специален отдел за регистрация на медикаменти. След като изминаха 6 месеца, започнахме да питаме защо се бави решението. Но почнахме да получаваме все нови и нови писма от министерството - това трябва да се допълни, онова трябва да се представи и с времето, понеже исканията им бяха неоснователни, се завърза една кореспонденция, която само усложняваше въпроса. Минаха 6 години - министерството все още не може да вземе решение дали да го регистрират или не. Преди да дойде финалът, има един интересен случай. В държавна лаборатория, която прави точно такива анализи за допускане на нови медикаменти, ръководителят й д-р Шварц продължаваше да иска колкото се може повече подробности за технологията на лекарството. И се стигна до там, което по закон е недопустимо, че той казва: "Фирмата трябва да даде точната технология, как произвежда лекарството."

Тр.В. Вашата фирма?

Пр.Хр. Да. Нашата фирма трябва да даде точна информация не само за състава, но и за технологията. И понеже цялата работа беше зависима от това, брат ми каза: "По-добре е да дадем някои неща, макар и не всичко, за да може да им се затвори устата и да кажем: Ето на - сега имате всичко." Но това не помогна абсолютно с нищо. Тр.В. Вие какво представихте все пак?

Пр.Хр. Дадохме известни сведения за производството на лекарството. Имахме заседание, на което присъстваха 11 души от Минисерството на здравеопазването, от университета, професори по фармакология, лекари - беше като някакъв трибунал, където ме подложиха на натиск и се завързаха дискусии. Д-р Шварц става и казва, че е пробвал да произведе лекарството по данните, които сме дали, обаче не е успял. Бях му дал отделните субстанции от състава на лекарството, отделните части. Имах изпробвания от Радиохимичен институт - при проф. Гетов, също българин. Той ми изработи изследванията и графиките за всяка субстанция и след това на самото лекарство. Така ги дадох и на д-р Шварц. Обаче той в опита си не е можал да успее. "Аз като го правя, вика, по технологията и като смеся - нищо не излиза. Тук има някаква лъжа, подвеждане на държавните органи." Или фирмата трябва да даде всичко, за да може той да го направи, или няма да го регистрира. Тук не можахме да се разберем и брат ми каза, че за да се вземе решение, трябва да ги принудим чрез върховния съд. Цялата работа я пое един адвокат.

Тр.В. Специални медицински дела ли гледа този съд или не?

Пр.Хр. А, не. Това е Върховен съд. На тоя съд присъстваха представители от Министерството на здравеопазването, присъствахме и ние. Във всеки случай при закрити врата. И съдът взема решение, че министерството има право да не го регистрира, тъй като фирмата не е съгласна да даде точната технология. Аз го имам писменото становище на съда, където той обосновава причините, за да се отхвърли регистрацията. Въпреки това представителите на министерството признаха пред съда, че лекарството е добро, лекува, но те настояват да се даде технологията и това е причината да не го допуснат. В австрийския закон за регистрация на нови медикаменти поначало не се иска технологията, иска се само съставът на медикамента.

Тр.В. Вие им предоставихте състава?

Пр.Хр. Всичко е представено коректно. Но към един параграф от закона към края има такъв текст: "Ако властите намерят за необходимо, могат да искат и технологията." Веднага изниква въпросът, кога властите имат това право, кога им е необходимо. Логично е да се изисква при медикаменти, където лечебната доза и дозата на отравяне -токсичната доза, почти се сливат. Какъвто е случаят при цитостатиците. При нас за това не може да става въпрос. Коя е тогава причината те да искат технологията?... Тук се разделиха нашите пътища - ние не дадохме технологията, а те отказаха да го регистрират.

Това беше първият и последен опит за регистрация. В Германия също не сме пробвали. Никъде другаде освен в Австрия. След като 6 години по-късно отказаха да го регистрират, аз казах на брат си: "Дотук. Повече не искам да си губя времето. Който иска медикамент - да заповяда, ще му дадем. Които не иска и не вярва - негово си кафе." И така продължи дълги години, докато един път брат ми каза, че няма да бъде зле, ако пробваме в България. За тази цел ние пратихме майка ми в легацията с цялата документация, със съответната писмена молба до Министерството на здравеопазването.

Тр.В. Колко години продължиха това разкарване и тези твои одисеи от институция на институция след откриването на лекарството?

Пр.Хр. Колко години? Може да се каже - до днес. Да винаги съм бил конфронтиран с отделните институции, понеже всяка стъпка, която може да се направи напред, е свързана с тяхната благословия.

Тр.В. И какво те крепи все пак? Какво крепи духа ти толкова дълго време, когато постоянно получаваш откази, за да работиш така неотлъчно за това благородно дело?

Пр.Хр. Това е известна упоритост, когато имам нещо в ръцете си и съм уверен, че с него мога да помогна не на хиляди - на милиони болни хора, въпреки разочарованията упорството ми е давало импулс да правя все нови и нови опити с надеждата, че един ден някой може да събуди хуманното у себе си и да каже: "Абе защо не. Нека го пуснем тоя човек напред , да приложи откритието си." Но досега не е имало такъв случай.

Тр.В. Чувствате ли се човек, който изживява незавидната съдба на един учен и откривател, непризнат по субективни причини?

Пр.Хр. Не мога да каже, че факторите са субективни или обективни. Може би те имат много по-сложен характер. Субективните са, понеже всички хора, които работят в тая област, малко или много, имат свои планове и се надяват все някога да стигнат до положителен резултат. Смятам, че е трудно осъществим такъв жест, ако откритието на някакъв изследовател се даде на негов колега той да го прецени, да му отвори пътя и да каже: "Това, което аз търся - ти си го намерил вече. Заповядай." По тоя начин той сам реже клона, върху който седи, и няма никакъв интерес. Това са вродени егоистични качества при всички хора. Човек не може да каже, че не е егоист, когато става въпрос за неговите лични интереси. Той може да ги подтисне до известна степен, но идва момент, когато егоистичното взема връх: аз да бъда добре, другият - все ми е едно. Така разсъждават според мен повечето медици, които работят в областта на раковите изследвания. И не само там. Питам се как бих постъпил, ако зависеше от мен, ако дойде някой и ми каже: "Ето. Аз съм открил средство против раковите заболявания." Знам, че ако му отворя вратата, той ще ме изпревари, него ще го признаят, а аз оставам долу в калта.

Тр.В. Да де, ама вие вие бихте постъпили така с известно колебание, защото сте открили лекарство 30 години преди него и може да имате известна ревност. Но ако не сте открили лекарство, а знаете, че страдат милиони хора, не бихте ли казали на своя колега: "Хвала ти! Пускам те! Дори ще ти съдействам! Ти спасяваш света от рака, от една жестока чума."

Пр.Хр. Аз бих го пуснал. Имал съм контакти с много хора, които работят в тая област. Всеки държи в папката планове за години подред и във всяка комбинация, за която си е поставил цел да я изпробва върху животни... той вярва. Ако не вярваше, нямаше въобще да започва. И всеки опит той очаква с нетърпение да го приключи, за да види дали има резултат или не. Ако няма надежда, няма смисъл да работи. Това го тласка, дава му кураж да мисли и експериментира денонощно. Спомням си за Раковия център в Хайделберг. Навремето бах при проф. Шмел. Той ме развежда из целия институт и ми показва. "Ние, казва, имаме 20 хиляди плъха на разположение." Двадесет хиляди парчета... И ме води там, където отглеждат плъховете. Искаше да докаже, че те работят денонощно и не жалят животните. Правят опити с по 100, по 200, по 1000 плъха на ден. Това е също едно фалшиво представяне на същността на проблема.

Тр.В. И за мащабите с които се работи.

Пр.Хр. Аз съм правил опитите си само когато е необходимо на всяка цена. Излишни опити - не, понеже един опит струва живота макар и на малък брой животни, макар и на един плъх. А те водят статистика, колко плъха са инжектирали, колко плъха са сецирали, протоколи правят - купчина от протоколи. Това го вземат като актив. Когато водят статистика, се правят такива сравнения и където видят положителното поне половин процент, вече го смятат за голям успех. За съжаление е така.

Тр.В. Вие подсказвате определени мисли, че има някаква скрита организация като че ли, която работи задкулисно против открития от подобен характер. Каква е ползата да се спъват хората, които са стигнали до открития, имащи значение за цялото човечество?

Пр.Хр. Вижте какво, аз нямам доказателства за това, но е близко до логиката. Вземете само пенсионните сдружения които съществуват на Запад. Когато един човек започне активен живот, получава заплата - всеки месец му се удържа от заплатата за пенсия. Това са пенсионни осигуровки. На Запад е така - когато мъжете навършат 65, а жените 60 г., имат право на пенсия. Обикновено раковите заболявания нападат хората между 40 и 60 години. Възрастта, в която тези заболявания са в най-голям процент. Логично е тия хора, като се разболеят от рак, ако се излекуват и пенсионират, или са вече пенсионирани и се излекуват, да продължават да живеят и да получават пенсии. Ако те починат преди да се пенсионират, или малко след като са се пенсионирали, по този начин вноските, които са правили, остават в полза на застрахователното пенсионно дружество. Застрахователното дружество печели от трагедията на хората. То няма интерес хората да се излекуват. Помислете, става дума за милиони хора. Това е само една организация, а те са толкова големи, силни, имат власт в ръцете си. Но не излизат да кажат открито, че не искат хората да се излекуват, не искат да съществува лекарство против тази болест.

Тр.В. А други заинтересувани среди?

Пр.Хр. Това са големите фабрики за производство на медикаменти, които имат, малко или много, вече пуснати лекарства, които не лекуват ефикасно, но са наложени вече в практиката. Това са цитостатиците, които се използват масово във всички клиники в Европа и в целия свят. Собствениците на тези производства, много просто, нямат интерес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина да лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува техните. А това е едно голямо неизчислимо перо за индустрията. Няколко са фабриките, които произвеждат тези медикаменти и ги доставят за целия свят. Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът се завива. Из един път тези милиарди изчезват, понеже идва някой друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите също са хора, които нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент.

Тр.В. Изглежда най-заинтересовани от радикално решение на проблема са учените.

Пр.Хр. Да, учените. Тези, които стоят на ключови позиции по министерства, в институции, те са малко или много в ръцете на индустрията. Има практика, аз мисля говорих на тая тема, във фармацевтична фирма "Хьохст" в гр. Франкфурт на Майн, където два пъти в годината се свикват конференции, на които се канят всички тия хора, заели възлови места. И те получават накрая, за да се покрият разноските, от пет до двадесет хиляди марки. Много ясно е, че индустрията държи тези хора в ръцете си. Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да получи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако ми даде път - пресъхва изворът. Той няма вече да получава такива "лесни пари".

Тр.В. Говорихте за огромните лаборатории и за многобройните изследователски колективи по света. Вероятно, ако се регистрира и утвърди едно такова лекарство, те също ще прекратят своите занимания.

Пр.Хр. Ами те ще си загубят хляба. Едното е зависимо от другото. За търсене на лекарство, което да унищожи раковата клетка, работят хиляди хора и повечето от тях трябва да кажат: "До тук. Повече няма накъде." А това са хора, които имат фамилии. Разчитат на тази професия. Човек остава без работа или трябва да си търси друго. Не е така лесно. Много е сложен проблемът. Кръстосват се интересите не само на индустрията, но и на частни лица, които нямат интерес от откриване на подобно лекарство. Но дори и да излезе подобно лекарство против тия болести, аз съм сигурен, че много от лабораториите ще останат, понеже има огромно поле за изследване и особенно проблемът с гените. В тях трябва да се изолират тия карциногени, онкогени - гени, които се предполага, че са виновни за трансформирането на здравата клетка в ракова. Има толкова много работа за в бъдеще. Има, има още много, много работа.

Тр.В. А вашето лекарство лекува ли други болести освен рака?

Пр.Хр. То е произведено, открито е специално срещу раковите заболявания, но по време на клиничното изпробване трима болни от рак паралелно са били болни и от диабет. При контролните лабораторни изследвания се установява, че кръвната захар се нормализира напълно, че няма нужда да вземат повече инсулин и тримата болни са излекувани. Не съм обръщал въобще внимание на диабета, но в последно време на няколко души, които са ми лични приятели и които са болни от тая болест, съм им давал лекарство и те бяха излекувани.

Мой съученик вече трета година е напълно здрав. Беше на таблетки. Чувстваше се много зле, изморен, неработоспособен. Бе изгубил всякакво желание да живее. Той самият казваше: "Бях си приготвил въжето." Сега работи земеделие на село от тъмно до тъмно. "Не чувствам никаква умора, казва, докато по-рано като извървя 50 м, трябва да се спирам - не можех. Изморен бях и ми се подкосяваха краката."

Тр.В. Може ли да се каже, че случайно при лечението на рака сте открили, че лекарството действа и на диабета?

Пр.Хр. Това беше съвършено случайно. Никога не съм имал амбициите да пробвам и за други заболявания. Но тая случайност ми даде повод умишлено да наблюдавам лекарството как действа при други болести.

Преди 3 години един гражданин от Стара Загора на път за София се отби при мен в Карлово. Диагнозата му беше хроничен гломеролунефрит. Беше целият подпухнал, без никакво желание да живее, изморяваше се много лесно. Въобще имаше типичните токсични проблеми на това заболяване. Лекарите го насочили за хемодиализа във Военната болница.г На 24 часа с големи усилия отделял някакви си 100 до 200 кубика урина. След като изпи една ампула, пет минути по-късно започна да отделя значително по-голямо количество урина. Решихме да продължи лечението с моя препарат. Оказа се, че всички изследвания, когато е бил приет във Военната болница, са имали нормални показатели. Той продължи да взема лекарството, без да знаят в болницата. "Всичко е нормално, казали. Няма нужда от никакви медикаменти, а пък от хемодиализа - още по-малко." Тоя човек и до днес е здрав, миналата година се е оженил.

Друго странично заболяване - това е хепатит. Имам много случаи в Германия, в частната клиника на д-р Фелдвег. Той лекуваше някои заболявания с биологични препарати. Взема от кланицата части от различните органи, счуква ги, смесва ги с физиологичен серум и ги слагаше интрамускулно на болните. Когато хората не знаят от какво са болни - чувстват се слаби, а д-р Фелдвег спомага за едно общо регулиране. Тр.В. Той лекар ли е или не?

Пр.Хр. Лекар е. Лекуваше и болни от рак с моя медикамент. Един професор му праща пациент от гр. Манхайм. Професорът е пробвал 3 години наред да му оправи черния дроб и след като не успява, казва: "Нека да отиде при Фелдвег." Обаче той, вместо да му прилага рутинната терапия с неговите клетки, му слага от медикамента.

Тр.В. От вашия медикамент?

Пр.Хр. Да, срещу ракови заболявания. И после ми каза: "За десет дена всичко се нормализира при него." Изписват го и болния се връща пак при професора в Манхайм. Професорът ми пише писма, обажда ми се по телефона: "Какво направи? Аз три години се мъча и не мога да го оправя. Ти, вика, за десет дни го излекува."

Тр.В. А той какво заболяване е имал на черния дроб?

Пр.Хр. Не си спомням точно какво е имал, но след това същият професор влезе във връзка с мене и аз му пращах медикамента... Предполагам, че ракови болни е лекувал.

Имам интересен случай. Пациентът е с цироза на черния дроб. Само две опаковки му дадох, и се почувства много добре. Той още не е излекуван, обаче самият процес, предполагам, най-малкото е блокиран. Трябва да се направят изследвания, за да се види по-конкретно.


Ветеринар дава лекарство СН23 на кучето Сиси
Тр.В. С две дози не е достатъчно?

Пр.Хр. Много малко е с две дози. Други такива заболявания? Например гъбните болести по краката, от които много хора страдат и са твърде неприятни когато човек ги има. С това лекарство изчезват завинаги. Различни екземи също се лекуват, обаче не съм изследвал точно какви.

Тр.В. Кой приготовлява лекарството?

Пр.Хр. Лекарството аз го приготовлявам. Кой друг може да го работи?

Тр.В. Ставаше дума за гъбичните заболявания на краката. Крема вие ли го приготвяте?

Пр.Хр. Да. Той е лесен за приготвяне. Има една основна маса, способна да приема до 90% течност. В нея се добавя от лекарството, добре дозирано, и се бърка с миксер. По тоя начин се приготвят всички кремове. Болното място се маже с крем. Може да се слага и от ампулата, обаче не е трайно - веднага изтича. Докато кремът задържа за по-дълго време и ефектът е по-добър. Други такива заболявания не знам. Хора, които са го използвали, ми казват, че мигрената изчезва.

Тр.В. Вероятно успоредно с лечението на раковото или на друго заболяване откриват, че и мигрената се влияе?

Пр.Хр. Не, не. На този, който имаше гломеролунефрит, сестра му страда от мигрена. Като я хванат кризите, по една седмица остава в леглото. Тя се е мазала с крема по челото и никакви проблеми - болките изчезват.

Същата госпожа има момиче на 9 години, което години подред е освободено от физическо възпитание, понеже има увеличение на черния дроб. Давали са му от моето лекарство и всичко се нормализирало. Аз даже исках, ако имат някаква документация - как е протекла болестта, да ме запознаят с нея.

Тр.В. По собствена инициатива ли са дали лекарството на детето?

Пр.Хр. Да, без да питат.

Тр.В. А те са го взели за лечение на...?

Пр.Хр. Те го взеха за нейния брат, от него са дали на детето. То сега бяга, а по-рано: "Десет метра, викат, като се затича, и се запъхти. Трябва да сяда."

Какви други? Има доста такива. Синузит например. На няколко души също изчезва.

Тр.В. Той как се лекува?

Пр.Хр. С мазане.

Тр.В. С крема ли?

Пр.Хр. Да, със същия крем. Външно го мажат тия, които са го изпробвали. Викат: "Няма синузит, няма нищо."

Тр.В. А кръвните заболявания? Или те пак са ракови заболявания?

Пр.Хр. Кръвните заболявания, те са при раковите. Левкемията е рак накръвта. Също се лекува. Всички ракови заболявания се лекуват. С тая разлика, че има видове рак, където дозировката е много по-малка, и такива, където трябва да бъде много по-силна. При тумори на мозъка дозировката е много ниска и лечението трябва да се проведе по различни схеми, не както при другите ракови заболявания. Имаме няколко случая на мозъчни тумори; пациентите са ги носили в клиниката на носилка, парализирани. Само за 1 месец се нормализира цялото им състояние. Отново почват да ходят, отново плуват, което по-рано въобще не могат да си представят.

Тр.В. А болестта на века - СПИН?

Пр.Хр. Точно с него се занимавам напоследък. Мен това ме интересува, тъй като СПИН-ът не е нищо друго освен рак на имунната система. И то се доказва за хора, които дори и да нямат представа за това, са в последния стадий на СПИН-а, с капозисарком. Произхожда от тумори по кожата според един виенски лекар, който се казва Капози, и от там името - капозисарком. И сигурен съм, че при тия заболявания моят медикамент също ще даде резултат. Но най-големият проблем е не да открие човек лекарство, а да намери начин да го приложи. Сега борбата е с Централната лаборатория. В Пловдив правих опити - не може човек да се добере до пациент, за да го изпробва. На мен ми трябва само един пациент - под лекарски контрол, разбира се. Лекар да го лекува, аз да му давам лекарство. Но целта е, преди да се започне лечението, да се направят необходимите изследвания също по време на лечението и накрая, за да се види какъв е резултатът. Но тук преди всичко има китайска стена, между пациенти и ...

Тр.В. Откривателите ...

Пр.Хр. А! Човек не може да влезе във връзка с болните. Няма време. Тези, които ги обслужват, за всичко друго имат време. Нямат време само да направят опит, дали е възможно един медикамент да им помогне или не. Във Виена има специални орайшзации, които се занимават с болните от СПИН, "хуманитарни", но е изключено човек да влезе в контакт с тях. Те се занимават с други проблеми - да им осигу¬рят облекло, хляб, квартира, такива неща, от които не може да им се продължи живота.

Тр.В. Топлят им душите в последните дни.

Пр.Хр. Интересно е, че когато има такива проблеми, се обособява специална каста - хора, които живеят на гърба на болните.

Тр.В. Под формата на някаква благотворителност.

Пр.Хр. Стотици такива хора образуват дружества, организации, получават заплати. По тоя начин им се създава работа. Цяла мафия. Обаче не те допускат да стигнеш до тях. Нямаш контакт. Лекарят - на върха стои там някакъв си лекар, който никога не може да се намери.

Тр.В. Има ли опасност излекувал се човек отново да се разболее от рак?

Пр.Хр. Възможно е. Особено организми, чиито клетки са вече изродени, дегенерирали до известна степен. Излекувал се от рак, но е възможно 2 години по-късно пак да заболее, ако не промени условията на живот - да не е изложен на външни влияния, облъчвания, да ограничи приема на канцерогенни вещества с храните. Трябва да подбира по-разумен начин на живот. Но това е вече едно ново заболяване. Ако е имал рак и ако получи пак същия, тогава говорим за рецидив, а може да бъде второ заболяване при такива хора. За съжаление предразположението за заболяването се предава вече и по наследство. И тук съм съгласен с теорията на доктор Исълс, който казва, че ракът е едно общо заболяване.

Тр.В. Общо заболяване на организма.

Пр.Хр. Да, и туморът е само една локална проява. Общо заболяване - човек не се е разболял просто от рак, а е съществувало едно общо предразположение, за да заболее от тази болест. Ние се разминаваме с него в някои неща. Но за съжаление тук е прав. Като наблюдаваш ежедневието, живота, хората, това отговаря на истината. Все повече и повече хора заболяват от рак. Не само от рак - от болести на кръвоносните съдове. Те може би са на първо място. Това също е едно израждане. Склерозата също. Процесът на остаряване се ускорява по този начин.

Тр.В. Вашата любима тема за подмладяването на човека - кажете няколко думи по този въпрос!

Пр.Хр. Той няма нищо общо с рака, но е също много интересен проблем, който, уверен съм, рано или късно може да намери своето разрешение. Не от мен, може би от някой друг. Това не е утопия.Има специални механизми, които са в самата клетка, но при нейното специализиране тоя механизъм е блокиран. При някои низши едноклетъчни животни може би функционира още, но при човека - не. Ако тук се направят проучвания, възможно е процесите, които протичат в клетката да бъдат обратими. Връщането на самите процеси - тук до голяма степен е тайната на остаряването. С промяна на структурата на клетката се дава възможност да се ускорява самия процес остаряване. Остаряването е изменение в структурата на клетката и това изменение е един кръг, който постоянно се върти и за всичко е виновен кислородът. Как е създаден човекът или клетката - без кислород не може да живее. Щом взема кислород - остарява. Кислородът е необходим при обмяната на веществата.

Тр.В. Вероятно в строго определени дози.

Пр.Хр. Да... В тия окислителни процеси, които протичат в клетката и за които е необходим кислород. Когато обаче е в повече, той остава свободен и се свързва с мастни киселини, от които пък се получават свободните радикали. Тия свободни радикали са един от главните причинители за остаряване на клетката. Супероксидите пък са тези, които блокират известни групи, важни за функциите на клетката. От продуктите на обмяната на веществата, когато клетката се възобновява - идват градивните елементи и с тия дефекти се вграждат в генетичния материал. Разбира се, там има контролни системи, които изрязват такива дефекти, но често се допускат грешки и в самите системи, които контролират качеството на хромозомите. Но самите контрольори също получават дефекти с времето, което допуска дефекти и в изграждането на гените. И тези дефекти се натрупват все повече и повече. Оттам пък идват матриците за получаване на протеините, на белтъка, който също става дефектен, и тоя процес е самият процес на остаряване.

Тр.В. Да се върнем пак към лекарството, което интересува целия свят. Какви опити правихте и правите откритието ви да се приложи в България? Има ли у вас родолюбиво желание страната, в която сте роден, първа да утвърди и произведе за масово лечение лекарството ви?

Пр.Хр. Човек не може да подтисне това национално чувство, има нещо, което все пак вика: "Защо да не е в България?"

Тр.В. Вие разказвахте, че сте направили опит лекарството да бъде регистрирано тук?

Пр.Хр. След като в Австрия на стана нищо, надеждата остана в България и за тази цел пратихме в Българската легация майка ми.

Тр.В. Майка ви беше във Виена?

Пр.Хр. Тя беше във Виена. И баща ми също. След време брат ми упълномощи човек да провери в министерството до къде са стигнали нещата, но казали, че в София няма никакви документи. Пратихме писмо и втори път. И трети път също.

Тр.В. В легацията ли го предадохте?

Пр.Хр. Да, за да могат да ги препратят. Те имат куриер. Не е проблем за тях. Спомням си, може би 1980 г. е било, когато брат ми си беше в София, чрез някакви познати се е срещнал с човек на ЦК на компартията и са говорили на тази тема. Той е поел ангажимент да проучи въпроса и да регистрират лекарството. Големи приказки и накрая нищо. Той въобще не си е дигнал малкия пръст. На 12.05.1992 г. отново подадох заявление за регистрация, обаче до ден днешен нямам никакъв отговор. Имах веднъж среща с проф. Крушков, който е председател на Комисията за допускане на медикаменти. Той по начало нямаше никакъв интерес от едно регистриране в България и казва: "Най-добре е, вика, да го минем в комисията за природолечение, за билково лечение, понеже основата му е билкова. Там няма никакви проблеми. При нас е много сложно." Ходих в тая комисия. Тя е само на хартия. Един път намерих там зам.-председателя и стана въпрос, че шефът им има два пъти в седмицата приемен ден, обаче е като фантом. "От месец и половина аз не съм го виждал тук. Идват хора, търсят го. От министерството питат къде е." Питам в министерството - никой не знае къде е тоя директор. Отново говорихме с проф. Крушков. Личи си - той няма инерес. "Абе то, казва, да беше против един вид рак, човек да повярва, а то срещу всички ракови заболявания." Това ми даде повод да му кажа: "Ако вие имате що-годе представа какво е рак, няма да говорите така. Всеки, който каже, че има медикамент само против един вид раково заболяване, значи фантазира. В основата си раковото заболяване е едно и също. Морфологията на клетката е различна. Затова и симптомите са различни. Не може да има лекарство за един вид рак, а друг да не се лекува. Това е шарлатания.” И така се разделихме. Повече не съм ходил при него. И всичко е във въздуха в момента.

Тр.В. Други някакви надежди, които храните?

Пр.Хр. Надеждите стават все по-малки и по-малки.

Тр.В. А какво ви обещаваха досега?

Пр.Хр. Понеже не познавах ситуацията тук, си въобразявах, че здравните органи ще ме приемат с отворени обятия. България наистина може само да просперира от това нещо. Ако го регистрират тук, аз мога да гарантирам, че в кратък период българските клиники ще бъдат пълни с чужденци, които носят валута. Те могат да изнасят за целия свят медикамента. Експортът също ще им носи огромни приходи. Вероятно има добросъвестни лекари. Може би съм попаднал на такива хора, които нямат интерес откритието ми да се реализира. Тези, които имат интерес - те може би нямат власт. Това е моето впечатление. Надежда за регистриране в България, поне за момента, няма.

Тр.В. А бихте ли дали възможност в една болница, в една клиника да изпробват лекарството?

Пр.Хр. Нямам интерес изпробването да бъде само в една клиника. Рискът е доста голям. Те ще имат монополното право и когато 6 месеца или година по-късно излязат с някаква публикация и кажат: "Ние не получихме положителни резултати. Това е нищо", много е трудно след това човек да се реабилитира. Аз имам интерес, както направих и предложение - да го регистрират за две години, за да се даде възможност на всички клиники в България да го прилагат. След година, след две се събират документации от всички клиники или поне от част от тях. Нека дадат писмено мнение, дали лекарството дава резултат или не. И ако мнозинството кажат: "Резултатът е добър", тогава тази регистрация да я продължат за неопределено време. Ако от всички страни изкажат мнение "Това е боклук", тогава министерството с право може да каже "Дотук!" Това е моето мнение.

Надявах се, че ще ми се даде възможност да го приложа в някакъв санаториум или клиника и бих искал повече за чужденци, които са добра пропаганда за страната. Когато идват хора от чужбина, излекуват се тука и се връщат, това е жива пропаганда в странство за сметка на медикамента и за България. Някои чужденци не знаят къде е България. В една Австрия дори има много хора, които не я знаят - толкова е "популярна".

Тр.В. Кажете им на австрийците, че и ние ще ги забравим къде се намират.

Пр.Хр. Българските политици създават впечатлението, като че в чужбина България и децата я знаят. Това не отговаря на истината. И днес по австрийската телевизия, когато излъчват карта, слагат Букурещ на мястото на София, София на мястото на Букурещ. Румъния и България се бъркат. До такава степен има невежество на Запад.