Да, тук трябва един човек, който има власт и замах, да има инициатива, за която няма да съжалява

Тр.В. Вие в Австрия откъде взимате суровината?

Пр.Хр. Има билкарски магазини. Доставям я също от Югославия. Тя въобще не е проблем. На път съм вече да получавам субстанциите по синтетичен път, което улеснява процеса на производство.

Тр.В. Как ще продължавате в бъдеще? Какво ще предприемете, ако все пак не може официално да регистрирате лекарството?

Пр.Хр. Аз бях стигнал до точката на замразяването, но все пак има такива хора, които в разговора ми дават импулси да продължавам. И правя компромиси със себе си, правя нови опити. Но и ако сега нищо не стане, въобще се отказвам от всякаква по-нататъшна инициатива. Загубих достатъчно време. Започнах, така да се каже, на шега и се увлякох в този вихър. Човек се загубва - не може да се откаже. Хванал съм се на хорото, трябва да го доиграя докрая.

Но в бъдеще не бих го направил вече. Все ми е жал за пропиляното, неоцененото време. Това време човек може да го използва за други неща.

Тр.В. По благородно нещо не знам дали бихте намерили.

Пр.Хр. Благородно е, обаче хората, след като не искат да приемат това благородство, не трябва да бъда нахален.

Тр.В. Е, едва ли трябва да се каже, че хората не искат да го приемат, може би т.нар. отговорни инстанции, за които вие говорите - те не искат да го допуснат. А хората навярно биха го приели веднага. Милиони страдат.

Пр.Хр. Като говоря за хората, имам предвид тези инстанции. Но и инициативата при хората също е равна на нула. Нали вече говорихме - когато един човек е изправен пред този проблем, пред тази страшна болест, тогава с него можеш да говориш, той е готов на всичко. Но когато е здрав, човек не е солидарен с другите. Него не го интересува нищо друго. Той казва: "А! Какво ме интересува. Аз съм здрав. Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите "горе" да вземат съвършено друго решение.

Тр.В. Какво бихте искали да кажете като заключение?

Пр.Хр. Като заключение... не знам. Има много за казване, но накъсо, ако моята кауза не си пробие път тук - оставям всичко. Понеже не съм най-младият, рано или късно човек се приближава към края, но с настъпването му идва краят и на откритието, за което сега полагам всички усилия да се утвърди официално, да се прилага за лечение. Това е малко егоистично, но не ми остава друг избор. Ако се обърнем назад и погледнем развитието на историята, създателите на всички открития са умирали в глад, в мизерия. Повечето са си инвестирали всички средства, за да постигнат нещо. Въпреки това не са ги признавали; чак когато умрат, тогава им вземат наследството известна група хора ги използва, за да трупа богатство. При мене този случай няма да се повтори. Като умра, аз го вземам със себе си в гроба. Това е егоистично, не е хуманно, но - нека да остане за урок на бъдещите поколения, а може би и на бъдещите управници, от които зависи прокарването на едно такова откритие.

Тр.В. Аз познавах една възрастна жена в Самоков, г-жа Марикина, която много успешно лекуваше жълтеница. Тя приготвяше лекарство от билки и от други смеси. Искаше да предостави на БАН рецептата, ако държавата и отпусне пенсия от 40 лв. Никой не обърна внимание, макар че пред нейната врата идваха десетки хора на ден за помощ, включително медици и такива, които официално не я признаха. Но тя действително занесе лекарството си в гроба.

Пр.Хр. Ами така е.

Тр.В. Друго по-оптимистично? Всичко това е много тъжно.

Пр.Хр. Не виждам. Оптимистичното е: ако ми остане време, ако имам още дни, да мога да продължа моята работа с проблемите за подмладяването. Това ми лежи в душата. И тук се надявам също да получа някакви резултати. Ако успея да върна годините обратно, тогава ще имам време да правя още опити за утвърждаването на лекарството против рак. (Смее се.)

В целия свят, в частни и държавни лаборатории се работи непрекъснато, за да може да се открие ефикасно средство срещу раковата болест, но напразно. Ако вземем за пример Германия, която е трета световна сила в изследванията, ще видим, че тя има огромен научен потенциал, поставен на социални организационни и финансови основи. Както в областта на основните научни изследвания, така и в приложните са нагажирани много университети, клиники, институтът "Макс Планк", индустрията на фармация и много други организации, които финансово подкрепят някои научни проекти. Средствата, които ежегодно се инвестират, се увеличават непрекъснато. Само раковият център в Хайделберг, в който работят повече от 1100 души, е имал през 1976 г. бюджет от 47 милиона ДМ, а през 1978г. 84,5 милиона ДМ. Същевременно разходите за лечение на болните от рак надминават 3 милиарда ДМ. За да се открият нови лечебни възможности и за подобрение на старите, фармацевтичната индустрия в Германия през 1987г. е дала 3,7 милиарда ДМ. В тази сума не влизат разноските за медицинска информация и реклама.

През 1980 г. в Германия е имало 14 конгреса във връзка с раковото заболяване и поне още толкова в останалите страни на Европа и Америка. В Германия от 1969 до 1977г. са направени 8858 научни публикации от немски изследователи. Когато толкова много експерти работят за разрешаването на един и същи проблем, логично е да има макар и малки постижения, които да принесат за облекчение на страданията на болните.

Ракът като дилема си остава. Броят на болните се увеличава. Използването на нови методи за ранното му откриване, на нови оперативни техники и облъчвания, бруталното прилагане на все нови и нови хемотерапевтични субстанции не донесе никакви успехи. Напротив, само през последните три десетилетия смъртността на раково болните се е увеличила с 60 %.

Когато клетката по една или друга причина не се подчини на регулаторната система и започне да се дели до безкрайност, тя вече е трансформирана в ракова. Сложено е начало за образуване на тумор и метастази. Трансформирането на здрава клетка в ракова е комплексен процес, при който неконтролираното й деление е само част от комплекса на биологичните процеси. Пълно обяснение на регулаторния механизъм на делението на клетката все още няма.

Вируси също могат да бъдат причина за трансформиране на една здрава клетка в ракова. Отговорността за това носят т. нар. туморни гени (онкогени), които са част от генетичния материал на вируса. За целта трябва да се активира информацията, съхранена в онкогена. Самото активиране на информацията в онкогена съдържа ред комплексни процеси, които протичат както при повечето биологични системи. Най-напред генетичният материал на туморния вирус трябва да се откопира (транскрипцион) в мезенцерибонуклеиновата киселина (mRNA)⁸ . Това копие служи за матрица, по която се синтезират белтъчни молекули (транслацион), а те по неизвестен досега път водят до трансформиране на здравата клетка в ракова. Ако процеса на транскрипциона и транслациона се прекъсне, туморният ген остава неактивен и клетката не може да се трансформира. Както виждаме, преминаването на здравата клетка в ракова е свързано с генетичния й материал и само в него се намират тайната и ключа на раковия проблем.

Трябва да имаме поне отчасти представа за гените в клетката – някои подробности за структурата им. Генетичният материал е изграден от дезоксирибонуклеинови киселини (ДНК), чиито градивни елементи са нуклеотиди, захар и фосфат. Нуклеотидите от своя страна са изградени от базите аденин, тимин, гуанин и цитозин под форма на верига. Дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК) са изградени от две вериги, като базата аденин от едната е свързана с базата тимин от другата верига, а базата гуанин от едната верига е свързана с базата цитозин от другата. Базите от едната верига са свързани с базите от другата чрез водородни мостови връзки. Така свързани двете вериги образуват стълба, която е завита под формата на спирала и се нарича двоен хелекс (открит от Ватсон и Грик). Захарта и фосфатът образуват верига на външния ръб на стълбата. Базите от веригата на хелекса служат като матрица за подреждане на базите в другата верига. След редупликацията⁹ едната половина на двойния хелекс е от стар материал, а другата половина – от нов. Тази идентична редупликация се предава непроменена от генерация на генерация.

Синтезата на протеините и ензимите в клетката е зависима от гените в ядрото. Когато е необходима синтезата на белтъчна молекула, отговорният за това ген получава съобщение и двойната верига на ДНК се отваря на това място, където се намира гена. От гена се прави копие, наречено мезенцерибонуклеинова киселина (mRNA), която преминава в рибозомимите на цитоплазмата и служи като матрица за синтеза на белтъчните молекули.

Фактът, че гените се предават непроменени от поколение на поколение и са отговорни за синтеза на структурните протеини и ензими, както и за делението на клетката и цялата отбранителна система, показва колко важни са те за функциите на клетките и на организма като цяло.

Едно химическо или пространствено изменение на базите в ДНК често води до катастрофа в някои от системите на клетката. Едно изменение на подреждането на базите в ядрената рибонуклеинова киселина (РНК) води неизбежно до изменение на състава на аминовите киселини в протеина. Такива протеини вече не притежават необходимата активност при биологичните си функции.

Изменения могат да се получат от рентгенови облъчвания, гама-лъчи или радиоактивни вещества. Азотната киселина също оказва влияние при секвенцията¹⁰ на базите и по този начин блокира редупликацията. Аминовите киселини са градивните елементи на протеини и ензими. Доказано е опитно, че когато се направи изменение в химическото изграждане на аминова киселина, например когато една функционална група, хидроксилна (ОН), аминогрупа (NН2) или карбоксилна (СОО) вместо с въглерод (С₁) е свързана с друг въглерод от веригата и тази аминова киселина е вградена в структурата на ензим или протеин, то те отчасти или напълно изгубват функциите, които са предназначени да изпълняват.

През последните няколко десетелетия се дискутира, че причините за раковите заболявания са вируси. Представата, че инфекциите могат да бъдат причинители на болестта, за пръв път се потвърди експериментално от френския изследовател Рус през 1911г., който показа, че саркоми при кокошки е възможно да се пренасят от вещества, които се филтрират. Междувременно се доказа опитно, че освен при кокошки това е възможно и при други животни. От веществото, което се филтрира, е изолиран туморен вирус, т.е. ретровирус, който има способност да предизвика раково заболяване. С това откритие се предполагаше, че раковият проблем е намерил своето разрешение, но в последните две десетилетия се наложи убеждението, че с ретровируса се казва много малка част от истината. Първият ретровирус при човека (Т-zеll-Limphotropes) беше идентифициран през 1978 г.; той причинява една много рядка форма на левкемия. С неговото откритие по-късно стана възможно и откриването на близкия до него вирус НIV, причиняващ спина.

При синтеза на двойната верига на DNA чрез репликация се получават две хибридни молекули. Едната верига е изградена от естествена DNA, а другата е синтетична. В случая двете вериги от наличната DNA служат за матрица, по която се изграждат вторите вериги. Тъй като базата А се свързва само с T и G само с C, при репликационния процес копирането на двойната верига протича без грешка.

1. 
   Двете вериги на DNA се отделят една от друга
   
2. 
   .Получават се две комплементарни (симетрични) вериги
   
3. 
   Наличността на гредивните елементи в клетките се натрупват на веригата, служеща за матрица
   
4. 
   Чрез свързване на съответните бази с тези на веригата се получават две копия на първоначалната DNA
   

Знае се, че всички клетки от един организъм носят гени, които до голяма степен имат сходство с тези на ретровируса и които са отговорни за туморната индукция. Това се доказва чез методите на гентехнологията. За да се проведе опит трябва да се изолира определена част от гена на вируса. Опитът трябва да се проведе много прецизно, за да се установи дали целия геном на ретровируса е интегриран в клетката или само генът, отговорен за трансформирането на клетката. От изследванията се знае, че не винаги инфицирането¹¹ на една клетка с ретровирус може да я трансформира в ракова, тъй като вируса не винаги съдържа в генома си туморен ген. Когато такъв липсва, вирусът взема от генома на клетката туморен ген (онкоген) и го вгражда в неговия геном. Здравите клетки съдържат онкогени, но те не са активни. Само когато те бъдат интегрирани в генома на ретровируса и след това той отново инфицира някоя клетка, тя се трансформира в ракова.

Какво всъщност е ретровирус? Той съдържа генетичен материал - рибонуклеинова киселина (РНК) и ензима реверзетранскриптазе. Ензимът реверзе-транскриптазе използва вирусна рибонуклеинова киселина за матрица, за синтеза на дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). С това откритие се разтърси централната догма на молекулната биология, според която генетичната информация протича само в една посока. Ензимът реверзе-транскриптазе изясни много от основните биологични процеси и даде ключа за обяснение на начина, по който ретровирусите предизвикват заболявания.

Постиженията в областта на биологията и химията намериха практическо приложение и в селското стопанство. Прилагането им под форма на изкуствени торове или препарати за пръскане увеличи доходите на селското стопанство. В това никой не се съмнява и тези средства се рекламираха така щедро от индустрията, която ги произвежда, и от държавата, която реализира доходи. Но това насилване на естествения процес на растежа довежда до изменения в химическия състав на градивните елементи на растението. Така например аминовите киселини, сравнени с физиологичните, на пръв поглед нямат никаква разлика, тъй като имат едно и също молекулно тегло, но ако се направят съответните анализи, се установява, че има разлика в пространственото им изграждане. Такива аминови киселини човек приема ежедневно с храната; те се вграждат в структурата на биологичните системи и в самата клетка. С времето тези грешки се принасят в генетичния материал, който се предава на следващите генерации. Когато човек живее десетки години при такива условия, натрупаните грешки стават все повече и повече, което намалява функциите на отделните клетки и на цели биологични системи. В случая формата на клетки, органи и организъм като цяло не се променят, те са генетично определени. Структурните изменения обаче водят до дегенериране на клетката и до редуциране устойчивостта й срещу външни влияния. Клетките подложени на действието на карцерогенни вещества, рентгенови или радиоактивни облъчвания, много по-лесно могат да се трансформират в ракови, отколкото здравите. Това обяснява до известна степен феномена, защо има фамилии, при които голям брой от членовете им заболяват от рак. Не защото самата болест е наследствена, а предразположението да се заболее от нея се предава по наследство.

Борбата срещу раковите заболявания се води упорито с всички средства, които ни предлага модерната техника и наука. Официалната медицина предлага познатите вече методи: операции, облъчвания и химиотерапия. Диагностицирането на един тумор обикновено се пределя с ултравълни, рентген, компютротомографи, мамографи и др. При днешната техника понякога е възможно туморът да бъде открит още в началния стадий, когато големината му е още един сантиметьр в диаметър. При тази си големина туморът има 17 милиона туморни клетки, а при диаметър от 4 см - един милиард и със сигурност е метастазирал. При откриването на тумора в ранния му стадий (с големина от един см) той се оперира и може да се говори за излекуване на пациента. Такива случаи за съжаление са много малко, тъй като пациентът отива при лекар, когато има известни оплаквания, а тогава е вече късно. Въпреки това, щом като не се констатират метастази, понеже не могат да се диагностицират, туморът се отстранява оперативно. След 7-8 месеца, до една година, се установяват метастази и тогава започва отчаяната борба на лекарите за болния. Видимите метастази се подлагат на облъчване, а след това и на химиотерапия, която доунищожава това, което тумор и метастази не са успели. Шансовете за пациента стават все по-малки и лекарите вече признават, че са безсилни да помогнат.

Когато жена отиде при лекар, понеже е констатирала някакъв възел в гърдата си, веднага й се препоръчва операция. Много често не се касае за мамакарцином, а за мастиопатии, но такива пациенти се отчитат в статистиката като излекувани от мамакарцином. Това се практикува обикновено в големи клиники, за да може да се вдигне реномето им. Такива операции, които не всякога са необходими, се правят и при други туморни заболявания, които не винаги са ракови. По поръчка на американския Конгрес през 1976 г. е направено изследване, от което се вижда че през 1974 г. в Съединените щати са направени 2,4 милиона операции, които са били напълно излишни и са стрували 4 милиарда долара, както и живота на 11900 пациенти. Тази публичност е срещнала съпротивата на лекарските среди в Америка и затова американският Конгрес дава поръчка за ново проучване през 1977 г., резултетите от което са: 2 милиона операции, които не са били необходими, 4 милиарда долара загуби и 10 хиляди починали. Според мнението на специалисти най-често се оперира, без да е необходимо отстраняване на матката (хистеректомия), гърдите на жената (мастектомия) и простатната жлеза (простатектомия).

Предполагам, че цитостатиците убиват някои от раковите клетки, но паралелно с това те трансформират здрави клетки в ракови, които години по-късно създават нови проблеми на болния. Не е също така тайна, че раковите клетки могат да станат резистентни срещу някои цитостатици, както е случаят с антибиотиците. Опити с клетъчни култури доказват, че туморни клетки, предварително лекувани с цитостатик, не са така чувствителни, както клетките, които не са лекувани. Често се правят опити с животни, за да се демонстрира ефектът на цитостатиците. Но тези, които провеждат опитите, жертват много време и средства, без да им мине през главата, че в случая се атакуват чужди имплантирани клетки и тук главната роля за положителния резултат играе имунната система на животното.