ЛЕКАРСТВОТО СРЕЩУ РАКА Е ФАКТ. БОЛЕСТТА НЕ Е НЕПОБЕДИМА

Тр.В. Г-н Христов, в кои други клиники е използвано вашето лекарство?

Пр.Хр. В "Хануш кранкенхаус" във Виена. Директор беше проф. Флайшхакер, а негов асистент д-р Щахер, който проведе клиничното изпробване. Днес той е професор. Тогава медикаментът беше още в началния стадий и при прилагането му се разреждаше с физиологичен серум или в дестилирана вода и се слагаше интравенозно. Въпреки, че не можахме съвсем да уточним дозировките, постигнатите добри резултати ни показаха, че си заслужава едно по-нататъшно изпробване. При пет-шест пациенти, които са лекувани тук, са регистрирани много добри резултати. При такива пациенти, които са лекувани с цитостатика и облъчване и не е имало абсолютно никакви резултати, туморите почти изчезват. Това е документирано по време на изпробването.

Тр.В. Получихте ли писмен документ за резултатите?

Пр.Хр. Да, имам писмени документи за резултатите, които са подвързани под форма на книга. В нея са включени всички медицински, клинични експертизи от изпробването на медикамента. Там д-р Берга демонстрира няколко случая, където туморите изчезват само за пет дни при дозировките, които той използва.

Друго място, за което исках да обърна внимание, това е Хирургическата университетска клиника в Грац при проф. Щпат. Както вече казах, тук имахме известни различия и не можах да се сдобия с документацията, която се водеше. С големи усилия успях да получа само за 4-ма пациенти. Но документите доказват, че двамата болниот рак на белите дробове са оперирани нерадикално. Вътре в тях са останали метастази, но след провеждане на лечението последните изчезват. Година и половина по-късно при контролни прегледи и двамата пациенти не са имали никакви метастази - били са напълно излекувани.

Ето една листовка, в която съм публикувал данни за лечението на 11 пациенти. Включил съм историята на болестта, време на лечението и резултата. Повечето от описаните бяха съвсем млади хора.



Карцином² на бял дроб на 50 годишен мъж

Публикацията правя много години след лечението на пациенти които познавах, имал съм лични контакти с тях, проверил съм техните болнични листове както и състоянието им към времето на отпечатването.

Тр.В. Цитирайте някои от по-особените случаи.

Пр.Хр. Това, което ми направи най-силно впечатление е едно 11-годишно момиче с остеосарком. Искали са да го оперират...

Тр.В. Какво означава това на прост език?

Пр.Хр. Остеосарком - това е рак на костната система. Краката, долните крайници, са били до такава степен разядени, така да се каже, от рака, че лекарите са искали на всяка цена да ампутират двата крака. Родителите не са дали съгласието си. Когато чули за лекарството , пристигат в клиниката на д-р Исълс. И там се провежда лечението. За голямо учудване и радост момичето се излекува. След дълги години аз се информирах за състоянието му. То живееше в Германия и влязох в контакт с майка му по телефона. След време тя ми се обади пак и каза, че дъщеря и живее понастоящем в Австралия. Женена е. Има четири деца.

Тр.В. В коя година беше излекувана тя?

Пр.Хр. Юли месец 1967 година.

Тр.В. И днес е жива и здрава?

Пр.Хр. Днес е жива и здрава, с четири деца. Това също иде да покаже, че лекарството не оказва абсолютно никакви увреди в генетичния материал, в генома на клетката. Навремето в Германия имаше голяма афера с "Контерган". Това бяха таблетки за спане. Жени, които са го използвали по време на бременност или след това са забременели, родиха деца-инвалиди. Ние също имаме случай с млада жена в Клагенфурт, която имаше меланом и по време на лечението беше бременна.

Тр.В. На български "меланом" какво означава?

Пр.Хр. Меланом е рак, който се развива много бързо.

Тр.В. В коя област?

Пр.Хр. По кожата.

Тр.В. Кожен рак.

Пр.Хр. Излиза като кожен рак, но след това дава метастази почти във всички органи - навсякъде се пръскат разсейки. Характерно за сарком на съединителната тъкан е, че расте много бързо.

Специално за него до днес няма сигурно средство въпреки облъчвания, рязания.

Сега имам един такъв случай с меланом. Три пъти опериран. "Той беше - казва - колкото зърното на един фъстък на кожата на гърдата и не му обръщах внимание Почна да ме опъва. Отидох в болницата - отрязаха го. След това втори път го рязаха. Трети път отново - все нови излизат." И сега, когато го видях миналата седмица – цялата гръд е почти масивна...

Тр.В. Това е в България?

Пр.Хр. Да. Масивна ракова тъкан и освен това навсякъде кожата е оцветена в синьо-виолетово.

Тр.В. И как протече случаят с тази млада жена в Германия?

Пр.Хр. Тази млада жена, която имаше меланом, беше бременна по време на лечението и след като се излекува, нямаше вече никакви симптоми. След като роди - детето беше напълно здраво. Ново доказателство, че лекарството въобще не оказва неблагоприятно влияние върху бременността при жените.

Пр.Хр. Не Те са толкова много. Нямам контакти с тези хора. Аз съм си в Австрия, те са в Германия, пръснати са по целия свят. Имаше и пациенти от Австралия, от Америка, от Канада, от Ирландия, Англия - почти цяла Европа.

Тр.В. Болните знаеха ли чие лекарство се използва, или просто познаваха лекаря?

Пр.Хр. Знаеха много добре на кого е лекарството. Дори търсеха контакт с мене, но аз не исках да излизам на преден план, понеже Исълс беше доста ревнив. Той не искаше да му се взема от авторитета и приписваше всичко на себе си. Не държах на това. За мене беше важно да може да се помогне на хората.

Тр.В. Бихте ли цитирали други по-интересни случаи, описани в листовката.

Пр.Хр. Има доста такива. Лекувахме 26-годишна жена с меланосарком долната част на бедрото с метастази. Хистологически е доказано, че е меланосарком. Болната отказва да и правят операция - да й ампутират крака. Това бе през 1964 година в Клагенфурт.

Тр.В. Предлагали са да й ампутират крака?

Пр.Хр. Да. Лекува се с моя медикамент. Деветнадесет години по-късно е жива и здрава.

Тр.В. Колко време е продължило лечението при нея?

Пр.Хр. Лечението - то е описано в документацията на клиниката.

Имаме тук един 40-годишен мъж, който е опериран и облъчван против семином на левия тестикул. Хистологически е доказано, че има метастази в таза. През декември 1967 г. започва лечението. Петнадесет години по-късно е жив и здрав - няма никакви разсейки, няма абсолютно нищо.

Тр.В. А органът му възстановен ли е, или не знаете?

Пр.Хр. Да, всичко си функционира нормално.

И още един такъв "ходен семином." Опериран, хистологически доказано, има също метастази, увеличени са лимфатичните жлези. Шестнадесет години след провеждане на лечението е още жив и здрав. Поместил съм случай със заболяване на панкреаса. На главата на панкреаса. Туморът е колкото детска глава.

Тр.В. Е, как е въможно!

Пр.Хр. Възможно е.

Тр.В. Къде се е развил този тумор?

Пр.Хр. Панкреасната жлеза е тази която отделя инсулина. Зад стомаха.

Тр.В. А къде се е развила такава голяма "глава"?

Пр.Хр. В корема има достатъчно място. Така пишат лекарите - тумор колкото детска глава. Доказан е хистологически. Лечението става през юни 1967 година. След три месеца стационарно лечение туморът изчезва тотално. Дванадесет години по-късно пациентът е жив, обаче през 1979 година умира. Той днес не е жив, но е живял 12 години след лечението. Причините за смъртта му не са ми известни.

Тр.В. Вероятно не от рак.

Пр.Хр. Сигурно не от рак. Човек може да умре от много неща. Не е необходимо от рак да умира. Друг случай - с мамакарцином, в дясната страна.

Тр.В. мамакарцином значи ...?

Пр.Хр. ... на гърдата. Има ампутация през януари 1968 година.

Тр.В. Колко годишна е тази жена?

Пр.Хр. Тя е 42-годишна. Имаше кожни метастази. 15 години след лечението живее, без да има симптоми на някакво раково заболяване. Ето 22-годишен мъж с рак в лявата горна част на белия дроб. (Хистологически е доказано.) Шпиндълс-С-сарком. Правени са му кобалтови облъчвания и въпреки това туморът продължава да расте. Прогнозата бе, че ще живее още няколко месеца. След лечението през октомври 1966 г. туморът изчезва тотално. Днес продължава да е жив и здрав

Публикувал съм за заболяването на 71-годишна жена. Също с мамакарцином. Оперирана. Има кожни метастази, тумор колкото юмрук - на стената на гръдния кош и метастази в белите дробове. (Хистологически е доказано.) Очакваше се да живее няколко седмици. Това е декември 1966 г. Лечението е последвано от изчезване на тумора, както на стената на гръдния кош, така и на белия дроб. Четиринадесет години по-късно, когато извърших проверката, тя бе жива и здрава.

Тр.В. От къде е тази пациентка?

Пр.Хр. Това се пази в архивите. Има я в болничните листове. Тия неща е забранено да се публикуват в Германия и в Австрия. Никой няма право да ми пише името и да разгласява на колко години съм. Строго е забранено, ако аз не дам съгласие.

Тр.В. Тогава да отбелязваме с инициалите.

Пр.Хр. Да. Именно. Сега за един 32-годишен мъж.

Тр.В. Как да го наречем условно?

Болен с лимфосарком 49-годишен мъж - Х.М. от..., (Хистологически доказано.) Облъчван. Рецидивира. Увеличаване на жлезите на врата и на бедрата. Лечението се провежда през 1967 година - февруари. Всичко изчезва и пациентът 16 години по-късно е все още жив и здрав, без да има каквито и да било симптоми на заболяването.

Това са само отделни случаи, което показва че ефектът, които дава медикаментът не е временен, но е дълготраен, и човек може да се смята за излекуван. Особено след като минат тия прословути пет години (така казваха и казват и днес - че докато не минат пет години не може да се каже дали пациентът е излекуван или не, въпреки че няма метастази, няма тумор.) А тук имаме болни, които живеят 15, 16, 19 години след като са били "кандидати" за другия свят - излекувани са, без да има някакъв рецидив.

Тр.В. Моят баща имаше рак на дебелото черво и го изрязаха. Лекарите казаха, че може да умре от друго, но рак няма да има, защото е бил капсулиран и други неблагоприятни данни няма. След една година той получи разсейки в стомаха и към черния дроб. Това се установи при втората операция. (Баба Ванга позна, че ракът е отишъл и в черния дроб.) Почина, но 6 месеца живя в мъчителни болки - с отворен стомах. Вероятно, ако се познавахме тогава с вас, можеше още да е жив. Тези 6 месеца, които живя след втората операция -живя благодарение на много здравото си сърце. Лекарите смятаха, че той до такава степен е разяден, че ще живее само 20-30 дни.

Пр.Хр. Когато туморът е с големина около 4 см в диаметър, раковите клетки в него вече са 1 милиард. Тия ракови клетки, преди още той да нарасне до 4 см, се пръскат по цялото тяло. И когато оперативно се извади самият тумор, не се виждат никъде абсолютно никакви метастази. Нито се виждат, нито могат да се тестват. Затова хирургът казва: всичко е изрязано - жив и здрав. Година или месеци по-късно тия клетки, които са заседнали в различните части на организма, започват да се развиват и да създават проблеми на пациента. Когато стигнат големина над 1 см в диаметър, лекарят ги вижда и тогава казва: "Аха, то е рецидивирало отново."

Тр.В. Така се получи при баща ми. Даде се пълна гаранция. А явно туморът е бил доста голям, дал е своите разсейки и след година, година и половина лекарите установиха метастази на няколко места.

Пр.Хр.. Затова, когато туморът се изважда оперативно, е за препоръчване след оперирането да се проведе едно лечение с медикамента, да кажем в продължение на 10 дни. По този начин може тия ракови клетки, които са пръснати в организма и които все още са активни, обаче не са образували метастази, много лесно да се ликвидират, без да създават какъвто и да било проблем за състоянието на болния. Много пъти съм казвал, че комбинирано лечение - хирургия и моят медикамент, имат повече предимства. Има много такива хора, болни от рак, при които туморът доста е нараснал и лекарите не искат да ги оперират. Казват: "Какво ще го оперираме? Той вече има разсейки. Няма смисъл." В такива случаи (това го правех и в клиниката в Грац) се изрязва което може да се изреже, остатъкът се лекува с медикамента

Тр.В. Значи вие на практика сте приложили това комбинирано лечение и сте доволен от резултатите?

Пр.Хр. Приложено е в Университетската клиника в Грац. Това е най-добрата комбинация. При разпадането на един голям тумор с медикамента тая мъртва материя трябва да се неутрализира от организма и да се изхвърли - ето кое създава най-големите проблеми при пациентите. Необходима му е една здрава имунна система, която да неутрализира всички отрови.

Тр.В. Значи за организма е доста трудно изхвърлянето на вече убитите ракови клетки?

Пр.Хр. Сигурно. Както някои малки пъпки, които започват да берат; хората ги втриса по някой път докато се пукнат, за да излезе мърсотията. А такъв тумор - той не се разпада из един път, а постепенно. Тая мъртва материя е чужда вече за организма, тя е токсична и трябва да се транспортира. Черният дроб е една от лабораториите, които неутрализират отровите. Имунната система има да изиграе своята роля.

Тр.В. Вие говорихте за абсолютната безвредност на вашия препарат. Какво е заключението ви в края на краищата от всички изследвания, които сте правили? Проявява ли организмът, макар и в изолирани случаи, някаква непоносимост към лекарството? Няма ли други странични действия?

Пр.Хр. Няма абсолютно никакви странични явления. Както казах, навремето в Клагенфурт д-р Берга го приложи на здрави хора с катетър и дневната доза бе до 40 грама, което човек не може да си го представи. Такава голяма дозировка, без каквито и да било смущения у пациента. Абсолютно нищо не чувства. Докато у един болен от рак, когато дозировката е само 2 или 3 грама започва масивно разпадане на тумора, вече има известни проблеми. Това са страничните явления, които не се дължат на медикамента, а на разпадането на тумора.

Тр.В. А когато правихте изследванията с животни, какви бяха обобщените заключения изказани от учените?

Пр.Хр. Когато на времето имах връзка с проф. Грундман, който е директор на лаборатория за изследване при "Байер верке" във Вупертал, той например в мое присъствие се обади на д-р Хофман, които е в Бателе институт във Франкфурт. Това е един грамаден американски институт, доколкото се простира моята информация, и самият д-р Хофман каза по телефона: Г-н професоре животните можем да ги удавим в тая течност - те не чувстват абсолютно нищо." Той въобще не е могъл да постигне някаква токсична дозировка. Така нареченото LD50 въобще не се постигна. Ето доказателството, че медикамента може да се прилага без каквото и да било опасение от някакви увреди на организма. И, накратко, дето казват старите баби ако не му помогне, няма и да му навреди. Цитираният принцип е много важен в терапията не само на раковите заболявания, а въобще при всички медикаменти, които се използват за лечение на хора. Смятам, че това се търси денонощно от милиони хора, работещи в тази област - медикамент, който да разрушава само раковата клетка, а здравата да не поврежда. Почти за всички това е недостижима мечта. А случаят при нас доказва, че е възможно. Ние имаме медикамент, който 100% не е токсичен и 100% разбива раковата клетка.

Тр.В. Това щях да ви попитам - общо за лечебните свойства на лекарството.

Тр.В. Вие смеете ли да твърдите, че ракът като заболяване е победен?

Пр.Хр. Това е моето мнение - аз съм сигурен. За мене това е доказано. Имаме 1053 души само в Ринбергклиник, а общо клиническото изпробване е проведено с 1300 души, което е документирано. Да не говорим за тия 600 души, които бяха в клиниката в Бад Райхенхал. Така че няма съмнение. Тук няма случайност, а има едно радикално провеждане на терапия, която води до победата над тумора или над метастазите.

Тр.В. Какво според вас трябва да знаят хората за заболяването от рак, а не го знаят? Както здравите, за да се предпазват, ако има такава възможност, така и онези, които трябва да се лекуват. Какво бихте искали да кажете за тях?

Пр.Хр. Бих искал да кажа, че поначало човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората - това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести, които преди цитирания период също се срещаха, но не в тия големи проценти. Сега агрономи прилагат изкуствените торове масово, за да увеличат доходите. Но с изкуствените торове се насилва клетката. Клетката е под натиск да вземе колкото може повече, понеже й се сервират вещества, необходими за изграждането и растежа на растението. Но по тоя начин се променя и структурата на растението - клетките на растението. В много от структурните протеини настъпва промяна, като една активна група вместо в лявата страна застава в дясната. Когато такива протеини се поемат от човешкия организъм, те се разграждат пак на съответните градивни вещества - аминови киселини. Но тази аминова киселина вече не е напълно физиолигична, тя не е като нормалните. Има или мутационни изменения, или изменения, където една група вместо за един въглероден атом - лежи за друг въглероден атом. Когато се вграждат такива аминови киселини в протеина, в белтъчната молекула, и последната случайно вземе участие във функциите на някакъв ензим, който катализира известни процеси в клетката, функциите на този ензим вече не са 100% - те са намалени на 80%, 60%, а има и такива случаи, когато те въобще не функционират. Оттук започва отслабването на клетката. Като отслабне клетката - отслабва и целият орган. Като отслабва органът - отслабва целият организъм. А ние постоянно сме изложени на външни влияния. Чрез храната вземаме канцерогенни вещества, получаваме облъчвания, имаме ред други фактори, които могат да предизвикат трансформиране на една здрава клетка в ракова. Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съпротивата на здравата клетка е вече понижена. Отбраната е до такава степен редуцирана, че тя не може да окаже съпротива на канцерогенните вещества. Разбира се, тези изменения не настъпват от днес за утре и затова хората, когато консумират такива храни казват: "аз ядох и нищо ми няма." Това "нищо ми няма" е много наивно, понеже тези изменения в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години. Човек стига до такова състояние, когато го виждаш здрав и прав грамаден мъж, обаче съпротивата е до такава степен отслабнала, че при най-малките смущения може да направи "късо". За тези проблеми още преди 25, преди 30 години направих изявление на Запад в разговори с професори, със специалисти в тази област, но те въобще не ги вземаха под внимание. Днес вече се води упорита борба на Запад против изкуствените торове. И то не от ограничен кръг от хора, а на широк фронт.

Тр.В. Изкуствените торове ли са основните носители на опасностите?

Пр.Хр. Едни от най-важните. Те, просто казано, водят до израждане на клетката. И това израждане за съжаление се предава от генерация на генерация. Наблюдаваме, че днешните поколения много по-често заболяват от рак, отколкото преди 60, преди 70 години. Преди войната също имаше ракови заболявания. Те са известни още по време на старите египтяни. Преди Христа още. Но не в тоя мащаб, както днес.

Тр.В. А в днешно време кои са другите фактори освен изкуствените торове, които водят до тези промени в клетката и в организма?

Пр.Хр. Факторите за образуването на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хората, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява заболяването.

Тр.В. Екологията?

Пр.Хр. Всичко, всичко - замърсяването на въздуха, на водите. Екологията е също един много важен фактор. Индустрията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото може повече, без да се държи сметка за екологията.

Тр.В. Вие преди малко казахте за това елементарно разбиране на човека: "Ядох от еди-кой си продукт и ми няма нищо." Това предизвиква у мен друг въпрос - за отношението и солидарността на здравите към болните. Усетили ли сте някакво разбиране у здравия човек за опасността, която го преследва от всичко, което изброихте, така и към оня, който вече страда.

Електронномикроскопически снимки, направени в Раковия институт в Хайделберг, които показват А- раков тумор и от В до Е – ракови клетки, образуващи метастази по време на навлизането им в стените на кръвоносен съд

Тр.В. Много е тревожно това, което казвате за лекарите. Вероятно у вас е натрупано огорчение от някои от тях. Близко е до ума лекарите, които са се клели с Хипократовата клетва, именно те да търсят и да дават път на откривателя на подобно лекарство. При вас е тъкмо обратното.

Не познавате ли някои световни учени, които да са апелирали, да са се борели за приложение на подобни открития - не само за раковото заболяване?

Пр.Хр. Не знам за такива случаи. Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновения гражданин се чудят как е възможно, щом има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по нареждане от горе. А тия, които държат ключовите позиции в големите клиники, които имат име, които могат да се наложат малко или много (моето мнение е такова), са хората на индустрията.

Тр.В. А вие ми бяхте казали за учени и откриватели в света, които също са открили подобни лекарства.

Пр.Хр. Най-пресен е случаят с откриването на пеницилина от Флеминг, който до колкото се простира моята информация, 8 години напразно е правил всичко възможно, за да може да наложи своя препарат. Изпраща от лекарството на много клиники, за да го приложат в лечението, и от всякъде му връщат обратно пакета: "Това е боклук." Връщат му го и въобще не са искали да го изпробват. Дали не са вярвали или по някакви други съображения, не мога да кажа днес. А човек не може да си представи днешната медицина без антибиотици. Толкова важни са те. Сътрудниците на Флеминг го наложиха посмъртно. След години получи Нобеловата награда. От това няма да му стане по-топло. Трябваше навремето да го признаят, за да може все пак да остане доволен от усилията, които е положил за това откритие. Това е история, която се повтаря при повечето от откривателите. Изключения са тия, които са стояли на ключови позиции, открили са нещо и понеже всичко е било в техните ръце не е било проблем да го приложат. Но онези, които идват отдолу, от низините, са много малко, или аз не знам такива, които да са си пробили сами и леко пътя. След тяхната смърт делото им продължават техните сътрудници, но самите те са умирали повече в мизерия, както хората на изкуството. Трудното възприемане на новото, отлагането на приложението му е спъвало и забавяло човешкия прогрес.

Тр.В. А има ли и други непризнати откриватели на лекарство срещу рака?

Пр.Хр. Аз не знам такива. Има мнозина, които го твърдят.

Тр.В. Вие бяхте казали, че около 40 души поотделно са открили вече лекарство срещу рак и никой не ги допуска до изследване.

Пр.Хр. В Германия съществува още един начин да се сложат бариери пред малките, които работят долу, които претендират, че имат нещо открито против раковите заболявания. И затова властите "взеха мерки", като казаха, че всеки претендент трябва да се провери. Това се възложи на Раковия център в Хайделберг, който има монополното право да прави проверка. След проверките излязоха публикации за около 40 субстанции, които се прилагат за лечението на рака. Изпробвани са (доколко са изпробвани - никой не знае) и се твърди, че не дават никакъв резултат. По тоя начин властите имат основание на онези хора, които продават или прилагат въпросните субстанции, да им кажат: "Дотук! - има черно на бяло, че това е нищо." Те работят ръка за ръка. Властите обиковено не могат да приемат нищо, докато специалистите не го одобрят. "Ние не сме лекари, ние не разбираме от това", казват те. По тоя начин те погребаха доста методи, които се прилагаха в клиниките в Германия специално от практически лекари. Но въпреки всичко се прилагат. Понеже болните не могат да намерят помощ в официалната медицина - режат ги, облъчват ги, химиотерапия - те търпят, докато могат. И накрая им казват: "Повече не можем да направим. Отивайте си." Тия болни хора преди да умрат в къщи, отиват при лекари - практиканти, природолечители и какви ли не други, и пробват. Може би самите те не вярват, че ще им се помогне, но когато човек е изправен пред смъртта, той иска да вярва. Има много хора, които използват тази ситуация за да могат да печелят пари. Има ги много от тоя сорт. Но дотогава, докато в медицината няма официално признат медикамент, който наистина да лекува, ще има такива, които да използват тая безпомощност. А за да се наложи един медикамент в медицината, съществуват ред препятствия. Има хора и институции, които са заинтересовани да не излезе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по цял свят. Това са т.н. цитостатици. Индустриалците знаят много добре (има публикации), че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване. Те спират деленето на раковата клетка в известен стадий. Има и статистика по проблема. И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последиците.

Тр.В. Някой препарат ще цитирате ли?

Пр.Хр. Ами това са "Ендоскан”, „Тренимон". Те са много. Има ги в толкова варианти както антибиотиците. Навремето пеницилинът е бил един-единствен. Днес на същата база има много, много варианти. Също и за цитостатиците. Обаче всички действат по един и същи начин - блокират деленето на клетката и по тоя начин туморът за известно време не расте. Но тая блокада не може да остане вечна. Тя се вдига при раковата клетка по-бързо отколкото при здравата.

Тр.В. Искам да ви попитам за вашата лична човешка професионална съдба. От какво семейство произхождате? Като дете къде израснахте?

Пр.Хр. Аз съм селянин, което не го крия и се гордея, че съм селянин. Роден съм и съм израснал в едно село в Средногорието.

Тр.В. Как се казва селото?

Пр.Хр. Мраченик - Карловско, на 23 км от Карлово. Израснал съм като всички селски деца с магарето, с работата, и съм бил много щастлив. Тогава може да не ми е било всичко много розово. Винаги е имало протести, като тръгвахме на работа. Някой път играта е била по-интересна отколкото работата.

Тр.В. То май винаги играта е по-интересна. (Смях)

Пр.Хр. Но никой не ми е давал тази възможност или не винаги. Бил съм до трети клас на село и след това - в Карлово, в гимназията.

Тр.В. Там се пресели семейството ви?

Пр.Хр. Да. Това стана през 40 г. баща ми трябваше да продаде част от имота, за да може с тия пари да купи една къща в Карлово, където и до ден днешен си живеем. В тая къща е роден Пешо Радоев - основателят на първия български балет. Има паметна плоча. Самата къща беше интересна - в оня карловски стил от XIX в. Събориха я.

Тр.В. Кой я събори?

Пр.Хр. Ами от завода. Четири души от началството се събрали, харесало им мястото, да си направят там жилища. И си направиха блоково жилище за четири семейства.

Тр.В. А вие къде останахте да живеете?

Пр.Хр. Ние останахме 6 години без жилище. След 6 годишни дават някакъв апартамент на ул. "Водопад", където сега живеем. Къщата ни беше с 1 декар двор. Минаваше грамадна вада, вода през двора. Имаше помпа пред вратата, с лозите му, с овощни дървета вътре. Беше добре обзаведена.

Тр.В. И тази къща вече я няма! Коя година изчезна?

Пр.Хр. Ами тя изчезна... кога? - може би има над 20 години.

Дали са на нашите 5600 лева (аз бях тогава във Виена). А ни ,продадоха апартамент 6 години по-късно за 12 000 лева.

Тр.В. Вие къде учехте гимназия?

Пр.Хр. В Карловската смесена гимназия.

Тр.В. А след това какво сте учили и къде?

Пр.Хр. Приеха ме в Пловдив, в 1946 година - бях още в казармата. Взех си отпуска, държах конкурсния изпит в Пловдив и за чудо ме приеха. След това бях вече в чужбина.

Тр.В. Каква специалност?

Пр.Хр. Медицина. Тогава мислех, че медицината е това, което искам на всяка цена, а то било точно обратното.

Тр.В. А какво искахте вие?

Пр.Хр. Аз дори във Виена следвах 7 семестъра медицина, докато разбера, че не е това, което съм мечтал.

Тр.В. Вие какво искахте от медицината като представа?

Пр.Хр. Точно това, което днеска съм постигнал - да работя за откриване на медикаменти срещу някакви заболявания. Лекарят също може да работи в тази област, но той взема чантата и каквито мадикаменти му предпише индустрията - за всяка болест, - трябва да ги знае и да ходи при болните да им ги предписва. Мен това не ме е интересувало.

Тр.В. Учили сте 7 семестъра медицина?

Пр.Хр. Да.

Тр.В. А какво завършихте?

Пр.Хр. След това се прехвърлих в биохимия. Така че медицината... Биохимоята е по интересна. Според мене минаха времената, когато лекарите са правили откритията. Просто днес е изключено да се направи някакво откритие, ако не сте вещ в областта на химията. Във всички скрити, маскирани неща, които още не са открити - в основата им лежат биохимически процеси. Това са химически процеси, за които човек трябва да има сериозни познания, за да може да ги направлява и ползва.

Тр.В. Защо напуснахте България? И кога?

Пр.Хр. Аз напуснах на 12 декември 1955 г. тя е дълга история. В Пловдив ми отказаха да следвам. По това време въведоха кадровиците. И кадровикът ме вика един ден и казва, че не мога да следвам. Издърпа чекмеджето и ми извади писмо от околийския съвет - Карлово - където добре ме бяха нашарили - преди 9-ти такъв и такъв, след 9-ти - продължава да бъде такъв.

Тр.В. Във Виена с какво се захванахте?

Пр.Хр. Най-напред една седмица за нищо не исках да мисля. Всичко ми беше все още чуждо. Не знаех една дума немски, само с брат ми говорехме на български. Мина извес¬тно време. Записах да следвам медицина, да не губя време, и да уча езика. Не беше много лесно, но бях по-добре от другите, които бяха забегнали и трябваше да ходят по лагерите.

Тр.В. За вас е било лесно, че имате брат там.

Пр.Хр. Това беше за мене предимство. Въобще не отидох в легацията, хвърлих им паспорта и исках политическо убежище. В легацията вече го знаеха, понеже във вътрешното министерство има много ченгета - комунисти, които дебнат, когато някой поиска политическо убежище - те веднага докладват на съответната легация от Източните страни. Обадиха се на брат ми по телефона още на следващия ден. Той им отговори: "Ами то си е негова работа. Аз не мога да му кажа нищо." Та в Българската легация аз не съм влизал оттогава - не зная къде се отваря вратата.