Ракът открито е лекарство
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ИМУННА ТЕРАПИЯ
- УНКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ (ФИТОТЕРАПИЯ)
- Бруталното прилагане на цитостатични субстанции носи повече страдания на болния отколкото болестта му.
- БЯЛ ИМЕЛ (Viscum album)
- ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ТЕРМИНИ
- ПРОДАН ХРИСТОВ РАКЪТ открито е лекарство
ИНТЕРФЕРОН (терапия) Интерфероните се произвеждат от определени клетки в организма вследствие на дразнения от различен вид. Химически те са гликопротеини и биологичното им действие е не по малко от това на хормоните. От различните ефекти, които те дават в организма, има основание за използването им за терапия на различни болести. За тази цел са необходими големи количества интерферон, а изолирането му от клетките е доста ограничено. Изолирането на хуманен интерферон е възможно само от лойкоцитен и фибробластен в клетъчни култури. За клинично използване на интерферона са необходими големи количества, които по известния досега начин не е възможно да се доставят. Едва от 15 години насам благодарение на гентехнологията стана възможно чрез вкарване на човешки ген за интерферон в генома на Ишерия коли бактерии, които синтезират в чиста форма и в големи количества интерферон. Има различни видове интерферон и освен антивирусното си действие те имат способност да регулират протичащите в клетката процеси, да предизвикват изменения в обмяната на веществата, но особено голямо влияние оказват на имунната система. Интерферонът, преди да окаже влияние във вътрешните процеси на клетката, се свързва с повърхността й, която притежава рецептори от гликопротеини. Антивирусното действие на интерферона се състои в това, че той блокира транскрипциона и транслациона на генетичната информация, така че да не се образува повече вирус. Този механизъм не е валиден за рибонуклеиновата киселина на туморния вирус. При него туморния вирус не действа както бе споменато, а блокира изграждането на новия вирус от нуклеинова киселина и белтъчна обвивка. Интерфероните са специфични за всеки род животни и действието им е ограничено само в клетките на този род животни, от които са изолирани. Така интерферон, изолиран от клетките на мишки, няма никакво действие при кокошки, а при човек действието му е само 1%. От това правило има, разбира се, изключение - например хуманен интерферон, изолиран от лойкоцитен, действа много по-добре в клетките на крави и котки, отколкото в човешката клетка. Както вече казах, интерферон може да се синтезира в различни видове клетки. Индуцирането може да бъде от вируси, микроорганизми, гликопротеини от растителен произход и синтетични полимери с анионен характер. Най-важната група невирусни индуктори са синтетични или естествени двойноверижни нуклеинови киселини. И доказване на антивирусното действие на интерферона са предполагаше, че той може да бъде новото оръжие против раковите заболявания. Първият опит се направи през 1971 г. в Швейцария върху пациент с оетеосарком. Резултатите бяха разочароващи и единственото, което можа да се констатира при този опит, беше, че интерферонът не дава неприятни за пациента странични симптоми както цитостатиците. По-нататъшни опити бяха проведени с пациенти, болни от левкемия, Ходжкин, папиломен и миеломен. Поради липса на достатъчно интерферон опитите не бяха достатъчни и затова не можеше да се каже нищо конкретно за лечебните му свойства като ново средство в борбата срещу рака. Едно е сигурно - че от 1971 г., когато се произведе достатъчно количество за клинични изпробвания в различни болници, досега все още няма публикувани резултати. ИМУННА ТЕРАПИЯ Щом като резултатите от досега приложените методи за лечение на рака са незадоволителни, продължават да се търсят нови средства за борба срещу тези заболявания. Наред е имунната терапия, която е новата надежда в това безизходно положение. Имунната система е една от най-комплицираните в човешкия организъм. Тя действа напълно самостоятелно, без централно управление, и образува армия от милиарди клетки, които защитават организма от външни нападатели. В лимфатичните възли патрулират високоспециализирани клетки на имунната система, които защитават организма, от вируси и бактерии. Генетичната информация съхранява 10 милиарда информации за рецептори на Т-клетки. По такъв начин имунната система разпознава чуждата тъкан от собствената и как функционира, доскоро не се знаеше. През седемдесетте години се открива, че мембраната при всички клетки носи специфични за организма белези, по които отбранителната система разпознава чуждите клетки от собствените. Тези молекулни белези имунолозите наричат МНС, едно съкращение от английското му значение на български - главен комплекс за тъканна поносимост. Същите белези съществуват не само при човека, но и при всички други животни, по които имунната система разпознава чуждото и го унищожава, а собственото толерира. Тези белези съществуват и при раковите клетки, които не се различават от тези на организма, от които те произлизат. При трансформиране на здрава клетка в ракова, независимо от това, дали причините са карциногенни вещества, вируси или облъчвания, измененията са в генетичния материал и те са едни и същи при всички клетки. Как тогава е възможно имунната система да разпознае раковите клетки от здравите, след като първите притежават същите белези на клетъчната повърхност както и здравите. Ако раковата клетка има някакви изменения на повърхността си, те не променят идентичността й, за да може имунната система да я идентифицира като чужда и да я унищожи. Ако наистина беше възможно да разпознае раковата клетка като чужда, тя щеше да го направи още в самото начало, при тансформи-рането на първата здрава клетка в ракова, а не когато от нея се получат милиарди, които образуват тумори и метастази. Въпреки това продължава да се работи и да се вярва, че имунната система е наистина средство, което може да унищожи рака. Публикуват се резултати от лабораторни изследвания, документирани в снимки от които се вижда как една Т-клетка от имунната система унищожава ракова клетка. Но се забравя, че това са опити ин витро и че раковите клетки и тези на имунната система не са от един и същ организъм. Стигна се до там да се манипулират клетки от имунната система и след това да се използват като средство против рака. Първият, който въведе тази метода, е американецът Стефен Розенберг, който работи в националния институт of Health Bethesda (Maryland) и същевременно е главен хирург в една голяма клиника. При този метод на имунната терапия на рака според Розенберг не активирането на имунната система, а нейното дресиране, превъзпитание може да разпознае тумора като чужд и да го разгради. За тази цел се изолират лимфоцити от кръвта на пациента, към които се прибавя интерлоикин-2. Работи се при стерилни условия. Интерлоикин-2 е главен фактор за растежа на Т-клетките и ги превръща в килър12 клетки. Така активирани при лабораторни условия, лимфоцитите се наричат лимфокинактивни килърцелен (LАК). След активирането на лимфоцитите, те се инжектират на пациента, за да разрушат клетките на тумора. В резултат от тази терапия при някои случаи се наблюдава изчезване на белодробни тумори. На пръв поглед всичко изглежда много добре, но защо тази метода не се въведе в практиката, когато в Съединените щати годишно заболяваха по 500 хиляди души от рак? Самото приложение на тази метода в практиката е много сложно, тъй като на пациента многократно трябва да му се инжектира интерлоикин-2, а активността му в организма трае само 5 минути. След това няколко дни наред на пациента му се инжектират грамадни количества лимфокин-активирани клетки. Само за 4 дни пациентът получава 1010 - 1011 активирани клетки, вследствие на което кръвта на пациента става почти вискозна. Размножаването и активирането на лимфоцитите става в клетъчни култури при стерилни условия в стотици шишета. Преди отново да се инжектират на пациента, те трябва да се прочистят от чужди протеини, което е доста сложен процес, Въпреки видимия резултат, който се наблюдава при този метод на лечение, пълно излекуване не може да се постигне, тъй като винаги остават незасегнати ракови клетки, които след време образуват нов тумор и метастази. УНКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ (ФИТОТЕРАПИЯ) Познатите досега методи за лечение на ракови болни, прилагани в официалната медицина, не допринесоха много за облекчение страданията на болните. Бруталното прилагане на цитостатични субстанции носи повече страдания на болния отколкото болестта му. Тази безпомощност на химиотерапията кара все повече болни да търсят помощ в прилагане на унконвенционални методи за лечение на рака. Колкото повече пациенти преминават за помощ към практиканти, природолечители и др., толкова агресивността на официалната медицина става по-голяма. Упреците от нейна страна, че много хора умират, понеже не се лекуват по признатите от нея методи, отпадат, тъй като, от друга страна, не се казва колко хиляди умират, макар и лекувани от официалната медицина. Всеки знае заслугите на официалната медицина и ги цени, но когато се касае за болест, която покосява живота на всеки пети от нас, и все още няма ефикасно средство срещу нея, ще бъде само от полза за болния, ако официалната медицина подаде ръка на тези, които със собствени средства и усилия работят, за да се помогне на болните. Съществуват много теории и методи за лечение на рака, но аз ще се спра само на някои от тях. БЯЛ ИМЕЛ (Viscum album) Екстрактът от имела като средство против ракови заболявания е въведен в практиката още през 1920 г. от Рудолф Щайнер. Приготвените от екстракта на имела препарати искадор, пленозол и хеликсор намират и днес широко приложение в терапията на рака. Обикновено тези препарати се използват постоперативно, профилактично против рецидивиране и при иноперабле13 тумори. Привържениците на препаратите от имел вярват, че те оказват стимулиращо действие на имунната система и действат цитостатично. Клиничните резултати оправдават донякъде това тяхно твърдение. Някои специалисти от официалната медицина, дори признават, че при опити ин витро препаратите от имела действат на клетките от Ерлих-Асцитес тумор, както при макрофаги и лимфоцити. Дозировките, необходими, за да се получи този ефект, са толковa високи, че в рамките на една терапия при човека не могат да се приложат. За да отрече напълно лечебното действие на екстракта от имел, групата на проф. Дитрих Шмел от Раковия център в Хайделберг провежда опити с животни и доказва, че при плъхове с Walker karzinosarkom-256 искадорът не продължава животът им в сравнение с контролните плъхове. Самият опит се провежда с 307 животни, от които една група се лекува с искадор, друга с циклофосфамид (Cyclophosphamid) и трета група с комбинация от искадор и циклофосфамид. Четвъртата група са контролни и не се лекуват. След приключване на опита се установява, че плъховете от контролната група живеят 8 дни, тези, лекувани с искадор, съответно 7 дни, а лекуваните с циклофосфамид живеят 19,5 дни. С тези резултати се прави опит да се дискриминира и отрече лечебното свойство на един препарат, който далеч превъзхожда отровите, прилагани в официалната медицина. Фaкт е, че там, където се прилагат цитостатици, пациентът преживява адски страдания, след което състоянието му с нищо не се подобрява, докато пациенти лекувани с искадор, ако не друго, то поне общото им състояние се подобрява. Специфичните свойства на искадора да стимулира имунната система се доказват и от опити с животни. Ако 6 дни преди имплантиране на туморни клетки при животни се инжектира екстракт от имел, то туморните клетки се изхвърлят от организма. При един обратен опит, ако по-напред се инплантират раковите клетки и след това се инжектира екстракт от имел, то туморните клетки остават. Това доказва, че при наличност на тумор и метастази екстрактът от имел не може да разгради тумора, но активира имунната система, което е много важно за болните от рак. Вторият опит, с който официалната медицина иска до докаже плацебното14 действие на препаратите от имел, е изпробването при раково болни. За целта се вземат болни от белодробен рак (inoperablis Plattenepithelkarzinom). Болните се разделят на три групи, като първата се лекува с искадор, втората с полиерга (орган-препарат) и третата с плацебо (витамин-препарат). Лечението се провежда амбулаторно. Според мнението на проф. Шумахер резултатите и при трите групи са едни и същи. Нито групата, лекувана с искадор, нито тази с полиерга дават по-добри резултати от третата група, при която болните са лекувани с плацебо (витамин-препарат), а за селективна цитостазе15 не може въобще да става и дума. По този начин привържениците на конвенционалната терапия за лечение на рака експериментално доказват, че препаратите от имела при клинично прилагане нямат никакви лечебни свойства. Въпросните резултати се публикуваха по конгреси и списания с надеждата, че тези препарати ще изчезнат завинаги от практиката. Напротив - не само природолечители, но и хиляди лекари продължават да предписват тази терапия на болните, които вече са изгубили всяка надежда и доверие в официалната медицина. Препаратите от имел се прилагат от десетки години, без да се знае начинът, по който те действат на организма на човека. Обикновено те намират най-широко приложение при мамакарцином, при бронхиални и овариални карциноми, както и при колоректални и стомашни карциноми. При този вид ракови заболявания препаратите от имел дават най-добри резултати, що се касае за общото сътояние на болния. В последно време се правят опити да се обясни механизмът на действие и се стига до заключение, че летицинполизахаридкомплексът, който съдържа имел, е отговорен за лечебния ефект, но има и друго мнение, според което положителния ефект се дължи на имунната система, която се активира от препаратите на имела. В тази кратка информация умишлено не изброявам всички средства и методи за лечение на ракови заболявания. Броят на тези средства е много голям и само би увеличил обема на книгата с ненужна информация.
1 разрязване, на организъм или на отделен орган 2 карцином - злокачествен тумор, рак 3 сарком - злокачествена бучка 4 некроза - умъртвена част от организма - клетка, тъкан, орган 5 преглед със специален уред на вътрешността на дебелото черво 6 бъбречно заболяване 7 DNA (ДНК) - дезоксирибонуклеинова киселина, основна субстанция на гените 8 m RNA - копие (транскрипцион) от определено място на DNA, което служи за матрица при синтеза на белтъчни молекули 9 редупликация - повторение, копие 10 секвенция - подреждане, последователност 11 инфицира - заразява 12 килър - убиващи 13 иноперабле - невъзможно за опериране 14 плацебно - безрезултатно 15 цитостазе - атакуване на клетки СЪДЪРЖАНИЕ
не е непобедима..............................................с.68
(фитотерапия)………………………...……с.144
ПРОДАН ХРИСТОВ РАКЪТ открито е лекарство Каталог: images -> custom -> File File -> Множествената склероза в конвенционалната и алтернативната медицина доц д-р Радослав Радев д м File -> Алармени системи видеонаблюдение контрол на достъпа озвучаване File -> Съвременни методи за сеизмична оценка, усилване и възстановяване на съществуващи сгради File -> Камара на инженерите в инвестиционното проектиране File -> Покана за национален пътуващ семинар “оценката на съответствието – основа за качеството на продуктите” File -> Камара на инженерите в инвестиционното проектиране File -> Сеизмично проектиране на стоманобетонни конструкции – общ практически курс File -> Множествената склероза в конвенционалната и алтернативната медицина доц д-р Радослав Радев д м File -> Камара на инженерите в инвестиционното проектиране Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|