ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ В МОЯ КЛИНИКА

Тр.В. Във връзка с лекарството?

Пр.Хр. Във връзка с неговата терапия за лечение на рака чрез засилване на имунната система. Преследван бе от колегите си, от Лекарската камара. Имаше и няколко процеса: едни спечели, други - загуби. Но винаги успяваше да си пробие път. Когато изпробваше лекарството в клиниката си, също имаше проблеми - правеха му упреци от Лекарската камара, но той не им обръщаше внимание.

След като с Исълс не се разбрахме за дозировките при провеждане на терапията, аз му предложих да ми даде един от своите павилиони, за да мога по собствена инициатива и с мои екипи от лекари и сестри да проведа лечението, както беше провеждано в Клагенфурт и в Грац. Той отказва и това ме амбицира да търся друга клиника, където да се осъществи истинско лачение.

Тр.В. Не изпуснахте ли една клиника, в която сте провеждали лечение с друг лекарски колектив?

Пр.Хр. Във Виена съм пропуснал само една. Това е клиниката на проф. Флайшхакер и доц. Щахер.

Но да разкажа за Исълс. Той държеше на това да продължи използването на медикамента в неговата клиника. Паралелно с това използвах неговия домакин. Питах го дали има някаква възможност да се намери подходяща сграда за частна клиника. Той се зае и за късо време я намери чрез вестниците в Бад Райхенхал - на 17 километра от Залцбург в Германия. Курортен град е, има много минерални бани със санаториуми, над 60 души лекари. Във всяко отношение прекрасен.

Тр.В. До тогава там ли лекуваха рак?

Пр.Хр. Не. Повечето пациенти са изпращани от болничната каса на почивка. Има санаториуми. Ходихме да видим с него някаква постройка, която в момента беше лош хотел. Можеше да се приспособи за болница. Говорихме със ; собственика. Той се съгласи, самият бе лекар в градската болница. За късо врема се споразумяхме за наема - към 3500 марки на месец. За онова време - 1967 г., бяха доста пари, когато лекарската заплата беше 1200-1300 марки на месец. Първо - направихме договор за постройката. Второ - трябваше да получа информация от правителството в Мюнхен - при какви условия може да се проведе едно клинично изпробване на медикамент, който още не е регистриран. Информацията беше следната: изпробване в Германия на нов медикамент, който не е регистриран, може да извърши всеки лекар, който е готов да поеме риска да проведе такова лечение, без да се съобразява с други закони. И още - медикаментът, който се използва, трябва да се произвежда в самата клиника, където се изпробва. Никакви други подробности не се искаха. Отивам в Бад Райхенхал, в общината, която издава концесията. Шефът на хотелът беше хер Шарнагел. Помня името му до днес. Той казва: "Няма никакви проблеми. Веднага получавате концесия." Разрешението ми се даде за болни, които не са на легло - трябва да могат да ходят. Само такива пациенти. Направихме необходимите преустройства в сградата, за да отговаря на изискванията на една клиника. Имаше два гаража, които приспособихме за модерна кухня. Всичко облицовахме, както изискват от Здравната служба. Дойде комисия от 11 души от здравните власти, която трябваше да одобри всички помещения и да разреши здравното заведение официално да бъде открито. Комисията не направи никакви възражения и клиниката имаше възможност да функционира. Името й беше "Частна клиника Христов". Пръв пациент стана един американски журналист, който живее в Гърция.


Безадеждно болна спешно е пренесена с хеликоптер в клиниката в Бад Райхенхал, за да търси спасение


Първият пациент в клиниката в Бад Райхенхал посреща и окуражава безнадеждно болна

Тр.В. Вие наехте ли лекарски екип?

Пр.Хр. Да. Беше доста проблематично не само за лекари, но и за помощен персонал, за сестри. Преди да се открие клиниката, прябваше да има персонал. Давах обявления по вестниците и още при първото се яви някакъв си д-р Вестрик, който е син на председателя на Бундестага в Бон. Във всеки случай фамилията му е много известна в Германия. По телефона си определихме среща в Мюнхен - в хотела Байеришехов. Това бе един от най-добрите хотели в Мюнхен по онова време в разговора Вестрик изяви желание веднага да започне работа, по възможност - още на следващия ден. Заплатата му бе около 5000 марки на месец. Трябваше да се организира вече и болничен персонал. Готвач намерихме от Виена, понеже имаше голяма криза за работна ръка. Сестри търсехме чрез обявления. Правехме опит от болниците да привлечем медицински сестри, на които плащахме двойни заплати. Малко или много, успяхме да съберем персонал, за да може да се открие клиниката. Първият пациент – американски журналист, който чул, че има такава болница в Ирландия. Отива със самолет в Ирландия и оттам му казват, че въпросната клиника е някъде в околностите на Мюнхен.

Три дни преди откриването той беше пред вратата и стана първият ни пациент. Само за няколко дена всички легла бяха заети, понеже пресата преди това бе съобщавала, че в Райхенхал се подготвя откриване на клиника за лечение на рака, която аз организирам. Така че болни имаше предостатъчно - повече, отколкото бяха необходими.

Тр. В. Горе-долу какво число болни лежаха там?

Пр.Хр. Клнниката беше малка, с 46 легла, бързо се напълни и всички други отидоха по хотелите. Лекуваха се амбулаторно и стационално. За един-два месеца броят им нарасна на около 400 души, общо - амбулаторно и стационарно.

Сега за първите проблеми. Най-напред всичко вървеше добре. Лечението протичаше както беше запланувано.

Първите проблеми се явиха с главния лекар д-р Вестрик. Той приемаше болни, които, дето се казва, имаха живот още по няколко дена или по няколко седмици. А тия, които бяха още в добро общо състояние - не ги приемаше, което беше против условията на дадената ми концесия. Според нея трябва да се лекуват само болни, които са в добро състояние. А той - прави точно обратното. Обърнаха ми внимание от общината -писаха ми писмо, че нарушавам изискванията на концесията.

Това споделих няколко пъти с лекаря. Той обаче беше доста арогантен - казва че това са неща, които сам може да прецени като лекар, а не някой си чиновник от общината. Получих второ предупреждение, че ще ми отнемат разрешението, ако продължавам да приемам такива болни. Поставих ултимативно въпроса на д-р Вестрик. Той стана от бюрото и вика : „Напуснете стаята!” (Смях)

Тр.В. Вие сте работодателят му, пък той ви гони от стаята;

Пр.Хр. "Напуснете стаята! Това си е моя работа!"

Отговарям му: "Да видим кой ще напусне стаята. Вие веднага напускате клиниката!" Той в началото не вярваше, че аз така сериозно говоря, но разбра, че не е на шега, и започна да иска извинение, за да остане. "А, не! В никакъв случай! При това положение не може да останете. Ако не напуснете, ще се обадя в полицията - ще ви изкарат насила от тук." И той напусна. Аз имах още трима души лекари. Д-р Берга от Клагенфурт също работеше в клиниката. Със своя опит той беше един от най-добрите.

Тр.В. Д-р Берга ви последва и тук?

Пр.Хр. Така беше още в самото начало. Той трябваше да въведе свои колеги в практиката. Имахме трима лекари, но главният по закона на германците трябва да бъде германец. И след като клиниката остана без главен лекар, веднага трябваше да се намери друг такъв. Дадох отново обявление по вестниците и се обади лекарка от Линдау на езерото Бодензее, до швейцарската граница - някоя си д-р Вайс, която пристигна още на следващия ден. По професия хирург. Веднага напусна мястото, където работи и започна при нас. През това време д-р Вестрик направи няколкократни опити да се върне, обаче аз бях категоричен и не исках да го приема. Клиниката започна отново да функционира както трябва.

Тр.В. Защо Вестрик е постъпил така?

Пр.Хр. Той е бил пратен от индустрията с някаква цел или от Лекарската камара.

Тр.В. Или е своеобразен особняк?

Пр.Хр. Не го знам. Във всеки случай той саботираше. Имаше за няколко месеца към 20 смъртни случая. След като се разделихме, той си установи частна практика близко до моята клиника и постоянно търсеше контакт с нас, като свърза приятелство с мой болногледач и болнична сестра. И двамата бяха от Мюнхен. Всеки ден бяха заедно. Те му даваха информация във връзка с провежданото лечение. Спомням си имах един пациент югославянин, който живееше в Лион, Франция, и неговата жена работеше в кухнята обща работа. Тя ми каза, че болногледача Милднер и болничната сестра Ева са взели две шишета от медикамента и са изчезнали през задния вход. Заминали в посоката, където живее Вестрик. Веднага се обадих на полицията. Дойдоха, обаче никакви мерки не предприеха. Така си остана. Не се мина много време, започнаха да се носят слухове, доколкото е верно, не мога да го докажа, че тия две шишета са влезли във фабриката "Байер" от Вупертал, за което д-р Вестрик е получил 130 хил. марки. Шест месеца по-късно фирма "Байер" излезе с някакъв медикамент – т. нар. "Аспарагиназа", която уж лекува левкемията, но не се чу нищо добро за тоя медикамент. Той съществува и до днес. За късо време го регистрираха, обаче резултатите са като на всички други медикаменти на пазара.

Така протече ерата на д-р Вестрик. След него работата продължи д-р Вайс. Тя имаше и слабости - обичаше да си пийва. Често се напиваше. Трябваше колегите да вършат нейната работа. Не идваше редовно на визитации. Но иначе, като лекар, беше упорита, провеждаше добре лечението. Разбира се, аз трябваше да следя за всяко нещо как се изпълнява. Не се намесвах в терапията. Тя си провеждаше лечението, обаче и аз си казвах мнението - за дозировката или за други неща, свързани с него. Мога да кажа, че в клиниката имаше много добра атмосфера. Между пациентите и персонала взаимоотношенията бяха като в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка, както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офанзивата от страна на Лекарската камара, от страна на фармацевтичната индустрия, от страна на местните власти се засилваше с всеки изминат ден. Колкото резултатите ни бяха по-добри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, така да се каже. Стигна се дотам да викат д-р Вайс при прокурора, без да има причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне клиниката, понеже има опасност да я съкратят, да и отнемат правото на лекар, да я изключат от Лекарската камара.

Тр.В. А какви мотиви са изтъквали?

Пр.Хр. Понеже се занимавала с изпробване на ново лекасрство, което не било още признато. По тоя начин са и оказвали влияние. Как е протекъл целият този натиск от страна на властите, и до днес не може да се каже. Но те успяха в края на краищата да постигнат целта си и една сутрин д-р Вайс не дойде на работа. Питам я защо не идва.

Отговори ми да се обадя на началника на Здравната служба - той да ми каже. Обаждам се и ми казват: "Ами тя напусна. Няма да идва на работи в клиниката. Вие в срок от 24 часа трябва да си намерите нов главен лекар." По тоя начин те успяха.

Тр.В. Д-р Вайс оцени ли лекарството и смяташе ли, че то заслужава внимание?

Пр.Хр. Тя беше убедена в това и винаги когато имаше добри резултати, ме викаше да ми ги демонстрира. "Вижте -така беше. Сега е така." Във всеки случай успяха да я накарат да напусне."

Но един ден преди да напусне е идвала през нощта три пъти с кола и задига всичките архиви на болницата. Всички болнични листове, епикризи, изследвания бяха под контрола на д-р Вайс.

Тр.В. Солидна организация.

Пр.Хр. Всичко се взема през нощта и се изнася от клиниката. На другият ден когато отивам, ми се донася, обаче^ беше вече късно. Цялата документация беше вече изнесена. И затова днес нямам абсолютно нищо черно на бяло за лекуваните болни, които са над 600 души.

Тр.В. Защо не предвидихте специално съхранение на тази документация?

Пр.Хр. Тя има право да ги съхранява. Аз не съм лекар. Лекарят трябва да съхранява документацията. Пък и кой ти мисли за такова нещо. Понеже са наша собственост, опитах да ги получа чрез Лекарската камара. Те бяха доста неотзивчиви, като изтъкнаха споменатите мотиви.

Тр.В. Въпреки че документацията е ваша собственост?

Пр.Хр. Да. Обаче право да я чете, да вписва в нея има лекарят - аз не, въпреки че съм собственик на клиниката. Това са лекарски професионални тайни.

Тр.В. А може ли един лекар, напускайки болницата, да си вземе документацията, която е създавал в процеса на леченнието?

Пр.Хр. Няма законно право. Обаче всичко беше потушено. Исках да върна документацията по съдебен ред. От Бат Райхенхал отидох в следващия околийски град, където има и съд. Говорих с адвокат, който трябваше да заведе дело. Стигна се до съда и там въобще не му се даде ход. Така всичко замря.

Тр.В. Колко време просъществува тази клиника?

Пр.Хр. Една година и няколко месеца.

Тр.В. И проведохте лечение на 600 души.

Пр.Хр. 600. Към 600 души минаха.

Тр.В. Какви бяха резултатите?

Пр.Хр. Имаше резултати при онези, които не бяха умрели по времето на Вестрик. Всички бяха в добро състояние. Не при всички туморът беше изчезнал, но като се изписваха, им поръчвахме да дойдат след няколко месеца за контролен преглед и за продължаване на лечението. И един куриоз - когато напусна главната лекарка, от Здравната служба ми дават ултиматум: Тъй като оставам без главен лекар, трябва да намеря такъв на другия ден до 18 часа.

Тр.В. Значи, играта продължава жестоко.

Пр.Хр. Дават ми срок 24 часа. С голямо напрежение към 11 часа на същия ден намерих лекар, германец, който се съгласи да поеме работата и в 15 ч. да направи визитация. Също в 11 часа се обаждат от прокуратурата в Бад Райхенхал и ме викат за някакви сведения. Питам се: за какво може да ме вика прокурорът мене? Отивам веднага и той казва: "Тук има някои неща. Трябва да ги изясним." Обаче стоя няколко минути и излезе. Нямаше го около половин час, след което идва за минути и...: "Малко ще почакате." Тази сцена повтори няколко пъти и ме държа до пет и половина следобед в канцеларията си. Още на обед му казах: "Имам нов лекар. В 15 часа следобед се прави визитация. Аз трябва да присъствам. Да го въведа. Да му предам клиниката. " Отговаря ми: има време, след това изчезна и не се върна до пет и половина. В пет и половина позвъниха моите хора и съобщиха, че този лекар, който обеща да поеме работата на д-р Вайс, отказва, понеже му се обадили от Здравната служба и го предупредили, че ако постъпи на тази служба, ще има проблеми с Лекарската камара. И той напуска, преди да е постъпил. По това време в клиниката имаше пет души лекари, но шефът трябва да бъде немец. И аз точно в осемнайсет без двадесет излизам от прокурора и първо отивам при собственика на сградата, в която е клиниката. Той работи в градската болница. "Д-р Раух, казвам му, не може ли докато, намеря лекар, да поемеш клиниката официално?" Той вика: "Дума да не става, Не мога." Връщам се и се обаждам по телефона на един познат, който също има частна клиника в Щаундах на езерото Кимзее - д-р Фелдвег. Казвам му какво е положението. "Веднага, аз трябва да се обадя на моя колега да дойде да ме замести и тръгвам."

Обаче докато намери заместника - дойде в 20 часа. Веднага направи визитация. Всички пациенти бяха обслужени. Понеже имаше и други лекари, работата вървеше. Той остана да спи в клиниката, а сутринта пристига една банда - комисия от Здравната служба, та трябва да се затвори. Тогава отгоре слиза д-р Фелдвег, казва им, че той работи от предния ден. Отговориха му: "Нас не ни интересува това нещо." Той се скара с комисията и понеже се възмути доста, избръмча някакви обиди на немски, взе си шапката и замина. Но важното е, че всичко това се развива за по-малко от 24 часа. Въпреки пречките, които ми създадоха, аз намерих главен лекар за 12 часа. Но замисълът на властите прозираше. Той не беше загриженост за болните, а битка срещу мен и срещу новия медикамент.

Тр.В. Имате ли информация на други да са поставяни такива срокове?

Пр.Хр. Няма такова нещо.

Тр.В. Значи това е явна гонитба.

Пр.Хр. Всичко това е игра. Когато ме повикаха при прокурора, аз бях намерил лекар в 11 ч. Държат ме до 18 без двадесет, прогонват лекаря, когото бях уговорил, и скъсяват срока на половина. По същество оставят ми само 20 минути, за да намеря нов лекар.

Тр.В. Явно.

Пр.Хр. Да бях фокус-мокус - пак не мога. Е, аз го намерих, обаче той дойде в 20 часа, а техният скъсен на 12 часа срок в 18 вече беше изтекъл. На другата сутрин ми отнемат концесията.

Тр.В. Заговорът работи безупречно.

Пр.Хр. Няма грешка. И сега започна голямата трагедия. При нас беше пълно с болни. Никой от тях не иска да напусне, понеже, малко или много, те виждаха резултатите. Шефът от Здравната служба казва: "Клиниката от днес е затворена и всички трябва да си отивате в къщи."

Тр.В. Без да им каже мотивите.

Пр.Хр. Без да им каже мотивите. В къщи или пък в някоя Друга клиника да отидат. Много от близките на болните живееха в Райхенхел и идваха да ги навестят. Организираха събирания, направиха манифестация с плакати. Текстовете някъде съм ги записал: "Убийци!"... и пр. И обикаляха клиниката.

Тр.В. Близките на болните?

Пр.Хр. Близките на болните. Всички заедно.

Тр.В. Демонстрация против държавната власт?

Пр.Хр. Именно.

Тр.В. Не против вас.

Пр.Хр. Не. За моя подкрепа. Обикаляха болницата. Демонстрация направиха самите пациенти. Които имаха някакви връзки с правителството се заеха да направят всичко възможно клиниката да не се затваря. Пращаха протестни телеграми в Бон до канцлера на Германия. Ходи делегация до министъра на здравеопазването. Но не се постигна абсолютно нищо. Моята виза, с която ми удължаваха престоя само с по един месец, сега въобще отказаха да ми я дадат. Трябваше веднага да напусна Германия. Няколко дена по-късно идва ултиматум на брат ми веднага да напусне страната. Цялото оборудване, всичко, което струва молиони марки остава в Германия без стопанин. Всичко сме обзавели със собствени средства. Химическа и клиническа лаборатория с най-модерните уреди. Като напуснем, кой да го поеме всичко това; ще се ликвидира самата фирма.

Тр.В. В какво ви обвиниха, за да ви прогонят така бързо?

Пр.Хр. Ами в нищо. След като нямам концесия - не ми продължават визата, макар че поначало беше редно да ми я разрешат поне за една година. Още повече, че там имам клиника.

Тр.В. Не провиха ли човещина - да ви разрешат за 15-20 дни - да си приберете имуществото?

Пр.Хр. Никакви компромиси. За имуществото трябваше да ангажираме хора от персонала. Предадохме ключовете на една сестра, която живееше в Бад Райхенхал, за да може да спаси някои неща. Всичко обаче, което беше възможно, се изкраде през това време. Което можа да се спаси - се спаси; някои от лабораторните уреди успях да ги взема на черно през границата. Сестра ми ги пренася до Залцбург, аз ги вземам от там с колата. Още преди да затворят клиниката, се чуваше, че има някаква кампания, която няма да доведе до добър край. Финансовата служба в Берхтесгаден прави ревизия на счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които имаше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е представил по-късно. Ревизорът намира папки с документи, хвърля ги и казва: "Не." По тоя начин надчитат клиниката, която трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на германски пациенти. Като се закри клиниката, имаше неплатени сметки за 153 хиляди марки - на пациенти немци. Общо към 223 хиляди марки неплатени сметки за пациенти от всички краища на света.

Тр.В. Успяхте ли да ги съберете тези средства?

Пр.Хр. Тия сметки до днес не са платени. Когато се провеждаше изпробването на медикамента, само за една година направихме опрощения на болни за 87 хиляди марки - безплатно да се лекуват. Това е с мой подпис. В 1968 година само за 3 месеца опростихме още към 38 хиляди марки. Значи, клиниката е работила на загуба.

Тр.В. А вие разчитахте, че Германия ще ви подкрепи?

Пр.Хр. Разчитах. Имах чувството, че когато човек предлага такова нещо на света - малко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни ликвидират... и успяха.

Тр.В. Това официалната власт ли е или Лекарската колегия, или и двете заедно?

Пр.Хр. Лекарската колегия създава условията, за да може официалната власт да настъпи фронтално. След като се правеха такива ревизии от "Данъчното" в Берхтесгаден и се твърди, че клиниката дължи над 200 хиляди марки - много просто. Машинарията започва да работи по програма. Идват екзекуторите. Правят се обжалвания - въобще не се признават. Искаме втора ревизия - не се приема.

Тр.В. Вероятно са ви обвинили, че имате доходи, а пък не ги регистрирате.

Пр.Хр. Не, те имат предвид само доходите, обаче не спадат разходите. Тях ги отхвърлят.

Тр.В. А счетоводителят немец ли беше?

Пр.Хр. Да.

Тр.В. Съмнявате ли се, че той също им е помагал?

Снимка на доктор Христо Христов, брата на Продан Христов
Пр.Хр. Нямам представа. Той беше много скромен човек. Впрочем в счетоводството работеха един мъж и две жени и бяха твърде възмутени. Но може всичко да е било театър - и това е възможно.

По тоя начин се разгроми всичко, което успяхме да изградим. На бърза ръка се разгроми. А всичко, което брат ми имаше в резерви, го вложи като инвестиция в тази клиника.

Тр.В. Чувствам, че малко говорите за себе си, за брат си. Разкажете за брат си. По този начин ще отбележим и неговия принос.

Пр.Хр. Аз казах, че като заминах през 1955 година, живеех при брат си - д-р Христо Христов, във Виена. Това беше един плюс за мене - не като другите емигранти, които трябваше да ходят по лагери и да ядат там чорбата. Аз отидох и си събух само обувките, дето се казва. Той беше заминал още през 1942 година на специализация. Завършил е Свободния университет в София и Търговска академия във Варна. Във Виена завършва световна търговия -специализация, оженва се за австрийка и остава там.

Тр.В. С какво се занимаваше той?

Пр.Хр. Той се занимаваше с търговия. Това му беше професията. Впоследствие, когато търговията, малко или много, вече не вървеше - обърна на производство. В началото произвеждаше медицински лампи за облъчване, лампи за отопление - те са специални чадъри-рефлектори, които отпляват добре и са много удобни за преходния сезон - със специални тубуси за дълбоко облъчване - топлинна енергия. От това печелеше доста пари. Когато се стигна до известна стагнация в тая област, понеже излязоха и други конкурентни фирми, премина към производството на телевизионни антени, които бяха доста на мода. Специализира се в стайните антени. Това му беше най-добрия бизнес. Оттам печелеше пари и финансираше цялата изследователска работа.

Тр.В. С желание ли той ти оказваше помощ?

Пр.Хр. Ами той просто имаше интерес, въпреки че беше търговец. Него го влечаха повече изследователските проблеми не само в областта на медицината, а и на астрономията, на математиката.

Ние сме водили дискусии. Той не беше ограничен само в търговията и в бизнеса. Интересуваше го повече науката: "Аз съм завършил - вика - тия науки. Тепърва не мога да следвам в други направления."

Тр.В. Прави впечатление, че е отделял големи суми - да финансира едно изследване; да дарява и пари за лечение. Това говори за неговата широта.

Пр.Хр. Поначало той едва ли е вярвал, че ще получа такъв резултат. Просто може би на шега каза: "Ето ти тук едно широко поле. Защо не пробваш?" И аз: "Защо пък не?" Дотогава не съм имал интерес към раковите проблеми. Моите влечения бяха към подмладяването. Тук ми беше интересът, та и до днес. Съжалявам, че съм си загубил 20-30 г. за рака. Можех да използвам времето за онова, което винаги съм мечтал. Но може би и да не е късно.

Тр.В. Значи брат ви ви помогна? Той е бил с вас в Германия в най-трудните моменти?

Пр.Хр. През цялото време.

Тр.В. А кой му ръководеше фирмата?

Пр.Хр. Фирмата я ръководеха чужди хора.

Тр.В. Той ги наемаше, но беше до вас? (Смях)

Пр.Хр. Денонощно. Постоянно. Дори и семейството му дойде да живее в Германия. Те също работеха в клиниката. Касата например държеше жена му, моята снаха. "Не можем да я дадем на чужд човек. Нали има лоши хора?" - казваше брат ми. Заемаше се с организационната работа, с пари с всичко. Така че, ако не беше неговата подкрепа, никога нямаше да постигна това.

Тр.В. Той е починал?

Пр.Хр. Почина.

Тр.В. Фирмата днес съществува ли?

Пр.Хр. Фирмата съществува, обаче наследниците - две момичета, които завършиха право, имат други интереси. Фирмата съществува, обаче не е активна, както беше навремето. В нея сега произвеждам лекарството, понеже тя е фирма за фармация - има концесия, одобрена от властите. Там си имам собствена лаборатория за лекарството. Организирано е така, че да се произвеждат големи количества, но за момента пускам само толкова, колкото да задоволя нуждите на някои болни - приятели, познати.