Таблица 8. Разпределение на оръдията

Най-общо по отношение на така предс-тавените по-горе екземпляри от пластини може да се отбележи преобладаването на основни фрагменти, с прави профили и не­регулярна форма. Подобии фрагменти се използват на различии обекти от епохата на бронза на територията на северозапад-на Анатолия. В случая става дума за обекти като Троя - през съответните периоди от бронзовата епоха, както и на съвсем скоро частично изследван инвентар от Йеникент, около Есхишехир.

Разкопките в Иени Бадемли потвърж-дават наличието на микролити в един тол­кова късен период (О.гооу 1998; О.-тоу/ЕгЕ 2005). От друга страна, това е още едно до-казателство, че подобии оръдия не могат да се свързват единствено с наличието на определена микролитна традиция, която води началото си от мезолита или дори още по-рано (Олтзоу/КлРчШли, тргеББ).

Литература

Gatsov 1998

I. Gatsov. Technical and typological analysis of the chipped stone assemblages from Troia. Studia Troi­ca 8, 1998, 116-140.

Gaisov/Efe 2005

I. Gatsov, T. Efe. Some Observation on the EBII chipped stone artifacts from Kulluoba (near Eski-sehir) in inland Northwestern Anatolia. Anatolia Antiqua XIII, 2005, 111-118.

Gatsov/Kari.mali, in press

I. Gatsov, L. Karimali. Lithic Assemblages Of The Northeastern And Southern Aegean During the Bronze Age: A Comparison. (in press).

Челни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България (Типолого-морфометричен и функционален обзор)

Появилите се напоследък морфомет-рични данни за челните стъргалки (ЧС), пръснати из многобройните публикации, изострят потребноетта от обощаващ труд. В отговор на тази назряла необходимост е появата на настоящата статия. Нейната цел е да се съберат и обобщят съществуващите данни за да се направи технико-типоло-гическа, морфометрична и функционална характеристика на ЧС от България за фик-сирания период. Така накратко бихме оп­ределили целите, задачите и обхвата на настоящото изеледване. В изпълнение на тези цели и задачи бяхме особено затрудне-ни от по-слабата проученост на флинтовия материал от халколита и бронзовата епоха. От тези две раннометални епохи е проучен кремъчния материал само от отделни сели­ща и региони. Тези обстоятелства придават предварителен характер на изеледването и ни принуждават да бъдем предпазливи в интерпретациите си. Много бихме желали с настоящия труд да се сложи началото на предстоящото математическо моделиране на челните стъргалки чрез съответните па-раметри.

Както вече подчертахме, общо е мнени-ето, че ЧС са често срещани сред праисто­рическия флинтов инвентар. В подкрепа на тази мисъл са обилните данни за налич­ноетта сред материалите от разкопаните праисторически селища у нас и в близките и по-далечните страни. Обект на внимани-ето ни е предимно информацията от бъл­гарските изследвания, която проследяваме в хронологически порядък. За ранния нео­лит общо за страната ЧС са 8%, за средния - 13% и за късния - 20% (Кънчев 1983, табл. 153). При тези данни впечатлява ръстът (с 12%) на количеството на ЧС през неолита. За съжаление обобщени данни за халколи­та и бронзовата епоха липсват. Данните за отделните селища и региони са както след-ва: Градешница - 22%, Криводол - 21%, Г. Кремена - 27%, като общо за Врачанския регион ЧС съетавляват 25% (Кънч ев/Ни ко­лов 1983, 32, табл.1). От I (XII) строителен хоризонт на русенската селищна могила, с обща разкопана площ 2605 кв.м, произ-хождат общо 107 екземпляра, като цялата флинтова колекция от хоризонта се съетои от 2347 артефакта (Кънчев и др. 1987, 27, 39). Точни количествено-процентни и метрич-ни данни за ЧС сред флинтовите колекции от Голямо Делчево и Овчарово не се сочат в публикациите (Тодорова и др. 1975, 11, обр. 40; 1983, 56, обр. 16).

Последниге проучвания на кремъчните оръдия от Коджадермен в НАМ раакриха, че въпросните стъргала са 21% от целия ра-ботен инструментариум (Кънчев,ръкопис: а). Отхалколитните наслоявания на Багачина.

Ломско, произхожда значителен кремъчен материал, сред който ЧС са на трета пози­ция, след страничните стъргалки и ножове-те и представляват 16%. Данните за бронзо­вата епоха са още по-оскъдни и се отнасят за Езеро, край гр. Нова Загора, и за раннот-ракийския град Евмолпия на Небеттепе в Пловдив. Челните стъргалки от халколит-ния пласт на Езеро са 29%, а тези от брон-зовите наслоявания - само 14% при една и съща разкопана площ (Кс^снеу,[огШсотпщ). Оттези данни бие на очи значителният спад (от 15%) на ЧС през бронзовата епоха. Съз-дава се мнение, според което количеството им е значително занижено през ранната и най-вече през средната и късната бронзова, което е лесно обяснимо. В подкрепа на този извод е информацията от Евмолпия.

За съжаление, по редица причини мал-ко са селищата, при конто има възможност да се изчисли съответната наситеност (гъс-тота) с ЧС, която предлага най-адекватната сравни мост.

2. Изходен материал и изработка

Праисторическата кремъчна индуст­рия в България има подчертан пластин­чат характер. Този характер се обуславя от изобилието на ■ доброкачествена кремъч­на суровина, която има неравномерно гео-графско разпространение и стратиграфско разпределение. Разнотипни и разновъзрас-тови силициеви екали в различна степен на литификация се срещат в повече от 25 стратиграфски позиции. Тези условия пре­допределят изходния материал от който са били изработени ЧС. Иначе казано, те (ЧС) са направени предимно (90%) от пластини и по-рядко (10%) от отломъци (Кънчев 1990, 27). Отломъците са били второстепенни, не-дотолкова предпочитай изходен материал при производството на кремъчни оръдия. При тях е засилена ширината, дебелината и масивноетта за сметка на функционал-ноетта. По тези причини присъетвието на оръдия от отломъци води до завишаване на стойностите на отделните параметри, кое­то се тълкува като смут в морфологическото развитие и връщане към архаичното, как-то и за експлоатация на недоброкачестве-на кремъчна суровина. Недоброкачествена кремъчна суровина е онази, която съдържа значителни количества кварц и различии примеси, поради което халцедонът не е ос-новен скалообразуващ минерал. Тези обс-тоятелства трябва да се отчитат при всеки метричен, дисперсионен и други анализи.

Произходът на въпросните стъргалки се свързва с използването на средните и ос-новните фрагменти на удебелени пластини. Така например 26% от неолитните екземп-ляри са на средни, 24% - основни, и само 6% на върхови фрагменти от пластини. От цели пластини са изработени само 1% от неолит­ните стъргалки (Кънчев 1983, табл. 154). По редица причини в литературата рядко по-пада информация за изходния материал на ЧС и за други оръдия от различните обек­ти. Сред екземплярите от Коджадермен в НАМ 64% са на основни и 36% на средни фрагменти от пластини (Кънчев, ръкопис: а), а тези от Багачина: на основни - 66%, на средни - 31% и на върхови - 3% (Бонев и др., ръкопис). Образците от раннобронзовото се­лище Езеро са изработени от: основни-44% и от средни - 56% фрагменти от пластини.

Изработката на ЧС е твърде характерна. Тя е осъществена от удебелени по-често из­вити (корубести) полуфабриката (пластини или отломъци). Производството им се съе-тои от специфично оформяне на работния край (челото), което най-често е арковидно извито. Тази работна страна се намира об-кновено върху по-дебелия и по-широкия край на полуфабриката. Нейното оформя­не е осъществено с едностранен, захождащ (на разстояние от 0.4 до 1 см) стръмен или полустръмен ретуш, с едри или средни по големина негативи по дорзалната страна, под ъгъл вариращ от 55° до 85°. Чрез този ретуш е оформен сравнително стабилен остър режещ ръб, който при натиск и мно­гобройни фронтални движения прониква в обработвания предмет и отделя стружки с различна ширина и дебелина в определе­ния участък.

Факторите, обособили типологическото разнообразие на праисторическия инстру-ментариум, са морфологията на оръдието и полуфабриката както и функционалноетта.

РЫАЕ

Тъй като функционалността в много случаи е неизяснена и съмнителна, то типологиите се изграждат предимно на морфометричес-ки принцип. И така при типологията на ЧС е използван морфологическия критерий. На тази база са изградени няколко типологии. Тук се спираме на три от тях. Това са броят и формите на работайте (челните) страни и формата на надлъжния профил. Според броя на работните страни те са единични и двойни, при което кръглите екземпляри с околовръстен работен край не се вместват. При двойните образци работните страни се намират обикновено на двата противопол-жни края, но те могат да са и в съседство или на дистанция един от друг, ако ЧС е със закръглена форма. Двойните екземпляри през неолита съставляват 7%, а за ранноме-талните епохи нямаме точни данни. Пред-варителната информация показва, че коли-чеството им варира от 3 до 10%.

На базата на формата на надлъжния про­фил са обособени 6 типа. Сред тях за неоли­та най-многочислени са атипичните (80%), следвани от ветрилообразните (16%) и по-лудисковите (4%). Правите екземпляри са 34%, а извитите-60%. За Коджадермен ати­пичните са преобладаващите с 87%, пред ветрилообразните - 13%. Типологическият порядък в Багачина е следният: симетрич-но-арковидни - 34%, арковидно-леви - 31%, арковидно-десни - 29%, прави наклонени надясно - 4% и прави наклонени наляво - 3% . Според формите на работните страни в Голямо Делчево са посочени графично 4, а в Овчарово по същия начин — 7 типа (То­дорова и др. 1975, 71, обр.40; 1983, 56, обр. 16-17). Друга информация там няма, както вече отбелязахме. В раннобронзовото селище Езеро атипичните отново са доминиращи с 66%, пред ветрилообразните с 34%. Предс-тоящите изследвания ще разширят и кори-гират предлаганата от нас типология.

4.1.Морфология

Функционал но-производственият харак­тер на формата и устройството на каменните оръдия все повече се осъзнава от изеледва-чите. По тази причина по-често доминира функционално-морфологическият подход при проучване на първобитния инвентар. Този подход е бил проявен интуитивно от-давна при проучване на ЧС. Така напри­мер Б.Л. Богаевски с право счита ЧС като "длетообразни оръдия" (Богаевски 1937, 76). Срещу това определение ние не възразява-ме, но леко го коригираме, след като камен­ните длета, мотиките и теслите са отнесени към теслообразните сечива (аглгеНсе ЬооЬ). Според нас това определение е по-издър-жано. Коремната (вентрална) страна на ЧС е почти права и твърде удобна за работа. Почти същото определение се дава и за ко­ремната страна на теслообразните оръдия, която понякога е леко изпъкнала. Гърбът (страната с ръбовете и негативите, която е противна на коремната) при ЧС е издут, удебелен и ретишуран при работната стра­на, за което вече стана дума. Иначе казано, формите на двете широки страни при ЧС и теслообразните оръдия са едни и същи. Подобна е ситуацията и с напречните сече­ния и надлъжните профили на двата вида оръдия, конто сравняваме. Теслообразните сечива са ръчноударни, в това число и дле-тата, но с известна уговорка. ЧС обаче не са ръчноударни и разеичащи, а стържещи ин­струмента след упражнен натиск при фрон-тални резки движения. Работният ъгъл между ЧС и обработвания предмет варира от 40° до 90°, като най-често е в границите от 55° до 85°. Морфологията на оръдията се описва чрез измеренията на редица иара-метри, на конто се спираме по-долу. 4.2. Параметри

Досега са изчислени стойностите на след­ните параметри: тегло в грамове и дължи-ните, ширините и дебелините в см. Подгот-веният от нас типолист за описание на ЧС, който за съжаление не можем да публикува-ме, се явява като продължение на парамет­рите и е сериозен опит за математическото им моделиране (КЪНЧЕВ и др. 1991).

Тегло. Усреднените стоимости за теглото

/и Нопогет ИеппеЛа Тос1огоуа.

на ЧС от ранния неолит са 7,67, за средния - 6,76 и за късния - 7,16 г. Очевидно е, че теглото е спаднало с 0,51 г през времето от ранния до късния неолит. Неговата усред­нена стойност за неолита е 7,. 17 г (Кънчев 1983, 217). Теглото на 197 екземпляра от халколитни селища във Врачанско варира от 1 до 32 г, т.е., в интервал от 31 г. Усредне-ната стойност е 6,76 г. При тях 33% са изра-ботени от отломъци (Кънчев/Ннколов 1983, 32). Този факт трябва да се помни. Теглото на коджадерменските екземпляри в НАМ се колебае от 5 до 34 г или в диапазон от 24 г, като усреднената стойност е 17,72 г. От 8 до 22 г или в размах от 14 г се променя теглото на багачинските образци, като усредненото е 19,29 г. Усреднената стойност на теглото на халколитните екземпляри от Езеро е 13.15 г, а тази на образците от раннобронзо-вите наслоявания - 10,23 г. Безспорно е, че усредненото тегло на екземплярите от ран-ната бронзова епоха е редуцирано с почти 3 г. От 2 до 28 г или в размах от 26 г се изме-ня теглото на ЧС от Евмолпия. Усредненото им тегло е 9,91 г (Кънчев,ръкопис: б). И така средноаритметичната стойност от усредне­ното тегло на екземплярите от халколита е 14,23 г, а тази на бронзовата епоха - 10,5 г. Усредненото тегло на ЧС от трите епохи е -10,6 г. Тези обобщаващи данни са ориенти-ровъчни. По тези и други причини ние засе-га се въздържаме от интерпретация.

Дължини. Те определят и решават пот­ребности от дръжки на ЧС. По този въпрос отдавна се спори, но за него става дума по­долу. Усреднените стайности за дължините през: ранния неолит са - 3,93 см, през сред­ния - 3,29 см и през късния - 3,49 см. Дъл­жините са редуцирани с 0,44 см за времето от ранния до късния неолит. Усреднената дължина за неолита е 3,55 см (Кънчев 1983, 217). Дължините на халколитните екземп­ляри от Врачанско са в пределите от 1,2 до 8,1 см, т.е., в интервал от 6,9 см, като усред­нената е 3,51 см (Кънчев/Нпколов 1983). Ко­джадерменските ЧС имат дължини, конто се колебаят от 4,3 до 9,8 дм, т.е., в обхват от 5.5 см, като усреднената им стойност е 6,51 см (Кънчев, ръкопис: а). При багачинските екземпляри те са в граничите от 3,3 до 7 см или в дистанция от 3,7 см, а усреднената е

РЯАЕ

201

Дебелини. Те са важен фактор за ста-билността на ЧС и определят здравината на оръдието, вида на ретуша, както и ъгъла на работния край. Дебелините през ранния неолит варират от 0,1 до 1,9 см, или в интер­вал от 1,8 см, като усреднената стойност е 0,69 см. През средния неолит те се колебаят от 0,3 до 1,7 см, т.е. в обхват от 1,4 см, а усред­нената дебелина е 0,74 см. Вижда се заниже­ния интервал и завишената дебелина. През късния неолит дебелините се променят от 0,3 до 1,8 св или в пределите на 1,5 см, като усреднената е 0,73 см. Безспорно е увеличе-нието на дебелините с 0,5 см през неолита. Усреднената стойност за неолитната епоха е 0,72 см (Кънчев 1983, 217). Дебелините на халколитните екземпляри от Врачанско се изменят от 0,4 до 3,7 см, или в интервал от 3,3 см, като усреднената стойност е от 0,83 см (Кънчев/Николов 1983, 32). Данните за ко-джадерменските образци варират от 0,4 до 1,3 см или в интервал от 0,9 см, като усред­нената дебелина е 0,97 см (Кънчев, ръкопис: а). Въпросната величина при багачинските екземпляри се изменя от 0,5 до 1,2 см, т.е. в диапазон от 0,7 см, а усреднената дебелина е 0,93 см (Бонев и др., ръкопис). Усреднена­та стойност за халколитните ЧС от Езеро е 0,77, а за тези от бронзовата епоха - 0,91 см. Налице е увеличение на усреднените дебе­лини от 0,14 см. При екземплярите от Ев­молпия дебелините се колебаят от 0,4 до 1,1 см или в интервал от 0,7 см, а усреднената е 0,97 см. От приведените данни се вижда, че усреднените дебелиии през неолита на-растват от 0,72 до 0,88 см през халколита, за да стигнат до 0,94 см през бронзовата епоха, т.е. увеличили са се с 0,22 см.

По-важните резултати от метричния анализ на параметрите при ЧС имат след-ния вид (табл. 1).

Данните в скоби са усреднени стойнос-ти за неолитната епоха за параметрите на страничните стъргалки. Тях ги привежда-ме за сравнение и ориентировка, както и да се подчертаят специфичнте особености на