Чудеса и знамения: кой трябва да бъде изпитван?

Може да си чул — лъжепророкът се познава по това, че не всички негови пророчества се оказват верни. Второзаконие 18:22 ни учи да не вярваме на пророк, чиито пророчества не се сбъдват. Но Второзаконие 13:1-3 ни предупреждава също срещу лъжепророците, чиито знамения и чудеса се сбъдват: „Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, които ти не си знаел, и да им служим — да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа" (виж също Матей 24:4-11, 23-25; Откр. 13:11-14).

Много християни са настроени да мислят, че всичко, което е свързано с чудесата, автоматично потвърждава, че тук Бог има пръст Бог може и днес да използва знамения и чудеса, за да потвърждава Словото, но Библията ни предупреждава, че „ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните" (Марк 13:22). Сатана също може да върши знамения и чудеса, но той го прави само за да отклони поклонението ни от Бога към себе си. Второзаконие 13:5-11 разкрива колко сериозно е да приписваш на Бога активността на Сатана. Хората, участвали в това, трябваше да бъдат умъртвени, дори ако бяха близки роднини. Трябва да обичаме Бога, да се покоряваме на Словото Му и да изпитваме всички знамения, чудеса и сънища.

Имитации в църквата

Какво ви идва на ум, когато чуете изрази като „лъжепророци" и „лъжеучители"? Много хора са склонни да мислят за източните мистици или гуру, говорителите на небиблейските религии или енергичните култови водачи — хора, които явно са извън рамките на християнската църква. Но апостол Петър посвети цяла глава в едно от писмата си на лъжепророците и учителите, които действат вътре в църквата: „Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел" (2 Петр. 2:1). Тези хора са в нашите църкви сега, преоблечени като работници на правдата.

Забележете, че примамката на лъжеучителите не е толкова тяхната доктрина: „И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули" (стих 2). Какво има предвид Петър под следване на „техните похотливи дела"? Той говори за християни, които преценяват едно служение според външността или привлекателността на неговите водачи. Казваме: „Той е такова чудесно момче"; „Тя е толкова харизматична личност"; „Той е толкова динамичен говорител"; „Толкова е сладка и звучи толкова искрено". Но дали физическата привлекателност е библейски критерий за проверка на едно служение или един учител? Разбира се, че не! Въпросът винаги е истинността и правдата, а лъжеучителите, които апелират към физическите чувства, хулят пътя на истината.

Апостол Петър продължава, като разкрива начина, по който да разпознаем лъжепророците и лъжеучителите, действащи в църквата.

Първо, те ще вършат някакво безнравствено действие, „с нечисто пожелание следват плътските страсти" (стих 10). Може да се окаже, че участват в нередни сексуални връзки или парични сделки. Може би са антиномиани и твърдят, че Бог е само любов и благодат, така че не е нужно да следваме какъвто и да е закон. Тяхната безнравственост може да не се забелязва лесно, но в крайна сметка ще изплува на повърхността в техния живот(2Коринтяни 11:15).

Второ, лъжепророците и лъжеучителите „презират властта" и са „смели и упорити" (2 Петр. 2:10). Тези хора имат независим дух. Вършат своето си и не са отговорни пред никого. Те или няма да се покорят на властта на деноминацията или борда, или ще си съставят собствен борд, който просто ще подпечатва всичко, което искат.

В Свещеното Писание има исторически ръководни роли: пророк (проповядване и поучаване), свещеник (душепастирство и грижа) и цар (администрация). Само Исус в Своето съвършенство е способен да заема и трите роли едновременно. Вярвам, че е нужна система за проверка и балансиране чрез множественост на презвитерите в църквата, като трите основни роли се разпределят на повече от един човек. Никой не може да оцелее в собствената си неоспорима власт Всеки истински, посветен християнин на ръководно положение трябва да покорява себе и идеите си на други зрели вярващи, които ще го държат отговорен. Ако твоят пастор не е под власт или ако не проявява сърцето на пастор и слуга, махни се от неговата църква.

Пази се от измамните духове

В добавка на предупреждението срещу самоизмамата и лъжливите пророци и учители Свещеното Писание ни предупреждава за измама, която идва чрез демонично влияние. Апостол Павел предупреди Тимотей: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения" (1 Тим. 4:1). Йоан също ни предупреди да изпитваме духовете, за да разобличим антихристите (1 Йоан 2:18) и да правим разлика между духа на истината и духа на заблудата (4:1-6). Демоничните сили на Сатана действат, за да замърсят ума ти с лъжи, за да ти пречат да вървиш в истината. Хана Уайтхол Смит пише:

Има гласове на зли и измамни духове, които лежат в засада, за да хванат в капана всеки пътник, влязъл в по-високите области на духовния живот. В посланието, което ни говори, че седим в небесни места в Христос, ни се казва също, че ще трябва да се борим с духовни врагове. Тези духовни врагове, които и каквито и да са, трябва непременно да общуват с нас чрез нашите духовни способности и техните гласове, както Божият глас, са вътрешно внушение към нашия дух. Следователно също както Святият Дух може да ни казва каква е волята на Бога за нас, така тези духовни врагове ни казват чрез внушение каква е тяхната воля за нас, разбира се, без да посочват името си. (Цитирано от Martin Wells Knapp, Impressions (Wheaton, IL: Tyndale House Publishing, Inc., 1984), pp. 14-15).

Заради измамната природа на твоето внушение гласът на Сатана не винаги може да бъде открит обективно. Ето примерна молитва, с която да се молим, за да се откъснем от измамните духове: „Небесни Отче, предавам себе си безрезервно на Твоята воля. Ако съм бил мамен по някакъв начин, моля Ти се да отвориш очите ми за измамата. Заповядвам в името на Господ Исус Христос всички измамни духове да ме напуснат и отхвърлям всички фалшиви дарби (или други духовни феномени). Господи, ако това е от Теб, благослови го и нека то да израсне, за да бъде благословено и назидавано Твоето тяло чрез него. Амин."

Духовното разпознаване е почти забравена практика в евангелските църкви. Но всъщност разпознаването трябва да бъде първата ни защитна линия срещу измамата. Това е този звънец, който прозвучава вътре в теб и ти казва, че нещо не е наред. Например посещаваш дома на някого и всички се усмихват. Но теб те пронизва нещо във въздуха като нож. Макар нищо видимо да не го потвърждава, твоят дух открива, че нещо в това семейство не е наред.

Какво е разпознаването? Първата крачка за разбиране на разпознаването е схващането на мотива, който е основен за използването му. В 3 Царе 3 израилевият цар Соломон извиква към Бога за помощ. Бог идва при царя в сън и го пита какво иска. Соломон отвръща: „Дай, прочее, на слугата си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло" (стих 9). Бог отговаря: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал; ето дадох ти мъдро и разумно сърце" (стих 11, 12).

Мотивът за истинското разпознаване никога не е да издигнем себе си, да натрупаме лична печалба или да си осигурим предимство пред друг човек — дори неприятел. Гръцката дума за разпознавам — diakrino — означава просто да отсъждам или да правя разлика. Разпознаването има само една функция: отличаването на добро от зло, така че доброто да се утвърди, а злото да се премахне. В 1 Коринтяни 12:10 разпознаването на духовете е дадена от Бога способност да се различава добър от лош дух. Това е една от дарбите на Духа, която трябва да се използва за назидание на църквата.

Разпознаването на духовете не е функция на ума, това е функция на Святия Дух, който е в съюз с твоята душа-дух. Когато Духът изпрати предупредителен сигнал, твоят ум, който вероятно работи с ясна обективност, може да не успее да забележи кое не е наред. Всъщност, ако умът ти се опита да изтълкува предупреждението обективно, вероятно ще пропуснеш смисъла на предупреждението. Когато откриеш, че нещо не е наред, просто кажи на тези около теб: „Чувствам, че нещо тук не е наред. Нека помолим Бог да ни помогне." После позволи на Бога да донесе изобличение, както само Той може.

В много случаи на съветване усещам с духа си, че нещо не е наред или че истинският проблем не е излязъл на повърхността. Понякога сякаш знам какъв е той, но вместо да го изразя на глас, аз проверявам. Например, ако разпознавам, че този, когото съветвам, е окован от хомосексуализъм, не казвам: „Ти си хомосексуалист, нали?" По-скоро изпитвам това впечатление в подходящото време, като казвам нещо от рода: „Борил ли си се с хомосексуални мисли или наклонности?" Ако разпознаването, което ми дава Духа, съответства на изобличителното Му действие в другия човек, обикновено проблемът излиза на повърхността и се справяме с него, като пленникът бива освободен.

Сатанинската имитация на разпознаването на духовете е мотивирана от желанието да служим на себе си вместо на църквата. Лана, една студентка, която съветвах, бе заблудена от сатанинската версия на разпознаването на духовете. Тя бе ходила вече при друг съветник, защото бе притеснявана от дълбоки проблеми. Когато дойде при мен, Лана обясни, че може да мине през университета и да посочи кой от студентите има проблеми с наркотиците и секса. Тя нямаше факти или информация, просто „знаеше". И от наблюденията си можех да кажа, че бе права. Лана смяташе, че има необичаен дар от Бога, но в същото време ми каза как манипулирала съветника си, като му казвала каква ще бъде следващата му стъпка.

— Обичаш да имаш власт над хората, нали, Лана? — попитах аз.

В момента, в който разобличих лъжливия дух, той се прояви в моя офис в грозния си вид. Ние поехме властта над демоничното влияние и то я напусна. Когато бе свободна, вече нямаше „способността" да открива греховете на другите. Умът на Лана бе толкова спокоен, че трябваше да се учи да живее без шума от нейните „приятели", населявали ума и с години.

Злите духове действат в демоничното царство както Святият Дух действа в християнското царство. „Познавали" ли сте, че някой е християнин преди той или тя да каже и дума за това? Случвало ли ви се е да усетите сроден дух у други вярващи? Няма нищо вълшебно, това е просто присъствието на Святия Дух, който свидетелства на вашия дух. В други случаи Святият Дух предупреждава, че духът, който контролира другия човек, не е сроден дух.

Ако се научим да бъдем по-осъзнати духовно в своите църкви и домове, Бог би могъл да ни предпази от хвърлянето с главата надолу към толкова нещастия. В западния свят нашата когнитивна, основана на логиката ориентация, изключва напълно разпознаването на духовете като основен водач за навигиране в духовния свят. Но авторът на Посланието към евреите определи разпознаването като основата за доброто систематично богословие: „А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото" (5:14).

Ние сме по-уязвими за измамите на Сатана от която и да е от другите му хитрости. Защо? Защото когато те изкушава или обвинява, ти можеш да го разпознаеш, но когато те мами, не винаги го осъзнаваш. Това е стратегията му: да те държи в тъмното. Ако успее да се промъкне в църквата ти, дома ти или ума ти незабелязано, ще може да управлява живота и служението ти. За жалост трябва да кажем, че той върши това навсякъде по земята ни, като заблуждава много хора.

Не можеш да разобличиш измамите на Сатана чрез човешки размишления, можеш да го направиш само чрез Божието откровение. Исус каза: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:31, 32). Исус се молеше: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина" (Йоан 17:17). Изключително важно е, когато обличате Божието всеоръжие, да започнете с пояса на истината (Ефес. 6:14). Светлината на истината е единственото сигурно оръжие срещу тъмнината на заблудата.

Завършвам тази глава с насърчителното писмо на една млада жена, която бе попаднала в капана на измамата, докато Този, който разчупва оковите, не я освободи, когато преминавахме през стъпките на свободата:

Скъпи д-р Андерсън, винаги ще помня деня, когато дойдох при вас за съвет и молитва. От този ден нататък чувствам такава свобода. Вече в ума ми няма гласове или усещане на бреме. Радвам се на физическо чувство на освобождение. Сатана се връщаше много пъти, като се опитваше да ме напада със същите стари мисли, но влиянието му върху мен бе разчупено.

Никога няма да забравя това, което споделихте с мен. Вие казахте, че тези отрицателни мисли за Бога и самата мен са лъжи на Сатана, посадени в ума ми. Казахте, че имам власт чрез Исус Христос да смъмря Сатана и да се освободя от злите мисли. Нужно ми бе малко време наистина да повярвам в това от цяло сърце, но напоследък реших да отвръщам на ударите му — и това дава резултати! Прекрасно е да се справям с проблемите си с ясен ум. Благодаря Ви за това, че ми помогнахте, а и на много други, да намерят мир и да се научат да се доверяват, да обичат и да вярват в Господа.

С обич в Христос
¹¹ Опасността да загубиш контрола
Получих следното писмо от една млада жена, която никога не съм срещал. Шийла посетила съботната конференция, която провеждах в църквата й на тема разрешаване на духовните конфликти. Една неделя пасторът на църквата ми подаде това писмо от нея:

Скъпи Нийл, бях освободена — слава на Господа! Вчера за първи път от много години гласовете спряха. Можех да чувам тишината. Когато пеехме, чувах се да пея.

През първите 14 години от живота си живях с една тиранична, малтретираща майка, която никога не казваше „Обичам те", никога не ме прегръщаше, когато плачех. Не получавах никаква нежност, никакви мили думи, никакво насърчение, никакво самочувствие за това, което съм — само физически и

емоционален тормоз. На 15 години бях пратена за три седмици в Ерхардското семинарно обучение и то действително ме укрепи душевно. Годината, която последва, бе истински ад. Майка ми ме изхвърли, затова отидох да живея при друго семейство. Накрая те също ме изгониха.

Три години по-късно намерих Христос. Решението ми да приема Христос бе повлияно най-вече от страха ми от Сатана и силата на злото, която бях изпитала в живота си. Макар да знаех, че Сатана е изгубил правото си над мен, не осъзнавах колко съм уязвима все още за неговите измами и контрол. През първите две години от християнския си живот бях в оковите на един грях, който дори не осъзнавах като грях. Щом осъзнах греха си, го изповядах пред Бога и получих прошка, и помислих, че най-сетне съм свободна от опитите на Сатана да ме контролира. Не осъзнавах, че битката тепърва започва.

Страдах от необясними обриви, ухапвания и белези по цялото тяло. Изгубих радостта и близостта си с Господа. Вече не можех да пея или да цитирам Писанието. Обърнах се към храната за утеха и сигурност. Демоните атакуваха чувството ми за правилно и неправилно и бях увлечена в неморални действия в търсенето си на самоличност и любов.

Но всичко това свърши вчера, когато отхвърлих контрола на Сатана в живота си. Намерих онази свобода и защита, която дава знанието, че съм обичана. Не съм в превъзбуда, пиша с ясно съзнание, с чист дух и спокойна ръка. Дори предишните ми окови към храната сякаш изведнъж са ме напуснали.

Никога не съм осъзнавала, че един християнин може да бъде толкова уязвим за контрола на Сатана. Бях заблудена, но сега съм свободна. Благодаря Ти, благодаря Ти, Исусе!

Шийла

Шийла е отрезвяващ пример за размерите на духовната уязвимост, за която повечето християни не обичат да говорят: демоничния контрол. Като вярваща, Шийла явно е изгубила контрола над своите хранителни навици, над сексуалното си поведение и всекидневното си общение с Бога. Тя не е израствала духовно, вървяла е назад. Не е пеела и не е четяла Писанието, като не е можела да пее и да чете Писанието. Способностите й да го прави са били блокирани от духовните й окови.

Стийв Расо и аз изследвахме 1291 гимназиални ученици, изповядващи християнството. Открихме, че 47 процента от тях са усещали присъствие в стаята си (виждали или чували), което ги е изплашило. 54 процента се борят с лоши мисли за Бога. 37 процента казват, че им е трудно да се съсредоточат да се молят и да четат Библията си. 70 процента са чували „гласове" в главата си, сякаш някакво подсъзнателно аз им говори или се борят с действително лоши мисли. 20 процента често имат мисли за самоубийство. 24 процента имат импулсивни мисли да убият някого като „Хвани този нож и убий този човек". 71 процента мислят, че са различни от другите хора („За другите може да действа, но не и за мен."). Останалите резултати от това изследване, както и това, което родители и пастори могат да направят с разкритията от него, ще намерите в книгата ни „Прелъстяването на нашите деца".

Не вярвам, че 70 процента от гимназистите християни са параноици или психопати. Напротив, вярвам в 1 Тимотей 4:1, където се казва: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения". Това действително ли става? Става навсякъде по света.

През последните десет години съм съветвал стотици възрастни, които чуват гласове или се борят със своите мисли. Много от тях не могат да четат или разбират Библията и почти всички поставят под въпрос спасението си. Никой от тях няма чувство за вътрешен мир. Във всеки от тези случаи битката за ума е била духовна. Нужни са около три часа, за да помогнем на такива хора да намерят свобода в Христос по един спокоен и овладян начин. Единственото малко изключение, когато чуването на гласове не е под влияние на демони, са случаите на душевно разстройство. Дори тогава повечето от тези мили хора са страдали от сатанинско и-или ритуално насилие. Тези хора също страдат от сериозни духовни проблеми и силно препоръчвам най-напред да бъдат разрешени духовните им проблеми.

В книгата ми „Освободен от оковите" има няколко случая, описани от гледна точка на жертвата. Техният проблем варира от нарушени хранителни навици през сексуални окови до сериозна депресия. Всички са преживявали борби в своя мисловен живот, като сексът винаги е бил интегрална част от битката им и всички са се наричали християни. Двама от тях бяха и са християнски служители на пълен работен ден. Ще получите невероятно разбиране, като чуете техните истории и там предлагам много повече прозрения от поместеното в тази книга за това как да помагаме на такива хора да намерят свобода в Христос. Добрата новината е, че можем да бъдем свободни в Христос и да помагаме на други хора, но не чрез отричане на реалността на духовната битка, която се води в ума ни.

Демоничен контрол на светиите

Изключително важно е християните да разбират своята уязвимост за демоничното влияние. Онези, които казват, че демон не може да влияе в някоя област от живота на вярващия, ни оставят само с двама възможни виновника за проблема: самите нас или Бога. Ако обвиним себе си, се чувстваме безнадеждни, защото не можем да направим нищо, за да спрем това, което правим. Ако обвиним Бог, доверието ни в Него като добър Баща се разклаща. И в двата случая нямаме шанс да спечелим победата, която ни обещава Библията. Всъщност намираме се в една война срещу началствата и властите от победеното царство на тъмнината, която можем да спечелим. Но лъжите им могат да спечелят до известна степен контрол, ако им позволим.

Ето няколко насоки от Свещеното Писание как вярващите могат да изгубят контрол или да се окажат оковани.

Лука 13:10-18. Макар че Исус поучаваше в синагогата, „...ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи" (стих 11). Стих 16 твърди, че физическата й немощ бе причинена от сатанински окови. Тази жена не беше невярваща. Тя бе „дъщеря на Авраам" (стих 16), жена на вярата, която се боеше от Бога, с духовен проблем. Още щом Исус я освободи от оковите й, физическият й проблем бе изцелен.

Забележете, че жената не бе защитена от демоничния контрол заради факта, че бе вътре в синагогата. Нито стените на синагога, нито стените на църква осигуряват недосегаемо за демонично влияние място. Ако каменните стени не са бариера за Сатана, мислиш ли, че кожата ти е такава бариера? Духовният свят не е обвързан с такива естествени бариери, нито е ограничен от физическите закони. Наистина това събитие стана преди кръста. Но то е белег, че вярващите са обект на демоничен контрол.

Един студент ми каза, че му е бил необходим един час, за да стигне до училище, макар да живее на две крачки. Той смятал, че слуша Бога, докато гласът му казвал да прави завои един след друг. Един член от ръководството на църква започнал кампания срещу пастора си, защото мислел, че Бог му казва да го направи. Милиони хора имат натрапчиви неконтролируеми идеи за определени действия заради тази непрестанна борба в умовете им. Нуждата да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос не би могла да бъде преувеличена (2 Коринтяни 10:5).

След като съм работил със стотици хора, оковани от бащата на лъжата, почувствах призива да напиша „Да ходиш в светлината", защото толкова много хора са заблуждавани от лъжливи пророци и учители и обръщат внимание на заблуждаващи духове. Трябва да сме способни да правим разлика между истинското водителство от Бога и заливащото ни отвсякъде фалшиво водителство. (Walking in the Light e публикувана от Thomas Nelson. Първоначалното й заглавие бе Walking through the Darkness и бе публикувана от Here’s Life Publishers.)

1 Коринтяни 5:1-13. Този пасаж съдържа инструкциите на апостол Павел относно един човек в коринтската църква, който живееше в кръвосмесителска връзка с жената на баща си (стих 1). Това бе човек, който толкова бе заплетен от Сатана и така бе контролиран от безнравствеността, че явно парадираше с незаконната си връзка пред цялата църква. Присъдата на Павел по въпроса бе строга: „Да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса" (стих 5). Апостол Павел бе готов да позволи на Сатана да прокарва волята си в този човек за известно време с надежда, че той накрая ще каже: „Стига ми и ще се покая".

Някои се чудят дали човек на такова ниво на неморално поведение действително е християнин. Но ако този човек не е бил християнин, апостол Павел нямаше да го дисциплинира, защото от църквата се изисква да дисциплинира онези, които са нейни членове. Този човек бе вярващ (поне апостол Павел се отнасяше с него като такъв), който бе позволил да падне в клопката на безнравствеността. Надеждата на Павел бе, че човекът ще опита естествените последствия на своя грях, ще се покае и ще се освободи от оковите.

Контекстът на предупреждението на Петър предполага две условия, които биха могли да предразположат вярващия и да го направят уязвим. В стих 6 сме насърчени да се смиряваме пред Господа. Може би като има предвид болезнения спомен за последствията от себеиздигането си, апостол Петър посочва, че когато се противопоставяме на гордостта, се противопоставяме на Сатана и стихове 7 и 8 предполагат, че ако не се научим да възлагаме грижите си на Господа, може да станем лесна плячка за Сатана.

Въпросът не бе в това, че Анания и Сапфира задържаха част от печалбата, но че излъгаха за нея, като явно казаха, че това е цялата сума, която са получили. Последствията от греха на семейството бяха моментални и отрезвяващи: те умряха на място (стихове 5, 10).

Някои, които трудно обясняват сатанинския контрол над вярващите, спорят, че Анания и Сапфира са били невярващи. Не съм съгласен с този аргумент. Първо, Деяния 4:31 заявява, че това събитие е станало в контекста на първото християнско общество, на което Анания и Сапфира явно бяха членове. Второ, Деяния 5:11 твърди: „И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това". Ако Бог наказваше някого извън църквата, защо такъв голям страх ще обземе онези, които са в църквата? Имаше голям страх сред вярващите, защото Бог по един драматичен начин показа отношението Си към вярващите, които живеят в лъжа. Трето, строгостта на наказанието сочи значението на истината за Бога в обществото от вярващите. Невярващите лъжат през цялото време и обикновено не са наказвани толкова бързо и категорично като Анания и Сапфира. Вярвам, че Бог показваше в самото начало на църковната история, че основният ни проблем не е комунизмът, наркотиците или лъжливите религии, а подценяването на сатанинската измама.

Проблемът на Анания бе, че допусна измамата на Сатана да изпълва (управлява) сърцето му. Думата „изпълни" в Деяния 5:3 (pleroo) е същата, която се използва в Ефесяни 5:18: „Изпълняйте се с Духа". Възможно е вярващият или да бъде изпълнен със сатанинската заблуда, или да бъде изпълнен с Духа. На кой източник ще се предадете, от кой източник ще се изпълвате и ще бъдете управлявани? Когато позволиш Сатана да те мами в която и да е област от твоя живот, ставаш уязвим. Бог драматично се намеси в ранната църква, за да разкрие къде щеше най-вече да се води битката. Ако Сатана може да влезе незабелязано в твоята църква или твоя брак, или лично в теб и да те накара да повярваш на лъжа, той ще управлява живота ти!