Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли

Вторият канал за изкушението, чрез който Сатана дойде при Адам и Ева, бе свързан с лъжата му за последствията от непокорството към Бога. Бог бе казал, че смъртта ще придружава непокорството им, но Сатана каза: „Никак няма да умрете" (Битие 3:4). Той призоваваше чувството за самосъхранение на Ева чрез лъжливи уверения, че Бог греши по въпроса за последствията от греха. „Не Го слушайте, правете това, което виждате за право в собствените си очи", настоя той. Забраненият плод бе приятен за очите й (стих 6), така че тя и Адам пренебрегнаха Божията заповед, за да направят това, което им се струваше, че служи на собствените им най-добри интереси.

Пожеланието на очите незабелязано ни отклонява от Божието Слово и разяжда увереността ни в Бога. Виждаме това, което светът предлага, и го желаем повече от взаимоотношенията си с Бога. Започваме да вярваме повече на собственото си виждане за живота, отколкото на Божиите заповеди и обещания. Подхранвани от пожеланието към това, което виждаме, ние сграбчваме всичко, до което се докопаме, като вярваме, че се нуждаем от него и се мамим, че Бог иска да го имаме. Като приемаме, че Бог няма да ни откаже нищо, страстно изискваме просперитет.

Вместо да се доверяваме на Бога от цяло сърце, възприемаме отношение на „докажи ми го". Това бе същността на второто изкушение на Сатана към Исус: „Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе и на ръце ще Те вдигат. Да не би да удариш о камък ногата Си" (Матей 4:6). Но Исус не бе готов да играе по играта на Сатана „покажи ми". Той отвърна: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа твоя Бог" (стих 7).

Когато бях пастор, някои от членовете на църквата ми непреднамерено се поддадоха на изкушението да поставят Бога на изпит. Имах един скъп приятел, който умираше от рак. Но се пусна слух в църквата, според който четири независими „свидетели" твърдяха, че Дик няма да умре, защото Бог така им казал. Неколцина възкликнаха: „Не е ли прекрасно, че Бог ще изцели Дик!". Три седмици по-късно Дик почина.

Ако Бог беше Този, който бе говорил на четиримата души, че Дик няма да умре, какво означава това за Бога? Че е лъжец. Но лъжец ли е Бог? Разбира се, че не, Той е истина. Лъжите идват от бащата на лъжите: самия Сатана. Заблуждаващите духове разпространяваха лъжа за Дик в опит да унищожат доверието на събранието в Бога.

Бог не ни е длъжен, Той не е задължен на никого освен на Себе Си. Няма начин да го надхитриш с молитва, така че да е длъжен да ти отговори. Това не само разрушава смисъла на молитвата, но ни поставя в положението на Бог. Праведният ще живее чрез вяра в писаното Божие Слово и няма да изисква от Бога да доказва Себе Си в отговор на нашите прищевки или желания, независимо колко благородни са. Ние сме тези, които трябва да бъдем изпитвани, не Бог.

Тщеславието на живота

Третият канал за изкушението е в сърцето на движението Ню Ейдж: изкушението да направляваш сам съдбата си, да управляваш собствения си свят, да бъдеш собствен Бог. Сатана измъчваше Ева с мисли за забранения плод: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото" (Битие 3:5). Предложението на Сатана бе преувеличен апел към нашата вложена от Бога наклонност да управляваме. „Не се задоволявай с това да управляваш под Бога, сякаш казваше той, когато имаш потенциала да бъдеш като Бога." Когато Ева се убеди, че е „дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде" (стих 6), тя и Адам ядоха.

Обещанието на Сатана, че двамата ще станат като Бога, не бе нищо повече от лъжа. Когато Адам и Ева се поддадоха на изкушението, те не станаха богове на своя свят, както твърдеше той. Вместо това те паднаха от положението си на управляване с Бога и Сатана стана в замяна богът на този свят — точно както бе планирал.

Сатана опита да приложи същия план спрямо Исус: „Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш" (Матей 4:8, 9). Исус не се противопостави на претенциите на Сатана да му предлага царствата на света и тяхната слава. Тъй като Сатана бе богът на този свят, той можеше да ги предлага, щом Адам и Ева ги бяха пропилели при първото изкушение. Когато се замислиш обаче, предложението на Сатана е доста абсурдно. Защо ще бъде изкушен Исус да се поклони на Сатана в замяна за света, когато Той вече притежаваше вселената? Затова отговори: „Махни се, Сатано, защото е писано: „На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш" (стих 10).

Изкушението за тщеславието от живота има за цел да ни отклони от поклонението на Бога и да разруши покорството ни към Бога, като ни подтиква да поемем ръководството на живота си в собствени ръце. Когато чувстваш, че нямаш нужда от Божията помощ и водителство, че можеш да се справяш с живота, без да търсиш Него, че няма нужда да подгъваш колене пред когото и да е, внимавай: това е тщеславието на живота. Може да си мислиш, че служиш на себе си, но щом престанеш да се покланяш и да служиш на Бога, вече си започнал да се покланяш и да служиш на Сатана — а точно това иска той повече от всичко друго. Вместо това, животът ти трябва да се характеризира с поклонническо смирение и покорство на Бога (1 Петр. 5:5-11; Йоан 15:8-10).

Помни, в тези пътища на изкушението са отразени три жизнено важни въпроса: 1) Божията воля в твоя живот, изразена в твоята зависимост от Бога; 2) Божието Слово в твоя живот, изразено чрез доверие в Бога; и 3) поклонението на Бога в твоя живот, изразено чрез покорството ти на Бога. Всяко изкушение, което Сатана изпраща към теб, ще оспорва една или повече от тези стойности. Той ще те наблюдава, за да разбере къде си най-уязвим и ще те изкуши във всяка област, в която си останал без защита.

Защо се замисляме над изкусителни мисли, които противоречат на Божието Слово и Божията воля? Нека си признаем — правим го, защото искаме. Ние не сме изкушавани от храни, които не обичаме, от непривлекателни хора от другия пол, от нежелани повишения и т.н. Куката за изкушението е гаранцията на дявола, че това, което искаме и смятаме за нужно, вън от Божията воля, може да ни задоволи. Не вярвайте на думите му. Никога не можете да задоволите желанията на плътта. Вместо това: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят" (Матей 5:6). Само трайни правилни взаимоотношения чрез силата на Святия Дух и преживяването на плода на Духа ще ви донесе удовлетворение.

Храната е най-големият проблем, тъй като тя е необходима за оцеляването. Така че ние ядем, за да живеем, но когато започнем да живеем, за да ядем, храната вече не задоволява. Вместо това тя ни изяжда и милиони хора се чувстват безпомощни да управляват собствените си апетити за храна. Когато тялото ти е лишено от определени хранителни вещества, ти изпитваш естествено желание за тези храни, които ще те поддържат здрав и ще помагат на имунната ти система да функционира. Ако ядеш, за да задоволяваш тези естествени нужди, ще останеш здрав и свободен. Но когато се обръщаш към храната, за да облекчиш нервното напрежение или за да задоволиш страстта си към сладко, солено и т.н., ще изгубиш контрол и резултатите ще се отразят отрицателно на здравето ти.

Не е изненадващо, че апостол Павел спомена неправилното използване на храната във връзка със своето отрезвително предупреждение, че „в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения" (1 Тим. 4:1). Едно от свидетелствата за последните дни ще бъдат онези, които „заповядват въздържание от ястия" (стих 3), чиято цел е да задоволяват законна нужда. Всякакво неравновесие в хранителните навици, с което съм се занимавал, е имало духовен елемент и все пак на практика съветниците никога не третират анорексията и булимията като духовен проблем. Жената на един пастор ми писа след една конференция:

Скъпи Нийл, ще започна разказа си какво направи Господ в живота ми чрез истината, която споделихте с нас на конференцията. Сега съм по-наясно за заблудите на врага и това ме прави благодарна към моя мощен и милостив Спасител. Имах проблеми с булимията в продължение на 11 години. Но сега мога да бъда в дома сама цял ден с кухня пълна с храна и да бъда в мир. Когато изкушение или лъжа от Сатана се появи в ума ми, аз я отблъсквам чрез истината. Някога бях в оковите на онези лъжи часове, часове на ден, като винаги се страхувах от храната. Сега се радвам на свободата, която носи истината.

Апостол Павел споменава също брака (връзката, в която Бог предназначи да бъдат задоволявани сексуалните апетити) в сериозното си предупреждение за последните дни (1 Тим. 4:3). Сексът е друга крепост, определена в Писанието, която има уникален потенциал за грях. Апостол Павел пише: „Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло" (1 Коринтяни 6:18). На практика всеки човек, който съм съветвал относно духовен конфликт, е признавал някакъв вид сексуално отклонение. Някои са в оковите на неконтролируема похот. Други са жертви на демонична сексуална атака. Освен това хора, които са били сексуално насилвани или са участвали в отвратителни сатанински сексуални ритуали в миналото, почти винаги имат издигната крепост в областта на секса. Ако има такова нещо като демонично предаване от един човек на друг, аз бих казал, че незаконната сексуална връзка е основното средство, чрез което това става. Сексът е дадена от Бога част на нашата автономна нервна система. Естественото сексуално функциониране е регулярна, ритмична част от живота. Но когато Исус каза: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" (Матей 5:28), той описва нещо, което излиза от границите на Божия план за секса. Думата за пожелание е epithumos. Представката epi означава „прибавям", което означава, че нещо е прибавено към естествената наклонностих Исус ни призова да не прибавяме към даденото от Бога сексуално желание, като замърсяваме умовете си с похотливи желания. Единственият начин да управляваш сексуалния си живот е като управляваш мисловния си живот. Сексуалната похот изисква физически израз и именно тук се намесва пасажът от Римляни 6. Не трябва да оставяме грехът да царува в смъртните ни тела (стих 12), като използваме телата си като инструменти на неправдата (стих 13). Когато използваш тялото си неправилно чрез сексуален грях, ти даваш на Сатана място и твоят сексуален проблем се превръща в духовен проблем. Един мисионер сподели с мен в края на една от конференциите ми, че най-сетне е свободен от 20-годишно оковаване на похотта. Той търсел съвет за проблема си по време на подготовката си за мисионерско служение и при всяка отпуска, но така и не получавал трайна победа, докато не осъзнал, че това е духовен проблем, който се нуждае от духовно разрешение.

Първо коринтяни 10:13 е сиянието на благата вест сред страховете и притесненията ни относно изкушението: „Никакво изкушение не ви е постигнало освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите". Къде е изходът, за който говори тук апостол Павел? Там, където се намира и изкушението: в твоя ум. Всяко изкушение е първо мисъл, внушена в твоя ум чрез собствената ти плътска природа или чрез самия изкусител. Ако въртиш из ума си една мисъл или я разглеждаш като вариант, в крайна сметка ще започнеш да действаш според нея и ще съгрешиш. Вместо това Павел ни съветва да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос (2 Коринтяни 10:5). Първата стъпка към избягване на изкушението е да преценяваш всяка мисъл, още щом стъпи на прага на твоя У^м.

След като си спрял една настъпваща мисъл, следващата стъпка е да я прецениш въз основа на осемте критерия на апостол Павел какво трябва да мислим: „Всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте" (на английски „над това размишлявайте" — бел. прев.) (Фил. 4:8). Запитайте се: „Тази мисъл в хармония ли е с Божията истина? Казва ^{ли ми} Д^а направя нещо честно? Нещо правилно? Нещо чисто? Ако тази мисъл стане действие, хубав ли ще е резултатът и ще допринесе ли за добродетелност в живота ми? Ще одобрят ли другите вярващи действията ми? Дали е нещо, което може да донесе похвала на Бога?" Ако отговорът на някой от тези въпроси е не, отхвърли мисълта моментално. По-добр^{е е} Д^а нямаш нищо общо с нея. Ако тя продължи да се връща, продължавай да казваш не. Когато се научиш да реагираш на изкушаващите мисли, като ги спираш на прага на своя ум, като ги преценяваш въз основа на Божието Слово и отхвърляш тези, които не издържат теста, значи си нам^ерил изходния път, който обещава Божието Слово.

От друга страна, ако мисълта влезе в ума ти и издържи изпита на истината, честността, правдата и т.н. от Филипяни 4:8, „това зачитайте" (стих 8) и „него вършете" (стих 9). „И Бог на мира ще бъде с вас" (стих 9), което е безкрайно по-добро от болката и объркването, които следват, ако се поддадем на изкушаващите мисли и се обвържем с грешно поведение.

Хората, които са попаднали в цикъла на грях-изповед-грях-изповед-грях-изповед в крайна сметка започват да губят надежда, че е възможна действителна победа над греха. Обикновена сила на волята не може да им помогне да не повтарят греха, който току-що са изповядали и Сатана излива обвинения. Себеобузданието сякаш е илюз^{ия и} християнският живот е безкрайно изкачване и пропадане.

Грехът, когато му е позволено да царува, е като куче, което е скочило в двора ти, захапва те за крака и не желае да те пусне. Ти удряш по себе си, заради неуспехите си и викаш към Бога за прошка. Той ти прощава, но кучето е още там. Защо не извикаш към Бога и не удариш кучето вместо себе си? Яков 4:7 ни казва: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас". Правилно е да изповядваме греховете си, но не сме последвали библейската формула, която прекъсва цикъла: грях-изповед-противопоставяне. Трябва да се противопоставим на Сатана и да му заповядаме да ни напусне, ако искаме да преживеем победа над греха.

Ние живеем така, сякаш Бог и болното човечеството са единствените реалности в духовното царство. Но Йоан пис^а: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния" (1 Йоан 2:1). Трябва да се обърнем към нашия праведен Ходатай и да се противопоставим на измамния противник, ако искаме да преживеем победа и свобода от изкушението и греха.

Следващото изкушение, вероятно най-честата и настойчива атака от Сатана, за която сме уязвими, е обвинението. Чрез вяра ние сме влезли във вечни взаимоотношения с Господ Исус Христос. В резултат на това сме мъртви за греха и живи за Бога и сега седим с Христос в небесни места. В Христос сме важни, имаме качествата, добри сме. Сатана не може да стори абсолютно нищо, за да промени положението ни в Христос и стойността ни за Бога. Но той може да ни направи буквално бездействени, ако успее да ни заблуди да слушаме и да вярваме коварните му лъжи, с които ни обвинява, че нямаме стойност за Бога или другите хора.

Сатана често използва изкушението и обвинението като брутални шамари от двете ни страни. Той се приближава и казва: „Защо не го опиташ? Всички го правят. Освен това номерът ще мине. Кой ще разбере?" И още щом тръгнем в пътя, който ни показва изкушението, променя тона в обвинителен: „Какъв християнин си ти да вършиш подобно нещо? Ти си жалко подобие на Божие дете. Това никога няма да ти бъде простено. По-добре се откажи, защото Бог вече се е отказал от теб."

Сатана е наречен „клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог" (Откр. 12:10). Всички сме чували неговия лъжлив омразен глас в сърцата и съвестите си. Той сякаш никога не ни оставя. Много християни постоянно са обезсърчавани и унищожавани, защото вярват на постоянните му лъжи. И тези, които се предадат пред обвиненията му, в крайна сметка остават ограбени от свободата, на която Бог иска да се радват Неговите хора. Един разгромен християнин пише:

Старите ми чувства, че животът не си струва усилието, продължават да се връщат. Страхувам се, сам съм, объркан съм и много отчаян. Знам дълбоко в себе си, че Бог може да победи това, но не мога да премина тази стена. Дори не мога да се моля. Когато се опитам, нещо се изпречва на пътя ми. Когато се чувствам добре и започна да вкарвам в действие това, което знам, че Бог иска от мен, ме спират в крачка онези гласове и сила, която е толкова голяма, че не мога да продължа. Толкова близо съм да се поддам на тези гласове, че почти не мога да се боря с тях повече. Просто искам малко мир.

Поставянето на клеветника на място

Добрата вест е, че не трябва да слушаме обвиненията на Сатана и да живеем в отчаяние и поражение. Захария 3:1-10 дава една основна истина, от която се нуждаем, за да се опълчим чрез вяра срещу обвиненията на Сатана и да живеем праведно в служба на Бога.

Господ откри на пророк Захарий една небесна сцена, в която обвиненията на Сатана срещу Божия народ са поставени в правилна перспектива: „И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела" (стихове 1-3).

Господ смъмря Сатана

Погледнете към действащите лица в тази сцена, която толкова прилича на небесна съдебна зала. Съдията е Бог Отец. Прокурорът е Сатана. Защитата е Исус. А обвиняемият е Исус първосвещеникът, който представлява всички Божии люде, включително теб и мен. Исторически, когато първосвещеникът влизаше в Божието присъствие в пресвятото място всяка година, това бе много тържествено събитие. Първосвещеникът трябваше да изпълни сложни ритуали за очистване и церемониално умиване преди да влезе, защото ако по някакъв начин не бе съвсем чист пред Бога, можеше да умре на място. Свещеникът носеше на дрехата си звънчета, за да могат онези, които стоят пред пресвятото място да знаят дали още е жив и се движи. На глезена му връзваха въже, за да могат да го изтеглят от вътрешното светилище, ако умре в Божието присъствие.

Така че тук в Божието присъствие стои първосвещеник на име Исус с мръсни дрехи, които представляват греховете на Израел. Лоши вести! Обвинителят Сатана казва: „Погледнете го, Боже. Целият е мръсен. Той заслужава да бъде поразен със смърт." Но Бог смъмря обвинителя и го поставя на място. „Ти не си съдията и не можеш да издаваш присъда над моите хора". Бог сякаш казва в Своето смъмряне: „Аз освободих Исус от огъня на осъждението и твоите обвинения са неоснователни".

Тази съдебна сцена се повтаря нощем и денем за всяко Божие дете. Сатана продължава да сочи нашите грешки и слабости на Бога и изисква Той да ни порази за това, че не сме съвършени. Но нашият адвокат на небето е Исус Христос и Той никога не би изгубил делото пред съдията Бог. Сатана не може да направи обвиненията си валидни, защото Исус Христос ни е оправдал и живее, за да ходатайства за нас (Римл. 8:33, 34).

В същото време, докато Сатана ни обвинява пред Бога, неговите емисари също ни обвиняват лично, като бомбардират умовете ни с лъжливи мисли за недостойнство и неправедност в Божиите очи: „Как можа да направиш това и да продължаваш да се наричаш християнин? Ти всъщност не си Божие дете." Но Сатана не е твой съдия, той е само твой обвинител. И все пак, ако го послушаш и му повярваш, ще започнеш да живееш с тези обвинения, сякаш те са присъда, която трябва да излежиш.

Когато обвиненията за недостойнство те атакуват, не им обръщай внимание. Вместо това отговори: „Сатана, аз съм положил доверието си в Христос и съм Божие дете в Него. Също като първосвещеника Исус аз съм освободен от Бога от огъня на осъждението и Той ме е обявил за праведен. Ти не можеш да определяш присъдата или да произнесеш наказанието. Можеш само да ме обвиняваш — и аз не ти вярвам."

Причината обвиненията на Сатана да са неоснователни е в това, че Бог е разрешил проблема с мръсните ни дрехи. Описанието на небесната сцена от Захарий продължава: „И ангелът проговаряйки, рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо" (3:4, 5).

Бог не само ни е обявил за праведни, но Той е съблякъл мръсните ни дрехи на неправда и ни е облякъл със Своята правда. Забележете, че промяната в облеклото е нещо, което Бог прави, не самите ние. Сами по себе си ние нямаме дрехи на праведност, които да облечем и те да задоволят Бога. Той трябва да ни преоблече в отговор на нашето покорство на Него с вяра.

Господ ни увещава да откликнем

След като е смъмрил Сатана и ни е дал праведност, Господ призовава към отговор на покорство: „Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук" (Захарий 3:7). Божието условие тук няма нищо общо с взаимоотношенията Му с теб или твоето положение в правда, тъй като те вече са сигурни. И тези наставления нямат нищо общо с поражението на Сатана, тъй като той вече е разгромен. Те са свързани с всекидневната ти победа. Като ни призовава да ходим в Неговите пътища и да пазим Неговите наредби, Господ просто ни призовава да живеем според това кои сме в Христос чрез практическия израз на нашето покорство. Това означава да живеем чрез вяра, а не чрез страх. Това означава да разпъваме плътта всеки ден и да живеем според Духа. Това означава да считаме себе си мъртви за греха и да живеем за Бога, като не допускаме грехът да царува в смъртните ни тела. Това означава да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос и да се преобразяваме чрез обновяването на умовете си.

В отговор на всекидневното ни служение чрез покорство, Бог обещава да управляваме дома Му и да ни постави да се грижим за дворовете Му. Това означава, че ще споделим с Него властта в духовния свят, ще можем да живеем победоносно над Сатана и греха. Той ни обещава също свободен достъп в небесните места. Имаме отворена линия за общуване с Отца. Когато действаме в Неговата власт и живеем в общение и хармония с Него, всекидневната ни победа и плодовитост са сигурни.

Признаване на основното различие

Може би се чудите: „Каква е разликата между обвиненията на дявола и изобличаването на Святия Дух?" Апостол Павел направи ясна разлика между двете във 2 Коринтяни 7:9, 10: „Сега се радвам за наскърбяването ви, защото наскърбяването ви доведе до покаяние: понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт."

И светската система, и изобличението на Святия Дух носят чувство на скръб. Но скръбта, която е резултат от обвиненията на Сатана, води до смърт, докато скръбта на изобличението е скръб, чиято цел е да предизвика разкаяние, водещо до живот. Апостол Павел не се радваше, че коринтяните скърбят; той се радваше, че скръбта им щеше да доведе до покаяние, до познание за истината и накрая свобода.

Всеки християнин е изправен пред избора да ходи по Духа или да ходи по плът всеки ден. В момента, в който избереш да ходиш по плът, Святият Дух изобличава, защото току-що си избрал нещо, което не е съвместимо с това, което си всъщност. Ако продължаваш да ходиш по плът, ще чувстваш скръбта на осъждението.

„Как да разпозная какъв вид скръб изпитвам?", може да попиташ. „Чувството е едно и също." Определи дали чувствата ти отразяват истинни или погрешни мисли и ще определиш източника им. Чувстваш ли се виновен, без стойност, глупав или неспособен? Това е скръб, предизвикана от обвинения, защото тези чувства не отразяват истината. От юридическа гледна точка ти вече не си виновен, ти си оправдан чрез вяра в Христос и няма осъждение за онези, които са в Христос. Не си без стойност, Исус ти е дал живот. Не си глупав или неспособен, можеш всичко чрез Христос. Когато осъзнаеш, че зад чувствата ти на тъга стои лъжа — особено ако чувствата ти постоянно те смазват — ти си лъжливо обвинен. Дори ако се промениш, няма да се почувстваш по-добре, защото Сатана ще намери нещо друго, за което да те притеснява. За да обезоръжиш скръбта от обвиненията, трябва да се покориш на Бога и да се съпротивиш на дявола и неговите лъжи.

Но ако изпитваш тъга, защото поведението ти не отразява действителната ти самоличност в Христос, това е скръб по волята на Бога, която има за цел да доведе до покаяние. Святият Дух те призовава да признаеш на основата на 1 Йоан 1:9: „Скъпи Господи, това беше неправилно". И още щом се изповядаш и покаеш, Бог казва: „Радвам се, че ми го каза. Очистен си; върви в живот." И ти си тръгваш свободен от тази борба. Скръбта си е отишла, имаш положително ново решение да се подчиняваш на Бога в тази област на своя живот.

Един графичен пример за контраста между обвинения и изобличение откриваме в живота на Юда Искариотски и Симон Петър. Някак си Юда позволи на Сатана да го измами да предаде Исус за 30 сребърника (Лука 22:3-5). Когато Юда разбра какво е направил, той изпита такива угризения, че се обеси. Неговото самоубийство дали беше резултат на сатанинските обвинения или на Божието изобличение? Причината бяха обвиненията, защото накараха Юда да се обеси. Обвиненията водят до смърт, изобличението води до покаяние и живот.

Петър също измени на Исус, като се отрече от Него. Явно това започна с гордостта, докато учениците спореха кой е най-големият сред тях (Лука 22:24-30). Исус каза на Петър: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито" (стих 31). Точно така — Исус позволи Сатана да прекара Петър през мелницата, защото Петър бе дал на неприятеля коз чрез гордостта си. Но Исус погледна също към Петър и каза: „Но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята воля; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си" (стих 32).

Петър се закле да умре за Исус, но Исус му каза, че той ще се отрече от Него три пъти (стихове 33, 34), както и стана. Угризенията, които изпитваше Петър, бяха също толкова болезнени, колкото тези на Юда. Но скръбта на Петър бе от изобличение, което доведе накрая до неговото покаяние и връщане към Христос (Йоан 21:15-17). Когато чувствата ти на угризения те сравняват със земята и те отдалечават от Бога, ти си обвиняван от Сатана. Съпротиви се. Но когато скръбта ти те кара да се изправиш пред Христос и да изповядаш своята неправда, ти си изобличаван от Духа. Предай му се чрез покаяние.

Според Откровение 12:10 непрестанната работа на Сатана е да обвинява братята. Но добрата вест е, че непрестанното дело на Христос е да ходатайства за нас, както ходатайства за Петър. Авторът на Посланието към евреите заявява: „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях" (7:25). Имаме един настойчив враг, но имаме един още по-настойчив вечен адвокат, който ни защитава пред Отца въз основа на вярата ни в Него (1 Йоан 2:1).