Отговорността да се противопоставяме на контрола

Освен ако не сме склонни да хвърлим цялата вина за смъртта на Анания и Сапфира върху Сатана, трябва да помним, че тези двама вярващи бяха доброволни участници в лъжата, довела до тяхната смърт. Петър се обърна към Анания и Сапфира съответно: „Защо си намислил това нещо в сърцето си?"; „Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух" (Деян. 5:4, 9). Да, Сатана изпълни сърцата им с измама и упражни известен контрол над тях в лошото им дело. Но той можа да го направи, защото в един момент Анания и Сапфира отвориха вратата за него.

Никога не позволявам на някого да казва: „Дяволът ме накара да го направя". Не, той не те е накарал да го направиш, ти си го направил. Някъде по пътя си избрал да дадеш място на дявола. Той просто се е възползвал от възможността, която си му дал. Ти имаш всички ресурси и защита, от които се нуждаеш, за да живееш победоносен живот в Христос всеки ден. Ако не живееш в него, това е твой избор. Когато оставиш някоя врата отворена за дявола, като не се противопоставяш на изкушението, обвиненията или заблудата, той ще влезе през нея. И ако продължаваш да му даваш достъп в тази област, в крайна сметка той ще те владее. Няма да изгубиш спасението си, но ще изгубиш всекидневната победа.

Много християни днес, които не могат да управляват живота си в някоя област, се вайкат в самообвинения, вместо да действат отговорно, за да разрешат проблема. Те мъмрят себе си, че нямат волята да скъсат с някой лош навик, макар че всъщност трябва да се противопоставят на Сатана в област, където той явно е ограбил техния контрол. Всичко лошо, което не можеш да спреш да вършиш или всяко добро, което не можеш да се насилиш да правиш, може би е област на демоничен контрол.

Ако не поемаш отговорност, ще изгубиш контрола

В глава 5 разгледахме защитата на вярващия в лицето на демоничната атака. Тази защита не е нещо, което трябва да приемеш като даденост, независимо от поведението си. Божията защита зависи от твоята готовност да откликнеш на Божия промисъл.

В Римляни 13:14 сме инструктирани: „Облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта". Но ако промишляваме за плътта, като даваме на Сатана възможност в живота си чрез греха, имаме ли пълен имунитет за нахлуването на Сатана? Не, тази защита е условна и зависи от нашето отговорно участие в Божия план за наша защита. Д-р Анджър пише: „Святият Дух, който пребъдва във вярващия, когато не е оскърбяван чрез грях (Ефес. 4:30) и не е угасян от непокорство (1 Сол. 5:19), най-вероятно изключва възможността за нашествие от демонски дух. Но кой би се осмелил да твърди, че демонски дух няма да се вмъкне в живота на вярващ, у когото Святият Дух е наскърбен от сериозен и постоянен грях и е угасен от явно непокорство?" (Merrill F. Unger, What Demons Can Do to Saints (Chicago: Moody Press, 1977), p.51).

Ефесяни 6:10-17 представя Божието въоръжение, което вярващият трябва да носи, за да „можете да устоите срещу хитростите на дявола" (ст. 11) но ако влезем в битката без някоя част от въоръжението си,, непроницаеми ли сме за възможността да ни ранят? Не, ако не се покрием с въоръжението, което Бог е осигурил, сме уязвими в тези изложени части. Отново д-р Анджър коментира:

" Ако християнинът не използва всеоръжието си, той [Сатана] ще се откаже ли да завладее крепостта на вярващия? Ако я завладее, точно по тази причина вярващите могат да се окажат заробени, в „примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля" (2 Тим. 2:26). Вярващият е завладян и прегазен от неприятеля, който, като всеки завладяващ неприятел не допуска употребата на оръжия от какъвто и да е сорт от гражданите на поробената страна. В резултат няма никаква борба, само наложено покорство и слугуване.³

Яков 4:1 разкрива, че източникът на нашите борби и конфликти са страстите, които „воюват в телесните ви части". Апостол Павел съветва: „Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти" (Римл. 6:12). Светът, плътта и дяволът постоянно воюват срещу живота на Духа вътре в нас. Ами ако ние не воюваме насреща? Ще продължаваме ли да имаме победа над удоволствията и страстите, които се стремят да царуват над нас? Не, те ще ни управляват, ако не успеем да обезглавим тяхното нападение, като се противопоставим на Сатана.

Избирането на истината, праведният живот и обличането в Божието всеоръжие е задължение на всеки отделен вярващ. Аз не мога да нося отговорността вместо теб и ти не можеш да носиш отговорността вместо мен. Мога да се моля за теб, да те насърчавам във вярата ти и да те подкрепям, но ако влезеш в битката без въоръжението си, може да се окажеш наранен. Колкото и да ме засяга този въпрос, не мога да взема отговорно решение вместо теб. Този избор е само твой.

В този момент може би се каеш като апостол Павел: „Не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша" (Римл. 7:15). Ти осъзнаваш, че си без да искаш мишена за изкушенията, обвиненията, заблудите и контрола на Сатана. Показал си безотговорност, като не си се противопоставил на Сатана. Чудиш се: обречен ли съм на тази дилема? Оставил съм вратата за Сатана отворена и той се е възползвал от духовната ми пасивност. Мога ли да го изхвърля от местата, на които се е наместил? Отговорът е твърдо да! Исус Христос е този, който разчупва оковите. Но за да преживеем тази свобода, трябва да намерим вратите, които са останали отворени и през които Сатана е влязъл. Трябва да кажем: „Господи, признавам, че нося отговорност за това, че съм дал на Сатана място в своя живот и отхвърлям участието си с него в това, което води до моите окови". Аз наричам този процес — стъпките на свободата. Готов ли си да бъдеш освободен? Глава 12 ще те преведе през библейските стъпки на свободата и след това ти наистина ще бъдеш свободен.

Подигравайте се колкото искате, но ако можете, накарайте и демоните да се подиграват заедно с вас; нека отрекат, че Христос идва да съди всяка човешка душа... Накарайте ги да отрекат, че за своето нечестие те вече са осъдени, че са пазени за този последен съден ден заедно с всичките си поклонници и дела. Ами че всичката власт и мощ, която имаме над тях, е от призоваването на името на Христос и припомнянето на бедите, с които Бог ги заплашва. Като се страхуват от Христос в Бога и от Бога в Христос, те стават покорни на слугите на Бога и Христос. Така че при нашето докосване и дишане, треперещи пред мисълта и осъзнаването за онези съдни огньове, те напускат при нашата заповед телата, в които са влезли, с нежелание и тъга. (Ferguson, Demonology, p. 130).

Ориген насърчава: „Християнинът — истинският християнин имам предвид — който се е покорил само на Бога и Неговото Слово, няма да страда от демони, защото Той е по-могъщ от демоните... Защото ние ги презираме и демоните, когато са презирани, не могат да навредят на хората, намиращи се под защитата на Този, който в единство може да помогне на всички, заслужили Неговата помощ.” (Ferguson, Demonology, p. 130).

Христос те е освободил чрез Своята победа над греха и смъртта на кръста. Но ако си изгубил в известна степен свободата си, защото не си се съпротивил твърдо във вяра или защото не си се покорил на Бога, твоя е отговорността да направиш необходимото, за да установиш правилни взаимоотношения с Бога. Твоята вечна съдба не е заплашена, ти си на сигурно място в Христос. Но всекидневната ти победа в Него ще бъде разклатена в най-добрия случай, ако не извършиш своята част да се укрепиш в тази свобода.

Помни: ти не си безпомощна жертва във войната между две почти равносилни суперсили. В сравнение с ограничената мощ на Сатана Бог е извън всякакви класации в Своето всемогъщество, вездесъщие и всезнание — а ти си в Него! Понякога реалността на греха и присъствието на злото може да изглеждат по-реални от реалността и присъствието на Бога, но това е част от заблудата на Сатана. Той е победен враг и ние сме в Христос, вечния Победител. Ето защо се покланяме на Бога: Неговите божествени атрибути са винаги пред очите ни, за да отричат лъжите на Сатана. Едно истинско познаване на Бога и собствената ни самоличност в Христос в най-голяма степен определят душевното ни здраве. Една лъжлива концепция за Бога и неправилното обожествяване на Сатана в най-голяма степен допринасят за душевните болести.

В тази глава искам да представя седем конкретни стъпки, които трябва да предприемеш, за да преживееш пълната свобода и победа, които Христос е купил за теб на кръста. Не очаквай някой друг да направи вместо теб това, което ти сам трябва да направиш. Ако си изгубил свободата си, то е заради това, което трябва да направиш. Съответно свободата ти ще бъде резултат на това, което сега избираш да вярваш, да изповядваш, да простиш, да отхвърлиш и забравиш. Никой не може да вярва вместо теб. Битката за твоя ум може да бъде спечелена, когато ти лично избереш истината.

Когато преминаваш през тези стъпки на свободата, помни, че Сатана ще бъде разгромен, само ако ти лично му се противопоставиш устно. Той не е длъжен да се подчинява на твоите мисли. Само Бог има пълно знание какво има в твоя ум. Когато правиш всяка стъпка, важно е ти вътрешно да се покоряваш на Бога и след това да се съпротивяваш на дявола на глас, като прочиташ на глас всяка молитва и твърдение (Яков 4:7).

Следващите стъпки не са нищо повече от сериозен преглед на нравствеността ни и бетонно посвещение на истината. Дори ако проблемите ти произтичат от източник, който не е разгледан в тези стъпки, няма какво да губиш, ако преминеш през тях. Много християнски служения за съветване по света са използвали тези стъпки към свободата с хората, дошли при тях, в добавка към необходимата лична терапия. В най-лошия случай просто ще изправиш взаимоотношенията си с Бога по тези въпроси.

Преди да преминеш стъпките, моли се на глас със следната молитва и направи следната декларация.

Молитва

Скъпи небесни Отче, признавам Твоето присъствие в тази стая и в моя живот. Ти си единственият всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ (присъстващ навсякъде) Бог. Аз съм зависим от Теб, защото без Христос не мога да направя нищо. Заставам върху истината, че всяка власт на небето и на земята бе дадена на възкръсналия Христос и тъй като аз съм в Христос, споделям тази власт, за да мога да правя ученици и да освобождавам пленниците. Моля Те да ме изпълниш със Святия Си Дух и да ме водиш на всяка истина. Моля се за Твоята пълна защита и за Твоето водителство. В името на Исус се моля. Амин.

Като Божие дете, което седи с Христос в небесни места и в името и властта на Господ Исус Христос, заповядвам на Сатана и всеки зъл дух да ме освободят, за да мога да бъда свободен да познавам и избирам Божията воля. Посвещавам себе си да върша Божията воля и да покорявам тялото си на своя небесен Баща като жива жертва, като инструмент на правдата. Отказвам да се плаша от лъжите на Сатана или да се поддавам на какъвто и да е физически тормоз. Аз съм Божие дете и злият не може да ме докосва.

Първата стъпка към свободата в Христос е да отхвърлиш предишно или настоящото си участие във вдъхновени от Сатана окултни практики или лъжливи религии. Може да си опитвал много начини в миналото за разрешаване на духовните си проблеми и търсене на значение в живота. Всяка дейност или група, която отрича Исус Христос и предлага водителство чрез някакъв друг източник, а не абсолютната власт на писаното Божие Слово, или изисква тайно посвещение, трябва да бъде изоставена. Никой християнин няма работа да се заплита с група, която не е напълно прозрачна за всичките си действия (1 Йоан 1:5, 7). Ако водачите на някоя група изискват пълна власт, вместо да служат на нуждите на своите членове, не им се покорявайте.

Ранната църква е включвала в своята публична изповед на вяра: „Аз те отхвърлям Сатана, както и всичките ти дела и пътища". Католическата църква, източноправославната църква и много други литургични църкви все още изискват това отричане като част от приемането на вярата. По някаква причина то е изчезнало от повечето евангелски църкви. Ти трябва не само да избереш истината, но да се отречеш от Сатана и лъжите му. Няма среден път при истината. Исус каза: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява" (Лука 11:23). Няма много пътища към Бога; има само един път (Йоан 14:26). Християните не са тесногръди, когато застават твърдо на това, което Бог е заявил.

Когато преценяваме имитациите на християнството, няма по-важен критерий от Личността Исус Христос. Апостол Павел пише: „Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати ума ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите" (2 Коринтяни 11:3, 4). Другите религии и култове може да говорят за Исус, но Го представят по друг начин, а не както е представен в Свещеното Писание. Те може да говорят за същия исторически Исус, но не за Божия Син, за Алфа и Омега и за великия Аз СЪМ. Исус каза: „По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете" (Йоан 8:24). Ако вярвате в Исус, представен по някакъв друг начин, а не както е в Библията, ще получите съвсем друг дух вместо Святия Дух и съвсем друго евангелие вместо евангелието на благодатта.

За да ви помогна да прецените своите предишни духовни преживявания, попълнете приложения в раздела за допълнителна помощ „Тест за нехристиянски духовни преживявания" в края на тази книга. Списъкът не е пълен, но ще ви даде насока да определите доколко сте участвали в нехристиянски дейности. Докато преминавате тази стъпка, молете се по следния начин:

Скъпи небесни Татко, моля Те да пазиш сърцето и ума ми и да ми разкриеш всички дейности, чрез които съзнателно или несъзнателно съм се заплел в култови или окултни практики, лъжерелигии и лъжеучители. В името на Исус се моля. Амин.

Запишете всичко, което Бог влага в ума ви. След като сте сигурни, че списъкът е пълен, молете се със следната молитва за всяка практика, религия и учител:

Господи, признавам, че съм участвал в..... Моля

за Твоята прошка и отхвърлям .....

като имитация на истинското християнство.

Не се притеснявайте, ако трябва да изповядате няколко категории. Много страдащи хора като вас са били заблудени в този свят, пълен със секти, лъжерелигии и лъжеучители. Работил съм с хора, които са подчертавали половината списък.

Някои се колебаят да попълнят теста, защото не вярват, че действително са участвали в такива дейности. Но ако някой в семейството ти е участвал, може би няма да е лошо да отбележиш това в своя списък от дейности за отхвърляне, в случай, че несъзнателно си дал на Сатана място. Една млада жена, която съветвах, просто придружавала майка си, докато тя отивала при ясновидка, вследствие на което дъщерята си тръгнала със собствен дух-водач. Един бивш мисионер ми разказа как докато служил в Китай, посетил будистко погребение и несъзнателно участвал в ритуала, като свалил обувките си, което било действие на поклонение в много източни религии. Същата вечер демоните му се присмивали, докато се опитвал да се заеме с обичайното общуване с Бога. Когато чул касетите ми по този въпрос, се отрекъл от всякакво участие в езически религии и заповядал на злите духове да напуснат. Те го сторили.

Не се изненадвай, ако срещнеш съпротива, докато изпълняваш тази стъпка. Една мормонка, която посети една от конференциите ми, разказа, как вътрешният и глас й повтарял цял ден: „Махай се от тук. Той е точно този, за когото те предупреждавах." Тя останала обаче и намерила свобода в Христос. По-късно тя доведе другите членове на семейството си на една друга конференция. Сатана не желае да бъдеш свободен и ще направи всичко, което може, за да ти попречи да изпълниш тези стъпки към свободата.

Стъпка 2: Заблуда срещу истина

Истината е на първо място откровение от Божието Слово, но тя включва също искреност вътре в човека (Псалми 51:6). Когато Давид живееше в лъжа, той страдаше много. Когато накрая намери свободата, като призна истината, той писа: „Блажен оня... в чийто дух няма измама" (Псалми 32:2). Трябва да отхвърлим всяка лъжа и да говорим истината в любов (Ефес. 4:15, 25). Един душевно здрав човек е човек, който е наясно с действителността и е относително свободен от тревога. И двете качества трябва да характеризират християнина, който е отхвърлил заблудата и е прегърнал истината.

Започнете тази критична стъпка, като се молите на глас със следната молитва:

Скъпи небесни Татко, знам, че ти желаеш искреност вътре в човека и ако се изправим пред тази истина, сме на пътя към освобождаването (Йоан 8:32). Признавам, че съм бил заблуждаван от бащата на лъжите (Йоан 1:8). Моля се в името на Господ Исус Христос, Ти, небесният Отец, да смъмриш всички измамни духове заради пролятата кръв и възкресението на Господ Исус Христос. И тъй като чрез вяра съм Те приел в живота си и сега седя с Христос в небесни места (Ефес. 2:6), заповядвам на всички измамни духове да ме напуснат. Сега моля Святият Дух да ме упътва на всяка истина (Йоан 16:13). Моля Те: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път" (Псалми 139:23, 24).

В името на Исус се моля. Амин.

Да избереш истината може да се окаже трудно, ако си живял в лъжа в продължение на много години. Може би ще е нужно да потърсиш професионална помощ, за да изкорениш всички защитни механизми, които си си изградил през това време, за да оцелееш. Християните се нуждаят само от една защита: Исус. Знанието, че си простен и приет като Божие дете те освобождава да се обърнеш с лице към действителността и да заявиш своята зависимост от Него.

Измамата е най-фината от всички сатанински крепости. Забелязвал ли си някога, че всички хора, които са пристрастени към нещо, лъжат себе си и другите почти постоянно? Алкохоликът лъже за пиенето си, жената с анорексия лъже относно яденето, сексуалният маниак лъже за поведението си. Лъжата е неправилна защита, подсказана от бащата на лъжата, Сатана (Йоан 8:44). Един пастор ми разказа за няколко лекуващи се алкохолици в неговата църква, които образували група за подкрепа. Те настоявали девизът в брошурата им да звучи: „Уморен ли си да слушаш тези гласове?" Посетете събиране на анонимните алкохолици и ще чуете фрази като „Не обръщай внимание на сбирщината в главата си". Лъжите на Сатана са в сърцето на пристрастеното поведение. Духовната страна на пристрастяването не може да бъде пренебрегната.

Вярата е библейският отговор на истината и да вярваш на истината е въпрос на избор. Когато някой каже: „Искам да вярвам на Бога, но някак не мога", той просто е заблуден. Разбира се, че можеш да вярваш на Бога! Вярата е нещо, което решаваш да направиш, не нещо, което просто ти се прави. Да вярваш на истината не означава да правиш нещо истина; то е истина, затова го вярваме. Движението Ню Ейдж и последователите на възгледа „назови го и го изискай" изкривяват истината, като казват, че ние създаваме реалност чрез това, което вярваме. Вярата не създава действителността, вярата отговаря на действителността. Не е достатъчно просто да „вярваш", има значение какво и на кого вярваш. Всички вярват в нещо и всеки ходи с вяра според това какво вярва. Ето защо вярата не може да бъде напомпана. Всеки опит да живеем с вяра над това, което знаем със сигурност като вярно, е основаване на предположения. Ако вярваш само на това, което чувстваш, ще бъдеш воден в живота от един емоционален импулс след друг. Пътят на истината започва с истината от Божието Слово. Вярвай истината и ходи с вяра според това, което вярваш и тогава чувствата ти ще влязат в хармония с това, което мислиш и начина ти на поведение.

Исторически църквата е открила голяма стойност в публичното деклариране на вярата. Апостолското верую и Никейският символ на вярата са били рецитирани в продължение на векове. Прочетете на глас следната изповед на вярата и го правете толкова често, колкото е необходимо, за да обновявате ума си и да заставате твърдо на истината. Препоръчвам ви да я четете всеки ден в продължение на няколко седмици, особено ако тъкмо разрешавате личен духовен конфликт.
Доктринална изповед

Признавам, че има само един истинен и жив Бог (Изход 20:2, 3), който съществува като Отец, Син и Святи Дух и че Той е достоен за всичката почит, хвала и поклонение като Творец, Вседържител, Началото и Края на всичко (Откр. 4:11; 5:9, 10; Исайя 43:1, 7, 21).

Признавам Исус Христос като Месията, Словото, което стана плът и пребивава сред нас (Йоан 1:1, 14). Вярвам, че Той дойде да съсипе делата на Сатана (1 Йоан 3:8) и Той ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях (Кол. 2:15).

Вярвам, че Бог е доказал любовта Си към мен, защото когато още бях грешник, Христос умря за мен (Римл. 5:8). Вярвам, че Той ме освободи от царството на тъмнината и ме пресели в Своето царство и в Него имам изкупление, прощение на греховете (Кол. 1:13, 14).

Вярвам, че сега съм дете на Бога (1 Йоан 3:1-3) и че седя с Христос в небесни места (Ефес. 2:6). Вярвам, че съм спасен по Божията благодат чрез вяра, че това е дар, а не резултат на дела от моя страна (Ефес. 2:8).

Избирам да бъде силен в Господа и в силата на Неговото могъщество (Ефес. 6:10). Не се уповавам на плътта (Фил. 3:3), защото оръжията на моето воюване не са плътски (2 Коринтяни 10:4). Обличам Божието всеоръжие (Ефес. 6:10-17) и съм твърдо решен да устоя във вяра и да се противопоставя на лукавия.

Вярвам, че Исус има пълната власт на небето и Земята (Матей 28:18) и че Той е глава на всяко началство и власт (Кол. 2:10). Вярвам, че Сатана и демоните му са ми подвластни в Христос, защото съм член на Христовото тяло (Ефес. 1:19-23). Следователно се подчинявам на заповедта да се противя на дявола (Яков 4:7) и му заповядвам в името на Христос да напусне присъствието ми.

Вярвам, че без Христос не мога да сторя нищо (Йоан 15:5), затова заявявам своята зависимост от Него. Избирам да пребъдвам в Христос, за да принасям много плод и да прославям Господа (Йоан 15:8). Заявявам на Сатана, че Исус е мой Господ (1 Коринтяни 12:3) и отхвърлям всякакви имитации на дарби или дела на Сатана в живота си.

Вярвам, че истината ще ме освободи (Йоан 8:32) и че ходенето в светлината е единственият път на общение (1 Йоан 1:7). Затова се изправям срещу заблудата на Сатана, като пленявам всяка мисъл да се покорява на Христос (2 Коринтяни 10:5). Заявявам, че Библията е единственият авторитетен стандарт (2 Тим. 3:15-17). Избирам да говоря истината с любов (Ефес. 4:15).

Избирам да представям тялото си като инструмент на правдата, като жива и свята жертва и да обновявам ума си, чрез живото Божие Слово, за да докажа, че Божията воля е добра, благоугодна и съвършена (Римл. 6:13; 12:1, 2).

Моля небесния си Отец да ме изпълва със Святия Си Дух (Ефес. 5:18), да ме води на всяка истина (Йоан 16:13) и да ми дава сила в живота, за да живея над греха и да не угаждам на плътските страсти (Гал. 5:16). Разпъвам плътта (Гал. 5:24) и избирам да ходя по Духа.

Отхвърлям всички егоистични цели и избирам крайната цел на любовта (1 Тим. 1:5). Избирам да изпълнявам най-голямата заповед — да обичам Господа своя Бог с цялото си сърце, душа и ум и да обичам ближния си както себе си (Матей 22:37-39).