Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли

Копнежът за езотерично, „свръх" знание в нашата култура ми бе илюстриран ярко, когато в Пасадена, Калифорния, наскоро се проведоха две конференции, отворени за обществеността. Едната бе голяма световна конференция на международни мисии и присъстваха около 600 души. По същото време се проведе Ню Ейдж конференция в градския център на Пасадена и се явиха повече от 40 000 души! Това е обществото ни днес. Хората не искат да чуват какво казва Бог. Те искат информация и насока от някой друг, който „знае": екстрасенс, ясновидец, гледач на ръка, гледач на карти или дух на починал приятел или близък.

Свещеното Писание говори много ясно по въпроса за търсене на знание и напътствие за живота ни от някой друг освен Бога: „Да се не отнесете към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издиряйте, та да се осквернявате чрез тях... И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете, за да блудства след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му... Също мъж или жена, която запитва зли духове или е врач, непременно да се умъртви" (Левит 19:31; 20:6, 27).

Ние сме толкова далеч от тази позиция спрямо доставчиците на гадателски и духовни съвети, колкото изобщо е възможно. Хората, които извършват спиритически сеанси по телевизията и радиото, са считани за знаменитости. Чета непрестанно, че все повече жени в Лос Анджелис се консултират със спиритисти вместо с професионални съветници. Можеш да намериш медиум практически във всеки град по земята ни и да получиш лична духовна „прогноза". Гадателят е или фалшив, или истински духовен медиум, който изпада в транс и уж получава инструкции за теб от духовния свят. Вместо това да се приема като петно за обществото, тези хора често са издигани на същото ниво като лекарите и свещенослужителите заради техния „професионализъм".

Откъде получават екстрасенсите и спиритистите своята „невероятна" информация и прозрения? Много от тях са свързани с демонични влияния, но голяма част от това, което се нарича спиритизъм и парапсихически феномени, не е нищо друго освен хитро внушена илюзия. Тези тъй-наречени спиритисти осъществяват това, което се казва „студено гадателство". Ти отиваш при тях за съвет или насока и те ти задават няколко прости, насочващи въпроса. Въз основа на информацията, която им даваш, правят общи наблюдения, които вероятно се отнасят за повечето хора в твоята ситуация. Но ти си толкова впечатлен от точността на техните „разкрития", че започваш да им добавяш всякакви подробности, които могат да изфабрикуват в своето „ясновидство". В това няма нищо демонично, това е само психически и вербален трик.

Но медиумите и спиритистите, срещу които предупреждават Левит и Второзаконие, не са шарлатани, а хора, които притежават и предават знание, идващо не чрез естествените канали на възприятието. Тези хора са се отворили за духовния свят и са станали посредници за знанието от Сатана. Шарлатанинът със своите фалшиви студени гадателства се интересува само да ти измъкне парите. Но лъжливото знание и посока, които идват от Сатана чрез един медиум, имат за цел да осуетят твоята духовна жизненост и свобода.

Веднъж съветвах една жертва на медиум. Рори, мъж с умен поглед, към петдесетте, който току-що бе преживял развод, дойде в офиса ми и ми разказа невероятната си история. Един ден той си определил среща със своя млада приятелка на име Бернис в един парк в Южна Калифорния. Докато обикаляли магазините, стигнали до малка витрина, която рекламирала пътуващ медиум. Надписът гласял: „Влезте и получете напътствия за живота си".

Рори и Бернис влезли вътре и ясновидката ги удивила със своето езотерично знание. Дали е била истински медиум, който е получавал информация от зъл дух, или хитра шарлатанка, не знам. Но ефектът върху двойката бил поразителен.

— Ако имаш такава сила — възкликнал Рори — какво още можеш да направиш за мен?

Ясновидката обещала, че може да му помогне да има успех в работата си и във всички други области на живота.

Рори се вързал и той, и Бернис започнали да се срещат с ясновидката редовно. Един от първите съвети на жената бил двамата да се оженят и те го сторили. Продължили да търсят и следват съветите на ясновидката за живота си.

Почти четири години по-късно Рори бе в офиса ми. Бракът му с Бернис бил пълен провал, а работата, в която жената му обещала такъв успех, му се разминала. Когато го попитах колко пари е хвърлил на вятъра в търсене на „духовно" знание, Рори отвърна:

— Аз лично и дадох почти 15 000 долара, но Бернис изгуби над 65 000 долара.

Не се знае много за библейския термин „медиум" или „спиритист". Тъй като „медиум" (ob, в значение на магьосник, запитвач на духове или човек с дух водач) е от женски род, а спиритист (yidd oni, от корена на „знам") е от мъжки род, някои смятат, че това са мъжкото и женското съответствие на една и съща роля.

Старият Завет изобилства от примери за царе, лъжепророци и гадатели, които водят народа на Израил към бунт срещу Бога. Един от най-известните случаи бе първият цар на Израил. Саул започна добре, като търсеше Божието ръководство и бе помазан от Самуил за цар на Израил (1 Царе 9). И той служи добре до злощастния си бунт срещу Божията воля (1 Царе 15), грях, който Бог приравни с греха на чародейството (стих 23). Защо съгреши Саул и отхвърли словото на Господа? Защото се страхуваше от гласа на хората повече отколкото от гласа на Бога — проблем, който твърде често виждаме в света днес. Проблемът за бунта е най-тежкият проблем в света.

Макар че Саул съжали за греха си (или поне съжали, че са го хванали!), няма свидетелство, което да показва, че действително се покая. Подобно на много хора, които не се подчиняват на Бога, той се опита да поправи грешката си, но бе твърде късно и „Господният Дух беше се оттеглил от Саула и зъл дух от Господа го смущаваше" (1 Царе 16:14).

Това е труден пасаж по две причини. Първо, той сякаш подсказва, че човек може да изгуби Святия Дух чрез действие на непокорство. Но трябва да е ясно, че присъствието на Святия Дух в Стария Завет бе избирателно и временно. Духът, свързан със Саул, бе вероятно същия Дух, който бе свързан с Давид в стих 13: особена дарба от Духа да управлява като Божия помазан цар. Тази уникална дарба не е същата като личната връзка в Духа, на която се наслаждаваме с Бога, като Негови деца, днес.

След кръста църквата се идентифицира с пребъдващото присъствие на Святия Дух, който завинаги съедини Божиите деца с техния небесен Отец (Ефес. 1:13, 14). Исус обеща, че никой няма да ни.грабне от ръката Му (Йоан 10:28) и апостол Павел ни уверява, че нищо — нито дори непокорството — не може да ни отдели от Божията любов (Римл. 8:35-39). Ние сме сигурни в Христос и в нас пребъдва Неговият Дух чрез вяра в делото на Христос на кръста.

Вторият проблем се отнася до смущаващата идея, че злият дух може да идва от Господа. Но трябва да помним, че Бог е върховен и Той може да използва Сатана и пратениците му като средство за дисциплиниране на Своя народ, както направи със Саул. Това е същото като използването от Бога на безбожния асирийски народ като „жезъла на гнева Ми", за да накаже народа на Израил (Исайя 10:5, 6). Използването на демони за постигането на волята Му не противоречи на природата или плана на Бога.

Дори на църквата е разрешено да предаде упорито безнравствен член на Сатана „за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса" (1 Коринтяни 5:5). Защо? За да подействат светът и неговият управител така на човека, че да предизвикат истинско покаяние. „Искаш ли дяволът да ти бъде господар?", питаме безнравствения вярващ чрез тази стратегия. „Върви и може би болезнените последствия, които ще изпиташ на гърба си заради своята безнравственост, ще те завърнат при Бога."

Интересно е да отбележим, че когато злият дух идваше върху Саул, Давид (наследникът на Израилевия трон) свиреше на арфата си и злият дух се махаше (1 Царе 16:23). Колко зле познаваме за жалост библейското значение на музиката в духовното царство! Когато Елисей трябваше да се допита до Бога, той каза: „Доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него" (4 Царе 3:15). По време на царуването на Давид над 4000 музиканти имаха задача да пеят в храма нощем и денем (1 Летописи 9:33; 23:5). Белег на изпълнените с Духа християни е да пеят и в сърцата си да отправят мелодии към Господа, както и да се разговарят с псалми, химни и духовни песни (Ефес. 5:18-20).

От другата страна на истината лежи деструктивната сила на светската музика. Хари, сатанинският първосвещеник, ми показа многобройни символи върху популярни албуми, които посочваха посвещение и обвързване със сатанизма. Той ми каза, че около 85 процента от днешните групи за хеви метъл и пънк музика са „притежавани" от сатанисти. Те несъзнателно са се продали на сатанизма срещу слава и пари. Малцина от тези артисти действително практикуват сатанизъм, но повечето са безнадеждно изгубени и карат други да се отклоняват чрез безбожното послание на своята музика.

След смъртта на пророк Самуил, изкривената жажда на Саул за духовно знание го накара да потърси водителство от един медиум. След като преди това бе очистил народа от запитвачите на зли духове и врачовете (1 Царе 28:3), Саул бе насочен към ендорската магьосница, която по някакъв начин бе избегнала наказанието. Като дойде предрешен при магьосницата, Саул я убеди да повика Самуил (стихове 8-19). Но планът не се осъществи, защото Бог позволи самият Самуил да се върне, като ужаси магьосницата (която очакваше да се появи нейният зъл дух). Посланието на Самуил към Саул беше само лоши новини, като предсказа неизбежното пленяване на Израил от филистимците и смъртта на Саул и синовете му (стих 19).

Бог изрично забранява викането на мъртви (Исайя 8:19, 20) и историята за богаташа и Лазар поучава днешната невъзможност да се общува с мъртвите (Лука 16:19-31). Когато медиум претендира, че се е свързал с мъртъв човек, не му вярвайте. Когато психолог твърди, че е върнал клиента си обратно към предишно съществуване чрез хипноза, не му вярвайте. Когато Ню Ейдж екстрасенс докладва, че е пренесъл човек от миналото в настоящето, осъзнайте, че това не е нищо друго освен демон или измама на шарлатанин.

Движението Ню Ейдж облича окулта в маската на Ню Ейдж просветление: „Ти не се нуждаеш от Бога, ти си Бог. Не трябва да се покайваш за греховете си и да разчиташ на Бога, за да те спаси. Грехът не е проблем, трябва само да обърнеш ума си и да го настроиш на великата космическа вълна чрез хармонично сливане." Кулминацията на Ню Ейдж е най-старата лъжа на Сатана: „Ще бъдете като Бога" (Битие 3:5).

Тази жажда за знания и сила е примамила падналото човечество да търси водителство от медиуми и спиритисти и от такива окултни практики като ясновидство, гледане на карти, гледане на ръка, масички за спиритически сеанси, астрология, магически клетви и автоматично писане. „Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Веелзевула?", проплака Илия (4 Царе 1:3). Хората навсякъде около нас пренебрегват Бога, който ги обича и желае да ръководи живота им, и вместо това търсят светлина и мир в царството на тъмнината. Може спокойно да попитаме като Иуй: „Какъв мир, докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?" (4 Царе 9:22). Мирът може да се намери само при Княза на мира, не при княза на тъмнината.

Не се оставяйте да бъдете завлечени от перспективите за знание и сила, които примамват и отвличат от Бога толкова хора в нашата култура днес. Хора, като последователите на Симон магьосника в Деяния 8:9, 10, които продължават да се дивят на практикуващите магиите на Ню Ейдж. Други като клиентите на обладаното от демон слугинче в Деяния 16:16-18 ще допринасят за печалбата на онези, които упражняват духа на ясновидство. Както в тези примери от ранната църква, хора които търсят знание и сила от тъмната страна, ще пречат на делото на Бога, като заблуждават много хора чрез фалшивата сила, която използват. Други ще бъдат жадни за власт до такава степен, че ще принасят жертви на „бесовете" (Левит 17:7) и дори ще принасят в жертва собствените си деца на демоните (Псалми 106:36-38). Мога да свидетелствам от първа ръка чрез опита си като съветник, че тези неща действително се случват днес.

Нека тези думи от Свещеното Писание ни отрезвят за действителността, че дори вярващи могат да бъдат отклонени от Божието знание и власт от неприятеля, който преувеличава чувството ни за независимост и значение вън от Бога:

А Йесурун затлъстя и ритна; затлъстял си, угоил си се, надебелял си; тогава забрави Бога, който го създаде и презря Канарата на спасението си. С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, с мерзости Го раздразниха до гняв. Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха знаели, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви се бояха; а ти не помисли за Канарата, която те роди, и забрави Бога Създателя твой (Второзаконие 32:15-18).

— Татко, забравихме времето за крещене.

В нашето семейство времето за общение често представляваше време за крещене!

Библейското изучаване, което си спомням най-добре, бе една продължителна дискусия с Карл за изкушението. В продължение на няколко седмици той искаше да говорим само за изкушението. Мисля, че бе по-скоро очарован от начина, по който звучеше думата, също както на мен ми харесваше да произнасям думата „алуминий", когато бях дете. Но дори след няколкоседмично обсъждане на въпроса, Карл не можеше да прави разлика между изкушението и самото грешно действие.

Открих, че много възрастни християни също имат проблеми с разликата между тях. Бомбардирани от изкусителни мисли, те стигат до заключението, че нещо изцяло не е наред с тях. Те приравняват изкушението с греха. Но дори Исус бе „във всичко изкушен като нас". И все пак завършете стиха: „Но пак без грях" (Евр. 4:15). Докато сме в света, сме изложени на изкушения също както бе Исус. Но Той не съгреши и ние също не трябва да съгрешаваме (1 Коринтяни 10:13). В тази глава искам да дефинирам и опиша изкушението, за да можете да го разпознавате лесно и бързо да отказвате поканата на Сатана да вършите нещата по свой начин.

Основата на изкушението

От Адам насам всеки човек се ражда в този свят-физически жив и духовно мъртъв (Ефес. 2:1). Тъй като нямаме взаимоотношения с Бога, докато напредваме в годините на своето развитие, ние се учим да живеем независимо от Него и се опитваме да задоволяваме нуждите си без Него. Изграждаме мисловни модели и навици на поведение, които са съсредоточени около самите нас.

Когато сме се новородили, сме станали духовно живи, ако плътта ни, този сбор от вкоренени егоистични навици и модели, които сме заучили, когато сме били духовно мъртви, остава да се състезава с решението ни да ходим в Духа. Същността на изкушението е поканата да посрещнем законните си човешки нужди чрез възможностите на света, плътта и дявола, вместо чрез Христос (Фил. 4:19). Всяко изкушение е покана да живееш независимо от Бога.

Силата на изкушението зависи от силата на крепостта, която се е изградила в нашите умове, когато сме се учили да живеем независимо от Бога. Например, ако си израснал в християнски дом, където порно списанията и телевизионните програми със спорна нравствена стойност не са били позволени, силата на сексуалните изкушения в живота ти няма да бъде толкова силна, колкото за някой, който е израснал, изложен на порнографски материали. Защо? Защото твоята законна нужда да бъдеш обичан и приет е била посрещана от любящи родители, които също са те предпазвали от излагането на незаконни средства за изграждане на твоята самоличност и стойност. Човек, който е израснал в обкръжение на безнравственост и сексуална разпуснатост ще има по-голяма борба със сексуалните изкушения, когато стане християнин, просто защото тази крепост е била добре установена преди да се новороди.

Повечето от нас няма да бъдат изкушавани често да извършват явни грехове като въоръжен грабеж, убийство или изнасилване. Сатана е твърде хитър и внимателен за това. Той знае, че ще разпознаем явното зло в такива изкушения и ще откажем да действаме според тях. Вместо това номерът му е да ни оплете да тласнем някое добро нещо извън границите на Божията воля, докато то стане грях. Той ни заплашва като пословичната жаба в гърнето с вода: постепенно засилва огъня на изкушението, като се надява, че няма да забележим приближаването на границата на Божията воля и няма да скочим преди нещо добро да стане грях.

Апостол Павел писа: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо" (1 Коринтяни 6:12). Той виждаше само зелени светлини навсякъде в християнския си живот. Всичко е добро и законно за нас, защото сме свободни от греха и вече не сме под осъждението на закона. Но апостол Павел знаеше също, че ако безотговорно натиснем газта в живота си, в която и да е от тези добри и законни посоки, накрая ще прескочим в червената светлина на Божията воля, и това е грях.

Следващите твърдения ни разкриват грешните резултати в няколко области, където сме изкушавани да изтикаме добрите неща, които Бог е създал, зад границата на Божията воля:

• физическата почивка става мързел

• тихият характер става отчужденост

• възможността за печалба става алчност

• наслаждението от живота става невъздържаност

• физическото удоволствие става чувственост

• интересът към притежанията на другите става завист

• наслаждението от храната става чревоугодничество

• грижата за себе си става егоизъм

• самоуважението става високомерие

• общуването става клюкарстване

• предпазливостта става неверие

• увереността става безчувственост

• гневът става ярост и избухливост

• любящата грижа става разглезване

• вярната преценка става критикарство

• приятелството към същия пол става хомосексуализъм

• сексуалната свобода става безнравственост

• съзнателността става перфекционизъм

• щедростта става прахосничество

• себезащитата става нечестност

• вниманието става страх

Грехът срещу израстването

1 Йоан 2:12-14 описва три нива на християнското израстване по отношение на греха. Първото ниво е сравнено с „дечица" (стих 12). Малките деца във вярата се характеризират с това, че греховете им са простени и притежават познание за Бога. С други думи, те са в Божието семейство и са победили наказанието за греха, но не са израснали до пълнолетие.

Второто ниво са „младежите" (стих 13 ,14), тези, които са победили лукавия. Това са израстващи в борбата вярващи, които са силни, защото Божието Слово пребъдва в тях. Те познават истината и знаят как да се противопоставят на Сатана в борбата за своите умове. Вече не са в оковите на неконтролируеми пороци и са разрешили своите лични и духовни конфликти, които пречат на много християни да преживеят свободата в Христос. Те са свободни и знаят как да останат свободни.

Третото ниво са „бащите" (стих 13, 14), тези, които са изградили дълбоко лично знание за Бога. Тяхната вяра е стабилно основана на близка, интимна, любяща връзка с Бога, а това е целта на духовното израстване. След като ни е призовал да се борим със силата на греха в живота си чрез твърдото решение да растем, Йоан описва пътищата, по които Сатана ни изкушава.

Ще бъдеш по-добре подготвен да се противопоставяш на изкушението в живота си, когато разбереш, че според Писанията има само три пътя, по които Сатана може да те оплете да действаш независимо от Бога. Те са обобщени в наставленията на Йоан към вярващите относно взаимоотношенията ни със света: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота — не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века" (1 Йоан 2:15-17).

Трите канала за изкушението са похотта на плътта, пожеланието на очите, тщеславието на живота. Похотта на плътта дебне физическите ни апетити и се стреми да ги задоволи в този свят. Пожеланието на очите апелира към интереса към себе си и изпитването на Божието Слово. Тщеславието на живота набляга на себеиздигането и себепрославянето. Сатана се изправи както пред първия Адам, така и пред последния Адам чрез всеки от тези канали за изкушението. Първият Адам безславно се провали и ние все още страдаме от резултатите на неговото падение. Но последният Адам — Исус Христос — посрещна тройното изкушение на Сатана директно и триумфиращо успя. В Него имаме способностите и силата да побеждаваме всяко изкушение, което Сатана праща към нас.

Похотта на плътта

Сатана подходи към Ева най-напред чрез похотта на плътта. Той посади съмнение в ума й за плода на дървото, като каза: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" (Битие 3:1). Ева отговори: „От плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него" (стих 3). Но Сатана бе изострил вече апетитите й за забранения плод и тя видя, „че дървото беше добро за храна" (стих 6). Поддаването на похотта на плътта допринесе за падението на Адам и Ева.

Сатана предизвика и Исус по пътя на похотта на плътта. Нашият Господ бе постил 40 дни, когато Сатана Го изкуши в пустинята в момента на Неговата явна физическа слабост: „Ако си Божий Син, заповядай на тия камъни да станат хлябове" (Матей 4:3). Сатана не е всезнаещ, но не е и сляп. Той разбра за явната уязвимост на Исус към физическото изкушение, като го наблюдава, че прекара без храна 40 дена. Той наблюдава и теб, търси слабите места в твоите физически апетити за храна, почивка, удобство и секс. Изкушението е по-силно, когато са изострени гладът, умората и самотата.

Изкушението на похотта на плътта има за цел да ни отвлече от Божията воля, за да служим на плътта (Гал. 5:16, 17). Няма нищо грешно в яденето само по себе си и нямаше нищо присъщо зло в забранения плод в Едемската градина. Яденето е законна физическа нужда и Бог създаде храната, за да посрещне тази нужда. Но що се отнася до плода на едно единствено дърво, Бог бе казал: „Не яжте от него" и чрез яденето Адам и Ева нарушиха Божията воля и действаха в непокорство спрямо Него.

По същия начин нямаше нищо лошо в това Исус да хапне хляб в края на Своя пост, освен факта, че това не бе Божията воля. Исус отвърна: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Матей 4:4). Без значение колко желателен е изглеждал за Исус в Неговото състояние на глад самунът хляб, Той нямаше намерение да действа независимо от волята на Отца, като приеме предложението на Сатана. Животът, който Исус даде за пример, бе живот на пълна зависимост от Бога Отца (Йоан 5:30; 6:57; 8:42; 14:10; 17:7).

Когато Сатана те изкушава по пътя на похотта на плътта, той ще те кани да задоволяваш своите законни физически нужди по начини, които излизат от рамките на Божията воля. Яденето е необходимо и правилно, но яденето прекалено много, яденето на неправилна храна и допускането яденето да управлява живота ти е нещо неправилно. Сексът, както го създаде Бог, е красив и добър, но сексът извън брака, хомосексуализма и егоистичния секс са извън границите и водят до надяване на окови. Когато чувстваш, че законна физическа нужда те оплита и кара да действаш в непокорство спрямо Бога, ти си изкушаван чрез похотта на плътта.

Когато се противопоставиш на изкушенията на похотта на плътта, ти заявяваш своята зависимост от Бога за снабдяване на естествените си нужди. По този начин оставаш „на лозата", като черпиш от ресурсите, за които говори Исус в Йоан 15:5. Но когато се поддадеш на изкушението в тази област, от това ще страда плодовитостта ти като християнин, защото отделени от Христос не можем да сторим нищо.