Освобождаване на пленниците

Едно от обичайните възражения срещу служението на освобождаване на пленниците, което вършеха Исус и апостолите, е явната липса на поучение по този въпрос в посланията. Нека ви представя една друга гледна точка, която може да ви помогне да си изясните въпроса, и нека ви предложа начин да се противопоставяте на демоничното влияние в собствения си живот и да служите на други вързани във вериги.

Преди кръста, надарени от Бога деятели — като Исус и избраните от Него ученици — трябваше да поемат власт над демоничните сили в света. Но нещо радикално се случи на кръста и при възкресението, което промени природата на духовните конфликти завинаги. Първо, смъртта на Исус и възкресението му възтържествуваха и разоръжиха управителите и властите на царството на тъмнината (Кол. 2:15). Преди кръста „всяка власт на небето и на земята" все още не бе дадена на Христос. Но Матей 28:18 ни уверява, че възкръсналият Христос сега е на престола на всяка власт. Заради кръста Сатана е победен враг и няма власт над тези, които са в Христос. Потвърждаването на истината за Христовата победа и поражението на Сатана е първата стъпка към успешна борба с опитите на неприятеля да те изплаши и смути.

Второ, в Христовата смърт и възкресение всеки вярващ оживява с Него и сега седи заедно с Него в небесни места (Ефес. 2:5, 6). Нямаш нужда вече от външен двигател, който да упражнява власт над теб, вече си в Божия специален пълномощник Исус Христос, който има всяка власт. За да противостоиш на дявола, трябва да разбереш и заемеш своята позиция и власт в Христос. Свободата е твоето наследство като християнин. Ето защо апостол Павел писа:

Да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите — сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия (Ефес. 1:18-21).

Когато Сатана те тормози, може би си склонен да се скриваш в сенките на своята мъка, както жената, с чиято молитва започнах тази глава. Ти викаш към Бога да те освободи, както Исус по чуден начин моментално изцеляваше обладаните от зли духове в Евангелията. Но когато четеш посланията, става ясно, че твоето освобождение вече е осъществено в Христовото дело на кръста и Неговото възкресение. Това е добрата вест, която Павел се опитва да предаде в своята молитва. Тъй като ти си с Христос в светлината, няма нужда повече да живееш в сенките.

Но твоя е отговорността да упражниш своята власт и да се противопоставиш на дявола. От своята позиция в Христос ти трябва да се противиш на дявола, да отхвърлиш участието си в неговите замисли, да изповядаш греха си и да простиш на онези, които са те наранили. Тези решаващи стъпки към собственото ти освобождение и онези, на които служиш, са темата на част трета в тази книга.

Между другото, жената, която бе нарекла себе си „изгубена овца" в крайна сметка откри Божия поглед върху положението си. Четири години след като написа своята отчаяна молитва, тя даде отговор, основан на новото й разбиране за Божия промисъл в Христос. Думите й се базираха на Писанието. Нека те хвърлят светлината си върху сенките в твоя живот.

Скъпа моя изгубена овца, питаш Ме къде съм. Дете мое, Аз съм с теб и винаги ще бъда. Ти си слаба, но в Мен си силна. Обичам те толкова, че не мога да ти позволя да умреш. Толкова съм близо, че чувствам всичко, което чувстваш ти.

Знам през какво минаваш, защото минавам през него с теб. Но Аз съм те освободил и ти трябва да стоиш твърдо. Не е нужно да умираш физически, за да си отидат твоите неприятели, но се съразпни с Мен и Аз ще живея в теб, а ти ще живееш в Мен. Аз ще те насочвам в пътищата на правдата. Дете мое, обичам те и никога няма да те оставя, защото ти наистина си моя.

С обич, Бог.
2. ДА НАМЕРИШ ПЪТЯ СИ В СВЕТА
През последните няколко години съм изнасял лекции в редица университети в Южна Калифорния по покана на Campus Crusade for Christ Бяха раздавани брошури, които канеха студентите да посетят срещите на тема демонично влияние в света днес, но истинската цел на всяко от събранията бе да споделим Христос като Господ. За моя изненада всяка аудитория се пълнеше със стотици студенти. Това не бяха тийнейджери, дошли само защото тази тема е модерна или защото обичат да спорят (макар че група сатанисти наскоро се събра пред една от залите, за да медитира!). Нито бяха дошли да слушат Нийл Андерсън, защото нямаха и понятие кой съм. Тези хора проявяваха действителен интерес относно демоничните влияния, тема, на която преди по-малко от двадесет години се присмиваха в академичните кръгове.

Докато християните се питаха доколко реално е демоничното влияние в църквата, светът се отдаваше на духовните усещания с безумна самозабрава. Западният свят преживява сериозна промяна в своя мироглед, както личи най-добре от възхода на движението Ню Ейдж, възприемането на парапсихологията като наука, нарастващата популярност на свръхестественото и все по-явните прояви на сатанизма в нашата култура. Мистиката на Ню Ейдж, която набра най-голяма сила с нахлуването на източните религии през шестдесетте години, бе популяризирана от книгите на Шърли Маклейн (Dancing in the Dark, Out on a Limb) и много други известни личности през осемдесетте години. Съвсем обичайно е да чуеш как екстрасенси говорят по радио и телевизионни шоу-програми и се хвалят със своите водачи-духове (демони).

Но движението Ню Ейдж не е само проблем на мода. Философията на Ню Ейдж си пробива значителен път в бизнеса, образованието и дори религията на нашата нация. Наскоро хвърлих към двама от студентите си предизвикателството да посетят с изследователска цел Ню Ейдж конференция, която се провеждаше на две пресечки от нашето училище. Когато пристигнали на вратата и открили, че цената на входа е 65 долара на човек, те решили да си тръгнат. Но двама непознати ги приближили с думите: „Казано ни е да ви дадем тези билети". С широко отворени от изненада очи моите студенти взели билетите и влезли.

После ми разказваха как един от говорителите водил участниците в конференцията в упражнение по медитация. Той призовал всички да си представят как дух-водач се приближава към тях. Говорителят завършил упражнението, като казал: „Сега поканете своя дух-водач да влезе". Не можех да повярвам. Дяволът отправя покани само на две пресечки от Байола Юнивърсити!

Западният свят днес гледа на действителността в две нива.

Трансцендентният свят на Бога и духовните сили

Изключената среда

Емпиричният свят на сетивата

Религия

Фиг. 2а

В ярък контраст със строгия секуларизъм на запада, две трети от жителите на света споделят източния мироглед. Те живеят и действат, като вярват, че духовните сили са всекидневна реалност. Тези хора уталожват гнева на своите богове с умиротворителни жертви и извършват религиозни ритуали, за да прогонят злите духове. За обикновените хора в страните от третия свят религиозните практики или суеверия имат много по-голяма практическа стойност във всекидневния живот, отколкото науката.

Лесно е за тези от нас, които сме израснали в западното общество, да отхвърлим източния мироглед като по-нисш на основата на „успеха" на западния свят. Но и двете са светски системи и нито една от тях не отразява библейската действителност.

Между двете нива е това, което д-р Пол Хиърбърт нарича „изключената среда", действителния свят на духовните сили, които действат активно на Земята. Трябва да включим царството на тъмнината в своя мироглед, защото в действителност няма изключена среда!

За да илюстрираме как този светски двупластов възглед се е отразил на мисленето на някои западни християни, нека ви разкажа за една умна млада жена на име Дий, дъщеря на пастор. Дий започнала да развива физически симптоми, които по-късно получили диагнозата многостранна (ероза. Когато чух за състоянието на Дий и перспективите да загуби разума си, почувствах вътрешната болка, която са почувствали и родителите й. Молих се за Дий, но тя не излизаше от ума ми. Следващия път, когато имах възможност да я срещна, започнах да разбирам.

— Кога за първи път забеляза симптомите? — попитах аз.

— Започнах да усещам за първи път това потреперване веднага след едно особено време на общуване с Господа — отвърна Дий.

— Какво беше толкова специално в твоето общуване с Господа през този ден?

— Чувствах се малко тъжна за себе си, защото не бях достигнала духовното ниво на своите родители. Пасажът, който четох през деня, бе 2 Коринтяни 12 и аз четох как Павел говори за своя трън в плътта. Павел казва, че Божията сила в немощ се показва съвършена, а аз също исках Божията сила в живота си. Затова помолих Бога да ми даде трън в плътта.

— Ти си помолила Бога за трън в плътта? — опитах да скрия шока си аз. -Да.

— Знаеш ли какво представляваше Павловия трън в плътта?

— Някакъв физически проблем, предполагам...

— Е, не ни се казва как се е проявявал, но 2 Коринтяни 12:7 ясно казва, че това бе „пратеник от Сатана", буквално ангел от Сатана — демон! Апостол Павел никога не се е молил за него. Всъщност той три пъти се моли да бъде премахнат. Дий, мисля, че Сатана се е възползвал от небиблейската ти молитва и ти е нанесъл тези симптоми. Горещо ти препоръчвам да се откажеш от молбата си за трън в плътта и да се молиш всякакво влияние на Сатана да се махне от живота ти.

Дий прие съвета ми и се помолихме заедно. Тя се почувства по-добре почти веднага. Симптомите изчезнаха и тя започна отново нормалните си дейности. Няколко месеца по-късно симптомите се появиха отново. По това време аз преминах заедно с нея по стъпките на свободата, описани в част трета на тази книга. Днес Дий е свободна.

Първоначалната реакция на бащата на Дий спрямо болестта й бе типична за много западни християни, които възприемат живота през призмата на естествените феномени: „Никога дори не съм и възприемал състоянието на Дий като духовен проблем". По същата тази причина някои хора спорят, че „възстановяването" на Дий бе оправяне от болестта, но не и събаряне на крепост на Сатана.

Ние не сме поучавани, че духовният свят действително има влияние върху естествения свят. Просмукали сме се със светския западен мироглед. Много християни или отхвърлят свръхестественото изцяло от своя мироглед, или го пращат към трансцедентното ниво, където то няма влияние върху нашия живот. По този начин те не само изключват Божията сила от своето богословие и практика, но също обясняват всеки човешки неуспех — дори това, което е в следствие на демонично влияние като симптомите на Дий — като резултат на психологически или естествени причини.

Християнският мироглед разглежда живота през рамката на Свещеното Писание, не през културата или опита. А Писанието ясно учи, че свръхестествените духовни сили действат в естествения свят. Например близо една четвърт от всички изцеления, описани в Евангелието от Марк, всъщност бяха освобождаване от демонична дейност. Жената, която Исус изцели в Лука 13:11, 12, бе жертва на „дух, който й беше причинявал немощи" цели 18 години.

Освен Дий и нейните симптоми много хора, които съм съветвал, са идвали с физически проблеми, които са изчезвали скоро след като сме се справяли с демоничното влияние. Най-честите симптоми, които съм виждал, са били главоболие, световъртеж и болки по цялото тяло. Подобно на опита ми с Дий, К. Фред Дикейсън в книгата си „Обладаването от демони и християнинът" разказва за един пациент със симптоми на дисеминирана склероза в резултат на влияние на демони. Имам също позната, която споделя подобна история за дисеминирана склероза, изчезнала, когато духовният конфликт бил разрешен. Когато симптомите отново се появиха, тя можеше да се справи с тях и да ги отхвърли по същия начин.

Не казвам, че всеки, който е болен или преживява болка, е тероризиран от демон. Това би означавало да излезем зад борда към трансцедентното ниво. Но съм убеден, че много християни се борят с физическите си симптоми безуспешно чрез естествени средства, когато същността на проблема и разрешението е духовно.

Фактът, че Исус ни остави „в света" (Йоан 17:11), за да се борим с „духовните сили на нечестието в небесни места" (Ефес. 6:12), е настояща действителност. Духовните сили действат на планетата Земя. Ние живеем в естествения свят, но участваме в една духовна война. Изключената среда е изключена само от нашите секуларизирани умове, не в действителност.

Да бъдеш духовен без Бога

През последните три десетилетия хората на запад започнаха да усещат, че в живота има нещо повече от това, което разкрива науката и усещат сетивата и, разбира се, те са прави. На повърхността този нов глад може би звучи насърчително за онези от нас, които имаме изграден християнски мироглед, но на практика същите хора, които остават разочаровани от материалистичния свят, са разочаровани и от установената религия. Вместо да се обърнат към Христос и църквата Му, те запълват духовната празнота със старомоден окултизъм, облечен в модерните дрипи на парапсихологията, холистичното здраве, източния мистицизъм и многобройните култове, които маршируват под знамето на движението Ню Ейдж.

Опитът да се посрещнат духовните нужди извън Бога не е нещо ново.

Христос срещна секуларизирана форма на юдаизъм в своето земно служение, която бе обвързана с традициите, вместо с Бога на Авраам, Исаак и Яков. Религиозните водачи от онези дни не признаха Месията като свой духовен освободител. Те виждаха Рим като свой потисник, не Сатана, бога на този свят. Но Исус свърза двете нива в едно, когато „Словото стана плът" (Йоан 1:14). Той дойде да разруши делата на Сатана (1 Йоан 3:8), не на кесаря.

И сега, както и тогава, в центъра на светския мироглед е азът: Какво ще получа аз от това? Кой ще посрещне моите нужди? Ще върша това, което аз искам. Дори християнинът, който действа в тази сфера, е мотивиран от егоистични амбиции и гордост.

Апостол Петър е крещящ пример за борбата между живота, съсредоточен в Христос, и живота, съсредоточен в аза. Само няколко мига след като Петър изповяда фундаменталната истина, че Исус Христос е Месията, Сина на живия Бог (Матей 16:13-16), той се оказа в съюз със силите на мрака. След като току-що бе благословил Петър за прекрасната изповед, Исус обяви на него и на другите ученици страданията и смъртта, които Го чакаха в Ерусалим: „Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе" (стих 22).

Исус отговори: „Махни се зад Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките" (стих 23).

Известното смъмряне на Исус изглежда безмилостно жестоко. Но фактът, че Той идентифицира Сатана като източник на Петровите думи описва точно и съвсем адекватно характера на съвета, който Петър се опитваше да даде: „Спаси се на всяка цена. Пожертвай дълга за личния си интерес, каузата на Христос за личното удобство." Съветът на Петър бе сатанински по принцип, защото основната цел на Сатана е да издига личния интерес като главна цел за човека. Сатана е князът на този свят, защото личният интерес управлява светския свят. Той е наречен клеветник на братята, защото не вярва, че дори едно Божие дете има по-висш мотив от личния интерес. Почти го чуваш да просъсква: „Всички хора са егоисти в сърцето си и си имат цена. Някои може да устояват по-дълго от други, но в крайна сметка всеки човек ще предпочете собствените си цели пред Божиите цели."

Това е веруюто на Сатана и за нещастие животът на твърде много християни потвърждава тези твърдения. Сатана ги е заблудил да си мислят, че те служат на себе си, макар всъщност да служат на света, плътта и дявола.

Но християнският мироглед има различен център. Исус се изправя срещу нашите хуманистични, егоистични рамки и предлага перспективата от кръста. Само от този център можеш да избягаш от веригите на онзи, чието единствено намерение е да „открадне, да заколи и да погуби" (Йоан 10:10).

Адам бе първият смъртен, който се замисли над идеята да „бъде като Бога" (Битие 3:5), което е същността на егоистичния светски мироглед, подкрепян от Сатана. Безброй други след Адам са били измамени от Сатана да вярват, че са богове на себе си и днес движението Ню Ейдж разпространява тази лъжа в широк и международен мащаб.

Но библейският разказ за сътворението ясно казва, че само Бог Творец е истински Бог. Адам и неговите потомци не са богове, те са създадени същества, които не могат да съществуват без Бога. Адам стана живо същество, когато Бог му вдъхна животворния дъх. Адам бе физически и духовно жив, но не бог. Бог му каза, че ако яде от дървото за познаване на доброто и злото, със сигурност ще умре. Но Сатана му каза, че Бог не е наясно какво говори, че яденето от забранения плод само ще отключи неговия божествен потенциал. Адам яде и умря — не физически отначало, но духовно. Грехът му го раздели от Бога, както драматично е илюстрирано при прогонването му от Едемската градина.

След Адам всеки човек в света се ражда физически жив, но духовно мъртъв (Ефес. 2:1). Тъй като е отделен от Бога, човек може само да се опитва да открие смисъл и цел в живота чрез своето физическо съществуване. Той става сам на себе си един малък бог и животът му се характеризира с гордост, себеиздигане и независимост от Бога, неговия Творец. „Аз ще определя собствената си цел, ще изградя собствената си идентичност и ще живея, както сметна за добре", утвърждава той уверено. Това е рамката, от която излизаше Петър, когато настояваше Исус да спаси Себе Си. Дяволската идея, че човек е бог сам на себе си, е сърцевината на вдъхновения от Сатана светски мироглед и основната брънка във веригата на духовните окови, приковаващи към царството на тъмнината.

Проблемът с опитите на човека да бъде свой собствен господар е в това, че той изобщо не е пригоден да заема тази роля. Липсват му нужните качества, за да определя собствената си съдба. Дори безгрешният и духовно жив Адам в Едемската градина не бе подготвен да бъде свой собствен бог, още по-малко ние, които се раждаме оттогава насам и които идваме на света духовно мъртви. Противно на това, което ни казва Ню Ейдж, потенциалът да бъдеш бог никога не е бил в теб, нито е, нито ще бъде някога в теб. Да бъде Бог е възможно само за Бога.

Ако желаеш да живееш в свобода от оковите на света, плътта и дявола, трябва да бъде смазана първата брънка във веригата. Секуларистичният, егоистичен мироглед, който Сатана и неговите емисари прокламират навсякъде около теб, трябва да бъде заменен с перспективата, която Исус представи пред Своите ученици след себепредпазващото смъмряне на Петър:

Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си с ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му (Матей 16:24-27).

Следващите шест насоки, извлечени от изявлението на Исус, съставляват възгледа на кръста. Те са основоположни насоки за онези, които желаят да бъдат свободни от оковите на светската система и нейния вдъхновител дявола. Стойте в светлината на победата на кръста и успешно ще намерите пътя си в тъмния свят.

Да се отречеш от себе си не е същото като себеотрицание. Всеки студент, атлет и член на култ упражнява себеотрицание, като се въздържа от храни и дейности, които му пречат да постигне целите си. Но крайната цел на себеотрицанието е себеиздигане: да постигнеш добри оценки, да счупиш рекорда, да постигнеш статут и признание.

Исус говори за отричане от себе си в основната житейска битка: докопването до трона, битката за това кой ще бъде бог. Исус не се бие в тази битка, Той вече е победил в нея. Той заема трона и милостиво ни предлага да го сподели с нас. Но ние искаме сами да бъдем царе в живота си. Докато не се отречем от това, което никога не би могло да бъде наше — ролята на Бога в собствения ни живот — никога няма да имаме мир със себе си и Бога, никога няма да бъдем свободни.

Ние не сме предвидени да функционираме независимо от Бога, нито душата ни е предвидена да функционира като господар. Или ще служиш на Бога и на Неговото царство, или на Сатана и неговото царство. Когато се отречеш от себе си, ти каниш Бога да заеме трона в твоя живот, да заеме това, което по право Му принадлежи, така че да можеш да функционираш като личност, която е духовно жива в Христос. Да се отречеш от себе си е изключително важно за твоята духовна свобода.

Кръста, който трябва да вземаме всеки ден, не е нашият собствен кръст, а Христовият кръст. Ние сме идентифицирани с неговия кръст; но защото сме съразпнати с Христос и вече не живеем ние; Христос живее в нас (Гал. 2:20). Неговият кръст дава прошка на това, което сме извършили, и освобождение от това, което сме били. Ние сме простени, защото Той умря на наше място, освободени сме, защото умряхме с Него. Ние сме едновременно оправдани и освещавани в резултат на кръста.

Да вдигаш кръста си всеки ден означава да признаваш всеки ден, че принадлежиш на Бога. Ние сме били купени чрез кръвта на Господ Исус Христос (1 Петр. 1:18, 19). Когато вземаме кръста всеки ден, ние признаваме, че самоличността ни не се основава на физическото ни съществуване, а на връзката ни с Бога. Ние се идентифицираме с Бога (1 Йоан 3:1-3) и нашият живот е в Христос, който е нашият живот (Кол. 2:3, 4).

В резултат на това признаване преставаме да се опитваме да вършим собствените си дела, за да живеем всеки ден, като радваме небесния си Баща. Преставаме да се опитваме да бъдем нещо, което не сме, и си почиваме в завършеното дело на Христос, който ни е направил нещо много специално.

Да се стремиш да победиш себе си чрез собствени усилия е безнадеждна борба. Азът никога няма да отхвърли себе си, защото един независим аз е мотивиран от плътта, която иска да бъде бог. Трябва да следваме Христос, като оставяме Святия Дух да ни води по пътя към смърт за самите нас. Както пише апостол Павел: „Ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът" (2 Коринтяни 4:11).

Това може да звучи като доста мрачна перспектива, но уверявам ви, че не е. Невероятно преживяване е да бъдеш познат от Исус и да го следваш като покорна зависима овца (Йоан 10:27). Фактът, че сме водени от Божия Дух, дори когато резултатът е болезнената опитност на смърт към самите себе си, е нашата увереност, че сме синове (Римл. 8:14). Ние не сме създадени да функционираме независимо от Бога. Само когато сме зависими от Него и внимаваме да следваме Христос, ставаме съвършени и свободни да докажем, че Божията воля е добра, благоугодна и съвършена (Римл. 12:2).

Жертвай по-нисшия живот, за да спечелиш по-висшия живот

Ако искаш да спасиш естествения си живот (т.е. да намериш своята идентичност и лична стойност в положението, титлите, уменията и притежанията си и се стремиш само към светско благополучие), ще го изгубиш. В най-добрия случай можеш да притежаваш тези временни ценности цял живот, само за да изгубиш всичко за вечността. Освен това с пълните си усилия да притежаваш тези земни богатства ще изпуснеш онова, което може да бъде твое в Христос. Прицелвай се в този свят и ще го получиш, докато накрая изгубиш дори това. Но прицели се в следващия свят и Бог ще ти даде този като награда. Апостол Павел направи подобно изявление: „Телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот" (1 Тим. 4:8).