Нестабилната почва на обвинението

Колко важно е да се научим да се противопоставяме на непрестанните обвинения на Сатана? Това е жизнено важно за всекидневната ни победа в Христос. Всички сме се чувствали ненужни и незначителни и сме действали като ненужни и незначителни, а животът и служението ни са страдали, докато не сме се съпротивили на Сатана и не сме се върнали към живот на победа. Но Сатана никога не се предава. Той ще се опитва да ни смазва по-често и ще продължава да праща към нас лъжливи обвинения едно след друго. Ако не успеем да му се противопоставим, може да станем уязвими дори за най-сериозните атаки от Сатана. Историята на Джанел е краен случай, но илюстрира това, което може да стане с християнин, който не застава твърдо срещу клеветника на братята.

Джанел беше християнка, която преживяваше сериозни емоционални проблеми и бе доведена при мен от нейния възрастен пастор. Годеникът на Джанел, Кърт, също дойде с тях. След като ми представи Джанел и Кърт, пасторът тръгна да си ходи.

— Почакай малко — казах аз — предпочитам да останеш с нас.

— Имам проблеми със сърцето — отвърна пасторът.

Вероятно наистина е имал проблеми със сърцето, но предполагам, че по-скоро се страхуваше дали срещата ни няма да бъде малко странна.

—.Не мисля, че днес тук ще стане нещо, което може да се отрази зле на сърцето ти — уверих го аз. (Едва ли осъзнавах какво щеше да се случи!) — Освен това, ти си нейният пастор и бих се радвал да ме подкрепяш в молитва.

Пасторът се съгласи с неудоволствие.

Докато Джанел ми разказваше историята си, аз осъзнах, че клеветникът на братята доста е успял при нея. Беше жертва на многобройни злоупотреби като дете и подрастваща. Миналото й включваше неправилна връзка с някогашен приятел, който бил забъркан в окулта. През годините повярвала на сатанинските лъжи, че самата тя е причина за проблемите си и че няма никаква стойност за Бога или за когото и да е. Самочувствието й бе смазано в калта.

Като разпознах обичайната стратегия на Сатана, аз казах:

— Джанел, можем да ти помогнем с твоите проблеми, защото в ума ти се води битка, която Бог ни е дал власт да спечелим.

Още щом произнесох тези думи, Джанел изведнъж се вкамени. Тя стоеше скована като статуя, с очи вперени напред и загледани в празното пространство.

— Виждали ли сте я друг път така? — попитах аз пастора и годеника.

— Не — отвърнаха те с широко отворени очи. Бяха повече от леко изплашени.

— Не, няма за какво да се притеснявате. Виждал съм го и преди — казах аз. — Ще упражним властта си, но е важно вие двамата да потвърдите правилното си стоене пред Бога, за да предотвратим всякакво прехвърляне на това демонично влияние.

Аз поведох пастора в молитва, подобна на онези, която ще намерите в глава 12. Когато се обърнах да водя Кърт в молитва, той започна да се тресе.

— Кърт, има ли нещо между теб и Бога, което не е наред? Ако да, предлагам ти да го изясниш още сега.

При тези обстоятелства Кърт нямаше нужда от много увещания! Той започна да изповядва греха в живота си, включително откритието, че той и Джанел спяха заедно. В отговор на съвета ми Кърт обеща пред Бога да сложи край на това. През всичкото време Джанел стоеше неподвижно, абсолютно изключена за реалността.

След като се помолихме заедно животът ни да бъде чист пред Бога, аз дадох на Кърт лист хартия с молитва, която да прочете. Още щом Кърт започна да чете молитвата, Джанел се върна към живота. Тя изпусна застрашително ръмжене, след това скочи и изтръгна от ръцете на Кърт листа. Сатана се опита да използва внезапността на нейните действия, за да ни изплаши и за един момент наистина бе страшничко. Но това бе само още една от плашещите му тактики, която да ни накара да действаме в страх. Аз се обърнах към демоничното влияние в Джанел:

— В името на Христос и чрез Неговата власт те връзвам към този стол и ти заповядвам да стоиш там.

Иска ми се да бях записал на видеокасета срещата си с Джанел този ден, за да мога да показвам на скептиците какво става, когато опитите на Сатана се изправят пред Божията властих Сякаш герой от рисувано филмче хвърли ласо към Джанел и я завърза за стола й. Тя просто стоеше там и се въртеше, завързана на стола чрез въжетата на Божията властих Очите й горяха към Кърт с омраза, която бе още едно свидетелство за демоничната власт, която я контролираше. Джанел не мразеше Кърт, тя го обичаше. Щяха да се женят. Но Сатана мразеше факта, че неговите крепости в Кърт и Джанел се събаряха и омразата му се отразяваше в погледа на Джанел.

Кърт свърши четенето на молитвата, докато Джанел продължаваше да се върти на стола си. След това се помолих: „Господи, ние признаваме своята зависимост от теб, защото без Христос не можем да сторим нищо. Сега в името и властта на Господ Исус Христос заповядваме на Сатана и всички негови сили да освободят Джанел и да бъдат отвързани от нея, за да бъде свободна да се покорява на Бога, своя небесен Отец."

Изведнъж Джанел се отпусна на стола и излезе от транса си.

— Помниш ли нещо от това, което правихме тук? — попитах аз.

— Не, какво стана? — отвърна тя с озадачен израз.

— Нищо, за което да се притесняваш — казах й аз. — Някак си Сатана бе успял да се вмъкне в живота ти. Но бихме искали да преминеш по стъпките към свободата в Христос.

Около час по-късно Джанел бе свободна.

Какво право имаше Сатана да управлява Джанел така, както го правеше?

Само заради правото, което тя му бе дала, като се поддаваше на лъжите му. Сатана я бе обвинил, че тя няма стойност за него и че това, което прави, е с незначителни последствия. Затова тя живееше на ръба на безнравствеността и се забъркваше в окулта, като позволяваше на Сатана още по-голям достъп, докато накрая той бе постигнал частичен контрол. Но след като Джанел отхвърли връзката си с греха и Сатана, влиянието му бе отхвърлено и той трябваше да си отиде.

За повечето от нас измамните обвинения на Сатана няма да доведат до такова обвързване, както илюстрира опитът с Джанел. Но ако успее да те накара да се съмняваш в стойността си за Бога или ефективността си като Негово дете чрез своите обвинения, той може да неутрализира живота ти за Бога. Постави чувствата си на проверка. Плени всяка мисъл. Не вярвай на нищо, което Сатана казва за теб, то е лъжа. Вярвай на всичко, което Бог казва за теб, то е истината, която ще те освободи.

Без да знам, приятелят ми всъщност бе довел 26-годишната Алис и родителите й на службата против волята им. Те бяха християни, но докато разговарях с тях, бе явно, че имат някакъв проблем. Алис беше млада жена с възможно най-патетичния вид, който някога съм виждал. Беше толкова кльощава, че буквално вече нямаше мазнини, които да маха. Бе изгубила работата си преди три дни и празните и очи показваха, че е останала без всякаква надежда в живота.

Бащата на Алис ми каза, че е била тежко болна в младежките си години и оттогава се е пристрастила към болкоуспокояващите. Била много талантливо момиче и посветена християнка в много отношения, но в същото време и „хапкоманка" и дори била арестувана за незаконно притежаване на наркотични лекарства. Докато бащата ми разказваше тъжната и история, Алис кимаше с глава, сякаш за да потвърди: „Да, това съм аз и животът е ад".

Накрая се обърнах към Алис, хванах я за ръка и рекох:

— Искам да ми кажеш какво мислиш за себе си.

— Аз съм ненужен никому неудачник — проплака тя.

— Не си неудачник — отвърнах аз. — Ти си Божие дете.

Тя продължи да излива отрицателните представи за себе си и свидетелства за демоничната измама, в която живееше, а аз продължих да контрирам нейния негативизъм с благата вест за нейната самоличност в Христос. Беше много късно, а аз бях толкова изморен, но колкото повече говорехме, толкова повече осъзнавах, че Христовото присъствие работи в Алис. Тя изпитваше духа, който я притесняваше в тези области, и за първи път осъзнаваше, че е обект на демонично влияние.

Накрая попита:

— Да не искате да кажете, че всички тези отрицателни мисли за самата мен не са нищо друго освен сатанинска измама?

— Точно така, Алис — кимнах аз. — И когато започнеш да разбираш истината за собствената си самоличност в Христос, ще бъдеш освободена от оковите на сатанинските лъжи.

Две седмици по-късно Алис се записа на 12-седмичен лагер за израстване в Джулиън Сентър близо до Сан Диего. В края на курса тя започна да поема инициативата в живота си, вместо да остава жертва на сатанинската измама. Получи работа и наддаде с 10 килограма. И днес е свободна.

Основната тема на Новия Завет е позицията, на която се радваме в Христос чрез вярата си в Него. Това е благата вест: Христос във вас и вие в Христос. Ако има преобладаваща тема в Новия Завет, обобщаваща опозицията, която срещаме в лицето на Сатана, вярвам, че това е думата измама. Насърчавам ви да направите изследване чрез конкорданс и да видите колко пъти думата измамен, мамя и измама се използват в Новия Завет. Ще откриете, че делото на Сатана по целия свят се характеризира винаги чрез тази идея.

Има поне три пътя, чрез които Сатана ще се опита да те отклони от Божията истина и да те измами да вярваш на лъжите му: самоизмама, лъжепророци-учители и измамни духове. Ние ставаме уязвими за измамата на Сатана в тези области, ако не се обличаме всекидневно в духовното всеоръжие с пояса на истината.

Възможно ли е наистина християните да мамят себе си? Да, напълно е възможно. Свещеното Писание разкрива няколко начина на поведение, чрез които християните стават уязвими за самоизмама.

Онези от нас, които приемаме Словото, също сме уязвими за самоизмамата, ако не го приложим на практика. Чуваме проповед или урок и казваме: „Ей! Каква страхотна истина!" и бързаме да я споделим с някой друг, без самите ние да я обмислим и да я приложим в живота си. Яков казва, че слушателите на Словото, които не са изпълнители на Словото, мамят себе си (1:22).

Защо се страхуваме да признаем, че животът ни не отговаря напълно на Писанието? Вярвам, че това е така, защото мнозина от нас имат комплекс за съвършенство. Мислим, че трябва да бъдем модел за съвършенство и не признаваме неуспеха си. Но не можем да бъдем модел за съвършенство, защото не сме съвършени, можем да бъдем само пример за израстване. Другите около нас искат да знаят, че сме истински хора в процес на узряване. Те трябва да виждат как се справяме и с неуспехите, освен с успехите. Когато показваме пример на такава честност в християнската общност, ние до голяма степен намаляваме възможността измамникът да си осигури място.

Мамим себе си, когато казваме, не нямаме грях (1 Йоан 1:8). Свещеното Писание не сочи, че сме грях, то казва, че е възможно да съгрешим и грехът да живее в смъртните ни тела (Римл. 6:12). Ние не сме безгрешни светии, ние сме светии, които понякога съгрешават. Важно е да признаваме честно неуспехите си и да носим кръста си всеки ден. Когато осъзнаем несъответствие между това, което сме, и поведението си, трябва да го изповядваме и да се справим с проблема. Човекът, който мами себе си, като пренебрегва лошите несъответствия и им позволява да се укрепят, се е насочил към голямо падение.

Тези от нас, които живеят в земетръсната Южна Калифорния, продължават да чуват за онова „голямото" земетресение, което според много хора е било неизбежно. Когато има малки земетресения (до около четвърта степен по скалата на Рихтер), може да се плашим малко, но също гледаме на тях като на добър знак. Тези малки разтрисания означават, че земните пластове под нас се местят. Докато земната кора се намества по този начин, малко вероятно е да ни удари някое „голямо". Тогава, когато няма малки трусове в продължение на месеци или години, опасността от голямо, разрушително земетресение нараства.

Като живеем в истината, държим себе си отговорни пред Бога и изповядваме и се справяме с греха си всеки ден, ще избегнем големите духовни кризи в живота си. Ако продължаваме да казваме: „Аз нямам грях" или ако не успяваме да признаем недостатъците си и да изгладим различията си с хората, както Бог ни осъжда, ни чака „голямото". В крайна сметка ще изгубим здравето си, семейството си, работата си или приятелствата си. Непризнатият грях е като рак, който расте и ни поглъща.

Мамим себе си, когато мислим, че сме нещо, което не сме (Римл. 12:3; Гал. 6:3). Свещеното Писание ни инструктира да не мислим за себе си по-високо, отколкото трябва да мислим. „Но аз знам кой съм", казваш ти. „Аз съм дете на Бога, аз седя в небесни места с Христос, всичко мога чрез Него. Това ме прави много специален." Да, ти си много специален в Божиите очи. Но ти си това, което си, чрез Божията благодат (1 Коринтяни 15:10).

Животът, който живееш, талантите, които притежаваш и дарбите, които си получил, не са лични постижения, те са израз на Божията благодат. Никога не приемай заслугата за това, което Бог ти е дал, по-скоро радвай се, че вършиш достойни дела, които прославят Господа.

Аз я насочих към 1 Коринтяни 6: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието Царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците... няма да наследят Божието царство" (стихове 9, 10). Някак си сестрата на Кейт и други като нея се мамят, като не разбират тази истина: да живееш в явен грешен живот е силно свидетелство за неправилно стоене пред Бога. Това не е евангелие на делата, това е въпрос на определяне на истинските ученици по плода им. Ти си напълно заблуден, ако вярваш, че начинът ти на живот може и да не отговаря на изповедта ти.

Това означава ли, че не трябва да служим на хората с лош морал? Не, трябва да споделяме Христос с тях. Но ако се потопим в тяхната среда, служението ни накрая ще намали ефекта си и нравствеността ни ще се повлияе към лошо.

Наскоро един човек на около тридесет години бе пратен при мен. Алвин бе обезсърчен и сразен. В продължение на няколко години вярвал, че има особен дар на пророчество от Бога. Канили го в църква след църква да говори като Божи оракул, където пророкувал по своя уникален начин. След период от няколко месеца личният му живот започнал да страда. В крайна сметка достигнал момента, когато не можел да работи сред хора и започнал да се отдръпва напълно от общуване. Когато дойде да ме види, беше безработен от две години, като за него се грижеше баща му, а той бе роб на наркотични лекарства.

Алвин и аз прочетохме 1 Солунци 5:19-21: „Духа не угасвайте. Пророчествата не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто." Казах му:

— Алвин, не съм против пророчеството, то е духовна дарба. Но Сатана може да имитира духовните дарби и да ни заблуждава да вярваме, че са от Бога. Ето защо Библията ни учи да подлагаме всичко на проверка.

След продължителен разговор за лъжепророците и лъжеучителите Алвин призна:

— Мисля, че проблемите ми започнаха, когато престанах да изпитвам „дарбите" на езици и пророчество, които ми бяха предадени чрез лъжеучители. Не само съм бил измамен, но самият аз съм мамил други.

— Искаш ли да подложиш на проверка дарбата си на езици? — попитах аз.

Уверих Алвин, че искам да изпитаме духа, не него. Алвин наистина искаше да се освободи от измамата и да бъде в прави отношения с Бога.

• 
  Да — отговори той.
  

— В името на Исус Христос и в покорство на Божието Слово, заповядвам ти, душе, да се идентифицираш.

Алвин спря на средата на припяването си и каза:

— Аз съм той.

В този момент един новак би бил изкушен да си събуе обувките и да помисли, че е на свято място. Но аз продължих проверката:

— Дали си „той", който бе разпнат при Пилат Понтийски, погребан, възкресен в третия ден и който сега седи отдясно на Отца?

Алвин почти изкрещя отговора:

— Не! Не той!

Аз насочих Алвин в молитва, в която той отхвърли дейността на Сатана в живота си и бе освободен от тази заблуда.

Не съм срещу духовните дарби, дори пророчеството и говоренето на езици и съм твърдо решен да се покорявам на Свещеното Писание, а 1 Коринтяни 14:39 казва: „Копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици". Но Свещеното Писание изисква също всички духовни феномени да се изпитват. Вярвам, че лъжепророците и лъжеучителите процъфтяват днес, просто защото християните приемат тяхното служение, без да изпитват духовете зад тях.

Всеки истински пророк на Бога в Стария Завет бе евангелизатор. Неговото служение привличаше хората обратно при Бога и Словото Му. Призивът за праведност бе стандартът, който отделяше истинския пророк от имитацията. Еремия писа: „Така казва Господ: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват... Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; не съм им говорил, а при все това те пророкуваха. Но ако бяха стояли в съвета Ми, тогава те щяха да правят людете Ми~да чуят думите Ми и щяха да ги връщат от лошия им път" (23:16, 21, 22). Ако срещнете човек, който претендира, че е пророк, но не призовава хората към праведно ходене с Бога, може би имате работа с фалшификация.

Господ разкри чрез Еремия и друг критерий за различаване на истински пророк от лъжлив пророк: „Чух, що говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа, като казват: Видях сън, видях сън!.. Пророк, който има истински сън, нека разказва съня и оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото?" (стих 25, 28). Бог предупреждава хората срещу пророци, които поставят сънищата си по-високо от Словото Му.

Бог не казва, че сънищата нямат значение. Всъщност Той често говори на хората в Библията чрез сънища. Но в сравнение с хранителното зърно на Неговото Слово, сънищата са само плява. Ако храниш стадото си с плява, то ще умре. Могат да спят на нея, но не и да я ядат, защото има малка хранителна стойност По същия начин сънищата имат някаква стойност, но те никога не могат да се сравнят с Божието Слово като основа на вярата ни или на ходенето ни. Сънищата трябва да бъдат потвърждавани и преценявани чрез Божието Слово, никога обратното.

Еремия продължава: „Не е ли словото Ми като огън? — казва Господ. И като чук, който строшава скалата?" (23:29). Ако посещаваш християнска църква, където пророчествата са част от общото поклонение, не очаквай от Бога общи приказки като „Обичам ви, чада мои" или „Идвам скоро". Тези твърдения наистина са важни, но защо трябва да бъдат пророкувани, след като Библията вече ясно ни уверява в Божията любов и скорошното неизбежно идване на Христос? Чувал съм „пророчества" като тези в църкви, където хората живеят в грях, и така те се приспиват в неправедно задоволство.

Гласът на пророка трябва да бъде като пояждащ огън и строшаващ чук. Едно пророческо послание трябва да мотивира хората към праведност, не да ги закоренява в греха им (1 Петр. 4:17). Бог се интересува повече от чистота на църквата, отколкото от растежа на църквата. Утехата идва само за онези, които са гонени заради правдата, като позволяват Божието Слово да изгаря греха им и да строшава егоизма им.

Еремия дава още няколко белега за лъжепророците: „Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми всеки от ближния си" (23:30). Това е плагиатство: да вземаш това, което Бог е казал на някой друг и да го използваш така, сякаш го е дал на теб. „Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които клатят езиците си и казват: Той говори" (стих 31).

Да заявяваш, че това, което говориш, идва директно от Господа, когато всъщност не е така, е ужасна обида срещу Бога. Идвал ли е някой някога при теб да ти каже: „Господ ми каза да ти кажа..."? Моят отговор е: „Не, не ти е казал! Ако Бог иска да направя нещо, Той може да ми го каже направо." Вярвам в свещенството на вярващите, Бог може и ще ни насърчи и ще потвърди Словото Си към нас чрез други. Но по въпроси на вярата и водителството в твоя живот „има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус" (1 Тим. 2:5). Ако някой ти каже: „Бог ми каза да ти кажа...", този човек функционира като медиум.