Можеш да спечелиш битката за своя ум

Римляни 7:23 и 8:5-7 показват, че в сърцевината на всички духовни окови е умът. Там трябва да се води битката и да се спечели, ако искаш да преживееш свободата в Христос, която е твое наследство. Апостол Павел пише: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа" (2 Коринтяни 10:3-5).

Някои крепости с лоши навици и грешни мисловни модели са се установили, когато си се учил да живееш независимо от Бога. Твоята нехристиянска околна среда те е научила да мислиш и да откликваш на живота по нехристиянски начини и тези модели и реакции са се вкоренили в твоя ум като крепости. Но когато си станал християнин, никой не е натиснал копчето „Триене" в твоя ум. Твоите стари плътски навици и мисли не са били изтрити, те са все още част от твоята плът, с която трябва да се справяш всекидневно. За щастие обаче не сме просто продукт на своето минало, ти си ново създание в Христос (2 Коринтяни 5:17) и сега си на първо място продукт на Христовото дело на кръста. Старите крепости могат да бъдат унищожени, както ще отбележим в част трета на тази книга.

Само защото си християнин сега, не си мисли, че Сатана не е заинтересуван повече да те манипулира за целите си чрез твоя ум. Непрестанна цел на Сатана е да прониква в мислите ти със своите мисли и да прокарва лъжата си пред лицето на Божията истина. Той знае, че ако успее да управлява мислите ти, може да управлява поведението ти.

Но Сатана е умен, той не се втурва като бик в магазин за порцелан, той се плъзга като змия по тревата (2 Коринтяни 11:3). Той може да въведе мислите си, като те изкушава да действаш независимо от Бога, но така, сякаш това са твои собствени мисли или дори Божии мисли. Писанието ясно учи, че Сатана може да влага мисли в умовете ни, както стори с Давид (1 Летописи 21:1), Юда (Йоан 13:2) и Анания (Деян. 5:3).

Един от студентите ми е пример колко заблуждаващи могат да бъдат мислите на Сатана. Джей дойде в офиса ми един ден и каза:

— Д-р Андерсън, имам проблем.

— Какъв е проблемът, Джей?

— Когато седна да уча, по цялото ми тяло преминават тръпки, ръцете ми неволно се издигат, зрението ми се размазва и не мога да се концентрирам.

— Разкажи ми за ходенето си с Бога — заинтересувах се аз.

— Имам много близко общение с Бога — похвали се Джей.

— Какво имаш предвид?

— Ами когато тръгвам от училище на обяд всеки ден, питам Бога къде иска да обядвам в този ден. Ако чуя мисъл, която казва „Бъргър Кинг", отивам в „Бъргър Кинг". После го питам какво иска да ям. Ако идва мисъл да си поръчам голям сандвич, поръчвам си голям сандвич.

— Какво можеш да кажеш за посещаването на църква? — продължих аз.

— Всяка неделя ходя там, където Бог ми казва да отида. Последните три седмици Бог ми казваше да отида в църквата на мормоните.

Джей искрено искаше да върши това, което Бог желае. Но той се вслушваше в субективните си мисли, сякаш бяха Божия глас, вместо да пленява всяка мисъл да се покорява на Христа (2 Коринтяни 10:5). По този начин той се бе отворил за действието на Сатана в своя живот, като резултатът бе, че богословското му обучение бе саботирано.

Ако не победиш изкушението на Сатана още на прага на своя ум, ще започнеш да прехвърляш в ума си неговата мисъл, да я развиеш като вариант и накрая ще избереш да действаш според нея. Повтарящи се действия изграждат навик и ако упражняваш един грешен навик достатъчно дълго, в ума ти ще се издигне крепост. Когато се издигне крепост, ти вече си изгубил способността си да упражняваш контрол над поведението си в тази област. Много повече ще говорим за изкусителните планове на Сатана и опитите му да управлява ума и поведението ти във втора част.

Как събаряме крепостите?

Моделите на отрицателно мислене и поведение са заучени и можем да се отучим от тях чрез дисциплинирано библейско изучаване и съветване. Някои крепости се коренят в демонично влияние и духовни конфликти от минали и настоящи душевни атаки, които оковават жертвите. Такива хора трябва да бъдат освободени от белезниците на сатанинските лъжи чрез Божията истина. Исус каза: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Част трета посочва стъпките към свободата, основани на истината в Божието Слово.

Когато Тереза дойде да ме види, тя бе млада жена, християнка, в оковите на себеразрушително натрапчиво поведение, след като бе оцеляла след опит за самоубийство. Тереза бе похарчила хиляди долари и бе прекарала много месеци от живота си в клиники за хора с нарушени хранителни навици и психиатрични болници. Аз разговарях с нея в продължение на три часа един ден, като я преведох по стъпките към свободата. Един месец по-късно получих следното писмо:

Скъпи Нийл, просто исках да ти пиша и да ти благодаря за времето, което отдели за мен миналия месец. Когато се молехме, чувствах, че нищо не е станало и че в корена на проблемите ми няма нищо демонично. Бях сбъркала. Не съм имала нито една себеунищожителна мисъл или натрапчив подтик от този ден нататък. Вярвам, че процесът на моето освобождение всъщност е започнал в мен чрез молитвите на други християни през месеците след моя опит за самоубийство. Откакто те срещнах, нещо наистина се промени в моя живот и аз се чувствам свободна днес. Не съм рязала тялото си цял месец и това е истинско чудо!

Тереза

— Какви змии? — попитах аз.

— Ами те изпълзяват при мен през нощта, когато си легна — призна тя.

— Какво правиш, когато дойдат змиите?

— Тичам при майка си. Но те отново се връщат, когато остана сама.

— Ще ти кажа какво трябва да направиш — продължих аз. — Когато си легнеш и змиите дойдат, кажи високо на глас „В името на Христос ви заповядвам да напуснете".

— Не бих могла — запротестира Дейзи. — Не съм достатъчно израснала, нито достатъчно силна.

— Не става въпрос за израсналост, става въпрос за твоето положение в Христос. Ти имаш пълното право да се съпротивиш на Сатана и да го накараш да си тръгне, колкото и аз.

Дейзи потрепери при тази перспектива.

— Добре, предполагам, че ще мога да го направя.

Тя въздъхна и това прозвуча така, сякаш току-що се е съгласила да пие машинно масло.

Следващата седмица, когато Дейзи влезе при мен, тя каза:

— Змиите си отидоха!

— Страхотно! Защо не ми каза за тях по-рано?

— Защото се страхувах, че и при теб ще започнат да идват. Сега разбирам, че това просто е било част от лъжата.

След няколко месеца Дейзи бе свободна от демоничното влияние и започна да служи в работата с деца в църквата. Ако проблемът й бе стриктно психологически или причинен от химичен дисбаланс, завземането на контрола над змиите в името на Исус нямаше да даде никакъв резултат. Но в случая на Дейзи проблемът бе духовен и пет години лечение в психиатрии и с лекарствени средства не бе дало резултат.

Преди да обсъдим в подробности реалността и настоящата дейност на Сатана и неговите демони, трябва да разберете позицията си в Христос. Яков пише: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас" (Яков 4:7). Но ако не му се противите, той няма причини да си тръгне. Или ако просто се завивате през глава с одеялото от страх и казвате: „О, Боже, направи нещо за да се махне това демонично влияние", злите духове няма да си тръгнат. Да се противиш на дявола в живота си е твоя отговорност въз основа на авторитета, който имаш в Христос.

С ПАСПОРТА НА ИСУСОВАТА ВЛАСТ

Забележете как Исус подготви учениците си за служение: „И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните" (Лука 9:1, 2). Исус знаеше, че когато учениците му започнат да проповядват Божието царство и да изцеляват болните, демоничните сили ще вдигнат голяма врява в опозиция. Затова Той конкретно им даде сила и власт над демоните.

По-късно Исус изпрати седемдесет от последователите си на подобна мисия и те се „върнаха с радост и казаха: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас" (Лука 10:17). Тези мисионери бяха духовно настроени да знаят, че демоните съществуват и че това бе сила, която трябваше да имат предвид при своето служение. Последователите на Исус бяха свидетели как злите духове се противопоставяха на техния Господар и може би очакваха същото отношение. Вероятно те дори бяха започнали мисията си със страх и съмнения относно срещата си с демоничната съпротива. Но се върнаха изненадани от победата, която преживяваха над злите духове.

Но Исус бързо повдигна въпроса за духовните конфликти пред погледа им: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии; и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата" (Лука 10:19, 20). Исус изпрати седемдесетте да проповядват евангелието и да изцеляват, но когато се върнаха, те говореха само как демоните са тичали пред тях. „Не гледайте само на демоните, отвърна Исус, гледайте на Божието царство, гледайте на служението, гледайте на Бога."

Това е добро предупреждение. Когато се научите да упражнявате власт над царството на тъмнината в своя живот и живота на другите, може да се изкушите да погледнете на себе си като на някакъв духовен освободител. Вие гравитирате около библейски изучавания за сатанизма, окулта и движението Ню Ейдж и започвате да търсите демони под всеки камък. Но истината е тази, която освобождава, а не познаването на грешката. Ти нямаше да имаш никаква власт, ако не беше дете на Бога и ако не беше в Христос. Това кой си трябва винаги да бъде по-важно от това, което правиш.

Правото и способността

Исус даде на учениците Си както властта, така и силата над демоните. Каква е разликата? Властта е правото да управляваш, това е въпрос на положение. Един полицай има правото да спре уличното движение на кръстовище, защото е в положение на власт, която удостоверява със съответните документи. По същия начин Исус даде на учениците Си Своите документи. Те имаха правото да господстват над демоните заради положението си на последователи на Този, на когото е дадена цялата власт на небето и Земята (Матей 28:18).

От друга страна, силата е способността да се управлява. Един полицай може да има властта да спре движението, но да няма физическата способност да го стори. Ако се опита да спре движението със собствени сили, вероятно ще бъде прегазен. Но ако застане на издигнат в средата на кръстовището циментен подиум, то може да няма никаква власт да накара колите да спрат, но със сигурност има способността да го направи!

Никой добър началник не би дал отговорност на подчинените си, без да им даде власт и без да ги подготви със способности, за да се справят с работата. Исус даде на учениците си отговорност да прогласяват Божието царство. Ако не им беше дал власт и сила в духовния свят, демоните щяха само да се присмеят на слабите им опити и да ги подгонят (както стана със седемте сина на Скева в Деяния на апостолите 19).

Може би си мислиш, като Дейзи, че не си достатъчно зрял да се противопоставяш на демоничното влияние в своя живот. Може би по някакъв начин си представяш, че врагът е по-силен от теб. Истината е тази, че макар вътре в себе си да нямаш способността да се противопоставяш на Сатана и демоните му, в Христос можеш. Израилтяните гледаха уплашено към Голиат и казваха: „Не можем да се преборим с него". Но Давид погледна на Голиат и каза: „Кой е този необрязан филистимец, та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?" (1 Царе 17:26) и после замахна към него с прашката си. Армията сравняваше Голиат със себе си и трепереше, Давид сравни Голиат с Бога и триумфира. Когато се срещаш с духовните неприятели на своята душа, помни: ти с Исус е равно на мнозинство.

Хората често приемат, че аз имам някаква степен на успех при противопоставянето на демоничните сили заради образованието си, призванието си или силната си личност. Това изобщо не е вярно. Едно малко дете и една възрастна дама в Христос имат същата власт в духовния свят като мен. Ние „се хвалим с Христа Исуса и не уповаваме на плътта" (Фил 3:3).

Това бе събитие, което отвори очите на учениците — да открият, че „в Твоето име и бесовете се покоряват на нас" (Лука 10:17). „Покорявам" (hupotasso) е военен термин, който означава „поставям под командване". Той представя група войници, които внимават и следват изрично заповедите на своя командващ офицер.

Може би учениците страдаха от същата неправилна представа, която заслепява много християни днес. Ние виждаме Бога и царството Му от едната страна, а Сатана и неговото царство от другата страна. И двете царства изглеждат много мощни и ето ни нас, по средата между двете, като въжето на два състезаващи се отбора по дърпане на въже. В някои дни сякаш Бог печели, а в други дни дяволът като че ли надделява. И ние не можем да определим кой ще спечели битката.

Но учениците се върнаха от мисията си с нов поглед, верен поглед. Духовната власт не е борба за дърпане на въже в хоризонталната плоскост, това е вертикална командваща верига. Исус Христос има цялата власт на небето и на Земята (Матей 28:28); той е на върха. Той е дал Своята власт и сила на слугите Си, за да я упражняват в Негово име (Лука 10:17); ние сме под Него. А Сатана и демоните му? Те са на дъното, подчинени на властта, която Христос ни е дал. Те нямат вече право да управляват живота ти, както редник няма право да нарежда на генерал да чисти тоалетните. Защо тогава царството на тъмнината упражнява такова отрицателно влияние в света и живота на християните? С една дума, лъжата. Сатана не е равен по сила на Бога, Той е победен враг. Но ако успее да те накара да вярваш в лъжата, че има повече сила и власт от теб, ще живееш, сякаш това е вярно! На теб е дадена власт над царството на тъмнината, но ако не я вярваш и не я упражняваш, все едно, че я нямаш.

Осъзнах този контраст по време на един разговор с жестоко обладана от демони жена. По време на срещата ни жената, която беше висока и яка, изведнъж се изправи от стола и тръгна към мен с пламнал поглед и ръмжаща уста. В този момент бях благодарен, че оръжията в нашата война не са плътски, защото иначе трудно щях да се защитя от обладан от демони човек с нейните размери.

Вместо това аз изговорих тези думи, основани на 1 Йоан 5:18 — не на жената, защото тя в момента не бе на себе си, а на злия дух, който я управляваше: „Аз съм Божие дете и лукавият не може да се докосва до мен. Седни веднага." Тя спря на момента и се върна на стола си. Ако не бях упражнил властта си в Христос, щеше да ме обхване страх и щеше да последва някакъв силов двубой. Но като застанах твърдо в името на Христос, аз неутрализирах празната демонстрация на сила на демона и можах да покажа на жената стъпките към свободата.

Епизодът беше просто демонична тактика за сплашване с цел да ме накара да се уплаша. Но „оръжията, с които воюваме, не са плътски" (2Коринтяни 10:4). Когато Сатана се опита да внуши страх, трябва да държим положението си в Христос и да проявяваме духа на Духа, който включва себеобузданието, нужно, за да не откликнем със страх (Гал. 5:23).

Исусовият документ в съвременния свят

„Това може чудесно да се отнася за дванадесетте и седемдесетте, които бяха подготвени с власт и изпратени от Исус", може би си мислиш. „Но ние живеем в друга диспенсация. Виждам надаряването с власт в Евангелията, но това споменава ли се и в посланията? Можем ли да се радваме на същата власт в Христос в духовното царство, както онези, които лично са обикаляли с Него?"

Напълно! Всъщност заради смъртта, възкресението и възнесението на Христос и последвалото изливане на Святия Дух имаме дори още по-голямо предимство в духовната битка, отколкото първите ученици. Те бяха с Христос (Марк 3:14, 15), но ние сме в Христос. Това бе голямата новина на апостол Павел в първите редове на Посланието му до ефеската църква. Забележете колко пъти той споменава нашето положение в Христос (курсивът добавен):

Благословен да бъде Бог Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал е Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов (стихове 3, 4)... за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, в когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му (стихове 6, 7)... като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, сиреч да се събере в Христа всичко (стихове 9, 10)... В Него казвам, в когото станахме и наследство... тъй щото да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа, в когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение — в когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Святи Дух (стихове 10-13).

Апостол Павел искаше да бъде сигурен, че никой няма да пропусне главната му мисъл. Десет пъти в първите 13 стиха той ни напомня, че всичко, което имаме, е резултат на нашата близка, лична връзка с възкръсналия Христос и Неговия пребъдваш Дух.

След като твърдо е установил колко реално е нашето положение в Христос, Павел дава израз на желанието на сърцето си за изпълнени с Духа вярващи в молитвата си:

Да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите — сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата (Ефес. 1:18-20).

Защо се моли Павел очите на сърцето ни да се отворят? Защото проблемът със самоличността и начина, по който гледаме на себе си като християни, не е в това, че не сме в Христос, проблемът е, че не го виждаме или не го забелязваме, просто не го осъзнаваме. И когато не разбираме кои сме, нямаме свободата и плодоносния живот, които са присъщи за нашата идентичност. Освен това апостол Павел предполага, че проблемът ни с властта в духовния свят не е в това, че не сме потопени в превъзходното величие на Христовата сила, просто не го виждаме. И докато не успяваме да осъзнаем своя достъп до Христовата власт над царството на тъмнината, няма да успяваме да упражняваме тази власт в живота си и ще живеем в окови.

В Ефесяни 1:19-23 апостол Павел ни дава възможност да погледнем към динамичния извор на нашата власт в Христос. Той обяснява, че властта в наше разположение произтича от извора на сила, която е възкресила Исус Христос от мъртвите и го е положила от дясната страна на Отца. Този източник на сила е толкова динамичен, че апостол Павел използва четири различни гръцки думи в стих 19, за да го опише: „сила" (dunameos), „действуването" (energean), „могъщ" (kratous) и „мощ" (ischuos). При възкресението на Исус Христос се откроява най-мощното действие на силата, описано в Божието Слово. И същата сила, която възкреси Христос от мъртвите и унищожи Сатана, е силата, която ни принадлежи, за да рушим делата на Сатана в ежедневния си живот.

Апостол Павел иска също да отвори очите ни за всепоглъщащия обхват на Христовата власт, която е „далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия" (Ефес. 1:21). Помислете за най-мощните и влиятелни политически или военни водачи в света, добри и лоши. Представете си най-страшните терористи, най-важните фигури в престъпния свят, наркобароните. Помислете за Сатана и всичките сили на тъмнината под негово командване. Исусовата власт не само е над всички тези човешки и духовни власти в миналото, настоящето и бъдещето, но тя е далеч над тях. Не може да става и дума за сравнение! А Неговата власт е на наше разположение, за да живеем в свобода и победа над демоничната намеса и влияние.

Този пасаж не ни учи, че имаме власт над всички болести, както апостолите. Можем да упражняваме власт над нанесените от демони болести, но да извличаме от тези стихове смисъла, че сме способни да упражняваме власт над микроби, вируси и бактерии е в най-добрия случай спорно. Нашата власт изглежда е ограничена до духовното царство.

Друга, отваряща очите истина, която апостол Павел развива в Ефесяни 1 и 2, се отнася до предоставянето на Христовата власт на „нас вярващите" (1:19). Кога и къде е станало това? Павел вече е обяснил, че Божият върховен израз на сила и власт е бил възкресението на Христос от мъртвите и поставянето му в небесни места далеч над всички други началства (1:19-21). След като в скоби споменава грешното състояние, в което сме съществували преди спасението (2:1-3), Павел продължава централната тема за Христовата власт и връзката й с нас: „Бог обаче, като е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени) и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места в Христа Исуса" (2:4-6).

Апостол Павел искаше да видим, че когато Христос бе възкресен от мъртвите (1:20), онези от нас, които сме повярвали в Него, също сме били възкресени от своето състояние на духовна смърт и сме съживени „заедно с Христа" (2:5, 6). Възкресението на Христос от гроба и нашето възкръсване от духовна смърт е станало по едно и също време. Съвсем логично е, че главата (Христос) и тялото (църквата Му) би трябвало да възкръснат заедно.

Освен това, когато Бог постави Христос от дясната Си страна и Му предаде всичката власт (Ефес. 1:20-21), Той също постави нас от дясната Си страна и предаде на нас чрез Христос цялата власт (2:6), тъй като ние сме „заедно с Христа" (2:5). Всичко това стана в един определен момент, в историческото възкресение и възнесение на Исус (около 29 години след Христа), „когато бяхме мъртви чрез престъпленията си" (2:5). В момента, в който си приел Христос, ти си станал притежател на това, което Бог е направил за теб преди 2000 години. Твоята самоличност като Божие дете и твоята власт над духовните сили не са неща, които получаваш или ще получиш някога в бъдещето, ти ги имаш сега. Ти си духовно живо Божие дете сега. Седиш в небесни места заедно с Христос сега. Притежаваш цялата сила и власт над царството на тъмнината сега.

Апостол Павел разказва също тази променяща живота истина в Посланието си до колосяните: „Вие имате пълнота в Него [Христос], който е глава на всяко началство и власт" (Кол. 2:10). Забележете отново, че действието е в минало време. Ние вече имаме пълнота. Кога сме я получили? При смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос. И тъй като Христос е определената от Бога глава над всяко управление и власт и тъй като ние стоим заедно с Него в небесни места, имаме привилегията да упражняваме Неговото управление и власт.

Апостол Павел споменава нещо друго в Колосяни 2, което е станало при смъртта, възкресението и възнесението на Христос: Той „ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него" (стих 15). Ти не само бе съживен в Христос преди 2000 години, но Сатана също бе обезоръжен и победен преди 2000 години. Неговото поражение не е условно или предстоящо, то вече е станало.

Ако Сатана е вече обезоръжен, защо не преживяваме по-осезаемо тази победа в живота си? Ето отново същата дума: лъжата. Сатана обикаля като гладен лъв, наблюдава и реве страховито. Всъщност зъбите му са изтръгнати и ноктите му са премахнати, но ако успее да те заблуди и да те накара да вярваш, че може да те схруска, той ще може да управлява поведението ти, а точно това цели. Всъщност той просто блъфира, за да унищожи християните!

Самата причина, поради която Христос предаде властта си на нас, бе да демонстрира на царството на тъмнината кой всъщност управлява в този свят. По-късно в Ефесяни апостол Павел пише: „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога" (Ефес. 3:8-10).

Как се справяме със задачата да оповестяваме победата на Христос над „небесните началства и власти"? В много отношения не много добре. Някои от нас все още казват: „Какви началства и власти?" Не сме сигурни дори, че демоните съществуват. Как тогава изобщо ще се справим със задачата си в света, ако не вярваме в това, което Бог казва за царството на тъмнината? Други пък се свиват в ъглите и се молят: „О, Боже, моля те помогни ни! Дяволът реве срещу нас!" И Бог отговаря: „Това, което е трябвало, съм го сторил. Аз победих и обезоръжих Сатана на кръста. Предадох цялата власт на вас в Христос. Отворете си очите. Разберете кои сте и започнете да изявявате властта, която вече притежавате."