Защитната сила на молитвата

Майката на един от студентите ми в семинарията бе врачка. Тя му казала веднъж: „Джим, молил ли си се за мен?"

— Разбира се, мамо.

— Престани да го правиш — настояла тя — защото нарушаваш аурата ми. Аз бих казал, продължавай да се молиш! Никога не знаем напълно какъв е ефектът от нашите молитви, но знаем, че Бог включва молитвите ни като част от стратегията Си в установяване на царството Си.

Едно от най-драматичните освобождения, които съм виждал някога, се случи на един човек, който бе свещеник от висшите ешалони на сатанизма. Шест месеца след като бе освободен, той даде свидетелството си в църквата ни. В края на свидетелството му аз го попитах: „Като имаш предвид собствения си опит „от другата страна", коя е първата линия в защитата на християнина срещу демоничното влияние?"

— Молитвата — отговори той натъртено. — И когато се молите, наистина се молете. Усърдните молитви отблъскват действията на Сатана както нищо друго.

Какво е молитвата? Това е общение с Бога, чрез което изразяваме своята зависимост от Него. Бог знае от какво се нуждаем в битката със силите на тъмнината и е повече от готов да посрещне нуждите ни, когато го помолим. Но докато не изразим своята зависимост от Него в молитва, Бог няма да подейства. В молитва ние казваме: „Ти си Господ, не аз. Ти знаеш кое е най-добре, не аз. Няма да ти казвам какво да правиш, само моля. Потвърждавам своята зависимост от Теб." Молитвите ни отварят пътя за Бога да действа в наша полза.

След като ни наставлява да облечем всеоръжието, което Бог ни е осигурил, апостол Павел пише: „Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии" (Ефес. 6:18). Не мога да отговоря на всички въпроси какво е имал предвид Павел под молитва в Духа, но знам, че молитвата в Духа е Божият начин да ни помогне да се молим, когато не знаем как да се молим: „И Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания" (Римл. 8:26). „Помага" {sunantilambano) в този стих прекрасно описва как Святият Дух се приближава до нас, взема ни и ни отнася успешно от другата страна. Молитвата в Духа ни помага да преминем пропастите на нуждите, които не знаем как да пресечем.

Няколко конкретни нужди трябва да имаме предвид като цели на молитвата в духовното воюване. Една от нуждите е свързана със състоянието на слепота, което Сатана нанася на невярващите (2 Коринтяни 4:3, 4). Хората не могат да дойдат при Христос, ако не се отворят духовните им очи. Тиодър Еп пише: „Ако Сатана е заслепил и вързал хората, как изобщо ще се спасяват души? Точно тук е твоята и моята роля. Ограбването дома на силния е свързано с освобождаването на онези, които Сатана е заслепил и държи вързани... Точно тук се намесва молитвата."²

Молитвата е основното оръжие в борбата срещу духовната слепота. Апостол Йоан казва: „Ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него" (1 Йоан 5:14, 15). След това той веднага отправя призив към вярващите да прилагат този принцип, като молят Бога да даде живот на невярващите (стих 16). Нашата евангелизаторска стратегия трябва да включва молитва с власт Божията светлина да проникне през сатанинската слепота.

Трябва да се молим също като апостол Павел в Ефесяни 1:18, 19 очите на вярващите да се просветят, за да разберат духовната сила, власт и защита, които имаме като наследство в Христос. Докато Сатана успява да ни държи на тъмно по отношение на положението и властта ни в Христос, той ще ни държи на едно място в израстването ни и ще ни прави неефективни в нашето свидетелстване и служение. Трябва да се молим един за друг постоянно да бъде разпръсната димната завеса на Сатана и зрението ни за духовното царство да стане кристално ясно.

Друга мишена за молитвата с власт е „силния човек", споменат в Матей 12:29. Исус каза, като говореше за Сатана и демоните му: „Как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния?" Той искаше да каже, че не можеш да спасиш хората от веригите на духовната слепота и демонично влияние, ако първо не надвиеш над тези, които са го оковали. Силата на Сатана вече е разчупена, но той няма да се откаже от нищо, което смята, че може да задържи, докато не упражним властта, която ни е предадена от Господ Исус Христос.

Когато се молим, не се опитваме да убедим Бога да се присъедини към нас в нашето служение за Него; молитвата е дейност, която ни присъединява към Бога в Неговото служение. Чрез вяра можем да ограбим това, което Сатана стиска в ноктите си, но по право принадлежи на Бога и да го държим здраво, докато Сатана го пусне. Той ще продължава да държи хората, докато не изискаме тяхното освобождаване на основата на властта си в Христос. След като веднъж Сатана е вързан чрез молитвата, той трябва да ги пусне.

В книгата си „Обладаните от демони и християнина" К. Фред Дикейсън (Dickason, Demon Possession and the Christian, p. 255.) дава няколко полезни предложения за това как да се молим за човек, който е притесняван от демони:

1. Моли се демоните да бъдат отрязани от всякакво общуване и помощ от други демони и от Сатана.

2. Моли се демоните да бъдат объркани и да отслабне хватката, с която държат човека.

3. Моли се личността да бъде укрепена във вяра, за да разбере положението си в Христос и да се довери и подчини на Божието Слово.

4. Моли се човекът да успее да направи разлика между собствените си мисли и чувства и тези на Сатана.

5. Моли се човекът да успее да разпознае демоничното присъствие и да не бъде объркан, но сам да пожелае да търси библейски съвет и помощ.

6. Моли се Бог да защитава и води детето Си и да задейства ангелските сили, за да бъдат осуетени всякакви планове на неприятеля.

Преди няколко години едно лично преживяване подчерта пред мен силата на молитвата, когато се занимаваме с хора в прегръдката на силния човек. Бях в ръководството на голяма църква по онова време. Връщах се от обяд един ден, когато открих няколко от секретарките и разпоредителите да пият кафе и да си приказват във фоайето до църковния офис. На другия край на стаята стоеше един висок мъж на двадесет и няколко години, напълно непознат за мен, който беше с малка черна дъска в ръце и пишеше ситни думи, а след това ги триеше.

— Кой е това? — попитах съработниците си.

— Не знаем. Ние скоро влязохме.

Удивен, че никой не се е сетил още да поздрави мъжа, аз се приближих до него и казах:

— Здравей, казвам се Нийл. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Ами, не знам — отговори той малко разсеяно, докато оставяше тебешира. Изглеждаше и ми звучеше така, сякаш умът му е някъде далеч под въздействието на наркотици, затова реших да го изведа от църквата и просто да поговорим с него някъде за малко. Открих, че се казва Бил и работи в една близка автомивка. Поканих го да дойде на църква. След като поговорихме около час, той си тръгна.

След няколко дни Бил дойде отново и поговорихме. Две седмици по-късно един неделен следобед, докато бях в офиса си и се подготвях за вечерната служба, портиерът ми се обади по вътрешния телефон.

— Един мъж на име Бил иска да те види.

— Изпрати ми го — отвърнах аз. Нямах никакво време за празни приказки, но бях загрижен за Бил.

— Радвам се, че си тук, Бил — започнах аз. — Мога ли да ти задам един личен въпрос?

Бил кимна.

— Предавал ли си се някога на Христос да бъде твой Господ и Спасител?

— Не.

— Желаеш ли?

— Разбираш ли това, Бил? -Да.

— Желаеш ли да вземеш това решение за Христос сега? -Да.

— Ще се помоля с една простичка молитва за покаяние, а ти повтаряй след мен изречение след изречение, о, кей?

— О, кей.

— Господи Исусе, нуждая се от Теб — започнах аз. Бил започна да повтаря:

— Гос-с-с...

След това млъкна напълно. Аз разбрах, че съм навлязъл в царството на демоничните сили и те съвсем не искаха да пускат Бил.

— Бил, сега се води битка за ума ти — казах аз накрая. — Ще прочета няколко библейски стиха и ще започна да се моля на глас за теб. Ще вържа неприятеля и ще му се опълча. Щом можеш, просто кажи на Исус това, което вярваш.

Очите му потвърдиха, че се води битка.

Започнах да чета от Библията и да се моля на глас с всяка молитва, която се сещах, за връзване на Сатана и освобождаване на Бил. По онова време бях все още много нов в опита си с демоничните сили, така че общо взето, се хващах за сламки.

След около 15 минути молитва и четене на стихове от Библията Бил ннезапно простена: „Господи Исусе, нуждая се от Теб". След това се отпусна на стола си така, сякаш бе изкарал десет рунда за световната титла в тежка категория. Погледна към мен с просълзени очи и каза:

— Свободен съм.

Аз не бях използвал думата „свобода" пред него, това бе негов собствен израз. Но той наистина бе свободен и го осъзнаваше.

Ако разбираме духовната природа на нашия свят, това ще оказва дълбоко влияние върху евангелизаторската ни стратегия. Твърде често ние прокламираме добродетелите на християнството пред невярващите като човек, който стои от външната страна на затворническа килия и представя на затворниците красотите на външния свят. Но докато някой не надвие на надзирателите и не отвори вратите, как могат затворниците да преживеят свободата, за която им говорим? Трябва да се научим да връзваме силния човек, преди да можем да освобождаваме затворниците му.

Бог не само те е подготвил с всичко, от което се нуждаеш, за да отблъснеш атаките на силния човек, но Той те е въоръжил също и ти е дал власт да търсиш и да носиш свобода в живота на тези, които са в лапите на Сатана. Стой твърдо във всеоръжието, което Бог е промислил за теб, и върви напред в Христовата власт, за да ограбиш дома на силния човек за Бога.

Жената, която беше на телефона говореше за бившето си гадже, първосвещеника на сатанистите, когото споменах в миналата глава и който намери Христос и бе освободен от невероятни окови на тъмнината. Ивлин ми каза, че се опитвала да накара Хари да се откаже от сатанизма, но изобщо не очаквала да настъпи такава промяна с него. Тя искаше отговори.

— Бих се радвал, ако можем да седнем и да поговорим — отвърнах аз. Затова си уговорихме среща в моя офис.

Когато Ивлин влезе, в ушите ми прозвучаха всякакви предупредителни сигнали. Тя не само носеше със себе си историята за интимна връзка със сатанински първосвещеник, но също бе облечена твърде съблазнително. Реших да стоя на дистанция и да действам предпазливо.

Когато започна да ми говори за себе си, Ивлин спомена, че е християнка, но аз хранех съмнения. Между другото вмъкнах в разговора няколко въпроса за вечната съдба на Ивлин. Точно както предполагах, отговорите й бяха изпълнени със себеправедни баналности. Разбрах, че имам работа с много заблудена личност.

— Когато Хари и аз се събрахме — продължи тя, — ходехме в една католическа църква и тя му говореше там.

— Имаш предвид, че е идвала някоя монахиня и е говорила на Хари? — попитах аз.

— Не, тя му говореше чрез мен. Изведнъж в ума ми светна.

— Искаш да кажеш, че някой вътре в теб е общувал с Хари, като е използвал твоя глас и че тази личност е „тя"?

Ивлин кимна.

— Не само е тя, но е ирландка.

— Ивлин, Библията казва да изпитваме духовете. Изпитвала ли си някога този дух?

— Не, не съм имала причина.

— Готова ли си да направиш тази проверка сега?

— Разбира се.

Известно време в служението си в такъв момент от разговора влизах в диалог с демона, като му казвах да ми говори чрез Ивлин. Но често този подход води до силова борба, в която човекът не участва. Някои хора дори се изключват от съзнание, докато аз се боря с духа, и не помнят какво е станало с тях. Разбрах, че това, което личността прави по време на такъв сблъсък, е по-важно от това, което аз правя. Мъжът или жената трябва да поеме отговорност за разобличаването и съпротивяването на Сатана и трябва лично да прегърне Христовата истина. Исках Ивлин да бъде напълно наясно какво става с нея.

— В името на Исус Христос — поломих се аз — заповядвам ти да мълчиш, душе, докато не ти заповядам да говориш. Сега в името на Христос се идентифицирай в ума на Ивлин.

Поисках Ивлин да ми каже какво чува.

На лицето на Ивлин се появи объркано изражение.

— Казва, че е Маги Маккендал. Това, което последва бе тристранен разговор. Аз задавах въпросите си на духа на Инвлин, когото бях вързал да мълчи

въз основа на властта си в Христос. Духът отговаряше на въпросите ми, като говореше в ума на Ивлин, които тя чуваше толкова ясно в главата си, колкото ако ги чуваше с ушите си. След това Ивлин, напълно в съзнание и участничка в разговора, вербализираше отговора, който чуваше.

— На колко години си, Маги Маккендал? — попитах аз.

— Животът на душата няма възраст.

— Защо си дошла?

— Да помогна на светиите в борбата.

— Била ли си жива някога на планетата Земя? -Да.

— Кога си починала?

Ивлин повтори отговора, че Маги Маккендал е умряла през 1970 г. в Ирландия.

Ако познавате Библията, ще знаете, че аз не разговарях с починала ирландска християнка на име Маги Маккендъл, която се е върнала като дух, за да помага на светиите в борбата. Разказът на Исус за богаташа и бедния Лазар в Лука 16:19-31 ясно казва, че има огромна, непреодолима бездна между живите и мъртвите. Никой, който е преминал от живота в смъртта, не може да се върне.

Освен това Исайя заповядва на Божиите хора: „Когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите. Нека прибягнат при (закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях" (Исайя 8:19, 20). Единственият Божи Дух, комуто е определено да ни подготвя за борбата, е Святият Дух.

По това време в диалога аз бях сигурен, че имам работа с демон, който заблуждаваше Ивлин да вярва, че е там, за да й помага. Затова продължих с въпрос, който бях сигурен ще разобличи духа:

— Маги Маккендал, Исус твой Господ ли е?

• 
  Да — предаде Ивлин думите на духа. Бях наистина смутен. Ето дух, който явно бе от царството на тъмнината, но признаваше Исус Христос като свой Господ! Задавал съм този въпрос на многобройни други духове. Някои са отговаряли ядосано „Не! " Други са отговаряли „Да, Исус Христос е Господ". Но когато съм ги притискал с въпроса дали Исус Христос е техен личен Господ, никой от тях не е отговарял положително. Или Ивлин не ми предаваше вярно това, което чуваше, или нещо друго не бе съвсем наред.
  

Отново отговорът ме свари неподготвен:

-Да.

Вече бях привършил идеите си. Не само бях сам в сградата със странна, млада жена със сладострастен вид, но бях напълно объркан от факта, че духът, който я контролираше, признаваше Исус Христос като Господ. Привърших срещата малко внезапно и тя си тръгна.

Случаят с Хари, Ивлин и „Маги Маккендъл" и безброй други прояви на демонично влияние и контрол, сочат, че ние живеем в свят, който е под властта на злия управител. Първоначално Бог създаде Адам и расата му да управляват над творението. Но Адам пропиля положението си на власт чрез греха и Сатана стана бунтовният притежател на властта, когото Исус нарича „княза на този свят" (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). По време на изкушенията на Исус дяволът Му предложи „всички царства на света и тяхната слава" (Матей 4:8) в замяна за Неговото поклонение. Претенциите на Сатана, че Земята „на мене е предадена и аз я давам комуто ща" (Лука 4:6) не бяха лъжа. Той пое властта, когато Адам абдикира от престола на управлението над Божието творение при грехопадението. Сатана управляваше от Адам до кръста. Смъртта, възкресението и възнесението на Христос осигуриха завинаги крайната победа за самия Исус (Матей 28:18). Тази власт се простира над всички вярващи във Великата заръка, така че можем да продължаваме работата Му да събаряме делата на дявола (1 Йоан 3:8).

Всички ние се раждаме духовно мъртви и поданици на княза, който Павел нарича „княза на въздушната власт" (Ефес. 2:2). Но когато приехме Христос, Бог „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син" (Кол. 1:13). Нашето гражданство се промени от земята до небето (Фил. 3:20). Сатана е князът на този свят, но той не е вече наш господар, защото Христос е нашият господар.

Но докато живеем на Земята, сме все още в територията на Сатана. Той ще се опитва да владее живота ни, като ни мами и ни кара да вярваме, че все още му принадлежим. Като чужденци в чуждо, враждебно царство, се нуждаем от защита от този зъл, измамен, жесток тиранин. Христос не само е осигурил защита и власт над Сатана, но Той ни е въоръжил с Духа на истината, пребъдващия Святи Дух, да ни насочва на всяка истина и да ни помага да разпознаваме хитростите на лукавия (Йоан 16:13).

Макар вечната ни съдба да е сигурна и Божието всеоръжие да е винаги достъпно, все още сме уязвими за обвиненията, изкушенията и измамите на Сатана. Ако им се поддадем, можем да бъдем повлияни от желанията на Сатана (Гал. 5:1). И ако останем под влиянието му достатъчно дълго, може да изгубим контрол. Да, вярващите могат да бъдат управлявани от Сатана, ако не устоят пред него. Но тяхното притежаване никога не е застрашено. Ние принадлежим на Бога и Сатана не може да се докосне до основната ни самоличност в Него. Докато живеем в това тяло обаче, можем да позволим да бъдем уязвими жертви за всичките му огнени стрели. Съществуващите власти

На практика всички евангелски християни и дори много либерални вярващи са съгласни, че Сатана е живо същество, което е отговорно за злото в света днес. Много изповеди на вяра са включвали раздели за вярата в личен дявол — не че всяка личност си има свой личен дявол, а че дяволът е всъщност личност, а не просто безлична сила. Но когато започнеш да говориш, че демоните са живи и действат активно в света днес, много християни настръхват: „Стой така. Вярвам в дявола, но не съм готов да ме изпързаляш с приказки за демони." (Everett Ferguson, Demonology of the Early Christian World, Symposium Series, Vol. 12 (New York: Edwin Mellen Press, 1984), p. 118).

Въпросът ми към тези хора е: как според вас Сатана изпълнява мисията си на злото и измамата по света? Той е сътворено същество. Той не е вездесъщ, всезнаещ или всемогъщ. Той не може да бъде навсякъде в света и да изкушава и заблуждава милиони хора едновременно. Той го прави чрез армия от емисари (демони, зли духове, паднали ангели и т.н.), които осъществяват бунтовния му план по света.

Неверието в личната демонична активност (или безпрецедентния страх

демоните) е още едно свидетелство, че Сатана прониква в умовете ни, да изкривява истината. В класическата си книга „Писмата на душевадеца" К. С. Луис (Славика, Верен, София, 1996) пише: „Съществуват две еднакво сериозни, макар и противоположни грешки, които хората допускат по отношение на дяволите. Едната е да не вярват, че те съществуват. Другата е да вярват, че ги има, и да проявяват прекален и нездрав интерес към тях. Самите те са еднакво доволни и в двата случая и приветстват с еднаква радост както материалиста, така и магьосника."

Може би най-доброто описание на духовното войнство, което притеснява Божиите люде, откриваме в Ефесяни 6:12: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места". Някои християни се чудят дали началствата и властите, споменати в този стих, се отнасят за неблагочестивите човешки структури на властта, вместо за демонската йерархия под ръководството на Сатана. Някои споменавания за началствата и властите в Свещеното Писание се отнасят конкретно за човешките власти (Лука 12:11; Деян. 4:26). В друг момент тези термини се отнасят до свръхчовешки сили (Кол. 1:16; 2:15; Римл. 8:38, 39). Ясно е от контекста на Ефесяни 6:12, че началствата, властите и силите, които ни се противопоставят, са духовните личности в небесни места (духовния свят).

След като доведох Хари, бившия сатанински първосвещеник до Христос, започнах да опознавам по-добре от разговорите ни влиянието и организацията на сатанизма. Той ми каза, че не е свещеник на местно сатанинско сборище, а член на съвет от 50 души в световната сатанинска църква. Той сподели с мен, че организационната структура на сатанизма отговаря на четиристепенната йерархия на демоничното управление под Сатана, споменато в Ефесяни 6:12. „Началствата" се свързват с кралския двор в сатанизма. Общо седем основни сборища в света са представени в кралския двор. „Власти" отговаря на свещениците с ранг на началници на войски, а „световни владетели" на свещениците, предвождащи легиони. „Духовни сили" се отъждествява с местните сборища. Сатанинската организация е масивна и изключително секретна. Когато чуеш за сатанински свещеници или ритуали, чуваш само дейности на ниво местни сборища. Но не е нужно да се занимаваш твърде много с това, което чуваш или четеш, тъй като дейността на сатанистите, за която четеш във вестниците или която се описва в полицейските сводки, обикновено е дейност само на дилетанти. Това, което не виждаш, всъщност дърпа конците и определя събитията в сатанизма. Съветвал съм достатъчно жертви на сатанизма, за да знам, че има хора-развъдници (които раждат деца специално за жертвоприношения или за изграждане на водачи) и „шпиони", посветени в проникването и нарушаването на християнското служение.

За да илюстрираме как човешките и духовните сили на нечестието работят заедно, задайте на която и да е група посветени християни този въпрос: „Колко от вас са се будили без обичайна причина в 3:00 сутринта?" Задавам този въпрос редовно на конференциите си и около две трети от участниците вдигат ръцете си. Сатанистите се срещат от 12:00 до 3:00 сутринта и част от ритуала им е да повикват и изпращат демони. Три часа сутринта е идеалното време за демонската активност и ако сте се будили по това време, може би това е защото сте били мишени. Аз съм ставал мишена за демоните многобройни пъти. Но това за мен не е плашещо преживяване и не трябва да бъде толкова и за вас. Йоан обеща: „По-велик е Оня, който е във вас, от онзи, който е в света" (1 Йоан 4:4). Ти имаш власт над дейността на Сатана и имаш Божието всеоръжие, което да те пази. Когато Сатана те атакува, трябва да заякваш в Господа и „в силата на Неговото могъщество" (Ефес. 6:10). Съзнателно се предай в ръцете на Господа, противопостави се на Сатана с изговореното Слово и се върни към съня. Ставаш уязвим, когато ходиш чрез виждане вместо чрез вяра или когато ходиш по плът вместо в Духа.

Какво трябва да направим относно сатанинската йерархия от демонични власти? Нищо! Ние не гледаме на демоните, ние гледаме на Бога и сме съсредоточени в служение. Трябва да насочваме очите си към Исус, да проповядваме евангелието, да се обичаме един друг и да бъдем Божии посланици в този паднал свят.