Разговори с небесата Посланията на един медиум за живота след смъртта Джеймс Ван Прааг

Като живи същества, ние сме формирани от всичко, което сме изживели в предишните си животи. С други думи, настоящият ни живот е сбор от минали мисли, действия и дела, положителни или отрицателни, които носим в нас. Поради минала карма, ние се прераждаме в определени семейни ситуации с даден икономически и социален статус, който е необходим за нашето духовно израстване.

Преди да се прероди на Земята, душата се подготвя в духовния свят за своя нов живот. Често се случва тя да се върне към онази сфера на работа, с която е била свързана или към която е имала интерес в предишното си съществуване. Да си представим, че една душа планува да изживее земния си живот през 2021 г. като човек, който се занимава с медицина. Тя ще прекара доста време със своите водачи и учители, за да развие необходимите умения, също така ще добие представа за медицинските постижения и технологии, които ще съществуват по това време. Освен това може да научи какви нови заболявания или епидемии ще поразят човечеството и ще разбере как да помага и да разпространява знание и любов към всеки чрез бъдещата си работа на Земята. След като усвои това знание, душата се превръща в нова личност. Жизнено важно е тя да разбира стойността на своето участие в бъдещето на човечеството и как то ще повлияе върху живота на другите.

Като духовни същества, ние непрекъснато се учим, развиваме и усъвършенстваме. Гледаме на нашето бъдещо прераждане като проект, който ще ни помогне да осъществим и да научим онова, което да искаме, когато преминем във физическото тяло. Следователно, ние използваме всички възможности и случаи на Земята, които са оптимални за нашето духовно израстване и осъзнаване. Избирането на точния момент за следващото ни прераждане и преживяванията, които ще имаме в него, са свързани с нашата карма.

Но основното е, че всички ние сме тук, за да се научим да обичаме. Може да звучи просто, но всъщност е много дълбоко и изобщо не е лесно. Любовта има много аспекти. Един от първите уроци, които се опитваме да усвоим, е да се научим да обичаме себе си. Без любов към себе си и без осъзнаване на това, кои сме всъщност, ние няма да знаем как да обичаме другите. След като усвоим тази безусловна любов към себе си и към другите, ние ставаме просветлени и спазваме естествения закон за причината и следствието не защото искаме по-добро положение в живота, а по-скоро защото знаем, че това е единственият възможен път. Чрез разбирането на тази закон и като живеем, ние започваме да уважаваме уникалността на всеки човек. Тогава можем да живеем в хармония с другите човешки същества и да работим за усъвършенстването на всички хора.
СКЛОННОСТТА КЪМ САМОУБИЙСТВО

Земята е място, където се изживяват елементи и аспекти от човешки състояния, които не могат да бъдат изпитани никъде на друго място. Тук ние се развиваме, което изобщо не е лесно. Повечето хора, които живеят на Земята днес, са изправени пред непрекъснато предизвикателство на тревогите по оцеляването. Бомбардирани сме от финансови, емоционални и здравословни притеснения или от проблеми с работата. Много пъти те се свързват с желание за самоунищожение. Мислим си: "С това не мога да се справя" или "По-добре да бях мъртъв."

Съвсем обичайно е повечето хора да имат желание да се самоубият поне веднъж в живота. Но тези чувства идват и си отиват с промяната на ситуацията. Типът личност, който е обсебен от идеята за самоунищожение и е направил няколко опита да приключи своя живот, обикновено принадлежи към една от следните категории хора:

1. Човек, който обикновено се контролира, но при настоящата ситуация е излязъл от контрол.

2. Човек, който има много ниско самочувствие. Струва му се, че няма никаква стойност, защото чувства, че не е полезен на обществото. Смята, че на тази планета ще бъде по-добре без него.

3. Човек, който е безнадеждно болен и не иска да изживява цялата болка и страдания преди смъртта.

4. 
   Човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс.
   

Когато човек се самоубие, едно от първите неща, които осъзнава е, че не е мъртъв. Той е изпълнен с чувство, че е много тежък, защото връзките със Земята все още са част от неговата природа. В известен смисъл, можем да кажем, че душата му не е напълно свободна. Смъртният човек умира, но не и безсмъртната душа. Тя остава заклещена между физическия и духовния свят - човекът е жив, но не може да общува с любимите си същества или с когото и да било друг. Душата чувства вина, болка и гняв за преждевременно изгубения живот. Тя научава за своята съдба и разбира колко полезен и смислен би могъл да е животът й, ако беше останала жива. В духовния свят научава защо е трябвало да премине през тази конкретна ситуация, която е довела до самоубийството. Тя също така чувства скръбта и гнева на онези, които е изоставила. Най-неприятното обстоятелство е, че се намира в едно междинно състояние. Не може да отиде нито на небето, нито да се върне във физическия свят. Душата е заклещена в "ничия земя" с непрекъснати спомени за своето ужасно действие. Тя вижда отново и отново смъртта си, която й изглежда като лош филм. Оказва се, че е хваната в капан, от който няма изход.

Докато някои разбират какво са направили, много жертви на самоубийства може дори да не осъзнаят, че са починали. Обикновено тези души автоматично преживяват своята смърт отново и отново. Самоубийството се превръща в едно безкрайно изживяване, което обикновено е ужасно. Накрая идва моментът, когато тези души разбират, че в действителност са мъртви на физическо ниво.
ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА САМОУБИЙСТВАТА

Зад всеки акт лежи могъща сила, която е известна като мотив. Точно този мотив е определящият фактор не само за самоубийството, но за всяка постъпка в живота ни. Мотивът е причина за действието и действията се основават на мотивите. Както вече казах, съществува естествен закон за причината и следствието. С други думи, действието е директен резултат от мотива.

За да спестят на своите семейства време, пари и емоционални проблеми, някои безнадеждно болни или възрастни хора извършват самоубийства. Те не осъзнават духовната страна на своите действия. Вероятно преди да дойдат във физическия свят членовете на семействата им са определили дадени условия и ситуации, които да изживеят, за да отработят своята групова карма. Или пък се нуждаят от изживяването на ситуация, в която да се грижат за болен човек. Има обаче хора, които смятат, че най-добре е да помогнеш на някого да се самоубие, защото това преустановява мъките и в смъртта има някакво достойнство. Но кой може да се прави на Бог? Откъде да знаем, че душата не е избрала да премине през фаталното заболяване, за да се освободи от карма? Ако ние прекъснем нечие естествено време на Земята, никога няма да разберем дали не бихме научили нещо важно от тази ситуация, нещо, което ни е било необходимо, за да достигнем до по-високо духовно ниво.

Винаги, когато има самоубийство, душата ще трябва отново да премине през подобно изживяване и да се учи от него. Затова се налага тя да се върне на Земята в друго прераждане, в което ще застане пред същото или подобно изпитание. То може да не бъде така драстично, както в предишния живот, защото част от него вече е изживяна. Обикновено една душа трябва да премине през дадено заболяване, за да не може да бъде повалена от него отново в някой от следващите си животи.

Има две изключения, при които самоубийството не е зло:

1. Ако самоубийството е извършено от човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс. При подобни ситуации хората не осъзнават напълно своите решения. Когато починат, те се оказват в нещо като болнично отделение, където им помагат да изцелят своята душа и да възстановят нормалното й състояние.

2. 
   Следващото изключение е, когато една душа се върне във физическия свят, преди да е дошло времето й. Тогава тя не е достатъчно узряла, за да усвои уроците, които са й отредени. Макар душата да си мисли, че притежава определена сила, когато пристигне на Земята, тя не се чувства удобно. Тези, които идват преждевременно във физическия свят, преди смъртта си изричат думи като: Мястото ми не е тук или Не мисля, че това е подходящото за мен време.
   

Много хора са ме питали какво трябва да се направи с тялото на човек, който се е самоубил? Тялото е просто една обвивка. След напускане на тази обвивка, духът повече не се чувства свързан с нея. Тя е като остаряла дреха. В случай на самоубийство или на фатална злополука, е важно тялото да бъде кремирано. Ако духът по някакъв начин все още е свързан със Земята, кремацията разрушава тялото бързо и духът вече не чувства физическата си връзка с него. Така ще бъде по-лесно за душата да осъзнае новата ситуация, в която се намира.

Трябва да разберем, че този проблем няма просто разрешение, защото обстоятелствата около всяко самоубийство са различни. Но все пак можем да помогнем на онези, които са извършили тази ужасна грешка. Вржно е да се разбере, че нашите мисли са единствения начин, по който можем да бъдем полезни на подобни жертви. Първо, ние можем да изпращаме на тези същества мисли, в които да ги съветваме да спрат хабят енергията си, като се опитват да се върнат обратно във физическия свят. Също така можем да им вдаваме чувства си на любов, спокойствие и всеопрощение. Чрез тези прекрасни чувства, измъчените души ще бъдат успокоени и ще започнат да осъзнават своята ситуация.

Както вече споменах, зад всяко самоунищожение стоят различни причини, но резултатът за всички е еднакъв. До днес не съм срещнал нито един дух, който да е дошъл и да ми е казал, че е щастлив от решението, което е взел, нито пък че би извършил подобен акт отново. Точно обратното. Всички жертви на самоубийства са изпълнени със съжаление за престъплението срещу техните души. Мога да твърдя, че всички, които са общували с живите, са ги предупреждавали да не повтарят техните грешки. Актът на самоубийството е намалил скоростта на техния духовен прогрес и те са изживели много трудни мигове, докато простят на себе си.

Избрах следващите сеанси като пример за условията и причините, поради които хората се самоубиват, и за техните реакции, когато накрая имат възможност да разговарят с любимите си същества. Много често не успявам да се свържа с жертва на самоубийство, просто защото тя не разбира своето състояние или се намира в "ничия земя".

Съжалявам

Следващият случай ясно показва един объркан дух, който след като е разрушил живота си, не иска нищо повече от това, да покаже на любимите си хора, че е с тях и че се нуждае от опрощение. Той също така разкрива големия смут, който предизвиква подобно действие в душата на хората, останали на Земята. В средата на разчитането моята клиентка избухна в сълзи и започна да моли духа за прошка, защото се чувстваше виновна за самоубийството на приятелката си.

Готвех се да извърша ежемесечната демонстрация в Обединената методистка църква в Холивуд. Всекидневната ми, която беше обичайно място на демонстрациите ми, се оказа прекалено малка, за да побере хората, които присъстваха тази вечер. Стаята можеше да приюти тридесет човека, а църквата двеста.

Тази вечер небето беше злокобно. Мислех си, че всеки момент може да се отвори и улиците да бъдат заляти от проливен дъжд. Стоях пред олтара и гледах огромното множество. Моментът изглеждаше доста странен. Хвърлих един поглед към хората, след това се огледах около себе си. Не можех да повярвам, че правя сеанс в църква. Вътрешно се смеех и си мислех: "Ха, ако можеше сега да ме види семейният свещеник!" Започнах с молитва и, докато изричах думите, чувах звука на падащите капки, които барабаняха по покрива. Това не беше обикновен дъжд. Това беше порой! Чу се оглушителен гръм, след миг ярка светкавица проблесна в прозореца. Беше направо зрелище - Спилбърг не би могъл да го направи по-добре!

Казах на вярващите пред себе си:

- Е, ако все още не сте изплашени, обзалагам се, че сега това ще се случи!

Както при всички останали групови срещи или демонстрации, аз никога не знам кой ще дойде пръв. В този случай, както и друг път, скоро долових мислите на същество от духовния свят.

- Има една жена тук, която твърди, че се казва Сюзън.

Веднага чух женски плач, който идваше от втората пейка от лявата ми страна. Погледнах я и казах:

- Разбирате ли тази информация?

- Не съм сигурна - отговори тя - Имам предвид, че познавам човек с това име.

- Тя казва, че познавате нейната майка - продължих аз.

- Говорих с майка й вчера. С нея се разбираме. - Жената отново заплака. Изглеждаше, че не може да се контролира. Всички погледнаха към нея. Очевидно беше, че изпитва неописуема болка. Изчаках няколко минути.

- Тази жена иска да дойда при вас. Странно, не изглежда да е от вашето семейство. Но е доста близо до вас и казва, че ви обича.

Жената поклати глава в знак на съгласие. Аз се приближих.

- Тя ми дава името Кати. Така ли е?

Жената избърса сълзите от очите си и без да погледне нагоре, едва промълви:

- Това е нейното име.

- Тя ми казва, че току-що сте започнала нова работа и иска да знаете, че ви е помогнала да я получите. Освен това ми показва и две малки котета - едното е на сиви ивици, а другото на бели и черни петна. Тя ги нарича ваши деца.

- Да, това са моите котета, така е. Тя вижда ли ги в къщата? - попита жената.

- Да, тя иска да знаете, че ги вижда. Говори ми за камбаната, с която си играят в кухнята. Мисля, че е вързана за дръжката на вратата.

Жената кимна.

- Тя ми показва една къща. Сега тя изглежда различна. Хм-м... Това е една дървена къща. Бих казал, че е от бяло дърво. Изглежда като къща в планината. Около външната пейка има дървени парапети. Знаете ли коя е тази къща?

- Да, тя беше наша.

- Тя ми казва, че сте имали планове да я ремонтирате или да построите още нещо. Странно е, но непрекъснато нарича майсторите измамници.

- Ъ-хъ, ние поправяхме външната стена - каза жената, - която е до пейката, и не можехме да намерим подходящи работници. Непрекъснато ни мамеха.

- Тя ми показва една снимка, която има формата на сърце. Разбирате ли това?

- Да, това е снимка на Кати, която аз имам. Единствената нейна снимка, която притежавам. Моля ви, кажете й, че съжалявам.

- Тя знае, че съжалявате, но казва, че вината не е ваша. Разбирате ли това?

- Не, вината беше моя. Аз съм причината за нейната смърт.

Аз слушах съсредоточено и внезапно почувствах пистолет в устата си.

- Чувствам пистолет в устата си. Дулото е доста хладно. Съжалявам, но ми се струва, че тя се е самоубила с пистолет в устата. Така ли е?

Жената въздъхна и отговори:

- Да.

- Да.

- Да. Ние се бихме. Точно така. Моля ви да й кажете, че ужасно съжалявам и че я обичам много.

- Да, тя знае това - отговорих аз.

- Вашата приятелка ми казва, че решението да се самоубие е било нейно. Тогава тя е искала да се чувствате виновна, но сега знае, че не е била права и ви моли за прошка за болката, която ви е причинила. Тя иска да знаете, че не е имала куража да приключи връзката си с вас и мисълта за присъствието на трети човек е била непоносима за нея. Разбирате ли това?

- Да, така е. Разбирам, но никога няма да си простя.

- Трябва. Вие не сте дръпнала спусъка. Опитала сте се да говорите с нея, но тя не е слушала. Вие не сте Господ. Трябва да разберете, че вашата приятелка не е могла да намери достатъчно любов в себе си и да осъзнае, че е неповторима. Тя е дошла да ви каже, че вината не е ваша.

Жената изглежда се вслуша в думите ми. Сеансът продължи още няколко минути, докато не преминах на следващото послание, предназначено за друг човек от вярващите.

През почивката жената дойде при мен и ме прегърна.

- Никога не бих повярвала в това преди - каза тя, - но сега зная, че това наистина беше Кати. - Посланието й беше помогнало невероятно много.

- Имаше прекалено много доказателства, че това наистина е тя.

След това жената продължи, като ми разказа как се е опитвала да си прости и е молила Кати за помощ.

По-късно научих, че тя е имала връзка с друга жена. Когато казала на Кати, че не иска тяхната връзка да продължава и е време да се разделят, последвал скандал. Кати отишла в спалнята, взела пистолета и го заредила. След това се заключила в банята, поставила оръжието в устата си и се самоубила.

Последното нещо, което Кати спомена пред нейната приятелка, беше, че споменът за собствената смърт още я преследва, но тя получава помощ от другите, които живеят в духовния свят.

Никога не е прекалено късно да кажеш: "Обичам те!"

Наистина е срамно, когато млад мъж, който има всичко, за да живее добре, реши да сложи край на живота си. Семейството му веднага започва да чувства вина и членовете му мислят, че по някакъв начин са можели да предотвратят това. Духът на този мъж е не само засрамен, но му е трудно да си прости и да започне да обича себе си отново.

Следващият случай е точно такъв. Един млад мъж се върна да говори с майка си за любовта, която не бе осъзнавал, докато не станало прекалено късно. Макар че у него се беше насъбрала ужасно много болка и страдание, имаше и оптимизъм. Това беше едно от най-трогателните разчитания и може би един случай, в който изпитах истинска безусловна любов. Когато обичта е толкова силна, не съществува осъждане.

Аз отворих вратата и там стоеше една средно висока жена с красива усмивка и мека кожа. Изглеждаше около 58, 59-годишна и излъчваше чувство на спокойствие и самоувереност. Беше доста мила и практична по отношение на себе си и за живота като цяло.

В началото тя каза, че никога не е била на подобен сеанс и не вярва много, но нейният лекар смятал, че това може да й помогне да се справи с някои проблеми от своето минало. Тя заяви, че за да може да продължи да живее, трябва да направи всичко, което би й помогнало. "Освен това - продължи тя - искам да опитам всички възможности." След тези думи веднага почувствах, че тя ме привлича. Беше прекрасна, очарователна личност и имаше великолепно и освежаващо чувство за хумор. Разбира се, аз не разполагах с факти или друга информация за нея или за човека, с който искаше да се свърже.

- Спокойна ли сте? - я попитах аз.

- Чувствам се прекрасно - отговори тя. И така, започнах с разчитането.

- Зад вас стои един мъж и той ми казва да ви поздравя с рождения ви ден.

- О, благодаря много. Рожденият ми ден беше преди два дни.

- Този мъж ви е бил много близък - продължих аз - и споменава нещо за пътуване в Африка или че сте били в Африка. Разбирате ли това?

- Да, така беше. Съпругът ми и аз прекарахме доста време там и се надяваме да се върнем отново. Това ли имате предвид?

- Вие имате син и дъщеря, така ли е?

- Не, само две момчета.

- Мъжът, който е зад вас, ми казва нещо за вашия син. Не съм сигурен дали това е той, или духът говори за него.

- Не знам.

- Почакайте. А, разбирам. Вашият по-малък син е починал. Така ли е?

- Да, точно така.

- Той е тук. Той е мъжът зад вас и е направо смаян, защото не може да повярва, че онова, което правим в момента, е истина. Или, по-скоро, че вие сте дошла.

- Разбирам го прекрасно.

- Знаете ли за колекцията от стари племенни символи?

- Да, съпругът ми се интересува от антики. Къщата е пълна с тях. Боже, това е просто изумително.

- Чувам името Андрю или Анди.

- Това е неговото име. Наричахме го Анди. Носеше името на баща си.

- Показва ми една красива къща и по стените й има прекрасни маслени картини. Изглежда, че те са събирани от целия свят. Къщата прилича направо на музей.

- Това е вярно. Господи, вие сте невероятен! Колекционирам картини, главно рисувани с маслени бои, и имам доста голяма колекция. Не мога да повярвам.

Струваше ми се, че тази жена се опитва да разбере откъде имам тази информация.

- Той също ми показва някаква екзотична материя. Одеяла или завивки. Има ги из цялата къща. Всъщност, той се опитва да ми внуши, че са закачени по стените.

Тя поклати глава.

- Какво означава това "живея отзад"? Анди говори за живота си отзад.

- Ние имаме къща за гости и Анди я използваше като ателие. Прекарваше по-голямата част от времето си там.

Аз разбрах думите му.

- Ето защо той ми показва такива красиви цветове. Да, наистина виждам една палитра.

Срещата продължи още поне половин час, през който бяха съобщени невероятни неща, които доказва съществуването на живот след смъртта. Анди описваше с подробности къде е и какво изживява.

- Той ми казва, че когато за първи път е пристигнал тук, е бил в нещо като болница. Твърди, че са му помогнали при неговото душевно състояние. Също така съобщава, че сега живее в една колония на художници, където всеки се занимава със своите уникални творчески изяви. Разказва, че се среща с хора, които разбира и които го разбират, и че напоследък е научил .страшно много неща.

След това той продължи да говори за своята връзка с майка си и за начина, по който е починал.

- Синът ви е бил много чувствителен. Струва ми се, че е бил доста нещастен. Не точно нещастен, по-скоро депресиран. Чувствам, че не е можел да контролира емоциите си. Вземал ли е някакви лекарства?

- Да. Вземаше лекарства, които му бяха предписани от неговия лекар за маниакално-депресивното му състояние. Освен това употребяваше и наркотици.

- Хмм. Да, знам, че е употребявал наркотици, но трябва да ви кажа, че той определено смята, че химическият дисбаланс го е довел до смъртта му. Твърди, че доста пъти ви е казвал, че ви мрази.

- Да, наистина.

- Знаете, че не го е мислил сериозно. Той е бил болен.

- О, да, чувствах това.

- Той иска да знаете, че лекарствата, наркотиците и неговата обърканост са говорили. Преди смъртта си не е разбирал вашата гледна точка. Синът ви казва, че с години сте се опитвала да му помогнете и не сте се предавала. Той твърди, че никога дори не сте му повишавала глас, когато е правел нередни неща.

Жената се раздвижи притеснено на стола си. След това проговори.

- За това не знам. Но, да, обичах сина си. Осъзнавах, че той има проблем. Какво друго може да направи една майка. Аз го обичах, без да го съдя, и го подкрепях.

- Дори и в най-тежките мигове - прекъснах я аз - От онова, което ми съобщава той, разбирам, че се е отнасял зле с вас, а вие просто сте премълчавала.

- Аз разбирах какво става. Поне се опитвах с всички сили да го разбера. Правех каквото мога за Анди, за да се убедя, че е добре. Исках да бъде щастлив, но той винаги беше толкова самотен. Обичах .. и винаги ще го обичам. Баща му и аз направихме всичко възможно, макар че струва ми се, че баща му загуби търпение. Но по един странен начин, аз разбирах Анди. На моменти ми се струваше, че сякаш мога да погледна направо в душата му. Знаех колко е нещастен. Чувствах се ужасно за това, че той страда така.

- Той съжалява за мъката, която ви е причинил.

- Не е необходимо. Аз го обичам.

След това темата се промени и последва описание на смъртта на Анди, един разказ, който беше много вълнуващ.

- Вашият син е в задната част на къщата и се чувства много объркан. През главата му минават мисли да приключи с всичко. Чувства, че повече не може да продължава така. Непрекъснато разглежда картините си. Пита се какво ще стане с тях, когато него няма да го има. След това просто не му пука. Чувства се толкова депресиран. Събрал е много омраза в себе си. Чувства се нестабилен. Бяхте ли вкъщи, когато той се е самоубил?

- Не. В действителност ние се върнахме от едно пътешествие същия след обяд. Баща му го намери.

- Синът ви ми показва поле зад къщата. Изглежда като ливада или голям заден двор.

- Точно така. Това е направо невероятно. Просто не знам какво да кажа, но това е абсолютно вярно.

Аз прекъснах разчитането, за да я попитам дали е добре и дали иска да продължим. Тя отговори, че всичко е наред и че трябва да продължим на всяка цена.

- Вашият син ми показва едно голямо дърво. Прилича на дъб. Много голям и дебел. Той се изкачва по него.

Внезапно започнах да чувствам стягане в гърлото и не можех да дишам. Веднага разбрах как е починал Андрю, защото той ми предаваше точно онова, което е почувствал. В този момент спрях разчитането и го помолих да бъде така добър да ми покаже смъртта си визуално, така че да не е необходимо да я чувствам. Също така помолих моите водачи да наблюдават комуникацията, тъй като духът не може да контролира ситуацията, при която е починал. След няколко минути продължих разчитането. Андрю ми представи визуално сцената на своята смърт.

- Синът ви се е обесил на дъба в задния двор. Той се е изкачил с помощта на стълба до един от клоните. Така ли е било?

Майката на Андрю започна да хлипа. Извади една салфетка от чантата си, избърса очите си и потвърди, че информацията е вярна.

- Чувствам се толкова зле - продължих аз. - Това е толкова потресаващо. Рядко съм чувствал или виждал нещо по този начин. Духът на вашето момче е напуснал тялото през главата.

Анди ми показа как се носи над тялото си.

- Не може да повярва, че е мъртъв, защото той се чувства толкова жив. Той смята, че е превъртял и непрестанно се опитва да влезе в тялото си пра главата. Не може да го направи и е много объркан. Започва да плаче!

Аз бях завладян от това изживяване. Продължих да описвам на майката забележителната гледка, която виждах. След няколко минути й съобщих:

- Анди казва, че се е носел във въздуха, без да е сигурен какво да прави. Видял е, че баща му го е намерил и е бил много разстроен. Анди веднага осъзнал, че онова, което е направил, е грешка. Чувствал се зле заради вас и баща му. Гледал как вашият съпруг ви казва и как вие избухвате в ридания. Чул вашите мисли за това, че винаги сте знаела, че това ще се случи. Също така чувствал любовта ви към него. Чувствал се ужасно за онова, което ви е причинил.

- Моля ви, кажете му, че го разбирам.

- Той иска да ви предам думите му: "Благодаря ти, мамо. Прости ми. Обичам те толкова много и татко също. Тук получавам помощ. Има прекрасни хора, които се грижат отново да бъда добре. Много трудно ми беше, мамо."

Аз обясних на жената, че духът има свободна воля и може да се е преродил в неподходящо време. Когато това се случи, човек обикновено преминава през живота с чувството, че животът му не е в съзвучие с времето. Аз продължих с думите, че той се е чувствал не на място, защото това не е бил подходящият момент за неговата душа да изживее един земен живот. Тя не е била достатъчно узряла, за да премине през ситуациите, които са били предопределени за нея. Много често това е смазващ товар и душата търси начин да избяга. Това е причината, поради която някои хора извършват самоубийство.

Жената напълно разбра думите ми. Тя ме информира, че Анди наистина не е бил за този свят.

- Дори като малко дете - каза тя, - той изглеждаше много различен от своя брат и от децата на неговата възраст.

В известен смисъл това разчитане потвърди предположението, че той е дошъл на Земята прекалено рано.

Майката беше безкрайно доволна, че е имала възможност да контактува със своя син. Тя каза, че се е надявала един ден да се случи чудо и че този ден е дошъл. След това съобщи на Анди, че ще изживее остатъка от живота си с мисълта за него, така че той да може да усети поне малко от земния живот чрез нея.

Сбогувах се с тази жена и се чувствах благословен за това, че този ден бях с една мъдра душа, която можеше да открие любовта във всеки човек и във всяко преживяване.

Майка ми и баща ми

Едно от най-опустошителните изживявания, пред които се изправя едно семейство, е негов член да отнеме собствения си живот. Не само се образува една празнина, която не може да бъде запълнена, но те се оказват и преследвани от безброй въпроси. Защо го направи? Можех ли да го предотвратя? Дали съжалява за онова, което направи? Сега какво ще му се случи?

Всяка година стотици хора преминават през трагични преживявания, свързани със самоубийството на член от семейство. Макар че аз съм просто човек и срещам само с ограничен кръг от хора, получавам огромно задоволство, когато мога да отговоря на техните въпроси чрез любимите им същества, които са се преселили в духовния свят.

В следващото разчитане успях да направя така необходимото изясняване на идеята на духа за живота и на мотивите му за този вид поведение на Земята. Тази информация беше ценна за моята клиентка поради две причини. Тя не само й помогна да промени чувствата си към самоубийството, но и й даде отговори на въпросите за връзката й с нейните родители - една връзка, която тя се бе опитвала да разбере през целия си живот. Тогава започна изцелителният процес и нейния живот коренно се промени.

Аз отворих вратата на една много привлекателна жена, която се казваше Нанси. Тя беше очарователна, но и малко неспокойна и нервна. Веднага отидохме в хола и аз й обясних какво щеше да се случи тази вечер. Тя ми каза, че се чувства малко неудобно за това, че се опитва да се свърже със света на духовете. Убедих я, че няма от какво да се страхува или да се притеснява. Казах й, че работя с помощта на Христовата светлина на любовта и ако поради някаква причина по време на сеанса се почувства неудобно, веднага ще спрем.

Нанси попита какво имам предвид с "Христовата светлина на любовта" и аз й обясних, че това е чиста, неосъждаща и много силна любов, която е получила телесно въплъщение чрез тялото на учителя, когото познаваме като Исус. Това е същата любов, на която са основани повечето християнски религии. Винаги, когато си върша работата, аз призовавам тази светлина на любовта, която ме пази.

Тя каза, че ми вярва, и ние бавно се заизкачвахме по стълбите към стаята за сеанси. След като казах въвеждащата си молитва, аз започнах.

- Нанси, един египетски водач, който работи с мен, ме информира, че тук е твоето семейство. Той ми казва, че тези, с които искаш да говориш, наистина са тук.

Нанси се вторачи в мен с големите си сини очи. От изненада отвори уста и не можа да пророни и дума.

- Зад вас стои една дама. Тя носи зелена рокля и изглежда доста красива. Има светлокестенява коса. Усмивката й е едва загатната, но много приятна. Знам, че това звучи странно. Очите й са с красив син цвят. Тя иска да ви кажа, че сега е добре.

Нанси продължи да се взира в мен.

- Чувствам, че тази жена е майка ви. Името Джоан говори ли ви нещо?

- Да, това е името на майка ми и тя почина. И начинът, по който я описахте, е точно същият, по който тя изглеждаше.

- Струва ми се, че тя е много по-млада, отколкото си я спомняте. Да, тя ми казва, че вие имате снимка от нейната сватба и така изглежда сега.

- Да, снощи гледах тази снимка.

Нанси избърса появилите се в очите й сълзи. Тя повтори, че не може да повярва и че това е невероятно. Аз продължих с разчитането.

- Майка ви иска да знаете, че е видяла Маргарет и Катерина.

- Маргарет е нейната майка, а Катерина е сестра й - отговори Нанси.

- Тя също така ми споменава името Джон. Известно ли ви е това име?

- Боже Господи! Джон е моят съпруг. Това е неговото име. Тя вижда ли го?

- Да. Тя иска да го поздравите и да му кажете да се грижи за себе си.

Нанси беше смаяна. Тя поклати невярващо глава.

- Нанси, майка ви създава у мен чувството, че е била доста болна, преди да почине. Струва ми се, че е употребявала много лекарства. Разбирате ли това?

- Ъ-хъ, така беше.

- Знаехте ли, че вашият баща я е намерил? Мисля, че е била на пода в спалнята?

- Да. Татко я намери.

- Майка ви много съжалява. Тя ви моли да й простите. Казва, че не е имала намерение да ви причинява такива неприятности. Трябва да ви съобщя, че ми се струва, че тя не е била добре психически. Беше ли често депресирана?

- Да, беше. Не знам от какво страдаше, но мама винаги беше болна. Имам предвид, дори когато бях дете, тя никога не се чувстваше добре.

- Майка ви се извинява за това, че не е била добра майка. Често ли е била в болници?

- Да, през по-голямата част от живота си. Тя страдаше от маниакална депресия.

- Зная това - отговорих бързо. - Липсвала й балансираност. Тя е била човек, който е позволявал животът да му се случва, вместо да поеме нещата в собствените си ръце. Сега се опитва да ви каже, че ви обича много и съжалява за това, че не е могла да ви го каже, когато е била жива. Мисля, че майка ви не е разбирала любовта и не е била сигурна как да я изрази.

- Това звучи съвсем вярно. Господи!

- Нанси, мисля, че душевното състояние на майка ви е причината за нейната смърт. Може би тя се е самоубила?

Нанси започна да плаче.

- Да. Аз се опитах да й помогна, но тя не ме допусна до себе си. Мисля, че просто беше прекалено депресирана. Аз опитах, Джеймс, но не знаех как да се държа с нея. Има ли нещо, което съм можела да направя, за да предотвратя това нещастие?

- Не, майка ви е била най-лошият си враг. Вие не сте могла да я спрете. Тя не би ви послушала. Не е приемала съвети от никого.

Нанси се усмихна и поклати глава.

- Вашата майка съжалява, че не е могла да ви бъде истинска майка. Тя не е искала да ви наранява. Желае да ви кажа, че обича животните.

- О, Господи, да! Мама просто обожаваше животните.

- Сега Скипи или Скипър е с нея. Какво е това? Очите на Нанси широко се отвориха и долната й челюст съвсем увисна от изненада.

- Това беше кучето, което имахме, когато бях дете. Мама го обичаше. О, те бяха толкова добри приятели. Скипър имаше навик нощем да спи при нея. Джеймс, мога ли да ви попитам, щастлива ли е мама? Имам предвид дали тя е на добро място и какво ще й се случи по-нататък? Къде ще отиде?

Аз изпратих въпросите на нейната майка, Джоан, по телепатичен път и изчаках няколко минути за отговор. Понякога, когато се задава въпрос на дух, е необходимо известно време, за да се разбере въпросът и след това обратно да се изпрати отговор.

След няколко минути казах:

- Вашата майка иска да ви предам, че тя е получила помощ от друга жена. Нещо като съветник. Тя е прекъснала собствения си живот, но това не е било съзнателно. В действителност майка ви не е съзнавала какво върши. Откакто е починала, тя работи, за да промени душевното си състояние и да се научи как отново да възвърне любовта в сърцето си. Иска да открие обичта у себе си. Тя е на добро място, което много прилича на Земята, но е по-красиво. Майка ви казва, че макар и да е мъртва, тя не почива. Дори нещо повече. Опитва се по свой начин да навакса загубеното време.

От този момент сеансът пое в напълно различна посока. Аз продължих да предавам на Нанси послания от нейната майка.

- Тя иска да знаете, че е добре. Заедно е със своето семейство, но все още има работа, която трябва да свърши сама. Знае, че никой не може да я замести и че трябва да се справи сама. Майка ви се чувства ужасно заради вашия баща. Тя ми говори за това, че той се е смятал за виновен. Не разбирам какво има предвид.

- Аз разбирам. - След тези думи Нанси отново започна да плаче.

- Добре, нека да продължа. Вашият баща, х-мм. Може би той е бил много мил човек. Трябва да ви кажа, че докато майка ви говори за него, аз почувствах вибрациите на един мъж. Той стои близо до мен. Баща ви починал ли е?

- Да, той почина наскоро след мама. Добре ли е той? Трябва да знам, моля ви, кажете ми. Може ли да ме чуе?

- Да, баща ви е добре. Той е заедно с майка ви. Казва, че всичко, което е желаел, е да бъде с нея и сега това се е сбъднало. Той обяснява колко различен е светът, в който се намират сега. Представял си е небето като място с ангели и арфи, но все още не е видял подобно нещо. Там, където е той, всичко е покрито със зеленина. Сега говори за това, колко глупав е бил.

- Продължавайте.

- Това е много странно. Баща ви обичал ли е конете?

- Ами, той е израснал във ферма. Мисля, че са имали коне, но не съм сигурна. Аз...

В този момент аз я прекъснах, защото нейният баща ми каза още нещо.

- Не, баща ви говори за конните състезания. Той е обичал конните състезания. Залагал е.

- О, Боже, точно така. Всяка събота той отиваше на хиподрума. Това е невероятно. Все още ли прави това?

- Съобщава ми, че има възможност, ако иска. И там съществуват такива неща, но не залагат пари. Това се прави повече или по-малко заради спорта. Нанси, баща ви иска да ви кажа да се успокоите. Той съжалява, но е бил толкова самотен. Струва му се, че ви е съсипал.

- Разбирам, татко - каза Нанси. - Наистина ми беше тежко.

- Нанси, не знам какво означава това. Баща ви ми показва оръжие. Изглежда като калибър 45, извинете ме, но не мога да различавам едно оръжие от друго. Непрофесионален пистолет е, но не е малък. Също така виждам и една стая, неговата стая може би. Има бюро и рафтове с книги навсякъде.

- Той ги колекционираше.

- Вашият баща ми показва локва кръв, а той е облегнат назад на стола. Господи, да не би той да се е застрелял?

Нанси избухна в плач и едва промълви:

- Да.

Аз бях в шок. Едно самоубийство беше твърде много, но и двамата родители да се самоубият, това беше немислимо. Почувствах силна тъга в сърцето си и състрадание и съчувствие към Нанси. Трябваха ми няколко минути, за да се успокоя. Просто не можех да повярвам.

- Да, аз бях тази, която го намери. Цял ден му звънях по телефона, но той не вдигаше слушалката, така че отидох до дома му, когато се връщах от работа. Влязох в кабинета му и го намерих облегнат назад на стола. Пистолетът лежеше на пода под неговата ръка.

- О, толкова съжалявам. Това е ужасно. Вашият баща иска да ви кажа, че това е било грешка. Той не е знаел как да продължи да живее без майка ви. Също така казва, че не е искал да бъде в тежест на вас и Джон. Вие сте имали свой собствен живот. Това е доста интересно. Чувал съм го и преди. Баща ви твърди, че така или иначе е нямало да живее още дълго и че животът му и без това е бил към края си.

- Какво има предвид?

Аз обясних на Нанси, че когато някой извърши самоубийство, той все още е свързан със Земята, докато не дойде естественото време за смъртта му. Земният път на баща й щял да свърши съвсем скоро. Когато се самоубил, времето, което му оставало във физическия свят, било сравнително малко. Аз също така предадох на Нанси, че нейният баща е бил посрещнат от майка й.

След това Нанси попита:

- Как е могла?

- Вашата майка е била на малко по-високо ниво в духовния свят. Тези, които са на по-високо ниво, могат наистина да се връщат на по-ниски нива, за да помагат на другите. Но онези, които са на по-ниските мина, не могат да отидат на по-високите, докато не са готови.

Тази идея изглеждаше малко странна на Нанси, но това беше нейната първа среща с метафизическия свят. Аз я убедих, че колкото повече се занимава с метафизика, толкова повече тази идея ще й се изяснява.

- Нанси, вашият баща иска да ви кажа, че отново е щастлив. Той е заедно с майка ви.

- Това ме радва толкова много. Господи, аз се тревожех за него. Толкова съм щастлива, че е добре и че са заедно.

- Да, те са заедно. Странно, баща ви ми споменава за езеро или за къща до езеро. Казва, че майка ви го наблюдава как лови риба на брега. Не знам какво означава това.

- Аз разбирам. Когато бях малко момиче, ние имахме вила на едно езеро и баща ми обичаше да ни води там за риба. Той ни учеше как да я ловим.

- Е, вашият баща иска да знаете, че е в рая.

- Щом ходи за риба, значи е в рая.

След тези думи нашата среща приключи и аз благодарих на духовете и на нашите водачи. Също така добавих специална молитва за Нанси, за да може тя да използва информацията за своето изцеление. Сигурен съм, че молитвата е била чута, защото когато си тръгваше, тя се обърна към мен, все още със сълзи на очите, и каза:

- Джеймс, не зная какво да кажа. Това беше чудо. Чувствам такава лекота. Изпълнена съм с такова спокойствие. Това е спокойствието, което търся повече от десет години, но досега не успявах да го намеря. Благодаря ви много, че ми помогнахте да го открия. Беше толкова невероятно. Бог да ви благослови!
СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ

Искам да включа в тази глава още два случая, в които има преждевременно прекъсване на живот. Макар че нито смъртното наказание, нито медицинските интервенции имат характера на самоубийство, те също са свързани с прекъсването на съдбата на една душа. Като казвам това, искам да изтъкна, че не само самоубийството е грешка, но и смъртното наказание

Едно от най-лошите неща, които можем да си представим, е дадено човешко същество да отнеме живота на друго, преди да е дошло подходящото време. Това е ужасен и опустошаващ акт, който изглежда напълно непростим. В случай на убийство им утежняващо обстоятелство - несправедливостта. Съществува едно необяснимо разбиране, че ако отървеш обществото от злодея, този брутален акт ще бъде възнаграден. Но това в действителност не е истина. Съществува и аргумент, че чрез бързата екзекуция ще бъдат спестени пари и така смъртното наказание започва да изглежда приемливо.

Но, да се отнема живота на друг човек е грешка и това е вярно за всякакви обстоятелства, включително и за смъртното наказание. Моля ви да спрете за миг и да погледнете на тази ситуация от духовна гледна точка, а не от емоционална. Нашата Вселена е много по-голяма, отколкото смятаме, и ние трябва да започнем да гледаме на подобни ситуации и на всяко действие посредством духовните си очи. С безкрайната си мъдрост Бог е създал ритъм в целия живот. Слънцето изгрява и залязва, планетите се въртят около него, вълните прииждат и се отдръпват. Душите също имат свой ритъм на възход, упадък и край. Този ритъм е причина да съществува естествено време, в което душата да напусне физическата реалност и да се завърне в духовния свят. И само Бог знае целия план.

Когато един човек е принуден насилствено да напусне своето тяло преди предопределеното му време - естественото време, когато душата трябва да премине в отвъдния свят - това поражда определени духовни последствия. Както при самоубийството, и тук магнитните връзки на душата остават в земната атмосфера, докато не дойде определеният момент тя да напусне физическото ниво. Когато духът на човек е изтръгнат насилствено от тялото, както е при смъртното наказание, личността на престъпника остава същата, както преди екзекуцията. Когато тя премине от другата страна, обикновено е изплашена и ядосана, защото най-често не е достигнала висока степен на развитие и е невежа за духовните закони. В повечето случаи тази душа броди безкрайно из по-нисшия астрален свят с други подобни души. Тъй като тези измъчени същества са изпълнени с гняв и ненавист, те често търсят отмъщение за своята преждевременна смърт. Затова намират лекомислени хора на Земята, на чието съзнание могат да повлияят и да ги накарат да убиват или да нараняват другите. Звучи като филм, нали? Но е самата истина.

Най-доброто нещо, което можем да направим, е да ги реабилитираме и да просвещаваме хората, които работят в затворите, за святостта на живота. Знам, че това звучи като неосъществима мечта, но ако прекъснем живота на човек, преди да е дошло естественото му време, ние му отнемаме всички шансове да се промени и да бъде реабилитиран. Необходимо е човек само за миг да види божествената светлина, за да заживее нов живот. Подобни превъзпитани индивиди един ден могат да помагат на други и да ги предпазят от това, да не отнемат нечий живот. Вратата към израстването и просветлението винаги трябва да бъде отворена.

Чрез смъртното наказание ние продължаваме да насърчаваме насилието. Нека не бързаме толкова да дърпаме шалтера, без да сме помислили за последствията от нашите действия. Чрез разбиране на духовните отклонения ние можем да започнем да променяме нашите вярвания и да не проявяваме такова нетърпение да изпращаме хората на електрическия стол. Нашето общество е изправено пред духовната и етична отговорност да помага на онези души, които са измъчени и недостатъчно развити. Нека не се отнасяме към тях като към вчерашния боклук, който сме събрали в кофите си за смет.

Моля да ме разберете - не се опитвам да извинявам хората за убийствата, които са извършили. Само искам да изтъкна, че човек, който отнема живота на друг, го прави защото все още не е развил напълно осъзнаването, което е заложено в божествената му природа. Ако човек напълно осъзнава, че е сътворен по подобие на Бог, той ще знае, че убийството не е дори въпрос на избор. Кои сме ние, за да се съдим един друг? Знаем ли достатъчно за законите на живота, за да се правим на Бог? Искам да ми повярвате, че не сме толкова могъщи. Нека отново да повторя, че трябва да държим ума си отворен и да се учим да гледаме на нещата от духовна гледна точка, с необходимата за това отговорност.

Когато някой е жив, благодарение на животоспасяващи съоръжения като респиратори, аз вярвам, че отново в действие е божествения план. Зад всяко заболяване или криза се крие напредък, някакъв вид еволюция, от която ние, като индивиди, и обществото като цяло можем да се поучим. Медицинските постижения и новите технологии са част от нашето израстване. Всяко откритие се появява в подходящия за това момент. Може би щеше да има други, още по-невероятни постижения и открития, ако човешкото его не беше управлявано предимно от политически или финансови изгоди.

Но човечеството притежава достатъчно количество знания за създаването на онова, което е необходимо, за да се помага на хората да живеят по-продуктивен и качествен живот. Много животи са спасени от модерни медицински технологии, включително силни лекарства и ваксини, неизвестни допреди век. Науката трябва да се гордее с тези постижения, особено със способността да поддържа качеството на човешкия живот. Ключовата дума е качество. Медицинските работници не са на Земята, за да се правят на богове, нито пък могат, дори и да искат. Не искам да вземам страна и да казвам дали е правилно, или не да се поддържа един човешки живот с тези средства, но ще изтъкна следното:

Както споменах и по-рано, има точно определен момент за започване и за завършване на даден живот. Аз наистина вярвам, че когато той е дошъл, когато духът трябва да се отдели от тялото, той ще го направи. Науката не може да спре часовника на Вселената, колкото и да си мисли, че ще успее, и независимо колко усилия полага. Ще повторя още веднъж - вярвам, че една душа се опитва да изживее всяка ситуация, която може. Когато е прикрепена за животоспасяваща машина, тя може би помага по някакъв начин на науката да се направи още едно велико откритие за бъдещите поколения - не само в медицината, но и в други сфери на човешкия живот. Ние трябва да гледаме на тези ситуации от духовна гледна точка. Вероятно преди да се прероди душата се е съгласила да премине през подобни преживявания. Може би тази ситуация помага на членовете на семейството и на приятелите да се научат на любов и състрадание. Нека не забравяме, че душата трябва да усвои определени уроци, да се научи да цени любовта, която й дават, и святостта на живота.

Подобно на всяка морална преценка, душата трябва сама да вземе това решение. Още веднъж ще повторя, че всяка душа е уникална, има различни духовни нужди и трябва да изживее онова, което е най-добро за нейното израстване. Няма правилни и грешни постъпки. Нашата работа не е да преценяваме решенията на другите по тези въпроси, а да преосмислим живота си от духовна гледна точка.