Разговори с небесата Посланията на един медиум за живота след смъртта Джеймс Ван Прааг

Когато клиентите влизат в моя кабинет, аз нямам предварителна информация за ситуацията, в която се намират, и за причината за тяхното посещение. Нито пък знам нещо за събитията в техния живот или с кого желаят да се свържат. Но през следващия един час те споделят с мен някои от най-интимните моменти от своя живот. При комуникацията им със скъпите за тях същества се разкрива и тяхната печал, и болката, и най-съкровените им желания. Често по време на този контакт се правят драматични разкрития. А когато установят, че техните любими близки са в действителност живи и могат да общуват с тях така, както са го правили в ежедневието си, у тях отново се запалва искрица живот. За онези, които са останали на Земята, пътят напред се прояснява и те се чувстват сякаш излизат от мъгла. И по някакъв начин започва да им се струва, че животът отново е възможен.

Много от клиентите ми са невероятно объркани и нервни, когато идват за сеанс. Те са опечалени от загубата, несигурни в това, какво трябва да очакват, и нервни по отношение на света, с който ще се срещнат. Тези силни емоционални вибрации могат да повлияят върху качеството на комуникацията по същия начин, по който включеният сешоар или прахосмукачка смущават работата на телевизора. За да се успокоят тези вибрации и за да помогна да се синхронизира енергията в стаята, аз често започвам сеанса като давам на клиента напътствия за релаксираща медитация. Това помага да се успокои умът му и комуникацията с духовете да се осъществи по-лесно.

Мерилин беше забележимо по-спокойна, когато свършихме с медитацията. Напрежението, което я беше завладяло и което забелязах при влизането й, беше отстъпило място на една по-спокойна възприемчивост. Аз я приех в стаята за сеанси и се опитах да я накарам да се почувства колкото е възможно по-удобно. Накратко й обясних какво може да очаква. Почти веднага почувствах мъжко присъствие от нейната лява страна.

- Познавате ли човек на име Роджър? - попитах аз.

Тя отговори, че Роджър е името на съпруга й.

- Виждам, че има червеникаво руса коса, която непрекъснато реши.

Докато имитирах движението, с което той решеше косата си, нейните очи се зачервиха.

- О, да, той беше много суетен по отношение на косата си.

- Той ми показва кабина на самолет. Уредите на контролното табло са спрели да функционират. Виждам пушек и пламъци, след това всичко потъва в мрак. Разбирате ли за какво става въпрос?

Мерилин започна да трепери и извади салфетка, с която да избърше очите си.

- Роджър почина при самолетна катастрофа преди една година. Самолетът му падна през нощта. Той беше човекът, с когото се надявах да се свържа.

- Той ми казва да ви предам, че ви обича много и отдавна чака да говори с вас. Много е развълнуван. Иска да ви честити годишнината.

Тя беше смаяна.

- Нашата годишнина беше миналата седмица. Боже Господи!

- До него стои още някой, когото познавате.

Мерилин беше онемяла.

- Това е малко момче. Казва, че името му е Томи. Познавате ли го?

Мерилин беше силно развълнувана и френетично повтаряше:

- Да, о-о, да! Томи е моят син. Той беше в самолета с Роджър. Така започна всичко. Томи искаше баща му да го вземе да се повози на самолета.

Той казва: "Мамо, не се страхувай. Аз съм тук с татко!" Моли ви да отидете в неговата стая и да свалите от стената плаката на Междузвездни войни. Твърди, че повече няма нужда от него.

Мерилин поклати невярващо глава.

- Този плакат виси точно над леглото му.

- Той споменава името Боби и иска да му каже нещо.

- Боби е другият ми син - обясни Мерилин.

- Томи казва, че в действителност не му е ядосан, задето е взел неговата червена риза от второто чекмедже и я носи.

Настъпи мълчание. Мерилин отново не можеше да пророни дума. Аз я попитах дали знае какво има предвид момчето.

- Боби облича днес тази червена риза. Преди да изляза я остави на място.

Мерилин беше убедена, че говори със съпруга си и със сина си. Роджър продължи да й съобщава нова информация. Той спомена името на свой приятел, с когото са били заедно във военновъздушните сили, и каза къде се намира той и какви са задълженията му в момента.

Внезапната загуба на член от семейството е просто опустошаващо душата събитие. Положението е още по-тежко, когато починат и съпругът, и детето от такава неочаквана смърт. Тези рани много често заздравяват изключително трудно. Но когато сеансът приключи, Мерилин се чувстваше много по-добре. Докато я изпращах до колата, тя каза:

- Джеймс, вие променихте живота ми. Чувствам, че черният облак, който беше надвиснал над мен, се разкъса. Фактът, че знам, че те са заедно и са добре, ме кара да се чувствам много по-спокойна. Благодаря ви.

Аз й казах, че съм щастлив, защото тя е получила информацията, от която се нуждае.

Тя поседя за миг в колата си, след това свали стъклото на прозореца, погледна ме в очите и каза:

- В действителност, аз съм повече от добре. Смятам, че сега мога да започна да живея отново.

Тя продължаваше да се усмихва, докато слизаше с колата от тротоара.

Често по време на сеанс с клиент стаята е препълнена от духове на членове на семейството или на приятели, които се изкушават да изпратят своите послания едновременно. Но както на Земята, когато всички говорят едновременно, така и при тази комуникация е трудно да дешифрираш индивидуалните мисли и от кого идват те. В повечето случаи, ако клиентът си мисли за някого, обикновено този дух идва пръв. Но понякога може да се появи дух на човек, който е пълна изненада за питащия.

Нечаканите духове обикновено се явяват към края на сеанса. Успокояващо е да знаем, че дори от другата страна добрите маниери са на почит. Нечаканият дух няма да се намеси по време на срещата на питащия с обичания от него човек или докато не се появи подходяща възможност. Често този дух има информация, която не може да устои да не сподели с питащия.

Марк току-що беше приключил прекрасния разговор с неговия баща, който беше починал преди няколко години. В един доста типичен сеанс той получи отговори на въпросите, които беше задал. Когато сеансът беше към края си, аз почувствах друго присъствие. Попитах го дали познава човек на име Дъг.

Лицето му пребледня и той започна трескаво да клати глава надолу нагоре.

- Да... да, какво казва той?

-Той иска да ви съобщя, че повече няма да излиза в дъжда. Моли да бъдете така добър да кажете на родителите му, че е добре. Разбирате ли неговите послания?

Марк започна да пелтечи.

- Да, продължавайте.

- Той говори за това, че е бил завлечен от някакво наводнение и твърди, че ужасно съжалява, че не е осъзнал колко е опасно. Това е много странно. Той казва също, че си има ново колело.

- Да, разбирам.

- Да не би това момче да се е удавило? Имам усещането за попадане във водовъртеж. Струва ми се, че той ту изплува на повърхността, ту потъва надолу и белите му дробове се пълнят с вода.

Когато усещането, което е имал Дъг при смъртта си, изпълни тялото ми, почувствах натиск върху гърдите си.

- Усещам замаяност. Той започва да губи съзнание и след това всичко потъва в мрак.

- Невероятно! - възкликна Марк.

- Знаете ли дали наоколо е имало хора от спасителните отряди или пожарникари? Той ми показва, че те стоят на брега на реката.

- Да, имаше много спасителни работници, които се опитаха да го извадят на няколко различни места по реката.

Аз продължих:

- Той говори за това, как се е мъчил да се хване за едно въже, но не е могъл да го достигне.

Марк беше много мрачен.

- Нещо друго?

- Иска да поздравите Макс. Знаете ли за кого става въпрос?

- О, Боже! Макс е моят син и Дъг често се грижеше за него. Те станаха много добри приятели. Това е забележително!

- Той говори за Флорида. Показва ми една бейзболна шапка с нещо... Не разбирам това. Почакайте. Той си мисли за Марла или Мерлин.

- "Флорида Марлинс"! - извика Марк. - Аз дадох ни Макс шапката на Дъг с надпис на "Флорида Марлинс". Той я обича, защото му напомня за Дъг.

- Той иска Макс да й се радва. А също така иска да поздравите всички съседски деца.

Марк обясни, че всички са обичали Дъг. Той е бил луд на тема спорт и всички деца от съседните къщи го харесвали.

- Дъг ми съобщава за някакъв нов велосипед, който обичал много. Не знам защо непрекъснато говори за това - признах си аз.

Марк седеше на края на стола си.

- Невероятно - възкликна накрая той. - В известен смисъл велосипедът беше причината за това нещастие. Дъг получи нов велосипед два дни преди бурята и решил да го покара по брега на реката, за да провери височината на водата в коритото. Изглежда, че колелото е било повлечено от надигащата се вода. Когато Дъг решил да го извади, паднал и той вътре. Водата била прекалено силна и той не могъл да излезе.

- Иска да предадете на Линда специални поздрави.

- Линда е съпругата ми - обясни Марк. - Ще я поздравя непременно от него.

- Той е много щастлив, че дойдохте при мен, и иска да кажете на всички, че се чувства великолепно.

- Дадено, приятел - усмихна се Марк като наклони назад глава и погледна нагоре.

След няколко дни по телефона ми се обади семейството на Дъг. Те бяха впечатлени от подробната информация, която им съобщил Марк и която не била излъчена в такива детайли по телевизията. Те си записаха час при мен и няколко седмици по-късно говориха със сина си. Отново се убедиха, че неговият живот продължава в духовния свят. Както Дъг обясни на родителите си, неговият живот не е свършил в придошлата река. Той им каза, че планувал да завърши училище и дори се надявал един ден да си има приятелка. Те бяха щастливи да разберат, че животът на Дъг наистина продължава.

Не е това, което си мислите

Докато пишех тази книга, трябваше да си припомням сеанси отпреди няколко години, за да ви представя онези лични срещи с любими същества, преминали отвъд, които са най-типични. В своето проучване се натъкнах на няколко разпитания, които ясно се отличаваха от останалите. Може би те са уникални или включват неочаквана проява на силата на духа, или по време на комуникацията са се разкривали невероятни и изненадващи факти.

Струва ми се, че следващият сеанс е един забележителен пример за всичко, което казах. Това е историята на една двойка, чийто живот е бил опустошен от смъртта на техния син. Тази смърт е предизвикала повече въпроси, отколкото отговори. Духът на сина им беше много благодарен, че има възможността да изясни на своите родители противоречивите събития около своята смърт. В края на сеанса той можа не само да върне спокойствието на родителите си, но и, по-важното, неговата душа най-сетне намери покой.

Алън и Сандра дойдоха при мен по препоръка на техни приятели. Те бяха доста скептично настроени и много неохотно се съгласиха да участват в нещо толкова странно като спиритичен сеанс. В началото направих обичайното въведение, като им обясних как получавам информация, какво да очакват и какво не. Те слушаха и изглежда разбраха, че трябва да бъдат готови за всичко.

Първият човек, който видях в стаята, беше майката на Сандра. Аз казах:

- Сандра, майка ви е тук. Тя е много близо до вас и казва да внимавате с този кухненски нож.

- О, Боже! - отговори Сандра. - Аз го острих днес и за малко да порежа пръста си. Тя ли ме е видяла?

- Трябва да е майка ви, защото аз не съм бил във вашата кухня. - казах.

Сандра се усмихна, а майка й продължи да изпраща посланията си.

- Майка ви казва, че харесва начина, по който сте направили верандата.

- Да, така е. Онзи ден купихме мебелите от "Сеърс". Тя обичаше да седи отвън на пейката, докато живееше с нас.

- Тя има чудесно чувство за хумор. Казва, че е седяла там в очакване на смъртта.

Внезапно бях прекъснат от мислите на друг дух, който настояваше да бъде чут.

- Да, чувам - казах му аз - Има някой друг до майка ви, Сандра. Това е млад мъж, който е починал неочаквано. Майка ви казва, че вие сте искали да се свържете с него.

Очите на двамата родители започнаха да се пълнят със сълзи, но аз продължих.

- Говори ли ви нещо името Стивън?

Те и двамата пребледняха и започнаха да плачат. След това потвърдиха, че Стивън е техният син и причината, поради която са дошли при мен.

Аз продължих.

- Стивън е много развълнуван. Той не може да намери покой. От известно време е търсил начин да се свърже с вас. Преди около две години ли е починал?

- Не, само преди десетина месеца, близо година.

- Хм-м. Той твърди, че смъртта му силно ви е разстроила и ужасно съжалява за нея. Опитвал се е да поправи злото. Не знам за какво говори. Вие разбирате ли какво има предвид?

Алън промълви.

- Да, така мисля. Какво друго казва?

- Пфу-у, имам чувството, че нещо ме изгаря. Усещам главата ми да се разкъсва на парчета. Съжалявам, но той ме кара да изпитвам точно това. Дали не е бил застрелян с пистолет?

-Да.

- Той казва, че сте го намерили в спалнята.

Те и двамата избърсаха очите си.

- Съжалявам, че трябва да ви предам тази информация, но мисля, че вашият син е употребявал наркотици, или поне е опитвал.

- Да, знаехме за това - каза Сандра.

- Синът ви е много силен. Той крещи, че е бил Рони! Кой е Рони?

- Рони беше един негов приятел.

След това аз им предадох информация, която промени чувствата на всички в стаята - не само на двойката, но и на мен.

- Неговият часовник. Той говори за златния си часовник.

- Ние не можахме да го намерим след смъртта му. Търсихме го навсякъде - каза Алън.

- Синът ви го е дал на Рони вместо пари. Рони бил ядосан. Знаете ли дали е имало борба преди смъртта на сина ви?

- Не.

- Стивън крещи: "Аз не съм се самоубивал. Беше Рони. Той го стори. Аз не съм се самоубивал!"

- Стивън говори нещо за самоубийство. Вероятно сте мислили, че той се е самоубил?

Двамата признаха, че е било така.

- Вашият син се опитва да ви каже, че не се е самоубил. Той не го е направил. Знаете ли дали полицията е разследвала смъртта му?

- Не, всички мислехме, че Стивън се е самоубил, защото употребяваше наркотици. В тялото му откриха голямо количество дрога - каза Сандра.

- Съвсем ясно чувствам, че синът ви и този Рони са се били. Рони искал някакви пари и наркотици. Алън, имате ли пистолет или друго малко оръжие?

- Да, и той беше използвал точно него.

- Стивън ми казва, че го е взел от най-долното чекмедже на гардероба. Вярно ли е?

- Господи, откъде по дяволите знаете това? Да, така е.

- Знаете ли дали този Рони има досие в полицията?

- Не, не мисля - отбеляза Сандра.

- Вашият син непрекъснато ми показва, че е имало някаква борба за пари. Стивън е дължал пари на Рони. Това момче наистина е било превъртяло за нещо. Много е бил ядосан. Говоря за Рони. Слушайте, синът ви ми показва някакъв гараж. Това е тухлен гараж с бяла врата. Има три малки прозореца. Той отваря вратата и отива наляво към стената.

- Ние нямаме гараж. Какво означава това?

- Не знам, но запомнете това, моля ви. Може да стане ясно по-късно. Вашето момче е щастливо, че ви е съобщило за това. Той твърди, че ще разберете един ден какъв е смисълът на посланието му. Да се върнем отново към Рони. Синът ви споменава едно име - Шарън или Шери.

- Това е неговата сестра - съобщи Алън.

- Родила ли е тя наскоро бебе?

- Не.

-Ами, не знам какво означават думите му, просто запомнете тази информация, по-късно ще видим какъв смисъл има. Майка ви отново се намесва и ми казва, че много е помагала на Стивън. Сега той е добре.

- Тя също така ми показва нещо, което има общо с белене на картофи.

- Вчера правих картофена супа по рецепта на мама. Мислех си за нея - отговори Сандра.

- Тя казва, че е станала вкусна.

След тези думи и двамата се усмихнаха. Сеансът продължи още малко. Стивън говореше за неговото погребение и как е искал майка му да не бе имала толкова неприятности с надгробната му плоча. Срещата свърши и ние се сбогувахме. Двамата бяха убедени, че са се свързали с техния син. Те ми казаха, че ще прослушат касетата още веднъж и ще се опитат да открият какъв е смисълът на тази невероятна информация.

Няколко месеца по-късно по телефона ми се обади Сандра. Тя искаше да ми каже колко ми е благодарно нейното семейството за помощта и да ме информира, че междувременно са се случили няколко неща. Те извикали полиция и говорили с детектив, който бил запознат със смъртта на сина им. Детективът започнал да разследва историята за Рони. Когато посетил къщата му, той намерил тухления гараж с трите прозореца. Отляво в стената имало един килограм хероин, други наркотици и златния часовник на I Стивън. Детективът арестувал Рони. След като бил разпитан от полицията, той накрая признал, че Стивън му дължал пари за наркотици, които все още не бил платил. Той му предложил златния часовник, който Рони взел, но все още си искал парите. В деня, когато Рони дошъл да си ги вземе, Стивън взел пистолета на баща си от чекмеджето, за да се защити. Когато казал на Рони, че няма останалите пари, Рони побеснял, сграбчил оръжието и прострелял Стивън в главата. Рони признал, че тогава бил дрогиран. След това имало процес и в момента Рони излежава доживотна присъда.

Хората напускат живота по най-различни начини. Някои умират спокойно, докато спят, други се самоубиват, а трети загиват при някакъв инцидент. Макар че дълго преди да дойдем на Земята, ние си избираме начина, по който да напуснем физическия свят, нищо не изглежда по-трагично от насилствената смърт. Поне изглежда, че тя е най-голямото изпитание за онези, които още са във физическа форма.

В много случаи човекът, който напуска земния свят насилствено или внезапно, не може да осъзнае, че е дошла смъртта. Поради това, че всичко става толкова бързо, духът може буквално да бъде изхвърлен от физическото тяло и да не осъзнае своето положение в продължение на много години. През това време той може да посещава всичките му познати места на Земята и да вярва, че все ще е жив, но сънува. Този феномен носи името загубени души или както много от нас ги наричат - призраци. Ако един дух е тревожен, нещастен, не може да намери покой, ние го категоризираме като полтъргайст. За щастие, много духове от другата страна се включват в спасяването на безпътните души.

При определени обстоятелства, когато има досадни духове, има няколко начина за справяне с тях. Запомнете, че те притежават само толкова сила и контрол, колкото им позволите. Вие носите отговорността и никога не бива да забравяте това. При повечето случаи с полтъргайст духът не осъзнава, че е починал, така че имайте това предвид. Също така обстоятелствата около смъртта на всеки дух са различни. Бих ви посъветвал да отидете на онова място в къщата, което е най-засегнато. Времето, което е необходимо, за да отстраните тази енергия, варира при отделните случаи. Преди да започнете, съветвам ви да направите ритуал за лична защита и да помолите вашите духове-водачи, или ангели-хранители, да бъдат с вас и да ви помагат. Това трябва да се прави винаги преди започване на такава интуитивна работа.

Първото нещо, което трябва да направите, е да създадете подходяща атмосфера в къщата или в стаята, като повишите вибрацията на това място. Това се получава чрез звученето на духовна или религиозна музика като "Нашия отец", "Аве Мария" или друг химн, песен или музика с високи духовни вибрации. След това пречистете засегнатата зона, като пречистите атмосферата наоколо. Изгарянето на градински май в стаята е много подходящо за тази цел. Други, също толкова ефикасни аромати са тамян и смирна. Тези три аромата могат да се почувстват на изключително високи честоти и помагат да се пречисти тъмната енергия. Трето, необходимо е да има колкото е възможно повече естествена светлина. Махнете щорите и дръпнете завесите настрани. Накрая, важно е да медитирате като се опитвате да достигнете до неспокойния дух. Без значение е дали ще го видите, или ще го почувствате. Накарайте го да разбере, че е преминал в друго измерение и му кажете, че е необходимо да помоли родител или близък да го направлява в другото измерение. Напомняйте му непрекъснато, че не е необходимо да стои от тази страна и че наистина духовният свят е едно много по-щастливо място, където ще се чувства напълно свободен. Моля ви, внимавайте и изпратете тези послания на духа с любов и състрадание. В зависимост от сериозността на ситуацията, пречистването може да отнеме няколко дни или дори седмици.

Има и много други ситуации, където човек преминава в духовния свят насилствено, например при самоубийство. Духът обикновено осъзнава своето положение след известен период на приспособяване. В повечето случаи той бива посрещнат веднага от роднина или от водач. Следващият сеанс ви предлага една уникална гледна точка на дух, който описва осъзнаването на собствената си смърт.

Преди да продължа, важно е да отбележа, че когато правя разчитане, казвам на питащия всичко, което достига до ума ми. Аз имам споразумение с духовния свят, че ако те ми дават информация, тогава е важно да казвам всичко, което чуя от тях, на моя клиент. И аз правя това, защото съм само един медиум. Не е моя работа да цензурирам дадената ми информация. Освен това, вероятно има някакъв особен факт, който питащият няма да разбере, ако не му кажа всичко. Следователно, аз описвам визуалните детайли и сцени толкова живо, колкото ми се представят, като не пропускам цветовете и чувствата, независимо дали са радостни, или неудобни.

Един млад мъж дойде в кабинета ми по препоръка на негов приятел. Не знаех нищо за него и не можах да разбера внезапния порив, който почувствах от другата страна. Някой беше нетърпелив да говори, така че започнах.

- Изглежда, че има голямо разстояние между вас и семейството ви. Далеч от тях ли живеете? Имам предвид, дали те живеят в друг щат?

- Да - беше отговорът.

- Името Лаура означава ли нещо за вас?

- Да, това е сестра ми, тя живее в Аризона.

- Не знам защо, но наистина искам да остана на честотата на семейната вибрация. Три деца ли има в семейството, две момчета и едно момиче?

- Ъ-хъ... Ами, имаше.

- Да, защото започвам да чувствам силното присъствие на млад мъж. Мисля, че е ваш брат. Така ли е?

- Точно за него си мислех.

- Той ми съобщава името Майк. Означава ли това нещо за вас?

Младият мъж се развълнува.

- Да, да, това е той. Това е неговото име.

- Той казва, че е добре. Много е щастлив, че сте дошъл тук днес. Иска да кажете на родителите ви, че е добре. Той споменава Тексас.

- В Тексас живеят родителите ми. Това е щата, в който сме израснали. Как е той?

- Добре. Не може да повярва, че го чувам. Искал е да се свърже с вас от толкова дълго време. Срещнал е някои приятели в духовния свят. От армията. Негови .другари. Разбирате ли?

- Да, разбирам. Моля ви, продължавайте.

- Той бил ли е във Виетнам? Защото говори много бързо за войната. Войната във Виетнам. Той казва, че се е срещнал с негови другари от корпусите във Виетнам. Майк не е искал да ходи там.

- Точно така! Аз бях малък тогава, но мама ми е казвала, че той не е искал да ходи.

- Изглежда, че е загинал внезапно.

Почувствах, че изпадам в дълбок транс. Бях захвърлен в свят на огън и болка. Намирах се сред сраженията във Виетнам. Изглеждаше сякаш светът е полудял. Заобиколен бях от ярки, огнени картини в жълто и оранжево. Точно пред себе си почувствах оглушителен пукот. Вторачих се в клиента си и обясних, че трябва да спра за миг. Помолих моите водачи да изличат това изживяване от паметта ми. То въздействаше върху физическото ми тяло прекалено силно. Те бързо ми помогнаха. Сцената се появи отново, но този път аз бях наблюдател.

- Виждам мъж в храстите. Много е тъмно. Този мъж, който мисля, че е вашият брат, изглежда доста нервен. Движи се с останалите войници. Опитва да си свали шинела, но изглежда, че долната му част се е закачила за нещо на неговия колан.

Младият мъж опита без успех да задържи сълзите си. Той разбираше, че аз му пресъздавам сцената на смъртта на брат му.

- Виждам, че той се опитва да извади една граната и най-горната й част се откъсва, защото се е закачила на шинела му. След това тя експлодира със страшна сила и тялото на войника е разкъсано. Накрая всичко потъна в мрак.

Аз погледнах клиента си.

- Знаете ли дали вашият брат е загинал от граната, която се е закачила в дрехите му?

Младият мъж се отпусна в стола си. Бавно, като се опитваше да намери правилните думи, той изрече:

- Да, това се съобщаваше в документа, който ни беше изпратен от правителството.

Не можех да повярвам. Никога не беше идвал дух, който толкова ярко да представи картината на смъртта си. Беше ми трудно да сдържа вълнението си и да продължа.

- Това е забележително. Вашият брат е фантастичен комуникатор. Почакайте, нека видим какво друго има да каже. Той описва как е почувствал смъртта. Сторило му се, сякаш се събужда. Казва, че изглежда след няколко секунди е дошъл в съзнание. Огледал се наоколо и му било странно, защото се чувствал по много различен начин - не бил толкова уморен, колкото преди. Видял част от другарите му да стоят в кръг и да крещят, но не можел да чуе думите им, докато не се приближил към тях. Те го викали: "Майк! Майк!" Той им отговорил, но те не го чували. Приближил се още повече към тях и забелязал, че всички гледат към останките от човешки труп. Внезапно през тялото му преминало много странно и зловещо чувство. Той погледнал към личния знак на трупа, който неговият другар по взвод държал в ръцете си, и видял своето име върху него.

Младият мъж беше смаян.

- Това е невероятно. Той в действителност е знаел какво се случва.

- Брат ви казва, че е бил малко объркан, но е осъзнавал, че може би е мъртъв. Описва силно и завладяващо чувство на мир и спокойствие. Почакайте... Иска да ви каже, че в духовния свят е бил посрещнат от Алис. Познавал ли е някоя Алис?

- Алис беше нашата баба.

- Е, тя дошла да му помогне. Той бил шокиран и в същото време щастлив и облекчен. Казва, че тя стояла близо до него. Иска да ви съобщя, че е видял и Папи, освен това и Йо Йо е с него.

- Папи беше моят дядо, а Йо Йо беше неговата немска овчарка. Майк и Йо Йо бяха винаги заедно. Това е невероятно. Значи и животните продължават да живеят след смъртта?

- Всички живи същества продължават да съществуват. Вашият брат иска да ви кажа, че ужасно съжалява, задето ви е причинил толкова тревоги и болка. Моли ви да повярвате, че е добре и живее пълноценен живот.

- Не е необходимо да се тревожи за това. Просто му кажете, че ние го обичаме много и сме щастливи, че той е с нас. С нетърпение чакаме да го видим отново един ден.

- Брат ви казва, че той и всички тук... смее се..., включително Йо Йо ви чакат.

Когато по време на разчитане се появи животно, както в този случай, клиентите обикновено -ме гледат озадачено. Ние не мислим за това, че малката Флафи или Ровър оцеляват след смъртта. Но защо не? Животните са създадени от същата божествена сила, както и хората. Когато дойде едно животно, вибрациите са подобни на човешките. Характерните черти на домашните любимци (а те наистина ги притежават) са много ясни. Често едно животно ще изрази това, че е харесвало определена храна или че е обичало да седи на определен стол. Подобно на хората, животното понякога може да опише в детайли как точно е починало или колко трудно му е било да преглъща храна, когато е било болно, или пък накрая колко мъчително е било за него да ходи.

Онова, което ще ви разкажа сега, е прекрасна история от едно разчитане от английски медиум, който вече не е сред живите. Смятам, че тя показва наистина безусловната любов на животните.

Имало едно време един обикновен фермер, който живеел в Англия. Както се случва понякога, настанали тежки времена за неговото стопанство и накрая всички в семейството починали. Единственото нещо, което му останало в живота, било неговото старо, бяло, с хлътнали страни конче на име Пати, на което той помогнал да се появи на бял свят. Пати и нейният стопанин живели заедно много, много години, докато не дошъл денят, когато било ред на кончето да напусне този свят. Фермерът останал сам и обезумял от скръб. След години, когато съдбата отредила фермерът да премине в отвъдния свят, той се събудил като дух и открил, че се намира на една прекрасна поляна. Не знаел къде се намира и си помислил, че сънува. Погледнал към хълма в далечината. Внезапно от там в галоп към него се спуснал един кон. Това била неговата стара приятелка Пати, но тя изобщо не била стара, с артрит и с хлътнали страни, както той си я спомнял. Вместо това, тя била красива, млада и изпълнена с енергия кобила. Колкото повече се приближавал конят, толкова по-ясно фермерът осъзнал, че това наистина е неговата Пати и чувствал нейната любов. Именно обичта на Пати го направлявала в духовния свят.

Обичта, която ни свързва с нашите домашни любимци, не ни напуска и в отвъдния свят. Любовните връзки, без значение с кого са, продължават завинаги.