Разговори с небесата Посланията на един медиум за живота след смъртта Джеймс Ван Прааг



страница7/9
Дата11.01.2018
Размер2.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава 8

СРЕЩИ С ЛЮБИМИ ХОРА
Аз лично вярвам, че най-важната част от моята работа е да разсейвам силата, която придаваме на страха. Той е не само една илюзия, но най-голямото препятствие в личностното израстване и за потенциала на човешките същества да се усъвършенстват. Страхът води до вътрешен конфликт у хората и им отнема чувството за лична свобода. Когато изпитваме страх, ние не можем да обичаме и по заобиколен начин казваме сбогом на един живот, изпълнен с творчество и съзидателност.

Страхът е като порочен кръг. Когато ни завладее, ние се отказваме от истинския живот, след това привличаме онова, от което се страхуваме, и като последствие то се превръща в реалност. С други думи, старата поговорка: "От каквото се страхуваш, това ще ти се случи", е вярна. Не бива да забравяме, че нашите мисли създават реалността. Мисълта е творческата божествена енергия. Ние можем да я използваме, както намерим за добре, защото имаме свободна воля. Също така трябва да осъзнаем, че сме отговорни за резултатите от нашите мисли. Когато упорито разсъждаваме по определен начин, като например когато изпитваме страх, тази мисловна енергия оформя облика на нашия живот.

В началото на сеансите с моите клиенти аз ги информирам за степента, в която те са позволили на страха да завладее ума им, и как той влияе на телата им, на здравословното им състояние и на живота им като цяло. По най-простия възможен начин аз им помагам да почувстват този свой неприятел и да намерят начини, по които да променят вярванията, които са довели до техните страхове. Ако наистина ме разберат, те достигат до творчески способности, които са били скрити у тях.

В началото е много трудно. Хората нямат желание да се променят толкова бързо, особено след като десетилетия наред са били под влияние на семейната среда, обществото и религията. Но все пак аз успявам да посадя семената и да им помогна да видят всички възможности. Като отворя нова врата в тяхното мислене мога да ги направлявам да използват мислите си по позитивен начин, който е изпълнен с любов.

Един от най-големите страхове е страхът от загуба. За някои той се превръща в невъзможност да бъдат щастливи, да се радват и да водят пълноценен живот. Онези, които имат всичко, което желаят, в определен момент могат да почувстват, че не заслужават това щастие или че не са достойни за изобилието в своя живот. Други пък дори не могат да си представят един идеален и радостен живот, защото е прекалено хубаво, за да бъде истина. Те непрекъснато си мислят, че нещо лошо ще се случи, и обикновено става така. Често казвам на клиентите си да не забравят, че ние сме създадени от Светлината. Тя изпълва всичко и е винаги творческа, винаги изобилна. Дори и човек да не я вижда, трябва да вярва, че посредством Бог (Светлината) всичко е възможно. Бог винаги казва "Да!"; ние сме онези, които изричат "Не".

Този страх от загуба включва и страха от смъртта.

Аз определено вярвам (и това може би се дължи на часовете по психология, в които изучавахме Фройд), че на подсъзнателно ниво желанието и инстинкта да останем живи са най-силни. Много от нас в основата си са егоцентрични и дори не искат да приемат, че съществува край на живота, и затова се страхуват от смъртта. Този страх идва от факта, че смъртта е състояние, което ние не можем да контролираме. Тя е абсолютно непозната. Смъртта е отвъд нашите човешки усещания и рационалното логическо мислене. Ние не само че не знаем какво да очакваме от смъртта, но не знаем и къде ще отидем, ако изобщо отиваме някъде. Жалко е, че смъртта е последното, защото сме свикнали да мислим по този страхлив начин, непрекъснато подхранван от обществената примитивна гледна точка за смъртта, която подсилва нашия страх.

За мен е смайващо толкова много хора все още да вярват, че когато умрем, ние преставаме да съществуваме. Чувствам, че работата, с която се занимавам, е ценна, защото помага за разрушаване на тази гледна точка и за отваряне на ума на хората към нещо, което е отвъд техните физически сетива. В момента, в който предавам духовно послание от любим човек, обикновено животът на моя клиент се променя завинаги. Като гледам назад през годините, иска ми се да бях уловил тези невероятни преживявания на видеолента. Трудно е с думи да разкажеш за реакциите на хората, защото не е същото като да ги гледаш пред себе си с всичко, което става в душите им. С тази книга съм се опитал да споделя с вас някои от техните чувства. Когато се осъществи връзката между двата свята - физически и духовен - ставам свидетел на истинско чудо.

Съвсем разбираемо е, че когато идват при мен, хората са нервни. Обикновено това е тяхното първо съприкосновение със спиритуализма и те не разполагат с нищо, с което да свържат това изживяване, с изключение на малкото, което са чели, или неточните картини, които може би са видели във филмите или по телевизията. Когато пред мен стои клиент, който е нервен и притеснен, аз трябва от самото начало да направя всичко възможно, за да може духът да използва неговата енергия, както и моята. Информирам клиентите си, че енергията много прилича на електрически ток и ако те са нервни, ще се получат смущаващи вълни и мислите ще идват при мен неразбираеми. Колкото по-спокойни са те, толкова по-добра е връзката и за мен е по-лесно да видя мислите на духа. Най-важното нещо за мен е клиентите да ми повярват поне малко. Когато започна да им разказвам неща за тях, които никой друг не знае, те разбират, че не ги лъжа, и техните защитни прегради започват да се срутват. Тогава мога да продължа, да отворя врати за духа и да запозная клиентите си с неизвестното.

Един сеанс може да започне с назоваване на име или на отличителна личностна характеристика, или пък с описание на духа, който виждам. Може да бъде съвсем просто: "Вашият баща е тук и той ми казва, че е починал от инфаркт." В момента, в който човекът разпознае информацията и нейния духовен източник, цялата енергия в стаята се променя. Срещата се осъществява и радостно чувство изпълва въздуха. За клиента настъпва не само промяна в мисленето, но и физическа промяна - очите широко се отварят, долната челюст увисва, на челото избиват капки пот и сърцето ускорява своя ритъм. В този момент той иска да чуе повече и започва да говори направо с духа. Обикновено се налага да го помоля да се успокои, защото духът прави големи усилия да ми изпраща мислите си и ненужното вълнение може да повлияе на сигнала.

Освен че изпитва очевидна радост, клиентът става много емоционален и често започва да плаче. Плачът е смес от тъга, безкрайно удоволствие, щастие и облекчение. Когато говоря за характерните маниери и склонности на човека, клиентите ми осъзнават, че това наистина е техният свиден близък и че той изобщо не е мъртъв. В добавка, те наистина чувстват любовта на духа да се излива като живителен дъжд в стаята. Подробните описания продължават и всеки "Тома Неверни" се освобождава от своя скептицизъм и се изпълва с надежда. Печалните изражения скоро се променят и по лицата грее радост, блаженство и доволство. Нещо повече, посланията, изпълнени с факти, служат като доказателства, че след смъртта наистина съществува живот, и това има дълбок ефект върху всеки.

Когато срещата между хора от двата свята се осъществи, това може би е първият път, когато човекът от физическия свят разбира, че смъртта не му е отнела любовта, на която той се е радвал сред семейството и приятелите си на Земята. Вместо това, хората разбират, че техните скъпи същества са все още с тях и непрекъснато се интересуват от ежедневните им дела. Хората се изпълват със спокойствие, защото знаят, че ще се срещнат с тези, които обичат, когато дойде тяхното време да преминат в духовния свят. Те също осъзнават, че вече не могат да живеят по същия начин, след като са почувствали любовта и са чули доказателства от отвъдния свят и онова, което някога е било неизвестно за тях, вече не е. Със знанието, че няма смърт, те са свободни да живеят истински живот. Само за миг животът, белязан с печал, се превръща в живот, в който всеки ден и всеки миг са изпълнени с нещо ново.

Като осъзнават по нов начин, хората разбират, че трябва да дадат своя принос в живота на тази земя и вече не искат да губят безценното си време, което им остава. Те също така започват да гледат на живота със знанието, че всички сме едно цяло и онова, което влияе върху един живот, влияе върху всички. Те започват да се вглеждат във всяка своя мисъл и действие със сериозна отговорност, защото са разбрали с помощта на любимите си същества, че ще се изправят пред своите действия в духовния свят. Нещо повече, клиента ми получават информация от близките си в духовния свят, че Земята не е единственото място за срещи. Духовете също са се срещнали с членове на техните семейства, с приятели и съученици. След години раздяла, те отново могат да бъдат заедно с любимите хора, от които прекалено дълго са били отделени.

С други думи, никой не може да бъде самотен вечно.



Честита годишнина

Една от най-трогателните срещи се осъществи преди няколко години. Това беше среща между двама души, които имаха сериозна, изпълнена с любов връзка. По телефона ми се обади мъж на име Лари Грей. Той беше около 69-годишен, вежлив мъж, който говореше с дълбок театрален глас. Каза ми, че е чул за мен от приятел и се питал дали мога да му помогна да направи "нещо специално." Аз се поинтересувах какво е то. А той ми отговори, че наближава петдесетгодишнината от брака му и иска да я празнува с жена си.

Единствената пречка била, че тя е починала. Казах му, че това може да се уреди и определихме датата и часа.

Уреченият ден дойде. В 12.30 ч. на вратата се позвъни и аз отворих. Там стоеше Лари Грей, 197 см висок, облечен в приятен кафяв костюм в стила на 70-те. Аз му хвърлих бърз поглед и не можах да се сдържа да не помисля "Какъв приятен човек."

Лари проговори пръв.

- Здравейте, нали не ви притеснявам?

- Не, изобщо. Вие трябва да сте Лари Грей.

- Да, да, аз съм. Надявам се, че не съм закъснял или че не прекъсвам нещо.

Лари имаше навик да се извинява за всичко, сякаш да не нарани никого или да не му пречи.

- Не, не, изобщо, Лари. Аз ви очаквах. Моля, заповядайте.

Въведох го в стаята за гости и му предложих да седне на дивана. Той отново започна да говори и аз осъзнах, че Лари много обичаше да прави това. Трябваше да го прекъсна, защото в противен случай нямаше да имаме време за сеанса. Съобщих му моите опасения и той много любезно каза:

- О, толкова съжалявам. Виждате, аз съм един възрастен мъж и хората като мен обичат да говорят. Съжалявам. Разбира се, че основно вие трябва да говорите. Това е причината, поради която съм тук, нали? - засмя се Лари.

Аз седнах и му обясних как работя. Произнесох въвеждащата молитва и когато свърших, погледнах към неговата дясна страна и видях една красива брюнетка, облечена в стила на 40-те.

- Мисля, че Кей стои до вас - казах аз - облечена в светлорозова рокля. Тя много ми напомня на една актриса.

- Това е защото тя беше актриса. Ние се срещнахме в "Беркели" - отговори Лари.

-Тя ви нарича Любов моя - продължих аз. - Каза Любов моя, вместо името ви.

- Това е чудесно. Ние се наричахме един друг по много начини. Ах, колко стар изглеждам. Вече съм с побеляла коса.

- Тя казва, че се е омъжила за вашето сърце, а не за косата ви. - И двамата се засмяхме, а след това аз продължих: - Кей твърди, че имате прекрасен глас. Казва, че непрекъснато пеете.

- Да, това е вярно. Всяка събота и неделя ходя в Църквата на християнската наука и пея в хора. Така се занимавам с нещо. Хората там са много мили.

- Сега тя говори за вашата сватба. Струва ми се, че сте се оженили извън Калифорния, например в Ню Йорк?

- Да, Ню Йорк Сити. Може ли да ви каже и годината?

- Мисля, че ми съобщава 1940 г.

- Да, точно така. А какво ще каже за църквата? Ще съобщи ли името й?

- Нека видя.

Аз изчаках няколко минути и всичко, което разбрах беше, че става въпрос за някаква църква, посещавана от актьори.

- Ами, църквата беше точно зад ъгъла - отговори Лари - и всички артисти от театрите наоколо ходеха там. Ще ви каже ли къде живеехме?

Аз изпратих този въпрос на жена му по телепатичен път и след няколко минути казах:

- Тя говори за горната част на града. Струва ми се, че става въпрос за горната част на Уест Сайд, в много малък апартамент.

- О, това е добре, това е добре. Да. Районът, в който живеехме, беше известен като високия квартал на Вашингтон. Ах, това направо ме кара да потръпвам.

- Лари, тя споменава нещо за Филаделфия. Има ли някакви връзки с Филаделфия?

- Да.

- Тя спомена нещо за пътуване до Филаделфия с влак. Имате ли някакви роднини във Филаделфия? Разбирате ли какво има предвид?



- Да.

- Било е по същото време, когато сте се оженили. Живели сте в Ню Йорк, но често сте ходили до Филаделфия.

- След като се оженихме, аз трябваше да ходя до моята църква във Филаделфия всяка неделя за известно време, докато не я напуснах и не си намерих нова в Ню Йорк.

Аз започнах да се смея и плеснах с ръце.

- Това е добра причина. Страхотно. Ами, почакайте, нека видим какво друго ще ни каже. Тя съобщава, че когато е починала, е била самотна, но така е искала. Моли ви да не се тревожите за това.

- Да, аз бях много разстроен от това, Кей. За Бога, можеше да почакаш.

- Не, тя е трябвало да напусне Земята в подходящия момент. Кей е толкова приятна жена. Носи красива шапка. Изглежда, че и тя е от 40-те години. Казва ми, че е обичала да носи шапки и често ви е казвала: "Отивам в града, да си купя шапка."

- Да, това е вярно. Ах, колко отдавна беше. Но Кей наистина харесваше шапките си. Господи, тя имаше доста красива колекция. Винаги се обличаше толкова хубаво. Тя харесваше хубавите цветове и красивите неща.

- Все още е така. Тя ми говори за някакво пиано. Лари започна да се смее и настоя Кей да продължи да разказва за това.

- Тя твърди, че сте имали пиано у дома и тя е обичала да свири на него. Свирила е през цялото време. Също така споменава името на Вагнер. Говори ли ви нещо това?

- Да, говори ми. Това е невероятно! Аз купих пиано на Кей и то все още е в къщата. Но аз свирех, а не тя. Аз свирех, а тя пееше с мен. Ние бяхме страхотен дует. Спомняш ли си, Кей? О, да, аз още свиря на него. Вижда ли ме тя, когато го правя?

- Тя не само че ви вижда, но и стои на същото място от лявата страна, както го е правила приживе. Какво общо има Вагнер? - попитах Лари.

- Ами, ах, срамувам се да кажа това, но аз събирам стари плочи. Имам доста голяма колекция. Особено харесвам класическа музика и съвсем скоро си пуснах Вагнер на грамофона. Може би е лудост, но го слушах цял ден. Действа отпускащо. Предполагам, че това не е грях. Не съм наранил никого.

- Не - отговорих аз, - само игличката на грамофона.

След това й двамата доста се посмяхме, преди да продължа с посланията.

- Лари, Кей иска да знаете, че е била с вас преди това на гробищата.

- Е, днес е нашата годишнина и аз исках тя да знае, че я обичам и мисля за нея. Ти не се съмняваш в това, нали, Кей?

- Да, тя е много доволна. Харесва розите, които сте й занесли.

- О, това е нищо. Знаех си, че ще ги хареса.

- Така е - продължих аз. - Тя ми показва една крипта. В крипта ли е погребана?

- Да, така е. И аз ще бъда точно до нея.

-Тя ми показва вас с цветята. Интересно, поставя някакъв прът в ръката ви. Не знам какво означава това. Вие разбирате ли?

- Ами, така мисля. Когато отидох на гробището, трябваше да взема прът, за да поставя с негова помощ цветята пред криптата й. Нейното място е много високо. Може би за това говори.

- Да, за това е. И за пътя нагоре.

Кей започна да ми изпраща друго съобщение много бързо. Аз погледнах нагоре и й отговорих: "Разбрах... разбрах... благодаря." След това се обърнах към Лари:

- Нейният гроб от задната страна ли се намира? Малко трудно се стига до него. Пътят, по който се минава, е малко объркан. Гробът е отзад, надолу по едни мраморни стълби и след това встрани. Тя ми разказва подробно за това.

Лари не беше сигурен. Докато се опитвах да дешифрирам съобщението на Кей, аз наистина доста добре успях да объркам и себе си, и Лари в този лабиринт. След това продължих:

- Една дама стои до Кей. Тя има много характерен глас. Много театрален. Струва ми се, че е оперна певица. Тя отново ми показва пианото. Знаете ли защо?

-Да, разбира се. Това е Естер. Тя беше невероятна певица. Тримата работехме заедно в театъра. Естер беше моя учителка по пиано години наред. О, Боже, колко е приятно да се срещна и с нея.

- Тази дама иска да ви кажа, че там има голямо театрално общество. Много учители, които се занимават с музика и с обработка на гласовете. Макар че е различно от Земята, твърди тя. Музиката не е същата, като на Земята. Тя е много по-завладяваща. Естер казва, че там съществува чиста хармония. На Земя хората само говорят за това, но не се доближава много до истината.

- Красиви думи.

Разчитането продължи още известно време с неговата жена и с учителката и те си припомняха мигове от времето, когато са живели заедно на Земята. Беше такава прекрасна годишнина. Мислех си: "Какво ли още ще каже тя?" И тогава Кей го изрече:

- Лари, знаете ли нещо за Париж? Имам предвид, дали вие с Кей сте прекарали известно време там?

- Да. така беше. Какво казва тя?

- Тя иска да ви припомня за Айфеловата кула в Париж. Да ви кажа, че това са били едни от най-щастливите дни в живота й. Разбирате ли за какво пътуване говори тя?"

Лари се разплака. Той извади една салфетка, избърса очите си и погледна точно над мен.

- Това бяха едни от най-щастливите дни и в моя живот. Там прекарахме първия ден от нашия меден месец.

- Кей казва, че и останалата част от живота ви заедно е била като меден месец - добавих аз.

Лари се усмихна и аз продължих с нейното послание.

- Тя казва, че винаги ще бъде с вас, Лари, и... почакайте, казва, че иска да си отидете у дома и да й изсвирите една любовна песен на пианото.

При тези думи Лари се усмихна и каза:

- Господи, това наистина е Кей. Никога не знае кога да спре.

- И никога няма да се научи - добавих аз.
Чарли

Очарованието на моята работа се дължи в голяма степен на това, че осъществявам срещи между хора, които се обичат. По този начин разсъждавах, докато един ден телефонът ми иззвъня. Операторът ми съобщи, че една глухоняма жена иска да говори с мен. Аз казах "Добре" и операторът се зае да превежда нашия разговор. Дамата се казваше Сюзън, беше много депресирана и настояваше за разчитане. Искаше да знае дали може да се проведе. Аз предадох на оператора утвърдителния си отговор и определихме дата.

В деня на разчитането не бях сигурен дали ще се получи нещо. В единадесет часа на вратата се позвъни. На прага стояха две жени - едната доста слаба, с тъмна коса, другата беше малко по-едра и имаше червеникава коса. Слабата жена се представи като Кати и ми каза, че тя ще бъде преводачът.

Аз ги поканих и им предложих по чаша вода.

- Надявам се, че не е било трудно да намерите мястото - казах аз.

Погледнах зад себе си и видях, че Кати е заета да превежда със знаци на Сюзън. Когато се преместихме в стаята за сеанси, ние решихме, че най-добре ще бъде Сюзън да седи пред мен, а Кати да стои зад мен и да превежда.

В началото им обясних как протича процесът на комуникация с духове. Като кореняк нюйоркчанин, аз говоря доста бързо, но Кати през цялото време се стараеше да не изостава. Бях впечатлен колко бързо може да предаде онова, което казвах. Когато се връщам назад към тази среща, винаги си спомням как се чувствах и какво си мислех, особено за любовта и за изцелението, с които беше изпълнена работата на Кати. Бях впечатлен от преводаческите й способности, както и тя от моите умения.

Започнах разчитането на Сюзън като й направих портрет. Когато правя подобно нещо, обикновено държа бележник и химикалка, настройвам се към енергията на индивида и пиша или чертая моите впечатления. Понякога го правя в началото на сеансите, за да улесня комуникацията по време на разчитането. Ако дам на човека правилна информация за него, той разбира, че не съм измамник. Съмненията биват стопени и процесът на комуникация с духа е много по-лесен. Сюзън изглеждаше ужасно самотна и безкрайно упорита. Аз описах семейството й, което беше доста затворено и не обичаше да общува. Казах й, че глухотата й се дължи на две малки костици в ушите, които не са били напълно развити при нейното раждане. Тя потвърди, че съм прав, и изглеждаше доволна, че можах да й дам такава специфична информация. След като приключих с портрета й, казах молитвата и започнах комуникацията с духовния свят. Веднага започнах да получавам информация за нейния дом.

- Доста странно е, но виждам нещо, което мисля, че е вашата къща. Имате ли кафяв диван под прозореца, с цветно одеяло или покривка върху него?

След като си размениха знаци с преводачката, Кати ми предаде отговора на Сюзън.

- Да, точно така. Той е непосредствено под прозореца и върху него има одеяло, но то не стои там през цялото време.

Трябва да кажа, че беше доста по-различно да получавам отговор от човек, който стои зад мен, дори това да е преводач.

- Има няколко снимки върху метална поставка от дясно на дивана - продължих аз. - Също така виждам нещо, което ми се струва като пластмасови или копринени цветя на рафта. Разбирате ли това?

- Да, това е напълно вярно.

- Освен това виждам един оранжев килим. Той е протрит на няколко места, особено пред вратата. Мисля, че това е входната врата на апартамента ви. Също така виждам кухня. Изчакайте. Не знам кой ми дава тази информация. Нека попитам.

По телепатичен път помолих духа да се представи. Не последва отговор и аз седях силно озадачен. След това видях много снимки върху хладилника и ги описах на Сюзън.

- Виждам много снимки върху хладилника. Повечето от тях са на едно куче.

Сюзън започна да се смее. Тя ми каза, че това са снимките на нейното куче. Аз продължих и внезапно бях изпълнен с невероятно много любов, която нахлу в стаята. Това изглеждаше любов, която беше необичайно благородна и безусловна. След това промълвих... "Чарли."

При тези думи Сюзън започна истерично да плаче. Аз бях напълно объркан и се вторачих в нея, като чаках да чуя отговор или обяснение. Очевидно бях уцелил болното й място и очаквах да разбера какво беше то.

Кати изрече вместо Сюзън:

- Да! Чарли беше моето куче. Чарли е причината да бъда сега тук. Той почина преди два месеца и ми липсва страшно много.

Почти не можех да повярвам на онова, което чувах. Разбрах защо ми беше толкова трудно да разбера от кого получавам послания. Очевидно информацията идваше от куче! То ми показваше нещата, които разбираше.

Сюзън беше заета да обяснява на Кати с помощта на знаци и Кати накрая изрече:

- Сузи ми казва, че Чарли е обичал да седи непрекъснато на дивана и неговото любимо място е било одеялото. От време на време той забивал нокти в килима пред вратата и се държал сякаш заравя нещо.

- Разбирам. Стори ми се странно да виждам картините от такава ниска гледна точка, но сега разбирам защо. Аз съм гледал през очите на Чарли.

След миг разчитането продължи.

- Чарли ви предава огромната си любов. Той ми показва червена светлина и ми казва, че е правил нещо с нея.

Сюзън беше безкрайно развълнувана и трескаво обясняваше нещо на Кати.

- Да, това беше светлината, която ми позволяваше да разбера, че телефонът звъни. Чарли идваше до мен и ме побутваше, докато не погледна и не я видя. Беше страхотен! Притежаваше много човешки качества.

- Предава ми, че е имал красива червена каишка със скъпоценни камъни... ами, струва ми се, че са диаманти. Мисля, че не са истински.

Сюзън се засмя и ни каза, че не са истински, но наистина са блестяли. Тя каза, че много се е разстройвала, когато хората са се шегували с Чарли за "женската му каишка".

След като се посмяхме, аз продължих.

- Чарли описва как сте го разхождала до магазина на ъгъла, за да купите хляб и мляко.

- Да, така беше.

След това аз започнах да се смея. Чарли ми изпрати една много забавна мисъл и аз предадох посланието.

- Той ми казва, че не е харесвал къпането в мивката.

- Да. Всеки петък вечер го къпех и вие сте прав, гой изобщо не харесваше това. Борехме се през цялото време. Мисля си, че след време свикна. Мога ли да попитам нещо?

- Да, разбира се.

Сюзън започна да плаче и да задава въпроса си с помощта на своите ръце.

- Изпитвал ли е голяма болка, докато умираше? И може ли да му кажете, че съжалявам.

- Имал ли е проблеми с краката по това време - попитах аз. - Имам предвид, можеше ли да ходи? Защото чувствам болка от дясната страна.

- Не до самия край. Беше на медикаменти.

- Знаете ли дали е имал диабет?

- Да, имаше. Също така страдаше и от бъбреци. Каза ли ви това?

- Да, предава ми какво не е било наред със здравето му преди смъртта. Също така ми казва, че ви обича много и че сте го облекчила. Вие ли му помогнахте да заспи вечния си сън?

- Да, но не исках.

- Вашето куче е изпитвало силни болки накрая. Вие наистина сте му помогнала. Знаете ли това?

Сюзън не отговори. Само наведе глава и я поклати в знак на съгласие.

- Чарли все още спи при вас в края на леглото. Разбирате ли това послание?

- Да. Той винаги се качваше върху леглото през нощта. Аз се събуждах и виждах главата му на възглавницата до себе си.

- Познавате ли някого с име Айви? Зная, че е странно, но ми се струва, че това е името.

Сюзън започна да мисли, но не можа да си спомни. След няколко минути тя се досети:

- Да! Аз говорих с нея по телефона миналата седмица. Тя ми помага да си намеря ново куче. Много е трудно човек, който има проблеми със слуха, да си намери куче и тя ми каза, че може би ще успее да направи нещо.

- Получавам много силни вибрации или усещания от вашия домашен любимец, който твърди, че ще си вземете друго куче и скоро няма вече да бъдете самотна. Чарли казва, че ще ви помогне и ще се увери, че другото куче знае какво да прави. Между другото той ми показва бяло куче. То много прилича на хъски.

Сюзън силно се развълнува.

- Това е породата, която Айви се опитва да ми намери.

- Ще го имате, не се тревожете. Чарли ми казва, че никога няма да бъдете самотна!

След това ние благодарихме на света на духовете за помощта и аз ги помолих да помагат на Сюзън в нейния земен път.

Както казах по-рано в тази книга, животните също оцеляват след смъртта. Когато те преминат в духовния свят, приемат тази промяна като естествено събитие. Ние наистина можем да се поучим от тях. Често ме питат: "Къде ще отиде моят домашен любимец?" Той също се отправя към небето. Отива в един много красив свят - същото място, където отиват и хората. Когато едно животно почине, то бива посрещнато от човешките същества, с които се е срещнало на Земята. Ако там няма никой от тях или ако едно животно не е прекарало земните си дни с хора, то често бива посрещнато от духове, които се грижат за него. Те са щедри, любвеобилни души и го поемат, докато в духовния свят не пристигне член на семейството, който е свързан с животното със силна любов. Обикновено тези, които се грижат за животните, са обожавали животни и на Земята.

Доста често наскоро починалите животни се връщат в земния си дом. Често те седят на същия стол, спят на същото място и ви наблюдават отблизо. Те си спомнят нежността и любовта, която са получавали от вас на Земята, и често се връщат, за да ви наблюдават и защитават.

Затова, моля ви, никога не приемайте едно животно или друга форма на живот като притежание. Ние сме тук, за да споделим мистерията на божествения план на любовта за всички Божии същества.

Болестта на Алцхаймер

Бавната и мъчителна смърт от болестта на Алцхаймер не само лишава живота на човека от достойнство, но и на моменти е нечовешка. Всяка година стотици хиляди хора заболяват от нея и изпитват ужасно страдание. Болестта на Алцхаймер е състояние, при което нервните клетки в мозъка дегенерират и той се свива. Заболяването е придружено със забравяне, загуба на паметта и дезориентация за времето и мястото. В крайните фази човек може да страда от сериозни психози, включително халюцинации и параноя.

Все още не е известна причината за това заболяване, но има няколко теории. Някои учени смятат, че то е генетично, а други мислят, че влияние оказват фактори от околната среда, като оловото или други метали. Едно нещо е сигурно. Колкото повече се увеличава възрастното население, толкова по-често семействата и здравните работници ще се срещат с това страдание. Аз искрено се надявам, че ще се направят нови изследвания и ще бъде намерен начин, за да се сложи край на това опустошително заболяване.

Хората са ми задавали много въпроси за приятели и членове на семействата им с болест на Алцхаймер, като. Може ли да ме чуе? Вижда ли ме? Къде е сега? Все още ли е тук? Мъртъв ли е? Душата напуснала ли е тялото? Може ли душата да продължи да живее? Какво може да ми разкаже за живота си?

Един ден аз имах среща с очарователна дама на име Сидел. Тя беше насочена към мен от близка приятелка. В началото на разчитането спомена, че баща й е починал и тя трябва да разреши някои свои проблеми. Тя най-вече искаше да знае дали той е намерил покой.

Когато започнахме сеанса, в първоначално аз имах много силното усещане, че Сидел е ужасно нервна и несигурна не само по отношение на разчитането, но и за своето бъдеще. Изглеждаше, че много въпроси се въртяха в главата й. Уверих я, че се надявам нейните страхове и тревоги да изчезнат след общуването с духовния свят и започнах да се настройвам към нейната енергия. Незабавно разбрах, че между нея и майка й има известна враждебност.

- Сидел, говорите ли си с майка ви?

- Да, говорим си.

- Нямам намерение да се бъркам в личния ви живот, но имам чувството, че не се разбирате добре.

- Не съм сигурна, но ми се струва, че знам какво имате предвид.

- Изглежда сякаш тя на моменти е като товар за вас и вие губите търпение.

- О, да. Това е вярно. Трудно ми е, когато разговарям с нея.

Сеансът пое в друга посока и аз почувствах нещо като отворена врата зад себе си, през която нахлу върволица от хора.

- Внезапно почувствах, че сякаш стаята се изпълни. Почакайте... нека да видя кой е тук.

Аз затворих очи и видях фигура на мъж. Той стоеше изправен и имаше много сериозно изражение. Имах чувството, че не разбира какво става.

- Сидел, мисля, че баща ви е тук. Струва ми се, че нещо не е било наред с главата му, преди да почине, защото имам ясно впечатление, че областта на главата е била засегната от заболяване. Също така имам усещането, че той е в болница или в клиника за продължителен период от време. Бил ли е на легло дълго време?

- Да, баща ми страдаше от болестта на Алцхаймер от тринадесет години.

- О, Боже, ето защо се чувствам толкова неразбиращ. Той не може да повярва на всичко това. Трябва да кажа, че все още не се чувства в пълно съзнание. Имам предвид, че се оглежда и таи някакво чувство на недоверие.

- Ами, не мисля, че той вярваше в тези неща.

- Може и така да е, но... Вашият баща иска да ви благодари за запалената свещ. Разбирате ли това?

- Да, когато беше болен, запалих свещи, за да му помогна да премине в отвъдния свят.

- Той иска да ви благодари за това и за молитвите. Те наистина много са му помогнали. Казва, че все още е объркан, но малко по малко започва да разбира нещата. Погребението в храм ли беше?



- Да.

- Той е бил там. Казва, че ви е видял всички. Но е бил малко изненадан от броя на хората. Казва, че е очаквал два пъти повече.

- Той имаше толкова много приятели, но тъй като беше далеч от живота дълго време, накрая не му бяха останали много.

- Кой е Джак?

- Това е той. Джак е неговото име.

- Той споменава едно африканско одеяло и говори за снимки. Видял е всички снимки. Излагали ли сте снимки на баща ви, които да показват различни етапи от неговия живот?

- Да, точно така. На погребението подредих на едно от неговите африкански одеяла снимки. Исках чрез тях да представя целия му живот.

- Коя е Роуз?

- Неговата майка.

- Той иска да знаете, че тя е дошла да го посрещне, когато е преминал в духовния свят. Той не я е бил виждал от дълго време. Вярно ли е?

- Тя е починала, когато той е бил дете.

- Роуз е много забавна. Знаете ли, че тя ви наблюдава, когато сте в кухнята. Също така харесва дрехите, които носите. Показва ми ефирни рокли.

Сидел се засмя на глас и ми благодари за това, че има възможност да говори със своята баба.

- Изобщо не я познавам, но съм щастлива, че тя е около мен.

Джак отново започна да говори и аз продължих да предавам посланията му.

- Баща ви споменава името Марк и казва, че той му е помогнал.

- Марк е моят брат. Това е много интересно, защото Марк пое бизнеса на баща ми, след неговата смърт.

- Знаете ли дали Марк носи копчетата за ръкавели и иглите за вратовръзки на баща ви?

- Да, носи копчетата за ръкавели.

- Знаете ли, че на стената в офиса му има награди и грамоти?

- Да, той е в офиса на баща ми и той изглежда точно по начина, по който баща ми го остави. Наградите са за най-добър търговец. Те са на стената зад бюрото.

- Баща ви ми показва своя тъмнозелен стол. Той е същият, на който седи брат ви в офиса. Моля ви, попитайте го дали има разкъсано или сцепено място на седалката. Мисля, че е от дясната страна, под крака му, когато седне.

- Това звучи странно. Но, знаете ли какво? Марк споменаваше, че трябва да купи нов стол, защото старият е доста износен. Не знам дали е скъсан, но няма да забравя да го попитам. Това е просто невероятно.

Много рядко се случва клиент да поиска бизнес-съвет от отвъдния свят. В такива случаи аз съобщавам, че не е задължително някой от духовния свят да знае как ще се развият нещата на Земята. Както казах по-рано, прекалено много фактори играят роля, включително и законите на кармата. Казвам на клиентите си: "Ние можем да попитаме духа, но моля ви да разберете, че трябва да вземате собствени решения. Не е задължение на духовете да казват как да управлявате живота си или бизнес делата си“.

Информирах и Сидел за същото и тя отговори, че иска съвет от баща си, защото бизнесът е бил негов.

- Аз съм сигурна, че той ще ми даде ценен бизнес-съвет.

Предадох й онова, което получих.

- Знаете ли дали вашият брат обмисля възможността да си намери партньор?

- Не съм сигурна, но ще го попитам.

- Добре. Баща ви ми казва, че вече е много трудно да се изкарват пари с тази работа. Доста тежко е. Но той смята, че трябва да почакате, защото нещата ще се променят и накрая вие ще продадете тази фирма.

Сидел ахна. Тя каза, че нямат намерение да я продават. Или поне плануват да задържат бизнеса в семейството, колкото е възможно по-дълго.

- Вашият баща казва, че се е тревожил прекалено много за бизнеса си и това му е отнело доста време от живота. Не иска и вие да продължавате по същия начин. Той смята, че щяло да бъде по-добре, ако е имал повече време на Земята, за да се занимава и с други неща, а не само с работа. Смята, че е щял да направи много повече, ако е живял по друг начин. Бил е строг и взискателен към работата. Искал е всичко да бъде идеално, за да докаже себе си. Казва, че би могъл да научи много неща от вас.

Сидел много се развълнува, както и нейният баща. След това той заговори за майка й.

- Той се безпокои за вашата майка. Казва ми, че много са се карали. Част от него все още я обича и сега той я разбира по-добре. Тя не е щастлива, защото очаква другите да направят всичко вместо нея. Вие трябва да живеете свой собствен живот. Кажете й това.

- Ще го направя.

Аз попитах Сидел дали има някакви въпроси към баща си. Нейният въпрос ми помогна да променя мнението си за хората, които страдат от болестта на Алцхаймер.

- Къде е бил баща ми, когато страдаше от тази болест? Имам предвид, къде беше неговият дух? Дали го беше напуснал и отишъл някъде другаде?

- Баща ви намира вашия въпрос за интересен и казва, че ще се опита да отговори, колкото е възможно по-ясно. Между осъзнаването в земния и в духовния свят съществува разлика. Той твърди, че по-голямата част от времето не е съзнавал положението си и се е чувствал като в просъница. Но споменава, че е имало моменти, в които за него е било напълно ясно, че е извън своето тяло и онова, което той мисли, че е бил неговият дух, е гледало към тялото му на леглото и към хората в стаята. За него е било трудно, защото не е имал ясна представа за времето и пространството, така както всички ние имаме на Земята.

- Виждал ли е други духове около себе си?

- Той е чувствал някаква енергия наоколо, но преди да почине не е знаел какви са тези хора. Казва, че неговият баща и Роуз са дошли да го вземат.

Казах на Сидел, че и много други от духовния свят, които са страдали от болестта на Алцхаймер, са давали подобни отговори. Някои от тях не са осъзнавали къде се намират. Някои са били в състояние на сън по време на цялото заболяване. Други често са били извън телата си и са виждали своите семейства и много пъти са се опитвали да им предадат нещо.

Сидел продължаваше да настоява.

- Защо той трябваше да преживее това заболяване?

- Той не мисли, че ще го разберете правилно, но независимо дали вярвате, или не, той го е избрал, преди да дойде на Земята. Твърди, че е трябвало да го изживее, за да се уравновесят нещата.

След това добавих моето разбиране за ситуацията: в много случаи един дух трябва да премине през някакво заболяване, за да го надмогне, да стане по-силен и да прекъсне връзката, така че то да не засяга други членове на неговото семейство.

След този сеанс, който аз проведох преди много години, със Сидел станахме добри приятели. На всеки няколко месеца тя ми звъни, за да види как съм, и съвсем наскоро ми съобщи:

- Не зная дали си спомняш това, но в едно от първите разпитания, аз попитах баща си за нашия бизнес. Той каза, че ще намерим партньор и накрая ще продадем фирмата. Просто исках да ти кажа, че брат ми от няколко месеца има партньор, а точно сега подписва документите, за да направи продажбата.

История от планините

Следващият сеанс е един от най-благодатните моята кариера. Една година след него се появи новината за невероятните подробности, които са станали известни, и шоуто на Ен Би Си "Неразгадани мистерии", искаше да го пресъздадем. Няколко месеца по-късно работещите в това предаване се опитваха да намерят човек, който да изглежда като мен. След още няколко месеца шоуто беше записано. От момента на неговото записване преди две години, то стана един от най-популярните епизоди в историята на "Неразгадани мистерии" и често се излъчва по кабелния канал "Лайфтайм". Това е един от сеансите, които си спомням най-ярко.

Беше през юни 1995 г. Аз седях в своя апартамент и чаках следващия си клиент. Погледнах разписанието си, но не можах да се сетя кои бяха хората, записани за 6 часа - Дон и Сю Ръскин. В шест без пет двойката пристигна. Спомням си първата реакция, когато ги видях. Мъжът не изглеждаше добре. В действителност той ми се стори доста болен и си помислих, че жената с него е негова дъщеря, но се оказа, че тя е съпругата му.

След като казах молитвата си, аз веднага забелязах, че няколко духа ме заобиколиха. Чувствах, че повечето от тях са жени, но имаше и много силна мъжка енергия. Започнах да говоря за чувствата и наблюденията си, като се надявах, че присъстващите духове наистина са онези, с които двойката искаше да комуникира.

- Трябва да ви кажа, че когато влязохте през вратата, имаше един млад мъж, който стоеше зад вас, Дон. Изглежда, че е починал млад. Имате ли син в духовния свят?

Те се спогледаха изумени. След това Дон много бавно вдигна очи към мен и потвърди, че това е вярно.

- Да.

- Той казва, че ви обича много, много и че няма от какво да се страхувате. Той наистина ви обича. Обича ви. Не престава да ми казва това. Инициалът А означава ли нещо за вас? Може би е познавал някого на име Адам?



- Не мисля така - отговори Сю.

Аз погледнах към Дъг и му казах за неговите майка и баща.

- Вашият син казва, че майка ви и баща ви също са тук тази вечер. Те тримата в момента си държат ръцете. Говори ли ви нещо инициалът М?

- Да, това е моят баща. Неговото име беше Майк - отговори Дъг.

- Освен това тук има една дама, която се казва Лили, Мили или Ели.

Сю се намеси:

- Това е сестра ми. Тя също почина.

- Наричали ли са я още Бебе?

- Да, наред с другите й имена.

- Сестра ви е много забавна. Тя и банда ви се смеят заедно. Разбират се добре. Но вашият син иска да говори. Казва, че той е почетният гост тази вечер. Бил ли е в болница?

- Да.

- Той казва, че му е било много неудобно. Смъртта му беше ли голяма изненада за вас? Той твърди, че хората са били шокирани. Казва, че всичко е било много неочаквано. Изглежда като някакъв инцидент. Имал ли е наранявания по главата?



- Да, точно така.

Семейство Ръскин се хванаха за ръце и се вкопчиха здраво един в друг.

- Той ми показва, че е чувствал болка в главата. Също така мисля, че и вратът му е бил наранен. Прекарал ли е известно време в хеликоптер? Защото ми говори за пътуване с хеликоптер.

- Да, беше закаран с хеликоптер до болницата.

- Имам много силно усещане, че той се изкачва. Показва ми планина. Също така чувствам, че е имало подхлъзване или падане. Разбирате ли?

Двамата съпрузи започнаха да плачат и потвърдиха, че информацията е вярна.

- Той казва, че винаги е знаел - продължих аз, - че нещо подобно ще му се случи. Винаги е живял на ръба. Нищо не сте могли да направите. Трябва да спрете да се обвинявате за това, защото не сте могли да го спрете. Той някога възнамерявал ли е да се отдаде на въздухоплаване? Показва ми делтапланер. Казва, че ако не е бил загинал при катерене в планината, е щял да умре при въздухоплаване.

Дон проговори:

- Той винаги е имал много авантюристичен дух. Винаги е правил такива неща.

- Обичал ли е фотографията? Казва, че е правил снимки по целия свят. Знае, че сте разглеждали албумите. Казва, че там не можете да намерите нито една снимка, която да даде представа за мястото, където се намира. Цветовете на небето... Те са толкова богати. Неописуемо е! Светловиолетово и розово. "Не се тревожете за мен - казва той. - Тук участвам в невероятно приключение." Кой е Там или Тами?

- Това е сестра му.

- Ще й кажете ли, че той я обича и й благодари за всички добри пожелания, мисли, молитви и за нейната любов. Тя означава много за него!

- Да, разбира се, че ще й предадем.

- Знаете ли дали племенницата му е написала писмо или картичка?

- Да, така мисля - отговори Дъг. - Това беше на погребението.

- Вашият син я е обичал. Моля ви, кажете й. Той също така споменава човек на име Марк. Познавал ли е човек с това име?

- Да, той беше негов добър приятел.

- Поздравете го от Дъг. Моля кажете му, че той непрекъснато ще бъде до него и завинаги ще останат добри приятели.

След това погледнах към Дон, който не изглеждаше толкова добре. Осъзнах, че скръбта напълно е завладяла живота му и той изглеждаше като една празна раковина. Съобщих му за тревогите на неговия син за здравето му.

- Дон, Дъг казва, че трябва да внимавате да не получите язва. Той твърди, че имате проблеми със съня. Ходили ли сте на лекар за това?

- Да, миналата седмица. Той ми предписа таблетки за сън.

- Той иска да ви кажа и на двамата, че сте помогнали да изживее най-пълноценно живота си. Винаги сте го подкрепяли. Винаги сте вярвали в него. Вие сте страхотни. Страхотни сте, казва той. Имало ли е негова снимка на погребението?



- Да.

- Той ми показва поставка с много снимки върху нея и в средата има една голяма снимка. Твърди, че много сте се затруднили, докато изберете тази централна снимка.

И двамата се засмяха и след това Сю проговори.

- Търсихме навсякъде. Имаме много снимки на Дъг, направени по време на различните му пътувания.

- Той е видял колко много снимки сте поставили и мисли, че не е било необходимо да се затруднявате толкова.

- Така искахме. Това беше представяне на целия му живот.

- Дъг ми казва, че на погребението му е имало музика. Казва, че тя е била с шотландско или ирландско звучене, като Ения.

- Ения е точно онова, което пуснахме! - каза Сю. Аз погледнах към Дон, тъй като Дъг адресира следващия си въпрос към него.

- Дон, спортувате ли редовно? Тъй като Дъг ми показва кон. Защо двамата заедно не отидете да се позабавлявате, като яздите заедно?

- Моят най-добър приятел и аз го правим - отговори Дон.

- Забавлявай се татко. Моля те, забавлявай се и заради мен. Просто се забавлявай.

В този момент последва един много интригуващ въпрос и неговият отговор ме смайва и до днес.

- Имате ли негова снимка, от която сте извадили няколко копия или е била репродуцирана? Той се смее на нея, защото изглежда, че в нея има някаква шега.

- Тази снимка беше направена, когато бяхме на едно пътешествие. Дъщеря ни забеляза, че в средата има светло петно, което изглежда като облаче пушек и е с формата на сърце. Тя видя думите "Обичам те!" в сърцето.

- Той казва: "Аз направих това" и се смее. "Разбирате ли? Това бях аз. Това бе моят подарък за вас. Мислете за снимката като картичка от небето“.

Последната информация показа още веднъж, че силата на любовта преминава всякакви граници. Останалата част от сеанса продължи с майката и бащата на Дон и с неговата леля, Беа. Всеки от тях подробно описваше как си спомня Дон като малко дете. След това дойде Дъг и говори до края и с всяка своя мисъл той ни представяше смайващи доказателства за живота след смъртта.

Аз попитах Сю:

- Изрязвали ли сте статии от вестници?

- Да.

- Всички са стояли около вас и са ви наблюдавали докато ги изрязвате. Кога е било това?



- Миналата седмица. Във вестника имаше голяма статия за Дъг, свързана със смъртта. Тя не беше конкретно за неговата смърт, а за планината Фуджи.

- Смятате ли да направите нещо от рода на възпоменателна книга? Той казва, че сте я подредила вече, но все още не сте залепила снимките. Просто сте ги пъхнала там. Дъг знае за това.

Те двамата се усмихнаха и аз продължих.

- Киото. Какво означава това?

- В Япония е, много близо до мястото, където случи инцидентът. Ние бяхме с него в Киото.

- Имал ли е той велосипед, планински велосипед? Знаете ли за него?

- Изпратиха ни го у дома.

- Той споменава колко много харесва снимката, която му е направена в подножието на планина Фуджи. Имате ли я?

- Ами, има някои снимки от изкачването, които се проявяват сега и все още не сме ги получили.

- Ще запомните ли за тази снимка?

- Да, разбира се.

Срещата продължи още четвърт час. Семейство Ръскин напусна къщата ми с много по-различни чувства от онези, с които дойде. Изразът на лицето на Дон беше сигурен знак, че той е поел по пътя на възстановяването. Те знаеха не само, че техният син все още е жив, но и че през цялото време е около тях.

По-късно разбрах, че Дъг Ръскин не е бил просто един обикновен син. Той изглежда като ангел от небето. Прекарал е няколко години като е пътувал до различни страни и е помагал на бедните. Той дори е плувал през бурни води с раници с храна на гърба, за да може да им помогне. Имал е приключенски дух, но е бил грижовен и всеки, чийто живот е бил докоснат от това момче, е усетил неговата светлина.

Около два месеца след това първо разчитане телефонът позвъня и от другата страна на линията беше Сю Ръскин. Тя ми съобщи, че току-що е получила пощата. Групата, която се изкачвала заедно с Дъг, й беше изпратила снимките. Тя каза:

- Първата снимка, която извадих, беше една, на която Дъг, усмихнат до ушите, стои в подножието на планината Фуджи.
Част III

СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница