Разлики уилиям Макдоналд

„Тайната на беззаконието“ се споменава единствено във 2 Солунци 2:78. Тук Павел казва, че „тайната на беззаконието вече действува, но не се открива само докато се махне Оня, който сега я възпира; и тогава ще се открие беззаконният...“ Даже в ранните дни на Църквата вече е действал дух на беззаконие. Имало е много антихристи. Но пълното развитие на беззаконието е било възпирано от една неназована Личност (която ние вярваме, че е Светият Дух). Когато тази възпираща личност се оттегли (Светият Дух ще престане да обитава постоянно на земята при Грабването) беззаконният, Антихристът, ще се качи на историческата сцена. Той ще бъде самото въплъщение на греха и беззаконието. Светът никога по-рано няма да е виждал толкова злина, концентрирана в едно човешко същество.

„Тайната на вярата“ се отнася до същността на християнското учение или до това, което наричаме християнска вяра. Тя е наречена тайна, защото много от нейните истини са били напълно неизвестни в старозаветните времена.

В буквален превод 1 Тимотей 3:16 гласи:

„Велика наистина е тайната на благочестието. Тоя, който се изяви в плът, беше оправдан в Духа, беше проповядван между народите, беше повярван в света, беше възнесен в слава.“

Стихът не казва пряко за кого става дума, но описанието подхожда само на една личност — на нашия Господ Исус Христос. До времето, когато Христос дойде на света, хората никога не бяха виждали съвършено благочестие в един човешки живот. Но Господ Исус дойде и показа на практика какво представлява абсолютно благочестивият човек.

Когато Павел казва, че тайната на благочестието е велика, той няма предвид, че тя е особено мистериозна, а по-скоро, че истината за личността на Христос е чудна и прекрасна.

Тайната на благочестието е пълна противоположност на тайната на беззаконието. Първата представя един човек, който изцяло олицетворява светостта. Втората представя живото въплъщение на греха. Това е драстичният контраст между Христос и Антихриста.

Тази тайна е съвсем ясно дефинирана. Седемте звезди от видението на Йоан представляват ангелите или посланиците на седемте църкви в Азия. Седемте златни светилника са седемте църкви. В следващите две глави Господ се обръща с писма към ангелите на седемте църкви. Тези писма могат да се разбират по три различни начина:

1. Те са седем буквални писма, изпратени към седем буквални църкви, съществували по времето на Йоан.

2. Те дават един предварителен хронологичен преглед на състоянието на Църквата от времето на апостолите до края на епохата на Църквата.

3. Те описват състояния, които могат да се срещнат в Църквата по целия свят и по всяко историческо време.
Тайната на Бога (Откровение 10:7)

Когато седмата тръба в 10-а глава на Откровение затръби, ще се изпълни тайната на Бога. Звученето на седмата тръба се съпровожда от силни гласове на небето, които казват: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.“ (Откровение 11:15) От това разбираме, че седмата тръба затръбява в края на голямата скръб, когато Христос се завръща на земята, за да царува. (Откровение 11:17) Тогава светиите, останали верни на Господа по времето на скръбта, ще бъдат възнаградени, а враговете Му ще бъдат погубени. (ст. 18)

Тогава ще се изпълни тайната на Бога. Злото, което е било така устойчиво и привидно е тържествувало, ще бъде поразено — привидното бездействие и безразличие на Бога към човешката злина ще бъде прекратено. „Тайната на Бога е изпълнена завинаги; славата на Бога блести като слънце; вярата изцяло се оправдава, шепотът на съмнението замлъква навеки.“ (Ф. Грант.)
Тайната на Вавилон (Откровение 17:5—7)

Великият Вавилон е описан в 17-а глава на Откровение като блудница, която седи на един звяр със седем глави и десет рога. Тя се нарича Вавилон, великата, майка на блудниците и гнусотиите на земята. Обяснението на тайната е дадено в ст. 8—18. Жената е един голям град, който царува над земните царе. (ст. 18) Звярът е една империя, която последователно ще съществува, ще прекрати съществуването си, ще се възроди и ще бъде погубена. (ст. 8) Седемте глави са седем царе на тази империя. (ст. 9) Десетте рога са десет царе, които ще се обединят с нея. (ст. 12) Блудницата седи на гърба на звяра малко време, след което ще бъде погубена от него. (ст. 16) Накрая и самата империя ще бъде унищожена от Господа. (ст. 14)

Нашето тълкуване на тайната е следното: Жената представлява една голяма религиозна и икономическа система, която ще има Рим за своя главна квартира; тя ще бъде една световна църква с огромни финансови ресурси. Звярът представлява възродената Римска империя под формата на десет царства, приблизително в географските граници на Европейската общност.

След като подкрепя за известно време световната църква, владетелят на възродената Римска империя и съюзените с него десет царе ще се обърнат срещу тази система и ще я разрушат. Други подробности, засягащи Вавилон и неговото унищожение, се намират в Откровение 18 гл.

В Новия Завет на още четири места се споменават тайни. В 1 Коринтяни 2:7 Павел казва, че той и другите апостоли говорят в тайна Божията премъдрост. След това той обяснява, че има предвид истините, които са били скрити за предишните поколения и сега са били открити чрез Светия Дух.

Павел и другите апостоли са „управители на Божиите тайни.“ (1 Коринтяни 4:1) Тук тази дума отново е употребена в общ смисъл, за да обхване изцяло новата истина на християнската диспенсация.

Но в 1 Коринтяни 13:2 Павел ни напомня, че не е достатъчно да знаем всички тайни и всяко знание. Ако нямаме любов, нищо не сме.

И накрая, в 1 Коринтяни 14:2 Павел обяснява, че ако някой говори на непознат език без присъствието на тълкувател, той не принася полза на никого, въпреки че може да говори най-дълбоки тайни.

14. Спасение и служение
При изучаването на Божието слово ние можем да си спестим много грешки и обърквания, ако правим разлика между пасажите, които говорят за спасението, и тези, които засягат християнския живот и служение.

Общо взето, пасажите, говорещи за спасението, не е трудно да се различат. Те неизменно свидетелстват за следните факти:

Що се отнася до ролята на Бога, спасението е по благодат. (Римляни 3:24)

Що се отнася до ролята на Христос, спасението е направено възможно чрез Неговата заместителна жертва на кръста на Голгота. (2 Коринтяни 5:21)

Що се отнася до ролята на човека, спасението е чрез вяра, напълно независимо от делата на закона. (Галатяни 2:16)

Що се отнася до увереността, вярващият може да знае, че е спасен въз основа на авторитета на Божието слово. (1 Йоан 5:13)

Що се отнася до сигурността, Божието дете никога няма да погине и никога няма да бъде съдено за греховете си. (Йоан 10:27—29)

Трудността възниква, когато не успеем да разпознаем пасажите, които се отнасят по-скоро до християнския живот и служение, отколкото до спасението. Да вземем например Йоан 15:1—11:

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих. Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз — в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо. Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Моят Отец — да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна.“

Темата на този пасаж е принасянето на плодове, т. е. проявлението на плода на Духа в живота на християнина. (Галатяни 5:22—23) Той не е отправен към грешници, нуждаещи се от Спасител, а към светии, нуждаещи се от прилика с Христос. Ако не забележите това, вие може да стигнете до заключението, че християните могат в края на краищата все пак да бъдат хвърлени в пламъците на ада. (Йоан 15:6) В действителност обаче пасажът учи, че светът взема името и свидетелството на отклонилия се вярващ и го хвърля в огъня. Невярващите хора не изпитват нищо друго освен презрение към една пръчка, която не стои на Лозата.

Друг пасаж, който често се разбира погрешно, е 1 Коринтяни 3:10—15:

„Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен тази, която е положена, която е Исус Христос. И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всекиго работата ще стане явна каква е; защото Денят ще я изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита каква е работата на всекиго. Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.“

В ст. 11 се говори за спасението; там се казва, че единствената валидна основа е Господ Исус Христос. Но останалата част от пасажа се занимава с граденето върху тази основа — или с други думи със служението, което следва спасението. Нищо не подсказва, че някой вярващ ще бъде изпитан чрез огън. Ще бъдат изпитани само неговите дела. Самият човек няма да бъде изгорен, но делата му е възможно да изгорят. Тук акцентът не пада върху вярата, която води до спасение, а върху делата, които водят до награда или до загуба на наградата.

Нека разгледаме и друг пример — думите на апостол Павел в 1 Коринтяни 9:24—27:

„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен. Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.“

В последния стих Павел говори за възможността накрая самият той да бъде неодобрен (букв.: негоден). Но в контекста не става дума за спасението, а за самоконтрола в християнския живот. Нямаше никаква възможност Павел да бъде отхвърлен от спасението, тъй като той беше приет в Христос. Но ако се провалеше в самодисциплината си, той можеше да се окаже негоден по отношение на служението и наградата.

Различаването на спасение и служение е ключът за разрешаване на едно от привидните противоречия в Новия Завет. В Матей 12:30 нашият Господ казва:

„Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява.“

Но в Марк 9:40 Той казва:

„Оня, който не е против нас, е откъм нас.“

На пръв поглед тези стихове изглеждат напълно противоположни един на друг. Но затруднението изчезва, когато разберем, че първият се отнася до спасението, а вторият — до служението. В първия случай Господ Исус говореше на фарисеите, които не Го приемаха като Божи Син и Го обвиняваха, че върши чудеса чрез силата на Дявола. Когато става въпрос за личността на Христос, всеки, който не е с Него, е против Него.

Във втория случай ставаше дума за един човек, който служеше в името на Христос, но не следваше учениците. Когато те му забраниха, Исус каза: „Не му забранявайте [...] понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.“ Когато става въпрос за служение на Христос, всеки, който не е против нас, е откъм нас.

Тези илюстрации целят да ни покажат колко е полезно да разграничаваме пасажите, които говорят за спасението, от тези, които се отнасят за християнския живот и служение. Ето защо, когато изучавате Библията, задавайте си въпроса дали пасажът, който разглеждате, се отнася до:

делото на Бога за нас — спасение;

делото на Бога в нас — освещение;

делото на Бога чрез нас — служение.

Нека илюстрираме това, което току-що казахме. Ако изучаваният пасаж се отнася до божествеността на Христос, до Неговата безгрешна човешка природа, до Неговата заместителна жертва, или до телесното Му възкресение, няма никакво място за различни мнения. Това са неоспорими истини на християнската вяра и тук всякакъв компромис е невъзможен.

Или нека помислим върху някои от неизменните Божии нравствени закони. Прелюбодейството винаги е грях. Да излъжеш или да откраднеш, винаги е грях. Идолопоклонството в каквато и да е форма се забранява от Писанията. В тези и в много други подобни области не може да има никакво извинение, никакво омаловажаване, никакво облекчение, никакво смекчаване. Ние трябва категорично и недвусмислено да застанем заедно с Бога срещу тези злини.

Но в християнския живот съществуват и други неща, които са без значение в морално отношение, защото сами по себе си те не са нито добри, нито лоши. Основните примери, дадени в Новия Завет, са:

— ядене на идоложертвено

— спазване на дните

— ядене на месо (в противовес на вегетарианството)

— пиене на вино

— ядене на храни, нечисти според Мойсеевия закон

— методи на християнско служение

Когато срещнем пасажи, разглеждащи тези въпроси, се сблъскваме с различие в мненията. Словото предвижда известна степен на свобода на действие.

Основните пасажи, засягащи яденето на идоложертвено, са в 1 Коринтяни 8:1—13 и 10:14—30. Същественото в поуката тук е, че няма нищо лошо в това християнинът да яде такава храна, ако той не участва в церемонията, където храната е била жертвана на идолите, ако съвестта му не е обременена от това и ако той не препъва някой друг човек. Но когато Повел казва: „Всичко е позволено“, ние трябва да съзнаваме, че той не говори за всичко без изключение. Той има предвид само разисквания проблем — несъществените от морална гледна точка неща. Ако не сте наясно с това, вие може да приемете възмутителното тълкуване, че Павел оправдава например разврата.

В 14-а глава на Римляните се разглеждат въпросите за пазенето на дните, яденето на месо (в противовес на вегетарианството) и пиенето на вино. Сред напътствията, които дава Павел, намираме и това: „Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.“ Ако извадите това от контекста и го приложите към такива учения като например боговдъхновеността на Библията или спасението по благодат чрез вяра, вие ще изпаднете в сериозно затруднение. Задължително е да се види, че принципите, заложени в Римляни 14, се отнасят само до неща, които сами по себе си не са нито бели, нито черни. Друго изявление в Римляни 14, което трябва да се разбира по същия начин, е ст. 14: „Зная и уверен съм в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто...“ Павел е знаел толкова добре, колкото и ние, че определени неща са нечисти, но в случая той говори само за храни като свинско, скариди или заешко, които са били нечисти според Стария завет.

В Тит 1 Павел отделя значително внимание на онези лъжеучители, които се опитват да поставят вярващите християни под Мойсеевия закон. В ст. 15 той казва:

„За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, а даже и умът им и съвестта им са осквернени.“

Оттук би трябвало да е ясно, че когато Павел казва: „За чистите всичко е чисто“, той не изявява някоя универсална истина, а има предвид само такива неща, като например видовете месо, които са били отхвърлени като нечисти от Мойсеевия закон. За християнина във времето на благодатта всички храни, които Бог е предоставил на човека за консумация, са чисти. Разделянето на храните на чисти и нечисти вече не е валидно.

По въпроса за християнското служение съществува позволение за известно приспособяване към културата и обичаите на хората. Така в 1 Коринтяни 9:19—23 Павел казва как той се идентифицира със своите слушатели (без, разбира се, да жертва никоя основна истина или да направи компромис с верността си към Христос).

„Защото, въпреки че съм свободен от всички човеци, аз сам станах роб на всички, за да печеля още повече човеци. За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тия, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля ония, които са под закон; на тия, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля ония, които нямат закон; за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. И това правя заради благовестието — за да участвувам и аз в него.“

Но когато Павел казва: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“, няма и намек за това, че той някога е направил компромис с истината на благовестието или пък, че е участвал в някаква греховна практика. Където е било възможно да отстъпи, без да жертва истината (например при обрязването на Тимотей, Деяния 16:3), той е отстъпвал, за да придобие повече хора, които да чуят благовестието. Но там, където истината за спасението по благодат без спазване на закона е била в опасност (като при спора за обрязването на Тит, Галатяни 2:1—5), Павел никога не е отстъпвал и на сантиметър.

Всеки, който изучава Библията, трябва да се научи да разпознава пасажите, в които не става дума за жизнено важни неща, и да разбере, че принципите, които намира там, не могат да се прилагат към основни истини или неизменни закони. Това ще го избави от опасността да стигне до някои чудати и абсурдни приложения на Словото.

Класическият пример е пророчеството на Йоил за изливането на Духа:

„И след това ще излея Духа си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; още и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни. И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден Господен. И всеки, който призове името Господне, ще се избави.“ (Йоил 2:28—32)

Когато апостол Петър цитира този пасаж в деня на Петдесетница (Деяния 2:14—21), той казва: „...това е казаното чрез пророк Йоил.“ Но той явно не е имал предвид, че това е цялостно изпълнение, тъй като някои неща, споменати от Йоил, не се случват на Петдесетница.

Духът не се изля на всяка твар, а само на три хиляди евреи. Нямаше чудеса на небето — слънцето не се обърна в тъмнина, нито луната — в кръв. Не се появяват и всички знамения на земята — кръв, огън и стълбове от дим.

Това означава, че Петдесетница е едно ранно и незавършено изпълнение на Йоиловото пророчество. Неговото пълно сбъдване ще стане при Второто пришествие на Христос. Неговото идване ще бъде предшествано от предсказаните знамения и ще бъде последвано от изливане на Неговия Дух на всяка твар, намираща се по земята по време на Хилядолетното царство.

Друга илюстрация на „закона за двойно изпълнение“ имаме в известния пасаж за девицата в Исая 7:14:

„За това сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Явно пророчеството е имало непосредствено значение за цар Ахав, а именно, че е щяло се роди дете и да го нарекат „Бог с нас“, като знак, че победата е близо. Преди детето да станело на възраст да различава добро и зло, съюзът между Сирия и Израил щял да бъде нарушен и само след още няколко години детето щяло да заживее охолно в земята. (ст. 15)

Но пълното разшифроване на стиха идва с раждането на Христос:

„А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще Го нарекат Емануил, което се превежда: Бог с нас.“ (Матей 1:22—23)

Трети пример за двойно изпълнение намираме в Псалм 118:26а:

„Благословен в името Господно да бъде оня, който иде.“

Когато Исус влиза яздейки в Ерусалим на първата Цветница, тълпата вика: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име!“ (Матей 21:9)

Но ние знаем, че с това пророчеството не е изчерпано, защото по-късно, оплаквайки Ерусалим, Господ Исус казва:

„Защото ви казвам, че отсега нататък няма вече да Ме видите, докогато речете: Благословен Оня, който иде в Господното име.“ (Матей 23:39)

Изпълнението ще бъде завършено, когато Спасителят се завърне в сила и слава на земята при един народ, който ще Го приветства като Месия и Цар.

Разрушаването на Ерусалим е обект на още едно пророчество, което се изпълнява на два пъти. Исус предрича разорението на града в Лука 21:20—24. Очевидно думите Му се сбъдват през 70 г. сл. Хр., когато Тит и неговите римски легиони ограбват града и сравняват храма със земята. Но бедите на Ерусалим все още не са свършили. От Откровение 11:2 става ясно, че езичниците ще тъпчат светия град 42 месеца по време на голямата скръб.

В Деяния 4:25—26 е цитиран Псалм 2:1—2:

„Защо се разяряват народите, и племената намислюват суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против неговия Помазаник.“

В Деяния 4:27 тези думи са отнесени към разпъването на Христос на кръста:

„Защото наистина против Твоя свят Служител Исус, когото Ти си помазал, се събраха в тоя град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил...“

Това е едно предварително и частично изпълнение на думите на псалмиста. По-нататъшното им изпълнение ще настъпи в края на голямата скръб, когато световните управници ще се обединят в безуспешен опит да попречат на Христос да поеме върховната власт.

Последен пример за закона за двойното изпълнение може да се открие в пророчествата, отнасящи се до повторното събиране на Израел. (Исая 43:5—7; Еремия 16:14—15; Езекиил 36:8—11; 37:21) Тези пророчества се изпълняват частично, когато остатък от евреите се завръща в Израел от пленничеството във Вавилон, както е описано в Ездра и Неемия. Но главното събитие е все още в бъдещето. Всякакви минали събирания са само частици от изпълнението на пророчеството. По време на утеснението на Яков Бог ще доведе Своя избран земен народ от всички краища на света обратно в Израел. (Матей 24:31; Второзаконие 30:3—4; Езекиил 36:24—32; 37:11—14)

Тогава и само тогава пророчествата ще се изпълнят изцяло и окончателно.