Изявата на Христовото пришествие

Третата фаза е изявата (или разкриването) на Христово пришествие, която представлява Неговото завръщане на земята в сила и слава, за да царува като Цар на царете и Господар на господарите. Грабването няма да бъде видяно от света; то ще стане за част от секундата. Но когато Христос дойде, за да управлява земята, всяко око ще Го види. Затова тази трета фаза е наречена разкриване на Неговото пришествие.

„И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и Му казаха: Кажи ни кога ще бъде това. И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и на свършека на света?“ (Матей 24:3)

Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“ (Мат. 24:27)

И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“ (Матей 24:37)

„...и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички — така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“ (Матей 24:39)

„...за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.“ (1 Солунци 3:13)

„...и тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще премахне с дъха на устата си, и ще унищожи с явлението на пришествието.“ (2 Солунци 2:8)

„Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.“ (2 Петрово 1:16) Тук Петър говори за изявата на Христовото пришествие, чийто преобраз бе видял на планината на Преображението.

Други места, където се споменава този трети стадий на Христовото пришествие, откриваме в Захария 14:4; Малахия 4:1—3; Деяния 1:11; Юда 14; 2 Солунци 1:7—9; Откровение 1:7; 19:11—16.

Последният стадий е кулминацията на Христовото пришествие — разрушаването на небето и земята чрез огън. Това ще стане след хилядолетното царство на Христос на земята. Откриваме го във 2 Петрово 3:34, 713.

„Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели с подигравки, които ще ходят по своите собствени страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието... Така със същото слово са съхранени и днешните небе и земя, пазени за огън до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. Но това да не бъде скрито от вас, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години — като един ден. Господ не забравя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние. Но Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат; и земята и делата по нея ще изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда.“

В тази глава четем за подиграватели, които ще се явят в последните дни и ще отхвърлят възможността за завръщането на Христос. Кой аспект от Неговото пришествие имат предвид те? Грабването ли? Не. Те едва ли знаят нещо за него. Дали имат предвид идването на Христос, за да управлява? Не. Очевидно не и това. Целият контекст ни дава да разберем, че те се присмиват на крайното наказание на грешниците от Господа. Те имат предвид последната Божия присъда над земята, или както още я наричат — _краят на света“. Тяхното мнение е, че няма за какво да се безпокоят. Досега Бог не се е намесил в историята, няма да се намеси и в бъдеще. Така те се чувстват свободни да продължават да грешат, както в думите, така и в действията си.

Апостол Петър отговаря на присмеха им, посочвайки времето след хилядолетното царство на Христос, когато небето и земята, такива, каквито ги познаваме сега, ще бъдат напълно разрушени. Кулминацията на Христовото пришествие ще дойде след хилядолетното царство, когато ще се постави началото на Вечната Държава.

Някой може да попита „Но откъде знаете, че първият и третият етап, грабването и изявата на пришествието, са две отделни събития?“ Отговорът е, че в Писанието те са разграничени по следния начин:

1. Христос идва, но остава във въздуха. (1 Солунци 4:16, 17)

2. Той идва за Своите светии. (1 Солунци 4:16, 17)

3. Грабването е тайна, т. е. истина, неоткрита в старозаветните времена. (1 Коринтяни 15:51)

4. За идването на Христос за Неговите светии никъде не е казано, че се предшества от небесни знамения.

5. Грабването се идентифицира с Деня на Христос. (1 Коринтяни 1:8; 2 Коринтяни 1:14; Филипяни 1:6, 10)

6. Грабването се представя като време на благословение. (1 Солунци 4:18)

7. Грабването става „в един миг, в мигване на око”. (1 Коринтяни 15:52) Това силно навежда на мисълта, че светът няма да забележи как ще стане грабването.

8. Грабването изглежда се отнася преди всичко за Църквата. (Йоан 14:1—4; 1 Коринтяни 15:51—58; 1 Солунци 4:13—18)

9. Христос идва като светлата утринна звезда. (Откровение 22:16)

1. Той идва на земята. (Захарий 14:4)

2. Той идва със Своите светии. (1 Солунци 3:13, Юда 14)

3. Явлението на пришествието не е тайна, то е обект на много старозаветни пророчества. (Псалм 72; Исая 11; Захарий 14)

4. Идването на Христос със Неговите светии ще бъде възвестено от небесни знамения. (Матей 24:2930)

5. Пришествието се идентифицира с Деня на Господа. (2 Солунци 2:112)

6. Главното ударение на изявата на пришествието пада върху съда. (2 Солунци 2:8—12)

7. Пришествието ще бъде видимо за целия свят. (Матей 24:27; Откровение 1:7)

8. Явлението на пришествието се отнася преди всичко до Израел и след това до нееврейските народи. (Матей 24:1 — 25:46)

9. Христос идва като Слънцето на Правдата с изцеление в крилата си. (Малахия 4:2)

Според правилата на Закона, човек получава това, което е заслужил. Под благодатта той е пощаден от това, което заслужава, и е неизразимо обогатен като безплатен дар. Двата принципа са описани в Римляни 4:4,5:

„А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.“

Благодатта и законът взаимно се изключват. Те не могат да бъдат смесени. „Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат.“ (Римляни 11:6)

Законът е един условен завет. Бог казва: „Ако се подчинявате, Аз ще ви възнаградя. Но ако не се подчинявате, Аз ще трябва да ви накажа.“ Благодатта е безусловен завет. Бог казва: „Аз ще ви благословя даром.“

Законът казва: „Прави!“, докато благодатта казва: „Вярвай!“. Но вярването не е условие; то е просто единственият логичен отговор на творението спрямо неговия Творец. И то не може да се смята за заслуга; никой не може да се гордее с това, че е повярвал в Господа. Би било безумно да не вярваме на единствената личност във вселената, която наистина заслужава доверие.

Законът изисква святост, но той не дава способността да се живее свято. Благодатта ни учи на святост (Тит 2:11—12) и ни дава необходимата сила. Някой го е казал по следния начин: „Законът изисква сила от този, който я няма, и го проклина, ако той не е в състояние да я покаже. Благодатта дава сила на онзи, който я няма, и го благославя при проявяването.“

Законът носи проклятие: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“ (Галатяни 3:10) Благодатта носи благословение: „...но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус“. (Римляни 3:24)

Под закона човек би могъл да се похвали, а под благодатта хвалбата е изключена. „Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.“ (Римляни 3:27)

Под закона не може да съществува увереност в спасението; човек никога не може да знае дали е извършил достатъчно добри дела, или точно необходимите добри дела. Под благодатта имаме пълна увереност, защото спасението се дава даром; а когато сте получили един подарък, вие знаете, че вече го имате. Под закона човек не може да има истинска сигурност, защото не може да гарантира, че ще продължи да изпълнява изискванията. Под благодатта вярващият се радва на вечна сигурност (Йоан 10:27—29), защото спасението му зависи от делото на Христос.

Няма никакво спасение чрез закона. Бог никога не е смятал, че някой някога ще бъде спасен на този принцип. Целта на закона е да покаже на човека, че той е грешник. „Чрез закона става само познаването на греха“ (Римляни 3:20) — не и познаването на спасението.

Спасението е по благодат. (Ефесяни 2:8—9) То е безвъзмездният, незаслужен дар от Бога за тези, които приемат Господ Исус Христос като своя единствена надежда за небето.

Под закона грехът оживява (Римляни 7:8—13); под благодатта той е презрян. Когато грешният човек бъде поставен под закон, той веднага пожелава да върши това, което е забранено. Това не е по вина на закона, това е откликът на греха в човешката природа. Под благодатта грехът е презрян. Споменът за цената, платена от Спасителя за нашите грехове, ни кара да се отвърнем от тях.

Под закона делото никога не се завършва. Ето защо съботата, седмият ден, идва като край на една отрудена седмица. Благодатта ни известява за едно завършено дело; така ние започваме нашата седмица с Господния ден, нашия ден за почивка.

Законът казва какво човекът трябва да прави. Благодатта разкрива какво Бог е направил в Христос.

Законът е система на робство (Галатяни 4:1—3); благодатта е система на свобода (Галатяни 5:1). Под закона хората са слуги; под благодатта — синове.

Законът казва: „Ти трябва да обичаш...“; благодатта казва: „Бог толкова възлюби...“

Законът казва: „Направи, и ще живееш“; благодатта казва: „Живей, и ще направиш.“

Законът казва: „Опитай и се подчини“; благодатта казва: „Довери се и се подчини.“

Под закона непокорният син се извежда извън града и се убива с камъни. (Второзаконие 21:18—21) Под благодатта блудният син може да признае греха си и да се завърне отново в уюта на бащиния си дом. (Лука 15:21—24)

Под закона овцете умират заради пастира. Под благодатта пастирът умира заради овцете. (Йоан 10:11)

Превъзходството на благодатта е описано по следния начин: Благодатта не търси добри хора, които да може да похвали, защото не благодатта, а справедливостта прави това; благодатта търси осъдени, виновни, безмълвни и безпомощни хора, които да спаси, оправдае и прослави.

Тогава ние разбираме, че „спасение“ е една доста обща дума, която може да означава избавление, безопасност или оздравяване. Във Филипяни 1:19 например Павел я употребява във връзка със своето очаквано освобождаване от затвора:

„Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Исус Христос.“

Във Филипяни 2:12 _спасение“ означава нещо много по-различно; то означава разрешаването на един проблем, който се появил в църквата във Филипи. Там е възникнало сериозно разногласие. (Филипяни 2:1—4; 4:2) Павел напомня на християните, че отговорът на този проблем е всички те да имат смирения и самопожертвователен дух на Господ Исус. После в ст. 12 стих той казва:

„Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни — не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие — изработвайте спасението си със страх и трепет.“

С други думи: „Аз ви показах пътя за избавление от проблема, който ви тревожи. Сега изработете разрешаването му със страх и трепет.“

В три пасажа думата спасение е употребена, за да опише избавление от удавяне:

„А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа, Павел каза на стотника и на войниците: Ако тия не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ (Деяния 27:30—31, букв. превод)

„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом.“ (Евреи 11:7)

„...в когото Той също отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, тоест осем души, се спасиха през вода.“ (1 Петрово 3:19—20)

Но употребите на думите „спасение“ или „спасен“, от които ние принципно се интересуваме, са тези, които се отнасят за избавлението от греха. Това е и най-честата употреба на думата в Новия Завет.

Тук ние трябва да се научим да различаваме трите аспекта, в които се използва тази дума — минал, сегашен и бъдещ:

Минал — Спасен съм от наказанието за греха.

Сегашен — Спасявам се от властта на греха.

Бъдещ — Ще бъда спасен от присъствието на греха.
Минал аспект

Ето няколко стиха, които говорят предимно за спасение от наказанието за греха:

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога.“ (Ефесяни 2:8)

„[Бог], който ни е спасил и призвал със свято призвание...“ (2 Тимотей 1:9)

„Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме сторили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух.“ (Тит 3:5)

Забележка: В тези три примера думата „спасен“ е употребена в минало време. Има обаче други стихове, които говорят за нашето избавление от наказанието за греха, където глаголът не е непременно в минало време.

„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния 4:12)

„Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“ (Римляни 10:9)

И така, дали става дума за миналия аспект на спасението, трябва да преценявате не по глаголното време, а по съдържанието на стиха. Ако се говори за избавлението от осъждението за грях, което е станало веднъж и завинаги, тогава трябва да ви е ясно, че това е миналият аспект на спасението.
Сегашен аспект

Въпреки че е истина, че съм вече спасен, също толкова вярно е и че бивам спасяван ден след ден. Спасен съм от вечното проклятие в пъкъла; сега се спасявам от вредите, които грехът нанася. Спасен съм от наказанието за греха; сега се спасявам от властта на греха. Спасен съм чрез завършеното дело на Христос на кръста; сега се спасявам чрез Неговия живот и Неговото застъпничество за мен при Божията десница. Това се има предвид например в Римляни 5:10:

„Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот.“

Сегашният аспект на спасението по смисъл съвпада с освещението — процесът, чрез който Бог ни отделя за Себе Си, като ни отдалечава от греха и осквернението. За това спасение, което е един непрекъснат процес, четем в Евреи 7:25:

„Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайствува за тях.“
Бъдещ аспект

И накрая — съществува и бъдещият аспект на спасението. Когато се срещнем лице в лице със Спасителя, ние ще бъдем спасени от самото присъствие на греха. Нашите тела ще бъдат изкупени и прославени.

Следващите стихове описват славния бъдещ завършек на нашето спасение:

„...защото нашето спасение е по-близо сега, отколкото когато повярвахме.“ (Римляни 13:11)

„Но ние, които сме от деня, нека бъдем трезви и нека облечем бронения нагръдник на вярата и любовта и сложим за шлем надеждата на спасението. Защото Бог ни е определил не за грях, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Исус Христос.“ (1 Солунци 5:8—9)

„...и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.“ (Евреи 9:28)

„...[вие], които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време.“ (1 Петрово 1:5)
И трите аспекта

Ако се затруднявате да отнесете някой стих към един от тези аспекти, помнете, че той може да включва и трите. Ето два примера за това:

„Тя ще роди Син, когото ще наречеш Исус, защото Той е, който ще спаси народа си от греховете му.“ (Матей 1:21)

„В Него и вие, като чухте словото на истината — благовестието на вашето спасение — и като повярвате в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието.“ (Ефесяни 1:13)

В случаи като тези няма нужда да избирате, защото те се отнасят с еднаква сила към всичките три аспекта на спасението.

6. Съдийската и бащинската прошка
В Писанието се срещат два различни вида прошка и ако ние искаме да бъдем внимателни ученици на Словото, трябва да се научим да ги различаваме. Ще ги наречем съдийска и бащинска прошка (макар точно тези формулировки да не се срещат в Библията).

Казано най-просто, съдийската прошка е прошката, която дава един съдия, а бащинската прошка е прошката на един баща. Първият термин е взет от съдебната зала, а вторият — от дома.

Нека най-напред отидем в съдебната зала. Съдията е Бог, а подсъдимият — грешният човек. Човекът е виновен за греховете си и наказанието е вечна смърт. Но Господ Исус се явява и оповестява: „Аз ще изтърпя наказанието, което заслужават греховете на човека; Аз ще умра вместо него.“ Именно това е извършил Спасителят на кръста на Голгота. Тогава съдията заявява на грешния човек: „Ако ти приемеш Моя Син за свой Господ и Спасител, Аз ще ти простя.“ В момента, в който човекът положи вярата си в Спасителя, той получава съдийската прошка за всички свои грехове. Никога няма да му се наложи да изтърпи наказанието за тях в ада, защото Христос вече е понесъл всичко. Опростеният грешник сега влиза в ново взаимоотношение: Бог вече не е негов Съдия, сега Той е негов Баща.

И така, пренасяме се в дома, за да илюстрираме бащината прошка. Бог е Бащата, а вярващият — детето. В момент на непредпазливост детето съгрешава в нещо. Какво става тогава? Ще осъди ли Бог детето на смърт заради греха? Естествено, че не, защото Бог вече не е Съдията, а Бащата. Но все пак грехът има последствия и те са, че добрите взаимоотношения в семейството се развалят. Щастието в дома е нарушено. Детето не е загубило спасението си, но е загубило радостта от спасението. Скоро то може да изпита наказанието на своя Баща, предназначено да възстанови добрите отношения. Щом детето признае своя грях, то получава бащината прошка.

Съдийската прошка се дава веднъж завинаги в момента на повярването; бащинската прошка се дава всеки път, когато вярващият признае греха си и се отвърне от него. На това ни учи Исус в Йоан 13:810. Ние се нуждаем от окъпването на новорождението един-единствен път, за да ни спаси от наказанието за греховете, но по време на нашия християнски живот са ни нужни много измивания, които ще ни дават бащинската прошка.

Разликата между двата вида прошка може да се обобщи накратко по следния начин:

Положение на човека

Бог се явява

Резултат от греха

Ролята на Христос

Нужда на човека

Средство за получаване на прошка

Вид прошка

Избягната последица

Положителен резултат

Честота
Съдебна:

Грешник (Римляни 3:23)

Съдия (Псалм 96:13)

Вечна смърт (Римляни 6:23)

Спасител (1 Тимотей 1:15)

Спасение (Деяния 16:30)

Вяра (Деяния 16:31)

Съдийска (Римляни 8:1)

Ад (Йоан 5:24) 

Ново взаимоотношение (Йоан 1:12)

Един път (едно окъпване на новорождението) (Йоан 13:10)

Дете (1 Йоан. 3:2)

Баща (Галатяни 4:6)

Нарушено общение (1 Йоан 1:6)

Първосвещеник и ходатай (Евреи 4:14—16; 1 Йоан. 2:1)

Радост от спасението (Псалм 51:12)

Признаване (1 Йоан 1:9)

Бащинска (Лука 15:21—22)

Наказание (1 Коринтяни 11:31—32)

Загуба на наградата при Христовото съдилище (1 Коринтяни 3:15)

Възстановено общение (Псалм 32:5)

Много пъти (много измивания) (Йоан 13:8)

Отсега нататък срещнем ли стихове, в които се говори за прошка, която ни се дава като грешници веднъж завинаги чрез делото на Христос на кръста, ние ще знаем, че става дума за съдийска прошка. Следните стихове илюстрират това:

„В него имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на прегрешенията според богатството на Неговата благодат.“ (Ефесяни 1:7)

„...и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32)

„И вас, които бяхте мъртви в прегрешенията си и необрязването на плътта си, Той съживи с Него, като прости всичките ви престъпления.“ (Колосяни 2:13)

Но в Библията има и пасажи, които разглеждат бащинската прошка:

„Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“ (Матей 6:1415)

„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени.“ (Лука 6:37)

„И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.“ (Марк 11:25)

Забележете, че в два от тези три стиха Бог изрично е наречен Отец — тук става дума за бащинската прошка. Забележете също, че дали ще ни бъде простено, зависи от нашата готовност да простим на другите. Това не е вярно за съдийската прошка — готовността да простим на другите не е условие за спасението. Но то е вярно за бащинската прошка — нашият Отец няма да ни прости, ако ние не си прощаваме един на друг.

В Матей 18:23-25 Исус разказва притчата за слугата, на когото царят опростил 10 000 таланта. Но същият този слуга не опростил 100 динария на един от съслужителите си. Затова царят му се разгневил и го предал на мъчителите, докато изплатил целия си дълг. Исус завършва притчата с думите: _Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.“ Тук отново става дума за бащинска прошка. Да сме изпълнени с непростителен дух е грях и Бог не може да ни прости бащински, докато ние не признаем този грях и не се отвърнем от него.

Един от вълнуващите моменти в изучаването на Библията е да видим тези основни разлики и да можем да ги прилагаме в нашето всекидневно четене. Отсега нататък, когато срещате темата за прошката в Словото, вие трябва да можете да кажете: „Да, това се отнася за прошката на Съдията“, или другаде: „Това трябва да се отнася за прошката на Бащата към Неговото дете.“