Разпределение на ролите и отговорностите между различните нива

2.1. Първо ниво местни власти – общини

Общината е основната единица на териториалното самоуправление в Словакия. Населението на страната е организирано в 2875 общини (2871 общини и 4 военни окръга).

Общините се създават, закриват или разделят от правителството със съгласието на съответната община след консултация с окръжните власти. Общините със статут на община-град се определят за такива от Националния съвет на Република Словакия. Не съществуват законови критерии за присъждането на този статут. Оглавяват се от кмет-градоначалник. Понастоящем в Словакия има 136 общини със статут на община-град.

По силата на закони 377/1990 г. и 401/1990 г. в агломерациите на столицата Братислава и град Кошице са създадени друг тип структури на местно самоуправление, тъй като по територия тези градове са по-големи от територията на окръга. Братислава е разделена на 17 района, а Кошице - на 22 района. Те се самоуправляват от местни бордове на представителите и кметове. Представителните функции, обаче, остават в правомощията на градския борд на представителите и кмета-градоначалник. Територията на Братислава е разделена на 5 държавно-административни окръга, в които са седалищата на окръжните служби и териториални офиси на специализираната държавна администрация. На територията на Кошице има 4 окръга.

Законът задава рамката за структурата на общинските органи: кмет, общински борд на представителите, комисии към борда, общински съвет, заместник кмет, главен общински одитор, общинска администрация и общинска полиция. В детайли решението за общинските органи се взима от общинския борд на представителите.

Представителният орган на местно равнище е общинският борд на представителите. Неговите членове се избират в преки избори за 4-годишен период. Бордът може да създава следните съвещателни органи:

• 
  общински съвет. Избира се измежду членовете на борда на представителите като броят на членовете му не може да надхвърля 1/3 от членовете на борда и съставът му трябва да е съобразен със съотношението на политически представените в борда партии. Ако се създаде общински съвет и се вземе решение за избор на заместник кмет от общинския борд, то той трябва да е избран измежду членовете на съвета;
  
• 
  комисиите към общинския борд са постоянни или временни консултативни, инициативни и контролни органи. Общинският борд може независимо да взима решение за създаване или разпускане на дадена комисия, да определя задачите и състава им. В комисиите могат да участват жители на общината.
  

Ръководи се в изпълнението на дейността си от нормативните разпоредби, както и от директивите на държавните власти. Кметът се занимава с въпросите на общинската собственост, на човешките ресурси и заплатите, както и с организацията на общинската администрация. Документи с особена важност за решенията на кмета се обсъждат в общинския съвет, но по смисъла на закона заключенията на общинския съвет не обвързват кмета в действията му. В по-големите общини е въведена позицията председател на общинската администрация, но изпълняващият я има чисто административно-организационни функции.

На дадена община може да бъде даден статут на град от Националния съвет на Словакия по предложение на правителството.

2.2. Деконцентрирани държавни структури (регионални власти)

В Словакия все още няма териториална самоуправляваща се единица на по-високо ниво от общината. В този смисъл не би могло да се говори за регионално ниво на самоуправление. Въпреки това, съществуващите държавни структури, които реално са ангажирани до голяма степен с регионалното развитие, са регионалните власти и би следвало да се разгледат по-долу.

Поради протичащата в момента реформа в публичната администрация, съвсем скоро време се очаква да настъпят промени в представената структура и разпределение на отговорности и правомощия.

Закон N. 222/1996 за организацията на местните държавни администрации по принцип ограничи структурата и правомощията на тези органи. Въведена бе йерархична двустепенна структура на регионални и окръжни администрации, контролирани от правителството. Окръзите и регионите се създават и променят със закон. В Словакия има 8 регионални и 79 окръжни администрации. Те са единствените органи на местно равнище, оправомощени да изпълняват компетенциите на държавната власт (изключение правят случаите, когато такива компетенции са прехвърлени на други институции със законов акт).

Политическият ръководител на регионалните/окръжни администрации е управителят. Регионалните управители се назначават и освобождават от правителството по предложение на министъра на вътрешните работи. Окръжните управители се определят от правителството.

Изпълнителните органи на окръжните и регионални власти са подразделенията/отделите, които се създават от управителя по указания на Министерството на вътрешните работи. Те се оглавяват от директор.

Тъй като с въвеждането на реформата се оказва, че 79-те служби на окръжно ниво не могат да посрещнат всички потребности на гражданите както и да осигурят достатъчно близко до тях необходимите обществени услуги, до средата на 1998 г. са създадени допълнително около 23 постоянни или временни структури на окръжните служби извън мястото на официалното им седалище.

Дефиницията на задачите на регионалните и окръжни власти ги поставя в позицията на “първи сред равни” измежду други държавни структури, териториални органи на самоуправление и други юридически лица относно:

• 
  изпълнението на съвместни задачи;
  
• 
  съгласуваност с изискванията на закона;
  
• 
  защита правата и свободите на населението;
  
• 
  предотвратяване и действия при извънредни ситуации.
  

Взаимоотношенията между държавната власт и органите на местно самоуправление са законово регулирани. Те действат самостоятелно при администрирането на публичните въпроси. По въпросите, засягащи развитието на територията, те си партнират. В случай на бедствия или извънредни ситуации окръжните власти имат право да прехвърлят определени задачи на общините.

По отношение на правомощията си, регионалните и окръжни могат да издават разпоредби или инструкции за всички подчинени им структури.

Системата за апелиране между отделните на местна публична администрация е както следва:

• 
  при апел по решения на кмета или общинския съвет като първа инстанция решение на база на касационния принцип се взима от ниво окръжна власт или отдел/подразделение;
  
• 
  при апел по решение на отдел на окръжната служба като първа инстанция решение се взима от отдел на регионалната служба чрез прилагане принципа на реформация;
  
• 
  при обжалване на решение на подразделение на регионалните власти като първа инстанция решението се взима от съответното министерство чрез прилагане принципа на реформация.
  

Общ надзор върху процеса на вземане на решения и законността на актовете както на общините, така и на държавните органи се упражнява от Главния прокурор. Той се назначава и освобождава от президента на републиката. В случай на установено противоречие със закона Главният прокурор може да се обърне към Националния съвет за отменянето му или към Конституционния съд за обявяването му за неконституционен.

3. Разпределение на отговорностите

Тъй като все още не е създадено регионално самоуправление, в момента могат да се разграничат три вида услуги, предоставяни от отделните структури на властта: държавни, общински и споделени.

Регионалните и окръжни администрации създават и управляват пряко организации, предоставящи местни обшествени услуги (особено в областта на образованието, здравеопазването, културата и социалните грижи). В сферата на образованието окръжните власти управляват началните училища и вземат решения за създаването и субсидирането на недържавни начални училища.

В областта на здравеопазването регионалните власти създават и непряко управляват болници и други държавни заведения. В сътрудничество с регионалните власти окръжните администрации управляват тази мрежа и регулират дейността на заведенията за първа здравна помощ (само одобрени от мрежата структури могат да сключват договори със здравни застрахователни компании).

По-голяма част от управленските отговорности за отделите, предоставящи обществени услуги, се разпределят и изпълняват на принципа “министерство-директор на регионално подразделение-директор на окръжна служба”.

За разлика от държавния сектор системата на местното самоуправление е доста по-гъвкава в предоставянето на услуги. На това равнище съществуват както традиционното, така и алтернативно предоставяне на услуги от:

• 
  общинските служби;
  
• 
  общински акционерни дружества, дружества с ограничена отговорност и кооперации;
  
• 
  организации, субсидирани от общината;
  
• 
  обществени фондове за развитие;
  
• 
  обществени неинвестиционни фондове;
  
• 
  местни неправителствени организации;
  
• 
  общински бюджетни организации;
  
• 
  физически или юридически лица, занимаващи се с бизнес дейности по търговско споразумение.
  

Всяка община и кметът й носят пълната отговорност относно решенията за начина на предоставяне на услуги.

Изключителните правомощия на общините съгласно Закон 369/1990 за общините включват:

• 
  независимо вземане на решение по въпроси, свързани с управлението на общината (освен ако тези дейности не са прехвърлени към държавните структури или други физически или юридически лица);
  
• 
  сътрудничество с политически партии и организации, работещи на територията на общината, както и с граждански сдружения;
  
• 
  сътрудничество с търговци, физически и юридически лица в общината;
  
• 
  упражняване на държавни административни задачи, когато такива са им прехвърлени със законов акт (главно в областта на жилищната политика, гражданска защита, териториално планиране, строителството, опазване на околната среда, транспорта и културата);
  
• 
  издаване на разпоредби;
  
• 
  създаване на общински предприятия;
  
• 
  създаване на консултативни органи;
  
• 
  присъждане на почетно гражданство;
  
• 
  определяне на местни данъци и такси в съгласие с конкретните разпоредби;
  
• 
  вземане на решения за временно или постоянно участие в асоциации на общини на национално и регионално ниво.
  

Общината управлява въпросите, свързани с: общинската и предоставената й държавна собственост; местните такси; икономическата дейност на територията на общината; местните пътища и обществени места; гробищни паркове; местните културни и спортни съоръжения; поддръжка на обществените зелени площи; общественото осветление; водоснабдяването; общинската канализационна система; местния обществен транспорт; спазване на работното време; пазарите; териториалното планиране; жилищната политика и социалните грижи.

Регионалните и окръжни администрации се занимават с дейности, определени по закон, в областта на: държавната отбрана; вътрешната администрация; бизнес дейностите; териториалното развитие; защита на потребителите; противопожарната защита; гражданска защита на населението; планиране и строителство; финанси; цени; управление на публичната собственост; земеделие и гори; управление на водите; лов и риболов; обществените поръчки и лицензиране; кадастър; земеразделяне; държавна ветеринарна политика и грижи; транспорт и управление на пътищата; здравеопазване; образование; социални дейности; младежта и спорта и държавния контрол.
Таблица 26: Сравнителна таблица на функциите на местните държавни структури и общините в Словакия (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000.)

Функция	Общини	Регионал-ни и окръжни админист-рации	Правител-ство	Тип компетен-ции и начин на упражня-ването й	Пояснения
I. ОБРАЗОВАНИЕ
1. Предучилищно		Х		Изключителна; пряко
2. Начално		Х		изключителна; пряко
3. Средно		Х		изключителна; пряко
4. Техническо		Х		изключителна; пряко
5. Други, напр. университетско			Х	изключителна; пряко
II. Социално подпомагане
1. Ясли	Х			по избор; пряко
2. Детски градини		Х		изключителна; пряко
3. Социални домове		Х		изключителна; пряко
4. Индивидуални услуги за стари хора и хора с увреждания	Х	Х		споделена; пряко
5. Специални услуги (бездомни, семейства в криза, т.н.)	Х	Х		споделена; пряко
6. Жилищно настаняване на социално слаби	Х
7. Други, особено социални помощи		Х		пряко
III. ЗДРАВНИ УСЛУГИ
1. Първа здравна помощ		Х		непряко	лицензиране, мрежа
2. Здравеопазване		Х		пряко
3. Болници		Х	Х	непряко	управление, капиталови разходи
4. Грижа за здравословното състояние на обществото			Х		държавни публични здравни органи
5. Други, напр. финансиране на доставчици на услуги					здравно застраховане
IV. КУЛТУРА, СВОБОДНО ВРЕМЕ, СПОРТ
1. Театри		Х	Х	по избор, непряко
2. Музеи		Х		задължителна
3. Библиотеки		Х		задължителна
4. Паркове	Х			по избор
5. Спорт, свободно време	Х			по избор
6. Културни центрове	Х	Х		по избор
V. КОМУНАЛНИ УСЛУГИ
1. Водоснабдяване	Х		Х	задължителна
2. Канализация	Х		Х	задължителна
3. Електричество			Х	задължителна
4. Газ			Х	задължителна
5. Топлофикация	Х			по избор, непряко
VI. ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНА ЧИСТОТА
1. Сметосъбиране	Х			задължителна
2. Сметоизвозване	Х			задължителна
3. Чистота на улиците	Х			задължителна
4. Гробищни паркове	Х			задължителнa
5. Опазване на околната среда			Х	задължителнa
VII. Движение по пътищата, транспорт
1. Пътища			Х	задължителна	с изкл. на общинските пътища
2. Обществено осветление	Х			задължителна
3. Обществен транспорт	Х	Х		по избор
4. Други, напр. общински пътища	Х			задължителна
VIII. ГРАДСКО РАЗВИТИЕ
1. Градоустройство	Х			по избор
2. Регионално/териториал-но планиране	Х	Х		задължител-на, пряко
3. Местно икономическо развитие	Х	Х		по избор
4. Туризъм	Х	Х		по избор
IX. ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ
1. Разрешителни функции (лицензи, др.)		Х		изключителна
2. Други държавно-административни въпроси (регистър на избирателите, др.)	Х			задължителна
3. Местна полиция	Х			по избор
4. Противопожарни бригади	Х	Х		задължителна
5. Гражданска защита	Х	Х		задължителна
6. Защита на потребителите	Х	Х		задължител-на, пряко

4. Връзки и сътрудничество

Законовата рамка на местното самоуправление в Словакия позволява общините да се обединяват за изпълнението на съвместни задачи и за постигането на общите си интереси. В тази възможност се допуска включително формирането на общи фондове и обединяване на ресурси. Подобен тип дейности не са регламентирани формално в закона и, с изключение на случаите на трансгранично сътрудничество и връзки с международни организации и асоциации, не изискват съдействие от страна на държавата.

Създаването на асоциации е доброволно и често се основава на териториално сътрудничество (регионални асоциации) както е в случая със Съюза на градовете и Съюза на градовете с минерални извори. По-голяма част от градовете и общините в Словакия членуват в Асоциацията на градове и общини в Република Словакия³, създадена през март 1990 г. Това е най-голямата група по интереси, участваща в процеса на реформа на публичната администрация. Тя изготви първите концпепции за съживяване на местното самоуправление в Словакия и е една от най-значимите независими партньори на централните власти.

5. Финансови ресурси

Таблица 27: Разпределение на публичните разходи в Словакия по тип административна единица, 1997-98 (в млрд. словашки крони) ^а (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000.)

	1997	1998
Брутен вътрешен продукт	653,9	717,4
Разходи от държавния бюджет б	217,8	197,0
Общински разходи	26,6	27,4
Разходи на регионалните и окръжни администрации	41,8	43,8

а. 35 словашки крони=1 щатски долар (1997); 40 словашки крони=1 щатски долар (1998)

б. Социалните осигуровки не са включени в посочените цифри.

5.1. Деконцентрирани държавни структури

Разходите на местните държавни власти (регионални и окръжни) са включени като отделни статии в държавния бюджет. Регионалните власти имат задължението да разпределят бюджетни средства към 79-те окръжни администрации и/или пряко към регионални бюджетни институции. Разпределението се извършва на база на определени нормативни показатели, които на теория се основават на цената на обшествените услуги. На практика, обаче, нормативните показатели са обект на предоговаряне и връзката им с реалната цена е слаба.

Деконцентрираните звена на държавната власт финансират местните обществените услуги (напр. образованието представлява 60,8% от общите разходи; социалните грижи - 24%; културата - 2,4%; местният обществен транспорт - 2,2%, а разходите за капиталови инвестиции в здравеопазването - 0,6%).

Таблица 28: Приходи и разходи на регионалните и окръжни администрации в Словакия, 1998 г. (в хил.) (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000.)

Показател	Одобрен бюджет (словашки крони)а	Действителни приходи/разходи (словашки крони)
Приходи	1 020 767	1 578 497
Разходи	39 930 561	43 827 418
Оперативни разходи	38 042 263	41 896 555
Заплати	15 387 053	16 271 581
Трансфери	11 800 352	14 394 424
Капиталови разходи	1 888 298	1 930 863

а. 40 словашки крони=1 щатски долар
Таблица 29: Приходи и разходи на регионалните и окръжни администрации в Словакия, 1999 и 2000 г., бюджети за 1999 и 2000 г. (в хил.) (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000.)

Показател	Бюджет за 1999 (словашки крони)а	Бюджет за 2000 (словашки крони)
Приходи	1 060 050	925 603
Разходи	47 621 695	46 482 600
Оперативни разходи	46 078 367	44 698 600
Заплати	17 316 953	16 667 092
Трансфери	16 887 363	16 553 041
Капиталови разходи	1 543 328	1 784 000

а. 42 словашки крони=1 щатски долар (1999 г.)

5.2. Общини

Общинските власти имат четири основни източника на приходи:

• 
  споделени данъци;
  
• 
  неданъчни приходи (като напр. приходи от бизнес дейност, административни такси и капиталови приходи);
  
• 
  правителствени трансфери. Одобряват се ежегодно с държавния бюджет;
  
• 
  заеми.
  

Таблица 30: Структура на общинските приходи в Словакия (в милиони словашки крони) ^а (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000.)

Параметри	1994	1995	1996	1997	1998
Общи приходи	20 073	22 236	25 424	28 786	28 872
Данъчни приходи, в това число:	9 576	8 545	10 163	10 569	11 402
Споделени данъци	5 972	5 502	6 280	6 529	7 265
Включително местни данъци	3 604	3 043	3 883	4 040	4 137

а. 1994 - 33 словашки крони= 1 щатски долар.

1995 - 33 словашки крони= 1 щатски долар.

1996 - 35 словашки крони= 1 щатски долар.

1997 - 35 словашки крони= 1 щатски долар.

1998 - 40 словашки крони= 1 щатски долар.

В Словакия съществува механизъм за хоризонтално изравняване между общините, но е спорно доколко е ефективен по отношение на различните приходни бази и разходни практики. Директните трансфери и целево финансиране за общините не са свързани с изравнителните механизми. Преки изравнителни инструменти са трансферите, подпомагащи ключовите управленски и административни задачи на малките общини. До 1995 г. за този тип субсидия са кандидатствали общини с население до 5 000 души. От 1996 г. този праг е намален до 3000, като базата за разпределяне на субсидията се определя ежегодно.

Друг непряк механизъм за изравняване е заложен в системата за общинските данъчни приходи. Тя включва променящи се коефициенти, пропорционални на размера на общината (изменят се ежегодно).

През 1996 г. със Закона за държавния бюджет се определят три споделени данъка - данък общ доход за физически лица, подоходният данък на юридически лица и данък пътища. С изключение на последния, приходите от другите два не са обвързани с последващо целево разходване по определени статии от общинските разходи.

Един от механизмите за финансиране на общинските инвестиционни планове чрез неданъчни приходи са общинските облигации, който се използва главно от общини-градове.

Друг неданъчен приход общините формират чрез местните такси (напр. за кучета; за влизане на определени обществени места; за реклама; за продажба на алкохолни и тютюневи произведения; за игрални и хазартни машини; за отдаване под наем; за престой в курортни селища; за влизане с автомобил в централната историческа част на града, т.н.). Тези такси се определят от общините свободно, съблюдавайки съответната зададена по закон горна граница.

Общински приход са и различните административни такси за извършени услуги на гражданите, както и такса смет и такси за замърсяване на въздуха.

Общините имат също така право да взимат заеми (без да е необходимо съгласието на държавата), предимно от търговски банки. Тази възможност е довела до един от сериозните проблеми по нарастващия дълг на общините от заеми за покриване на текущите им оперативни разходи. Проблемът със свръхзадлъжнялостта на някои общини е породен от доста либералната политика в това отношение, липсата на законодателство, ограничаващо правомощията на местните власти по вземането на заеми, както и закон, уреждащ банкрута на общините.
Таблица 31: Словакия - общ държавен дълг (млрд. словашки крони по пазарни цени) (Източник: Министерство на финансите)

	1994	1995	1996	1997	1998	1999
Консолидиран дълг, в това число:	116,4	124,5	166,2	203,8	228	255,8
Местни власти	2,0	4,4	5,5	6,9	9,2	11,2

(цифрите включват вътрешния и външен дълг като местните власти не са отчели външен дълг)

6. Тенденции в развитието на местните и регионални власти в Словакия

С промяната в политическата ситуация в Словакия пространство след изборите през 1998 г. и изместването на правителството на Владимир Мечиар от коалиция на партии от лявото и дясно пространство, бе заявена нова посока в реформата на публичната администрация. В приетата през декември 1998 г. Програма на словашкото правителство бяха заявени някои ключови аспекта на предстоящата политика.

Словашкото правителство ще търси оптимизиране на структурата на публичната администрация и предоставянето на услуги близо до населението чрез децентрализация на отговорностите на държавата до по-ниските нива на публична администрация, прилагайки принципа на субсидиарност. Паралелно с това ще протече процес по разпределяне на необходимите финансови ресурси за изпълнението на съответните децентрализирани задачи.

С извършените реформи за периода 1993-1999 г. почти 10 пъти намалява броят на служителите, работещи пряко в бюджетната сфера, и повече от 20 пъти - броят на работещите в свързани с държавната администрация структури. Въпреки реформите, обаче, проучванията показват, че финансирането на основните функции на държавата и конституционно гарантираните потребности в регионите чрез регионалните администрации е по-скъпо отколкото осъществяването им от съответните министерства (както е преди 1996 г.)

Предвижда се въвеждането на ново управленско ниво като се създадат региони с автономност при вземане на административни решения и управленски правомощия.

Опитът показва, че изборът на 8 региона не е добър, тъй като по размер и брой на населението те не изпълняват критериите за установяване в техните граници на по-високо ниво местно самоуправление и ще има противоречие с общоприетите принципи на регионалното самоуправление. От друга страна, територията на регионите и броят на населението им (средно 670 000 жители) не позволяват те да бъдат разглеждани като NUTS-2 единица по стандартите на ЕС, което налага преструктурирането им с цел привличане на финансови ресурси от ЕС.

През юни 2000 г. бе постигнато съгласие между коалиционните партньори за създаването на 12 региона със самоуправляващи се органи, но определянето на границите на региона, където се намира унгарското малцинство предизвика спорове.

Избори за регионалното ниво на самоуправление трябва да се проведат през 2001 г.

Очаква се правителството да насърчи развитието на трансграничното сътрудничество със съседни държави чрез сключване на международни споразумения и регламентирайки формите и степента, до която местните и държавни власти могат да участват и развиват тези процеси.

Подобряването уменията и професионализма на служителите в публичната администрация също ще е една от приоритетните точки на дневен ред.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: