Разпределение на ролите и отговорностите между различните нива


IV. Местно и регионално управление в страни от ЦИЕ



Изтегляне 2.25 Mb.
страница10/12
Дата30.11.2018
Размер2.25 Mb.
#106049
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

IV. Местно и регионално управление в страни от ЦИЕ




ПОЛША




Основни факти





Население

38 660 000 (1997)

Площ (квадратни километри)

312 685 кв.км

Нива на поднационално управление

3 (местно самоуправление - общини и окръзи, и регионално самоуправление)

Брой региони

16 области (воеводства)

Брой местни власти на първо ниво

2 489 общини и 65 градски общини с права на окръг

Брой местни власти на второ ниво

308 окръга

1. Законодателна уредба


Подобно на останалите посттоталитарни централни и източно европейски страни, реформата в областта на публичната администрация в Полша преминава през по-интензивни и по-забавени моменти в своето осъществяване. За изминалия 10-годишен период след началото на промените може да се каже, че днес Полша е с добра законодателна уредба по отношение на местното и регионалното самоуправление и е първата страна от бившия соцлагер, която въвежда нивото на регионално самоуправление.

Принципите, на които се подчинява административната реформа в Полша, се споделят от държавите в Европа както и от евроатлантическата общност. Това са ценностите, необходими за развитие на страните членки на Европейския съюз: самоуправляващо се гражданско общество, субсидиарност, ефективност, прозрачност, откритост и отговорност, и гъвкавост.

Конституцията на Полша, приета след провеждане на референдум през април 1997 г., гласи, че “териториалната система на Република Полша осигурява децентрализация на публичната власт”. (Чл. 15). Чл. 164 определя общината като “основна единица на местното самоуправление”. Конституцията също така регламентира взаимоотношенията между държавната администрация и местните власти.

Приемането на Закона за местното самоуправление през 1990 г. бележи началото на териториалната реформа след падането на комунистическия режим. С него общините получават възможност да упражняват местна власт като паралелно с това се закриват воеводските (областните) съвети. По този начин се възражда една институция, съществувала до 1939 г. и от края на Втората световна война до 1950 г. Последвалите изменения на този закон целят подобряване ефективността и ефикасността на общинските органи, напр. чрез ясно разделяне правомощията между общинския съвет и общинския орган на управление.

Конституцията утвърждава органите на местната власт като юридически лица и им дава правото на собственост. Местните власти изпълняват обществени функции по удовлетворяване нуждите на местната общност, като съществува хипотезата държавната администрация да задава допълнителни отговорности на местните власти.

През 1992 г. Правителството решава да продължи реформата в публичната администрация. През януари 1994 г. започва т.нар. Пилотна програма на реформата в публичната администрация. Тя цели прехвърляне на задачи и отговорности на бъдещите окръзи към 49 най-големи полски града, за да се провери функционирането на предложената нова система преди повсеместното й въвеждане. Поради политически противоречия, обаче, преминаването от пилотна фаза към пълно въвеждане на реформите се забавя.

Следващата важна стъпка в провеждането на реформата е значимото законотворчество в тази област през 1998 г., което довежда до въвеждането на две нови нива на самоуправление - окръг и област - от януари 1999 г. Статутът им е уреден в Закона за воеводското самоуправление, Закона за управленската администрация във воеводството и Закона за окръжното самоуправление. Ключово значение играят приетите през същата година закони за избор на общински, окръжен и областен съвети, за въвеждане на тристепенно териториално разделение на държавата и за отговорностите на основните органи на управление в тристепенната държавна система. Въвежда се пряк избор на членовете на областните управи на ниво воеводство, а окръзите придобиват най-всеобхватните правомощия за местно самоуправление в историята си. Като цяло реформата не е ограничена до социално-икономическата сфера, а допринася значително за установяването на демократична система чрез формулиране на принципите на модерното полско самоуправление, следвайки примера на добре установените модели в други европейски демократични държави.

Нормативните актове, които уреждат статута и дейността на местните и регионални власти в Полша, са:



  1. Законът за местното самоуправление (1990);

  2. Закон за служители в местното самоуправление (1990);

  3. Законът за местните данъци и такси (1991);

  4. Законът за местното самоуправление във Варшава (1994);

  5. Законът за обществените поръчки (1994);

  6. Законът за облигациите (1995);

  7. Закон за окръжното самоуправление (1998):

  8. Закон за воеводското самоуправление (1998);

  9. Закон за разделението компетенциите на властта (1998);

  10. Законът за икономиката на общностите (1996);

  11. Закон за държавната служба (1998);

  12. Закон за публичните финанси (1998);

  13. Закон за приходите на местните управленски структури (1998).



2. Структура


С влизането в сила на законодателните промени от 1998 г. в Полша се установява тристепенна структура на самоуправление. Както и в другите страни от централна и източна Европа реформата започва на местно ниво. Основната цел е да се установи демокрация и да се преодолее монополистичната роля на комунистическата партия в политиката и икономиката.

Въпреки че движението “Солидарност” още през 1989 г. иска въвеждане на самоуправление както на местно, така и на областно ниво с цел укрепване на демокрацията, основната цел за създаването на междинна степен през годините претърпява промяна. След въвеждането на местно самоуправление забележимо нараства липсата на прозрачност поради увеличаващия се брой на разпръснати териториални единици на държавната администрация. Паралелно с това на преден план излизат и несъвършенствата на системата за публични финанси, която не предоставя на общините финансови ресурси, необходими за изпълнение на нарастващия брой делегирани им държавни правомощия. Тези два фактора допринасят за изместването на фокуса на дебата за областно самоуправление върху довода за ефективността. Въвеждането на втората и трета степени (окръг и воеводство), които допълващо изпълняват задълженията извън обсега на общинските и реализират регионално икономическата политика, се явява крайно необходимо за иницииране на промяна в неефективната и силно фрагментирана по сектори и територии система на държавната администрация (“Полша на департаментите”).

До 1999 г. 49-те воеводства, обособени от социалистическото правителство през 1975 г., оцеляват с ограничени правомощия като териториални единици на държавната администрация. Обособяването на междинно ниво е съпроводено със сериозен политически спор за броя на поднационалните нива и големината на воеводствата и окончателно решение е намерено едва през 1999 г. Извършените промени са много по-всеобхватни от това, което се вижда на пръв поглед. След прекъсване от почти повече от 200 години полската администрация се връща към своите федерални традиции, за които е характерна децентрализацията и демократична легитимация.

В момента принципът на поднационално самоуправление се прилага в 2 489 общини, 65 градски общини, които имат права на окръзи, 308 окръга и 16 области. В една средно голяма полска община живеят 10-15 хиляди жители; в един окръг – 80-100 хиляди жители, а в една област – 2,4 милиона.




2.1. Общини


По Конституция общината е основната самоуправляваща се единица в Полша. Съществуват 2489 общини като за разлика от Унгария, Словакия и Чехия те са сравнително по-големи (всички са с население над 1000 души, докато в Чехия напр. около 80% от общините са с население под 1000 души).

Съгласно Закона за местното самоуправление в общините се допуска създаването на допълващи единици, включително квартали и жилищни съвети в по-големите градове. Тази съвременна разпоредба е показателна за напредналата степен на представителната демокрация.

Статутът на столицата Варшава е по-специален. Регламентира се от Закона за местното самоуправление във Варшава (1994 г.). Варшава е разделена на 11 общини, като една от тях - центърът на Варшава - е разделен на 7 района.

Конституцията гласи, че местните власти изпълняват обшествени задачи, които съгласно действащото законодателство не са задължение на други публични власти.

Общинските съвети се избират по смесена система. Съветниците в малките общини (до 20 000 жители) се избират в едномандатни райони по мажоритарна система. В по-големите общини (над 20 000 жители) изборите се провеждат по пропорционална система.

Демократично избраните общински съвети номинират изпълнителен орган, който да упражнява техните изпълнителни правомощия. Селските общини се оглавяват от войт (wojt), селските общини от градски характер и градските общини – от кмет (burmistrz), а големите градове се управляват от президент. Членовете на изпълнителния орган на общината се избират при наличие на мнозинство от гласовете в общинския съвет при кворум поне половината от съветниците. Войтовете в селските общини, кметовете в малките градове и президентите на 104-те най-големи града се избират чрез абсолютно мнозинство от съветниците.



2.2. Окръзи


Членовете на окръжните съвети се избират по избирателни листи. Местата се разпределят пропорционално на гласовете, спечелени от листите с повече от 5% от гласовете на окръжно ниво. Броят на членовете на окръжните съвети е 20 за окръзи с население под 40 000 души; при окръзи с повече жители за всеки 20 000 жители над тази цифра се прибавят по 5 допълнителни места. Максималният брой на членове на окръжните съвети е 60.

Окръжните съвети избират председател на окръжния изпълнителен орган чрез абсолютно мнозинство на гласовете на избраните членове.


2.3. Воеводства (области)


Представителният орган на ниво област е областният парламент. Членовете му се избират от избирателни листи. Местата се разпределят пропорционално на общия брой гласове спечелени от дадена партия при положение, че листата й печели поне 5% от гласовете на ниво воеводство. Парламентите на областите с по-малко от 2 млн. жители се състоят от 45 члена като броят им се увеличава за всеки допълнителни 500 000 жители.

Воеводствата (областите) имат двустепенна структура на управление, която се състои от воеводско самоуправление (областен съвет), ръководено от председател (marszalek), и от областен управител (воевода) като представител на централната администрация на областно ниво. Това разделение на властта осигурява съгласуваност между действията на местните и областните органи на самоуправление и единството на ключовите национални политики. Председателят, като президент на изпълнителния орган на воеводството, както и вицепрезидентът и други членове на областната управа се избират чрез абсолютно мнозинство от членовете на областния парламент.

Областният управител се определя от правителството. Неговите правомощия включват възможността да отмени решения, взети от органите на самоуправление, ако прецени, че противоречат на закона. Подобно решение може да се обжалва пред административния съд от засегнатата местна или областна управа.

Областните управители са отговорни по всички въпроси, които се отнасят до изпълнението на закона и обществената сигурност. В това отношение те си сътрудничат с окръжните администрации, които също носят отговорност за обществения ред и сигурност в съответните им избирателни райони.

Като форма на директна демокрация някои решения могат да се взимат чрез свикване на референдум на местно или областно ниво. Това включва възможността за разпускане на легитимираните чрез директни избори политическите органи на поднационално ниво.

Решението да се създадат най-големите областни административни органи в петте странни кандидат-членки от централна и източна Европа с 16 воеводства (тези, които съответстват на ниво NUTS-2 от структурната политика на ЕС) е резултат от обществения дебат от 1990 г., фокусиран върху необходимостта от такива единици, които да работят ефикасно в областта на регионалната, икономическата и структурната политика. Новите воеводства могат да участват в интеррегионални партньорски програми на Европейския съюз и да си сътрудничат със съседните гранични региони. Предстои да се види дали избраната областна структура ще увеличи съществуващите неравенства между отделните райони в Полша. Първоначално една от основните цели на реформата и на новото териториално разделение на публичната администрация е да се създадат реални възможности за самоуправление на ниво воеводство, за да се справят с икономическите проблеми и да подобрят областното икономическо развитие. Има две основни причини, поради които тази цел все още не е достигната: първата е, че финансовите ресурси на воеводствата са изключително ограничени, основно защото приходите от подоходния данък се привеждат в по-голямата си част в централния бюджет. Другата причина е, че новата система на областно самоуправление не е съществувала преди януари 1999 г. и е прекалено рано да се очаква намаляване на икономическите несъответствия между районите в резултат на въвеждането на новите структури. Като се вземе предвид гореказаното, не е изненадващ факта, че разделението на страната на “А-, Б- и В-Полша” все още съществува2.


3. Правомощия на поднационално ниво


Според законите за местно и областно самоуправление всички законодателни и контролни органи на областно/местно самоуправление имат право да прокарват нормативни актове и разпоредби на местната власт, които са валидни на цялата им територия или на част от нея. За тази цел органите на местна власт имат на разположение следните правни инструменти:

  • Местни/областни разпоредби и нормативни актове;

  • Различни видове планове, например: планове за земеползване;

  • Индивидуални решения, административни решения;

  • Споразумения;

  • Технически действия;

  • Гражданскоправни формати, особено договори;

  • Други формати (напр. решение на общинския съвет за наименованията на пътищата).

Изключителните законодателни правомощия на общинските и окръжни съвети са:

  • Прокарване на закони и наредби на местната власт (включително окръжни наредби);

  • Избиране и освобождаване на административни управленски единици;

  • Изготвяне на бюджет;

  • Обсъждане на доклади за бюджетна реализация;

  • Издаване на правилници, свързани с местни данъци и такси;

  • Издаване на правилници по въпроси за собствеността.

Основни сфери от изключителната компетентност на областните парламенти са:



  • Издаване на областни наредби;

  • Планиране на стратегии за регионално развитие;

  • Издаване на бюджетни наредби;

  • Определяне правилата за разпределяне на приходите в общинските и окръжни бюджети;

  • Издаване на правила относно местни данъци и такси;

  • Издаване на разпоредби, уреждащи прехвърлянето на незадължителни областни задачи към други органи на местно самоуправление;

  • Издаване на разпоредби, уреждащи създаването и разпускането на асоциации, профсъюзи и фондации;

  • Оповестяване приоритетите на трансграничното регионално сътрудничество.

3.1. Общини


Обща клауза от чл. 163 от Конституцията гласи, че общините носят отговорност по всички обществени въпроси от местно значение, които по закон не са в правомощията на други органи или власти. В тази рамка общините отговарят за:

  • Обществения ред и сигурност: местния обществен транспорт;

  • Социалната инфраструктура: основни здравни услуги; образование (детски градини, основни училища), култура;

  • Техническа инфраструктура: общински жилища, местни пътища, мостове, улици и площади, доставка на електро- и топлоенергия, водоснабдяване, канализация, общинска отводна канализация и третиране;

  • Пространствен и екологичен ред: управление и планиране на земята, зониране и опазване на околната среда на местно равнище

Общините изпълняват и задачи, делегирани им от правителството и държавната администрация, но те остават под държавен контрол. Тези отговорности могат да се делегират на общините със закон или чрез доброволни споразумения с държавни агенции.



3.2. Окръзи


За разлика от общината окръгът изпълнява само онези отговорности, които са ясно определени със закон. По този начин се избягва застъпването на отговорности между окръгът и общината - всеки от тях упражнява строго определени обществени функции и отговорности.

Основните правомощия на окръжните власти са:



  • Организиране и осигуряване на социални услуги, които излизат извън границите на общините, както и въвеждането на други форми на социална дейност (фамилни центрове и социални домове);

  • Борба с безработицата;

  • Изграждане и поддръжка на окръжни пътища;

  • Защита на потребителските права;

  • Подпомагане икономическото развитие в окръга.

Ролята на окръзите в полската административна система е доста ограничена. Слабостта на това ниво в системата произтича от силата на правомощията, предоставени на областно ниво.

3.3. Области (воеводства)


Самоуправляващите се воеводства (области) подпомагат основно развитието; те подпомагат растежа, а не предоставят услуги; играят икономическа, а не административна роля. Кръгът от обществени услуги, предоставяни от областите, е ограничен до онези от тях, които имат чисто областен характер и не могат да се поемат нито от отделните общини нито от окръзите. Основните задачи на областното самоуправление включват:

  • Средно и висше образование;

  • Здравеопазване;

  • Социални дейности;

  • Модернизация на селските райони;

  • Териториално развитие;

  • Опазване на околната среда;

  • Управление на областните пътища и транспорта.

Областта може да делегира някои от правомощията си на местно ниво на основание сключени с общините договори, с изключение на задължителните за областно ниво правомощия.

Правомощията на областното самоуправление относно подпомагане областното развитие са концентрирани в три основни сфери:



  • Икономическо развитие, включително международни икономически отношения и подпомагане на областта;

  • Някои обществени услуги на областно ниво (висше образование, специализирани здравни услуги);

  • Устойчиво развитие (свързано с културата и природната среда).

Правомощията на областта по отношение на областното развитие са предмет на така наречените “областни споразумения”, които се сключват между правителството и областните власти. В частност Правителственият център за стратегически науки, който се ръководи от министъра без портфейл, играе значителна роля в процеса на определяне на регионалната политика на национално и поднационално ниво.

Таблица 23: Сравнителна таблица на функциите на местните власти в Полша след 1 януари 1999 г. (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000.)


Функция


Общини

(gmina)


Окръзи (powiat)


Воеводс-тво (wojewódz-two)


Други (напр. централна власт)


Пояснения

I. ОБРАЗОВАНИЕ


1. Предучилищно

X













2. Начално

X













3. Средно

X

X










4. Техническо




X










5. Други, напр. университетско







X*




* професионални университети

II. Социално подпомагане


1. Ясли

X













2. Детски градини

X













3. Социални домове




X

X







4. Индивидуални услуги за стари хора и хора с увреждания

X

X










5. Специални услуги (бездомни, семейства в криза, т.н.)

X

X










6. Жилищно настаняване на социално слаби

X













7. Безработица




X

X







III. ЗДРАВНИ УСЛУГИ

1. Първа здравна помощ

X













2. Здравеопазване

X

X

X







3. Болници




X

X

X*

* специални, университетски болници и изследовател-ски институти

4. Грижа за здравословното състояние на обществото

X

X

X







5. Зависими от дрога







X







IV. КУЛТУРА, СВОБОДНО ВРЕМЕ, СПОРТ

1. Театри

X

X

X

X*

напр. Нац. театър

2. Музеи

X

X

X

X*

напр. Нац. музей

3. Библиотеки

X

X

X

X*

напр. Нац. библиотека

4. Паркове

X













5. Спорт, свободно време

X

X

X







6. Поддръжка на културни центрове

X













V. КОМУНАЛНИ УСЛУГИ

1. Водоснабдяване

Х













2. Канализация

Х













3. Електричество

X













4. Газ

X













5. Топлофикация

X













6. Телефони

X













VI. ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНА ЧИСТОТА

1. Сметосъбиране

Х













2. Сметоизвозване

Х













3. Чистота на улиците

Х













4. Гробищни паркове

Х













5. Опазване на околната среда

X

X

X

X*

* напр. нац. паркове

6. Природни/техноло-гични опасности







X







VII. Движение по пътищата, транспорт

1. Пътища

X

X

Х

X*

*напр. международни пътища

2. Обществено осветление

Х













3. Обществен транспорт

Х













4. Железници










Х




VIII. ГРАДСКО РАЗВИТИЕ

1. Градоустройство

Х













2. Регионално/терито-риално планиране




X

X







3. Местно икономическо развитие

X













4. Туризъм

X













5. Надзор




X










IX. ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ

1. Разрешителни функции (лицензи, др.)

X

Х

X







2. Други държавно-административни въпроси (регистър на избирателите, др.)

Х

X

X







3. Местна полиция

Х

X*

X*

X*

*национална полиция

4. Противопожарни бригади




Х

X

X




5. Гражданска защита

Х

Х

X

X




6. Защита на потребителите




Х

Х








4. Връзки и сътрудничество


Полските воеводства могат да се обвързват в двустранни и многостранни взаимовръзки с чужди партньори. В този контекст те имат право да оповестяват приоритетите на трансграничното партньорство и да издават наредби относно участието в международни областни асоциации и относно други форми на регионално взаимодействие. Три западни воеводства участват в различни немско-полски еврорегиони. Според стратегическите приоритети за регионално развитие, приети от полското правителство през януари 1997 г., друг географски район на интензивно подпомагане на трансгранично сътрудничество ще бъде региона на Балтийско море. Освен това, “Националната стратегия за европейска интеграция”, която полското правителство приета по същото време, обсъжда необходимостта от интегриране на воеводствата в “Европа на регионите” в по-общия контекст на пълно ратифициране на европейското законодателство от Полша.

Най-всеобхватното съгласуване между работните полета на Комитета на регионите – включително темите за задължителни консултации – и правомощията на поднационалното равнище в Полша може да се открие при воеводствата. Изключителната роля на воеводствата, която се допълва и от правомощията им в областта на международните отношения, е отразена в плановете за бъдещия състав на полската делегация към Комитета на регионите. Ако разпределението на местата в Комитета на регионите се запази, 16 от общо 21 полски членове на Комитета на регионите ще бъдат избраните председатели на воеводствата. Останалите 5 места ще се заемат от представители на трите основни общински асоциации в Полша, а именно: Асоциацията на полските градове, Съюзът на малките полски градове и Асоциацията на селата в полската република.

В момента формалните канали за участие в националното законодателство остават затворени за местните/регионални власти. В Полша, обаче, са сформирани множество неполитически организации и асоциации с идеална цел с местни и областни правомощия. Такива са Асоциацията на полските градове, Съюзът на малките полски градове, Съюзът на полските столици (метрополиси), Съюзът на селските общини (Асоциация на селата в Република Полша), Съюз на полските окръзи, Федерация на съюзите и асоциациите на полските общини и области. Асоциациите взаимодействат с националните институции на полската република (Сейм, Сенатът и правителството), ако обсъжданият въпрос е важен за органите на самоуправление от поднационално ниво. Представители на асоциациите се консултират с полското правителство в рамките на Генералния комитет за централната власт/местните власти.

5. Финансови ресурси

Според Конституцията приходите на местните власти се формират от собствените им приходи и генерални субсидии и финансиране за специални цели от държавния бюджет. Законът за приходите на органите на местната власт за 1999 г. и 2000 г. и Законът за публичните финанси са основните законодателни актове, които определят същността на приходите на органите на местната власт. Местните власти имат право да регулират местните данъци и такси в законовоопределените граници. На практика, правителството определя таванът за размера на местните данъци, а общинските и окръжни съвети определят конкретните ставки.

През 1991 г. процедурите по изготвяне на годишния държавен бюджет се променят драстично. Една от най-важните промени е отделянето на държавния бюджет от местните бюджети.

Другите реформи се състоят в прехвърляне на отговорността по събиране на определени данъци от държавната администрация към местните власти и въвеждане на принципа, че общините получават приходи от републикански данъци. В резултат на тази реформа общините в момента споделят печалбата от подоходния данък, събиран от физически и юридически лица. Въпреки това, остава неразрешен проблемът, че по-голямата част от подоходния данък, който се събира на поднационално ниво, се превежда към централния бюджет. Предвид на това че подготвяните закони предвиждат промяна в схемата на разпределение на приходите от подоходния данък, ситуацията може да се промени в по-неблагоприятна посока, тъй като най-вероятно ще се увеличат още повече постъпленията в националния бюджет. От тази мярка ще пострадат воеводствата.



5.1. Общини


Изпълнението на задълженията на общините се финансира от местните бюджети, които се попълват основно от директни приходи, както и от субсидии и други бюджетни финансирания. Освен това, имотите, които са собственост на общините, са отделени от държавния фонд. Според Закона за местното самоуправление общинските приходи се формират от:

  1. Данъци, такси и други приходи, дефинирани от закона;

  2. Приходи от общинско имущество;

  3. Генерални субсидии от държавния бюджет.

В същия закон се споменава, че приходите могат да включват също така:



  1. бюджетни излишъци от предишни години;

  2. целево финансиране за конкретни задачи;

  3. приходи от местни данъци за населението;

  4. заеми и издадени облигации;

  5. завещания и дарения.


Таблица 24: Общинските разходи като процент от БВП и от разходите на правителството в Полша (Източник: Статистически годишник на Република Полша, 1998)






БВП (в млн. полски злоти)


Общи държавни разходи (в млн. полски злоти)


Общински разходи (в млн. полски злоти)


% от БВП

% от общите държавни разходи

1997 г.

469 372,1

151 054,3

40 504,3

8,6

26,8


Таблица 25: Структура на общинските приходи в Полша за 1997 г. (Източник: Статистически годишник на Република Полша, 1998)



Държавно финансиране

Споделени приходи

Независими приходи

Кредит, облигации

Други


1997 г.

38,3 %

24,2%

35,2%

-

2,3%

Според полското законодателство кредитът и облигациите не спадат в категорията на общинските приходи.
Много важен компонент от общинските приходи съставляват приходите от споделени данъци. За 1999 г. приходите от споделения подоходен данък на физически лица представляват 27,6% от бюджетните ресурси, а от корпоративния данък – 5%. Тези ресурси се превеждат на всеки местен бюджет в зависимост от икономическия потенциал на общината, а не се изчисляват на базата на броя жители.

Издаването на общински облигации става възможно със Закона за облигациите от 1995 г. Освен по-големите градове, които се нуждаят от средства за финансиране на техническата си инфраструктура, обаче, за периода 1995-99 г. броят на възползвалите се от тази възможност общини не е голям (около 40).

Общините могат да ползват два вида кредит: търговски, предоставян им от банковата система (30%) и преференциален (нетърговски) – от фондове, неправителствени организации, др. (70%).

5.2. Окръзи


Съгласно Закона за окръжното самоуправление от 1998 г. приходите на окръзите се формират основно от:

  1. дял от събирани от държавата данъци, определени със закон (за 1999 г. – 1% от подоходния данък на физически лица);

  2. субсидии от държавния бюджет за предоставяне на местни услуги;

  3. целево финансиране от държавния бюджет за задачи, възложени за изпълнение на институциите на окръжните власти от страна на държавната администрация;

  4. приходи от окръжни бюджетни институции и структури;

  5. приходи от имущество на окръжната власт;

  6. лихви за ненавременно изтегляне от страна на държавата на нейни дялови участия, финансирания и субсидии.


5.3. Области

Според Закона за воеводското самоуправление основните приходи на воеводството се формират от:



  1. дял от събирани от държавата данъци, определени със закон (за 1999 г. – 1,5% от подоходния данък на физически лица и 1% от корпоративния данък);

  2. приходи на бюджетни институции на воеводството и плащания от други структури на воеводството;

  3. приходи от имущество на воеводството;

  4. завещания и дарения;

  5. лихви за ненавременно изтегляне от страна на държавата на нейни дялови участия, финансирания и субсидии.

С въведените през 1998 г. разпоредби право да издават облигации получават и окръзите и воеводствата.

По закон други източници на общински приходи могат да бъдат: целево финансиране, предоставено за изпълнение на услуги, възложени от държавната администрация, както и финансиране от общинските бюджети и окръзите за дейности, изпълнени от воеводството на база сключени споразумения.

Областните органи на местно самоуправление, представени от областния председател, могат да сключват “областни споразумения” с централното правителство за изпълнение на дългосрочни програми за развитие.

Собствените приходи на окръзите и областите се състоят от данък върху собствеността, споделени подоходни данъци от физически и юридически лица и други узаконени данъци, които могат да бъдат използвани за всякакви цели.

В момента не съществуват хоризонтални механизми за финансово изравняване в Полша. Всички финансови преводи се осъществяват чрез гореописаните инструменти. Органите за местно самоуправление– както окръзи, така и общини и градове – могат да се съюзяват в обединения за общо изпълнение на задачите, делегирани им от воеводствата или от държавата. Очевидно е, че между поднационалните власти, обединени в такива форми за функционално взаимодействие, съществуват споразумения, които регламентират хоризонтални плащания с цел компенсиране на неравномерното разпределение на отговорностите между участниците.

6. Тенденции в развитието на местните и регионални власти в Полша


Основните моменти в настоящата ситуация, които предполагат възможни по-нататъшни развития в областта на публичната администрация могат да се очертаят както следва:

  1. Приемане на работещи разпоредби, регулиращи регионалната политика и планиране.

  2. Подобряване на законодателството по отношение на статута на органите на самоуправление в столицата Варшава и някои по-големи полски градове в посока оптимизиране ефективността и изчистване на препокриващи се отговорности между отделните общини и райони.

  3. Увеличаване професионализма на държавните служители в местните власти и деполитизиране на служителите в публичната администрация.

  4. Очаквани промени по отношение на по-малки и слаби общини, които не могат да изпълняват възложените им задачи. Паралелно с натрупването на опит от проведената реформа и ефективността й възможни са промени в границите и статута на някои общини/окръзи. Възможно е преминаването на дадена община в окръг или на даден окръг - във воеводство.

  5. Би било добре, ако към местните власти се прехвърлят още задължения и ресурси от страна на държавната администрация, но това би могло да стане постепенно, с извършване на реформата в областта на общественото осигуряване, здравеопазването и образованието.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание