Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)

Трябва ли да съветваме хората да коленичат на земята и да плачат: “О, ние сме нещастни грешници!”? Не, по-скоро трябва да им напомняме за тяхната божествена природа. Ще ви разкажа една история. Една лъвица която си търсела плячка, попаднала на стадо овце, и като скочила върху една от тях, тя родила малко лъвче и умряла на място. Малкото лъвче било отгледано в стадото, научило се да пасе трева и да блее като овца и никога не разбрало, че е лъв. Веднъж един лъв нападнал стадото и бил удивен да види друг огромен лъв сред него, който пасял трева и блеел като овца. При вида на непознатия лъв стадото се разбягало и лъвът-овца побягнал с тях. Но вторият издебнал удобна възможност и един ден намерил лъва-овца заспал. Той го събудил и му казал: “Ти си лъв.” Другият казал: “Не”, и започнал да блее като овца. Но непознатият го завел до едно езеро и го накарал да погледне във водата собственото си отражение и да види дали то не прилича на неговото. Той погледнал и признал, че е така. Тогава другият започнал да реве и го накарал да направи същото. Лъвът-овца изпробвал гласа си и скоро заревал също толкова силно, колкото и непознатия. И спрял да бъде овца.

Приятели мои, искам да кажа на всички ви, че вие сте силни като лъвове.

Ако една стая е тъмна, дали ще започнете да обикаляте наоколо, да се биете по гърдите и да викате, “Тъмно е, тъмно е, тъмно е!”? Не, единственият начин да получите светлина е като драснете клечка кибрит, и тогава тъмнината ще изчезне. Единственият начин да осъзнаете светлината във вас, е да запалите духовната светлина в себе си, и тъмнината на греха и нечистотата ще избяга. Мислете за вашия висш Аз, а не за низшия.  

***  

Въпрос: Човек от публиката казва: “Ако свещениците спрат да проповядват адския огън, те няма да имат контрол върху своите хора.”

Отговор: Тогава нека по-добре го изгубят. Човек, който чувства страх в религията си, въобще няма религия. По-добре го учете за неговата божествена природа, отколкото за животинската.

Въпрос: Какво е имал впредвид Бог, когато е казал: “Царството небесно не е от този свят?”

Отговор: Че царството небесно е вътре в нас, а не навън. Юдейската идея е била за царството небесно намиращо се на тази земя, навън. Не това е била идеята на Исус.

Въпрос: Вярвате ли, че ние произлизаме от животните?

Отговор: Вярвам, че по закона за еволюцията, по-висшите същества са произлезли от по-низшите.

Въпрос: Познавате ли някого, който си спомня своя предишен живот?

Отговор: Срещнал съм някои хора, които са ми казвали, че си спомнят миналия си живот. Те са достигнали до такава точка, в която могат да си спомнят своите по-ранни превъплъщения.

Въпрос: Вярвате ли в разпъването на Христос върху кръста?

Отговор: Христос е бил въплътения Бог; не са могли да го убият. Това, което е било разпнато е било само една прилика, един мираж.

Въпрос: Ако той е могъл да създаде такава прилика като тази, не би ли било това най-голямото чудо от всички?

Отговор: Аз гледам на чудесата като на най-големите препятствия по пътя към истината. Когато учениците на Буда му казали за човек, който бил извършил едно така наречено чудо – бил свалил чаша от голяма височина без да я докосне – и му показали чашата, той я взел и я строшил с крака като им казал никога да не градят своята вяра върху чудеса, а да търсят истината във вечните принципи. Той ги учел за истинската вътрешна светлина – светлината на духа, която е единствената сигурна светлина, по която човек може да се води. Чудесата са само пречки. Нека ги отхвърлим.

Въпрос: Вярвате ли, че Христос е произнесъл Проповедта на планината?

Отговор: Вярвам, че го е направил. Но по този въпрос трябва да се доверя на книгите както другите го правят, а съзнавам че само свидетелството на книгите е една по-скоро песъчлива почва. Но всички ние сме в безопасност приемайки ученията от Проповедта на Планината като ръководни принципи. Трябва да приемаме това, което привлича нашия вътрешен дух. Буда е проповядвал петстотин години преди Христос и неговите думи са били пълни с благословии: Никога проклятие не е излязло от неговата уста, нито от неговия живот; никога такова не е излязло от Зороастър, нито от Конфуций.  

Единството  -  целта  на  религията

Тази наша вселена, вселената на сетивата, на рационалното и интелектуалното е ограничена отвсякъде от безпределното, непознаваемото и вечно-неизвестното. Точно към него са насочени духовните търсения и изследвания и от него идват фактите; от него идва светлината, която е позната на света като религия. По същността си религията принадлежи на свръхсетивното, а не на сетивното ниво. Тя е отвъд всяко разсъждение и не се намира на нивото на интелекта. Тя е е също така конкретно възприятие и вдъхновение - едно гмурване в непознатото и неизвестното, което превръща непознаваемото в нещо много повече от познатото ни чрез сетивата, защото безпределното никога не може да бъде проумяно или схванато чрез сетивното и интелектуалното познание, което е относително. Това търсене е съществувало в човешкия ум, както вярвам аз, от самото начало на човечеството. Не може да е имало човешко мислене и интелект, в който и да е период от световната история, без тази борба, без това търсене отвъд. В малката вселена на нашия ум виждаме да възниква мисъл. Откъде идва тя - ние не знаем; и къде изчезва, къде отива - също не знаем. Изглежда така, сякаш микрокосмосът и макрокосмосът лежат в една равнина, преминават през едни и същи нива, вибрират на една и съща честота.

Големият въпрос на всички въпроси в съвремието е този: Ако приемем, че познатото или познаваемото граничи от двете си страни с непознаваемото и безкрайно-непознатото, защо трябва да се борим за това безпределно-непознато? Защо да не се задоволим с познатото? Защо да не си останем доволни от яденето, пиенето и извършването на малки добрини в полза на обществото? Тази идея се носи навсякъде във въздуха. От най-учения професор до най-малкото, едва пробърборило бебе, на нас ни се казва, че с правенето на добро на света се свършва всичко свързано с религията и че е безполезно да се безпокоим по въпросите за Реалността отвъд. Това се повтаря толкова често, че се е превърнало във всеизвестна истина.

Но за щастие ние трябва да се питаме за Реалността отвъд. Това настояще, това проявление, е само една част от непроявеното и неизразеното. Сетивната вселена е само един раздел, тя е една малка частица от тази безкрайна духовна вселена, проектирана и обективизирана на нивото на сетивната съзнателност. Как може това малко парченце проявление да бъде обяснено и разбрано без да се познава това което е отвъд? За Сократ се разказва, че един ден докато изнасял лекции в Атина, се срещнал с един Брахмин, който бил пропътувал пътя до Гърция. Сократ казал на Брахмина, че най-великото изследване на човечеството е човекът. Брахминът отговорил остро: “Как можеш да изучиш човека, докато не си познал Боговете?!” Този Бог, това вечно Непознаваемо, този Абсолют или Безкрайният, или дори Онзи без име – можете да Го наричате както пожелаете – е логическата основа, единственото обяснение, първопричината за всичко познато и познаваемо в този настоящ живот. Вземете което и да е за пример – дори и най-материалното нещо – вземете някоя от най-материалните науки като химията или физиката, астрономията или биологията, проучете я и продължавайте с проучването все по-напред и по-напред и ще видите, че грубите материални форми ще се стопят и ще стават все по-фини и по-фини, докато накрая достигнат до точка, в която трябва да направите огромен скок от тези материални понятия към нематериалните. Грубите неща се разтварят във фините, физиката - в метафизиката - така е във всеки раздел от познанието.

Така човек открива себе си увлечен в изучаването на Реалността отвъд. Животът би бил пустиня, човешкият живот би бил напразен, ако не можем да познаем това, което е отвъд. Много е хубаво да се каже: Бъди задоволен с нещата от настоящето. Но кравите и кучетата са, а също и всички животни. Така че ако човек си остане задоволен с настоящето и се откаже от всяко търсене на Реалността отвъд, човечеството ще се върне назад към царството на животните. Религията и търсенето отвъд света на сетивата са тези неща, по които хората се отличават от животните. Че човекът е единственото животно, което естествено гледа нагоре, е добре казано; всяко друго животно гледа надолу. Този поглед отправен нагоре, движението напред и нагоре и търсенето на съвършенството е онова, което се нарича спасение; и колкото по-скоро всеки започне да се се движи нагоре, толкова по-скоро той започва да се издига към идеята за истината като спасение. Това издигане не се състои в количеството пари в джоба ти, или в това каква дреха носиш, нито в каква къща живееш, а в богатството на духовната мисъл в мозъка ти. Това е нещото, което кара човечеството да прогресира, скритата движеща сила, ентусиазмът, който движи хората напред.

Религията не живее от хляба, нито пребивава в нечия къща. Отново и отново чувате да се отправя следното възражение: “Какво добро ще донесе религията?! Може ли тя да премахне бедността на бедните?” Да предположим, че не може, дали това би доказало нейната неистинност? Да предположим, че едно бебе застане до вас, докато се опитвате да демонстрирате астрономическа теорема и ви каже: “Ще ми донесе ли тя сладкиш?” “Не, няма”, отговаряте вие. “Тогава,” казва бебето, “тя е безполезна.” Бебетата съдят за цялата вселена от своята собствена гледна точка, и тя е тази на получаването на сладкиши – така правят и бебетата на света. Ние не трябва да съдим за висшите неща от низша гледна точка. Всяко нещо трябва да бъде мерено според неговия собствен критерий, и безкрайното трябва да бъде съдено със стандарта на безкрайността. Целият човешки живот е проникнат от религията – не само настоящето, но също така миналото и бъдещето. Затова тя е вечното взаимоотношение между вечната душа и вечния Бог. Логично ли е тогава да измерваме стойността й от едно нейно петминутно въздействие върху човешкия живот? Със сигурност не. Всичко това са негативни аргументи.

Сега възниква въпросът: Може ли религията да постигне нещо? Може. Тя може да донесе на човек вечен живот. Тя е направила човека това което е, и тя ще превърне това човешко животно в бог. Това може да направи религията. Премахнете религията от човешкото общество и какво ще остане? Само гора от зверове. Сетивното щастие не е целта на човечеството. Мъдростта, Джнана³, е целта на целия живот. Ние откриваме, че човекът се радва на своя интелект повече, отколкото животното на сетивата си; и виждаме, че той се наслаждава на своята духовна природа дори още повече, отколкото на рационалния си ум. Затова най-висшата мъдрост трябва да бъде в духовното познание. С това познание ще дойде блаженството. Всички неща от този свят са само сенки, проявления на трета или четвърта степен на истинското Познание и Блаженство.

Още един въпрос: Каква е целта? В наше време се твърди, че човек напредва напред и все напред безкрайно, и че не съществува цел на съвършенство, която трябва да бъде постигната. Винаги да се приближаваш към нещо и никога да не го достигаш – каквото и да означава това и колкото и да е чудесно – това си е чист абсурд. Има ли някакво движение по права линия? Една права линия проектирана в безкрайността, става окръжност и се връща в началната си точка. Трябва да свършите там, откъдето сте започнали; и тъй като сте започнали от Бог, трябва да се върнете обратно при Бог. Какво остава? Детайлите. Във вечността трябва да свършите работа, състояща се от детайли.

Друг въпрос: Ще открием ли нови истини за религията като продължаваме напред? И да, и не. На първо място, ние не можем да узнаем нищо повече за религията, всичко вече е било познато. Ще откриете, че всички религии по света проповядват единството, което се намира в нас. Тъй като сме едно с божествеността, в този смисъл повече не може да има бъдещ прогрес. Познанието означава откриването на това единство. Аз ви виждам като мъже и жени - това е виждането за разнообразието. То става научно познание, когато ви групирам и ви нарека човешки същества. Вземете за пример науката на химията. Химиците се опитват да разградят всички познати вещества на техните първични елементи, и ако е възможно, да открият единия елемент, от който всички те са създадени. Може да дойде време, когато ще го открият. Достигайки до него, те не могат да вървят по-нататък; науката на химията ще е станала съвършена. Така е и с науката за религията. Ако открием съвършеното единство, не може да има по-нататъшен прогрес.

Следващият въпрос е: Може ли да бъде открито такова единство? В Индия е бил направен опит от най-дълбока древност да се създаде една наука от религия и философия, защото индусите не разделят тези две, както е обичайно в Западните страни. Ние разглеждаме религията и философията като два аспекта на едно и също нещо, които трябва еднакво да се базират на разума и научната истина.

Системата на Санкхя философията е една от най-древните в Индия, всъщност дори в света. Нейният велик изразител Капила е бащата на индуистката психология; тази древна система, на която той учел, е все още в основата на всички приети философски системи в Индия днес, които се наричат Даршани. Всички те вземат за основа неговата психология, колкото и да се разграничават в останалите си принципи.

Веданта⁴, като логически резултат от Санкхя, разработва нейните заключения още по-нататък. Съгласявайки с космологията учена от Капила, Веданта не се задоволява с дуализма, а продължава в своето търсене на финалното единство, което е целта както на науката, така и на религията.

 
Пътят  към  реализирането  на  универсалната  религия

 

(Лекцията е изнесена в Универсалистката църква в Пасадена, Калифорния, 28 януари, 1900г.)

Нито едно търсене не е било по-скъпо на човешкото сърце от онова, което донася до нас светлина от Бог. Нито едно изследване не е изразходвало толкова много от човешката енергия - независимо дали в миналото или настоящето - както изучаването на душата, Бог и човешката съдба. Колкото и да сме погълнати в нашите ежедневни занимания, в нашите амбиции и работата си, в центъра на най-големите ни борби понякога настъпва затишие; умът спира и сякаш иска да узнае нещо отвъд този свят. Понякога той успява да зърне царството, което се намира извън сетивата и в резултат на това се опитва да го достигне. Така е било във всички епохи, във всички страни. Човекът винаги е искал да погледне отвъд, искал е да се разшири и да нарасне; и всичко, което наричаме прогрес и еволюция винаги се е измервало точно с това търсене - търсенето на Бог и стремежа към узнаването на човешката съдба.

Както нашите обществени борби са представени от различни социални организации, така и духовните борби на човека са представени от различните религии; и както отделните социални организации са в състояние на постоянни разпри и във вечна вражда една с друга, така и тези духовни организации са винаги във война и вечно се карат. Хората които принадлежат на дадена социална организация претендират, че правото на живот принадлежи само на тях; и докогато могат, те искат да упражняват това право за сметка на слабите. Знаете, че точно в този момент такава яростна борба се води в Южна Африка. По същия начин всяка религиозна секта предявява претенции за своето изключително право да живее. Виждаме как въпреки че няма нищо друго, което да е донесло повече благословии за човека от религията, същевременно няма нищо друго, което да е всяло по-голям ужас от нея. Нищо не е направило повече за мира и любовта от религията, но и нищо не е породило по-свирепа омраза; нищо друго освен нея не е направило братството между хората по-осезаемо, но и нищо друго не е подхранвало по-жестока враждебност между човек и човека; нищо не е създало повече благотворителни институции, повече болници за хората и дори за животните от религията, но и нищо не е заливало света в толкова много кръв, както тя. В същото време знаем, че винаги е съществувало едно подводно течение на мисълта; постоянно има групи от хора, философи и ученици на сравнителната религия, които са се опитвали и все още се опитват да създадат хармония сред всички тези препиращи се и боричкащи се секти. По отношение на някои страни, тези опити са успели, но в света като цяло те са се провалили.

Има религии достигнали до нас от най-дълбока древност, които са проникнати от идеята, че на всяка секта трябва да се позволи да живее, че всяка една има смисъл и въплъщава някаква велика идея в себе си, затова за доброто на света е нужно и трябва да й бъде помогнато. Тази идея е доминираща в днешни времена и се правят опити тя да бъде осъществена на практика. Тези опити не винаги оправдават очакванията ни и довеждат до нужния резултат. Напротив, за наше голямо разочарование откриваме, че сме започнали да се караме още повече.

Сега, като оставим настрана догматичното изследване и погледнем нещата от гледна точка на здравия разум, виждаме, че в самото начало на всяка една от световните религии е съществувала една колосална жизнена сила. Някои могат да кажат, че те никога не са чували и не знаят за това, но незнанието не е извинение. Ако някой каже: “Не знам какво се случва във външния свят, затова нещата които стават там, не съществуват”, този човек не може да бъде извинен. И така, онези от вас които наблюдават движението на религиозната мисъл по целия свят са съвършено наясно, че нито една от големите религии в света не е изчезнала; и не само това, но всяка от тях прогресира. Християните се увеличават, мюсюлманите се увеличават, индусите се разширяват, евреите също нарастват и чрез тяхното разпространение по света и бързо нарастване, паството на юдаизма постоянно се увеличава.

Само една религия в света – една древна и велика религия – се е стопила и това е зороастрианизма, религията на древните перси. След завоюването на Персия от мохамеданите, около сто хиляди от тези хора са дошли и са потърсили убежище в Индия, а някои останали в Древна Персия. Поради постоянните гонения на мохамеданите, те намалели много и днес са не повече от десет хиляди; в Индия са около осемдесет хиляди, но не се разрастват. Съществува разбира се, една основна трудност – те не покръстват хора в своята религия. Тази шепа хора дошли да живеят в Индия не се увеличават също и поради своя вреден обичай да създават бракове между братовчеди. С това единствено изключение, всички големи религии по света са живи, разрастват се и се разпространяват. Трябва да си спомним, че всички те са много древни – нито една не е била създадена в настоящето - и също че всяка от тях дължи произхода си на земите простиращи се между реките Ганг и Ефрат; няма и една голяма религия, която да е възникнала в Европа или в Америка – нито една. Всяка религия е с азиатски произход и принадлежи на тази част от света. Ако твърдението на съвременните учени за оцеляването на най-приспособените е вярно, с факта че тези религии са все още живи, те доказват, че все още са нужни на някои народи. Има причина, поради която трябва да продължат да живеят и тя е, че носят добро на много хора. Погледнете мохамеданите – как се разпространяват на някои места в Южна Азия и как се разнасят като пожар из Африка. Будистите се разпространяват в цяла Централна Азия още откак религията им съществува. Индусите, а също и евреите, не покръстват хора; и въпреки това постепенно, други раси попадат под влиянието на индуизма, възприемат начина на живот и обичаите на индусите и се смесват с тях. Християнството също, знаете, се разраства – въпреки че не съм сигурен дали резултатите отговарят на вложената в това енергия. Християнският опит за пропаганда има един огромен недостатък – и това е недостатъкът на всички западни институции: машината поглъща деветдесет процента от енергията - има твърде много механизми. Проповядването винаги е било работа на азиатците. Западните народи са велики в организациите, социалните институции, армиите, правителствата и т.н.; но когато стане въпрос за проповядване на религия, те не могат да се мерят с азиатеца, на когото това е било занимание през цялото време - той знае това и не използва много механизми в тази дейност.