Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

БОГ ИСКА ПЛАМЕННА МОЛИТВА

„Господ е близо”. Този призив имаше предназначението да ни настрои преди да започне строителството. Имахме много малко време да осъществим нещата и отлагане началото на строежа с всеки ден бе за нас тежко бреме. Не беше ли необходимо в нашето време, което вече носи белезите на „последните дни” да завършим за дни това, което обичайно отнема месеци и години? След като получихме разрешителното за строеж, ние представихме за одобрение нашите планове. Естествено, молбите ни потънаха в обичайните процедури на Регистъра на земята, Инспектората и други официални инстанции, заедно с молбите на много други кандидати. Винаги нещо липсваше или пречеше, така че да не можем да започнем. По време на продължителните посещения на тези инстанции, молейки се за одобрение за започване на строежа, някои от нас започнаха да се обезсърчават. Духовното ни състояние се промени от първоначалната ревност до нещо такова: „Всеки трябва да чака като другите, не можем винаги да упражняваме натиск…”

Сестра Еулалия, която тогава отговаряше за всичко, свързано със строителството, си спомня тази ситуация изключително добре. Тя разказва: „След сериозна дискусия с нашите майки разбрах, че не ставаше въпрос за човешко безпокойство; това беше вътрешен отговор на покорство на Божията неотложност. Всъщност, ако ние, сестрите, застанем срещу Бога с нашите разсъждения, казвайки, че чакането е най-правилният път, тогава как може Той да се намеси? Бях водена към дълбоко покаяние, що се отнася до моята съпротива. Извиках отново към Бога, уверена, че Неговата мощ и подкрепа могат да обърнат нашата безнадеждна ситуация. Няколко часа по-късно – беше 25 юли 1950 година – аз отново стоях в офиса, където толкова често бяхме идвали напразно, но сега имах различно сърце, молейки се с покаяние и твърдост Бог да се намеси. Но… преживях същото поклащане на глава, както и преди. „Не става така бързо. Половин година е най-краткото време за обработка на искане за строителство. В действителност често отнема цяла година.” И тогава вратата към вътрешния офис се отвори за момент. Началникът на отдел „Строителство” подаде някакви документи. Вратата почти се затвори отново, когато той добави: „Какво иска сестрата?” Секретарката отвърна: „Сестрата иска да строи на всяка цена.” Той: „Кажи на сестрата да влезе за момент… Ако сте абсолютно решени да строите, аз не желая да заставам на пътя ви.” Тези думи бяха последвани от няколко телефонни разговора и сякаш изведнъж аз вече държах в ръцете си разрешението. Беше абсолютно необяснимо. Когато се върнах в дома ни, последва изблик на радост и благодарност. Как само се радваха сърцата ни!

Ние славехме Бога, Който върши чудеса. Той само бе чакал докато ние, както Христо, умъртвим нашето човешко мислене, което ни обърква, и направим обиталище за любовта, която съдейства и вярва в Неговата кауза. По-късно чухме това, което се говореше между строителните чиновници. Такова нещо никога не се беше случвало в Дармщадт, откакто Строителното управление съществува – строително разрешение да се издаде преди завършените планове да бъдат инспектирани – и то толкова бързо! Естествено, ние нямахме финансов план, който да представим, както е нормално при всяко ново строителство. Можехме само да свидетелстваме за това, което се беше превърнало в увереност дълбоко в сърцата ни: Сам Господ ще се погрижи за финансирането. В този случай това означаваше, че Небесният ни Баща ще осигури липсващите 61990 долара за нашия строеж на обща стойност 62000 долара. Но официалните разпоредби никъде не предвиждаха възможността като „доказан финансов източник” да бъде приет Бог.

От този момент нататък обаче, това трябваше да се превърне в неписан закон. Завършихме нашия дом и църквата и ги посветихме в служение без никакви задължения. По-късно подадохме молба за разрешението на строежа на нашата „Исусова работилница”. Когато стана въпрос за финансирането, ни казаха с лека шега: „Предполагаме, че имате същия финансов гарант, както и миналия път?” И одобриха молбата, без никакво колебание. Мълвата се разнесе наоколо: „С гарант като Този, как биха могли да се провалят?! Строежът ще бъде в сигурни ръце!”

Ако бяхме продължили да следваме гласа на нашата човешка преценка, Бог никога нямаше да се прослави пред очите на строителните инстанции и фирмите, с които сключвахме договори. Ако бяхме спрели да преследваме целта, в която вярвахме и не бяхме щурмували небето с нашите молитви, то живият Бог нямаше да може да извърши чудесата Си. Тази опитност затвърди дълбоко в сърцата ни нашата отговорност да стоим във вярата, когато ситуацията изглежда безнадеждна. Защото именно тогава Името на Господа може да бъде прославено пред много хора.

МОЛИТВАТА С ВЯРА ДВИЖИ РЪКАТА НА БОГА

4. Дванадесет пълни коша!
Август, изгаряща горещина. Нашите сестри се върнаха от сметището на отломки от сгради, където градските власти им бяха разрешили да съберат камъни от бомбардирани къщи. Бях слисана от техния вид. Те не само физически бяха изтощени, но лицата им носеха отпечатък на сериозно обезсърчение. След търсене навсякъде, те бяха открили само една цяла тухла. В същото време аз знаех, че сестрите на строителния обект трескаво очакваха камъни, за да могат да продължат да изграждат стената. Какво да правим? Молих се и представих тази голяма нужда пред Небесния Баща. Архитектът настояваше да закупим строителните камъни наведнъж. Но ние нямахме пари. Независимо от голямото молитвено посвещение през тези дни, нищо не се появи. И на мен ми стана ясно, че Бог иска да ни помогне по друг начин. Той искаше да ни даде тухлите чрез специални начини и средства. Как щеше да го направи, аз не знаех. Но че ще го направи, бях сигурна. Защото след усърдна молитва към Небесния Баща да помогне на децата Си в това затруднение, аз получих следното Слово от Писанието: „И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа” (Лука 1:45). В Духа аз почувствах, че Той ни е благословил, започвайки да ни снабдява с тухли и че ще продължи, докато сградата бъде завършена. Голяма радост бликна от сърцето ми при това обещание от Неговото Слово, а с това и песен, която записах веднага и която след това се превърна в нашата ежедневна „строителна песен”: „Вярата е царска Божествена сила, тя прави песента на победата моя, пред нея камъните даже се преместват и врати се отварят пред мен – с Бог няма нищо невъзможно.”

Сестрите, които събираха тухли, също бяха обзети от ново очакване, че Бог ще извърши чудо. Те получиха нова сила в молитвата, защото вече бяха водени от вярата, която премества планини, съгласно Исусовите думи. Няколко дни по-късно историята с нахранването на петте хиляди души попадна в ежедневния ни прочит от Библията – чудото на превръщане на малкото в много. Това предизвика голяма радост в сърцето ми и ново насърчение да вярвам с увереност, че ние ще опитаме такова увеличение на строителните камъни. Отидох до строителната площадка на обяд. Казах на сестрите, че имам голям подарък и ще го разтворя пред тях. Казах им да се опитат да познаят какво е. И една от тях наистина позна. Беше Словото: „И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша” (Матей 14:20). Казах им, че трябва да приложим същото с вяра относно строителните камъни и когато нашата църква бъде завършена, със сигурност също ще останат „пълни кошове”. В настоящата ситуация обаче, това изглеждаше невъзможно за сестрите. Със сигурност нямаше никакви изгледи да се появят от някъде строителни камъни. Въпреки това тяхната вяра и насърчение бяха укрепени от това Слово.

Никой не би могъл да си представи как този „дъжд от камъни”, това умножаване на тухлите ще стане. Но Бог винаги стои зад Словото Си, че няма нищо невъзможно за молитвата с вяра. Докато пътувах обратно към къщи с градския автобус, един човек „случайно” седна срещу мен. Той ме запита за сестрите, които работеха на строителния обект, и за цялата ни ситуация. Разказах му нашата история. Няколко дни по-късно телефонът звънна. Беше същият господин, който се представи за архитект. Той каза, че предния ден е имало съвещание в градската администрация и е било предложено някои обгорели военни казарми да бъдат съборени. И изведнъж мисълта изникнала в главата му: „Дайте тези казарми на сестринското общество „Мария” – те строят и със сигурност могат да оползотворят тези строителни материали.”

Предложението било прието. Разрешиха ни да съборим казармите и да запазим строителните материали. Намерихме някои много добри плочи за стените на църквата, а с останалото можахме да покрием подовете на всички мазета. Чрез този изпит Бог ни даде възможност да видим, че Той със сигурност отговаря на смелата молитва с вяра. Но нещо повече, Той задържа Словото Си на обещание, докато вярата наистина стане готова да „види” изпълнението. И така ние научихме, че тъй като Бог е велик Бог, Той изявява Себе Си по велики и чудесни начини. Нашите сърца трябва да виждат Неговото величие и да очакват велики неща от Него в молитва.

От тогава ние пеем с голяма ревност и увереност: „Вярата за Божие Слово се държи, десницата Му силна движи тя; пред Него се топят и нужди, и беди, тревожещи сърцата ни. Парите може да изчезнат и дните да изглеждат черни, но вярата с дръзновение ще отговори: С Бога няма нищо невъзможно!”

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: