БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ОТПРАВЕНА ПО ДЕТСКИ

БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ОТПРАВЕНА ПО ДЕТСКИ

Много сестри се присъединиха към молитвата й. Други обаче, се съмняваха, дали тези избрани стихове за определена дата могат да бъдат приети като обещание за нашата църква.

Сестра Стефана, която тогава беше нашият касиер, разказва следното: „20 юни настъпи. Разбира се, нищо не се случи. Аз се постарах да обясня на самата себе си – трябва време, за да пристигнат парите. Чаках с нетърпение пощата на следващия ден, 21 юни, с надежда да видя чек или запис. Нищо не дойде. И тогава, няколко дни по-късно, пристигна дългоочакваното и аз не можех да повярвам на очите си – чек за 125 щ. долара, необичайно голямо дарение за онова време, със следната забележка: „Погледнете стиховете за 20 юни. Сърдечни поздрави!”

Каква радост бликна! Ударихме камбаната и събрахме всички сестри, които работеха в дома. Добротата на нашия Небесен Баща за пореден път ни беше изумила. Ние запяхме радостни песни на хваление и благодарност. Защото този дар дойде в едно мрачно време, изпълнено с изкушения и страхове. Обстоятелствата и условията около нас показваха, че сякаш Бог по-скоро е против нас, а не откъм нас. И това дарение, свързано с прочита от Словото за определен ден, бе като поздрав от Небето, адресиран лично до нас. Сестра Анджелика бе особено възрадвана, че Бог бе приклонил ухото Си към нейната молитва. Всъщност, оказа се, че молитвата й Му беше угодна – това, че тя не просто поиска средства, но като едно малко дете помоли Небесния Баща за нещо специално. Нима земните бащи не обичат децата им постоянно да идват при тях с едни или други специални нужди? Колко по-голяма е радостта на Небесния Баща, от Когото се именува и води началото си всяко бащинство! Когато станете като децата във вашите молитви, тогава Небесното Царство е ваше – с всичките си дарове и богатства.

По-късно получихме писмо от учителката, която ни беше направила това дарение. Когато прочитала стиховете за 20 юни, тя почувствала подбуда да действа съгласно Божието Слово и да дари всичките си спестявания за строежа на църквата. Първоначално се поколебала и се опитала да се залиса с работата си, но нищо не вървяло, както трябва, докато не седнала на бюрото си и не попълнила чека за 125 щ. долара. След това тя отново била щастлива.

БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ПРИНЕСЕНА ПО ДЕТСКИ

Когато си тръгвах, тя ме попита, дали не бихме могли да използваме едни консервирани плодове и зеленчуци. Те си стояха там и жената просто не можела да ги изяде сама. Бяха толкова много, че трябваше да дойдем и да ги пренесем с ръчна количка! Когато отворих капаците на прозорците на следващата сутрин, видях един чувал пред вратата. Беше пълен с пресен спанак. Както разбрахме по-късно, един фермер го беше оставил тайно. И това не беше всичко. Следобед градинарят на съседите попита дали не бихме могли да отидем и да си наберем праз лук; щял да пресажда градината и ние можехме да се възползваме от това, което беше останало.

Ние, възрастните, се изпълнихме с възхита и благодарност! А нашите деца бяха принесли искрените си, малки молитви към Бога за всичко това, от което се нуждаеха; сега стояха пред тези купища от добри неща, със сияещи лица. Никое от тях нямаше да забрави скромното благодарствено тържество, което организирахме. Всяко дете разбра, че е дете на Небесния Баща, обичано и обгърнато с Неговата грижа по специален начин. Те пляскаха с ръце и пееха заедно с нас: „Отче, колко си добър!” След този случай сърцата ни пламтяха всеки път, когато виждахме с какво безгранично доверие децата отправяха молитвите си към Бога.

Един друг път ни свърши преждата, с която плетяхме чорапи и пуловери. Имахме средства само за храна, така че винаги се колебаех, когато трябваше да се купи нещо повече. Един следобед обаче, почувствах, че повече не мога да отлагам тази нужда. След като минах през хлебарницата, аз се отбих в едно малко магазинче, да купя прежда. „Една малка кутия няма да струва толкова много”, си казвах, опитвайки се да убедя сама себе си. Имаше доста хора на опашката пред мен.

Докато чаках, един друг глас започна да спори с мен: „Трябваше повече да се молиш. Може би Небесният Баща все още може да помогне. Трябва да чакаш”. И преди да ми дойде редът, аз се обърнах и излязох от магазина. Следващата неделя гледах децата на едно бедно семейство, докато жената беше на църква. Когато се върна вкъщи, тя влезе в другата стая и донесе един малък пакет. Беше плела наскоро чорапи и й беше останала черна прежда, която бихме могли да използваме.

„Авва, скъпи Отче”, отговори сърцето ми. Засрамих се от собствената си недостатъчна вяра. Божията любов за пореден път ме изуми. Той наистина е наш Баща и се грижи дори за най-дребните нужди и проблеми на децата Си. Грижейки се за тези деца, аз открих, че моето собствено взаимоотношение на детска любов и доверие към Небесния Баща бе силно укрепено.