Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

БОГ ОЧАКВА ЧИСТОТА

Това е нещо, което преживяваме отново и отново до днес. Причината за това е, че тъй като Той ни обича, често желае да ни даде нещо по-велико от незабавното снабдяване на това, за което се молим. Бог иска да ни изпълни със Своята слава. Затова ни е създал и ни е изкупил. Това е най-великото проявление на Неговата Бащина любов, защото така ние можем отново да изявим Неговия образ. И така, Той трябва да ни дисциплинира, защото сме грешници. И това е част от ежедневните ни опитности. Сестрите, които работеха на строежа на църквата, разказват следната история: „Имахме тежка товарна кола, която се движеше по тесни релси. Един ден тя започна да подскача и да излиза от релсите, независимо че редовно се молехме в молитвената палатка Бог да благослови и направи успешна нашата строителна работа. Колата тежеше няколко стотин килограма. Отнемаше много време и сили на сестрите всеки път да я връщат в релсите. Това продължи да се случва, прекъсвайки работата и изцеждайки енергията на сестрите, докато накрая сестрата, която отговаряше, каза: „Не можем повече да продължаваме така. Хайде всички в молитвената палатка!”

В молитвената палатка ние се молихме заедно и искахме Бог да открие защо ни бе отнел благословението от труда ни през този ден. И тогава ни се откри, че… има сестра, която таи в сърцето си нещо спрямо друга сестра… а друга сестра се е разгневила на някоя от останалите сестри. Например, една работи по-бавно или много по-бързо от друга, или пък по невнимание е хвърлила пясък в очите на друга, или пък не е почистила машината, както трябва. Всичко това бе намерило място в сърцата и не беше очистено. Сестрите бяха допуснали гневни преценки и осъждения да проникнат и да създадат напрежение помежду ни. Тези грехове срещу любовта бяха застанали между нас и Бог и пречеха да получим отговорите на нашите молитви.

Мъчителната вина за тези осъждения – тези грехове против любовта – дойде върху нас. Ние си поискахме прошка една от друга. Застанахме като грешници пред Бога и получихме прясно опрощение от Него. Върнахме се на работа и колата никога повече не излезе от релсите!

Друг път бъркачката за цимент спря да работи. Не можехме да я накараме да заработи отново. Всичко, което опитахме, беше напразно, включително и усилията на тези, които разбираха нещо от машината. Ден и половина тя стоеше замряла. Господ ни беше открил колко е ценно времето за строежа на църквата – и всеки час беше от значение. Така ние разбрахме, че сигурно сме Го наскърбили и по тази причина не отговаря на молитвите ни за помощ. И тогава Той ни откри, че не се бяхме отнесли с любов към един човек, който временно работеше при нас. Всяка от нас се стараеше да избегне съвместната работа с него. Ние се помолихме заедно, изповядвайки греха и се молихме отново за помощ. И циментовата бъркачка заработи отново, без никаква външна намеса.

Осъзнахме, че основата за това – молитвите ни да бъдат чути от Бога, се крие в Словото: „Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва, но лицето на Господа е против онези, които вършат зло” (І Петрово 3:12).

Тази бащина дисциплина ни караше да се засрамим и да смирим себе си. Когато Бог не отговаряше на нашите молитви, цялото ни Сестринско общество се научи незабавно да Го пита в молитва: „Какво виждаш в нас, Господи, което препятства молитвите ни?”

Нашите молитви в молитвената палатка през ония дни бяха безплодни просто, защото не бяхме взели на сериозно това, което Исус казва за здравата основа на молитвата. И Той трябваше да ни научи от опит колко сериозно се отнася към Своето Слово. Той няма да приеме молитви от сърца, които не желаят да простят и да живеят в любов.

БОГ ЧАКА ПОКАЯНИЕ

8. Вина за дъжда
През есента на 1950 г., по средата на нашето строителство, валеше като из ведро всеки ден – истински порой. Никой не помнеше да е имало такава година преди. Дори и когато не валеше в близкия град, сякаш всички облаци изливаха съдържанието си върху нашата строителна площадка. Сестрите не само подгизваха целите, но и стените не можеха де се издигат. Тухлите се плъзгаха напред-назад по хоросана и нямаше никакъв напредък. Просветваше само през неделните дни. През следващите делнични дни поройните дъждове продължаваха с нова сила. М. Мартириа и аз се опитахме да накараме нашите духовни дъщери да стигнат до вътрешното убеждение, че това е Божие проявление. Но сестрите, които работеха на строежа, описват случая по следния начин:

„Ние единодушно не желаехме да го приемем по онова време. Не искахме да сме виновни за всичко. Обяснявахме дъжда с естествени разумни причини независимо, че Божието Слово на много места казва, че времето, облаците, вълните и бурите се управляват от Бога; че Той отваря и затваря небето, че Той дава или не дъжда на определената земя в зависимост от това, дали иска да я накаже или не. Естествено, нашите молитви за сухо време нямаха отговор поради тази нагласа на мислене. Един ден отново валеше силно и ние се скрихме в молитвената палатка и се помолихме заедно. тогава изведнъж една от сестрите изповяда греха си – недоволство спрямо Бога – и каза, че тя е виновна за дъжда. Други я последваха. Една след друга те коленичиха за покаяние и Божият Святи Дух изявяваше техните грехове. И ето, когато и последната сестра изповяда прегрешението си, дъждът спря. Впоследствие ние многократно сме преживявали същата опитност при различни обстоятелства. И така, опитахме от истината на Словото, което казва: „При това Аз удържах от вас и дъжда, когато оставаха още три месеца до жетва; дадох дъжд на един град, а на друг град не дадох дъжд; едно място се напои, а мястото, над което не валя дъжд, изсъхна” (Амос 4:7). „Ако ходите в повеленията Ми и пазите заповедите Ми, и ги изпълнявате, тогава ще ви дам дъждове навреме и земята ще даде рожбите си, и полските дървета ще дадат плода си” (Левит 26:3-4).

Господ ни даде повод за размисъл с тези дъждовни опитности. Само чисти ръце, само молитви от смирено и чисто сърце са приети от Бога и ще бъдат отговорени. Дали двамата зидари, които обучаваха сестрите в строителната работа, разбраха какво се случи? Задавахме си този въпрос. Поне нещо се зароди в тях, защото когато първите капки на следващия дъжд започваха да падат и сестрите изведнъж изчезваха в посока на молитвената палатка, те си казваха шеговито един на друг: „Спокойно. Щом сестрите се съберат в палатката, дъждът ще спре.”

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: