БОГ ЧУВА МОЛИТВА, ПРИНЕСЕНА С ДОВЕРИЕ

БОГ ПОМАГА, КОГАТО ПОЕМАМЕ РИСКА НА НЕСИГУРНОСТТА

Съоснователят на Сестринското общество „Мария” Пол Ридингер, супер-интендант на Методистката църква, почина в края на същата година. Той имаше значителен бизнес опит, тъй като беше служил на много домове със своята църква в продължение на десетилетия. Заедно с нас, той потърси Господа относно този въпрос през последните месеци от живота си. Как трябваше Сестрите от „Мария” да действат в тази насока? Трябваше ли, както други групи да се договаряме за медицинска и инвалидна застраховка? Трябваше ли да определим известни такси и цени за нашите услуги, каквато беше общата практика?

Заради родителите на нашите сестри, ние трябваше да намерим някакъв отговор относно тяхната защита и сигурност. Но преди всичко обаче, ние трябваше да си дадем отговор сами на себе си. Ние, духовните майки, носехме пълна отговорност за нашите духовни дъщери. Вътре в мен се оформи едно ясно начертано виждане – мислена картина, нарисувана от Проповедта на планината, че тези, които търсят първо Божието царство: „всичко това ще им се прибави” (Матей 6:33). Една дума ясно зазвуча в сърцето ми – „Отче”. Той ще промисли. Той ще докаже Себе Си като Баща за децата Си, в любов и сила. Но това означаваше, че ние като Негови деца, трябва да Му предоставим благоприятна възможност да го направи; да разчистим пътя пред Него, за да ни дари Своята мощ и милост. Това ще Му донесе слава. Това беше убеждението, което Бог беше поставил в сърцето ми като изгарящ огън – че Той трябва и ще бъде прославен.

Ставаше все по-ясно и ясно за мен, как можеше всичко това да се случи. Трябваше да се откажем от нашата сигурност и защита; трябваше да се предадем на пълна зависимост от нашия Небесен Баща. Това ще Му даде възможност да се погрижи за нас и да прояви чудесата Си. Това означаваше отказ от всяка сигурност и постоянен доход. Щяхме да зависим от Него за всяко нещо. Чрез вяра и молитва щяхме да стоим на Неговото Слово – „давайте и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена…” (Лука 6:38).

Супер-интендант Ридингер обаче, имаше по-различна идея, основана на неговия опит и практика. Трябваше да застанем заедно в молитва и да търсим яснота и единство по този важен въпрос. Божият Дух подейства мощно и ни доведе до пълно единство в убеждението. След като се бяхме молили Той да ни покаже правилния път, два пъти последователно получихме едно и също Слово от Писанието: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери” (Матей 10:38). Всички земни сигурности, към които може би искахме да се придържаме, като доходи или спестявания, трябваше да ги изгубим – така ни проговори Бог.

Отказахме се от медицински застраховки, както и застраховки за инвалидност и старост. Не поставихме такси на нашите услуги. Нашите издания, както и произведенията на изкуството нямаха етикети с цени. Това означаваше, че сега сме напълно зависими от Небесния Баща. Щяхме много по-усърдно да ходим по пътеката на вяра и молитва, очаквайки всяка помощ от Него.

От този момент започнахме да ходим по тази пътека. Това превърна нашето Сестринско общество в истинско молитвено общение. Всеки ден започвахме от нищото. От човешка гледна точка ние бяхме изправени пред истински планини от грижи, за които да се молим. Така че, имахме безкрайната възможност да представяме пред Бог многото обещания на Словото, искайки от Него да ги изпълни. Но също толкова често имахме причина да Му благодарим за Неговата Бащина помощ. Вече имахме няколко десетилетия зад гърба си от този начин на живот, живот без сигурни доходи и всяко друго подсигуряване, живот на молитва и вяра, но преди всичко живот, пълен с чудеса и Божествено подпомагане, за което никога няма да престанем да Го славим.

Как чудно Господ ни е помагал! Със Своята щедрост, ден след ден, Той се грижеше за нас в големите и малките неща. По този път на „изгубване на собствения живот” Той не пропусна да снабди нито една нужда на нашето Сестринско общество. Когато например в случай на болест Той не се намесваше директно и не изцеляваше чрез полагане на ръце, Той подбуждаше много сърца да ни даряват лекарства; лекарски грижи, хоспитализация и операции ни бяха предоставяни безплатно. Така че, посредством многото години опит, това се превърна в наша увереност: никога не можеш да стигнеш до предела на разчитане на Бога; Неговата любов и сила превишават и най-съкровените ни молитви и очаквания. Посредством тази опитност ние научихме, какво всъщност означава „да изгубиш живота си” и да живееш според Словото: „Даром сте приели, даром давайте!” (Мат. 10:8). Това значеше всеки ден да оставяме настрана човешките си сметки и да разчитаме единствено на Бога да напълни кесията ни и да извърши делото Си. Ние преживяхме такава опитност наскоро, когато изложихме част от нашата литература пред малък павилион, който бяхме построили за тази цел. Бяхме наели един принтер за отпечатването на известно количество кратки сказки, които бях провела. Всичките ни финанси отидоха за това начинание. Но ние не поставихме цени на брошурите, нито на старателно изработените ръчно от сестрите Библейски текстове, картини и папки. М. Мартириа разказва какво се случи:

„Един млад човек, който бе търговец на религиозна литература, мина покрай нас. Бяха му казали, че може да си вземе всичко, което пожелае – безплатно е. Никога няма да забравя огромната му черна пътна чанта с жълти кожени ъгли, в която изчезна нашата литература. И двамата, човекът и чантата, си тръгнаха, оставяйки ме в недоумение. Нямаше ли този начин на работа да ни доведе до банкрут? Хванах се здраво за нашето Слово относно „изгубването на собствения живот”, за да не кажа нещо друго. Помолих Господа да подейства съгласно обещанието Си, че този, който изгуби живота си, ще го намери. Да, ако тръгнем по този път, в Неговата посока, Той няма да допусне да загинем. И наистина, Бог изпълни обещанието Си. Защото накъде води този път?

Когато водим посетители днес през нашата „Ханаанска земя”, какво виждат те? Виждат дома ни и църквата; Исусовата работилница, голямата църква „Призивът на Исус”, дома за гости „Исусова радост”, малкия възстановителен дом „Франсис”; 88 декара земя плюс площите около сградите ни. Те разбират също, че поддържаме дом и в Израел. И как е възможно всичко това да се появи? Не поради наши заслуги, нито от значителни дарения, капитали или банкови заеми. Не. Всичко това се роди от най-голяма нищета посредством вяра и молитва. Бог доказа, че стои зад Словото Си: „Давайте и ще ви се дава… Търсете първо Божието царство… Каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне”.

През всичките тези години бяхме в състояние да посрещаме навреме нашите задължения относно строителството, така че не допуснахме никакво просрочие и задлъжнялост. И защо? Защото Сам Той движеше много сърца да правят жертви за Неговото дело, без ние самите да организираме кампании по набиране на средства. Всеки, който е бил свидетел на Божиите чудеса по тази пътека на вяра, може само да застане в благоговение пред абсолютната реалност на Неговото Слово, да падне на колене и да Го прослави. Той доказа, че може и желае да излива Своите дарове над децата Си. Но първо Той трябва да отнеме нашето желание да подсигурим себе си и хората около нас с човешки сметки. И над всичко, Той изработва в нас живот на очакване всичко от Него чрез вяра и безрезервно предаване на Неговото царство.