Реферат на тема „ Съвременни форми за оценка на човешките ресурси

Поведенческите учени твърдят, че успехът на усилията за изграждане на екип е функция от броя желани характеристики на екипа, които могат да бъдат вградени в работна среда. Действителната комбинация от фактори, считани за релевантни, е функция от типа на екипа, който е сформиран (напр. временни срещу постоянни), изпълнени задачи, ниво на екипа в организацията, продължителността на съществуването му, и лекотата на заменяемост на съществуващите членове. Когато формира нов временен екип, мениджърът обикновено се интересува от технически и междуличностни умения на потенциалните членове, които са от значение за груповите задачи, разпределението на правомощията на избрани членове и дали избраните членове представляват адекватно съответните избирателни групи. Ключът към създаването на ефективен нов, временен екип е баланс в характеристиките на членовете на екипа и присъствието от необходимите ресурси за постигане на заявените цели. Например при решаване на проблеми и при екипите за внедряване, мениджърите трябва да се уверят, че критичните мениджъри с власт са избрани за членове. Следователно, когато се вземат решения, неучастващите мениджъри не могат лесно да устоят. По същия начин мениджърите искат да гарантират, че необходимият опит и знания съществуват в групата. Това увеличава вероятността за творчество решаване на проблеми и приемане на резултатите от нечленове. В случай на непокътнати групи, където работната единица вече съществува, управлението е вероятно ще разгледа различен набор от фактори. Това се случва, защото непокътнатите групи не го правят позволяват лесно междугрупово прехвърляне и обикновено се ангажират с добре установени задачи. Следователно, когато непокътнатите групи не постигат желаното взаимодействие, това е отговорността на мениджъра да идентифицира тези характеристики на екипа, които вероятно имат положителни резултати въздействие върху поведението на екипа и промяна на съществуващия климат, така че да премахне съществуващия

недостатъци.

грешки при изграждането на екипи

За съжаление, типичните усилия за изграждане на екип се оказват неефективни поради три причини. Първо, разчита се на услугите на външен консултант, който често е незапознат с особеностите и характеристиките на бизнеса, организацията и служителите. Второ, често се включват дейности извън работна среда, в изкуствени условия, които не успяват да отразят правилно действителните условия на работното място и следователно затрудняват проучването. Трето, обучението не успява да планира, наблюдава и оценява прехвърлянето на дейностите и качествата за изграждане на екип, до реалната работна среда.

----

Аргументите в подкрепа на по-голямата ефективност на екипната работа могат да се синтезират до следните:

Осигурява се високо, но същевременно широко равнище на квалификация, тоест обогатява се и се разнообразява индивидуалната трудова дейност в рамките на екипа.

Разширява се автономността на екипа и неговите членове, като тя се съчетава с ясни отговорности по изпълнението на обща трудова задача.

Разкриват се и се оползотворява възможности за самоорганизиране и самоконтрол в трудовата дейност на екипа.

Създават се предпоставки за ползотворно общуване, взаимопомощ и подкрепа труда: среда за изява на потенциалните способности инициативи на всеки член на екипа.

Екипността съвременните условия е водещ и основен принцип при управлението на човешките ресурси в бизнес организациите. Неговите изисквания обогатяват и осъвременяват традиционната колективна форма на организиране на трудовата дейност.

Екипът е продукт и респективно резултат от последователно провеждане и спазване на изискванията на принципа на екипността. по същество екипът представлява обединяване на хора (служители) в бизнес организацията за изпълнение на общо дефинирани цели. Това обединяване е научнообоснована и творческа дейност в бизнес организацията, която е подчинена на множество изисквания на принципа на екипността.

1.Форми на организация на труда

важен момент относно съотношението на двете форми фирмената политика по отношение на екипността и изграждането на екипите. практиката показва, че Във всяка бизнес организация са възможни и приложими двете форми на организация на трудовата дейност на служителите:

индивидуална форма на организация на труда

тази организационна форма е израз на подхода за дълбоко разделение на труда в Бизнес организацията и произтичащата от това разделение на труда тясна специализация на служителите.

двата основни проблема на индивидуалната форма са

дълбокото разделение което води до обедняване и ограничаване на възможностите пред трудовият потенциал на хората, заети в съответните дейности.

ограничението което тази форма носи. тя ограничава професионалното общуване в Бизнес организациите. губи се възможността от взаимна подкрепа и подпомагане, от общуване, което в редица случаи е реална потребност на служителите и в този смисъл представлява тяхна мотивационна нагласа, която остава незадоволена.

екипна/ колективна форма на организация на труда, наричано още групова, А през последните години екип

икономическият както, който предопределя по-голямата значима на екипната форма на организиране на дейностите е вързан с следното

съвременните бизнес организации и преди всичко технологичното им развитие правят да се по-голяма степен невъзможно да се планира и от тук да се отчита реално обективно, достоверно труда и особено постигнатите резултати в труда На отделния служител. Това, Кое е невъзможно да се прави в персонален план, обаче е изцяло възможно да се осъществи за добре обособена група от служители. екипът е група, от орган организира да работим заедно за постигане на конкретно определени цели, които не могат да бъдат ефективно постигнати от отделен служител. много важно за отбелязване, че тази група от служи служител не би трябва е сбор по хора. този проблем, с мака и че обсъжда, в много случаи има неправилно тълкуване в практиката на българските бизнес организации. за съжаление, на се подценява разлика между работна група и екип, А това поражда множество недоразумения с мениджъри и служители относно предназначението и ползите от екипната организация на работата.