Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала

А как изглеждаше външно

С костюм. Знаете ли той едно време носеше за да не изстине….Как се беше смесила турската култура с българската. Под панталона туряше червен вълнен пояс, а едни време тия пояси ги носеха отвънка и българите ги носеха. И понеже баща ми бе граждани и казва “Кръста ме боли, аз не мога, казва там студено ми е .Там не отопляваха помещението, а то цяла казарма и той си туряше червен пояс, докато го скъса го носи . Това никога няма да го забравя Да, но после като отиде в центъра на града ….вече не го носеше . Ватени дрехи носеше, защото те по-топли.дрехи слагаше на Големия площад. Те имаха там имот . Баща ми го беше купил. И модата се беше променила,но пояса го помня.

Имаше всякакви, Имаше френски. Майка ми си беше донесла цялата библиотека от Русе., ,

Да обичаше и баща ми обичаше да чете вестници. Аз си спомням такива събития големи.. Била съм 10 годишна, осем годишна и едвам съм можела да чета, когато царя английския, краля се отказа заради мис Симпсън. Това съм го чела във вестника или когато почина една голяма певица имаше много дебела

Да. Христина Морфова, едвам съм сричала като съм го чела при автомобилна катастрофа, макар, че опера не съм виждала. Аз опера видях за първи път на 20 години, когато дойдох в София да уча .

Да и празнувахме всичките празници.

Не си спомням.

Кухнята ми е много променена, защото мъжът ми е диабетик, но си спомням, че събота вечер майка ми винаги приготвяше джоланена супа със зимен фасул и други гозби с праз спанак.

Да, зрял фасул с кервиз, моркови, картофи и зрял фасул и лук. От едно пиле тя може да Ви приготви шест гозби.

Не. Кухнята тя на никого не си я поверяваше.

Кога?
В детските години

Ами с цялата фамилия, казах ви как Пурим ни е посрещала къщата на танти Лиза и се събирахме там 80,90 души – това е фамилията и чакахме да дойдат маскираните и те пристигаха с дайрета, с шум, пееха.Не се пропущаше този празник. На мен ми обличаха някаква носия българска от Вършец.Майка ми беше ходила на Вършец, та нещо бани ли….и ми беше купила една носия. Аз даже знаех, че това е моята носия……..И я обличах тази носия, и носех маска, и казвах:Ей, как ме познаха пак” – аз очаквах, че няма да ме познаят и много се ядосвах, че ме познаваха, а те всички знаеха какво нося.
А то всяка година с еднакви дрехи ли?

Ами веднъж аз се облякох като такова, като японка с кимоно….Как няма да те познаят всички.Аз си спомням, още си спомням тези, които идваха нацапани и нарисувани и аз веднага ги познавам момчетата и момичетата и отивах

Чудесни момичета бяха. Майка ми им забраняваше да ходят по любов и те изпълняваха.

Да.
Е какво значи да ти забрани някой да ходиш по любов. Те не се ли влюбваха?

Може да са се влюбвали, но майка ми казваше:”Не се подавайте на увлечение!”, защото тея, които Ви ухажват искат нещо повече и няма да се съгласят да се оженят и ли ще искат нещо от Вас
Да не падат под цената?

Да се пазят. Много по-добре ако искате да се жените рано–рано, ако искате да се жените по-късно – по-късно…..Едната се омъжи на 20 години.

Не. Този Коен, за който аз се грижех да го придружавам,че е бил болен, той и намери жениха, дойде и предложи , жениха каза, че е бил влюбен в сестра ми и че иска да се ожени, сестра ми направи една кисела физиономия

Да, няколко дена преди сватбата и там всички я оглеждат ,това и в средата на банята имаше нещо такова, забравих как се казваше и това и танци е имало там….турски танци….Това беше турска баня и турски танци…туркините там, телячките се пребиха да танцуват, да играят и занесоха и бонбони.В средата на банята, в турските бани има нещо такова, аз забравих как се казва, един кръгъл камък,който много горещо,там обикновено сядаха телячките за да ги повикаш и там направиха някаква трапеза….там имаше ядене, такива, шоколади, бомбони….., такива вкусотии имаше там. Аз от притеснение въобще не можах нищо да ям.Бях 12 годишно дете

Да, аз Ви показах снимката, Да булката ,всичко в синагогата.-И зет ми понеже беше… за да изглежда малко по-висок, такова….стъпало.Той беше на височина колкото сестра ми,а тя си беше така….висока

Тя по време на Холокоста се омъжи.

Тя го хареса и дойде…Ние бяхме роднини със семейство Хананел, ако знаеш равина, беше първи братовчед на майка ви. И майка ми сподели с него, че сестра ми не може да си намери съпруг в Шумен, и той каза:”прати я при мене” и Хананел имаше няколко братя и сестри и посрещна сестра ми и тя седя при тях три месеца. В София по това време беше забранено тук за евреи, там за евреи, но въпреки всичко те и показаха всичко, показаха и нощния живот в София, въпреки че тогава имаше вечерен час.Даже нещо си спомням, че сестра ми разправяше. Нощните заведения за евреите бяха направили, отваряха ги от 4.00ч до 7000ч. за да могат евреите да видят програмите,там това за богатите евреи..И те са я водили тук, там и срещна тоя бъдещия съпруг.

Нисим Леви. Да , и прибра се в Шумен,но нямало предложение за женитба, нямало нищо и след два, три месеца,дойдоха официално негови роднини и и поискаха официално ръката. Сестра ми беше харесвано момиче и беше се срещала с него…това е

В синагога в София. Не съм била в София, щото тогава не всеки можеше да пътува насам, натам

Да, ожених се по-любов….

Първоначално

Не, до първоначалното училище, 1-ви, 2-ри, 3-ти клас това е прогимназията по старому…И там за първи път попаднах с 40 деца в клас. Преди това бяхме свикнали по ,10 деца в клас и шока беше много голям.

Да, аз Ви показах, в еврейската махала

Много смътни…Учеха ни там да пеем песни, детски на иврит

Да, имаше от Алианс Франсез, той получаваше заплата….Не получаваше заплата от шуменската еврейска община.Тия еврейски училища бяха частни училища. Те се поддържаха….Ний си имахме еврейска община в Шумен, еврейска община, тоя си имаше ръководство и т. н. Даже баща ми по едно време влизаше в ръководството.

Е, влизал е ….. В даден период е влизал, в даден период не е влизал. Зависи колко е бил ангажиран. Бил е и в ръководството в Синагогата - тогава бяха две ръководства и заплатите се плащаха от евреите се плащаше на учителите. Имаше българи и евреи. Имаше една учителка, която учеше децата специално на иврит.. Ние паралелно учехме три езика – иврит, български и френски и то от първо отделение.Тоя учител, който преподаваше на френски, не беше избиран от еврейската община, а някой го изпращаше. в България и получаваше от Алианс Франсез пари, заплата. Имаше български учители, често се сменяха идваха млади момичета, докато се оженят, също иврит , много често това бяха млади жени, които след това напущаха и заминаваха за Израел, да…

Да, имах – математиката

Във всяко училище си имах любими учители.

Да в прогимназията си спомням – Куцарова

По математика преподаваше

Не, абсолютно никакви. Аз мога да се похваля, че никога не съм получавала….,напротив, бях обградена с любов

Да, имах една история в гимназията, но тя не се отнасяше до мен, сега ще Ви я разкажа просто….Най-важното, че си спомням, че бяхме големи приятелки. в първи клас. някакъв учител беше дошъл, не мога да се сетя точно и тя ми беше приятелка, защото и прогимназията изкарахме с нея. И бяхме много близки, тя е идвала у нас, аз съм идвала у тях, въобще Тя започна да говори за евреите, за лошите евреи

Не пред целия клас. И аз казах, че не е вярно, че както има добри и лоши българи, така има добри и лоши евреи. Тя каза:”Не, всички евреи са лоши, само ти правиш изключение. Това не се отнася за теб!” За мен не се отнасяло. Тя толкова ,за си спомням как се бях изчервила ,няколко нощи не бях спала, даже мисля, че после се разболях.Значи тези лозунги, които ги туряха на стената…….Все едно, че не се отнасяха за мен…..Всичките учителки бяха много любезни. Учителката, която беше водачка на “Бранник” по физкултура, тя беше най-любезна с мене.Тя ме караше някакво физкултурно упражнение специално ако има Тя ме караше:”Я, Регина, я покажи какво точно трябва да се направи.” Въобще не съм усетила от нито един учител неприязън към мене или да ми пише слаба бележка, или….Нямаше такова нещо.Нямаше такова….Но тая ученичка….после разбрах, че баща и ,че семейството са били легионери нещо… И тя после….. и аз го преживях много тежко, но тя получи един много сериозен урок в живота. Тя отиде в Германия и видя германците и фашизмът какво представляват и се върна по средата на….Тя отиде да учи там медицина.Върна се, след това двете бяхме в медицинския факултет заедно и тя ми се извини. Един път ме изпрати до….Първо ми благодари,че не съм споменавала никъде това събитие, което имахме преживяване , че не съм го споделила с никаква власт, че не съм казала и че тя е нямала проблеми като студентка. После ми каза, че винаги ме е обичала и не знам какви си работи и така…. Така се разделихме с нея и се видяхме, когато завърши…Вече работихме .Дойде да ме изпрати до службата, аз тогава работех в Първа работническа болница.Изпрати ме и пак ми се извини и пак ми каза, че много ме обича и ме разцелува….

Майка ми се опитваше да ме….Тя беше добра пианистка. Опитваше се да ме, защото сестрите ми са свирили на пиано…Опитваше се и мене….Тя каза.Даде ми няколко упражнения. Майка ми умееше и каза, че правя много отклонения, че не спазвам превилата:”Какви са тези вариации,дето правиш? Не може – казва – така”. Аз си спомням се разправяхме с нея. Аз си спомням, че нещо от Бах и веднага правя някакви отклонения .Тя не можеше да търпи такива “Как така -казва- Това не е Бах - казва - Какви са тия отклонения? Ти не можеш да станеш пианистка.Няма смисъл да си губиш времето и да даваме пари само”.

Да, виж до 7-ми клас

Еми, като станах съзнателна, самостоятелна, значи трябва да съм била 13-14 години Някъде там., не мога да се сетя точно, но си спомням че всяка вечер, надвечер се прибирах от училище. Правех си домашните и там каквото е и прочета нещо което да ми е интересно, ако трябва да чета и след това в четири часа в Макаби отивах. там играехме упражнения. Аз много обичах физкултурата.даже тогава и през акъла не ми минаваше да се уплаша от козата да подскоча на трамплина на най-високото….След това от тия ръководители ,които имахме, взеха че заминаха за Палестина.Кой знае какви …то е било големи комбинации докато стигнат до Палестина.Оказа се някакви кораби,, после са слизали и с някакви лодки са…Оставяли са дрехи, всичко са оставили и Макаби залиня. Нямаше вече кой да го ръководи кой да го…

Не, имаше и . …Предимно спортна. Имаше няколко митарци в Шумен, но митарците не бяха популярни и въобще нямаше с какво да привлека младежта. И всичките бяхме макабисти. И после като станах , в последните години се опитах да отида в Ашумер Ацаир, но нещо не ми хареса, нещо ми се видя много ограничено, много.Кога ще отидем в Израел, кога ще отидем в Палестина, и никой не заминава, въобще бяха такива някакви и сториха ми се много фалшиви, даже идваха от София, такива…Сториха ми се много фалшиви . Всичките все тръгваха и никой не тръгна. Да и толкова фалшиво ми се стори, че се отказах от Ашумер Ацаир.

Да, в училище

Аз имах приятелка Мара ЧендоваТя ми стана близка след като остаряхме и станахме майки,

Не от София.Тя ми е била като сестра и тя ми викаше на мен, че съм и била като сестра и ми казваше “Твоите сестри ги няма- аз съм ти сестра”. И си останахме приятелки и мъжете ми си станаха приятели И това беше едно богатство.

До Русе и до Търговище – при баба ми и при лелите.Не съм ходила на никакви младежки лагери, на никакви такива…въобще никъде….Аз София я видях за първи път като станах студентка.

Да, разбира се.

Да, да.
И там сте яли.

Кюфтета, кебапчета, даже позволяваха всички гости, всички роднини, които идваха на майка ми, защото тя имаше голям род.Аз ви казах,че че тези семействата---нанел идваха в Шумен, защото бяха родом от Шумен и неговите сестри идваха много често идваха в Шумен. Те бяха едни красиви жени, модерни, а ние провинциалистите, нали знаете…
Казахте, че на кино сте ходили ?

Да-5 пъти на седмицата.

Да, и никога не съм отивала на училище без домашно Аз си бях отличничка и никога не можеха да ме хванат нещо да не знам.Да, още в еврейското училище водеха децата един път в седмицата на кино. Аз такъв вкус развих към киното,че американската култура я знаех чрез филмите, които съм гледала.Гледала съм всички филми на Шърли Темпъл, аз не знам дали я знаете, Фред Астер.не съм изпущала един филм от тези…И да ви кажа даже по едно време да стана танцьорка покрай него..Това бяха детски фантазии.(..Не съм пропущала….Суецкия крал …И имената съм запомнила Соня Хени имаше една… Ама Вие от къде ги знаете?Страхотно американски филми

Да, но те бяха със забрана.Идваха полицаи там и ставаха някакви ….. бунтове, разправии…и всички тия Любов Орлова…Вие откъде ги знаете

Джинджър Роджърс.И когато отидох в Америка аз потърсих стари антични техни филми и като ги гледах се учудвах защо съм ахкала и охкала на тях толкова много. Толкова банални и ….Но това беше друга култура, друго нещо

Да, друг свят, който гледахме с четири очи.Не е нашия свят в който всичко е определено, всичко е ограничено, да живееш така както другите, да не се открояваш за да не дразниш другите около теб

Никакава .Когато така стана с мъжа ми….

Ние се знаехме от деца.На еврейската улица.

На еврейската улица. Аз му бях проследила целия живот Въртях се ,въртях се, това беше в детските години. Много момчета срещнах, но с никога не съм се сближавала, защото изпълнявах правилото на майка ми:.”Много интимничене ,не ,защото ще попаднеш на някой и ще те накара да се ожениш….или ще започне да разправя на приятелите си какви ги вършиш Ако искаш да влезеш в техните усти, позволи му…”.Мъжът ми беше току що излязъл от….Първо беше пребит в полицията, след това беше изкарал много тежко заболяване

И това ли Ви привлече?

Да.

Да.

Да всички бяха против и братята на баща ми и сестрите ми . Просто не можеха да разберат каква е тази история. връзка

Да, опитаха се.

Да.
И устояхте –един дългогодишен брак?

Да, да.
А как се оженихте въпреки всичко?

Много скромно. Скромно, не по религиозен ритуал.Не.Аз бях в изпитна сесия учех физиология. Три, четири момичета и две момчета бяхме в един апартамент и учехме усилено в центъра, на шестия етаж, като днеска си го спомням.Бяхме се събрали7-8 деца, учехме.Изведнъж точно в 10 часа аз казах:”извинете, аз ще изляза за един час” “Къде отиваш, как така, Изпита ни е след два дена и ти си тръгнала сега….Не може да има друга работа, ние трябва да изкараме изпита. Този изпит е важен 50 на сто късат Аз казах:”Аз отивам да се женя.” Паднаха всичките

Наши приятели.

Не. Прекъснаха…..Свекърва ми не приемаше….Не можах да разбера защо, . така ….

Да.
И сте работила като зъболекар?

В първа работническа болница.
През цялото време?

Не през цялото време. Започнах в Перник, с малко бебе, след това се прехвърлих в София, в първа работническа болница….

Не, всички колеги ме приемаха с голямо уважение и голяма любов.Аз не съм срещнала….Е ,нали ако нещо напреднете в професията много,много пациенти идват при Вас, другите завиждат, нали знаете. Тези дребни работи, но те към всекиго го правят. Дойде някакъв директор, да кажем иска ми при мен да дойде, голям ,с черна кола пристига с шофьор иска при мен И колегата много обиден, защо при мене идват , а не при него. Откъде накъде? И почва.

А, не,не са си позволявал.

Тогава когато стана тази разправия с моята приятелка.

Как, фашистките години са това, аз бях вече със значката, да…Иначе не Баща ми много го уважаваха, много го обичаха. Баща ми не е имал някакви….Много го тачеха баща ми. Съответно и аз получавах това уважение. в квартала. Не само в квартала, а и в града. Той е малък град Всички се знаят.

Взеха му част от имотите. Взеха му лозето.Да защото лозето беше на много хубаво място, много хубаво лозе и управителя на полицията го взе. Взе го за някакви стотинки го взе,дори и след като дойде Девети септември дойде вкъщи да носи остатъка от парите според истинската цена на лозето.

Да, аз работих като завърших гимназията, разбрах,че не мога да отида да следвам.Аз исках да следвам.Исках в София да отида да следвам. Разбрах, че е абсолютно невъзможно. То беше забранено всякакво движение. не ни даваха да се движим. И със специално разрешение във Върна Икономически институт. Аз не исках никак икономика да уча. И три месеца след като завърших гимназията – ноември, още си спомням ,срещнах един зъботехник.Имаше голяма лаборатория в Шумен. И той се оказа,че нещо познава нашето семейство. И без да го познавам, ме спря и ми каза:”ти сега си завършила гимназията?” “Да, завърших-казвам Имаш ли работа, нещо правиш ли не нищо не правя и не мога да отида да уча даже. Защо не дойдеш в моята лаборатория да работиш? И ме взе там. Отначало баща ми беше много недоволен. Работничка стана, не знам какво си….,но след това той започна да ми дава….Два три месеца ме учи…. и каза сега вече…Аз трябва някъде да съм постъпила октомври, ноември, декември….На Нова година ми даде една голяма сума, много пари, спомням си, че изкарвахме много пари….Той изкара много пари….И ми даде една голяма сума и ми каза:”сега вече си на заплата.” И аз бях много щастлива.Когато дойдоха софиянците….Баща ми много се сърдеше на тази работа, че аз съм завършила гимназия и отивам работничка да ставам И дойдоха софиянците, някакви хора там много важни, поздравиха баща ми, че дъщеря му работи в лаборатория голяма, уважавана и “как се уреди?” питаха Да, и тогава баща ми започна да гледа с малко по-други очи на мене.,почна да ме уважава.Защото преди това смяташе, че нещо бъркам, нещо не правя както трябва.Аз имам още един период, когато настъпва Девети септември и известно време, една година съм била чиновничка.Аз реших,че трябва да помогна на антифашистката власт и десет месеца бях чиновничка и след това се дигнах и напуснах службата. и те даже ми се чудеха “Защо трябва да учиш?”, но аз заминах за София да уча

С нея сме живели докато се ожених.

-49-та.февруари, точно се явявах на изпит И аз бях единствената студентка женена. Те ми се чудеха на акъла всички

Аз бях станала член на Партията. Аз ви казах в гимназията след тези събития ,когато се нахвърли тази легионерка върху мене и каза, че аз не съм като другите евреи, аз съм била добра, но другите са много лоши….И въобще там имаше претенции, приказки, да не Ви разправям… и тогава нещо се получи с мене. И аз ги потърсих сама.

Да, защото аз бях готова, за да помогна след Девети септември, не да ставам чиновничка. Аз бях готова да отида на фронта.Исках да отида на фронта. Само че там ръководството на Шумен решиха да не пускат момичета.Да не пущат момичета и не ме пуснаха да отида..Бяхме шест момичета, които искахме да отидем на фронта.да После аз исках да отида партизанка и си бях приготвила багажа-42 година. Аз исках да отида партизанка, багажа ми беше готов.Само че тази първа група ,която отиде не можа да влезе във връзка с партизаните. партизаните ги бяха обградили и те не можаха….А партизаните ги подгонват като кучета ги подгонват. и избиват три четвърти от четата . Аз исках просто….. Аз така и обясних на майка ми, че тя не можеше да разбере тези работи, че не мога така да седя и да ….

Аз бях едно слабо момиче и се чудеха откъде смелост да отиде партизанка, после да отида на фронта, да…Искала

Групата която бяхме 5-6-момичета беше сестричката на един партизанин и тя беше успяла да отиде в Балкана един месец преди, един месец преди, а месец след това щях да тръгна и аз. Шеф на гарнизона беше нейният брат и той вика” за какво Ви трябва такива и сестра ми , едвам слезе от Балкана, майка и щеше да се поболее, сега ще Ви пращаме. Какво ще направите на фронта? Най-много някой войник да ви направи нещо., Не даде. Вие нито знаете с оръдия да се биете нито…Къде ще бъдете полезни?” Аз казах:” В медицинската част” А, докторките…..Ние наистина не бяхме докторки, ние бяхме….
Казахте, че сте член на партията. Какво е отношението ви към режима?