Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала

Еми, отначало си вярвах напълно, напълно вярвах във всичко каквото казваха. Абсолютно вярвах и всичко посрещах с голямо ура.

Трябва да ви кажа у,че аз бях председател на профкомитета в моята работа, в Първа работническа болница. Не само в Първа работническа болница, но и в целия Коларовски район, значи аз имах бебе, имах съпруг, имах зъболекарската си практиката и тази обществена работа.-Аз се чудя откъде съм намирала сили да се оправя. район. Но изключиха ме от тая работа по един много странен начин. Аз срещам шефа на Окръжния комитет на профсъюзите Серафимов се казваше един, който ми беше съвипускник. И с него сме били винаги на ти преди това. Трябваше да организираме профсъюзна здравна конференция.

И той ми каза:” Ти трябва да се изкажеш,”” Разбира се, че ще се изкажа. тук имаме 600 души здравни работници Аз ако не се изкажа….Как няма да се изкажа.”” Какви въпроси ще поставиш – ме пита той “”Първият въпрос,който ще поставя е защо задържат заплатите на здравните работници?” “Сакън – не – вика в никакъв случай. Ще се изкажеш как по-добре да работим. “Викам: “Какво искаш повече хората се пребиват от работа, какво говориш какво по-добре, посрещат пациента както трябва, лекуват го колкото лекарства се внасят и колкото могат да помогнат помагат.А защо се задържат заплатите? В службата на мъжа са почти двойни . започнахме с еднакви заплати, прощавай, моята седи в това положение, на шефа на хирургията седи в това положение, а пък в другите служби шофьорите-викам -идват от моя кабинет, шофьорите на директорите на заводите идват да ги лекувам и ми казват колко вземат. М ен ме е срам да кажа колко пари вземам..Те вземат два пъти, три пъти повече от мен, шофьора - викам - с четвърто отделение и образование. “ “Аз - казва той - няма да позволя тази работа.”” Хайде, де как няма да позволиш!” След една седмица се получава нареждане, не че ме уволнява, а ме свалят от председателското място.
Налагали ли са ви да си смените името?

Винаги съм подчертавала това, че съм еврейка. Вие знаете ли моята дъщеря отиде в Германия и попадна в средата на някакви немци математици, покрай мъжа си . Между тях е имало фашисти и дъщеря ми разбира и те казват:” Какво е това име Вие не се казвате като съпруга си?” “Да аз съм еврейка.”.Ние също с мъжа ми имахме твърдото убеждение, че не трябва да си сменяме името, щом сме си евреи няма защо да се срамим.

Разбира се, разбира се, абсолютно и са давали възможност да се смени името. Някои които работят с хора ,имало е …и се даваше възможност и се подкрепяше, но никой не ти е казал смени си името, мен никой не ми е казал, нито е дошъл Това трябва да го знаете, но някой сами си го правеха за да си улеснят живота

Не, никога.Имало е завист, защо този пацент важна клечка идва при мен.

Не, той беше антифашист.

Да.
А неговите родители какво отношение имаше към това?

Той нямаше баща.
А свекърва Ви прие ли ви ?

Какво да прави.

Да, баща ми беше напълно разорен. Аз като започнах да работя, една от първите грижи което имах,е да му пращам половината от заплатата. Те нямаха никакви пари.

На “Братя Миладинови”със свекърва си и братът на мъжа ми. Мъжът ми за да може да издържа тази фамилия, работеше на две места – във Външно министерство, а нощно време ходеше да работи като редактор в един вестник.Той спеше по четири пет часа.А аз се грижех за детето и известно време в Перник имах работа.

Почивките…Ами беше много банално ходехме до парка….

А, виж това На планината да, аз и сега съм планинарка, а на море моят съпруг като болен трябваше всяка година да ходи на море. Аз две години го пуснах сам да ходи, защото нямахме финансова възможност. И след това почнахме да събираме пари, за да можем да отидем двамата.

Не, никога.

Защото аз си намерих своята ниша в България..Имах приятелки,, имах колеги, които ме обичаха. Знаете ли какво значи колеги, които те обичат и правят всичко възможно да,да ти помогнат и приятелка която е готова всичко да направи, за да може да те издърпа за да излезеш от мизерията.Това направи Мара Чендова, това направи Евгения

Да.
А как гледахте на това, че Вашите роднини заминават за Израел, сестра Ви

Аз ги разбирах добре, защото аз смятам, че те не могат да намерят своето място тук в България, своята ниша не могат да я намерят.Те са свикнали да живеят в еврейско общество и зет ми Хаим. имаше магазин за стъклария и той много пострада
Той мъж на коя сестра е ?

На голямата Синьора.Той много пострада от фашизма. Той беше бяха му затворили магазина и беше останал без пари. Беше започнал да си продава дрехите за да може да яде., всяка година го прибираха в концлагер да работи.Беше без никакъв имот. Нищо нямаше. После дойде _9създаваме нещо много хубаво.Добре, но после като влезах по-дълбоко в нещата-ти септември и се случи една много голяма неприятност. Пребиха го,защото за да си даде парите, които бил укрил, а той нямаше никакви Пребиха го без да има защо. Някой го беше посочил като богаташ И те не можеха да си намерят своето място.

Училището ми помогна.Нищо друго не ми помогна, приятелките, учителките

Да, изведнъж ми се откри….Аз повечето приятелки, които имам са или съученички, или колежки,даже и през главата не ми е минавало да замина за Израел,въобще. Аз даже първите 15 години от изграждането на тази власт бях горда, че създаваме много човечно общество.Първите 10 години аз вярвах,че създаваме нещо, вярно имаше нещо тук и там, но важното е че народа забогатява, че създаваме блага, че създаваме нещо много хубаво. Добре, но после като влезах по-дълбоко в нещата видях ,че не е така. И настъпи някакво разочарование.

След Чешките събития.

Празниците не ги познаваха много. Средата стана друга, те се омешаха вече и се чувстваха съвсем…независимо,че голямата дъщеря е чувствала някъде…,че тук и се пречи, че там и се пречи, въобще, че има някакви пречки.

Да.
А Коледата и Великдена празнуваха ли?

Не. Те празнуваха всичко. Дъщеря ми , например за внука, ще му купи елхата, Коледата…Сърдеше ми се, защо Песах не празнувам а искаше и Великдена и Песаха да го празнувам Колкото повече празници има в един дом, толкова по-весело, да…Съжалявам, че я няма, защото тя беше изключителен човек, изключителен…Колегите много я уважаваха и сега я уважават
А как, погребението на родителите според еврейския ритуал, погребението на родителите Ви е ставало по еврейските закони, а на съпруга ви, свекърва си как сте погребали?

Аз не съм била тука, но когато се върнахме съпруга ми видя, че няма камък и сложи камък на гроба.

О, много големи.Аз не съм била на погребението на майка ми, но знам от сестрите ми ,че е направено голямо погребение.

По всичките правила.

Когато се създаде еврейската държава, ние отидохме в Ню Йорк, където мъжа ми работи в ООН…Аз много се радвах на това и Голда Мейр я срещнах веднъж в тоалетната…Срещнах я там и я поздравих.Тя ме попита “Коя сте вие” Аз викам:”….. от България със съпруга си и съм еврейка”, но беше необичайно с което искам да Ви покажа, че много се радвах на създаването на държавата Израел

Не се съгласих

С този самолет дето го събориха тук дето падна бомба и падна и всички умряха…Аз не мога да простя ,аз се сещам и на официални места съм го казвала, че това е нечовешка работа

За някои неща се съгласявах Аз съм била макабистка и от семейството на ционисти.Половината ми рода са били отишли в Израел, преди Израел да бъде създадена. Аз съм смятала лично, че ще се създаде държава единна с арабите. Не можеш да ги изгониш тия хора, не можеш да ги унищожиш, не може да ги изгониш от домовете им. Не може…Как тука живеят евреи с българи. Аз така смятах, че ще си живеят.Просто не можех да си представя ,че такъв такъв антагонизъм ще се създаде между арабите и евреите.Аз не можеш да си представя… колкото повече се задълбочаваше, толкова повече се ядосвах на политиците..Да, аз имах една братовчедка Тя беше голяма ционистка, живееше в Кибуц и е била зам. министър по труда. И с нея сме споделяли, как така се получи, че как така се получи този конфликт “Ха, де - как се получи! Питаш ли ни дето сме на границата сЛиван в продължение на месец бомби, трябваше да живеем в подземия” И ме заведе даже да видя подземията където е живяла.Аз съм говорила и с Израелци, мои близки хора. Аз, например, прочетох книгата на Перец….Там никъде не се споменава за арабите…Все едно Палестина била празна, нямало никакви хора и оставало само да дойдат евреите и да се настанят и да почват да обработват Земята…не е така.Нямало е политика към арабите А сега е толкова…Докараха до това положение. Докараха Алкайда, самовзривяват се, какви са тези работи ….Все по-лошо и лошо става…Това е мое убеждение. Аз съм една зъболекарка.Нали Ви казвам. Живота ми на младини, нали Ви казвам…Аз също срещу Хитлер толкова съм се чудела как може такова нещо да изпраща хората…Ние знаехме, че ги пращат в лагери, където ги горат, защото през цялото време докато бяхме през фашистките години, още преди да почнат тука в България анти, тези фашистките изстъпления, да чупят стъкла.Минаваха евреи от Германия и ги прехвърляха-от Русе, те с кораб отиваха до Русе, от Русе ги прехвърляха в Шумен, в Шумен ги посрещаха в Синагогата, дават им пари, нахранват ги, изкъпват ги, не знам какво…От там ги прехвърлят до Бургас или Пловдив, от Пловдив до ….Това беше цяла система. Баща ми редовно ходеше тогава до Синагогата и ние знаехме има там трима души, баща ми ги описваше И те като разправят какво става….Ние бяхме в течение на това какво става в Германия.Аз съм била ученичка тогава. Не сме живели в някакаъв кух, във фантазии, в затворената махала, където нищо да не знаеш.Имахме контакти.И им даваха пари, защото тогава те не искаха в България да ги държат Още тогава идваха с малки корабчета по Дунава от Австрия и Германия и от тука искаха през Турция да избягат в Израел.

Да като пристигаха се обаждаха питаха къде е тя

Да, за да не минават един и същи път, да не ги хванат, да ги предпазят.

Знаехме.
И за всичките мъчения…

Знаехме, че ги затварят…убиват и отравят, Знаехме.Аз на баща ми Той видя че аз….Той не знаеше ,че аз се готвя да отида в Балкана.След това, след като разбра той каза:”Как ,бе Гинче ? Ти искаше да оставиш баща си и майка си и да отидеш в Балкана, ами нас тая блокада тук щеше да ни закара в Германия….”Казвам “Еми какво щеше да стане, всички щехме да станем на това….
Но нищо не станало.

Да, ние преживяхме тези неща.

Да.
А как гледате на изселването?

Икономически причини.
А как гледате на това?

Какво можеш да направиш. Има такива хора, които интереса си знаят, даже 5 лв. да знаят ,че повече ще получат веднага ще се преместят.

Е, да нашата рода, аз Ви казах,че имаме хора, които са живели в Кибуц и създаваха цели фамилии…В този Кибуц до Ливанската граница, знаете ли колко шуменци видях

Много хубаво.

Да, и се радвам.

Еми, промени се Ами в смисъл,че и двамата сме пенсионери и трябва да живеем с....

Точно така.Никой не те уважава за това какво си бил.Всеки гледа колко пари имаш в джоба. По този начин те преценяват.

Еми, светът е такъв.Мислите ли ,че ще намерите някъде земя, която Нашето семейство се оказа с голямо уважение .И аз предполагам, че това уважение идваше от професията на мъжа ми и от моята професия. Когато се пенсионирахме, аз още преди това усетих, как изведнъж популярността падна със стъпала надолу, а като дойде това даже искаха да ни изкарат какво ли не ….Това са си житейски работи. Всеки преживява.Има ли пенсионер, някъде да не преживява, че като не работи никой не го уважава? Няма такъв човек.Трябва да е някакъв идиот, някакъв глупак, важното е да имаш икономическа независимост, доколкото можеш да си я извоюваш. И колкото по-дълго време си здрав и можеш да си изкараш и хляба, в смисъл с това което разполагаш да живееш, толкова повече ще бъдеш уважаван.Почнеш ли да хленчиш, никой няма да те уважават.И тука тоя навик пенсионерите да хленчат е ужасна работа. Хленчат за здраве, хленчат за пари….Това е ужасна работа.

Да.

Аз редко получавам, но мъжът ми е получил.