Регистрационен документ

2.2.2. Общи рискове

Системният риск включва:

Икономическа политика, следвана от настоящото и предходните правителства, е насочена към поддържане на макроикономическата стабилност, като предпоставка за висок икономически растеж. Макроикономическата стабилност се базира върху фиксиран валутен курс, осигурен от режима на Валутен борд, надеждността на банковата система, благоразумната фискална политика, целяща постигане на балансиран бюджет и преструктуриране на основните сфери на икономиката. Полаганите от изпълнителната власт усилия за по-нататъшното преструктуриране на икономиката на страната, повишаване на нейната конкурентоспособност, както и привличането на нови инвестиции, и подготовка на страната за членство в икономическия и валутен съюз създават допълнителни предпоставки за ускорен икономически растеж в средносрочен план. Доколкото между политическите сили има консенсус за следване на политика, която да запази постигнатата макроикономическа стабилност и да ускори икономическия растеж, драстични промени в макропоказателите не могат да се очакват.

Брутният вътрешен продукт (БВП) регистрира стабилен темп на растеж за последните няколко години. След 2000г. българската икономика реализира темпове на растеж над 4% годишно в условията на стабилна макроикономическа среда. За последните три финансови години ръстът в БВП е над 6%, като за 2004 г. ръстът в БВП е 6.6%, за 2005 г. – 6.2%, за 2006г. 6.1%. Следва да се отбележи, че докато положителните резултати през първите години след финансовата криза са повлияни от ниската база, то ускорения ръст през последните три години (средно около 6.3%) е постигнат на база стабилно увеличение на инвестициите 31%, при по-умерен ръст в потреблението (около 11%).Прогнозираният растеж на България за тази и за следващите две години е съответно 5.9% през 2007 г., 6.2% през 2008 г. и 6.1% през 2009 г.

Трайното овладяване на инфлационните процеси в страната през последните години благодарение на стабилизационната програма, въвеждането на Валутен борд, фиксирането на курса на лева, и провеждането на рестриктивна фискална политика, се отразява положително и върху генерирането на реална норма на възвращаемост, като основен фактор за процеса на инвестиране. Така сравнително ниската степен на инфлационен риск в страната позволява на действащите стопански субекти да генерират реални доходи от дейността си, както и улеснява значително прогнозирането на краткосрочните и средносрочните бъдещи резултати.

Очакванията и в бъдеще са за минимизиране на инфлацията и изпълнение на Маастрихтския критерий за устойчива ценова стабилност. Стратегията на България за присъединяване към европейския икономически и валутен съюз, и приемане на еврото най-късно до 2012г. има дисциплиниращ ефект за икономическата политика на правителството, осигурява прозрачност и предсказуемост за гражданите и икономическите субекти, поставя страната ни в по-добра позиция да отговори на инфлационните изисквания за членство в еврозоната.

Външен сектор

За периода 2001-2004 г. дефицита по текущата сметка на платежния баланс не надвишаваше 5.8% от БВП. През 2005г. дефицита се увеличи двойно, достигайки 12% от БВП, а в предприсъединителната 2006 година – 15.8% от БВП. Големият дефицит по текущата сметка, без да има насрещен излишък по финансовата сметка, би могъл да доведе до бързо изчерпване на валутните резерви и съответно до натиск за промяна на фиксирания валутен курс. В последните години, обаче, положителният баланс по финансовата сметка е достатъчно висок за да компенсира отрицателния баланс по текущата сметка. Валутните резерви на БНБ също се увеличават. Основната част от дефицита по текущата сметка се финансира с преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Стабилизрането на икономиката и приватизирането на някои големи държавни монополи в последните няколко години засили притокът на ПЧИ в страната.

Фискалната политика е един от основните инструменти, чрез които се влияе върху икономиката в страната. Освен това тя може да се разглежда като дългосрочна стратегия за управление на публичните приходи и разходи и постигане на устойчиви равнища на държавния дълг. За 2006 г. равнището на бюджетния излишък е на нива от 3.6% от БВП. В съответствие с приетата от Правителството Конвергентна програма на Република България (2006-2009г.) за периода 2007-2009г. се планира поддържане на бюджетен излишък в размер на около 1.5 - 2.0% от БВП.

Нивото на безработица през 2006 г. спадна до 9.12% от активното население, т.е. около два пъти по ниска в сравнение с 2002 г. -2003 г. Очакванията на правителството за спад на безработицата през следващите две-три години до около 7.5%. 

Държавният и държавно гарантирания дълг представляват около 24.7% от БВП в края на 2006 г. срещу 55.9% през 2002 г., като в номинално изражение намалява с една трета за същия период от 18.0 млрд. лева на 12.1 млрд. лева, като този начин България изпълнява критерия от Маастрихт за съотношение общ държавен дълг към БВП под 60%.

Кредитният риск се свързва с кредитоспособността на държавата длъжник и способностите й да погасява редовно своите кредитни задължения. Определянето и измерването на този риск се осъществява от специализирани международни кредитни агенции.

Нарасналото доверие в страната намери отражение в поредното повишаване на кредитния рейтинг на България от рейтинговата агенция Стандард енд Пуурс (октомври 2006) до BBB+ и промяната на перспективата за рейтинга Baa3 на дългосрочните облигации в чужда и местна валута на държавата от стабилна на положителна от “Муудис” през февруари 2007г.,
Данъчна политика

Последните три правителства провеждат последователна данъчна политика в посока намаление на преките данъци, увеличение на косвените данъци и подобрение на данъчната събираемост. Положителна промяна във фискалната политика е снижаването от 1 януари 2007 г. на корпоративния данък от 15 на 10%. Като цяло, промените на данъчните ставки в бъдеще не се очаква да окажат негативно влияние върху инвестиционните намерения на контрагентите от страната и чужбина.

Политическия риск отразява влиянието на политическите процеси в страната върху стопанския и инвестиционния процес като цяло, следователно и върху възвращаемостта на инвестициите. Към момента няколко са факторите, които предопределят характера на провежданата стопанска политика, а именно:

• 
  Членството на България в Европейският съюз;
  
• 
  Подписаното през 2004 г. споразумение между правителството и Централната банка, целящо запазване режима на валутен борд до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в съотношение 1.95583 лева за едно евро;
  
• 
  Предстоящото присъединяване към Валутния механизъм II от средата на 2007;
  
• 
  Приемането на единната валута за законно платежно средство в България най-късно до 2012 г.