Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси



страница137/228
Дата25.08.2016
Размер13.14 Mb.
#7266
ТипРегламент
1   ...   133   134   135   136   137   138   139   140   ...   228

3.6.2.3.3 Съображения относно мутагенност


Приложение I, параграф 3.6.2.2.6. Мутагенност: признато е, че генетичните явления заемат централно място в общия процес на развитието на рака. Затова данните за мутагенна активност in vivo могат да показват, че химичното вещество притежава потенциал за канцерогенни ефекти.

Както е показано в раздел 3.6.2.1 и по-горе, канцерогенните химични вещества са традиционно разделени в зависимост на предполагаемия механизъм на действие - генотоксичен или негенотоксичен. Доказателствата за генотоксична активност се придобиват от проучвания на мутагенната активност.

Трябва да се отбележи, че по принцип, ако дадено вещество е мутагенно, то се счита за потенциално канцерогенно за хората, въпреки че данните за мутагенност сами по себе си са недостатъчна информация, за да се оправдае класификация за канцерогенност. В някои случаи, в които има само данни за мутагенност in vitro и in vivo без данни за канцерогенност, може да се обмисли възможността за класификация в категория 2, след като се вземат под внимание всички данни като тип и качество на данните за мутагенност, връзката структура-активност и пр. Единично положително изследване за канцерогенност на един вид и пол в комбинация с положителни данни за мутагенност in vivo се счита, че предоставя достатъчно данни за канцерогенност.

Липсата на генотоксичност е показател, че действат други механизми, както е показано в параграф 3.6.2.3.2, буква k) по-горе. Следователно е необходим внимателен анализ въз основа на цялата налична информация, за да се идентифицира механизмът и да се изведе категорията на класификация, като се вземат предвид факторите, които водят до наблюдаваните тумори при животните.


3.6.2.3.4 Неекспериментални данни


Приложение I, параграф 3.6.2.2.7. Вещество, което не е било подлагано на изпитване за канцерогенност, може в някои случаи да бъде класифицирано в категория 1A, категория 1B или категория 2 въз основа на данните за туморите от структурен аналог, заедно със сериозни доводи, получени при разглеждането на други важни фактори като формиране на общи значими метаболити, например за близки до бензидина оцветители.

Химично вещество, което не е било подлагано на изпитване за канцерогенност, може в някои случаи да бъде класифицирано като канцероген въз основа на данните за структурно подобно химично вещество, с което се предполага, че има подобна канцерогенна активност. Такъв подход трябва винаги да се основава на солидни и прозрачни доводи, които подкрепят предположението. Може да има и доказателства, които показват сходство по отношение на други важни фактори като токсикокинетика или мутагенна активност и пр. (ОИСР 2004, 2005, 2007; раздел R.6 от IR/CSA, Количествени зависимости структура-активност и групиране на химичните вещества).

При липса на данни за канцерогенност може да се използва подходът за групиране и екстраполиране „read-across” в подкрепа на класификацията за канцерогенност, когато въпросното химично вещество е подобно на известен и предполагаем канцероген (категория 1A, 1B или 2). Сходството между химичните вещества се разглежда по отношение на структурните характеристики, физикохимичните свойства и общия токсикологичен профил.

Като цяло химичните вещества споделят общ структурен елемент или функционална група (т.е. токсифор), за който в добре проведени проучвания е доказано, че е част от скрития механизъм на канцерогенност при химични вещества с такъв токсифор. Тези токсифори могат да бъдат идентифицирани чрез експертна оценка или чрез автоматизирани системи като например количествени зависимости структура-активност. При подхода на групиране и екстраполиране „read-across също се разглеждат физикохимичните свойства на химичното вещество и данните от други проучвания за токсичност, за да се прецени сходството между химичните вещества по отношение на бионаличността чрез съответните пътища на експозиция и токсикокинетиката. Профилът на токсичност от други проучвания също се сравнява (напр. остра токсичност/токсичност при многократна доза и мутагенност) и трябва да споделя прилики по отношение на естеството и сериозността. Данните от по-краткосрочни проучвания за токсичност може да са полезни, особено за негенотоксични канцерогени, и да показват, че химичните вещества предизвикват едни и същи скрити патологични изменения (напр. хиперплазия) и действат чрез общ механизъм на действие. Всички предвиждания, направени въз основа на подхода за групиране и екстраполиране „read-across”, трябва да вземат под внимание съвкупността от данни за въпросните химични вещества, включително физикохимичните свойства, токсикологичния профил, токсикокинетиката, структурния аналог и изпълнението на всички модели (Q)SAR, при подхода за определяне на значимостта на доказателствения материал чрез експертна оценка. Окончателното решение трябва да е ясно, научнообосновано и прозрачно.

Конкретната категория зависи от известния канцероген и от степента на увереност в убедителността на предвиждането, направено чрез подхода на групиране и екстраполиране „read-across”. Категорията няма да е по-висока от тази на химическото вещество, използвано за екстраполация, а обикновено да е същата. Въпреки това, може да се определи по-ниска категория, ако подходът на групиране и екстраполиране „read-across” посочва възможна опасност от канцерогенност в подкрепа на класификацията, но има несигурност по отношение на убедителността на предвиждането чрез подхода „read-across” или доказателства, напр., от проучвания за механизма на въздействие или други проучвания, че химичното вещество предизвиква по-ниско безпокойство по отношение на канцерогенността.

Ако химично вещество е подобно на вещество, за което е известно, че е канцерогенно, и притежава токсифор, който се счита за причинно-следствено свързан с канцерогенност, тогава е малко вероятно предвиждането за липса на опасност да е достатъчно убедително (напр. въз основа на аргументи, основаващи се на различията между физикохимичните или пространствените свойства), за да се оправдае възможността за некласифициране в отсъствието на подкрепящи отрицателни експериментални данни. Въпреки това, бионаличността на токсифора трябва да бъде оценена (раздел R.6 от IR/CSA).



Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP
file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства


Сподели с приятели:
1   ...   133   134   135   136   137   138   139   140   ...   228




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница