Ключови данни за хронична токсичност: Резюме на данните за повтаряща се експозиция
Единствените налични данни се отнасят до изследвания с орални дози (с продължителност до 90 дни), при които е изследвана токсичността при повтарящи се дози на средноверижни хлоринирани парафини (MCCPs) (C14-17, 40% или 52% хлорирани парафини) при гризачи. Въпреки това, изглежда само две от изследванията осигуряват полезна информация за връзката „доза-реакция” по отношение на класификацията и етикетирането (IRDC 1984, Poon et al 1995). Останалите, които са по-подробно представени в ESR RAR, като цяло са механистични проучвания за взаимодействието между черния дроб и щитовидната жлеза и значението на ефектите върху тези органи за човешкото здраве, които са проведени при относително високи нива на експозиция.
При плъхове черният дроб, щитовидната жлеза и бъбреците са конкретните органи-мишени за токсичност при повтаряща се доза на средноверижни хлоринирани парафини.
По отношение на черния дроб повишаване на теглото и промяна на активността на ензимите се наблюдава при плъхове при нива на експозиция от 36 mg/kg/ден или повече (Poon et al 1995). Тези ефекти се разглеждат като част от адаптивната реакция на увеличеното метаболитно търсене. Има вероятност и пероксизомната пролиферация да играе определена роля. Не се счита, че тези констатации оправдават класифициране. При по високи нива на експозиция (около 360 mg/kg/ден) е наблюдавана некроза на единични клетки при плъхове (Poon et al 1995), но това е над граничното ниво за класифициране.
Повишено тегло на щитовидната жлеза е наблюдавано при 90-дневно изследване само при най-високото изпитано ниво на експозиция, т.е. 625 mg/kg/ден (IRDC 1984). От хистопатологична гледна точка увреждания като хиперплазии са наблюдавани до най-ниските изпитани нива на експозиция (напр. 0.4 mg/kg/ден от Poon et al 1995), с нарастване на свързаната с експозицията тежест. Въпреки това, тежестта варира от „лека” до „умерена”, дори при увеличаване на експозицията от 3 порядъка. Измененията на щитовидната жлеза (повишено тегло и фоликуларна хипертрофия и хиперплазия) се разглеждат като резултат от повтаряща се стимулация на този орган, причинена от добре характеризирания негативен ефект на контрол на обратната връзка, възникващ от изчерпването на T4 плазмата. Това от своя страна е свързано с п повишаването на активността на чернодробната UDPG-трансфераза. Хората, за разлика от гризачите, притежават T4 свързващ протеин, който значително намалява чувствителността към изчерпването на T4 плазмата и стимулирането на щитовидната жлеза. Наблюдаваните при плъхове ефекти върху щитовидната жлеза не се считат за достатъчни, за да бъдат повод за класифициране.
В 90-дневното изследване не са били наблюдавани неблагоприятни ефекти върху ретината при мъжки и женски плъхове при доза 0.4 mg/kg/ден (Poon et al, 1995). Вътрешна медуларна дилатация на тубулите е била наблюдавана при доза 4 mg/kg/ден в бъбреците само на женски плъхове. Тези увреждания са били леки, с промени, състоящи се от незначително увеличение на тежестта и честотата при по-високи нива (доза до 420 mg/kg/ден за женски плъхове). Свързано с експозицията увеличение на честотата и тежестта на смесена популация от интерстициални възпалителни клетки, тубуларна регенерация и минимални дегенеративни промени в тубуларния епител са наблюдавани при третирани мъжки и женски плъхове при доза 10 mg/kg/ден или повече. При 10 mg/kg/ден тежестта на измененията се определя като „незначителна” и дори при най-високото ниво на доза, което е 625 mg/kg/ден, тя е само „лека”. Тъй като ефектите, наблюдавани при групата с най-висока доза, не изглеждат сериозни, не се предлага класифициране за ефекти при повтаряща се експозиция.
Механистичните проучвания, проведени с помощта на късоверижни хлоринирани парафини (SCCPs, C10-13), показват натрупване на ß2µ глобулин в проксималните спирални тубули, което може да е основният механизъм за бъбречна токсичност при мъжки плъхове.
Класификация за средноверижни хлоринирани парафини: не се класифицират за специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция
Обосновка:
Ефекти върху черния дроб: ефектите, които обосновават класифициране (некроза), са над граничните стойности.
Ефекти върху щитовидната жлеза: наблюдаваните ефекти са специфични за плъхове и не оправдават класифициране.
Ефекти върху бъбреците: данните не са описани достатъчно подробно, за да се придобие представа какви са реално ефектите около граничните стойности (10-100 mg/kg), вместо 50 mg/kg (гранична стойност съгласно DSD), но вероятно бихме могли да достигнем до същото заключение, т.е. ефектът не е достатъчен, за да оправдава класифициране в която и да е категория.
