Пример D: Класифициране на опасността от разтворима метална сол: при бързо превръщане в околната среда чрез образуване на видове във водния стълб

Пример D: Класифициране на опасността от разтворима метална сол: при бързо превръщане в околната среда чрез образуване на видове във водния стълб

Този пример е избран, за да:

1. 
   илюстрира използването на информацията за окисляване на метала и полученото в резултат на това превръщане на металните йони във водния стълб при взимането на решения за класифициране;
   
2. 
   предостави допълнителна информация, свързана с изпитването на умерено разтворими метални соли.
   

Прегледът на научната литература за окисляването на метален сулфит показва следното: Метален сулфат реагира с кислород във вода до образуването на метален хидроксид (MeOH₂), умерено неразтворим (Ksp = 1.6 x 10^-14). Това от своя страна се подлага на по-нататъшно окисляване до образуването на метален хидроксид (MeOH₃), който е силно неразтворим (Ksp = 1 x 10^-36). Образуването на метален хидроксид при нива на рН над 5.0 ограничава присъствието на метални йони във водните системи. В седиментите металният хидроксид се очаква да доведе до обогатени концентрации на неразтворим метален сулфид.

• 
  е силно зависима от стойността на pH (100 пъти от pH 6 до 8);
  
• 
  намалява с увеличаването на йонната сила на водната среда (чистите води съдържат по-малко метални йони);
  
• 
  зависи до известна степен от анионите, които са налични в разтвора като сулфат и хлорид;
  
• 
  се увелича 10 пъти при повишаване на температурата с 15° C;
  
• 
  показва линейна зависимост от частичното налягане на кислород; и
  
• 
  зависи от началната концентрация на метален сулфат и показва линейна кинетика на реакция при натоварвания с Me(II) по-малки от ~50 микромола (~3 mg/l). При концентрации по-големи от 50 микромола, скоростите на реакция се увеличават с увеличаването на концентрацията на метален сулфат (около 4x за всеки порядък).
  
  1. 
     Въз основа на литературни данни и емпирична кинетика на реакциите може да се изчисли, че при ниска стойност на pH (най-лошия разумен сценарий) в среда според Указание за изпитване 203 на ОИСР (разредена до 10, съгласно Протокола за превръщане/разтваряне), времето на полуживот за окисляване на Me(II) е 11, 9 и 3.6 часа съответно за натоварвания с MeSO₄ от 1, 10 и 100 mg/ с MeSO₄. При висока стойност на pH реакцията се очаква да бъде кратка до 8 секунди. Бързото утаяване на металните йони от водните системи показва ниски „метални” концентрации, установени в повечето естествени водни системи (всички, с изключение на естествени води при много ниски стойности на pH (т.е. < pH 5.5)). При най-лошия разумен сценарий на ниско pH и ниска начална концентрация на MeSO₄ от 1 mg/l, е изчислено, че се постига 70 % премахване от разтвора за 19 часа, а 90 % премахване ще бъде постигнато за 36 часа. Тъй като премахването на метален сулфат се дължи на реакцията с кислород във вода до образуването на силно неразтворим и неподлежащ на класифициране метален хидроксид и времето на полуживот за премахване на разтворимите видове е по-малко от 16 дни, това може да се счита за бързо превръщане във водния стълб, а веществото да се разглежда за целите на класифицирането като бързо разградимо.
     

Данните включват всички надеждни резултати на разположение за токсичност за водната среда на бинарен „метал” и всички наблюдавани токсични ефекти могат да бъдат свързани с Me йон, който би могъл да бъде в състояние на окисляване на Me(II) или Me(III).

Остра опасност: Не се класифицира.

Дългосрочна опасност: Не се класифицира.


Обосновка:

Остра токсичност за водната среда > 1 mg/l.