Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси
Примери за вещества и смеси, които отговарят на критериите за класифициране 382
Изтегляне 13.14 Mb.
|
2.13.5.1 Примери за вещества и смеси, които отговарят на критериите за класифициране 382 2.13.5.1.1 Течности 383 2.13.5.1.2 Твърди вещества 383 2.13.5.2 Примери за вещества и смеси, които не отговарят на критериите за класифициране 383 2.13.5.2.1 Течности 383 2.13.5.2.2 Твърди вещества 383 2.13.6 Библиография 383 2.14 ОРГАНИЧНИ ПЕРОКСИДИ 383 2.14.1 Увод 383 2.14.2 Определения и общи съображения относно класифицирането на органични пероксиди 384 2.14.3 Връзка с други физични опасности 384 2.14.4 Класифициране на вещества и смеси като органични пероксиди 385 2.14.4.1 Определяне на информацията за опасността 385 2.14.4.2 Критерии за класифициране 385 2.14.4.3 Изпитвания и оценка на информацията за опасността 387 2.14.4.3.1 Изпитвания за термична устойчивост и контрол на температурата 387 2.14.4.3.2 Допълнителни изпитвания 388 2.14.4.3.3 Допълнителни съображения относно класификацията 389 2.14.4.4 Схема за вземане на решения 389 2.14.5 Информация за опасността от органични пероксиди 391 2.14.5.1 Пиктограми, сигнална дума, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 391 2.14.5.2 Допълнителни изисквания за етикетиране за органични пероксиди 392 2.14.6 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като органични пероксиди в съответствие с DSD или вече класифицирани за превоз 392 2.14.6.1 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани в съответствие с DSD 392 2.14.6.2 Връзка с класификацията за транспорт 392 2.14.7 Примери за класифициране на органични пероксиди 392 2.14.7.1 Примери за вещества и смеси, които отговарят на критериите за класифициране 392 2.14.8 Допълнителни забележки 394 Взривни свойства 395 2.15 КОРОЗИВНИ ЗА МЕТАЛИ 396 2.15.1 Увод 396 2.15.2 Определения и общи съображения относно класифицирането на вещества и смеси, корозивни за метали 397 2.15.3 Класифициране на вещества и смеси като корозивни за метали 397 2.15.3.1 Определяне на информацията за опасността 397 2.15.3.2 Скринингови процедури и отмяна на изпитванията 398 2.15.3.3 Критерии за класифициране 399 2.15.3.4 Изпитвания и оценка на информацията за опасността 399 2.15.3.4.1 Общи съображения 399 2.15.3.4.2 Допълнителни бележки относно най-добрите практики за изпитване 400 2.15.4 Информация за опасността от вещества и смеси, корозивни за метали 402 2.15.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 402 2.15.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като корозивни за метали в съответствие с DSD 403 2.15.5.1 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани в съответствие с DSD 403 2.15.5.2 Връзка с класификацията за транспорт 403 2.15.6 Примери за класифициране на вещества и смеси, корозивни за метали 403 2.15.6.1 Пример за плочи от метални образци след експозиция на корозивна смес 404 2.15.7 Библиография 405 3 ОПАСНОСТИ ЗА ЗДРАВЕТО 405 3.1 ОСТРА ТОКСИЧНОСТ 405 3.1.1 Определения и общи съображения относно остра токсичност 405 3.1.2 Класифициране на вещества като остро токсични 406 3.1.2.1 Определяне на информацията за опасността 406 3.1.2.1.1 Определяне на данните за хора 406 3.1.2.1.2 Определяне на данните за животни 406 3.1.2.2 Критерии за класифициране 407 3.1.2.3 Оценка на информацията за опасността 409 3.1.2.3.1 Оценка на данните за хора 409 3.1.2.3.2 Оценка на данните за животни 410 3.1.2.3.3 Значимост на доказателствения материал 413 3.1.2.4 Решение за класифициране 413 3.1.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 413 3.1.2.6 Схема за вземане на решения 413 3.1.3 Класифициране на смеси като остро токсични 416 3.1.3.1 Общи съображения относно класифицирането 416 3.1.3.2 Определяне на информацията за опасността 416 3.1.3.3 Критерии за класифициране 416 3.1.3.3.1 Класифициране на смеси при наличие на данни за остра токсичност за цялата смес 417 3.1.3.3.2 Класифициране на смеси при липса на данни за цялата смес: свързващи принципи 417 3.1.3.3.3 Класифициране на смеси при наличие на данни за всички съставки или само за някои съставки 417 3.1.3.3.4 Класифициране на смеси при липса на данни за всички съставки 419 3.1.3.3.5 Съставки, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на класифициране 423 3.1.3.4 Общи пределни концентрации за вещества, които определят класифицирането на смеси 426 3.1.3.5 Решение за класифициране 426 3.1.3.6 Схема за вземане на решения 427
3.1.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 429 3.1.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като остро токсични в съответствие с DSD и DPD 430 3.1.5.1 Възможно ли е директно преобразуване на класификацията и етикетирането? 430 3.1.5.2 Преоценка на данните 430 3.1.6 Примери за класифициране за остра токсичност 431 3.1.6.1 Примери за вещества, които отговарят на критериите за класифициране 431 3.1.6.1.1 Пример 1: Метанол 431 3.1.6.1.2 Пример 2: N,N-Диметиланилин 432 3.1.6.1.3 Пример 3 433 3.1.6.1.4 Пример 4 434 3.1.6.1.5 Пример 5 434 3.1.6.1.6 Пример 6 435 3.1.6.1.7 Пример 7: 2,3- Дихлоропропен 436 3.1.6.1.8 Пример 8 436 3.1.6.1.9 Пример 9 437 3.1.6.2 Примери за вещества, които не отговарят на критериите за класифициране 438 3.1.6.2.1 Пример 10 438 3.1.6.3 Примери за смеси, които отговарят на критериите за класифициране 439 3.1.6.3.1 Пример 11 439 3.1.6.3.2 Пример 12 a 441 3.1.6.4 Примери за смеси, които не отговарят на критериите за класифициране 442 3.1.6.4.1 Пример 12 b 442 3.1.7 Библиография 443 3.2 КОРОЗИЯ/ДРАЗНЕНЕ НА КОЖАТА 443 3.2.1 Определения за класифициранеза корозия/дразнене на кожата 443 3.2.2 Класифициране на вещества като корозивни/дразнещи кожата 444 3.2.2.1 Определяне на информацията за опасността 444 3.2.2.1.1 Определяне на данните за хора 444 3.2.2.1.2 Определяне на данните за животни 444 3.2.2.1.2.1 Разглеждане на физикохимичните свойства 444 3.2.2.1.2.2 Неекспериментални методи: (количествени) зависимости структура-активност ((Q)SARs) и експертни системи 445 3.2.2.1.2.3 Методи за изпитване: pH и киселинен/алкален резерв 445 3.2.2.1.2.4 Методи за изпитване: in vitro методи 445 3.2.2.1.2.5 Методи за изпитване: данни in vivo 447 3.2.2.2 Критерии за класифициране 448 3.2.2.3 Оценка на информацията за опасността 450
3.2.2.4 Решение относно класифицирането 453 3.2.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 453
3.2.3.3 Общи пределни концентрации за вещества, които определят класификацията на сместа 462 3.2.3.3.1 Когато адитивният подход е приложим 462 3.2.3.3.2 Когато адитивният подход не е приложим 462 3.2.3.4 Схема за вземане на решения за класифицирането на смеси 463 3.2.4 Информация за опасността от корозия/дразнене на кожата на етикета 467 3.2.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 467 3.2.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 469 3.2.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като корозивни/дразнещи за кожата в съответствие с DSD и DPD 469 3.2.5.1 Възможно ли е директно „преобразуване” на класификацията и етикетирането? 469 3.2.5.2 Преоценка на данните 470 3.2.6 Примери за класифициране за корозия/дразнене на кожата 470 3.2.6.1 Примери за вещества, които отговарят на критериите за класифициране 470 3.2.6.1.1 Пример 1: Стандартно изпитване в съответствие с Указание за изпитване 404 на ОИСР върху три животни 470 3.2.6.1.2 Пример 2: Изпитване, проведено върху едно животно с изпитвано вещество, за което се предполага, че е корозивно 471 3.2.6.1.3 Пример 3a: Изпитване, проведено върху повече от три животни 471 3.2.6.1.4 Пример 3b: Изпитване, проведено върху повече от три животни 472 3.2.6.2 Примери за смеси, които отговарят на критериите за класифициране 472 3.2.6.2.1 Пример 4 473 3.2.6.2.2 Пример 5 473 3.2.6.3 Примери за смеси, които не отговарят на критериите за класифициране 474 3.2.6.3.1 Пример 6 474 3.2.7 Библиография 476 3.3 СЕРИОЗНО УВРЕЖДАНЕ/ДРАЗНЕНЕ НА ОЧИТЕ 476 3.3.1 Определения за класифицикация като сериозно увреждащ/дразнещ очите 476 3.3.2 Класифициране на вещества за сериозно увреждане/дразнене на очите 477 3.3.2.1 Определяне на информацията за опасността 477 3.3.2.1.1 Определяне на данните за хора 477 3.3.2.1.2 Определяне на данните за животни 477 3.3.2.1.2.1 Разглеждане на физикохимичните свойства 477 3.3.2.1.2.2 Неекспериментални методи: (количествени) зависимости структура-активност ((Q)SARs) и експертни системи 477 3.3.2.1.2.3 Методи на изпитване: pH и киселинен/алкален резерв 478 3.3.2.1.2.4 Методи за изпитване: методи in vitro 478 3.3.2.1.2.5 Методи за изпитване: данни in vivo 479 3.3.2.2 Критерии за класифициране 479 Приложение I, параграф 3.3.2.6. Необратими ефекти за очите/сериозно увреждане на очите (категория 1) 480 3.3.2.6.1. Веществата, които имат потенциал за сериозно увреждане на очите, се класифицират в категория 1 (необратимо увреждане на очите). Веществата се класифицират в тази категория на опасност на база на резултатите от изпитванията върху животни, проведени в съответствие с критериите, изброени в таблица 3.3.1. Тези наблюдения включват животни с увреждане на роговицата 4 степен и други сериозни реакции (напр. разрушаване на роговицата), наблюдавани по всяко време в хода на провеждане на изпитванията, както и крайна непрозрачност на роговицата, обезцветяване на роговицата, причинено от багрилно вещество, адхезия, панус и нарушаване на функцията на ириса или други последици, които увреждат зрението. В този контекст за трайни увреждания се считат такива, които не са напълно обратими в рамките на периода на наблюдение, обикновено продължаващ 21 дни. Веществата се класифицират в категория 1 и ако удовлетворяват критериите за непрозрачност на роговицата ≥ 3 или ирит > 1,5, което се установява при провеждане на теста на Дрейз (Draize eye test) върху очите на заек, като се отчита факта, че такива сериозни увреждания обикновено не се възстановяват в течение на периода на наблюдение в продължение на 21 дни. 480 Таблица 3.3.1 480 Категория за необратими ефекти върху очите 480 Категория 480 Критерии 480 480 Необратими ефекти 480 върху очите 480 (категория 1) 480 3.3.2.3 Оценка на информацията за опасността 481 3.2.3.1 Оценка на данните за хора 482 3.3.2.3.2 Оценка на данните за животни 482 3.3.2.3.2.1 Данни in vitro 482 3.3.2.3.2.2 Данни in vivo 482 3.3.2.3.3 Значимост на доказателствения материал 485 3.3.2.4 Решение за класифициране 486 3.3.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 486 3.3.2.6 Схема за вземане на решенията 486 3.3.3 Класифициране на смеси за сериозно увреждане/дразнене на очите 488 3.3.3.1 Определяне на информацията за опасността 488 3.3.3.1.1 Определяне на съществуващите данни за хора 489 3.3.3.2 Критерии за класифициране 489 3.3.3.2.1 Когато има данни за цялата смес 489 3.3.3.2.1.1 Смеси с гранични стойности на pH 490 3.3.3.2.2 Когато няма данни за цялата смес: свързващи принципи 491 3.3.3.2.3 Когато има данни за всички съставки или само за някои съставки на сместа 492 3.3.3.2.3.1 Съставки, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на класифициране 492 3.3.3.2.3.2 Адитивният подход е приложим 492 3.3.3.2.3.3 Адитивният подход не е приложим 493
3.3.3.3.1 Когато адитивният подход е приложим 494 3.3.3.3.2 Когато адитивният подход не се прилага 495 3.3.3.4 Схема за вземане на решения 495 3.3.4 Информация на етикета относно опасността от сериозно увреждане/дразнене на очите 498 3.3.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 498 3.3.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани за сериозно увреждане/дразнене на очите в съответствие с DSD и DPD 498 3.3.5.1 Възможно ли е директно преобразуване на класификацията и етикетирането? 498 3.3.5.2 Повторна оценка на данните 499 3.3.6 Примери за класифициране за сериозно увреждане/дразнене на очите 499 3.3.6.1 Примери за вещества, които отговарят на критериите за класифициране 499 3.3.6.1.1 Пример 1: Стандартно изпитване в съответствие с Указание за изпитване 405 на ОИСР върху три животни 499 Ефектите са обратими 500 Ирис: 500 Ефектите са обратими 500 Ефектите са обратими 501 Ефектите са обратими 501 3.3.6.1.2 Пример 2: Изпитване, проведено върху повече от 3 заека 502 Ефектите са обратими 502 3.3.6.2 Примери за смеси, които отговарят на критериите за класифициране 504 3.3.6.2.1 Пример 3: Прилагане на адитивния подход за смеси, съдържащи съставки без СПК 504 3.3.6.2.2 Пример 4: Прилагане на адитивния подход за смеси, съдържащи съставки, които може да имат СПК 505 3.3.6.2.3 Пример 5: Прилагане на адитивния подход за смеси, съдържащи съставки, които може да имат СПК 505 3.3.7 Библиография 506 3.4 РЕСПИРАТОРНА ИЛИ КОЖНА СЕНСИБИЛИЗАЦИЯ 507 3.4.1 Определения и общи съображения относно респираторна или кожна сенсибилизация 507 3.4.2 Класифициране на вещества за респираторна или кожна сенсибилизация 508 3.4.2.1 Определяне на информацията за опасността 508 3.4.2.1.1 Определяне на данните за хора 508 3.4.2.1.2 Определяне на данните за животни 508 3.4.2.2 Критерии за класифициране на вещества 508 3.4.2.3 Оценка на информацията за опасността 509
3.4.2.4 Решение относно класифицирането 514 3.4.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 515
3.4.3.3 Критерии за класифициране 519 3.4.3.3.1 Когато има данни за всички съставки или само за някои съставки 519 3.4.3.3.2 Когато има данни за цялата смес 520 3.4.3.3.3 Когато няма данни за цялата смес: свързващи правила 520 3.4.3.4 Схема за вземане на решения относно класифицирането на смеси 521 3.4.4 Предоставяне на информация за опасността за респираторна или кожна сенсибилизация 522 3.4.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 522 3.4.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 523 3.4.5. Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като респираторни или кожни сенсибилизатори съгласно DSD и DPD 523 3.4.5.1 Възможно ли е директно „преобразуване на класификацията и етикетирането? 523 Преоценка на данните за кожна сенсибилизация 524 3.4.6 Примери за класифициране за кожна сенсибилизация 524 3.4.6.1 Примери за вещества, които отговарят на критериите за класифициране за кожна сенсибилизация 524 3.4.6.1.1 Пример 1 524 3.4.6.1.2 Пример 2 524 3.4.6.1.3 Пример 3 524 3.4.6.1.4 Пример 4 524 3.4.6.2 Примери за вещества или смеси, които не отговарят на критериите за класифициране за кожна сенсибилизация 525 3.4.6.2.1 Пример 5 525 3.4.6.2.2 Пример 6 525 3.4.7 Библиография 525 3.5 МУТАГЕННОСТ ЗА ЗАРОДИШНИ КЛЕТКИ 526 3.5.1 Определения и общи съображения относно класифицирането за мутагенност за зародишни клетки 526 3.5.2 Класифициране на вещества за мутагенност за зародишни клетки 527 3.5.2.1 Определяне на информацията за опасността 527 3.5.2.1.1 Определяне на данните за хора 527 3.5.2.1.2 Определяне на данните за животни 527 3.5.2.2 Критерии за класифициране на вещества 528 3.5.2.3. Оценка на информацията за опасността 532
3.5.2.4 Решение относно класифицирането 532 3.5.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 535 3.5.2.6 Схема за вземане на решения за вещества 536 3.5.3 Класифициране на смеси за мутагенност за зародишни клетки 537 3.5.3.1 Критерии за класифициране на смеси 537 3.5.3.1.1 Когато има данни за цялата смес 537 3.5.3.1.2 Когато няма данни за цялата смес: свързващи правила 537 3.5.3.2 Общи пределни концентрации за вещества, които определят класифицирането на смеси 537 Съставка, класифицирана като: 538 Общи пределни концентрации, които определят класифицирането на дадена смес като: 538 Мутагенна от категория 1А 538 Мутагенна от категория 1В 538 Мутагенна от категория 2 538 Мутагенна от категория 1А 538 ≥ 0,1 % 538 - 538 - 538 Мутагенна от категория 1В 538 - 538 ≥ 0,1 % 538 - 538 Мутагенна от категория 2 538 - 538 - 538 ≥ 1,0 % 538 Забележка 538 Стойностите на пределна концентрация в таблицата по-горе са приложими за твърди вещества и течности (тегловни единици), както и за газове (обемни единици). 538 Възможността за определяне на специфичните пределни концентрации за мутагенност за зародишни клетки не е приложима в процеса на самостоятелно класифициране, тъй като няма стандартен методичен подход, който адекватно да отчита цялата приложима информация (вж. раздел 3.5.2.5). 538 3.5.3.3 Схема за вземане на решения за смеси 538 3.5.4 Предоставяне на информация за мутагенност за зародишни клетки на етикета 540 3.5.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 540 Предупреждението за опасност, което трябва да бъде използвано за класификацията за мутагенност за зародишни клетки, трябва да бъде изменено и да посочва пътя на експозицията, ако е доказано убедително, че няма други пътища на експозиция, който водят до съответния ефект. Убедително доказателство означава, че трябва да са налице валидни данни от изпитвания in vivo за всичките три пътища на експозиция, които да показват ясно, че само един път на експозиция води до положителен резултат. Освен това, тези констатации трябва да са правдоподобни по отношение на начина на действие. Изчислено е, че такива обстоятелства съществуват рядко, ако изобщо съществуват някога. Следователно, не следва да се разглежда възможността за изменение на предупреждението за опасност, сочещо пътя на експозицията. 541 3.5.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 541 Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г file -> Първа общи положения ч CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства Изтегляне 13.14 Mb. Сподели с приятели:
|