Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси
Прекласифициране на вещества, класифицирани като мутагенни за зародишни клетки съгласно DSD и DPD 541
Изтегляне 13.14 Mb.
|
3.5.5 Прекласифициране на вещества, класифицирани като мутагенни за зародишни клетки съгласно DSD и DPD 541 3.6 КАНЦЕРОГЕННОСТ 542 3.6.1 Определения и общи съображения относно класификацията за канцерогенност 542 3.6.2 Класифициране на вещества за канцерогенност 542 3.6.2.1 Определяне на информацията за опасността 542 3.6.2.2 Критерии за класифициране за вещества 543 3.6.2.3 Оценка на информацията за опасността 545
3.6.2.4 Решение относно класифицирането 560 3.6.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 560
3.6.3.1 Критерии за класифициране на смеси 561 3.6.3.1.1 Когато има данни за всички съставки или само за някои съставки 561 3.6.3.1.2 Когато има данни за цялата смес 563 3.6.3.1.3 Когато няма данни за цялата смес: свързващи правила 563 3.6.3.2 Схема за вземане на решения относно класифицирането на смеси 563 Схемата за вземане на решения, която се основава на Насоките относно GHS, е преразгледана, за да се спазят изискванията на CLP. Силно препоръчително е лицето, което отговаря за класифицирането, да се запознае с критериите за класифициране преди и по време на използването на схемата за вземане на решения. 564 Класифициране въз основа на отделните съставки на сместа 564 3.6.4. Предоставяне на информация за канцерогенност на етикета 565 3.6.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 565 3.6.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 566 3.6.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани за канцерогенност съгласно DSD и DPD 566 3.6.5.1 Възможно ли е „директно преобразуване” на класификацията и етикетирането? 566 3.6.5.2 Някои допълнителни съображения относно прекласифицирането 566 3.6.6 Примери за класифициране за канцерогенност 567 3.6.7 Библиография 567 3.7 ТОКСИЧНОСТ ЗА РЕПРОДУКЦИЯТА 571 3.7.1 Определения и общи съображения относно токсичност за репродукцията 571 3.7.1.1 Специални съображения относно ефектите върху или чрез лактацията 572 3.7.2 Класифициране на вещества за токсичност за репродукцията 572 3.7.2.1 Определяне на информацията за опасността 572 3.7.2.1.1 Определяне на данните за хора 572 3.7.2.1.2 Определяне на данните за животни 573 3.7.2.2 Критерии за класифициране 574 3.7.2.2.1 Класифициране при наличието на токсичност при родителите 575 3.7.2.2.1.1 Ефекти, които трябва да бъдат разгледани при наличието на силно изразени систематични ефекти 575 3.7.2.2.1.2 Значение на специфични ефекти при родителите 576 3.7.2.2.2 Вещества, които причиняват ефекти върху или чрез лактацията 578 3.7.2.3 Оценка на информацията за опасността 580 3.7.2.3.1. Използване на данни от стандартни изпитвания с многократна доза 580 3.7.2.3.2. Проектиране на проучванията 581 3.7.2.3.3. Оценка на данните, свързани с ефекти върху или чрез лактацията 581 3.7.2.4 Решение за класифициране 583 3.7.2.5 Определяне на специфичните пределни концентрации 583 3.7.2.6 Схема за вземане на решения 584 Схемата за вземане на решения, която следва по-долу, е предоставена като допълнителни насоки. Силно препоръчително е лицето, което отговаря за класифицирането, да се запознае с критериите за класифициране преди и по време на използването на схемата за вземане на решения. 584 Класифициране на вещества за ефекти върху оплодителната способност или развитието 584 Класифициране на вещества за ефекти чрез лактацията 584 3.7.3 Класифициране на смеси като токсични за репродукцията 585 3.7.3.1 Критерии за класифициране 585 3.7.3.1.1 Когато има данни за отделните съставки 586 3.7.3.1.2 Когато има данни за цялата смес 587 3.7.3.1.3 Когато няма данни за цялата смес: свързващи правила 587 3.7.3.2 Схема за вземане на решения 587 Схемата за вземане на решения, която следва по-долу, е предоставена като допълнителни насоки. Силно препоръчително е лицето, което отговаря за класифицирането, да се запознае с критериите за класифициране преди и по време на използването на схемата за вземане на решения. 587 Класифициране на смеси за ефекти върху оплодителната способност или развитието: 587 Класифициране въз основа на отделните съставки на сместа 587 Класифициране на смеси за ефекти върху чрез лактацията: 589 Класифициране въз основа на отделните съставки на сместа 589 3.7.4 Предоставяне на информация на етикета за токсичност за репродукцията 590 3.7.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 590 3.7.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 595 3.7.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като токсични за репродукцията съгласно DSD и DPD 595 3.7.5.1 Възможно ли е „директно преобразуване” на класификацията и етикетирането? 595 3.8 СПЕЦИФИЧНА ТОКСИЧНОСТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ОРГАНИ – ЕДНОКРАТНА ЕКСПОЗИЦИЯ 597 3.8.1 Определения и общи съображения относно специфична токсичност за определени органи - еднократна експозиция 597 3.8.2 Класифициране на вещества за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция 598 3.8.2.1 Определяне на информацията за опасността 598 3.8.2.1.1 Определяне на данните за хора 598 3.8.2.1.2 Определяне на данните за животни 598 3.8.2.2 Критерии за класифициране в категории 1 и 2 602 3.8.2.2.1 Ориентировъчни стойности 603 3.8.2.3 Критерии за класифициране в категория 3: обратими ефекти върху определени органи 604 3.8.2.4 Оценка на информацията за опасността от специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция за вещества 606 3.8.2.4.1 Оценка на данните за хора 606 3.8.2.4.2 Оценка на данните за животни 609 3.8.2.4.3 Оценка на неекспериментални и in vitro данни 612 3.8.2.4.4 Превръщания 612 3.8.2.4.5 Значимост на доказателствения материал 612 3.8.2.5 Решение за класифицирането на вещества 613 3.8.2.6 Определяне на специфичните пределни концентрации за специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция 614 3.8.2.7 Схема за вземане на решения за класифициране 615 3.8.3 Класифициране на смеси за специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция 617 3.8.3.1 Определяне на информацията за опасността 617 3.8.3.2 Критерии за класифициране на смеси 617 3.8.3.2.1 Класифициране на смеси при наличие на данни за цялата смес 617 3.8.3.2.2 Класифициране на смеси при липса на данни за цялата смес: свързващи правила 618 3.8.3.2.3 Класифициране на смеси при наличие на данни за всички или само за някои съставки на сместа 618 3.8.3.2.4 Съставки на сместа, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на класифициране 618 3.8.3.3 Общи пределни концентрации на вещества, които определят класифицирането на смеси като специфично токсични за определени органи след еднократна експозиция 618 3.8.3.4 Схема за вземане на решения за класифицирането на смеси 622 3.8.4 Предоставяне на информация за опасността от специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция на етикета 624 3.8.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 624 3.8.4.2 Допълнителни разпоредби за етикетиране 628 3.8.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като специфично токсични за определени органи след еднократна експозиция в съответствие с директивите DSD и DPD 629 3.8.5.1 Възможно ли е директно „преобразуване” на класификацията и етикетирането на вещества за специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция? 629 3.8.5.2 Преоценка на данните за специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция 630 3.8.6 Примери за класифициране в клас на опасност „Специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция” 630 3.8.6.1 Примери за вещества, които отговарят на критериите за класифициране 630 3.8.6.1.1 Пример 1: Метанол 630 3.8.6.1.2 Пример 2: Трикрезил фосфат 633 3.8.6.1.3 Пример 3: Серен диоксид 633 3.8.6.1.4 Пример 4: Толуол 633 3.8.6.2 Примери за вещества, които не отговарят на критериите за класифициране 634 3.8.6.2.1 Пример 5: ABC 634 3.8.6.2.2 Пример 6: N,N-Диметиланилин 634 3.9 СПЕЦИФИЧНА ТОКСИЧНОСТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ОРГАНИ – ПОВТАРЯЩА СЕ ЕКСПОЗИЦИЯ 635 3.9.1 Определения и общи съображения за специфична токсичност за определени органи - повтаряща се експозиция 635 3.9.2 Класифициране на вещества за специфична токсичност за определени органи - повтаряща се експозиция 636 3.9.2.1 Определяне на информацията за опасността 636 3.9.2.1.1 Определяне на данните за хора 637 3.9.2.1.2 Определяне на данните за животни 637 3.9.2.2 Критерии за класифициране на вещества 639 3.9.2.3 Оценка на информацията за опасността 646
3.9.2.4 Решение за класифициране 651 3.9.2.5 Допълнителни съображения 653 3.9.2.5.1 Дразнещи/корозивни вещества 653 3.9.2.5.2 Хематотоксичност 653 3.9.2.5.3 Механизми, които не са от значение за хората (раздел 3.9.2.8.1, буква e) от приложение I към CLP) 657 3.9.2.5.4 Адаптивни реакции (раздел 3.9.2.8.1, буква г) от приложение I към CLP) 658 3.9.2.5.5 Периоди на последващо наблюдение при 28- и 90-дневни проучвания 658 3.9.2.6 Определяне на специфичните пределни концентрации 659 EД 659 ОС1 659 EД 660 ОС2 660 3.9.2.7 Схема за вземане на решения за класифицирането на вещества 660 3.9.3 Класифициране на смеси за специфична токсичност за определени органи - повтаряща се експозиция 662 3.9.3.1 Определяне на информацията за опасността 662 3.9.3.2 Критерии за класифициране на смеси 662 3.9.3.3 Когато има данни за цялата смес 662 3.9.3.3.1 Когато няма данни за цялата смес: свързващи правила 662 3.9.3.3.2 Когато има данни за всички или само за някои съставки на сместа 662 3.9.3.3.3 Съставки на сместа, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на класифицирането 663 3.9.3.4 Общи пределни концентрации за вещества, определящи класифицирането на смеси. 663 3.9.3.5 Схема за вземане на решения за класифицирането на смеси 664 3.9.4 Предоставяне на информация за опасността за специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция на етикета 665 3.9.4.1 Пиктограми, сигнални думи, предупреждения за опасност и препоръки за безопасност 665 3.9.4.2 Допълнителни изисквания за етикетиране 667 3.9.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани за специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция в съответствие с Директивите DSD и DPD 668 3.9.5.1 Възможно ли е директно „преобразуване” на класификацията и етикетирането за вещества, класифицирани за специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция? 668 3.9.5.2 Преоценка на данните за специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция 669 3.9.6 Примери за класификация за специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция 669 3.9.6.1 Примери за вещества, които отговарят на критериите за класифициране 669 3.9.6.1.1 Пример 1: Хидроксиламин/хидроксиламониеви соли (CAS № 7803-49-8) 669 3.9.6.1.2 Пример 2: But-2-yn-1,4-diol (EC № 203-788-6; CAS № 110-65-6) 672 3.9.6.1.3 Пример 3: XYZ 674 3.9.6.2 Примери за вещества, които не отговарят на критериите за класифициране 678 3.9.6.2.1 Пример 4: Средноверижни хлоринирани парафини (MCCPs) = алкани C14- 17, хлорирари (EC № 287-477-0; CAS № 85535-85-9) 678 3.9.6.3 Примери за смеси, които отговарят на критериите за класифициране 682 3.9.6.3.1 Пример 5: 682 3.9.6.3.2 Пример 6 682 3.9.6.3.3 Пример 7 683 3.9.6.3.4 Пример 8 684 3.9.6.4 Пример за смеси, които не отговарят на критериите за класифициране 685 3.9.6.4.1 Пример 9 685 3.9.7 Библиография 686 4 ЧАСТ 4: ОПАСНОСТИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА 686 4.1 ОПАСНО ЗА ВОДНАТА СРЕДА 686 4.1.1 Увод 686 4.1.2 Обхват 686 4.1.3 Класифициране на вещества, опасни за водната среда 687 4.1.3.1 Налична информация за класифицирането на вещества, опасни за водната среда 687 4.1.3.1.1 Свойства на веществата, използвани за целите на класифициране 687 4.1.3.1.2 Наличие на информация и данни 687 4.1.3.2 Оценка на наличната информация 688 4.1.3.2.1 Общи съображения 688 4.1.3.2.2 Трудни за изпитване вещества 689 4.1.3.2.3 Тълкуване на данните за токсичност за водната среда, разграждане и биоакумулация 692 4.1.3.2.3.1 Токсичност за водната среда 692 4.1.3.2.3.2 Разграждане 693 4.1.3.2.3.3 Биоакумулация 697 4.1.3.2.4 Използване на подхода на значимост на доказателствения материал при оценки в контекста на класификацията и етикетирането 698 4.1.3.2.4.1 Общи аспекти на значимостта на доказателствения материал 698 4.1.3.2.4.2 Насоки относно значимостта на доказателствения материал за вещества, за които няма достатъчно данни 699 4.1.3.2.4.3 Насоки относно значимостта на доказателствения материал за вещества, за които има повече от един валиден набор от данни за определен елемент от данните 700 4.1.3.2.4.4 Силно отличаващи се стойности 701 4.1.3.2.4.5 Значимост на доказателствения материал при разграждане 701 4.1.3.2.4.6 Значимост на доказателствения материал при биоакумулация 701 4.1.3.3 Категории и критерии за класифициране 702 4.1.3.3.1 Описание на основната система за класификация 702 4.1.3.3.2 „Предпазна мрежа” 709 4.1.3.3.3 Определяне на M-фактор за силно токсични вещества 710 4.1.3.4 Решение за класифициране: примери за вещества 711 4.1.3.4.1 Пример A: Хидрофилно вещество, класифицирано непосредствено въз основа на данните за остра и хронична токсичност 713 4.1.3.4.2 Пример B: Хидрофилно вещество, класифицирано непосредствено въз основа на данните за остра токсичност, няма данни за хронична токсичност 716 4.1.3.4.3 Пример C: Вещество, което е умерено разтворимо във вода, класифицирано непосредствено въз основа на наличните данни за хронична токсичност само за две трофични нива; комбинирана съвкупност от данни от количествена зависимост структура-активност (QSAR) и експериментални данни 721 4.1.3.4.4. Пример D: Вещество с няколко набора от данни за токсичност за определено трофично ниво 727 4.1.3.4.5 Пример E: Класификация „безопасна мрежа”, категория 4 Хронична опасност 733 4.1.3.4.6 Пример F: Трудно за изпитване вещество, чиято токсичност е над нивото на разтворимост във вода 737 4.1.4 Класифициране на смеси, опасни за водната среда 739 4.1.4.1 Общи съображения относно класифицирането на смеси, опасни за водната среда 739 4.1.4.2 Изисквания към информацията 742 4.1.4.3 Критерии за класифициране на смеси, опасни за водната среда, въз основа на данни от изпитвания за цялата смес 743 4.1.4.4 Когато няма експериментални данни за токсичност за водната среда за цялата смес: свързващи правила 745 4.1.4.5 Когато има данни за опасността (информация за токсичността или класификацията) за всички съставки на сместа 746 4.1.4.6. Когато има данни за опасността (информация за токсичността или класификацията) само за някои съставки на сместа 757 4.1.4.7. Решение за класифициране: примери за смеси 757 4.1.4.7.1 Пример A: Когато има данни за класификацията за някои или за всички съставки на сместа/непосредствено прилагане на метода на сумиране 759 4.1.4.7.2 Пример B1: Когато има данни за токсичност за цялата смес за всичките три трофични нива: класифициране въз основа на данните от изпитването на сместа 761 4.1.4.7.3 Пример B2: Когато има информация за класифицирането на съставките и данни за токсичност за цялата смес за някои, но не за всичките трит трофични нива: използване на метода на сумиране 764 4.1.4.7.4 Пример C: Когато няма данни за цялата смес или нейните съставки, но има данни от изпитването на подобна изпитана смес: използване на свързващите правила – разреждане с вода 770 4.1.4.7.5 Пример D: Когато има данни от изпитване за някои, но не за всички съставки на сместа: използване на формулата за адитивност и метода на сумиране 771 4.1.5 Метали и метални съединения 780 4.1.6 Предоставяне на информация за опасността за водната среда 781 4.1.7 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като опасни за водната среда в съответствие с директивите DSD/DPD 784 4.1.8 Библиография 784 ЧАСТ 5: ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОПАСНОСТИ 785 5.1 ОПАСНО ЗА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ 785 ПРИЛОЖЕНИЯ 786 I ПРИЛОЖЕНИЕ I: ТОКСИЧНОСТ ЗА ВОДНАТА СРЕДА 786 І.1 Увод 786 І.2 Описание на изпитванията 786 І.2.1 Изпитвания върху риби 787 І.2.1.1 Изпитвания за остра опасност 787 І.2.1.2 Изпитвания за хронична опасност 788 І.2.2 Изпитвания върху ракообразни 788 І.2.2.1 Изпитвания за остра опасност 788 І.2.2.2 Изпитвания за хронична опасност 788 I.2.3 Изпитвания върху водорасли/други водни растения 789 І.2.3.1 Изпитания върху водорасли 789 І.2.3.2 Изпитвания върху водни растения (макрофити) 789 I.3 Понятия, свързани с токсичност за водната среда 790 I.3.1 Остра токсичност 790 I.3.2 Хронична токсичност 791 І.3.3 Режими на експозиция 792 І.3.4 Среди на изпитване на водорасли и Lemna 792 I.3.5 Използване на категоризация на веществата (групиране и екстраполиране „read across”) и (количествени) зависимости структура-активност ((Q)SARs) за класификация и етикетиране 793 I.4 Трудни за изпитване вещества 793 I.4.1 Нестабилни вещества 794 I.4.2 Слабо разтворими вещества 795 І.4.3 Други фактори, допринасящи за загубата на концентрация 796 І.4.4. Пертурбация на изпитваната среда 797 I.4.5 Сложни вещества 797 I.5 Библиография 798 II ПРИЛОЖЕНИЕ II: БЪРЗО РАЗГРАЖДАНЕ 799 ІІ.1 Увод 799 ІІ.2 Интерпретиране на данните за разграждане 800 II.2.1 Лесно разграждане 800 ІІ.2.1.1 Концентрация на изпитваното вещество 800 ІІ.2.1.2 Времеви прозорец 801 ІІ.2.2 Биохимична потребност от кислород за 5 дни (BOD5)/химична потребност от кислород (COD) 801 ІІ.2.3 Други убедителни научни данни 802 II.2.3.1 Изпитвания, които симулират условия, подобни на условията във водната среда 802 ІІ.2.3.2 Теренни проучвания 803 ІІ.2.3.3 Данни от мониторинг 803 ІІ.2.3.4 Изпитвания за присъща и засилена лесна биоразградимост 803 ІІ.2.3.5 Изпитвания, при които се симулират условията в пречиствателна станция за отпадни води 804 ІІ.2.3.6 Данни за разграждане в почвата и седимент 804 ІІ.2.3.7 Данни за анаеробно разграждане 805 ІІ.2.3.8 Хидролиза 805 ІІ.2.3.9 Фотохимично разграждане 805 ІІ.2.3.10. Оценка на разграждането 805 ІІ.2.3.11 Изпаряване 806 II.2.4 Когато няма данни за разградимост 807 II.3 Общи проблеми при тълкуването 807 II.3.1 Сложни вещества 807 ІІ.3.2 Наличност на веществата 807 ІІ.3.3 Продължителност на изпитването по-малко от 28 дни 808 ІІ.3.4 Първично биоразграждане 808 ІІ.3.5 Противоречиви резултати от скринингови изпитвания 809 ІІ.3.6 Различия в данните от симулационни изпитвания 810 II.4 Схема за вземане на решения 810 II.5 Библиография 811 III ПРИЛОЖЕНИЕ III: БИОАКУМУЛАЦИЯ 813 III.1 Увод 813 III.2 Тълкуване на данните за биоконцентрация 814 III.2.1 Фактор на биоконцентрация (BCF) 814 III.2.1.1 Фактор на биоконцентрация при различни изпитвани видове 816 III.2.1.2 Използване на вещества, белязани с радиоактивен изотоп 816 ІІІ.2.2 Коефициент на разпределение октантол/вода (Kow) 817 III.2.2.1 Експериментално определяне на Kow 818 III.2.2.2 Използване на количествени зависимости структура- активност (QSAR) за определяне на Kow 818 III.3 Химични класове, които се нуждаят от особено внимание по отношение на стойностите на BCF и Kow 819 III.3.1 Трудни за изпитване вещества 819 ІІІ.3.2 Слабо разтворими и сложни вещества 820 ІІІ.3.3 Вещества с високо молекулно тегло 820 ІІІ.3.4 Повърхностноактивни вещества (сурфактанти) 821 III.3.4.1 Коефициент на разпределение октанол/вода (Kow) 821 ІІІ. 4 Противоречиви данни и липса на данни 822 ІІІ.4.1 Противоречиви данни за фактора на биоконцентрация (BCF) 822 ІІІ.4.2 Противоречиви данни за коефициента Kow 822 ІІІ.4.3 Експертна оценка 822 ІІІ.5 Схема за вземане на решения 822 III.6 Библиография 823 IV ПРИЛОЖЕНИЕ IV: МЕТАЛИ И НЕОРГАНИЧНИ МЕТАЛНИ СЪЕДИНЕНИЯ 825 IV.1 Увод 825 IV.2 Прилагане на данните за токсичност за водната среда и данните за разтворимост за целите на класифицирането 828 IV.2.1 Тълкуване на данните за токсичност за водната среда 828 IV.2.2 Тълкуване на данните за разтворимост 831 IV.2.2.1 Оценка на съществуващите данни 831 IV.2.2.2 Скринингово изпитване за превръщане/разтваряне за оценка на разтворимост на метални съединения 832 IV.2.2.3 Пълно изпитване за превръщане/разтваряне за оценка на разтворимост на метали и метални съединения 832 IV.2.3 Сравнение на данните за токсичност за водната среда и данните за разтворимост 833 IV.3 Оценка на превръщането в околната среда 834 IV.4 Биоакумулация 834 IV.5 Стратегии за класифициране на метали и метални съединения 836 IV.5.1 Увод 836 IV.5.2 Стратегии за класифициране на метали 837 IV.5.2.1 Стратегия за класифициране за определяне на остра опасност за водната среда за метали 837 IV.5.2.2 Стратегия за класифициране за определяне на дългосрочна опасност за водната среда за метали 839 IV.5.2.2.1 Подход, основаващ се на наличните референтни данни за хронична токсичност 839 IV.5.2.2.2 Заместителен подход 840 IV.5.3 Стратегии за класифициране на метални съединения 844 IV.5.3.1 Стратегии за класифициране за определяне на остра опасност за водната среда за метални съединения 844 IV.5.3.2 Стратегия за класифициране за определяне на дългосрочна опасност за водната среда за метални съединения 846 IV.5.3.2.1 Подход, основаващ се на референтни данни за хронична токсичност 846 IV.5.3.2.2 Заместителен подход 848 IV.5.4 Определяне на M-фактор за метали и неорганични метални съединения 853 IV.5.5 Размер на частиците и повърхностна площ 854 IV.5.6 Класифициране на смеси от метали и метални съединения 856 V.5.6.1 Класифициране на сплави и сложни материали, които съдържат метали 857 IV.6 Библиография 858 IV.7 Решение за класифициране: примери за метали и метални съединения 859 Пример A: Разтворимо метално съединение, за което има данни за остра и хронична токсичност, но няма данни за бързо превръщане в околната среда (Me2 (SO4)2). 860 Пример B: Слабо разтворимо метално съединение, за което има данни за хронична токсичност, данни за превръщане/разтваряне след период от 7 дни (ниска степен на натоварване) и от 28 дни (само ниска и средна степен на натоварване), но няма данни за бързо превръщане в околната среда 865 Пример C: Метал в прахообразна и в масивна форма, за който има данни за остра и хронична токсичност, както и данни за превръщане/разтваряне след период от 7 дни (ниска, средна и висока степен на натоварване) и от 28 дни (само висока степен на натоварване), но няма данни за бързо превръщане в околната среда 872 Пример D: Класифициране на опасността от разтворима метална сол: при бързо превръщане в околната среда чрез образуване на видове във водния стълб 882 ПРИЛОЖЕНИЕ V: СПИСЪК НА ИНТЕРНЕТ ЛИНКОВЕТЕ ЗА ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ НА РЪКОВОДСТВОТО 886 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В този документ текстовете, цитирани от Регламент (ЕО) № 1272/2008, са показани в зелени полета. Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г file -> Първа общи положения ч CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства Изтегляне 13.14 Mb. Сподели с приятели:
|